Физикална и рехабилитационна медицина



страница2/4
Дата27.10.2017
Размер0.52 Mb.
1   2   3   4


5.5. Притежават отделно помещение - кухня с площ минимум 6 кв.м, за подготовка на лечебните процедури (хидрофилни възглавнички, електроди и др.). Хидрофилните възглавнички за чиста галванизация и фореза се съхраняват и обработват разделно, включително и тези за лекарствени разтвори с различен йонен заряд. Необходимо е да се обзаведе и с всмукателна вентилационна уредба, термостат, стерилизатор. За болничните лечебни заведения може да се ползва централна стерилизация. Извънболничните структури могат да сключват договори с външен изпълнител за стерилизация на медицински инструментариум и материали.

5.6. Осигурява се шкаф за съхранение на лекарствените разтвори.

5.7. Допуска се разкриване на фотариум (отделно, подходящо вентилирано помещение за групови ултравиолетови облъчвания с профилактична цел). За персонала и пациентите се осигуряват защитни очила.

6. Сектор/кабинет (минимална площ от 12 кв. м) за:

6.1. функционална диагностика - пособия за ъглометрия, сантиметрия, динамометрия, специални фишове за находката, медицинска везна за тегло и ръст, огледала и др.;

6.2. високоспециализирани дейности (при самостоятелно упражняване в ИПСМП се препоръчва осигуряване и на подходящи синергични физикални фактори):

6.2.1. мануална терапия - обурудван с кушетка с широчина 0,6 м и с възможност за регулиране на височината и наклона;

6.2.2. тракционна терапия - маркирани тежести, колани, подбрадници, медицинска везна за тегло и ръст;

6.2.3. рефлексотерапия - спазват се принципите на стерилност и асептика за инвазивните методи на въздействие;

6.2.4. лазертерапия - добре осветен от източник на изкуствено осветление без огледални и светлоотразяващи повърхности и оборудване; таванът, стените и подът са изпълнени в светлопоглъщащо покритие или боя; защитни очила за пациента и персонала;

6.2.5. инфилтрационна терапия - кушетка, стерилни набори игли и спринцовки, апарат за кръвно налягане, спешен шкаф;

6.2.6. останалите високоспециализирани дейности (съгласно т. 3 на раздел VII) могат да се упражняват:

6.2.6.1. за ексцитометрична електродиагностика - и в отделението/сектора/кабинета за електролечение при наличие на специални фишове за отразяване на резултата от изследването;

6.2.6.2. постизометрична релаксация - и в кинезитератевтичните сектор/кабинет/кът;

6.2.6.3. кинезитерапевтичните методики по Войта, Бобат и Кабат - и в кинезитератевтичните сектор/кабинет/кът.

7. Отделение/сектор/кабинет за инхалационно лечение:

7.1. При използване на общ (централен) компресор всмукателят на въздуха се извежда на височина 10 - 15 м над земята на място, незамърсявано от газове, прах и миризми.

7.2. Сгъстеният въздух при аерозолови (електроаерозолови) инхалации се пропуска от централния компресор до генератора за аерозоли през система от филтри, нагреватели и др.

7.3. Всяко процедурно място за индивидуална инхалация се оформя в боксове с дебели матови стъкла или друга полупрозрачна или прозрачна материя. Боксовете се осигуряват със самостоятелна всмукателна вентилация и процедурна мивка с течаща вода.

7.4. В отделно помещение или самостоятелен бокс в същата зала се поставя стерилизатор за маските и наконечниците за многократна употреба. Допуска се ползване на стерилизатор по договор с външно звено или за болничните заведения на централната стерилизационна. В противен случай се осигуряват еднократни (индивидуални) такива.

7.5. В отделен шкаф се съхраняват лекарствените разтвори. В същото помещение се осигурява лабораторна маса и камина, съоръжена с всмукателна вентилация за приготвяне на лекарствените инхалационни разтвори.

7.6. За обслужващия персонал на инхалаториума се осигурява отделно помещение, преградено със стъкло за наблюдение на болните.

7.7. Командното табло е в същото помещение, откъдето се ръководи процедурата.

7.8. Осигурява се спешен шкаф с противошокови лекарствени продукти в случай на свръхчувствителност към някой от инхалираните разтвори.

V. Персонал

1. Лекар - специалист по ФРМ лекари (образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "медицина"), с призната специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" и приравнените й, както и лекари-специализанти, работещи под контрола на лекар - специалист по ФРМ, в обема на собствената му правоспособност и компетентност:

1.1. Клиниките се ръководят от лекар, хабилитирано лице, с призната специалност "Физикална и рехабилитационна медицина".

1.2. Отделенията се ръководят от лекар с призната специалност "Физикална и рехабилитационна медицина".

2. Медицински специалисти:

2.1. Рехабилитатори - с образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър" и приравнените й и професионална квалификация "рехабилитатор" - за приложение методиките на електро-, светлолечение, водо- и балнеолечение и кинезитерапията при пациенти - във всички структури:

2.1.1. Главният и старшият рехабилитатор са с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи".

2.2. Медицински сестри с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и приравнените й и професионална квалификация "медицинска сестра" - в стационарите по ФРМ за оказване на сестрински здравни грижи:

2.2.1. Главната и старшата медицинска сестра са с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи".

2.3. Други правоспособни медицински специалисти със съответстваща професионална квалификация за изпълнение на рехабилитационната програма или елементи от нея.

3. Немедицински специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, могат да бъдат включвани за целите на дейността като членове на рехабилитационния екип за изпълнение прилагането на рехабилитационната програма или елементи от нея до нивото и по профила на професионалната си компетентност по преценка на ръководителя на структурата по ФРМ, по предложение на лекаря - специалист по ФРМ, ръководител на съответния рехабилитационен екип.

4. Помощен персонал:

4.1. Процедурчици, преминали курс за парафино-, пелоидо- и хидроапликации, съответно в парафинолечебните, калолечебните и хидротерапевтичните сектори - без подводноструев масаж.

4.2. Санитари.

5. Обемът на правата и задълженията, отговорностите и редът на субординация се разписват в длъжностни характеристики за всяка отделна структура, утвърдени от нейния ръководител.

VI. Прием на болни

1. Амбулаторно болни:

1.1. за първичен курс;

1.2. за пореден курс на лечение.

2. Лежащо (хоспитализирани) болни:

2.1. От други клиники и отделения - за назначаване и провеждане на рехабилитационната програма в съответните отделения/сектори/кабинети на организационната структура по физикална и рехабилитационна медицина.

2.2. При леглото на болния в съответната клиника/отделение - при невъзможност за преглед и лечение в организационната структура по физикална и рехабилитационна медицина - ранна болнична рехабилитация след: остри състояния, оперативни интервенции и по: витални индикации, увредено общо състояние, хроничнопрогресиращи заболявания със засягане на автономността или други показания.

2.3. Хоспитализирани в стационара в собствената клиника/отделение. На пациентите се осигурява освен специализираната медицинска помощ и общомедицинските дейности и грижи. При промяна на състоянието по отношение на основното или съпътстващото/ите заболяване/ия към влошаване или по други показания пациентите могат да бъдат привеждани в съответна клиника/отделение за лечение на острото заболяване по съществуващия в лечебното заведение ред. В тези случаи ръководителят на рехабилитационния екип преценява необходимостта и обема от продължаване на физио-рехабилитационното лечение.

2.4. Показания за хоспитализация в стационар по ФРМ:

2.4.1. остър или протрахиран болков синдром;

2.4.2. състояния, изискващи постелен режим и/или лечение с положение;

2.4.3. заболявания, показани за нееднократно дневно провеждане на рехабилитационна и/или факторна физикална терапия;

2.4.4. хронично или комплицирани болни;

2.4.5. състояния, изискващи лечение с комплекс от физикални фактори;

2.4.6. след състоянията, посочени в раздел VIII - т. 6.6.

VII. Медицинска/лечебна дейност

1. Общи положения: спазват се основните права на пациента - равнопоставеност и достъп до медицинска помощ, включително рехабилитация като основно човешко право. Пациентът (неговият настойник) има право на информиран отказ от лечение срещу подпис.

1.1. Обслужването на болните се осъществява от рехабилитационен екип, ръководен от лекар с призната специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" (лекар-специалист). Рехабилитационният екип се състои от: ръководител - лекар - специалист по ФРМ, и членове-изпълнители, посочени от т. 2.1, до т. 4.2 вкл. на раздел V:

1.1.1. Ръководителят на рехабилитационния екип отговаря за съставянето и провеждането на рехабилитационната програма и е такъв независимо от местопребиваването на пациента в структура по ФРМ или друга.

Той може да привлича и други специалисти от съответните клинични области/консултанти за целите на дейността или произлизащи от съответния казус.

1.1.1.1. При влошаване/усложняване на основното заболяване до овладяване на острия стадий се сформира клиничен екип и за ръководител се счита лекарят-специалист, провеждащ лечението на основното заболяване, независимо от местопребиваването на пациента.

1.1.2. Основна терапевтична прескрипционна единица в структурата по ФРМ е рехабилитационната програма, която съдържа индивидуален комплекс от физикално терапевтични фактори в правилна последователност, комбинация, дозировка и продължителност за въздействие според общото състояние на пациента, основното и съпътстващите заболявания. Съдържа указания за поведение, медикация и допълнителни средства и за времето извън процедурния прием.

1.2. Рехабилитационната програма се осъществява:

1.2.1. комплексно - един изпълнител (рехабилитатор) осъществява назначеното лечение в отделните сектори (различни фактори) при един и същи болен:

1.2.1.1. в структура по ФРМ;

1.2.1.2. при леглото на болния, ранна болнична рехабилитация и по показания и в други клиники/отделения/сектори;

1.2.2. секторно - в структура по ФРМ, различни изпълнители от отделните сектори/кабинети по определените направления на специалността (различни фактори) при един пациент.

1.3. Не се допуска лечение на пациенти без директен или опосредстван контрол от страна на медицинския персонал по време на процедурен прием.

2. Лекарят-специалист:

2.1. Приема болните и осъществява:

2.1.1. рутинни първичен и вторични прегледи, включващи традиционните медицински средства - анамнеза, статус, обстоен физикален преглед, хемодинамични показатели, доминираща патологична находка, съпътстващи заболявания и

2.1.1.1. специфичните - соматоскопия; антропометрия и функционални тестове, мануално-мускулно тестуване, ъглометрия, плантография, подография, динамометрия, които може да възлага за провеждане и на изпълнителя/ите на рехабилитационната програма с последваща преценка на получените стойности от измерването/ията;

2.1.2. кинезиологичен анализ с изследване подвижността на гръбначния стълб и периферните стави и на дейностите от ежедневния живот, анализ на походката и патологични схеми на движение, телодържане, нарушение в равновесието, оценка на захвата, на необходимостта от бандажи, ортезни средства, сплинтове, брейсове, протези;

2.1.3. оценка необходимостта от и умението на пациента за използване на помощно средство.

2.2. Определя рехабилитационния потенциал.

2.3. Изготвя и назначава индивидуална рехабилитационна програма в последователност, обем и дозировка според снетия при прегледа рехабилитационен потенциал и диагностицираната патологична находка; съобразяват се всички показания, противопоказания и възможни странични ефекти; включва съчетано или самостоятелно приложение на физикалните фактори; дава препоръки за подходящ двигателен и хранителен режим в ежедневието и медикаментозна субституция.

2.4. Контролира изпълнението на рехабилитационната програма и оказва методична помощ при прилагането на лечебните методики, а при заболявания и пациенти с риск ги провежда.

2.5. Проследява състоянието на болния в динамика.

2.6. Назначава и:

2.6.1. допълнителна медикаментозна терапия при показания за основното или съпътстващите заболявания;

2.6.2. допълнителни консултации и изследвания.

2.7. Запознава пациента (неговия настойник) с рехабилитационната програма преди подписване на информирано съгласие или отказ.

2.8. Води специфична медицинска документация:

2.8.1. лист "История на заболяването" - за отделенията за ранна болнична рехабилитация и стационарите; фишове за функционално изследване;

2.8.2. процедурен картон, в който вписва диагнозата/ите след прегледа, елементите на декурзуса и находката; означава параметрите, дозировката и указанията за приема на назначените естествени и/или преформирани физикални фактори към изпълнителя и продължителността на лечението, както и допълнителните медикация, указания и консултации/изследвания;

2.8.3. бланка/талон с експертно мнение за временна неработоспособност, ограничена работоспособност, протоколи за помощни средства и др. към общопрактикуващия лекар, лекарска комисия или социалните служби;

2.8.4. в процедурния картон за времето на лечение или в талон насрочва контролен преглед и указва срока за повторен (пореден) терапевтичен курс в структура по ФРМ при амбулаторни или стационарни условия (отделение/клиника към МБАЛ, СБР или БДПЛР) или в друга структура при интердисциплинарни казуси.

2.9. Консултантска дейност - определя показанията и назначава рехабилитационна програма за пациенти със засегната автономност:

2.9.1. на стационарен режим в други клиники/отделения, домове за медико-социални грижи, диспансери, хосписи;

2.9.2. при домашни условия;

2.9.3. вгражда рехабилитационната програма в общия терапевтичен подход при състояния, показани за лечение, и с фактори на ФРМ при пациенти на стационарен или амбулаторен режим на лечение;

2.9.4. участва в клинични обсъждания и клинико-анатомични срещи и извън собствената структура във връзка с интердисциплинарни казуси.

2.10. Препоръчително е да владее поне две високоспециализирани медицински дейности за университетските и междуобластни МБАЛ, а за специалистите от СУБАЛ, СБР и БДПЛР - поне тази, обусловена от профила и спецификата на дейността.

3. Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари - специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен съответен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва:

3.1. мануална диагностика и терапия: мекотъканни техники (включително постизометрична релаксация - ПИР), мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване;

3.2. електродиагностика:

3.2.1. ексцитометрична - класическа електродиагностика, хронаксиметрия, акомодометрия, медиафореза;

3.2.2. електромиографска диагностика - класическа и/или кинезиологична;

3.3. рефлексотерапия:

3.3.1. традиционни методи - акупунктура, акупресура, шиацу, су-джок, мокса;

3.3.2. комбинирани методи - електро-, лазер-, сонопунктура;

3.4. инфилтрационни техники:

3.4.1. интра- и периставни апликации,

3.4.2. периневрални блокади;

3.5. кинезитерапевтични методики по:

3.5.1. Войта - модифициране на патологични рефлекси чрез стимулиране на двигателни модели, заложени в ЦНС;

3.5.2. Бобат - постурални и/или рефлексни сензо-моторни стимулации/супресии;

3.5.3. Кабат - проприоцептивно нервно-мускулно улесняване;

3.6. постизометрична релаксация (ПИР) - мануален метод за диагностика и лечение на мускулен дисбаланс, придобит в курса по мануална терапия или самостоятелно;

3.7. лазертерапия - локална (в биологично активни точки - лазерпунктура) или с общо въздействие (сканиране);

3.8. тракционна терапия - пасивно, дозирано пространствено раздалечаване на сегменти по надлъжната ос в естествена или водна среда чрез различни приоми - директни или опосредствани, придобити в курса по мануална терапия или самостоятелно;

3.9. невро-кинезиологичен анализ при кърмачета - инспекция на спонтанна и провокирана моторика, изследване на примитивни рефлекси и механизми;

3.10. ултрасонографска диагностика на ставна и мускулна патология (при спазване на изискванията и на медицински стандарт "Образна диагностика"):

3.10.1. мониторирана инфилтрационна терапия;

3.11. церебрална електроаналгезия/електросън.

4. Рехабилитатори:

4.1. осъществяват и стриктно спазват назначенията за:

4.1.1. електро-, светло-, балнео-/хидро-, климатато-, термо- , аерозололечебни процедури по общоприети методики;

4.1.2. електростимулации;

4.1.3. функционални тестове и измервания;

4.1.4. активна и пасивна кинезитерапия;

4.1.5. водоструйни процедури и подводна кинезитерапия,

при амбулаторно и стационарно болни, в дозировка и последователност според изписаната от лекаря-специалист рехабилитационна програма, при леглото на болния, в собствената или друга структура, както и в структурата по ФРМ за амбулаторно лечение;

4.2. отразяват четливо в процедурния картон изпълнените за деня назначения; отразяват се и дните на неявяване на пациента по време на провеждане на курса физикална терапия и рехабилитация и се докладва на лекуващия лекар, който взема решение за прекратяване или продължаване на настоящия курс;

4.3. информират лекуващия лекар за появата на абнормни или нежелани реакции:

4.3.1. при поява на такива по време на процедурния прием той се преустановява незабавно и се осъществява консултация с лекуващия лекар;

4.4. след допълнителна квалификация могат да изпълняват назначения и за:

4.4.1. лазертерапия (без рефлекторни и пунктурни методики за въздействие);

4.4.2. постизометрична релаксация;

4.4.3. кинезитерапевтичните методики по Кабат, Бобат и Войта;

4.4.4. други специализирани методики;

4.5. за УМБАЛ, ММБАЛ и МБАЛ е препоръчително да владеят поне една допълнителна квалификация, а за тези от СУБАЛ, СБР и БДПЛР - обусловената от профилировката и спецификата на дейността за осигуряване методиките на лечение.

5. Терапевтични процедури:

5.1. Електролечение - кожата, подлежаща на въздействие, трябва да бъде с ненарушена цялост, а хидрофилните възглавнички да са предварително темперирани:

5.1.1. прав постоянен (галваничен) и прав нискочестотен ток - многослойната страна на хидрофилните възглавнички се напоява със съответния лекарствен разтвор, а ако той е в ампулна форма, се накапва върху филтърна хартия според изписаната дозировка; при интракухинна фореза предварително кухините се попълват с напоен с дозирания разтвор памук; при деца електродите се фиксират с колани; поносимостта към галваничен ток на пациенти с хипестезия се определя на участък с нормална чувствителност;

5.1.2. електростимулации на нервно-мускулния апарат с нискочестотни токове - видът и модулацията се назначават след оценка на статуса: мануално мускулно тестуване и/или ексцитометрична електродиагностика по моно- и биполярна методика, по стабилен или лабилен способ;

5.1.3. лечение със синусоидално-модулирани токове - в променлив или изправен режим (възможност за амплипулс - електрофореза);

5.1.4. лечение с интерферентен ток; необходимо е правилно поставяне на електродите за получаване на интерференция и калибриране на двата терапевтични кръга;

5.1.5. вакууммасаж - провежда се самостоятелно и комбинирано с електропроцедура чрез създаване на отрицателно налягане под камбанните електроди;

5.1.6. нискоинтензивно импулсно магнитно поле - всеки индуктор генерира ефективно магнитно поле, което позволява да се третират няколко полета;

5.1.7. ултразвук (фонофореза) - по стабилен или лабилен метод; необходима е контактна среда (неутрална или медикамент под форма на гел); стриктно се следи да не се отделя озвучителят от кожната повърхност; в края на процедурата озвучителят се отделя след изключване на апарата; поставя се постфонофоретична превръзка за срок до два часа след процедурата; субаквално приложение - с контактна среда вода; осигуряват се памучни ръкавици за персонала:

5.1.7.1. екстракорпорална ударновълнова терапия - високоинтензивни краткотрайни вълни от звуковия и ултразвуковия диапазон, с нискочестотно генериран изходен импулс; прилага се локално по контактен метод чрез контактен гел основно при тено-лигаментарна патология, инсерциопатии, мускулен спастицитет; не се прилага при болни с имплантиран кардиостимулатор, ритъмно-проводни нарушения на сърдечната дейност, както и върху главен и гръбначен мозък, сърце, бял дроб, черен дроб, бъбреци; след дълбока рентгенова терапия или локална апликация на кортикостероид може да се провежда след минимален 6-седмичен период;

5.1.8. високочестотни токове - не се допуска наличие на метални предмети във и в съседство с третирания участък, както и портативна електронна техника - мобилни телефони и др.; не се прилага при болни с имплантиран кардиостимулатор, както и при секретиращи рани и мокра превръзка:
1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница