Физика на тъгата
IV.Time Bomb (Да се отвори след края на света) Остаряването на един емпат
Изтегляне 2.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Домашна аптечка за след края на света
IV.Time Bomb(Да се отвори след края на света) Остаряването на един емпатНякога можех да бъда във всичко, да бъда всичко. Сега, в бездарието на зрелите си години, исках да събера всичко при себе си, като малка компенсация на онова, което изгубих. Остаряването на един емпат е странен и болезнен процес. Коридорите към другите и техните истории, преди отворени, сега се оказват зазидани. Принудително заседяване в дома на собственото тяло. По-рано на моменти изпитвах нужда да се затворя в тъмното и нищо да не събужда емпатията, да седя така в лечебната тъмнина на нищото. Да удържам собственото си разбягване, да спра приливите на чужди тъги и истории. Всичко, което искам сега, е да си спомня няколко дни с онази физическа интензивност на детството, когато преживявах всяка чужда история като своя. Как беше оная диагноза — радикален емпатично-соматичен синдром… Вече не се вселявам, имам само спомени за вселявания, но пък какви спомени. Летят като метеорити в тъмното. Понякога (пак) съм Минотавър, понякога кучето Лайка, напускам една жена по време на война, виждам деветмесечния си баща и съм щастлив, изоставят ме на 3 в една мелница от началото на века, убиват ме като бик век по късно на коридата в Т… Когато усетих, че способността започва да чезне, че се раз-емпатирам, както би се пошегувал моят лекар, прибягнах до този слаб заместител — колекционирането. Изпитах остра нужда да трупам, да подреждам в кашони и тефтери, в списъци и изброявания. Да спасявам неща с думи. (Опразненото от една обсесия място винаги се заема от друга. Преди можех да обитавам всички тела на света, сега съм щастлив, ако успявам да преминавам от стая в стая в дома на собственото си тяло. Най-дълго, казах ли го вече, стоя в детската. Кой съм аз. Мъж на 44, в мазе с дебели бетонни стени, някогашно бомбоубежище. Казвам, че съм на 44, но прибавете към това възрастта на дядо ми, роден през 1913, прибавете и тази на баща ми, роден в края на Втората голяма война, на Жулиета пред киното, на убегливия Гаустин, прибавете годините на още хора, обитавани от мен за кратко или по-дълго, на две котки, едно куче, няколко голи охлюва, два динозавъра — скелетите им в берлинския Натурхисторише музеум. Прибавете към всичко това неизчислимата възраст на един Минотавър, който никога не е напускал дома на тялото ми. Понякога съм на 44, понякога на 91, понякога в лабиринта на една пещера или подземие, в нощта на времето, понякога в тъмното на една утроба, все още нероден. Най-често съм на 10. Дали ще умра като всички тези неща едновременно? Ще изчезна масово, им каза той, ще изчезна масово, им каза… като в онова детско стихче за динозаври, откъде ми е познато… Домашна аптечка за след края на светаЕто го и първия тефтер с инструкции, започнат в края на 70-те, когато окончателно се разбра, че третата световна война е неизбежна, а с това и краят на света. Отгръщам първата страница, изписана с трудно четлив почерк. Човешките същества обичат да се прегръщат. Ако случайно срещнете оцеляло човешко същество, отваряте широко горните си крайници и леко го обгръщате. Добре е да задържите ръцете си така колкото може повече. (Следва саморъчен чертеж, схема на прегръщащи се хора.) На човешкото същество това ще му донесе голямо успокоение. Възможно е да се разплаче с бистра течност от очите. Човешките същества обичат да плачат. Не е страшно, не се умира от това. По-опасно е, ако отнякъде потече червена течност, тя е и по-лепкава, заради еритроцитите, мисля. Трябва да се спре веднага, иначе настъпва смърт. Смърт е… Спрял съм се тук. Не защото не можех да обясня смъртта. Бях вече на 12 и знаех какво е смърт, можех да препиша определението от учебника по биология — спиране на жизнените функции на един организъм се нарича… Но дали езикът на онези, които щяха да намерят тетрадката, се е развил по същата логика, дали думите следваха тази логика и в крайна сметка ползваха ли думи изобщо. Знаеха ли тези, които ще дойдат, какво е „червено“ например. Може те да наричат червеното с друга дума, например „синьо“. Или „домат“. Или „ктрнт“. Или изобщо да нямат думи за цветове: а) защото очите им са отдавна закърнял орган, ползват по-съвършени сетива. б) не четат букви, това е минал етап, неграмотни са, което при тях може да е друга свръхграмотност… За всеки случай съм добавил отдолу: Ако намерите това, най-добре ме потърсете, ще ви обясня всичко на живо (ако съм жив). Ще се намирам в мазето на училището (входът е под стълбището) или в бомбоубежището под Тютюневата фабрика, на три преки оттук. И съм се подписал. После съм решил, че е недостатъчно, дал съм трите си имена и кратко описание. Очи синьозелени, през лятото повече към зелено, коса светла, ръст висок, нос правилен, особени белези няма. Точно като в паспорта на дядо ми. Обаче това „особени белези няма“ не помагаше много за разпознаването ми и съм добавил: широко чело с над очни изпъкналости (така бях чул от училищния лекар при един преглед) и бенка под долната устна вляво. Знаех, че хора, които отдавна не са се виждали, се разпознават по бенките. Добавил съм още, това сега ми се струва мъдро, че през 2000 година ще съм 33-годишен мъж. И че тъй като човешките същества живеят средно около 75 години, а мъжете дори по-малко, то след 2050 г. най-вероятно вече няма да мога да съм им от помощ. Но дотогава ще бъда на тяхно разположение. Подписал съм се отново. Слага (виждам го ясно в спомена) тефтера с инструкции в кръгла метална кутия Singer, най-ценното нещо, което притежава. Отпреди Девети е, казваше дядо му. Винаги, когато искат да кажат, че нещо е много старо, казват „отпреди Девети“. Звучи като отпреди Христа. А най-странното е, че баба му и дядо му също са отпреди Девети, чак не е за вярване. Кутията е изписана с чужди букви, с голямо червено S на капака и златни орнаменти, които се вият около него. Години по-късно при всяко от пътуванията си ще разпознава в детайлите на къщи и картини от началото на века онзи сецесион, който поради тази кутия се явява част от детството му. Една кутия за конци и мостри, която дават като бонус към шевната машина. Самата шевна машина Singer, кой знае защо, е изчезнала „след Девети“. Това беше другото тъмно и мътно нещо. Което го има преди Девети, след Девети изчезва. Но кутията за конци и мостри си стои, успяла е някак контрабандно да се промъкне от едната система в другата, и той може да държи в нея всичките си съкровища. Металът ѝ е достатъчно добър, за да издържи един край на света, затова ще сложи вътре и тефтера с указанията. За всеки случай обаче слага кутията Singer в една по-голяма кръгла тенекиена кутия от халва. Вярно, че не е толкова красива, пък и леко ръждясва, но все ще е по-сигурно така, с двойна броня. Пък и кой ще посегне към стара кутия от халва. После скъсва лист от тефтера, намазва с тубичката полузасъхнало лепило „Рила“ и го лепва върху надписа „Халва“. След което много бавно и с печатни букви изписва: „Да се отвори след края на света!“ Без да може да обясни защо, знаеше, че краят на света не е краят. След него ще трябва да се оцелява, да се започне отново. Прочел е в една енциклопедия, че най-важните открития в човешката история са огънят и колелото. Затова първото, което слага в кутията, е кутийка кибрит. След известни колебания прибавя любимата си количка. Първо ще разберат какво е колело и как функционира, а после ще произведат истинска кола, следвайки прототипа. Кибритът и малката червена количка поставят началото на този комплект за оцеляване при апокалипсиси. После прибавя шише йод, малко бинт, половин опаковка аспирин и онова мазило „виетнамско чудо“ със страховитата съставка „тигрова мас“, с остра и лютива миризма, което лекува всичко — от настинка до ухапано от комар. Домашна аптечка за след края на света. На първо време щеше да свърши работа. Бягам в бомбоубежището на третото лице, пращам друг в минните полета на миналото. Същият, който някога беше в първо лице, беше аз, и се боя да попитам жив ли е. Живи ли са онези, които сме били?
Каталог: host -> 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вратите рай II част от 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Слави Трифонов за мен е чест 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Emotional intelligence 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Вълчанов хем съм сам, хем няма никой 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Открито автобиография 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Забележка 0B6CJCm8vUSj0Rm9KOEZvTXNhanc -> Ричард Докинс делюзията бoг Изтегляне 2.4 Mb. Сподели с приятели:
|