Тест за проверка на знанията

4.7.Тест за проверка на знанията

а) предприятията, държавата и синдикатите;

б) организациите и държавата;

в) държавата, представителните организации на работодателите и на синдикатите;

г) ръководството на организацията и ръководството на синдикатите;

д) работодателите и представителите на работниците и служителите.

2. Системите за участие на трудещите са:

а) система на заплащане;

б) неформална структура в организацията;

в) дейност от управлението на човешките ресурси;

г) функция от управлението на човешките ресурси;

д) механизъм за свързване стратегията на организацията с интересите на персонала.

3. Основната месечна работна заплата на отделния работник или служител се определя от:

а) колективния трудов договор;

б) индивидуалния трудов договор;

в) решението (заповедта) на работодателя;

г) договореното между работодателя и синдиката;

д) постановление на Министерския съвет.

4. Социални придобивки на сътрудниците се предопределят от:

а) постигнатите индивидуални трудови резултати;

б) принадлежността към колектива на организацията;

в) постигнатите колективни резултати от работата на организацията;

г) наличието на синдикална организация;

д) дългосрочната стратегия на организацията.

5. „Срок за изпитване” е:

а) вид договор за наемане на работа;

б) условие в индивидуалния трудов договор;

в) условие в колективния трудов договор;

г) метод за обучение на работещите в организацията;

д) вид граждански договор.

6. Индустриалните отношения са:

а) отношенията, които се създават в сферата на индустриалното производство;

б) отношенията между предприятията;

в) отношенията между работниците и служителите и работодателя;

г) отношенията между организациите на работниците и служителите, организациите на работодателите и държавата;

д) отношенията между работодателите от бранша индустрия.

7. Социалният одит е:

а) дейностите от социалната политика на организацията;

б) политика за контрол на дейностите по УЧР;

в) дейност от УЧР;

г) функция от УЧР;

д) нито едно от посочените.

8. Основните участници в регулирането на индустриалните отношения са:

а) индустриалните организации;

б) наетите и работодателите;

в) представителните организации на наетите и на работодателите;

г) държавата, представителните организации на наетите и на работодателите;

д) работещите в организациите.

9. Политиката на социално сътрудничество в организацията се свързва с:

а) информирането на работниците и служителите за развитието на организацията и правата и задълженията на работещите в нея;

б) изграждането на съвместни структури с представители на работодателя и на работещите в организацията;

в) участие на представители на наетите в управленските структури на организацията;

г) колективно трудово договаряне;

д) всичко изброено.

10. Политиката за регулиране на трудовите отношения включва:

а) признаване на организациите на работниците и служителите като равноправни партньори;

б) ролята и обхвата на колективното договаряне;

в) обхват на процедурните споразумения по сключването на трудовите договори и регулирането на трудовите отношения;

г) политиката и подходите на мениджмънта към цената на труда, заплащането, условията на труд, заетостта и производителността на труда;

д) всичко посочено.

11. Предмет на колективния трудов договор (КТД) е

а) заплащането на труда;

б) трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите;

в) условията на труд в организацията;

г) работното време, почивките и отпуските.

12. Основни страни при колективното трудово договаряне в организациите са:

а) правителството и ръководството на синдикалните организации;

б) работодателя и браншовата синдикална организация;

в) работодателя и ръководството/ата на синдикатите в организацията;

г) представителни организации на работодателите, работниците и служителите и държавата;

д) национално представените социални партньори.

13. Предметът на КТД е уреден в:

а) Конституцията на Р България;

б) Директивите на ЕС;

в) Конвенциите на МОТ;

г) Кодекса на труда;

д) Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

14. В обекта на политиките за колективно трудово договаряне се включва:

а) повишаване стабилността в заетостта на трудовия колектив;

б) справедливо и адекватно заплащане на труда;

в) подобряване условията на труд;

г) повишаване сигурността в заетостта;

д) всичко посочено.

15. Стратегията за свързване главната стратегия на организацията с интересите на персонала включва използването на:

а) системите за участие в управлението на организацията;

б) системите за участие в собствеността;

в) системи за участие в разпределението на печалбата;

г) всичко посочено;

д) нито едно от посочените.

16. Политиките за повишаване на сигурността в организациите включват главно:

а) осигуряване на работещите за всички осигурителни случаи;

б) постигането на стабилна, устойчива заетост;

в) здравословни и безопасни условия на труд;

г) всичко посочено;

д) нито едно от посочените.

17. Стратегиите за корпоративна социална отговорност са насочени главно към:

а) потенциалните клиенти на фирмата;

б) местното население;

в) сътрудниците на фирмата;

г) определени групи население;

д) всички посочени.

18. Политиката за регулиране на трудовите отношения включва:

а) признаване на организациите на работниците и служителите като равноправни партньори;

б) ролята и обхвата на колективното договаряне;

в) обхват на процедурните споразумения по сключването на трудовите договори и регулирането на трудовите отношения;

г) политиката и подходите на мениджмънта към цената на труда, заплащането, условията на труд, заетостта и производителността на труда;

д) всичко посочено.

19. Стратегическото управление на човешките ресурси разглежда организацията като:

а) рационална и отворена система към своето най-динамично обкръжение;

б) разработването на плановете за обучение, които свързват потребността от обучение със стратегията на организацията;

в) непрекъснато адаптираща се към външното си обкръжение;

г) близка до своите сътрудници и същевременно внимателна към пазара и конкуренцията;

д) всичко посочено.

20. За наетите в организацията УЧР трябва да бъде:

а) гарант за справедливост;

б) гарант за заетост, адаптирана към условията;

в) гарант за етичност във взаимоотношенията;

г) гарант за сигурност;

д) всичко изброено.

21. Политиките за гъвкава заетост в организацията включват:

а) използването на различни видове договори за работа;

б) използването на работно време с различна продължителност;

в) използването на нестандартни форми на заетост;

г) всичко изброено;

д) нито едно от посочените.

22. Стандартите в областта на управлението на човешките ресурси се съдържат в:

а) Кодекса на труда;

б) конвенциите на Международната организация на труда;

в) директивите на Европейския съюз в областта на трудовите и социални отношения;

г) специализираното национално трудово и социално законодателство;

д) всичко изброено.

23. Политиката на включване, на участие означава политика за:

а) участие на персонала в управлението на организацията;

б) участие на работещите в разпределението на печалбата;

в) участие в собствеността на организацията;

г) участие в комисиите/групите по условия на труд;

д) всички посочени области.

24. Основните участници в регулирането на индустриалните отношения са:

а) индустриалните организации;

б) наетите и работодателите;

в) представителните организации на наетите и на работодателите;

г) държавата, представителните организации на наетите и на работодателите;

д) работещите в организациите.

4.8.Теми за дискусия

1. 
   Ролята на индустриалните отношения в УЧР и на различните форми на трудови отношения за УЧР и бизнес стратегията на организацията.
   
2. 
   Основни теории, модели и подходи на колективни трудови отношения по принцип и в частност – прилагани в България, съответния бранш и организация.
   
3. 
   Страни и субекти на индустриалните отношения. Равнища на преговори. Структури.
   
4. 
   Основни интереси и стратегии на страните в колективните трудови отношения.
   
5. 
   Съвременната българска и европейска практика в регулирането на трудовите отношения.
   
6. 
   Чрез кои функции и дейности на управление на работещите може да се постигне по-висока мотивация?
   
7. 
   В какво се изразява мотивационния потенциал на работната заплата?
   

Изготвил

– –