Фондация аксес-софия д о к л а д оценка и наблюдение на ефекта от проекти


ІІ. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО ПО ОБЩИНИ



страница4/5
Дата25.01.2018
Размер0.6 Mb.
#51917
1   2   3   4   5

ІІ. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО ПО ОБЩИНИ



Бяла Слатина

посещение на 07. 10. 2010 г.



Проект „Пълноценна интеграция за равен старт”
Проведени бяха срещи, организирани от ръководителя на проекта Славка Цанкова, с представители на партньорите по проекта, както следва:
1. НУ”Христо Смирненски”, град Бяла Слатина; 2. Прогимназия „Св. Климент Охридски”, град Бяла Слатина; 3. Прогимназия „Христо Ботев”, село Търнава; 4. НУ „Св.св. Кирил и Методий”, село Търнава; 5.ОУ „Христо Ботев”, село Габаре; 6. ОУ „Св.св. Кирил и Методий”, село Попица. Срещнахме се и с Ани Искренова, модератор по проекта, експерт в общинския отдел „Етнически общности и заетост”. Отсъстваха представители на Регионален инспекторат по образованието – Враца (партньор за приоритет 1, 3 и 4).
В разговора с проектния екип се установи, че проектът „Пълноценна интеграция за равен старт” отговаря на местните нужди, идентифицирани като необходимост от интеграция на представители на ромското малцинство. Особено важно, според екипа на проекта, е, че проектът предвижда финансиране на извънкласни дейности (с включване и на родителите), за които по принцип няма никакви средства, но които дават много добри резултати за преодоляване на изолацията в училище, за преодоляване на езиковата бариера и изобщо за общностен живот на учениците.
В тази посока е очевидно най-голямото удовлетворение на екипа на проекта, който отчита особено добри резултатите в психологически план. (Децата и родителите получават „нещо, което не е ежедневие”). Отбелязват и ролята на местното вдъхновение при изпълнението на проекта (напр., боядисване на интериора на интеграционния кабинет в различни цветове.)
Реализацията на проекта напълно удовлетворява проектния екип, няма никакви елементи, които би трябвало да бъдат направени по друг начин, не са отбелязани нито грешки, нито трудности при реализацията на проекта. По въпроса за устойчивостта на проекта няма особена яснота как би могло да се осигури устойчивост. Повечето от представителите на екипа разчитат на бъдещи проекти на общодържавно равнище (Напр. отново на ЦОИДУЕМ).
Подборът на обучителите е извършен въз основа на собствени (добри) контакти с кадри, вкл. от София, и с неправителствени организации като СЕГА.
Представителите на екипа не коментират методологията и евентуални алтернативни подходи и дейности.
Вътрешният контрол по проекта е осъществяван чрез текущи срещи по повод на отделни дейности. Отношенията с ЦОИДУЕМ са оценени като много добри, представител на ЦОИДУЕМ (Зари Танкаранян) е посещавал общината, за да се запознае с проекта на място.
Като цяло представителите на екипа на проекта са напълно удовлетворени – както от обучението, така и от реакцията на родителите, децата и пр. По въпросите за проведеното обучение отговарят в пълен унисон: организацията на обучението и съдържанието на обучението получават максимални оценки 10, всички теми са били полезни (в отговор на въпроса „кои са били най-полезни”), няма „най-малко полезни” теми (в отговор на въпроса „Кои теми бяха от най-малка полза за вас?”).
В разговора с родителите те оценяват проекта високо („Разбрахме, че трябва да бъдем по-отговорни”), и подчертават, че проектът е дал повече самочувствие на ромските деца. (Самоидентифицират се като ромка и българка.) Те посочват, че децата са били впечатлени най-вече от извънкласните дейности (в конкретния случай - от проведеното Лятно училище.)


Бургас

посещение на 14. 10. 2010 г.



Проект „Комплексен подход за качествено образование на децата и учениците от етническите малцинства”
Ръководителят на проекта Йорданка Ангелова организира срещи с ръководството на: 1. СОУ „Константин Петканов”, Бургас; 2. ОУ „Васил Левски”, Бургас; 3. ЦДГ-4 „Калинка”, с.Рудник; 4. Сдружение „Равновесие”, Бургас; с учители от тези заведения, със сътрудници по проекта и с родители на деца, включени в проекта (общо 18 души).
Проектът съответства на специфичните местни нужди от интеграция на представителите на малцинствени етнически групи. Спецификата на проекта е в комбинацията с елементи на професионално образование и резултати, които позволяват да се отчете както по-високо самочувствие на децата, така и преодоляване на междугруповите бариери. Очакванията са изпълнени напълно, а екипът на проекта е с пожелания и препоръки за бъдещи проекти, в които да бъде включено по-голямо разнообразие от дейности за квалификация и курсове. Индиректен добър показател е фактът, че желаещите да се включат в курсовете по проекта (фризьорство, готварство) са надхвърляли сериозно предвидените възможности. Квалификацията е протичала с въодушевление от страна на учениците, които са получавали видима представа за промяната в своите умения и поощрение от учителите (учителка, която прави прическата си при получилата специалност по проекта фризьорка).
Като препоръка и пример, приложим другаде, може да се посочи схемата за използване на лятната ваканция в българското училище. (Тази схема изглежда особено актуална с оглед на специфичната сезонна заетост на родителите. По принцип училището рядко предлага програми за запълване на лятото.) Професионалната квалификация е резултат, приложим и на други места, тъй като отговаря на реални нужди на група с много висока степен на безработица. Като отлична практика се посочва и разработването на отделни индивидуални програми за всеки ученик.
Контролът е бил ежедневен, с посещения на място от страна на ръководителя на проекта. (Налице е и с очевиден колективен дух при състава, ангажиран с изпълнение на проектните дейности.) В категориите на устойчивост се посочва материалната база, която ще се използва в бъдеще, както и възможност за участие в други проекти. Фактът, че има открит фризьорски салон с участието на обучени по проекта ученички, дава добре представа за устойчивост на резултатите, надхвърлящи проектния срок и тематика. По преценка на екипа на проекта, един нов подобен проект би могъл сега да постигне същите резултати при 70% от разходите.
Сред най-сериозните проблеми на контекста е фактът, че родителите много слабо мотивират децата да ходят на училище и да се включват в извънкласни дейности. Липсата на достатъчно отговорност у родителите бе потвърдена от самите родители, с които се срещнахме. (Независимо от самоидентификацията, те бяха видимо роми по произход.) Друг местен проблем е сериозната езикова бариера – местните роми не знаят изобщо български език, изучават го като чужд език и не са в състояние да проявят интерес към предмети и теми, така че на практика е невъзможно да се изпълни българският държавен стандарт в образованието. Проектният екип е склонен да идентифицира недостатъците в поведението на родителите като самостоятелен проблем („Проблемът е с родителите, не с децата”) и счита, че ако няма инициативи за образование на родителите, ще бъде възпроизведено сегашното състояние, т.е. ще се получи затворен кръг.
Анкетата за обучителите на практика не работи, защото става въпрос за професионално обучение. В разговора по темата обаче екипът по проекта и присъстващите учители заявиха, че им липсва специфична квалификация по междугрупови отношения („ние сме самоуки”) и биха участвали в обучения по социална психология, по въпроси, свързани с бита и традициите на ромите и турците. А непознаването на ромските междугрупови и междуродови отношения по места често изправя учители и ръководители пред невъзможност за справяне, което се явява и като сериозна заплаха за успешната реализация на проектите.
Разговорът с родителите показа, че те са доволни от отношението на учителите към децата, от отношенията между децата, от условията в детската градина, от извънкласните дейности и от получените знания. Информирани са за проекта от ръководството на детската градина. Проведохме разговори с трима родители-роми (по самоидентификация една ромка, една българка и един „европеец”).
Отношенията с ЦОИДУЕМ са оценени като добри, но никой не е идвал да се запознае с проекта.


Червен Бряг

посещение на 06. 10. 2010 г.



Проект „Да се научим да живеем заедно”
В разговора с проектния екип се установи, че проектът „Да се научим да живеем заедно” отговаря на местните нужди, идентифицирани като необходимост от дейности за интеграция на представители на малцинствата в детската градина и в училище. Реализацията на проекта удовлетворява проектния екип, тъй като са изпълнени целите и очакванията. Представителите на екипа отбелязват и психологически резултати у децата: емоционална реакция на децата, радост и удоволствие при изпълнение на проектни дейности (ритуалите за Гергьовден и заключителния концерт).
Проведени бяха срещи с представители на пет от шестте партньори по проекта: 1. ЦДГ „Зора”, гр. Червен бряг; 2. ЦДГ „Пролет”, гр. Койнаре; 3. ОУ „Христо Ботев”, с. Рупци; 4. ОУ „Христо Ботев”, с. Глава; 5. Дружество „Знание”, гр. Плевен. Не успяхме да се срещнем с представители на РИО – гр. Плевен.
Представителите на екипа трудно коментират методологията и евентуални алтернативни подходи и дейности, тъй като разглеждат тези проблеми като предварително решени с написването на проекта, т. е. като безалтернативни. Като цяло са удовлетворени – както от обучението, така и от реакцията на родителите, децата и обществената реакция. Считат, че проектни дейности, засягащи детските градини, трябва да се поощряват, тъй като, по техни думи, евентуалните междугрупови и междуетнически конфликти се проявяват в периода след излизане на детето от детската градина.
Вътрешният контрол по проекта е осъществяван чрез текущи срещи по повод на отделни дейности: никой от представителите на екипа не счита, че би била необходима по-строга система за контрол и проверка за качество или график. Ръководителят на проекта Мариана Тодорова има висок авторитет и очевидно “държи здраво юздите” в ръцете си, има сериозен организационен опит, така че контролът е бил осъществяван.
По въпроса за устойчивостта на проекта: всички членове на екипа, учителите и родителите смятат, че проектът е бил необходим. Сред членовете на екипа обаче няма никаква яснота как би могло да се осигури устойчивост. Има идеи да се търсят средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и др., но те са по-скоро идеи на принципа „ако има обявени проекти, ще се включим”. Самите идеи бяха споделени по-скоро като отговор на повдигнатия от нас въпрос за устойчивостта и не изглеждаха обмисляни предварително. Въпреки това, всички членове на екипа са убедени, че са свършили отлична работа, че са променили нещо („атмосферата е друга”). Предлагат установяване на бонуси за успешни проекти.
Екипът по проекта е доволен от проведеното обучение за целите на проекта. Въпросите от анкетата за обучителния модул имаха единодушни отговори с еднообразно съдържание – организацията на обучението и съдържанието на обучението са били на най-високо равнище, 10 от 10 възможни; учебните материали и методи са „мечта”; няма никакви препоръки за усъвършенстване на обучението, никаква критика и никакви предложения за усъвършенстване на обучение от подобен род. Сред най-полезните теми на обучението са посочени темите за отношението „родител-дете”, „родител-учител”, „учител-дете”.
Общата оценка на всички интервюирани е, че става дума за отличен проект, който е променил атмосферата в отношенията с игрови елементи; отчитат, че децата са били радостни и са проявили любопитство и инициативност. Няма никакви бележки в критичен план, недоволство или несъглесие, дори съмнение. Грешки по проекта няма, хоризонталното сътрудничество между партньорите е оценено като отлично; няма никакви забележки за сътрудничеството с ЦОИДУЕМ. Дружество „Знание” очевидно разполага с опит при организиране на обучения от подобен характер, а и с широка мрежа контакти, така че да задоволи нуждите на обучението и евентуално възникнали въпроси по време на обучението.
Макар и с повече съмнения и колебания, родителите също оценяват проекта високо. Разговаряхме със седем майки на деца, участвали в проекта (в детска градина). Шест от тях се самоидентифицират като българки, една – като ромка. (Видимо всичките седем бяха от ромски произход.) Всички единодушно споделят, че са доволни от отношението на учителите към децата, от отношенията между децата, от условията в детската градина, от предлаганите извънкласни дейности, от знанията, които детето получава. Информация за проекта са получили от детската градина. Не разграничават дейностите по проекта като нещо извънредно, а по-скоро като нещо, което се е случило в рамките на „нормалното” обучение в детската градина. Всички отбелязват, че децата са били доволни и им е било много интересно.

Димитровград

посещение на 14. 10. 2010 г.

Проект „Различни по общ път”
Срещнахме се с ръководителя на проекта Росен Кузев.
Проектът се оценява като съответстващ на местните нужди главно с възможността за допълнителни занимания, с набавените материали и с методическата помощ за учителите. Спортът, екскурзиите и извънкласните дейности са трудни за финансиране, а дават добър резултат за интеграцията на деца от различни групи, за повишаване на интереса им към извънкласните дейности и към групови инициативи по принцип. Сред резултатите са повишено самочувствие на децата, които са участвали в проекта. (Специално за децата от училището в Ябълково, което е средищно училище.) Екскурзиите по проекта са имали изключително влияние върху децата, повечето от които никога преди не са напускали родното място. Проектът е бил изпълнен без трудности (с изключение на проблема при намирането на хореограф).
Обучителите са били посочени след консултации с РИО Хасково; но не можахме да получим повече уточнения за учителските очаквания, нужди и в каква степен обучението ги е задоволило. Ръководителят на проекта очевидно не разполага с установени контакти и опит с обучители, факултети, НПО и групи за повишаване на квалификацията (каквито традиции установихме на други места).
Контролът по проекта е бил осъществяван лично от заместник-кмета, чрез посещение по места и стимулиране на изпълнителите на дейности за осигуряване публичност на резултатите (табла, снимки и др.)
Като най-сериозен проблем пред дейностите по подобни проекти се изтъква нежеланието на родителите-роми да включват децата си в образователни инициативи.
Разговорът засегна проблемите на средищните училища, които са оценени като добър експеримент (с осигурена храна и възможности за обучение и интеграция на деца, които в някои случаи пътуват от четири различни околни села.) Наблюденията на ръководителя на проекта обаче са, че по принцип е налице възпроизводство на лоши навици, слаб интерес към образованието и липса на отговорност у родителите – предпоставки за влошаване на обстановката с интеграцията на малцинствени групи, с тяхната успеваемост и бъдеща социална реализация. (Повечето от родителите на децата от ромски произход работят в чужбина на сезонна работа, нямат високи социални и лични цели и не поощряват децата да посещават училище.)
Планира се доразвиване на резултатите по проекта чрез участие на общината в друг проект по програма „Развитие на човешките ресурси” за групи в неравностойно полежение.
Отношенията с ЦОИДУЕМ се оценяват като добри. Като препоръки се посочва необходимостта от събиране, организирано от ЦОИДУЕМ за разясняване на изискванията по проекта или за обучение. Има претенции и към насоките за кандидатстване, които се неясни.


Генерал Тошево

посещение на 15. 10. 2010 г.



Проект „Детски образователен център “Заедно можем”
Срещите бяха организирани от ръководителя на проекта Албена Павлова. Срещнахме се с директори и учители от: 1. ОУ „Хр.Смирненски”, гр. Генерал Тошево; 2. ОУ „Хр. Ботев”, с. Кардам; 3. ОУ „Й. Йовков”, с. Красен; 4. ЦДГ „Първи юни”, гр. Генерал Тошево (15 души); с родители (5 души) и местни ромски активисти (2 души); с около 20 деца, участвали в проекта. Създадената организация от страна на ръководителя на проекта, за да се запознаем с разнообразието дейности и да се срещнем с хора, бе впечатляваща и косвено демонстрира качеството на администриране на дейностите по проекта.
Проектът съответства на специфичните местни нужди от обхващане и задържане на децата в училище (особено децата от ромски произход). В този смисъл екипът по проекта споделя, че от началото на проекта няма нито едно дете, което да е отсъствало от занимания. Колкото и пресилено да звучи, твърдението вярно отразява общия дух на радост и увлечение, който забелязахме в образователния център. („Нередовните [с посещенията си в училище] деца не пропускат празник или състезание”.) Проектът е постигнал интеграционни цели (чрез общи изяви на децата от български, ромски, турски и татарски произход) и е допринесъл за партньорство между учителите.
Екипът по проекта отбелязва като най-сериозен проблем при изпълнението на целите на проекта трудностите при работата с родителите. Екипът не се оплаква от разнообразието дейности (спортни, художествени, артистични; тържества, изложби, концерти) и, напротив, счита, че това е бонус на проекта и най-сполучливият възможен подбор дейности. При изпълнението на самия проект е срещнал трудности при администрирането и отчитането.
Обучението е извършено от проф. Георгиева от Шуменския университет. (Към нея проектният екип е бил насочен от Педагогическия колеж в Добрич.) Екипът на проекта доста добре се ориентира в спецификата на обучение, предлагани от различните институции и има поглед върху възможностите за обучение, изненадващ за географското разположение на общината. Обучението е било в отговор на потребността от усвояване на методика за преподаване на български език в билингвистична среда, но донякъде се е разминало с очакванията, тъй като е било фокусирано върху преподаването в училище, а не в детската градина. (Екипът по проекта констатира, че не съществува специализирана методика за преподаване на български език на деца-билингви, а разработването й би било от голяма полза.) Въпреки посоченото по-горе разминаване, обучителните дейности се оценяват единодушно от обучените - както в смисъл на организация, така и в смисъл на съдържание - с 10 по десетобалната система. Учебните материали и методи са били добри, няма „малко полезни” теми. Препоръката към обучения от подобен род е обучението в предучилищна възраст да бъде включено в обхвата на обучението.
По въпроса за устойчивостта, както и на други места, екипът разчита на бъдещи проекти. Специфичното в случая е силната подкрепа на общинския съвет за каузата на проекта и за изграждането на детския център, финансовата и логистична подкрепа на общинския съвет (всички решения в полза на детския център са взимани с пълно единодушие от общинския съвет.) В категориите на устойчивост нагласите на децата изглеждат променени и в този смъсъл екипът по проекта е прав, когато говори за Центъра като „добра инвестиция”. Като добра практика можем да посочим (на фона на констатираното в други общини) съдействието на общинския съвет за институцинализирането на центъра като „Център за работа с деца” (както ни уведомиха, има решение на общинския съвет и заповед на министъра в този смисъл) и финансовата подкрепа от общината за Центъра.
Вътрешният контрол по проекта е осъществяван главно чрез редовни срещи на екипа и учителски дневници. Има основания да се предполага, че този контрол е бил осъществяван ефективно, тъй като педагозите демонстрираха изключителна дисциплинираност, а децата са запомнили наученото.
Самият център е средище на детски инициативи, много добре обзаведен и – въпреки негативните ни очаквания за поддържането на подобно добре обзаведено място – масово и редовно посещаван, което забелязахме на практика. (На място можахме да се убедим както в броя на пристигащите деца, така и в стила на общуване, установен между децата и персонала на Центъра.)
Отношенията с ЦОИДУЕМ са определени като добри; по време на проекта не е имало посещения от ЦОИДУЕМ.


Ихтиман

посещение на 13. 10. 2010 г.



Проект „Повишаване възможностите за образователна интеграция и социализация на децата от ромската общност в детските градини на територията на град Ихтиман”
Срещите бяха организирани от ръководителя на проекта Елка Кърлева. Срещнахме се с директори и учители от: 1. ОДЗ „Гьончо Белев”, гр. Ихтиман; 2. ОДЗ “ Здравец”, гр. Ихтиман; 3. ЦДГ “ Радост”, гр. Ихтиман, с родители.
Проектът съответства на специфичните местни нужди от интеграция на представителите на малцинствени етнически групи, доколкото ангажира децата от най-ниската възрастова категория. Досега детските градини са оставали встрани от обхвата на подобни проекти. Основното удовлетворение изглежда свързано с подобряването на материалната база (при ограничените бюджети приносът на подобен проект е съществен). Като други резултати се отбелязват социализацията на родителите, преодоляване на изолацията на родители и деца от малцинствени групи, овладяване на български език от децата.
Според самокритичната оценка на проблемите при прилагането на проекта, наличието на твърде много предвидени дейности е създало проблеми както при провеждането им, така и при отчитането. В бъдеще при подобен опит биха се концентрирали върху по-малко на брой теми и дейности. Екипът оценява формуляра като сложен (това е първи проект на този екип), сложна за екипа изглежда и процедурата с 4 приоритета едновременно. Екипът констатира липса на интерес у родителите да участват в каквито и да било семинари и тренинги. В бъдещ проект биха се концентрирали върху повече тренинги („Не можем да проявим творчество, защото не познаваме обичаите на децата от малцинствата и е трудно да се работи без познания за съответния етнос”.)
Екипът оценява подбраните методи (спортни изяви, организиране на празници, концерти, състезания и изложби) като работещи и удовлетворяващи потребностите. Като добра практика, която може да се приложи на друго място, екипът посочва изложбата „Деца помагат на деца”, при която децата на практика помагат на деца с увреждания. (Инициатива с мощно позитивно обществено послание.) Екипът споделя задоволство от работата с центъра в с. Лозен и специално с Иглика Ангелова.
Обучението по проекта е оценено като добро, но недостатъчно. Изказани бяха мнения за повече семинари и тренинги с учителите, тъй като такава нужда има. Очакванията са били за практическо обучение, които очаквания са изпълнени изцяло. („Научихме нови техники”.) Предложенията за промени са свързани с това, обучението да се изнесе на друго място, а де не бъде провеждано в събота и неделя, когато учителите имат други ангажименти. Тази изглежда главната причина, поради която организацията на обучението да бъде оценена с различни оценки - пет 10, една 7 и една 8. Съдържанието на обучението е оценено единодушно с 10 (от 10 възможни). Като особено полезни теми са идентифицирани работата в мултикултурна среда, изобразителни дейности, езиково развитие. (Не са посочени безполезни или слабо полезни теми в обучението.) Като препоръка за усъвършенстване на обучения от подобен род е посочена необходимостта от обучение на учителите по музика, и в компютърни умения.
Към общия контекст могат да бъдат прибавени оценки на учителите за общо взето безотговорното отношение на родителите-роми, страничен резултат от факта, че се женят млади. („Самият родител е с образование 1-2 клас и не мотивира детето”.)
Връзката с ЦОИДУЕМ е оценена като добра, представител на Центъра е идвал в края на проекта. Вътрешният контрол е осъществяван чрез общи периодични срещи и, както изглежда, е бил напълно достатъчен. При проведените срещи се усеща солидният авторитет на ръководителя на екипа.
В категориите на устойчивост учителите оценяват на първо място материалната база, която ще остане след приключване на проекта и ще бъде от полза за много повече деца. Според екипа, „нуждите тук са огромни”.
Проведохме разговори с трима родители (двама роми и българка според самоидентификацията, но на практика и тримата родители бяха роми). И трите са напълно доволни от отношението на учителите към децата, от отношенията между децата, от условията в детската градина, от извънкласните дейности и от получените знания. Информирани са за проекта от ръководството на детската градина. Подчертават повишения интерес у децата след проекта („Вече не искат в къщи да стоят”) и ролята на проектните дейности, „за да научат децата български” език. Проектът ги е впечатлил „с това, което е купено”, „с това, че имаше тържества”, „защото децата са доволни”.

Момчилград

посещение на 13. 10. 2010 г.



Проект „Училищен център за улеснена адаптация „Искам да успея”
Ръководителят на проекта Бирол Кьосеюмер, заместник-кмет, не бе организирал срещи с ръководствата на училищата в с. Равен, с. Звездел и с. Нановица, нито с учители или родители. Срещата с нас бе изненада за него. На практика проведохме среща с ръководителя на проекта в сградата на общината, към която се присъедини впоследствие Небахат Юсеин, лице за контакти по проекта. По-долу ще ги наричаме екип по проекта.
Ръководителят на проекта очевидно е ръководител само формално. (Макар че говори много за малцинства, интеграция и специфичните проблеми на общината, той очевидно не познава детайли по дейностите.) Не получихме задоволителни отговори за спецификата на проекта, предварителните очаквания, методиката, избора на обучители, отношенията родители-учители-деца, контрола върху проекта. Проверяващите останаха с впечатлението за общо взето слаба организация при изпълнението и отчитането на проектните дейности. („Много труден проект”, по думите на г-н Кьосеюмер.) Темата за релевантността на проекта се изчерпва с факта, че на територията на общината има многобройна турскоезична група.
Екипът по проекта е доволен от изпълнението. Като съществен резултат изтъква „ползата за децата” с възможностите за извънкласна работа. Специфичният местен контекст е свързан със сериозните трудности при усвояването и упражняването на български език. Този факт се посочва при отговори за релевантността на проекта, за изпълнението му, както и за резултатите. („Директорите са доволни, че децата са усвоили български език”.) Проблемът очевидно е много сериозен и затруднява сериозно интеграцията на учениците, успеваемостта и социалната им реализация.
Обучението е извършено от експерти от РИО, екипът по проекта се затрудни да навлезе в детайли на това обучение и не изглежда да е присъствал по време на някоя фаза от обучението.
Устойчивост на резултатите екипът по проекта ще търси чрез включване в оперативни програми. („Развитие на човешките ресурси”). Нашето впечатление е за слаб административен капацитет при проектните дейности, макар че, според думите на Н. Юсеин, „това е община с много проекти и имаме голям опит”.
Екипът по проекта оценява отношенията с ЦОИДУЕМ като добри, препоръчва повече указания от страна на Центъра при бъдещи проекти.
Специфичен проблем при изпълнението на проекта остана неизяснен. Ръководителят на проекта говори за обучение на децата по турски език в рамките на проекта. Проектът обаче не предвижда обучение по турски език. Във финалния доклад също е посочено, че с осъществяването на дейностите по проекта са постигнати следните резултати:
„Подобри се нивото на владеене на български език; Повишено се образователно ниво на 104 ученици в следствие на по-добро владеене на български език; (...) Постигнаха се положително променени нагласи от страна на училищната общност за повишаване на качеството на обучение чрез по-добро овладяване на българския език; [По Приоритет 1]. Създадена среда за практикуване на български език; [По Приоритет 2]; Промяна на отношението към по-доброто владеене на български език и към образователния процес като цяло на самите учители и на самите ученици” [По Приоритет 4]. (Цитатите са от финалния доклад, с. 68-69, файл Prilojenie_7_Finalen doklad.doc от предоставените материали по проекта).
От друга страна, от материалите по проекта става ясно, че е било извършвано обучение по турски език. От сборника, озаглавен „Добри практики”, разбираме, че е разработена специална „Програма за обучение на учители за улесняване работата им с деца билингви.” Че са изготвени планове от учителите по български език и майчин език. От сборника разбираме например, че „учениците придобиха умения за слушане и участие в общуване на български език и майчин език в разговорно – битовата и официално – деловата сфера на общуване. (...) Учениците придобиха умения за четене наум и на глас на приказки и художествени текстове на български език и на майчин език. (...) На учениците се даде възможност да описват случка, да преразказват чута или прочетена случка, да обсъждат прожектиран филм. Като спазват правоговорните норми на българския и турския книжовен език.” (….) „Есенната разходка в гората край с. Нановица вдъхнови учениците да напишат своите съчинения, спазвайки книжовните норми на български и турски език.” (Цитатите са от сборник под заглавие „ПРОЕКТ: „УЧИЛИЩЕН ЦЕНТЪР ЗА УЛЕСНЕНА АДАПТАЦИЯ „ ИСКАМ ДА УСПЕЯ” ПО СХЕМА ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ НА ОБЩИНСКИ ПРОЕКТИ, НАСОЧЕНИ КЪМ ОБЩИНСКИ УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ , ЦЕЛЯЩИ ПОСТИГАНЕ НА КОМПЛЕКСЕН И УСТОЙЧИВ РЕЗУЛТАТ, СВЪРЗАН С ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ... [Заглавието е недовършено, вероятно поради изпуснат текст при подготовката на файла.] ДОБРИ ПРАКТИКИ; файл Sbornik.doc. от предоставените материали по проекта.)
Не можахме да установим как целта „подобряване на владеене на български език” може да бъде изпълнена чрез обучение по турски език. Нямахме възможност да изясним въпроса на място, тъй като не можахме да се срещнем с ръководствата на училищата в с. Равен, с. Звездел и с. Нановица, нито с учители или родители.

Оряхово

посещение на 07. 10. 2010 г.



Проект „Да си подадем ръце”
Организацията на проведените срещи бе слаба. Посоченото лице за контакти (Орхан Юсуфов) вече не е на работа в общината. Ръководителят на проекта Детелина Ценкова отсъстваше (в чужбина). Проведени бяха срещи само с Мариела Личикова, директор на ЦДГ „Дружба”, град Оряхово, и Венелина Иванова Йонова, директор на ОДЗ „Пролет”, град Оряхово (в присъствието на Виолета Кръстева, счетоводител). На практика, проведените разговори се ограничиха в кръга на изброените лица, които по-надолу са посочени като „екипът на проекта”. Не бе осигурено присъствието на родители. Общата комуникация между екипа на проекта и наблюдаващите (по посещението на място, по попълването на карти и пр.) създава впечатление за нисък административен капацитет и липса на достатъчно отговорно отношение към проекта и неговите резултати. В общината няма създадена организация за работа по последващи дейности и практически няма към кого да се обърнем за попълване на анкетни карти.
Екипът на проекта сподели, че проектът „Да си подадем ръце” отговаря на местните нужди от интеграция на представители на ромското малцинство, а резултатите отговарят на очакванията. Методологията на проекта е описана като „твърде удачна”, без да се посочват възможни алтернативи или подходи към целта. Разговорът по съдържанието на проведените дейности не бе особено съдържателен: всичко е изпълнено както трябва и без проблеми. Не можахме да научим много за проведеното по проекта обучение, подбора на обучителите, техния принос и адекватността на обучението за спецификата на местните нужди. Според проектния екип, проектът е преминал без грешки и без сериозни затруднения. За проведен вътрешен контрол по проекта едва ли би могло да се говори.
Постигнатите по проекта резултати са оценени като добри. В отговор на въпросите за устойчивостта на постигнатото проектният екип твърди, че всички дейности по проекта (като повишаване на компетентността на педагогическия персонал за културната идентичност на отделните етноси, разпространение на информация и публикации и др.) ще бъдат продължени в рамките на възможностите след приключването на проекта. (С изключение на модернизиране на учебно-материалната база). Не стана ясно как точно е избран обучителят. (Според текста на финалния доклад, „След анализ на дейностите по приоритет 3 „Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора” е привлечен лектор-специалист в областта на мултикултурното общуване от СУ „Св. Кл. Охридски” - ДИУУ. Същият е с богат професионален опит в областта на образованието в мултикултурна образователна среда”.)
Устойчивостта на проекта ще бъде постигната чрез търсене на участие в други проекти. (Екипът отбеляза, че по принцип са много малко проектите, които позволяват включване на детски градини, а там интегрирането на представителите на малцинствата дава много добри резултати. Специално, според изводите от проекта на директорите на детските заведения, общите дейности в тази възраст карат децата от малцинствата да се чувстват по-значими.)
Отношенията с ЦОИДУЕМ се определят като много добри; с добра обратна връзка. Представител на ЦОИДУЕМ (Зари Танкаранян) е идвал на место да се запознае с дейности по проекта.
Много доволни са от обучението, проведено от проф. Ирина Колева (специално от прилаганите методи като ролеви игри за родители). Очакванията от обучението са били повишаване на компетентността за работа в мултиетническа среда – това е станало. И организацията, и съдържанието на обучението са оценени с 10 (от 10 възможни; всички теми са били полезни и не посочват неполезни теми – като отговор на въпроса „Кои теми бяха от най-малка полза за вас?”). По въпроса за използваните материали и методи в обучението екипът на проекта отбелязва, че са получили безвъзмездно от фондация СЕГА (София) материали, книги и брошури. Проектът е общо високо оценен („Помогна ми да науча колко неща мога да направя като директор”).

Полски Тръмбеш

посещение на 08. 10. 2010 г.



Проект „Иновативни педагогически подходи в условията на билингвизъм и мултикултурна среда в Община-Полски Тръмбеш”
Срещите бяха организирани от Вехбие Балиева-Ашимова, ръководител на проекта. Срещнахме се с представители и учители от 1. ЦДГ „Детски свят”, гр. Полски Тръмбеш; 2. Целодневна детска градина „Незабравка”, с. Петко Каравелово; 3. Целодневна детска градина „Слънце”, с. Страхилово, родители.
Проектът съответства на специфичните местни нужди, идентифицирани като липса на увереност и познания у децата (предимно у децата от турски и ромски произход), специално познания по български език. Главната идея е била „децата да оттренират първоначалния сблъсък с обучение, учебници, помагала”, което в общи линии е било постигнато.
Проектният екип констатира, че по принцип проекти от подобен характер се съобразяват повече с нуждите на училищното обучение и родителите, а не с нуждите на детските градини. Друг съществен коментар на екипа е, че ваканциите биха могли да се използват по-добре, ако се предвидят механизми, процедури и средства за ангажиране на деца и родители в извънкласни дейности.
Обучителите по проекта (доц. Венцислав Панчев) са били препоръчани от РИО. Самите учители могат да определят нуждите си от обучение, но нямат преки контакти с обучители, нито с осмислен опит от обучения (интернет страница или официален образователен източник).
Това е един от проектите, при който екипът гледа песимистично на перспективите за устойчивост. Макар и убедени в смисъла на направеното, оценяващи високо резултатите върху децата, представителите на екипа не виждат особени възможности за повтаряне на подобен проект или за доразвиването му. Оценките гравитират около тезата, че „Системата не позволява възпроизводство на резултатите.” Нито един от екипа не планира участие в друг подобен проект, нито търси източници за финансиране по други програми. Това бе практически единственият проект, в който участието на общината не се усеща нито в смисъл на подкрепа, нито в смисъл на ангажиране с кадри или други ресурси или интерес към резултатите. Ръководителят на проекта не е общински служител, а начален учител, социален педагог. Останахме с убеждението, че повечето от успехите са постигнати предимно с ентусиазма и дисциплината на екипа на проекта, а не толкова с подкрепата на общината. В този смисъл Общинският план за развитие на Община Полски Тръмбеш (2007-2013), където са заложени повишаване на образователния статус и квалификацията на представителите на малцинствените етнически групи, и пр. изглежда по-скоро пожелание на хартия.
Като най-съществен елемент по проекта екипът оценява дейностите по приоритет 4 („Подпомагане процеса за превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване на атмосфера за взаимно уважение, толерантност и разбирателство”) и е на мнение, че по-голямо включване на родителите в дейности би подпомогнало постигането на резултати.
Обща е оценката за недостатъчна комуникация с ЦОИДУЕМ; имаше мнения, че няма информация какво точно се изисква като отчет и документация. Считат, че на част от въпросите би могло да се отговори с поддържане на редовно обновявана електронна страница на ЦОИДУЕМ.
Проведеното по проекта обучение не е оценявано еднозначно от обучените учители. Очакванията за практическо обучение, т. е. за обучение с практическа насоченост, ролеви игри и пр., са били изпълнени само частично. В никакъв случай не би могло да се твърди, че обучението е било формално, но то е било с ниска степен на съответствие с възрастовата група (проектът засяга децата в детски градини). По тази причина организацията на обучението е оценена с 10 от 10 възможни, а съдържанието – с оценки 5-6. Сред препоръките за бъдещо обучение на учителите категорично се посочва необходимостта обучители де се търсят след предварително попълнена анкетна карта за нуждите на учителите, за да няма разминаване между нуждите и обучението.
Разговаряхме с родители на деца, включени в дейностите по проекта – петима души, които се самоидентифицират като турци. В разговора с родителите стана ясно, че всички те са доволни от детската градина (в общия случай тя е единствената в околността) – от отношението на учителите към децата, от отношенията между учениците, от условията в детската градина, от извънкласните дейности и от получените знания. За проекта са научили от ръководството на детската градина. Най-важното, което родителите посочват като резултат (полза), е, че детето значително е повишило познанията си по български език. („Научи се да говори на български и да пише”, т. е. да познава азбуката.) Всички деца са се включили с голямо удоволствие в дейностите по проекта.
Като цяло проектът е оценен много добре и от екипа по проекта, и от учителите, и от родителите („Добихме самочувствие”, „Извади ни от сивото ежедневие”.)

Севлиево

посещение на 08. 10. 2010 г.



Проект „Ръка за ръка – за по-добро бъдеще на децата от всички етнически групи от община Севлиево”
Проведохме срещи, организирани от ръководителя на проекта Сабие Ходжева, с екипа на проекта, учители, родители, Октай Юсеинов, сътрудник по проекта, Танчо Илиев и Милена Илиева от НПО. Срещнахме се с представители на 1. СОУ „Васил Левски”, град Севлиево, 2. ЦДГ „Радост”, град Севлиево, 3. ЦДГ село Петко Славейков, 4. 1-о ОУ „Христо Ботев”, град Севлиево, 5. ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, село Петко Славейков.
Проектът напълно съответства на специфичните местни нужди от образователна интеграция на роми и турци. (Сред тези специфики са многото пътуващи на големи разстояния деца - за да стигнат до детска градина и до училището - както и фактът, че ромите са сравнително малко на брой; което, според екипа, в някои случаи е пречка за кандидатстване по програми за интеграция.) Екипът по проекта е много ентусиазиран от резултатите от извънкласните дейности – спортни състезания и кръжоци. Посочва специално видимо повишения интерес и доверие у родителите и у децата към детската градина, училището, към образователната система изобщо.
Като избор на методика извънкласните дейности са осмислени от проектния екип като реално работещ инструмент с много добри интеграционни резултати – инструмент, проверен на практика. (Поне четири детски градини и училища имат опит в реализирането на инициативи, насочени към етническа, образователна и социална интеграция на представители на етнически групи. Проектният екип има и опит в работата с Департамента за информация и повишаване квалификацията на учителите към Тракийския университет в Стара Загора.)
Опитът от предишни проекти очевидно е допринесъл за гладко протичане на различните дейности, както и за предварително планиране. (Например, попълване на анкетни карти за нуждите на учителите преди избора на обучители.) От гледна точка на този опит формулярът на ЦОИДУЕМ изглежда на екипа на проекта опростен – в сравнение с документацията по оперативните програми. Проектният екип свободно обсъжда въпроси за процедурите по кандидатстването и отчитането на проекти и очевидно има опит с проектна документация. Единствените притеснения на екипа са свързани с факта, че проектите създават завишени очаквания, които после – след приключването им – по-трудно могат да бъдат изпълнени. (Само по себе си това притеснение е свидетелство за отговорно отношение и затова Севлиево е едно от малкото места, където думите „ще търсим финансови възможности за по различни проекти и в бъдеще” звучат убедително.)
Екипът споделя, че хоризонталните връзки между училищата не са добри, учителите често не знаят какво правят колегите им в съседното училище, а биха могли да почерпят опит и практики едни от други. Точно това се е случило по проекта и е в някаква степен страничен позитивен ефект от планираните дейности (единодушно посочен в категорията добри практики от екипа по проекта).
Друг проблем (идентифициран като отговор на въпрос за трудности при реализацията на проекта) е съществуващото ниско доверие на родителите в училищната система. (До степен, че добрите резултати по проекта – радост и интерес у децата - се посрещат с изненада от родителите.)
Екипът е много доволен от обучението по проекта, проведено от Тракийския университет в стара Загора. Очакванията са били в посока подобряване на капацитета на учителите за работа с малки деца и усвояване на нови методи на работа. Тези очаквания са изпълнени. Оценките за организацията на проведеното обучение и за качеството на проведеното обучение са 10 от 10 възможни. Като най-полезни теми екипът на проекта и учителите посочват практическите умения за работа с деца. Изключително добро впечатление е направил фактът, че в обучението, провеждано от Тракийския университет, са били включени роми докторанти към университетския Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите. (Екипът има и отлични впечатления от лятното училище на „Център за творческо обучение” - с. Лозен и твърди, че децата са били много впечатлени. Констатира се, че по принцип през летния период липсват инициативи, в които много деца и родители биха се включили, ако имаха някакъв избор за извънкласни, спортни и пр. дейности, екскурзии и пр.)
Като проблем се идентифицира липсата на документ за квалификация от проведеното обучение. В свободен разговор за най-полезните теми и темите от най-малка полза бе установено, че особено се ценят практическите умения, указания, практики, в сравнение с теоретичното познание.
Отношенията с ЦОИДУЕМ се определят като много добри.

София

Столична община, район Слатина

посещение на 20. 10. 2010 г.



Проект „По-различни, по-успешни”
Поради спецификата на кадровите промени в ръководния персонал по проекта (Ръководителят на проекта Антоанета Апостолова и заместник–ръководителят Милен Миланов са преминали на други длъжности), проведохме срещи със Стефка Любомирова, началник-отдел „Образование, култура и социални дейности” в район Слатина, и проф. Мария Баева от Факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийски университет “Св. св. Климент Охридски”, партньор по проекта. (Както изглежда, кадровите промени са оставили административна празнота, приемствеността е нарушена и по някои от темите не успяхме да проведем задълбочен разговор. Към 1 ноември 2010 г. не сме получили попълнени карти.) Срещнахме се и с двама родители.
Проектът съответства на специфичните местни нужди от интеграция на представителите на малцинствени етнически групи. Като основни резултати от проекта се отбелязват променената ценностна система на учителите, подобрената материална база и натрупването на опит в дейности по интеграция. (Под променена ценностна система се разбират променени представи на учители, които са разбрали, че може да се реализира нещо в училища, определяни от тях като „цигански училища”.) Основните трудности по проекта са свързвани с липсата на мотивация при учителите за включване в проектни дейности. Друг негативен момент е, че учителят не чувства родителя като партньор в дейностите. Единствено в София чухме обвинение към директорите и претенции към тяхната работа в смисъл на съдействие по проекта („Директорите се смятат извън учебния процес”) и препоръка директорите също да преминават обучение и обмяна на опит.
Като самооценка на проектния екип, проектът би трябвало да предвижда повече време за определените дейности. В конкретния случай проектът на практика обхваща две половинки от две различни учебни години, което създава специфични трудности по поддържане на темпото по проекта. Колкото до самите дейности (различни по характер и обхват, напр. обучение, работа с учителите на терен, обучителни семинари, пресконференция, представление в театър „София”, екскурзии с децата), оценката е, че и при нов проект предвидените дейности си заслужава да бъдат повторени.
Сред добрите резултати се посочват установяване на връзка между деца от различни училища, събирането им на едно място и около една идея).
Вътрешният контрол по проекта е бил прилаган, като всички конкретни дейности са били наблюдавани лично. Прилагани са и протоколи за реализиране на различните дейности.
Като устойчивост на резултатите се посочва инвестицията в преподавателите, усвоили умения за работа в мултиетническа среда. Вече има изработен проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, който надгражда приключилия вече проект „По-различни, по-успешни”.
Проведеното обучение по проекта е високо оценено (10 от 10 възможни и за организация, и за съдържание). След най-полезните теми са посочени работата в мултиетническа среда, проблемите на езиковото обучение, индивидуалните обучителни планове, игровите подходи. Няма теми, определени като маловажни. Като препоръка към бъдещо обучение се посочва евентуално включване на студенти в обучението.
Географската специфика на проекта позволява включването на учители в интензивно обучение, ръководено от университетски специалисти, което на практика е едногодишна специализация. То се оценява високо, но очевидно не може да бъде прилагано в подобен формат извън град с университетски център. Екипът е привърженик на разширяване на извънкласните дейности („Децата трябва да остават в училище [след края на учебните занятия], но не на чиновете”).
Родителите (и двете майки се самоидентифицират като българки) са доволни от дейностите по проекта, от отношението на учителите към децата, от отношението между децата, от условията в училище, от извънкласните дейности и от знанията, които детето получава. Информирани са за проекта от учебното заведение. Впечатлени са от проекта с това, че проектът премахва границите между етносите, с подобрената материална база и с общите дейности (екскурзиите), които са направили много силно впечатление на децата.
Екипът е доволен от отношенията с ЦОИДУЕМ и няма препоръки към неговата работа или към отношенията с Центъра.



Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница