Фондация «Гъливер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)



страница1/4
Дата23.07.2016
Размер0.64 Mb.
#2468
  1   2   3   4
Фондация «Гъливер клиринг хауз»
(c/o Център за култура и дебат

Червената къща”)


ГОДИШЕН ОТЧЕТ 2009
ул. Любен Каравелов 15, София 1142

т/ф: +359 2 9888188



info@redhouse-sofia.org

www.redhouse-sofia.org

УЧРЕДИТЕЛИ И ДИРЕКТОРИ:
Десислава Гаврилова

Цветелина Йосифова


КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ


Александър Величков

Борис Данаилов


Венета Домусчиева

Веселин Данев


Йонко Грозев - Председател

Руско Русков

Юлиан Попов


ОБЩЕСТВЕНО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОГРАМИ
Дебати
Цикъл от дебати по проект „Граждански гласове на фокус”, с подкрепата на Фондация „Америка за България”




Как да върнем децата на България в училище?

В последните години броят на децата, които отпадат от образователната система в България нараства. Проблемът не е изолиран– той става причинa



за трайна безработица и маргинализация на необразованите млади хора с всички негативни последствия от това за обществото. Какво правят държавата и неправителствителствените организации за преодоляването на този проблем? Съществуват ли модели за решаването му, прилагани в други контексти, които бихме могли да предложим и у нас? С участието на Виктория Оризарска (пътешественик, подкрепяща благотворителни образователни проекти в страни от третия свят), Деян Колев (експерт по образованието, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”), Мария Донкова (Фондация „Пайдея”), Кристина Попйорданова (UNICEF) и Мукаддес Налбант (зам.-министър на образованието и науката).

С подкрепата на Фондация „Америка за България”.





Каква ни е Македония?

Публикуваното неотдавна изследване „Македония на кръстопът” на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски (ИК„Изток-



Запад‛), предизвика оживен дебат в публичното пространство и постави с нова острота въпроса „Как да говорим за Македония днес?” В този дебат се търсеше отговор на този въпрос и се опитва да се разбере защо и днес е толкова трудно спокойно и академично да се говори за Македония.
С участието на Виктор Канзуров (журналист от Република Македония), Таня Мангалакова (журналистка, кореспондент на “Осерваторио суи Балкани” за България и координатор във Фондация “Балкански политически клуб”, автор на книгата “Нашенци в Косово и Албания”), Чавдар Маринов (хоноруван асистент в НБУ, автор на критична статия върху книгата "Македония на кръстопът") и Димитър Бечев (изследовател в Центъра за европейски изследвания, Оксфорд, автор на The Historical Dictionary of the Republic of Macedonia. Historical Dictionaries of Europe (Lanham MA: Rowman and Littlefield, April 2009) и на Mediterranean Frontiers: Borders, Conflict and Memory in a Transnational World (London: I.B. Tauris, 2009).
Модератор: проф. Георги Каприев (Философски Факултет, Софийски университет "Св. Климент Охридски")
С подкрепата на Фондация „Америка за България”


"Да живей, живей труда!". А солидарността между трудещите се?
Социалистическа България бележеше празника на труда Първи май със зрелищни официални манифестации.

20 години след падането нa



комунистическия режим не само Първи май отбелязват единствено малцина ляво-мислещи младежи, но и

сoлидарността между трудещите се е изчезнала. Неотдавнашната атака в Атина срещу българската профсъюзна активистка Костадинка Кунева предизвика мощна вълна на солидарност в Гърция, но не развълнува българското общество, нито официалните профсъюзи у нас...

Дни след поредния Първи май искаме да се запитаме: какви са условията за работа в България днес? Какво се случва с работническата солидарност във времена на криза и закриване на производства? Как разбират и как отстояват интересите на работещите синдикатите у нас?

С участието на представители на национално представените синдикати, студентско-ученическо движение „Призив”, ляво-радикалната организация „23 септември” и анализаторите Ивайло Дичев (културолог, Софийски университет "Св. Климент Охридски"), Илия Илиев (антрополог, Софийски университет "Св. Климент Охридски") и Иван Еленков (историк, Софийски университет "Св. Климент Охридски").


Дебатът е съпътстван от прожекция на видеоматериали от протестни демонстрации в България и Гърция.
С подкрепата на Фондация „Америка за България”.



Новите млади... новите медии

представяне на изследването на Институт „Отворено общество” (София, 2009) и дискусия с участието на съставителите Ивайло Дичев и Орлин Спасов



Книгата „Новите млади и новите медии” представя начина, по който новите форми на комуникация променят културните практики на съвременните български младежи и разкрива различни страни на този проблем – конкретни социокултурни групи, интернет-платформи, субкултурни общности, политически ориентации. Както „новите млади” се впускат непрестанно в нови и нови връзки, общности и каузи, така и във включените в книгата 16 текста, си дават среща майки-кърмачки, скинари, активисти на младежкото ДПС, еко-та и ему-та, футболни запалянковци от различни градове на страната, прото-чалга звезди и ИТ специалисти. Впрочем тъкмо това съвместяване на несъизмерими идентичности може да е адекватна илюстрация на концепцията за флуидното гражданство.


Машина за щастие. Bernays Propaganda - рокендрол & антиутопии

дебат с македонската група “Bernays Propaganda” за утопиите днес и юпи мечтите, последван от концерт



С участието на Васко Атанасоски, Кристина Горовска, Джано Куч и Ненад Трифуновски от „Bernays Propaganda”, и Цветан Цветанов и Ивайло Стефанов (Българско Национално Радио)
„Безопасно  ляво”, „Анонимен не/приятел”, „Без превод”, „Yuppie Dream” – това са само някои от емблематичните заглавия от дебютния албум на една от най-важните групи от новата македонска рокендрол сцена – "Bernays Propaganda". Всъщност какво значи „емблематичен” и какво „една от най-важните”? Това са просто необходимите обличания с думи, от които имат нужда по-скоро бедният медиен език и апатичната аудитория, а не толкова „Bernays Propaganda”, не толкова рокендролът, не толкова истината… Можем да цитираме още няколко заглавия и подзаглавия: „Разумът като оправдание за насилието”, „Бинарната логика на цивилизацията”, „Потребност да бъдеш пръв (Големи имена и големи грешки)”, „Инстинктът като оправдание за насилието”, „Болката като етически критерий”, „Кастрация на съчувствието (Сутрешно кафе, некролог и евнух)”… Няма да изброяваме и каузите, а ги питаме критично за тях, за „веган” културата и утопия ли е антиконсумативизмът?

Центърът за култура и дебат „Червената къща” и Екологично сдружение „За земята” представят:



Необходими ли са на България генно-модифицирани (ГМ) култури?
среща-разговор с Пърси Шмайзер (Канада), с участието на Светла Николова(Сдружение

"Агролинк"), Светла Русева (Институт по почвознание "Н. Пушкаров") и Тодор Славов (ЕС "За земята")Модератор: Тодор Тодоров (Институт за зелена политика)


Давид против Монсанто

(трейлър на док. филм, реж. Бертам Верхааг, Denkmal Film - GmbH, Мюнхен, 7 мин.)




ГМО конспирация

(автор: Манфред Ладвиг, Германия, DWT, 125 мин.)В тази модерна версия на Давид срещу Голиат, след дълга битка срещу гиганта в земеделския бизнес "Монсанто" Канада Пърси Шмайзер - 77



годишния земеделец от Саскачеуан, Канада, и съпругата му придобиват статута на народни герои. През 1997 г. компанията завежда дело срещу тях за нарушаване на патентното право върху генетично модифицирани семена на рапица. Семейство Пърси и Луиза Шмайзер са съдени, след като генетично модифицирани семена на рапица бяха открити на земята им в близост до Бруно, Саскачеуан. Eдин филм за канадеца, който печели знаково дело срещу „Монсанто”. В този дебат се опитваме да намерим отговори на въпросите кой има полза от генетичното инженерство в земеделието и къде е България в новата ситуация в Европа в областта на ГМО (Генно Модофицирани Организми).Повече информация на www.percy.schmeiser-on-tour.org и на www.percyschmeiser.com.Покана за срещата и повече информация можете да видите и изтеглите оттук. С подкрепата на Фондация „Америка за България”, както и на Фондация „Grassroots“ и Европейската Комисия.



Лица срещу монументи
Дебат върху гледните точки и визиите за социалистическото/комунистическото минало,

съпътстващ изложбата „София на дневна светлина 1990–2001”. С участието на Дорис Петер (Швейцария), Никола Михов (България), Иво Хаджимишев (България) и медийния експерт Георги Лозанов (България).
През 1989 г. швейцарката Дорис Пeтер снима София на „дневна” светлина. Двадесет години по-късно Никола Михов, снима занемарените монументи на социализма. Променя ли се и как погледът към миналото в зависимост от обектива на различните поколения и в зависимост от гладната точка - отвъд и отсам рухналата Берлинска стена? Изоставени ли са камъните на идеологията на повея на вятъра и въображението на графитите? Какво е забравено? Какво е запомнено? Какво се промени за лицата, осветени от дневната светлина по улиците през 1989-та?

Модератор: Ирина Недева




Цветята от края на 80-те и цветята на новия век
Прожекция на документалния филм „Директор на водопад“ (реж. Иван Ковачев, 1989 г.) и дискусия с участието на Васил Гюров и Милена („Ревю“) и Филип С. Филипов („Войвода“)

„Искам да си извоювам отделно друго място... изобщо не съм съгласен да се приобщавам. Не съм съгласен, че нашето общество е кой знае каква сила, защото е даже силно казано общество. Усещам, че стоя извън това общество. Не може ли обществото да се формира от такива хора, които не са приобщени един към друг, които да си бъдат 100 процента „Аз“ и просто да съставляват едно общество?“.
Това са думите на един от младите герои на филма „Директор на водопад“ Васил Гюров, изречени малко преди края на социалистическия режим през ноември 1989 г. Сцени от ежедневието на музикантите, размишленията им за тяхното поколение и поколението на техните родители, импровизирани интервюта с българи, такива каквито ги заварва 10-ти ноември – тези парчета образи и звуци от отминала епоха служат като увеличително стъкло, през което да се фокусираме върху проблемите днес и да се запитаме – дали през 2009 г. уважаваната членка на Европейския съюз България е едно „по-приобщено общество“, дали усещането, че стоим извън него е отслабнало, и какво трябва да направим в следващите двадесет години?
Модератори: Ирина Недева и Стефан Кръстев

Дебатът и филмът са на български език.




Гьочмен - Да прекрачиш границата

(документален, автори: Ирина Недева, Даниела Горчева и Андрей Гетов; Оператор: Любен Бързаков; Продуцент: фондация „Гъливер клиринг хауз” (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”, 2009 г.)



Прожекция, последвана от обсъждане с участници и автори. Отвъд границата – не само между територии, пространства и държави, но и отвъд границата на поносимото. Това са само част от героите на едно пътуване през българо-турската граница, 20 години по-късно.

Модератор на вечерта: Стефан Кръстев




Какво е да си бежанец в България?

дискусия, последвана от "Панаир на бежанските култури"



В България идват все повече хора, напуснали собствената си родина и търсещи убежище заради войни, конфликти, насилие, политическо или религиозно преследване. Макар те да са тук, всеки със своята лична история, в повечето случаи знаем малко или нищо за тях, за миналото, оставено в страната им и настоящето им сред нас. На Международния ден на толерантността отново поставяме въпроса какво значи да бъдеш бежанец в България? Как можем да постигнем интеграция на практика? Как да засилим активното участие на бежанците в приемащото общество?



20 години по-късно: какви са перспективите пред лявото в България днес?

Дискусия с участието на Христо Христев (председател на ФСА), Георги Николов (председател



на Националния съвет на Българска социалистическа младеж) и Илия Марков (блогър и участник в предаването „Пристрастно” на Re:TV) С подкрепата на Фондация “Америка за България”.


Четири предизборни дебата от поредицата „Нажежено” между млади политици до 35-годишна възраст, представители на парламентарните сили
Какво може Европейският съюз да направи за България?

Първи дебат от поредицата „Нажежено”. С участието на двама независими експерти, по един представител от ГЕРБ, ДПС, БСП, АТАКА, НДСВ, ДСБ/СДС и „запазено място” за активни граждани с политически вълнения.


Модератор: Бойко Василев
Какво може България да направи за Европейския съюз?

Втори дебат от поредицата „Нажежено” . С участието на Станислав Петков (ГЕРБ), Емине Гюлестан (ДПС), Деница Златева (БСП), Иво Чифлички (НДСВ) и Айрин Ибрямова („Синята коалиция”) и „запазено място” за активни граждани с политически вълнения.

Модератор: Бойко Василев
Икономически и финансови перспективи пред България в период на криза
Трети дебат от поредицата „Нажежено”. С участието на Владислав Горанов (ГЕБР), Драгомир Стойнев (БСП), Румен Пехливанов (ДПС), Валентин Стоянов (Синята Коалиция), Юлиян Балчев (НДСВ), и на експертите Георги Ангелов (старши икономист в Институт “Отворено общество”) и Руслан Стефанов (експерт в Център за изследване на демокрацията)Традиционно има и „запазено място” за активни граждани с политически вълнения.

Модератор: Светла Петрова (bTV)



Социални приоритети на следващото българско управление

Четвърти дебат от поредицата „Нажежено”. С участието на Моника Панайотова (ГЕРБ), Евдокия Асенова (БСП), Лало Каменов (ДПС), Борис Вардев (НДСВ), Стоян Михалев (Синята Коалиция) и на екпертите Румяна Коларова и Атанаска Тодорова.

Традиционно има и „запазено място” за активни граждани с политически вълнения.
Модератор: Бойко Василев
Цикъл от дебати ”Културно наследство”

Културно наследство

Обсерватория по икономика на културата представя „Култура&политика-1”:

Първи дебат от поредицата „Култура&политика” - серия от три предизборни дебата
Дебатът е посветен на политическите ангажименти по отношение на културното наследство. Какви са възможностите и ограниченията в новоприетия Закон за културното наследство? Какви законодателни и финансови ангажименти би имало следващото правителство, в частност Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция по туризъм, по отношение на устойчивото регионално развитие на културното наследство? Възможно ли е партньорство с бизнеса и третия сектор, в частност разработване на проекти към европейските структурни фондове? С участието на представители на водещите политически партии (според предизборните социологически проучвания), професионални асоциации в културата, неправителствения сектор, спонсори, експерти.
Действията на партиите, формиращи следващото 41-во Народно събрание и следващото правителство могат да бъдат ефективни, само и единствено ако са базирани върху широка експертна и обществена подкрепа. За тази цел е нужно прозрачно формиране на политиките по отношение на управлението и финасирането на българската култура в предизборния период - политическите платформи да бъдат подложени на публичен дебат, специално в частта им за поемане на конкретни политически ангажименти към българската култура, който следва да бъдат облечени в ясна законодателна форма и административни резултати – видими и измерими.

Обсерватория по икономика на културата представя „Култура&политика-2”:



Културни индустрии (филмопроизводство)

Втори дебат от поредицата „Култура&политика” - серия от три предизборни дебата.


Дебатът е посветен на политическите ангажименти по отношение на културните индустрии и в частност филмопроизводството. Законът за филмовата индустрия пет години по-късно - какво даде на българското кино и какво не успя да промени? Има ли ефективност на публичните разходи в сектора? Какви са възможностите за европейски и частни капитали в българското кино? Защо все още не е създаден фонд „Българско кино” и как липсата на политическа воля генерира ежегодно пропуснати ползи от 20 милиона лева в сектора? С участието на представители на водещите политически партии (според предизборните социологически проучвания), професионални асоциации, неправителствения сектор, спонсори, експерти.
Действията на партиите, формиращи следващото 41-во Народно събрание и следващото правителство могат да бъдат ефективни, само и единствено ако са базирани върху широка експертна и обществена подкрепа. За тази цел е нужно прозрачно формиране на политиките по отношение на управлението и финасирането на българската култура в предизборния период - политическите платформи да бъдат подложени на публичен дебат, специално в частта им за поемане на конкретни политически ангажименти към българската култура, който следва да бъдат облечени в ясна законодателна форма и административни резултати – видими и измерими.

Българската култура: приоритети, бъдещи отговорности - законодателни и управленски ангажименти
Трети дебат от поредицата „Култура&политика” - серия от три предизборни дебата
Дебатът е посветен на управленските параметри на българската култура днес: финансови възможности (бюджетни и пазарни), ефективност на използване на бюджетните средства; законодателни граници; ресурси за управление. Има ли либерален и социален подход в управлението и финансирането на културата? Каква е ролята на държавата и пазара – избор или даденост, предопределена от спецификата на „продукта култура”? Навлизане на бизнеса и третия сектор – колко и как? А по време на криза?
Действията на партиите, формиращи следващото 41-во Народно събрание и следващото правителство могат да бъдат ефективни, само и единствено ако са базирани върху широка експертна и обществена подкрепа. Именно затова тук подлагаме на дебат политическите платформи на партиите.
С участието на представители на водещите политически партии (според предизборните социологически проучвания).
Цикъл лекции „Европа минава на Зелено”
Център за култура и сътрудничество Френски институт - София, Центърът за култура и дебат „Червената къща”, РФИ-България, Горичка.бг (http://gorichka.bg) и сп. Ютилитис (www.utilities.bg) представят в цикъла лекции „Европа минава на Зелено”:

19.00 ч.


Експериментът ново местно управление чрез мрежата Натура 2000

публична лекция на Люк Бодигел (ръководител на изследванията вЛабораторията по Право и Социална промяна във френската Академия на науките, CNRS и в Университета в Нант), последвана от дискусия


Дискутант - Андрей Ковачев

Биоразнообразие: Всичко живо е свързано (La Biodiversité: Tout est vivant et tout est lié) (документалeн филм, 2006, 92 мин., от серията „Земята: поглед от облаците” на канал Франс 2)
Десет вълнуващи епизода от резервата Масаи Мара в Кения, връх Килиманджаро, Пантанал в Бразилия, застрашените хипопотами в  Конго, обезлесяването в Тасмания и Австралия, големите бели мечки в Гренландия. Серията „Земята: поглед от облаците” се представя в повече от 30 страни; само през първия сезон от създаването си (2006 г.) тя има повече от 20 милиона зрители.   

Земята и нейните ресурси (документален филм, Франция, 2006, 92 мин., от серията „Земята: поглед от облаците” на канал Франс 2)

Със своите 5000 аерогенератори Техачапи (Калифорния) е най-важното поле за получаване на електрическа енергия от въздуха: 800 милиона киловатчаса задоволяват потребностите на 350 000 домакинства. През 2006 г. този нов вид енергия осигурява мощност от 74 000 мегавата. Най-големите производители са Германия, Испания, САЩ и Индия. Франция е едва на десето място.


Как да осигурим дългосрочно и устойчиво енергийни ресурси?

лекция на Клод Мандил, последвана от дискусия с Иванка Диловска (директор на Дирекция “Енергийна стратегия”, Министерство на икономиката и енергетиката), която поставя проблема в роден контекст.



Как устойчиво да се управляват водните ресурси?

лекция на Арно Корткуис (икономически съветник в Министерство на околната среда и водите на България и международен експерт по водите и политиките за околната среда със специфичен фокус върху икономическите и стратегическите аспекти), последвана от дискусия с участието на Галя Бърдарска (БАН)


Модератор: Тони Николов (главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България).

Да опазваме водата значи да защитим живота (документален филм, Франция, 2006, 83 мин., от серията „Земята: поглед от облаците” на канал Франс 2, с български субтитри)

Грьонел за околната среда: устойчиво развитие по френски модел

лекция на Мишел Русо (помощник-комисар по устойчивото развитие в Министерството на екологията, устойчивото развитие, енергетиката и териториалното благоустройство), последвана от дискусия, която поставя проблема в роден контекст.

Модератор: Тони Николов (главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България).
Grenelle за околната среда e отворена многостранна платформа за дебат във Франция, която събира при равни условия представители на правителството, местните власти, обществени организации (бизнес, синдикати, професионални асоциации, неправителствени организации),с идеята да се изработи единна позиция относно конкретна тема. Целта на Grenelle, инициирана от президента на Франция Никола Саркози през лятото на 2007, е да определи ключовите моменти в публичните политики по отношение на екологичното и устойчиво развитие за следващите пет години.

Храна за 6 милиарда души (документалeн филм, 2006, 90 мин., от серията „Земята: поглед от облаците” на канал Франс 2)
Център за култура и сътрудничество "Френски институт"- София, Центърът за култура и дебат „Червената къща”, Радио Франс Ентернасионал – България, Горичка.бг и с-ние Ютилитис представят в цикъла “Европа минава на зелено”:

Енергийните предизвикателства на утрешния ден? Отговорът на изследователите
публична лекция на Ерве Бернард (заместник-генерален директор на CEA), последвана от дискусия с участието на акад. Никола Съботинов (председател на БАН)

Модератор: Тони Николов (главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България).



Ролята на Европейския съюз и на Групата на междуправителствени експерти по климата за преговорите по климатичните промени

публична лекция на Доминик Рейно, последвана от дискусия с участието на български експерт, който поставя проблема в роден контекст

Доминик Рейно ръководи Лабораторията по гласиология и геофизика на околната среда в Гренобъл (LGGE). Гренобълските гласиолози получават пред 2007 г. Нобелова награда за мир заедно с Групата на междуправителствени експерти по климата и я поделят с бившия американски вицепрезидент Ал Гор. Чрез специални сондажи в ледените масиви лабораторията намира преките доказателства за това, че точно човешката дейност е причина за увеличаването на въглеродния двуокис и метан в атмосферата, отговорен за глобалните климатични промени. Повече информация на http://bgnewsroom.com/singlenews/?ID=21649
Модератор: Тони Николов (главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България)




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница