Учебно-образователен пакет

4.1.Фирмена политика и организационна среда

В тази връзка могат да се посочат и други свързани елементи, процеси и термини. Те могат да бъдат представени както следва¹:

• 
  Влияещи фактори, в т. ч.
  
  • 
    Външни фактори – включват фактори на обкръжаващата (външната) за фирмата среда като традиции, пазар, доставчици, технологии, нормативна уредба, трудово и социално законодателство и други;
    
  • 
    Вътрешни фактори – отразяват характеристиките на вътрешнофирмената среда като организационна структура, персонал, финансови ресурси и други.
    

• 
  Политика – може да се определи като система от принципи и правила (рамки, ограничения), в рамките на която се осъществява дейността на фирмата.
  

• 
  Цел – свързва се с определяне на бъдещ очакван резултат. Целите могат да бъдат класифицирани по различни признаци – по нива на управление, според значението, което имат за развитие на организацията, място, по време и др.
  

• 
  Визия – може да се определи като виждане за развитието на фирмата и нейния бизнес.
  
• 
  Мисия – дефинира мястото на фирмата в бизнеса и обществото.
  
• 
  Стратегия – отъждествява се с посо­ката, траекторията на движение за постигане на генералната цел на фирмата, включително необходимите за това ресурси.
  
• 
  Тактика – включва дейностите с по-краткосрочен и лимитиран като обхват и съдържание характер, основаващи се формулираната стратегия.
  
• 
  Операция – конкретната, непосредствената дейност за произ­водството на дадения продукт/услуга, произтичаща от детайлизирането на такти­ческата цел.
  
• 
  Ресурс – материална, финансова или друга предпоставка за ефективна реализация на стратегията и тактиката.
  

Британски изследвания доказват, че големи фирми в монополна позиция (електроснабдяване, телекомуникации и други) са склонни да развият култури, чиито ценности са стабилността, интеграцията, ясните комуникации, справедливото заплащане и възможностите на служителите да израстват. В противовес, фирмите, опериращи на динамични пазари, формирани в предизвикателна среда развиват култури, които установяват амбициозни цели и ценят иновативното поведение и индивидуалната инициатива.

Характеристиките на една фирмена среда в значима степен са плод на външната среда, в която оперира конкретната фирма. Факторите на външната среда са твърде много и твърде специфични, за да бъдат обект на задълбочено представяне в настоящата тема, но тяхната съвкупност и динамика оформят две важни измерения, помагащи ни да класифицираме основните типове външни среди. Те са свързани с броя на външните фактори, от които зависи успеха на един бизнес, и скоростта на тяхното изменение. От тяхната комбинация се оформят следните четири типа външна среда, разграничени според степента на тяхната неопределеност – вж. Таблица 1.

Средата на повечето съвременни фирми (независимо от тяхната сложност) е динамична, което означава, че фирмите следва да развият голяма гъвкавост, отзивчивост и адаптивност. Подобни предизвикателства обикновено се отчитат в структурирането на фирмените задачи, дейности и процеси и намират израз в конкретна организационна структура на управление (ОСУ).

Още преди три десетилетия харвардските изследователи Лоурънс и Лорш дават обяснение на две основни структурни сили, които се сблъскват със задачата за изграждане на подходяща ОСУ – диференциацията и интеграцията.

Таблица 1: Типове външна среда

	Проста	Сложна
Статична	Ниска неопределеност. Малък брой фактори и компоненти на средата. Факторите и компонентите са подобни Факторите и компонентите остават относително непроменени във времето. Пример: Безалкохолни напитки.	Умерено ниска неопределеност. Голям брой фактори и компоненти на средата. Факторите и компонентите не са подобни. Факторите и компонентите остават относително променени във времето. Пример: Хранителни стоки.
Динамична	Умерено висока неопределеност. Малък брой фактори и компоненти на средата. Факторите и компонентите са подобни. Факторите и компонентите са в непрекъснат процес на промяна. Пример: Заведения за бързо хранене.	Висока неопределеност. Голям брой фактори и компоненти на средата. Факторите и компонентите не са подобни. Факторите и компонентите са в непрекъснат процес на промяна. Пример: Комуникационни компании.

Източник: Duncan, R. What is the Right Organization Structure? Organizational Dynamics, 1979, p. 63
Диференциацията намира израз в разделението на труда и техническата специализация, чиято задача е да бъде достигната по-висока продуктивност на труда. От друга страна, прекалената диференциация е в състояние да доведе до неразбирателства, конфликти и нежелани действия между отделните групи специалисти. Поради тази причина, ОСУ следва да осигури в противовес необходимата координация, която да интегрира отделните специализирани звена с цел постигането на общи цели.

Интеграцията се постига чрез комбинация от механизми като формална йерархия; стандартизирани политики, правила, и процедури; департаментализация; комитети и междуфункционални екипи; обучение по междуличностни отношения; индивидуални и групови действия за свързване на различните специалисти.

Исторически са се оформили два крайни типа организации, които условно се наричат механистични и органични. Механистичните организации са устойчиви бюрокрации със стриктни правила, строго дефинирани задачи и комуникации „отгоре-надолу“. Обратно на тях, органичните организации са гъвкави мрежи от многостранно подготвени индивиди, които изпълняват най-разнообразни задачи. Вземането на решения в механистичните организации е централизирано, в органичните – децентрализирано. На практика, повечето фирми не могат да се определят като стриктно механистични или стриктно органични.

Също така, нито една от двете крайности не бива да се фаворизира. Предпочитанията към типа организация се предопределят от типа външна среда. Така например, стабилната и предсказуема външна среда предполага по-голяма удачност на механистичния тип организации, докато органичните организации са по-успешни в една нестабилна и неопределена среда.

Характеристиките на фирмената среда, които пряко влияят върху човешките ресурси, са много, но ключови от тях са: финансово състояние, технологично равнище, фирмена култура и стратегия.

• 
  Финансово състояние – свързва се със способността на фирмата да изплаща възнаграждения и да инвестира в развитието на персонала; финансовото състояние е определящо за съотношението между твърдата и „плаващата“ част от възнаграждението².
  

• 
  Технологично равнище – предявява изисквания към квалификацията на заетите и променя съотношението „личен принос – технология“ в производствения процес.
  

• 
  Фирмена култура – въпреки, че се разглежда в тема 3, тук още веднъж следва да се подчертае, че поведението на ръководители и заети се предопределят от характеристиките на фирмената култура. Поради тази причина, програмите, отнасящи се до персонала, следва да бъдат синхронизирани с характеристиките на съществуващата фирмена култура.
  

• 
  Стратегия – засяга най-вече начина, по който се използва човешкия ресурс; отговаря на въпроси като: дали ще расте броят на заетите, какъв дял ще имат възнагражденията в общите разходи, ще се инвестира ли в развитие на уменията на персонала, какви условия на труд ще се осигурят.