Медиа пул Кабинетът раздаде 66 млн. лв. за учебници, бойна подготовка и на общини

Средствата идват от разходи в перото "икономически растеж и държавност" и от резерва за извънредни нужди на държавния бюджет.

На предишното заседание на кабинета във Варна, министрите отпуснаха над 50 млн. лв. допълнителни разходи за овладяване на миграционния натиск, за съдебната власт, училищни ремонти и туризма. По изчисления на "Капитал" от началото на годината правителството е похарчило с 450 млн. лв. повече от планираното първоначално.

За учебници и помагала - 42 млн. лв.

За купуване на учебници и помагала за децата са одобрени над 42.4 млн. лв.

С допълнителните средства ще бъдат купени учебни помагала за децата от подготвителните групи, както и учебници за учениците от I до IV клас и от V до VII клас. Ще се финансира и отпечатване на брайлов шрифт на учебници за учениците с нарушено зрение.

За бойна готовност – 20 млн. лв.

Министерството на отбраната получава допълнително 20 млн. лв. Средствата са предвидени в бюджета за 2014 г. и са за бойна подготовка и бойна готовност на видовете въоръжени сили, е посочено в съобщението.

С допълнителните средства ще се обезпечи летателна годност на самолети, техническото обслужване и ремонта на кораби, закупуването на горива, инвестиционни проекти, финансирането на програмата за съюзно земно наблюдение, участието в мисии и операции на Българската армия извън страната, е посочено в съобщението.

За общини – 3.9 млн. лв.

Близо 3.9 млн. лева допълнителни трасфери ще получат и общини. Със средствата ще се финансират ремонти на пътища и улици, обезопасяване на свлачища, изграждане на водоем.

В съобщението на кабинета не е посочено, кои общини получават средства.

Помощ за Сърбия и Босна - 132 100 лв.

Правителството одобри и 132 100 лв. хуманитарна помощ на Сърбия и Босна и Херцеговина. От тях 92 300 лв. са за Българския Червен кръст. Средствата се осигуряват за сметка на предвидените в централния бюджет за официална помощ за развитие.

Хуманитарната помощ за хората в двете пострадали държави е под формата на имущество – палатки, одеала, спално бельо, походни легла, ботуши, якета, минерална вода и др., е посочено в съобщението.
Медиа пул

Справедлива такса "смет" – мисията възможна?

09:00 | 21.05.2014 | Мария Кръстева, Васил Маргаритов
Ако искаме България да е чиста повече от един ден в годината, е време да разберем веднъж завинаги, че гражданите и бизнесът сме тези, които ежедневно произвеждаме отпадъци от нашите дейности. Също ние сме тези, които в крайна сметка плащамe сметките за управление на отпадъците.

Крайно време е да научим, че ние, потребителите, даваме пари и за т.нар. разделно събиране на отпадъците, за тяхната преработка, рециклиране и оползотворяване. Такова плащане ние осъществяваме още при покупката на опаковани продукти и това е именно прословутата "продуктова такса”. Тоест ние даваме пари за това опаковката на дадения продукт да се събере разделно, да се преработи, да се рециклира и да се оползотвори. В нашенските условия обаче това се случва доволно непрозрачно и поради тази причина е време да потърсим отговор на въпроса какво всъщност се случва с тази част от нашите пари. А също така да потърсим и отговор какви са конкретните ангажименти на бизнеса.

На теория отговорът е ясен. В началото на 90-те години в Европа започва активно рециклиране на битови отпадъци. Решението идва с въвеждането на принципа отговорността за рециклирането на битовата смет да е споделена между общините и бизнеса. Тази отговорност обаче се простира само върху отпадъците от опаковки - за бутилката, за торбичката, за прозрачната кутия, за кашона, за плика. Но не и за вестника и прозоречното стъкло например, което е рециклируем битов отпадък, но не и опаковка.

По този начин субектите, които произвеждат и внасят опакованите продукти, са отговорни и за разделното събиране и рециклиране на отпадъците от амбалажа им. Бизнесът начислява минимална такса в продажната цена на всеки един опакован продукт – описаната по-горе "продуктова такса”. Така потребителят, още при покупката на определен продукт, на практика заплаща цената за разделното събиране и рециклиране.

Плащаме такса "опаковка", но таксата "смет" не намалява

Отговорността на производителя е да създаде организации на производителите и вносителите, каквито в България са "Екопак”, "Екобулпак”, "Екоколект” и "Булекопак”, които трябва с платените от потребителите продуктови такси, по определени от държавата правила, да поставят контейнери за разделното събиране на опаковките, да ги извозват, да сортират отпадъците по материали и да заплащат разходите, които не могат да бъдат покрити от продажбата на рециклируемите отпадъци – хартия, пластмаса, стъкло и метал.

Основната полза и смисълът на това е да се стимулират гражданите да събират разделно отпадъците си, за да си намалят таксата "смет". Защото отделяйки рециклируемата от битовата смет, се намалява обемът на боклука и той се извозва по-рядко до депото и съответно се плаща по-малко за това.

В европейските държави ползите от този принцип много лесно се разпознават, защото там е ясно колко струва на гражданите извозването на един метален контейнер с битова смет. Всеки заплаща за своето количество (подчертаваме – количество!) отпадък и знае, че когато отдели и постави обемните бутилки от стъкло, пластмаса, картон в другите контейнери (за разделно събиране), ще заплати по-ниска такса "смет”.

Заплащайки нищожна цена от порядъка на една стотинката за бутилка вода например, се намалява с до 30% такса "смет”. В Белгия за 30 грама опаковка се плаща средно по 1.1 стотинка. Ето какво сочат конкретните данни за таксите за опаковки в някои европейски държави – в Белгия всеки гражданин заплаща по 6 евро на година, в Германия – по 10 евро, в Австрия – около 12 евро, и т.н., което е съвсем поносимо и балансирано решение за съответните икономики и не поражда обществени напрежения. Нека да повторим – посочените данни са "продуктова такса” за година, а не за месец, и се разпределят върху стойността на цената на всички закупени продукти годишно!

Докога ще се облага имотът, а не боклукът?

Така че основният въпрос е дали могат и българските граждани да имат този справедлив шанс. Не е ли време да се запитаме за какво плащаме, когато вместо за количество отпадъци ни начисляват такса "смет” за площ на обитавано жилище или офис? Площта на сградата ли генерира отпадъците или човешката дейност? И нима не е икономическо безумие да плащаме такса "смет” за жилища и помещения, които не ползваме?

В чисто практически план ние вече сме изпълнили в голяма степен ангажимента си за събирането и преработката на отпадъците, след като веднъж сме платили такса "опаковка” при съответната покупка. Така че нека пряко избраните от нас кметове на общини (заедно с общинските съветници) да започнат да задават въпроси и да разберат колко са отпадъците от опаковки от общото количество отпадъци, подлежащи на рециклиране във всяка една община, и колко от тях са задължение на организациите на производителите и вносителите? И в крайна сметка колко реално струват дейностите по отпадъците?

Посоката и ангажиментите отдавна са дефинирани – управлението на отпадъците трябва да се извършва чрез прилагане на най-високи стандарти за опазване на здравето на хората и околната среда посредством заплащане на поносими за бизнеса и гражданите разходи.

Само че "висок стандарт” не означава изхвърлянето на отпадъците на камари на сметищата, а тяхното използване като ресурс чрез рециклиране, компостиране, енергийно оползотворяване и минимално депониране. Или, казано по друг начин, това е прилагане на йерархията на отпадъците според европейските директиви. Всяка от изброените технологии обаче струва пари и за да могат да се прилагат, трябва да се заплащат различни такси, събирани от бизнеса и гражданите.

Но какво всъщност са готови да понесат бизнесът и гражданите като заплащане, защото техните възможности не са безгранични? Всички знаем, че когато в една система таксите са непосилни, тя работи неефективно и се саморазрушава. В същото време експлоатацията на новопостроените депа, отговарящи на европейските норми, рециклирането, компостирането и енергийното оползотворяване на битови отпадъци, които сме задължени като европейски граждани да направим, са неизбежни. Как можем да сме сигурни, че не плащаме повече, отколкото е необходимо, и как да разпознаем и приложим добрите практики, които биха помогнали правилно да се определи такса "смет”?

Побългаряване на европринципите

Основният начин за намаляването на такса "смет” в европейските държави е разделното събиране на отпадъци от опаковки и другите рециклируеми отпадъци – само че още "при източника”, както е прието да се казва. Високият дял за рециклиране на опаковки от стъкло, пластмаса, метал, хартия и картон струва немалко пари, защото – от една страна – за да се отделят тези отпадъци са нужни допълнителни контейнери и да се организират допълнителни дейности. От друга страна – получените пари от продажбата на разделно събраните отпадъци (на рециклиращите предприятия) не са достатъчни за покриване на разходите по разделното събиране, сортиране и транспортиране.

Какви са начините за покриване на необходимите разходи? Елементарният начин е чрез покачване на такса "смет”, с която плащаме събирането на отпадъците в металните контейнери, за да се осигурим заплащане и за разделното събиране чрез допълнителните цветни контейнери.

Това обаче е чисто механичен подход, който води до изсмукване на средства от обикновения гражданин, но не поражда никакви дисциплиниращи стимули – дори напротив. До този момент обаче това е единственият способ, който се промотира в България, а това си е чисто "побългаряване” на принципа за "отговорността на производителя”. Не може институции и фирми да имитират ефективност и съпричастност, а в същото време да не правят нищо друго, освен да се прикриват зад обедняващия джоб на данъкоплатеца.

Ако това продължи, ние отново ще сбъднем мечтата на монополиста – поголовно вдигане на таксите и никакви обяснения. Само че рано или късно това ще доведе до лавина от неплатени сметки, а също така и до тежки последици за средата, в която живеем, да не говорим за неизбежните санкции от Европейския съд за неизпълнени ангажименти в сектора. Така че справедливото разпределение на отговорности, цени и мотивации в сферата на отпадъците е безалтернативно. В противен случай контролирането на такса "смет” става мисия невъзможна.

* Авторите са експерти по околна среда

Градът

Столична община избира между две предложения за скулптура на Алеко

21.05.2014, Автор: Елина Николчева
Два екипа са подали проектни предложения за скулптурна композиция, изобразяваща Алеко Константинов и неговия най-популярен герой Бай Ганьо. Скулптурната композиция ще бъде поставена в началото на пешеходния участък на "Витошка", в зоната около стълбището на метро-вестибюла. Предвиденият бюджет за изграждането на монумента е 80 000 лв., а очакваният срок за изпълнение е до края на 2014 г.
Авторите в първия екип

са арх. Светла Дянкова-Статкова и скулпорът Неделчо Костадинов.Тяхната идея е фигурата на Алеко да бъде седнала, с лице към планината Витоша и към героя си Бай Ганьо. На масата пред Щастливеца да има чаша кафе, а в ръката му - книга. Бай Ганьо пък е изправен и изпъчен, горд, с поглед към минувачите. Предложението на първия колектив е скулптурите да са от лят бронз.

е съставен от арх. Станислав Константинов и скулптора Георги Чапкънов, автор и на паметника на баща и син Славейкови на площад Славейков. Тяхното предложение се нарича "Круша". Алеко и Бай Ганьо седят един до друг, а героят подава круша на автора си. Двамата седят с лице към минувачите, а предложението на колектива е да бъдат добавени два стола, подобно на реализацията на пл. "Славейков", където минувачите сядат на пейката до скулптурите. Масата и столовете са в ретро стил.