Финска пословица



Дата25.10.2018
Размер201.28 Kb.
#97351


Парите като социален фактор в градската и селската културна среда.

Никого, който е с кесия на врата, не бесят.

Финска пословица


Парите погубват и обесват човека.

Френска пословица

Парите на едни вземат ума, а други учат на ум.

Българска пословица

Всички средства са добри, но наличните са най-добри.
Анонимен автор

Може ли да се счита за нормален човек,

който се отказва от луди пари?

А. Ратнер

Щастието не е в парите, а в тяхното количество.

В. Галич

Днес никой не би подложил на съмнение важната роля, която имат парите в днешното модерно общество. Едва ли някой може да си представи живота без системата на паричните единици. Те регулират стокообмена и търговията, показател са за икономическото състояние на държавите и техните граждани, основен фактор са за функционирането на икономиката и стопанството. На границата между второто и третото хилядолетие паричната система е достигнала такива размери, обхват и сложност в развитието си, че не само отделната личност, но и цели нации и държави са зависими от нея. В крайна сметка цялото човечество е обвързано с парични отношения, с изключение на отделни племена и общности в недокоснатите от цивилизацията джунгли и пустини.

Идеята за стойността на предметите се появява още с развитието на първите цивилизации в зората на човечеството. Разбира се, монетите и банкнотите не са се появили още със започването на този процес. Първоначално най-различни неща служели за определяне стойността на благата и подпомагали търговския обмен. Използвали се раковини, черупки, кожи, блокчета сол, домашни животни (Бродел 2000: 358-360) и какви ли още не дарове на природата, стига да имат някаква ценност и да са общоприети. Но тези общоприети еталони все още не се осмисляли с абстрактното понятие “пари”, което съществува днес. Те подпомагали стокообмена, като всеки предмет се равнявал на определено количество от тях или иначе казано - стойността на тези древни пари била в тяхната общоприета величина. От голямо значение било и общото им количеството, както и трудността на добиването. Металните колелца, превърнали се в цел и мерило за всичко, се появили едва през VІ в. пр. Христа в старогръцкия свят и от там постепенно се разпространили навсякъде. Чрез монетата парите получили своето общоутвърдено и постоянно материално тяло, но това не променило отношението на хората. Те все още били считани за материална ценност наред с всички останали пордукти на земеделието и занаятите (Шпенглер 1995:647-651) и точно като тях били събирани, пазени, заравяни, крадени. Монетите ще господстват необезпокоявани до към края на ХVІІІ в., когато в Англия започнало изместването им от банкнотите. Книжните пари били предшествани от разписките за дължими суми и кредити, преоткрити отново в Западна Европа успоредно с усложняването на търговските и икономическите отношения в зората на Новото време (Бродел 2000:382-385). Едва тогава започнало да се промъква едно друго осмисляне на парите. Постепенно те се превърнали в абстрактна величина служеща за остойностяване, не само на материални ценности, но и на всичко от нематериалната сфера на живота (обществени услуги, културни мероприятия и др.). В това си естество те вече не са само предмети, които можеш да натрупаш, но и функция служеща за измерване на нещата (Шпенглер 1995:652-656). Пряк израз на това е прибирането на златото и среброто в банките и заместването им с банкноти и монети от неблагороден метал, на които е отбелязана някаква стойност.

Така изглежда накратко дългият преход от натуралната размяна до сложните парични отношения днес. Много икономисти и бележити личносит изтъкват революционното предимство на използването на паричния знак пред натуралната размяна. Те имат право що се отнася до съвременния цивилизован свят, но “примитивните” от наша гледна точка, общества не са имали нужда от пари. Всеки произвеждал това, от което се нуждае, за да живее или ако му липсвало нещо, го придобивал като заменял с това, което има в излишък. С изграждането на цивилизацията и усложняването на икономическите отношения, неизбежно възниквала нуждата от техен регулатор и парите поемали тази роля. В този смисъл те са функция на икономиката и се появяват по естествен път там, където има нужда от тях (Бродел 2000:356), а най-голяма нужда от пари има цивилизацията. На всички е известно в какво се изразява тя: грандиозни строежи, институции, обслужване, търговия, промишленост, културен живот. За функционирането им е необходима многомилионна армия от хора, които ежедневно да се блъскат, строят и надграждат цивилизацията, от която са неделима част. Но тези хора живеят в града и не произвеждат най-необходимото за живота – храната, а всички са консуматори. За да задоволят нуждите си, те трябва да вземат от селяните производители, които за целта също биват включени в цивилизационния модел. В зората на модерността селското население плащало на доктора и адвоката в натура, но постепенно било обхванато плътно от новите парични отношения. Парите станали основно средство за обмена между града и селото – механизъм, който е валиден и днес. За своя труд гражданите получават заплата и с част от нея купуват храна. Така парите попадат в селото, а държавата си ги взема обратно под формата на данъци. Това е не само циркулация на паричните средства, но и сложен механизъм осигуряващ съществуването и развитието на всяка една модерна цивилизация. Основни негови двигатели са града и селото, а връзката между тях са паричните отношения регулиращи обмена на блага.

Затова парите са толкова важни днес. Без тях не би имало сложна и бързо функционираща икономика, която да обвърже града и селото, и на чиято основа да се изгради модерно общество. Освен че движат икономическото развитие и самия живот, те са и универсален език, на който говорят всички (Хаджийски 1974:418; Бродел 2000:388). Който не разбира този език, т.е. не може да борави с пари, той е неспособен да оцелее в развитото съвременно общество.

Парите са главен действащ фактор както на глобално ниво, така и в личностен план. Що се отнася до българите, могат да бъдат посочени редица примери за голямото значение, което им се придава. Българският възрожденски селянин ги оценявал като предмет, имущество и не случайно ги съхранявал в “девет възела” или в “гърненце в земята” ако са повече (Маринов 1995:441-442). Тук все още би било пресилено да говорим за скъперничеството познато ни от по-модерните времена. В условията на труден и несигурен живот спестеното често се оказвало решаващо за оцеляването на индивида, поради което селяните винаги се стремяли да имат пари в наличност или както се казва “Бели пари за черни дни”. Следвайки тази максима, те трудно се разделяли с парите си, като предпочитали да се разплащат с труд или в натура (Маринов 1995:442). Тази психологическа нагласа произлиза от съзнанието за силата и важността на паричния ресурс обезпечаващ сигурност за съществуването (Приложение 1, №1,2).

Поради почти всестранната ефективност и приложение, би могло да се говори за сила на парите. Това като че ли е тяхното най-изпъкващо качество, станало пословично не само за българите, но и за всички народи. Всеки е чувал пословици от типа “Парица силана царица”, “Парите са от топа по-силни”, “Парите силно звънтят и далеч се чуват” (Български… 1986:333), “Парите планина ще разбият”, “Златен чук железни врати пробива” (Мъдростта… 1985:183) и много други. Тези пословици, плод на продължително наблюдение и общуване с парите, синтезират точно и обективно тяхното значение и сила. Те буквално са навсякъде. Освен че движат икономиката, се намесват и в политиката (Приложение 1, №3), правосъдието (Приложение1, №4), търговските взаимоотношения, културата и много други. Положението е такова, че срещу подкуп може да бъде извършено всичко и там, където започват да говорят парите, свършва всичко – закони, принципи, морал, правда, приятелство (Приложени1, №5). Разбира се това не важи за всички хора. Напротив! Мнозина поставят изброените ценности над парите, но като цяло тенденцията е валидна. Колкото по-развито и цивилизовано е едно общество, толкова повече парите имат своята роля и тежка дума в него, и толкова повече те изместват традиционните човешки ценности от взаимоотношенията. Това е така не защото хората са ги изгубили и са станали лоши, а защото те вече са заместени от друга комуникативна система – езикът на парите.

При тези условия съвсем закономерно силата им се използва за придобиване на власт, защото днес, когато войната е отречена като средство, нищо друго не е така ефективно. За никого не е тайна, че колкото по-интензивна, наситена и разгърната е една предизборна кампания, толкова повече тя има шансове за успех. Агитационните материали, разпространението им и изобщо целият процес на пропаганда, струват страшно много средства и който ги няма просто остава зад борда. Това е така не защото му се пречи или са нарушени неговите права, а защото пропагандата му не може да достигне до избирателите. По такъв начин силата на парите обезмисля правото да бъдеш избиран, станало безполезно, защото никой не узнава за бедните. Така само разполагащият със средства може да достигне до властта, докато на теория това право имат всички (Шпенглер 1995:604-607). Друг парадокс в сферата на обществото и политиката е обезмислянето на свободата на словото. Наистина, на никого не е забранено да разпространява и публикува своите идеи, както и да критикува. Има право и свобода за това, но и никоя медия не е задължена да му даде гласност. Известно е, че повечето средства за масова информация , особено политическите, са нечия собственост и този човек или юридическо лице определя какво да се обнародва и какво не. Синтез на този факт е общоизвестният израз “Който дава парите, той командва музикантите” (Мъдростта… 1985:183). Така, имайки силата на парите, не е трудно да залееш хората с поток от определена информация и да ги накараш да изберат определен човек (Шпенглер 1995:611-620).

Общоизвестно е, че политиците дошли на власт, наред с другата си дейност, прокарват закони в интерес на тези, които са ги финансирали. Вече може да се проследи нишката и да се затвори магическият кръг: В условията на демократична свобода парите са сила помагаща да се вземе властта. Тя от своя страна е отлична възможност за управляване на икономиката на една държава, а това значи още повече печалби. От пари към пари и за пари. Идеалите на свободата и демокрацията, никога не биха изгубили смисъла и значението си. В днешните условия обаче те не действат изцяло, отстъпвайки пред силата на златото. Повечето хора са наясно с това, но нищо не могат да направят, защото са напълно свързани с един свят основан на парични взаимоотношения и приемат нещата като нещо нормално. Битът, мисленето, дейностите – всичко е обвързано по някакъв начин с парите. Те не са лоши сами по себе си и полезността им е безспорно доказана, но както личи хората са изпаднали в зависимост от своето изобретение. Това е много точно изразено от анонимния афоризъм: “Ние правим много повече за парите, отколкото те за нас”, а и от много други пословици (Приложение 1, № 6-9).

Погледнато в личностен план, силата на богатството е не по-малко видима. Тук то има значение конкретно за личността на индивида и нейното място в обществото. В нашия възрожденски свят размерът на богатството е бил мерило и показател за качествата, възможностите и добродетелите на човека. Редица текстове от онова време отбелязват важността и тежестта на чорбаджиите и личната, семейна и обществена значимост основана на парите, която те си придавали. Няма да е чудно ако открием мисълта, че богатите са добри, а сиромасите лоши и показател за това какъв си, са именно парите (Каравелов 1980:209-210). През ХІХв. капиталистическите отношения били навлезли достатъчно дълбоко в българското общество, за да можем да употребим с основание максимата “Парите правят човека”. Ако ги има, отношението към човека е положително (Приложение 1, №11,12), ако ги няма – е отрицателно (Приложение 1, №13-15). Разбира се, мнението на другите и собственото мнение взаимно се подхранват и допълват. Самочувствието живее от парите: те са показател, както за личните качества, така и за имотното състояние (Хаджийски 1974:417-418), а в тогавашните несигурни времена то е било условие за сигурност. Тя от своя страна издига индивида в очите на обществото, защото целта на всички е точно осигурения живот, и по този начин още повече подхранва самочувствието. Същото, но с обратен знак важи за бедняците. Двупосочните оценки, основани на богатството, много точно се изразяват чрез мисълта на френския писател Жан Лафит: “Един беден идиот е един идиот, един богат идиот е един богат” (Шеговити… 1985:21). Така чрез личните чувства и общественото мнение се осъществявали и отношенията между хората, а в основата на всичко стоял факторът “пари”.

Много често срещано явление е децата да се изпокарат при делбата на завещаното от родителите им. При тези случаи паричните или имотни интереси потъпкват роднинските чувства и взаимоотношения. Често се стига до вражди продължаващи години и дори поколения наред, свързани с драматични, а не рядко и трагични събития. Многобройните примери за това, намиращи се в художествената литература, показват дълбочината на проникване на парите в обществото. Така те са не само важни за живота и значим социален фактор, но и определят нов тип взаимоотношения – парични. Разбира се, те не са тотални и всеобхватни и са примесени с други отношения основани на други фактори, но силата, а от там и ефектът им са толкова големи, че могат да определят насоките в развитието на всички сфери от живота – икономика, политика, наука, култура (Приложение 1, №16). Обвързването на хората с тази глобална сила е довело до формирането на позитивни или негативни оценки за нея, в зависимост от прякото й въздействие върху човека.

Общоприето е мнението за едвали не неограничените възможности, които предоставят парите, произлизащи от тяхната сила. Това качество също е станало пословично: “Има ли пари, и по небето може да се премине”, “Златен ключ навсякъде влиза”, ”Който има пари, има всичко” (Мъдростта… 1985:182-184), “С пари и в ада няма да пропаднеш” (Седемдневие… 1979:82). Тази универсалност носи със себе си и впечатлението за полезност, а щом нещо е полезно, то се окачествява като дабро. Хората са оценили парите, като един от най-важните фактори за съществуването, но това е само в рамките на цивилизацията. Общностите наричащи се днес “примитивни” нямат нужда от пари, защото тяхното съществуване се крепи на връзката им с природата, т.е. те черпят от нея всичко, от което се нуждаят. Повечето хора от цивилизованите общества нямат възможност да живеят така, затова си купуват необходимите им неща. Това е една от причините за важността и полезността на парите. Без тях е немислим съвременният живот.

Това обаче не пречи да се формират и доста крайно негативни оценки, свързани пряко с човека и неговия вътрешен свят. Някои от тях са, че парите носят постоянни грижи (Приложение 1, №17,18), водят до загуба на здравето (Приложение 1, №19,20), или до смърт (Приложение1, №21,22). Бидейки продукт на цивилизацията, те неизменно влизат в конфликт с традиционното общество и неговите норми (Вебер 1993:44). Новите принципи на общуването и начина на живот, основани на паричните отношения, често се считат за греховни от традиционното мислене. В този смисъл те се възприемат като дяволско творение, значи нещо много лошо (Приложение 1, №23-26). Тези отрицателни оценки безспорно са резултат от преки събития и преживелици, но изглежда се случват твърде често, за да се стигне до възникването на пословици. Вредните последици свързани с прякото участие на парите в никакъв случай не означават, че самите пари са лоши или вредни сами по себе си. По-скоро техният ефект е резултат от целите, намеренията и действията на хората. Решаваща е и посочената вече зависимост на човека от паричната система. Затова парите не са нито добри, нито лоши и не носят добро или лошо, но са фактор движещ живота и водещ до добри или лоши последици. Всеобхватността ими е довела до това, че хората се изразяват чрез тях: дали един човек ще стане пияница, бохем, скъперник, щедър спонсор, диктатор, творец, зависи от неговата вътрешна индивидуалност, а финансовите средства са безличният фактор помагащ му да се прояви. Затова народът е казал: “Парите на едни вземат ума, а други учат на ум” (Български… 1986:333).

В българската етническа среда промените настъпват с началото на Възраждането. Постепенно се динамизирали производството и стоково-пазарните отношения, а с това се засилило и значението на парите. Към техния “глас” най-бързо се приспособили еснафите и ние можем да видим как се завърта спиралата на живота движена от капиталите. Когато натрупвал много пари, еснафът-производител спирал да работи лично и се захващал с търговия, а след това и с лихварство (Хаджийски 1974:415-516). Щом богатството на един чорбаджия добиело такива размери, че не е необходима намеса му за неговото поддържане, той се заемал с обществена дейност – строеж на църкви, отваряне на училища, културни прояви. Но понеже това са институциите влияещи пряко и най-силно върху обществото в условията на Новото време, може да се каже, че чорбаджиите протегнали ръка към властта. Те вече имали самочувствието на елит, водачи и представители на общността пред света. Пример за това е дейността на Добродетелната дружина в Букурещ – търговският елит на българската възрожденска нация.

Икономическото развитие основано на новите парични отношения, помогнало на някои български села да получат през Възраждането статут на селища от градски тип. Те се представяли от еснафите и тяхното лице – трудолюбие и пестеливост. Осъзнавали се важността и значението на парите, като средство за сигурен живот. С течение на времето богатството взело своя данък и пестеливостта се изродила в скъперничество, а парите се превърнали от средство за живот в цел на живота (Хаджийски 1974:417; Каравелов 1980:202; Вебер 1993:35-37, 193). В съответствие с това се оформил и нов тип манталитет на градския жител. Прочутото еснафско скъперничество, наричано от неговите застъпници песетеливост, достигнало до крайност. Еснафите и техните семейства се подлагали на всякакви лишения само и само да не похарчат някоя и друга пара, дори ако става въпрос за храна (Хаджийски 1974:211-232).

В българското село възрожденското отношение към парите се запазило по-дълго. Те все още били алтернатива и средство за живот наред със земеделието и животновъдството. Все още не се осмисляли като капитал и абстрактна величина, поради което селянинът гледал да ги съхрани по всевъзможни начини и не случайно народът е казал: “От чума парите не мрат” (Български… 1986:335). От това и от ограниченото монетно количество произлизала почитта към парите стигаща до безумното разплащане в натура и труд излизащо много по-скъпо (Маринов 1995:442). В градовете това отношение също се запазило дълго време, но все пак там важна роля играели и големите капитали, имащи своя абстрактен смисъл и ефект. Освен това промяната в осмислянето не става изведнъж, а е по-скоро постепенен процес вътре в самата личност, продължаващ и в съвременността. Той се движи заедно с модернизацията и обхваща все повече и повече хора.

Сериозен катаклизъм за българското общество представляват промените започнали от 40-те години на ХХ век. Установяват се нови икономическа, политическа и стопанска системи, водещи и до нови обществени отношения. Колективизацията на земята превърнала селяните в наемни работници, както хората в градовете. Те пак обработвали земята, но вместо нейните блага, получавали пари, с които после да си ги купят. Получавайки собствени при, младите ставали по-малко зависими от своите родители. Възрастният баща вече не можел да командва така както преди, опирайки се на факта, че държи кесията с парите на цялото семейство (Н.П., родена 1921г.). Много бързо нахлул и модерният живот. За няколко десетилетия електричеството, водопроводът, телефонът и радиото преобразили българското село. Новите битови стоки и услуги дошли заедно със своята цена и породили ново отношение към парите. Те вече били предпоставка да промениш своя начин на живот, но и все още си останали основно средство подсигуряващо жвота. Сравнителна таблица за края на 50-те години на ХХ век показва, че селаните-кооператори изразходвали най-много суми за храна облекло, жилища, алкохол и цигари. Вече има разходи за домашно обзавеждане, хигиена, културен живот и други под., общо около 20% (Яхиел 1965:265). Спестените пари вече не се криели на всевъзможни тайни места в къщата, а се влагали в банкова институция.

Към края на социализма окончателно се утвърждават малките парцели за частно ползване. Тяхната продукция дори успешно конкурира нискокачествените произведение на ТКЗС. Този процес възвръща част от предсоциалистическото минало, но и модерността вече има своето място в живота на хората, така че се оформя ситуацията днес. Повечето селяни, предимно възрастни хора, чоплят с мотики взетите 5-6 декара и така осигуряват прехраната си. Пенсията те използват за закупуване на битови предмети от всякакво естество, често не влизащи никога в употреба, но винаги грижливо пазени. Купува се предимно покъщнина: сервизи и комплекти от прибори за хранене, кърпи, легени, чаршафи, одеяла и т.н. Някои ги купуват, за да имат в случай на нужда, други – за децата и внуците си. Ако не купуват покъщнина, възрастните селяни внасят парите в книжка та ако им потрябват сервизи и комплекти от прибори за хранене, кърпи, легени, чаршафи, одеяла и други подобни, да имат пари и да си купят или пък да дадат на децата си те да си купят (Н.П., родена 1921г.). Тук виждаме пръстът на модерността повлияла много силно върху традицията, но неуспяла коренно да я промени. Хората вече имат повече пари и по-модерен бит, а от там и по сигурно съществуване. Трупането на пари и/или материални блага, еднакво възприемани като жизненонеобходими, е резултат от все още живия спомен за някогашната мизерия породена от липсата им, и осмисляна като заплаха за съществуването. Затова тези хора обичат Тодор Живков и защитават социализма – чисто парични и материални мотиви и никаква идеология. По-младите и активни селяни имащи земя и техника, изкарват продукция на пазара, т.е. работят, за да печелят. Те са най-известните и уважавани хора в селото – статус, безспорно следствие от икономическата им мощ. Развитието на този вид капитализъм на село е немислим без града, където да се пласира продукцията. Но това не бива да създава впечатление, че не могат да съществуват отделно, поне що се отнася до селото. В днешните условия то може да бъде напълно самостоятелно, както преди 100 и преди 1000 години, защото не е загубило традиционно силната си връзка със земята. В това се убедиха всички по време на кризата от зимата на 1996-1997 година, когато финансовият срив предизвика огромна инфлация и липса на пари. Това заплаши съществуването на много хора в града разчитащи само на своите работни заплати. Не случайно тогава се говореше, че бурканите са помогнали на българина да преживеее и всички можехме да видим софиянци на гарата натоварени с по 4-5 торби провизии от село. От друга страна, по думи на един софиянец (Н.Ц., родена 1944г.), “там (на село) криза няма”. Наистина инфлацията глътна и спестяванията на селяните, но те не бяха заплашени от глад. Същото важеше тогава и за гражданите поддържащи постоянна връзка със своите родни места.

Интересно явление от последните няколко години успях да наблюдавам сам. Хора родени и отраснали на село получават образованието си в града и се заселват да живеят и работят там. Те обаче не губят връзката си със селото. Всеки сезон семейството отделя време от отпуските и почивните дни и пътува до родното място, където върти крупно земеделие. Продукцията от 2-3 хиляди декара земя, обработвана с помощта на родителите и много наемни работници, се пласира на пазарите в градовете. Така това семейство има двоен източник на доходи – работа в града, където и двамата са наемници, и частно земеделско производство. То представя нагледно живата връзка между града и селото, на която се основава и съществува съвременния живот.

Поради урбанизацията, социалиситческият град беше силно повлиян от селското отношение към парите. Фактор за това е и липсата на достатъчно и качествени стоки за бита, водеща до нисък стандарт на живот в сравнение с капиталистическите държави. Липсата на капитализъм определяше слабото разбиране на парите като абстрактна величина до такава степен, че новите градски жители останаха тясно свързани със селото. Някои ще мъкнат всяка есен бурканите със зимнината, други ще ходят в почивните дни да копаят градините си на село, трети ще си направят такива в крайградските зони. Целта на всички е да спестят и натрупат извънредни пари, за да купят нещо за себе си или за децата си; или пък правят това просто по стар навик от стремеж към повече сигурност, а тя се осигурява най добре чрез финансовите средства и добрата работа като техен източник (Приложени 2, №19). Едва с настъпването на капитализма след 1989 година се утвърждава и абстрактният смисъл на парите. И независимо дали се приемат така или като материална величина, те отдавна служат за измерване на всичко. Всяка стока и услуга има стойност в пари, изписана на ценовия етикет.

За българина в града днес, парите са основен фактор в живота, поне що се отнася до неговата материална страна. Мнозинството от хората е на мнение, че без тях не може да се осигури необходимия жизнен минимум, който да е основа за личностно и духовно усъвършенстване (Приложение 2, №10). Подобно е мнението и за големия въпрос “щастие и пари”. Почти всички са категорични, че те не са достатъчни за осигуряване на щастлив живот, но немалко отбелязват тяхната изключителна важност (Приложение 2, №12). Материалната основа на съвременния живот е неоспорима дотолкова, че парите са посочени като основен фактор за постигане на целите в живота, заедно с труда, като начин за тяхното придобиване. След това се нареждат личините качества, работната среда и късметът (Приложение 2, №4).

След казаното до тук, парите могат да бъдат определени като изключително важен социален фактор, повече за града и по-малко за селото. Колкото по-модерно е едно общество, толкова този фактор става по-значим, всеобхватен и животоопределящ. В древните цивилизации парите били изнамерени, като помощно средство за осъществяване на търговията и обмена. По този начин са спомогнали за развитието и усложняването им, за да се стигне до днес, когато те вече не помагат, а властват и определят. Животът на хората, развитието на науката, стопанството, изкуството - за всичко това са необходими парите като двигател и така човекът е изпаднал в абсолютна зависимост от своето изобретение.

Известно е, че традиционната култура се изгражда в съответствие с природната среда. От природата пряко се добивали всички материални блага и средства за живот, с нея се съобразявали календар, религия, светоглед, начин на мислене. Процесът на модернизиране е преди всичко процес на откъсване от жизнеопределящата природна среда и съществуване в един нов цивилизован свят. В него вече възниква нуждата от друг, заместващ фактор, който да регулира, осмисля и осигурява съществуването на новата система. Този фактор са парите. Затова те са толкова по-силни, колкото по-модернизирано и отделено от природата е едно общество. Затова човечеството днес е толкова зависимо от тях, до такава степен, че те изместват или видоизменят всички стари устои на обществото – морал, религия, ценностна система. Дори са възникнали сентенции от типа “Парите правят човека”, “Парите са религия”, “Жълтият Бог” и много други.

Както най-“първобитните” хора са общували с и чрез природата, така съвременните хора общуват с и чрез парите; мислт, измерват, оценяват в пари. Те са заменили природата като модел на битието, източник на култура и съществуване и като обект на подражание. Както хората от традиционното общество са живели според изискванията и условията на околната среда и са изграждали живота си в съответствие с природата, така съвременните хора се съобразяват със заплатата си, валутните курсове, цените на стоките и услугите и изграждат живота си в зависимост от парите, с които разполагат. Начинът и стандартът на живот днес се определят от размера на паричния ресурс, защото човекът сам е избрал това. Именно тук е и грешката в творението наречено “цивилизация”. Хората са изоставили средата обитавана наготово от тях и съществувала много преди клонът на Homo sapiens да се отдели от приматите, и са се заселили в един свят създаден от самите тях. Но връзката с природата не е прекъсната и не може да се прекъсне, защото дори и да се купува с пари, храната идва от земята. Поради това е безумно твърдението, че скоро благодарение на модернизацията, човечеството ще стане напълно независимо от околната среда. Дори и в най-уредените днес общества идва един момент в края на работния ден, когато личността започва да се разкъсва между своята природна същност и модерният си начин на живот. Процес, който обикновено се нарича “търсене на щастието”. Това е днешното битие на хората - едно малко смешно и малко тъжно съществуване управлявано от парите.



Парите са добър слуга и лош господар.

Френска пословица


За парите трябва да се плаща.

В. Коняхин

Нищо не ни струва така скъпо, както парите.

Г. Малкин

Януари 2001 г.


София

Приложение 1.

Списък на цитираните в работата пословици и афоризми.

  1. Парица, боклучец, без нея ни в лучец. (Български… 1986:334)

  2. Парите нищо не са, ама кога ги няма в кесията? (Български… 1986:334)

  3. Парите са силни като парламент. (Мъдростта… 1985:183)

  4. Парите и закона ще очароват. (Мъдростта… 1985:183)

  5. Когато парите говорят, тогава правдата мълчи (Седемдневие…1979:82)

  6. Не той владее парите, а парите владеят него. (Мъдростта… 1985:183)

  7. Скъперникът не владее своето богатство, то владее него. (Седемдневие…1979:78)

  8. На парите се кланят повече хора, откалкото на бога. (Седемдневие… 1979:82)

  9. Като види злато, и пророкът ще се отбие от пътя. (Седемдневие… 1979:82)

  10. Човек попада във властта на парите значително по-често, отколкото парите във властта на човека. (Шеговити… 1985:270)

  11. Ако имаш пари, всеки те иска за татко. (Български… 1986:334)

  12. Който има пълна кесия, има достатъчно приятели. (Мъдростта… 1985:182)

  13. Без пари челяк и богу не е драг. (Български… 1986:334)

  14. Без грош навсякъде си лош. (Български… 1986:334)

  15. С уста птици лови, с език звезди снемай, нямаш ли пари, нищо не си. (Български… 1986:334)

  16. Парите са единствен двигател на всички неща. (Мъдростта… 1985:183)

  17. Излишни пари, излишни грижи. (Мъдростта… 1985:183)

  18. Най-после разбрах какво отличава човека от животните: това са паричните грижи. (Шеговити… 1985:271)

  19. Парите здраве не купуват, здраве вземат. (Български… 1986:334)

  20. Броените пари довеждат лекаря. (Мъдростта… 1985:184)

  21. Парите погубват повече души, отколкото желязото хора. (Мъдростта… 1985:184)

  22. Парите погубват и обесват човека. (Мъдростта… 1985:184)

  23. Парите са юдино желязо. (Български… 1986:333)

  24. Парите и змията излъгват. (Български… 1986:333)

  25. Парите излъгват жената, а жената мъжа. (Български… 1986:333)

  26. Където има пари, там и дяволът е наблизо. (Мъдростта… 1985:183)

Приложение 2.

Резултати от анкетата “Стандартът на живот днес”, проведена през декември 2000г.

/В приложението са включени само въпросите, имащи отношение към курсовата работа/

4. Посочете факторите, които биха ви помогнали да постигнете своята цел в живота.

Пари – 7; Труд – 5; Работна среда – 5; Лични качества – 5; Късмет – 4; Здраве – 3; Семейство – 2; Връзки – 1; и т.н. (Анкетираните са давали повече от един отговор).

10. Носят ли, според Вас, парите сигурност в живота? Защо мисилите така?

Да – 22 отговора. Защото е необходима минимум материална сигурност за живеене.

Не – 4 отговора. Защото не всичко може да се осигури с тях.

12. Достатъчни ли са, според Вас, парите за осигуряване на щастлив живот?

Да – 1 отговор.

Не – 19 оговора.

Колебание – 6 отговора.

16. Какво бихте направили ако имате 10000 лева?

Инвестиции(7); пътуване(7); самоиздръжка(4);покупки(4); благотворителност(3); ще се чувстват сигурни(2); покупка на жилище(2); и т.н.

19. Посочете факторът/ факторите правещ/и хората:

-осигурени – пари(9); сигурна и доходна работа (8); здраве(1); любов(1); здрав разум(1); лични качества(1); условията на живот(1) и т.н.

-щастливи – любов(7); семейство(5); приятелство(4); добра работа(4); пари(3); здраве(3); образование(1); лични качества(1); свобода(1) ит.н.

-уважавани – добра работа(5); честност(4); лични качества(4); висок пост(2); пари(2); професионализъм(1) и т.н.

Анкетирани са 11 студенти, 4 военнослужещи, 3 медици, 2 служители във фирми, 1 историк, 1 аниматор, 1 архитект, 1 инженер,1 дизайнер, 1 непосочил занятие

Възрастов обхват: от 21 до 57 години.



Ползвана литература:

  1. Бродел 2000 …… Бродел, Фернан – Материална цивилизация, икономика и капитализъм, ХV-ХVІІІ век. Том І – Структурите на всекидневието:възможното и невъзможното /без сведение за година на издаване/.

  2. Български…1986 …… Български пословици и поговорки., С., 1986г.

  3. Вебер 1993 …… Вебер, Макс – Протестантската етика и духът на капитализма., С., 1993г.

  4. Каравелов 1980 ……. Каравелов, Любен – Избрани творби., С., 1980г.

  5. Маринов 1995 …… Маринов, Димитър – Българско обичайно право., С., 1995г. Фототипно издание.

  6. Мъдростта…1985 ……. Мъдростта на народите., С., 1985г.

  7. Седемдневие…1979 …… Седемдневие /мъдростта с нас всеки ден/., С., 1979г.

  8. Хаджийски 1974 ……. Хаджийски, Иван – Бит и душевност на нашия народ., С., 1974г.

  9. Шеговити…1985 ……. Шеговити истини:хумор, ирония, каламбури, сатира., С., 1985г.

  10. Шпенглер 1995 …….. Шпенглер, Освалд – Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история. Том 2., С., 1995г.

  11. Яхиел 1965 ……. Яхиел, Нико – Градът и селото. Социологически аспекти., С., 1965г.


Каталог: izmami
izmami -> Стрес и последици от стреса
izmami -> Списък на данъчни субекти без данъчна регистрация,от чието име са издавани данъчни фактури
izmami -> Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж
izmami -> Кодекс част първа общи правила I. Основни положения
izmami -> Изкуството на войната сун дзъ биография
izmami -> Езикът на тялото
izmami -> Как да четем между редовете на финансовите страници
izmami -> Кодекс (Обн., Дв, бр. 105 от 29. 12. 2005 г в сила от 1 януари 2006 г.)
izmami -> Ii разширено издание
izmami -> Юридическа психология


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница