Финландия през погледа на един Габровец

Така размишлявайки и висейки на слънцето като мазен мокър пешкир, ненадейно погледа ми се спира на летящ кафяв социалистически мерцедес подвизаващ се под името – москвич. И тъкмо да си помисля как в Габрово само един приятел имам чиито руски звер изглежда така се оказва че точно това е .. той. Дали провидението, късмета или както се казва там имаше пръст или цяла шепа в тази работа не знам, но това си бе...рядък шанс. Оказва се че ненадейно решили да изкарат една вечер на морето и за моя радост минаха под носът ми.

За удоволствието да прешляпате пътя от Варна до Габрово в това чудо на техниката няма да ви разказвам. То е невероятно. Върнах се поне 20 години назад когато всичко бе забавно, евтино и по пътя нямаше чак такива малоумни шофьори както днес. Въпреки приятната компания и топлият юнски вятър идващ през отворените прозорци не мога да споделя разиочарованието си от ужасните пътища които би трябвало да са дори магистрални, за това как хората имащи малко по-големи автомобили прелитат надувайки клаксон покрай теб сякаш всеки е длъжен да отбива защото те богоизбраните са решили да прелетят в този ден по този маршрут.

Гледах къпещите се в оранжеви багри поля и си мислех за пореден път колко съм горд че съм роден на място като това. В малка но забележителна страна, която за съжаление все още е известна повече с негативните неща отколкото с позитивните.

Часове и километри по късно вече седях пред блока в който израстнах така да се каже и ми стана тъжно и гадно. Не защото си бях в къщи. Това се породи от факта как тревните площи бяха пълни с коли, как всичко бе потънало в мизерия и боклуци.Всичко си е както съм го оставил защото това са само някакви си 8 месеца, но сега виждам нещата от друг ъгъл. Блокът в който живея на три хиляди километра от България е строен 1973-та. Всичко в него е чисто, лъскаво и ако не са малко олющената боя на входната врата и старите като дизайн лампи в коридора можете да кажете че тази сграда е строена преди 5-6 години. Построеният през 1993 блок в Габрово където мислех че е сравнително чисто и стилно сега изглеждаше като дупка. Простете ми този гаден и досаден негативизъм но за плюенето по коридора, изкъртените прозорци, изпостърганите стени и ред небережни подробности не ни е виновна нито кризата, нито политиката нито нищо. Виновни сме си само ние.

За другите ми перипетии в Глобул няма да пиша и за това как служиутелката там само не ми се накара защото искам да си сменя тарифният план. То си е .. в кръгът на нещата. Важното че съм оптимист и че трябва да се подготвям за морето.

Ах.. морето.. имаше песен такава една,но за да стигне човек до това синьо паритрошещо удоволствие трябва да се снабди с нерви и търпение. Особено смелчага като мен решил да ползва междуградски транспорт. Реших да мина през Варна да се видя с приятел и тогава давай за Созопол, но понеже това се размина аз като всеки добър клиент решавам да си върна билета и да го заменя с такъв но за Бургас. Е сори ама няма такова кино. Не може. Явно на мен чавка ми е изпила мозъка да си мисля че такъв номер може да минев родината ни мила за това аз се сдобивам със скъпоценна хартийка за Бургас и на следвщият ден очаквам автобуса с повече от ентусиазъм.

Е автобуса се оказа един бус форд транзит без климатик и почти без място за багаж, който за моите почти 2 метра се оказа истинско изпитание на нерви и физика. Въпреки това аз не обръщам внимание на очеизвадното защото само след няколко часа ще съм при любимия човек на любимото черноморие. Именно заради това не си го сложих много заради определено сърдитата и крайно не любезна продавачка която благоволи да ми продаде на мен простосмъртният пакет кърпички, за това че пътят бе така насечен, нарязан и разчепатен от някаква идея за ремонт та се замислих дали съм в еропа 2009-та или някъде 58-ма и тъкмо болшевиките се вихрят из милата ни татковина. Часът бе около 9.30, пътищарите тъкмо се сещаха че трябва да се почне да се работи, а всичко изглеждаше като войната в Сърбия и колите си правеха такъв слалом че дори ски състезателите имат какво да учат. Никога няма да разбера схемата. Винаги се оправдаваме с липсата на достатъчно средства. Това го разбирам. Ама дали тази липса е причина да се посочи алтернативен маршрут. Да се остави една лента свободна за движение да се прави поетапно едната половина, че може да се работи вечер докато няма трафик и е в пъти по хладно което би довело до бързо изтиване на настилката не деформирането и още в процеса на поставяне. Нима парите са причината за поставянето на огромно количество знаци за ремонт и ограничения които след това няма кой да прибере. Но стига с тия грозни мисли. Лято е ... на почивка сме тръгнали все пак.. 

Ето ни в Созопол. И тук както навсякъде явно по нашето черноморие ни посрещат набързо скалъпените бараки, ресторантчета с евтоно меню, грозни столове и изподрани покривки. Все още остава загадка за мен как е възможно ХЕИ да иска от магазините да бъдат по-добри и от аптека а в места като тези капанчета дето се приготвя храна да е като войнишка полева кухня барабар с мухите. Все пак това малко градче си остава едно от хубавите според мен места за плажуване. Е това че на входа на града има цял комплекс на бедна бивша министърка или че все още „мутрите” имат правата да си правят каквото искат под носа на полицията е .. същото като „едно” време. Какво да се прави.

Всъщност гледах накацалите хотели и хотелчета и се чудех кой толкова се засилва да отсяда ..но определено ако и сезона да не бе толкова силен когато аз бях там можехте да чуете всякаква реч. Признавам си почивката ми там бе повече от приятна. Странно за мен обаче остава факта как е възможно да се строи на принципа – дай да вземем парите пък каквото стане. Стаята която „обитавахме” бе малко апартаментче с климатик, двд съраунд , уредба, кабелна, пералня , хладилник, климатик и ... печка. До тук всичко е супер но не можах да си обясня защо в стаята която бе за не по малко от 60лв на ден няма интернет та се чудим как да се катерим и висим по терасите барем хванем сигнал, как в обединеното звено – баня тоалетна всичко за 4 години е хванало окиси, ръжда. Как пода не е направен с наклон та всичко остава плувнало във вода, тоалетната се клати и имаш чувството че ако си на сор и седнеш рязко, може в буквалният смисъл да седнеш на земята, как всичката техника дето е в стаята е с висещи навсякъде жици. Повечето от тези неща не са по вина на собствениците а на строителите. Вложено е некачествено, строено е през пръсти и резултата... Но да не се разсейвам. Бях и в Златни, и в Албена и в Слънчев бряг, и в Несебър. Единствено Албена по мое мнение е все още курорт като курорт ама там пък цените са като за принципа ден 3 години храни. Може би на повечето места не е така но в два от хотелите когато попитах за стаи, тъй като искахме да преспим една вечер там в момента в който попитам на български и усмивката от страна на служителката изчезва, информацията започва да се търси с отегчение и едва ли не ми се подмята че това е 60 евро на вечер и не са сигурни дали ме устройва. Всъщност нямах проблем и 10 дена да спя в шибаната им стая но първо тези за 60 евро бяха в пъти по зле от тази в която спяхме в едно малко хотелче до Варна за 20 евро на вечер. В следващите няколко хотела вече питайки на английски всички бяха крайно усмихнати,любезни и готови да помогнат като само в един от хотелите ми предложиха отстъпка за повече от една вечер,ако решим да останем разбира се. Все пак предпочетохме отново Варна и така не мили не драги посетихме за поредна вечер семейното хотелче.

Кола под наем. Преди да тръгна си мислиех колко е хубаво да има и в България тази услуга. Какво обаче се оказва на практиа. Всичко което е обявено по сайтове и брошури е... добра илюзия. Първо на първо колите които се предполага че можете да наемете вече ги няма. Или трябвало месец предварително да се обадите. Второто са цените. Естествено и те не отговарят на истината. Като кратко обобщение мога да кажа че принципа на шмекеруването явно за нас е порода някаква. Казвам това не само за тези авто агенции, кафененца но и за пицариите. На два пъти ми се случи да имам сметка около 14.30лв или 17.20 и да давам 25 или 27лв и като ресто да ми се връщат 0.70 или 0.80лв. Когато аз учтиво помолвам да бъде проверена сметката и да ми бъде върнато което трябва се подхожда с въпроса – ама сигурен ли сте, или ако е наистина така много се извиняваме. Хм.. Не съм за 5-те евро горница но не е това начина. Също толкова грозна картина бе и в ресторатните в Несебър. Нагли „портиери” подвикват подир клиентите като понаучили две три реплики на няколко езика, разгърдени с изпотени щембета реват посред улицата. Досадните акто мухи ченчъджии също подвикващи че и попсуващи подире ти. Предполагам се смеете но да кажем че финландската компания за която моята приятелка работеше бе прекратила два полета от Финландия за България поради простият факт че няма желаещи. Сега ще кажете криза и подобни. Няма такова нещо. Просто лудницата, недоброто обслужване, боклуците и шумотевицата не са им по вкуса и се махат. За наше малко щастие има и хора посетили страната ни и доволни от кухня и обстановка искат да се върнат, но в малките курортчета като созопол например. Дори вземете една Турция е на път да ни измести от лидерството в областа. Останало сами си правим като няма и следа от реклама. Аз не съм човекът можеш да даде някаква оценка или идея но гледайки телевизия тук в страната на водката, карайки по пътищата редовно виждам реклами на Турция, Кипър, Гърция, Испания и... нищо за България.

За малкият си престой на почивка 2 седмици на морето и 8 дена обиколки из вътрешноста на страната изминахме повече от 1250км. Маршрута бе Созопол – Бургас – Варна – Преслав – Плиска – Мадара – Шумен – Русе – Силистра – Добрич – Габрово – Плевен –В.Търново – Плевен – Севлиево – Троян – Орешака – Чифлика – Шипково – Хисаря – Панагюрище – София.

Обикаляйки из родината все повече се гордеех с това което можем да покажем. Имаме невероятно историческо наследство, невероятни центрове за почивка, курортни места но не умеем, не знаем или не искаме да използваме. Пътищата са в ужасно състояние, малките спа центрове от време оно са като римски бани в наше време – стари, изкъртени и очукани. До кога ще пилеем нерви и пари за глупости. Седейки вечерта в Шипково в средата на балкана само можех да въздишам. Не защото хотела бе нов но за сметка на това някак си недовършен с икъртени на места мазилки и недонаправен интериор но за сметка на това с цени от 50лв на вечер като не ни бе даден ценоразпис да се види, не ни дадена и касова бележка, като регистрирането бе на хвърчащ лист написано на ръка. Господ ни е дал на толкова много което може да работи само в наша полза но уви .. няма кой да използва.

Седейки в столицата и чакайки да дойде време за обратният полет си мислех. Въпреки проблемите ни които хората знаят, въпреки безхаберието, бедействието и явно безотговорното отношение на цялото министерство на туризма има все още хора искащи да посетят този участък от балканският полуостров и всички с които имах шанса да поговоря – малко финландци, шведи, един норвежец и няколко англичани – всички бяха единодушни: вие имате невероятна, хубава и интересна страна. Те го осъзнават време е да го осъзнаем и ние.

Времето във Финландия бе намръщено и мокро. Кацнахме около два часа след обед като навън валеше , температурата бе около +15 и духаше вятър. Всичко топло, забавно и релаксиращо вече бе в миналото. Седях в автобуса където бе чисто и комфортно. Всеки бе сложил колана си и се носехме по хубавият прав път с точно 80км/ч. Сетих се за катастрофата на изхода на Слунчев бряг където висяхме цял час и половина защото полицията седеше само и дори не и минаваше на акъла да измисли как да пропуска малко по малко трафика през свободната лента та след това шофьора на автобуса караше като на рали и симпатичната американка която седеше пред нас само питаше уплашено дали всички са толкова откачени или тов е рядък случай за шофьор, как един опел бе обърнат по таван на централен булевард във Варна където скороста е повече от 80 тоест повече от достатъчно но не и за тези състезатели, сещам се и за „малкото” кръстовище в софия където един отворен около 23 годишен мъж не повече от 65кг на 1.80 ръст реши да пресече на червено и само факта че колата движеща се по платното бе с не повече от 60км успря да спре с пищящи гуми и надут клаксон а пишман пешеходеца не само че не се сепна ами започна ка крещи пред колата и да псува шофьора. Как по пътя Созопол – Бургас имаше хора подкастрящи храстите и табелата с знак да ползвате само лявата лента и конусите няха сложени на не повече от 40 метра от работещите. Влизате две коли в завоя с 80 и .. изненада... Идилия.

Все още не мога да разбера защо в манастирите и църквите не се разрешава да се снима. Това са туристически обекти и ако разрешат тази дейност толкова много хора ще могат да покажат на свои приятели къде са били а те от своя страна ще искат да видят всичко с очите си. Няма логика. Няма и да има. Защото все още за нас абсурда е ежедневие и остава да само да се молим, защото имаме перкрасна страна и невероятно богатство във всякакъв смисъл!

Част 17
„Нека да е лято... „ имаше една такава песен на един състав, виден , роден , заслужил от близкото минало. Това може и а има логика някъде по света но седейки в средата на месец август и гледайки мрачният дъждовен следобед с 12 градуса по целзий се замислям дали изобщо ще се ходи пак на плаж.

Плаж – хубава дума. За разлика от България където черноморието ни почти навсякъде е покрито освен с боклуци и с много хубав пясък, докато тук можете на малко места да се насладите на добро място. Едно от тях обаче е плажната ивица в близост до град Пори. Това е около 2км пясък и дюни и по техните си „правила” е пълно с паркинги както и с места за каравани. Тук цените на караваните започват от минимум 25 000 евро и могат да достигнат...колкото вие дълбок джоба..толкова..

Следващото което поне мен лично ме учуди бе че тук морето е около 400 метра навътре от брега с равно дъно и някак си е странно д вървиш все по-навътре и водата да ти е до колене което малко преиначава приказката ни – морето да не ти е до колене. Следващото което няма да видите , въпреки че това е огромен плаж пълен с много хора , са спасители. Нито кабинки, нито шезлонг.. нищо. Никой и нищо. Ако някой се удави – това си е негов проблем. Ясно и кратко. За страна с огромна граница с морето и повече от 100 000 места където е водоем и можете да поплувате , при почти няколко милиона летни бунгалца и кущички.. няма кой да се разправя д слага спасители на всяка крачка. Всичко което решите да правите си е за ваша сметка. И въпреки това ако си мислите че половината Финландия се изподавя всяка година.. много се лъжете. Може би един от факторите е че децата тук след 5-6 годишна възраст вече могат да плуват. Научават ги. Дали в училище, дали в курс.. но всеки минава през тази „школовка” и за това е по-голяма рядкост да видите някой да не може да плува отколкото обратното.

Все пак освен плаж и море има и малко културни прояви. То всъщност на такива събития като Пори-Джаз малко културата на моменти липсва,но всяко общество с проблемите си. И така в началото на месец юли отново в гореописаното градче Пори се провежда Джаз фестивал. Това е ежегодно събитие и на него гостуват известни имена от музикалната и поп сцена. Аз като твърд скептик очаквах че само разни световно неизвестни банди, както и няколко финландски стари рокаджийски изцепки ще се опитат да позабавляват разбирилата публика, но както казваше един виден български журналист – да , ама не.

Оказа се че на това мероприятие гостуваха – Дафи, Ерика Баду, Том Джоунс, Металика, Найтуиш и няколко други чиито имена не помня. Мястото определено за концерти в радче което е около 45-50 000 жители е един огромен парк в центъра на града и едно поле-парк малко до града което е специално направено за целта. Колко хора е имало.. може и да са казали.но аз толкова обрнах и внимание. Събитието трае една седмица ато всеки ден има по няколко сцени с няколко групи изявяващи се. Също така е интересен факта че няколко от улиците в централнта част водят до морска алеа където са музеи и няколко галерии, и точно тези стръмни улици биват покрити с пейки и в края на улицата сцена. Така имате няколко импровизирани концерт зали,и най вече добро настроение. За малките изпълнения през деня билети не с е плащат но за известните.. цените започваха от 45 до 90 евро.

Цялата тази малка крайбрежна уличка започва да прилича точно на нашите панаири. Много места с храна, бирарийки, места за танцуване и неизменните фризура на открито, масаж , плетене на плитки н главата, временни или постоянни татуировки и весдесъщите дрънкулки, дрехи, очила и каквото се сетите. Имаше обаче една незначителна подробност. На всеки вход откъм всяка улица имаше ограждения с охрана и проверяваха за скрити бутилки. Дали е вода, алкохол или ако искате компот.. няма значение. Всичко остава отвън. Това не пречеше петъчната вечер да има толкова натрошени бутилки по земята, толкова боклуци и пияни хора е да се почудиш дали си в някое пиянско гето или си на празник. Също така имаше доста корабчета ресторантчета,дискотеки и на тях прекарването бе повече от вечело, Е разбирасе те си седяха закотвени до пристана но все пак е нещо малко по-различно от обичайното.

Нашата програма обаче започна не с бутилките и мръвките а в ранният следобедс посещение на няколко галерии.

Първата бе авторска изложба на една много приятна около 45 годишна дама която имаше интересна визия за музикални инструменти, натюрморти и още няколко картини които да си призная така и не разгадах какво представляваха но явно бе известна в страната си защото снимка на някоя от картините , в рамка с автограф на гърба струваше 25 евро а истинска голяма бе около 3500. Хм.. нямам нищо против, но чак толкова пари за изкувство... за сега не съм толкова голям меценат.

Следващата изложба бе на някакъв известен в европа авангардист който взаимстваше идеи от природата и неговите творби представляваха извити клони, снимки на листа и едни много интересни идеи какви звуци издават растенията под земята. Имаше цяла зала със снимки на негови работи които бяха толкова големи че няма кой да ги разнася но пък бяха много оригинални и в тази същата зала бе пълно със .. саксии с пръст от които излизаха едни слушалки и можеше да послушате странните звуци които „издава разстението”. По мое мнение звука бе записано скурцане на балон и нещо друго но поне ефекта бе положителен и бе определено забавно.

Малко по отърсили се от зеленчуците и дървениите които този абстрактор живо натресе в съзнанието ни, се изтърсваме на изложбата на италиански... Е сега и аз не знам как да определя дали е художник скулптор, художник хартист или как точно. Въпреки недостатичният ми запас от лингвистични похвати, тоя симпатяга бе намерил един учудващо оригинален начин за изпълнение на свотите творби а именни триизмерни картини от ... хартия. Принципът е следния – рисувате нещо например почти катго шарж няколко коли, къща и т.н но това го копирате на няколко листа и после изрязвате от всеки слой няколко елемента,лепите нешо което да измести всеки слой на разствояние от предния така че погледнато от страни седи като „тераски” но определено погледнато отпред е много идейно.

Нагледайки се на култура решихме да преминем от духовното към материалното, тоест да подложим нещо в стомаха че цигулковият оркестър без име започна да репетира сонатата на глада.

Както се опитах да спомена някъде изначале.. сергийки и места бол. За това взехме та му ударихме едни дюнери. Странно но тук също е фрашкано с араби правещи и продаващи дюнер.Ех за малко и аз се почувствах удома с миризмата на мръвка по улицата и боклуците по земята..

Вечерта бе повече от интересна. Озовахме с в познати на познати дето...абе да кажем че в близост до всичката тая лудница е и малък кей за яхти, моторници и други водоплаващи. Та ние бяхме на борда на някаква голяма лодка с доста подпийнали странно говорещи хора но бе забавно. Отначало съм си мислел че тия или не умеят да се забавляват или нещо са дефектни. Горкият аз да си помисля с моето обременено социалистическо съзнание подобна дивотия. Промяната на мнението ми породи лодка дискотека където около 11 вечерта не само че не бе студено за разлика от околната температура близо 14 градуса ами заради факта че видях на дансинга както тинейджъри около 15-16 годишни така и 40-50 годишни симпатяги които явно се кефеха на ремиксираните шлагери упорито пуснаки от дисководещият. Хубаво настроение и хубав празник. Интересното бе че на следващият ден неделя.. всичко околовръст бе фрашкано с шишета,метални кутийки и какви ли не боклуци и аз злорадствайки си мислех че сега ще обявят бедствено положение, че ще тръгнат едни хапливи новини по вестниците колко бездарно е кметството и т.н..