Физика на тъгата

Двама се обзалагат чия жена е по-вярна

Изтегляне 2.4 Mb.

страница	35/46
Дата	22.07.2016
Размер	2.4 Mb.
	#825

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 46

Шехерезада и Минотавъра

Двама се обзалагат чия жена е по-вярна

Решават да проверят първо едната. Мъжът обявява, че заминава за няколко дни. Скриват се в градината с другия и чакат. Съпругът даже бил намерил пистолет отнякъде. Първата вечер — нищо. Успокоило се малко сърцето му. Но още на втората вечер, когато мракът станал непрогледен, жената излязла от дома, отворила вратата и един мъж се вмъкнал тихо като сянка. Лампата изобщо не светнала. Приближили се двамата приятели до прозореца, оскъдната луна само очертавала движенията на двете тела, но и това било достатъчно да се види какво става. Как се усуквала жената около оня, какви движения, съпругът чак се захласнал, никога не я бил виждал такава, мръсницата. Приятелят му също гледал с отворена уста.

Влизаме, казал тихо съпругът, и се вмъкнали като крадци в къщата. Следващата картина е такава класика в киното, литературата и живота, че не знам как да я опиша. Съпругът е отворил вратата, направил е крачка навътре и вдясно, разтворил е леко краката си за опора, така е виждал да правят по филмите, и е насочил пистолета към кълбото от тела, което сега стои вцепенено. На два метра от него е приятелят му, стойката му е малко глуповата, защото и ситуацията е доста глупава, не знае къде се гледа в такива случаи. Неудобно е да гледа към жената на приятеля си, защото е гола и преди секунда е правила секс, неудобно е да наведе глава надолу, сякаш самият той е заловеният, притеснява се да гледа в измамения си приятел, за да не го притесни още повече. Неловко, с една дума. Заловеният по бели гащи любовник, макар гащите му да са червени с черни райета, мята очи към двамата мъже, сякаш още не е съвсем сигурен кой е съпругът, този с пистолета или другият. Тялото на жената представлява сложна смес от бавно затихваща възбуда, гняв към нахлулите изневиделица, и нарастващ страх. Понякога секундите имат неизмерими дължини и обеми.

Измаменият съпруг е който трябва да вземе решението. Той държи нещата (и пистолета) в свои ръце… От него зависи как ще се развие всичко, но той още не знае какво да направи. Знае само, че трябва да решава бързо, времето не работи за него. Никога не е попадал в подобна ситуация, само на кино и в книги. И нищо от това сега не му помага. Взема се в ръце. Насочва пистолета към мъжа. Точно така, гърчи се сега, подла твар. Наместил се е в неговото легло. Оставил си е дори ръчния часовник на нощното му шкафче. Хората убиват човек само ако пристъпи крачка в частно място, ей такива табели навсякъде, а какво остава, ако някой е влязъл в самата светая светих, не просто в дома ти, а в спалнята, не просто в спалнята, а в жената, с която спиш. От друга страна пък каква му е вината, не е влязъл насила, някой го е пуснал, нещо повече повикал го е, дал му е знак. Не е ли този някой най-виновният в ситуацията. Най-виновната — жената. Това е радикалното решение, прелюбодейката трябва да изкупи греха си със смърт. Боже, какви театрални реплики, това античен театър ли е, или второразредна буржоазна пиеса. Да утрепе жена си за едното нищо, не, не е нищо, ама все пак му е жена… И какво като я убие. Никога не е бил по решенията. Никога. Трябва ли да си избере чехли от магазина, минава цял следобед. Черни или кафяви? След като е преброил наум всичките си панталони, разделил ги е на две половини — подходящи за кафявия и подходящи за черния цвят, после е прехвърлил мебелите в стаята, защото е добре чехлите да подхождат и на тях. След всичко това вече е минал повече от час и той се спира на кафявите. Но, о, ужас, кафявите чехли са два вида — с ширитче и без. На всичко отгоре има с по-тъмни и по-светли ширитчета. Това е с чехлите, а тук все пак става дума за убийство и за раздаване на справедливост. Кой е по-виновен в едно прелюбодейство?

Отмества поглед над тях и сякаш за първи път вижда семейната им снимка над спалнята. Как е възможно, да го правят точно под нея. Хрумва му, че ще бъде много ефектно, ако застреля семейната снимка, представя си как ще се посипят стъкълцата над главите им. Каква метафора. Ти, жено, застреля собствения ни семеен живот, нашето минало получава дупка в главата. Къде да се цели обаче, в себе си или в нея, става дума за снимка, но все пак. Ако стреля в собствения си портрет, това си е един вид самоубийство.

В следващия миг се обръща и прави най-неочакваното нещо пред изумените погледи на всички, дърпа спусъка и застрелва приятеля си. Няма външен свидетел, няма престъпление.

Шехерезада и Минотавъра

Обикновено историята се разказва от този, който е в слаба позиция. Това най-ясно личи при Шехерезада. Една обречена жена разказва история след история, за да печели нощ след нощ. Нишката на историята е единственото, което я води през лабиринта на нейната обреченост. Вътре в историите, които разказва, най-честата разменна монета за откупуване на живот са пак историите. Достатъчно е да припомним първата — за нещастния търговец, който по случайност убил с маслинена костилка сина на един джин, а трима минаващи оттам шейхове откупуват от страшния баща (тук наистина става дума за директна търговия) по третина от живота на търговеца, разказвайки (продавайки) му истории. О, джин, ти, царска корона на джиновете! Ако ти разкажа какво ми се случи с тази газела, и ако ти решиш, че разказът ми е удивителен — ще ми дариш ли една трета от кръвта на този търговец?

Ако историите ви са добри и наистина ме впечатлят, отвръща джинът, сделката ще стане. И става. Джинът дарява кръвта на търговеца, а Шахрияр, който слуша тази история, дарява още една нощ на разказвачката Шехерезада. Блажени времена. „За Бога, няма да я убия — нека изслушам разказа докрая.“ А разказът е безкраен. Както е безкраен лабиринтът.

Ясно е, че Шехерезада е взела идеята оттам. Тръгваш по коридора на една история, която те препраща към друга, тя към трета и така нататък… Пренесла е лабиринта на историите в спалнята на Шахрияр. И — тук е тайната — влизайки вътре, е взела със себе си и своя палач, вкарала го е, без той да подозира. Двамата са там, но тя държи нишката на историята, нейният тънък опиум води Шахрияр из галерии и коридори. Ако нишката се скъса, масовият убиец на жени, защото той е такъв, ще се събуди, ще разбере къде е и всичко е изгубено.

Откъде идва силата на разказващия истории, дори това да е силата на по-слабия? Дали от властта над това, което разказва? Да държи в ръцете си, по-скоро на върха на езика си, свят, в който може да раздава смърт и да отлага смъртта, когато пожелае. Свят, който може да е толкова реален или толкова измислен, че да удвои реалния, да му стане двойник. Ако в единия смъртта надвеси меча си над теб, да избягаш в спасителните коридори на другия.

Почти никой не помни или не обръща особено внимание на това откъде тръгва „Хиляда и една нощ“. Точно там, откъдето и митът за Минотавъра. От една изневяра. Пасифая, жената на Минос, му изневерява с бик, зад който наднича Посейдон. От своя страна, всички 1001 истории започват заради невярната съпруга на Шах Заман, малкия брат на Шахрияр, владетеля на персийския град Самарканд. Той тръгва на път, забравя нещо, връща се и заварва жена си да се прегръща с един роб. В единия случай любовникът е бик, в другия роб — все непозволени тела. Дотук изневярата струва смъртта само на двама. И малкият брат продължава, накъдето се бил запътил — към по-големия, Шахрияр. Там изневярата на братовата му жена е наистина масова, редом с 20 наложници и същото число роби. Шахрияр решава да отмъсти за брат си, за себе си и за целия мъжки свят. Тогава започва серийното убийство на жени и сериалът на приказките.

Нощта. Всичко се случва нощем оттук нататък. Във вечната нощ на Лабиринта, където живее Минотавъра, или в тези хиляда и една нощи в царския дворец на Шахрияр. Нощта е времето на историите. Денят е друг свят, който не подозира за нощния. Двата свята не бива да се смесват.

Изтегляне 2.4 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 46