Физика на тъгата



страница11/46
Дата22.07.2016
Размер2.4 Mb.
#825
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   46

Вируси


 

Кози и рози се ухажваха край мен


и аз уплашен викнах — Боже!
подобен грях не е възможен.
Бог чу, десница между тях положи.
О, свят, от втор Гомор спасен!

Гаустин от Арл, XVII в.
Няколко думи за противоестественото майсторство на Дедал, направил възможно онова, което природата е забранила. Измайсторил дървена крава, покрил я с истинска кожа и напъхал в кухата ѝ утроба подивялата от страст към бика Пасифая, жената на Минос. Сложил кравата на колела и я закарал на поляната, където обикновено пасял бикът. Нататък е ясно. „Бикът дошъл и я покрил, като че ли била истинска крава. Така Пасифая родила Астерий, наречен Минотавър“, както разказва Аполодор.

Митът обаче мълчи за едно друго скрито последствие. Дали от критската дървена крава не се ражда Троянският кон? Пак кух, на колела, но доста по-голям, побиращ цели 30 въоръжени войници в утробата си — не за да прелъстява, а да превзема. Крава да роди кон, жена да роди човекобик — Дедал вкарва троянски кон в историята на видовете. А след няколко хилядолетия ще се пръкне и нов наследник, без дървено тяло, без тяло изобщо — „Троянски кон“ или Trojan, зловреден компютърен вирус. Преправя се на полезна програма, кротува ден-два и се развихря, трие, отваря врати, руши защити, вкарва чужди очи във виртуалната ти Троя. И всичко това — родено от противоестествения майсторлък на Дедал. Против онова естество, на което настояваше мистериозният Гаустин от XVII век:Тук има Ред и Бог не прави грешка,


муха и коч, лале и дъб не се сношават.

 

Мит и гейм

 

За Минотавъра и електронните игри да говорим ли? Влезте в която искате от наплодилите се през последните години. Клише и класика. Минотавъра прилича на среден бияч от второразреден филм. Късокрак и мускулест, с къс и дебел врат, космат, трапецовидно лице на терминатор и нелепи рогца. А някъде, в добавка, и крив глигански зъб. Сякаш не стига всичко дотук, ами бикът следва да се кръстоса с дива свиня.



Уважаеми Овидий, Вергилий, Сенека, Плутарх, Еврипиде и Вие г-н Данте Алигиери Ад (за да изпиша и никнейма Ви), елате да видите в какво се превърна митологията. Вижте презрения от вас герой. Направихте много за днешния му образ. Плачете сега, прагеймъри на античността. Някой ден можем да направим един сет, като се съберем в реално време. В реално време, ха-ха-ха… Ще играем „Минотавъра в лабиринта“, или „Уоркрафт“, „Богът на войната“, или… някоя друга 3D игра. Тогава обаче само Минотавъра ще бъде триизмерен, а ние с вас — двуизмерни сенки (нали ще сме в царството им), лоши анимации с избледнели цветове от началото на дигиталната ера.  

Мадоната с Минотавъра  



 

Едно дете е седнало в скута на майка си. Тя го придържа с лявата си ръка, вероятно преди малко го е кърмила и сега го чака да се оригне. Детето е голо. Сцената е иконична, толкова позната; и повторяема във всички изображения след раждането на Младенеца Исус. Има една разлика обаче, която прави рисунката уникална. Младенецът е с бича глава. Малки рога, изтеглени дълги уши, странично разположени очи, муцуна. Глава на теле. Пасифая с Минотавъра младенец. Векове преди Богородица.



Изображението е единствено. Открито е около някогашния етруски град Volci, днешна Тоскана. Може да се види в колекцията на Парижката национална библиотека. Някой се е осмелил да напомни очевидното, което митът бързо ще забрави. Става дума за бебе. Износено и родено от жена. Става дума за кърмаче, не за звяр. Дете, което скоро ще бъде пратено в подземието. Вероятно е трябвало време, месеци, дори година-две, докато Минос реши какво да прави, как да скрие от света белязаното дете. Ако се взрем в лицата на майката и сина, ще видим, че и двамата вече знаят.Дали пък това не е тъкмо моментът на раздялата? Лявата ѝ ръка вече не прегръща, а се отделя и леко маха за сбогом иззад гърба на детето.По-нататък митът ще превърне това дете в чудовище, за да оправдае греха на изоставянето му, греха към всички следващи деца, които ще изоставим.  

Children Unfriendly

Забележително е отсъствието на деца в гръцката митология.

Ако се съгласим, че античността е детството на човечеството, то защо това детство е така лишено именно от деца. Изглежда, там, където всички се държат като деца, истинските деца са нежелани. Доколкото ги има, тях най-често ги изяждат бащите им. Онова, което остане неизядено, ще изяде баща си. Така е още от началото на времето, от Кронос и неговите деца.

Ясно е, че Времето винаги изяжда децата си. Но време има там, където има светлина, където се редува светло и тъмно, ден и нощ. Затова излиза, че единственото скрито от време място е абсолютният мрак на пещерата. Там било укрито детето Зевс. Само там Кронос (Времето) не владее. В тъмния лабиринт на подземието е скрит и Минотавъра. И тъй като там времето не тече, той винаги си остава момче.

В мазето, тази късна градска пещера, бяхме заключвани и ние, минотаври за малко, между лютеницата и компотите.

Имах една леля, която винаги като идваше на гости, заплашваше да ме изяде. Огромна и трътлеста, далечна издънка от рода на титаните, тя заставаше над мен, разперваше огромните си ръце с хищни лакирани нокти, озъбваше се зловещо, два сребърни зъба святкаха и бавно приближаваше към мен с дълбоко, идващо от корема ѝ ръмжене. Свивах се на кълбо и пищях, а тя се тресеше от смях. Нямаше си деца, сигурно ги беше изяла.

 

Изядените деца в гръцката митология


(Непълен каталог)
В началото, разбира се, децата на Кронос, погълнати от самия него: Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон. И един дълъг камък, повит в пелени, наместо Зевс.  

Зевс, който погълнал жена си Метида, заради скритата в утробата ѝ Атина (още неродена и погълната). После тя ще се роди от главата му в пълно бойно снаряжение.  

Итис (Итил) — момченцето на тракийския цар Терей, убито от майка си и леля си и поднесено на трапезата на нищо неподозиращия баща. Овидий го разказва в шеста книга на „Метаморфози“ с всички детайли: детето, прегръщащо доверчиво убийцата, ударът с меча, топлото тяло в медник възвряло, друго парче е за шиша… И накрая вечерящият Терей „лакомо гълта и трупа в утробата своя утроба“.  

Още… Историята за детето Пелопс, сина на Тантал, насечен на парчета от баща си, добре приготвен и поднесен на боговете. И само скръбната Деметра, меланхолно изяла част от рамото му в отнесеността си.  

Тук влиза и онази неясна история с Ликаон, царя на Аркадия, който, за да изпита Зевс, поднесъл на трапезата му внука си Аркад.  

В този списък няма да видите изядените от Минотавъра младежи и девойки — не вярвам в тази част на мита. Пък и биковете са тревопасни.  

P.S.И едно шантаво ехо в нови времена.Тавата е най-обикновена, голяма, с неизтриваеми следи от безкрайна употреба. Оризът е измит и леко задушен, сред бялото — топчета черен пипер. Вижда се, че печката е включена, вратата на фурната е отворена и две ръце поднасят тавата към нея. Има само една подробност — това върху ориза не е пиле или пуйка, а бебе, голо и живо. За малко да кажа сурово. Лежи по гръб с вдигнати във въздуха ръце и крака. Видимо е на няколко дни и не тежи повече от средно голяма пуйка.Притежавам тази фотография (черно-бяла) и историята, купени заедно. Жената, която получила снимката по пощата, едва не припаднала. „Честит ти внук. Нали е сладък!“ Писмото било от дъщеря ѝ, която пращала от Канада първата снимка на дълго чаканото си бебе. Някога, когато била малка, ѝ казвали на шега — „толкова си сладка, ще те изям. С ориз, с ориз…“ Имали такъв лаф във фамилията. И сега, години по-късно, дъщерята решила да буквализира шегата.Един мит, обезкостен, подигран и все пак страшен.

 




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   46




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница