Физикална и рехабилитационна медицина



страница4/4
Дата27.10.2017
Размер0.52 Mb.
1   2   3   4


1.6. имат стабилна хемодинамика (за стационарно болните).

2. Индицирани за активна кинезитерапия са болните без афазия.

3. Индикация за включване на електростимулация при увреда на периферния двигателен неврон са електродиагностични показатели за нервно-мускулна увреда или оценка след мануално-мускулно тестуване под степен 3.

4. При постоперативна пареза на перисталтиката се включва електростимулация с импулсни токове.

5. Не се прилагат топлинни фактори с ендогенен или екзогенен произход при остеопении и следфрактурни състояния:

5.1. при деца не се допуска озвучаване или прилагане на ВЧ токове в епифизарната област.

6. В ранния следоперативен период се избягва натоварване на мускулатурата в областта на оперативния разрез.

7. При некоригирана хипертония се дозира активната кинезитерапия и не се назначава хидротерапия с обременяване на тялото над диафрагмата.

8. При епилепсия не се назначават хидротерапия, тракционна терапия с обратен наклон, електро- и топлинни процедури в областта на главата и големи участъци от горните крайници.

9. Относителни противопоказания:

9.1. бременност и лактация;

9.2. онкологични операции с до 5-годишна давност;

9.3. невуси с неравна повърхност или обширни по площ в областта на въздействие;

9.4. имплантирани водачи на ритъма (пейсмейкър);

9.5. токсични съдови заболявания;

9.6. карциноми с висок метастатичен потенциал;

9.7. сърдечна декомпенсация;

9.8. активна туберкулоза;

9.9. флеботромбоза или активен тромбофлебит.

10. При иноперабилни и терминално болни с цел обезболяване и облекчаване на състоянието се допуска провеждане на физиотерапевтични процедури.

Х. Съвместимост на лечебните фактори при комплексно лечение

1. Комплексното лечение се провежда в две основни насоки: комбинирано и съчетано:

1.1. комбинирано физикално-терапевтично лечение е последователното прилагане на лечебните физикални фактори в рамките на един ден, редуване в различни дни, смяна на един фактор с друг след пределен лечебен курс;

1.2. съчетано физикално-терапевтично лечение е прилагането на два или три физикални фактора едновременно върху един и същ участък на тялото в рамките на една процедура - например магнитно поле и лазер или диадинамични токове.

2. Принципи при комплексното използване на физикалните фактори за лечение и рехабилитация: синергизъм, антагонизъм, сенсибилизация, усилване или потискане на местната или общата реакция на организма.

3. При избора на комплекс се вземат под внимание възрастта, фазата на болестния процес, миналите и съпътстващите заболявания, условията, при които се провежда лечението, характерът и видът на предхождащото лечение.

4. Съчетани методи за физикално-терапевтично въздействие, при които се постига потенциране на ефекта: съчетаване на лекарствени вещества и физикални фактори. Прилаганите лекарствени препарати да не са токсични и да не предизвикват алергични и други странични реакции:

4.1. лекарствена електрофореза с галваничен ток, монополярни нискочестотни и средночестотни токове; разтворът да е електролит;

4.2. фонофореза; лекарствената субстанция трябва да не се променя физически и химично от ултразвука;

4.3. инхалация с лекарствени и солеви разтвори, минерални води и др. аерозоли; ефектът зависи не само от химичния състав, но и от концентрацията и дисперсията на разтвора; избягва се прилагането на разтвори, съдържащи алергизиращи съставки;

4.4. електроаерозоли;

4.5. лекарствени вани;

4.6. масаж с лекарствени унгвенти и лосиони;

4.7. криопроцедури с лекарствени разтвори;

4.8. компреси с добавка на лекарствени вещества и др.

5. Провеждане на процедури с няколко фактора (комбинирано лечение):

5.1. за удължаване на продължителността и дълбочината на локалното въздействие на медикамента процедурата се предхожда от прилагане на нискочестотно или високочестотно електромагнитно поле, парафин, лечебна кал, облъчвания с видими и инфрачервени лъчи;

5.2. ултравиолетово облъчване след водни процедури и процедури с инфрачервени лъчи, нискочестотно магнитно поле, токове на d'Arsonval, високочестотни токове, кални апликации;

5.3. електрофореза (галванизация) преди електростимулации;

5.4. топлинни процедури преди електропроцедури;

5.5. електропроцедури преди кинезипроцедури;

5.6. криопроцедури преди и по време на кинезипроцедури;

5.7. нискочестотно магнитно поле преди или по време на процедури с галваничен ток и други импулсни токове;

5.8. пасивни и подпомогнати (комбинирани)кинезитерапевтични процедури преди активни;

5.9. електростимулация преди активна кинезитерапия.

6. Несъвместимо е провеждането на:

6.1. крио- и топлинни процедури в интервал между тях, по-малък от 6 часа, освен в случаите, когато се цели контрастен, стимулиращ ефект;

6.2. процедури, които оказват влияние върху общата реактивност, комбинирани с такива, които предизвикват умора и раздразнение (две последователни вани, голяма кална апликация и вана, душова процедура и вана и др.);

6.3. две и повече процедури върху една и съща рефлексогенна зона;

6.4. съчетаване на близки по своето действие фактори в един ден - два високочестотни тока, процедури с ниско- и средночестотни токове в една област, кало- и парафинолечение; с двупосочно антагонистично действие - възбуждащи и потискащи централната нервна система процедури;

6.5. електросън с други електропроцедури с общо въздействие;

6.6. ултравиолетово еритемно облъчване с топлинни процедури, масаж, галванизация, диадинамотерапия, синусоидално модулирани токове, електростимулация, ултразвукова терапия, микровълнова терапия в същата област;

6.7. магнитотерапия в един ден с ултрависокочестотни токове или микровълни в една и съща област;

6.8. калолечение общ прием в един ден с общи вани, обща дарсонвализация, други видове топлолечение.

ХI. Профилактични дейности

А. Основни

1. Повишаване на обществената здравна култура с промотивно-профилактична дейност.

2. Снижаване възприемчивостта на организма към/и развитието на заболявания, включително и чрез закаляване.

3. Обучение в обем компетентност лекарите от първичната медицинска помощ.

4. Профилактика на рискови професионални групи:

4.1. изложени на стрес;

4.2. обременени с тежък физически труд;

4.3. със значителна хиподинамия;

4.4. свързани с нокси.

Б. Специализирани дейности при:

1. Затлъстяване.

2. Метаболитен синдром.

3. Сколиоза в детската възраст.

4. Плоскостъпие.

5. Някои генетични заболявания, изискващи и поддържащо лечение с методите на ФРМ, например муковисцидоза.

6. Тренинг на сърдечно-съдовата система при:

6.1. застрашени от артериална хипертония;

6.2. исхемична болест на сърцето;

6.3. лабилност на хемодинамиката;

6.4. нарушен глюкозен толеранс.

7. Неврологични заболявания (предимно с двигателни нарушения) и състояния, прогресиращи до инвалидизация.

8. Анкилозиращ спондилит, дисплазия на ТБС

9. Обструктивен/спастичен бронхит, бронхиална астма.

10. Работещи във вредни за здравето условия.

11. Застрашени от развитие на остеопороза.

12. Предразположение към литиаза.

13. Планови предоперативни състояния.

14. Сенилни групи.

ХII. Групи заболявания от обичайната практика на специалистите по ФРМ

Последствията от:

1. Травма:

черепно-мозъчна;

гръбначно-мозъчна;

мултиплена и комплексна;

на цервико-брахиалния и лумбо-сакралния плексус и на периферните нерви;

спортна;

свързана с хронични заболявания;

професионални.

2. Неврологични заболявания и увреди:

мозъчно-съдови, инсулт, включително субарахноидална хеморагия; спинални инсулти (вкл. хематомиелия);

състояния след неврохирургична интервенция;

хронични инвалидизиращи неврологични заболявания, като например множествена склероза и болест на Паркинсон;

ЦНС инфекции и абсцеси;

ЦНС тумори;

спинални парализи;

невромускулни разстройства и миопатии;

периферни невропатии, радикулопатии, плексопатии (включително токсични/метаболитни, вертеброгенни, компресионни);

полиневрити, включително Гилен-Баре;

парализа на Бел;

болест на Алцхаймер и на Пик;

вродени състояния - ДЦП, спина бифида и др.;

редки вродени проблеми.

3. Остри и хронични болкови състояния след:

ампутации (като последствие от посттравматични, васкуларни или малигнени заболявания);

хирургична намеса (включително органна трансплантация);

мултиорганни увреди, имобилизационни синдроми (хипотрофия, декубитуси, контрактури).

4. Мускулно-скелетни състояния:

спинални заболявания:

1. остри и хронични болки в кръста;

2. на цервикалния дял;

3. на торакалния дял;

дегенеративни и възпалителни ставни заболявания;

други моно- и полиартрити;

мекотъканен ревматизъм (включително фибромиалгия);

комплексна патология на стъпалото и ръката;

остеопороза;

хронични (мускулно-скелетни) болкови синдроми:

1. професионално свързани болкови синдроми;

2. синдроми на хронична умора и фибромиалгия.

5. Кардиоваскуларни нарушения:

коронарносъдови (включително след инфаркт на миокарда);

сърдечна недостатъчност;

клапна патология;

кардиомиопатия;

периферни съдови разстройства, включително ампутации;

артериална хипертония.

6. Респираторни състояния:

астма;

хронични обструктивни белодробни разстройства;

пулмофиброза;

пневмокониоза, включително азбестоза и др. индустриално провокирани.

7. Хирургични заболявания и увреди:

преди и след оперативни интервенции;

последствия от оперативната травма;

следоперативни усложнения;

изгаряния;

ампутации.

8. Обезитас и метаболитни нарушения:

захарен диабет;

метаболитни синдроми, хиперлипидемия и хиперурикемия.

9. Състояния на уринарния тракт:

хронични ренални проблеми;

тумори, включително рак на простатата;

простатна хипертрофия;

инконтиненция, вкл. стрес и постоперативна инконтиненция.

10. Гастроинтестинални проблеми:

болест на Крон, улцеративен колит;

функционални.

11. Акушеро-гинекологични състояния:

следоперативни;

от възпалителен характер;

последродов период.

12. Сексуални дисфункции (от неневрологичен произход):

сексуални смущения;

еректилни дисфункции.

13. Инфекциозни и имунологични болести:

костномозъчна трансплантация;

последици от ХИВ инфекция.

14. Последствия от неоплазми, включително продължително и палиативно лечение.

15. Възрастовообусловени състояния:

педиатрични, включително вродени деформитети, идиопатични сколиози, болест на Пертес, спина бифида, кардиологични проблеми, включително вродени и др.;

геронтологични.

ХIII. Диагностика във физикалната и рехабилитационна медицина

1. Диагностика на заболяването:

история, анамнеза;

клинично изследване;

клиничен диагностичен набор, образна Дг и др.

2. Функционална оценка:

клинично функционално изследване (например мускулно тестуване, обем на движение, равновесие/координация, сръчност);

стандартизирани/клинични тестове (вертикализиране и иницииране на крачка, достигане на цел, преминаване от седеж в стоеж и др.);

технически тестове (динамометрия: мускулна сила и издръжливост, електрофизиологични и др.);

оценъчни скали и въпросници;

соматосензорно тестуване (допир, температура, налягане, болка и др.);

поза, походка, захват и фина моторика;

тестуване на сетивността и специалните сетива;

гълтателна способност и хранене;

сексуалност;

навици;

тъканна виталност (кожни проблеми и разязвявания);

мехурно-/чревна функция;

комуникативност (реч, език и невербална);

настроение, поведение, индивидуалност;

общо здравословно състояние;

невропсихологическа преценка (възприятие, памет, изпълнителска функция, внимание и др.).

3. Оценка на активността и участието:

история/анамнеза; фактори на заобикалящата среда - социално-битови, на близкото обкръжение, образование и професионална ангажираност и др.;

необходимост от грижи;

необходимост от ергономични приспособления в ежедневието;

необходимост от помощни средства или среда.

4. Специална функционална оценка:

кинематични и кинетични измервания - модели на движение, включително времеви и пространствени параметри (гониометрия, видеонаблюдение, биофидбек, динамометрични и педобарографски платформи и др.);

повърхностна ЕМГ активност;

издръжливост.

5. Количествена оценка на равновесието и придвижването: статична и динамична постурография, продължително мониториране на активността и др.

6. Професионални способности: дейности от ежедневието и бита, професионални и производствени способности, оценка способността за шофиране, дейности на свободното време.

ХIV. Обем компетентност по ФРМ на лекарите от първичната медицинска помощ

1. Познаване общите принципи на въздействие на факторите на физикалната и рехабилитационна медицина.

2. Познаване на показанията и противопоказанията за провеждане на лечение с фактори на ФРМ.

3. Провеждане на сезонна профилактика с фактори на ФРМ:

3.1. ултравиолетови облъчвания;

3.2. общи закалителни мероприятия, включително под формата на съвети.

4. Повлияване на:

4.1. миалгии от общ произход (простуда, небалансирано физическо натоварване, мекотъканна травма без хематом) или в конвалесцентния след ОВИ период - освен медикаментозно и/или с източник на инфрачервена светлина;

4.2. катари на ГДП - към медикаментозното лечение включване и на общи инхалации със или без активно действащо вещество.

5. Първична диагностика и ранно насочване на:

5.1. дегенеративни изменения;

5.2. сколиоза в детската възраст;

5.3. затлъстяване;

5.4. плоскостъпие;

5.5. сенилна патология, в т.ч. остеопороза;

5.6. други състояния, изискващи лечение и провеждане на цялостна превантивно-профилактична рехабилитационна програма в структура по ФРМ."


1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница