Фондация “Глобална инициатива в психиатрията – София” Проект “Социално предприятие и рехабилитация” Психично здраве и трудова заетост

Наръчник за работодатели

С подкрепата на Програма MATRA, Министерство на външните работи, Кралство Нидерландия
София

2010

Взаимоотношенията между проблемите с психичното здраве и заетостта са доста сложни. Може би най-очевидното е, че проблемите в психичното здраве предизвикват загуба на работа. Но също така безработицата (както и заетостта с определени характеристики) предизвикват проблеми в психичното здраве.

Според друг източник, трима от всеки 10 служители ще имат някаква форма на психично-здравен проблем в рамките на текущата година (Mind, 2005; WHO 2000). Най-малкото един човек от шест изпада в депресивно настроение в някакъв момент от живота си; един от двадесет развива клинична депресия (Mind, 2009). Приблизително една трета от хората в Обединеното кралство, които получават помощи поради невъзможност да работят, го правят заради психично-здравни проблеми (Mental Health Foundation, 2009).

• 
  Депресия
  
• 
  Зависимост от психоактивни вещества
  
• 
  Тревожни разстройства
  
• 
  Самоубийства
  
• 
  Съпътстваща болестност (например, депресия и физическо заболяване, или психична болест и физическо заболяване, или епилепсия и психоза)
  
• 
  Психози
  

“При ... [афективните] разстройства основното нарушение е промяна в настроението или афекта, обикновено към потиснатост (с или без придружаваща тревожност), или към приповдигнатост. Тази промяна в настроението обикновено се съпровожда от изменения в общото равнище на активност и повечето от другите симптоми са или вторични по отношение на промените в настроението и активността, или са лесно разбираеми в техния контекст. Повечето от тези разстройства имат тенденция към повторяемост и началото на отделните епизоди често е свързано със стресови събития или ситуации. ...

Термините “мания” и “тежка депресия” са използувани, за да обозначат двата противоположни края на афективния спектър; “хипомания” се използува за означаване на междинното състояние без налудности, халюцинации или пълно разстройване на нормалното поведение, което се наблюдава често (но не единствено), когато пациентите навлизат в или се възстановяват от мания.

“Депресия е психично разстройство, при което водещи са пониженото настроение, загубата на интереси, на способността за изживяване на радост удоволствие, намаление на енергията, водещо до повишена уморяемост и спад на активността. Симптоми на депресивния епизод по МКБ-10 се делят на А) главни симптоми: подтиснато настроение; безрадостност/загуба на интереси; снижени подтици, и б) други чести симптоми: слабост на концентрацията, понижена себеоценка, чувство за вина, затормозеност/неспокойствие; себеувреди; разстройства на съня; спад на апетита; намалено либидо” (Десета ревизия на Международната класификация на болестите, 1990).

• 
  По-младите служители, по-специално – по младите жени, в най-голяма степен страдат от депресия. Повлияни са 15% от жените и 9% от мъжете на възраст между 18 и 24 години. Макар че след 25 години разпространеността намалява, депресията остава много разпространена.
  
• 
  Депресията е еднакво разпространена в сферата на обслужване и тази на производството - средно 8%.
  
• 
  Според оценките 5.8% от мъжете и 9.5% от жените ще имат депресивен епизод в рамките на предстоящи 12 месеца.
  
• 
  Ако тази тенденция се запази, през 2020 депресията ще се превърне във втората по значимост причина за инвалидност и смъртност в световен мащаб.
  

Разпространеност на депресията по възраст и пол (в милиони)

Диагнозата „Зависимост към психоактивни вещества” се поставя при наличието на диагностичните показатели, които обхващат съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, които трябва да се наблюдават заедно в пациента в определен интервал от време – 1 година. Особено важно е извеждането на силното, понякога непреодолимо субективно желание за употреба на вещества, медикаменти, алкохол или тютюн като водещ симптом, при което вече не е необходимо да е налице физическа зависимост изразена в абстиненция, за да бъде поставена диагнозата.

1. Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат

психоактивни вещества

2. Затруднен контрол върху приема на психоактивното вещества по отношение

на началото, края или нивото на употреба

3. Физиологично състояние на абстиненция

4. Данни за повишен толеранс

5. Прогресивно отпадане за алтернативни удоволствия или интереси, поради

употребата на психоактивното вещество; нужда от повече време за доставка

или възстановяване

6. Продължаване на употребата, въпреки наличието на очевидни вредни

последици

Времева продължителност – едновременно съществуване на поне 3 показателя поне през последната година. Не е необходимо наличие на физическа зависимост за поставяне на диагнозата” (Консенсусно становище относно препоръчителен подход за лечение на зависимости, 2002).
Включва употребата на:

• 
  Алкохол
  
• 
  Опиоиди (хероин)
  
• 
  Канабиоиди (марихуана)
  
• 
  Успокоителни и приспивателни
  
• 
  Кокаин
  
• 
  Други стимуланти
  
• 
  Халюциногени
  
• 
  Тютюн
  
• 
  Летливи разтворители
  

Разпространеност.

• 
  Злоупотребата с алкохол и зависимостта от него е най-разпространена сред по-младите служители, особено сред младите мъже. Засегнати са 24% от работещите мъже на възраст от 18 до 24, и 11% от работещите жени в същата възрастова група.
  
• 
  Заетите в производството е почти два пъти по-вероятно да имат проблеми от този тип, отколкото заетите в обслужването (12% и 7% респективно).
  
• 
  В повечето региони по света алкохолът е най-употребяваното вещество. Злоупотребата с алкохол допринася за 1.5% от общата смъртност. Злоупотребата с алкохол и други вещества предизвиква нарастване на отсъствията от работното място, спадане на продуктивността, увеличаване на броя на инцидентите на работното място, кражбите и повишена склонност към агресивно поведение, включително на работното място и у дома.
  

Естествено, трудно е да се направи точна статистика за употребата на психоактивни вещества на работното място. Тя много зависи от представите за приемливото ниво на употреба. Като цяло се приема, че цифрите са занижени.

“Тревожността е ... чувство, възникващо в ситуации на опасност

и отключващо инстинкта за самосъхранение. Този инстинкт може да се прояви в три основни направления - бягство, нападение, вцепенение (мнима смърт).

Тревожността е “токсична” за здравия разум. Колкото по-силно изразена е тя,

толкова по-силно е блокирана способността на човек да мисли логично и

рационално и да разсъждава разумно. Силната тревожност отключва примитивното инстинктивно поведение.

Не винаги опасността е ясно очертана. Понякога тя се долавя смътно, интуитивно. Често тя не е външна, а е локализирана във вътрешното, интрапсихичното пространство. Понякога е илюзорна, ирационална, несъществуваща обективно. Друг път е провокирана от вътрешен психологически конфликт, проявен от сблъсъка между две взаимно изключващи се, противоположни тенденции или желания.

Тревожността като субективно емоционално преживяване, независимо от нейния произход, винаги се интерпретира като сигнал за наличие на опасност. Когато тази опасност не е свързана с външно, обективно настъпило събитие (или такова събитие не е било регистрирано от съзнанието), тя се проявява като дифузна, безобектна, генерализирана тревожност. Този вид тревожност е най-мъчителна за понасяне. Тя е навсякъде около нас и в същото време никъде. Като гъста мъгла. Или като непрогледна тъмнина. Не виждаш нищо, нямаш никакъв ориентир, но знаеш, че всяка крачка, накъдето и да поемеш, може да бъде фатална. В такива случаи опасността, ако изобщо съществува обективно, не може да бъде локализирана. Отсъствието на възможността за сетивен (напр. визуален) контрол върху света около нас, само по себе си се интерпретира като опасност и предизвиква безпокойство, тревожност или дори панически страх. Защото не разполагаме с надеждна информация, въз основа на която да предприемем действен контрол над източника на опасност” (Сотиров, 2008).

«[социалните фобии] ... често започват в юношеството и се центрират около страх от критично отношение от страна на други хора в сравнително малки групи (противоположно на тълпите), водещ до избягване на социални ситуации. За разлика от повечето други фобии, социалните фобии се срещат еднакво често при мъжете и жените. Те може да са дискретни (т.е. ограничени до хранене на публични места, говорене пред публика, срещи с противоположния пол) или дифузни, включващи почти всички социални ситуации извън семейния кръг. От значение може да е страхът от повръщане на публично място. Директната конфронтация очи в очи може да е особено стресираща в определени култури. Социалните фобии обикновено са

съпроводени с понижена себеоценка и страх от критика. Те могат да се проявят като оплаквания от изчервяване, треперене на ръцете, гадене или позиви за уриниране. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични прояви на тревожност е основният му проблем; симптомите могат да се задълбочат до пристъпи на паника. Избягващото поведение често е много отчетливо и в екстремни случаи може да доведе до почти пълна социална изолация” (Консенсусно становище относно препоръчителен подход за лечение на зависимости, 2002).

Разпространеност на социалната фобия

Работещите хора между 18 и 54 години е 2 пъти по-вероятно да умрат от самоубийство, отколкото безработните в същата възрастова група.

Най-много самоубийства се извършват от работещите хора (мъже и жени) между 35 и 44 години (34% от самоубийствата сред мъжете и 31% сред жените).

Работещите мъже е два пъти по-вероятно да умрат от самоубийство, отколкото работещите жени (10% срещу 5%).

През 1999 година сред извършилите самоубийство от всеки осем починали - седем са били мъже.

• 
  67% от самоубийствата се извършват от хора в производството.
  
• 
  34% от служителите, извършили самоубийство, са мислили за приключване на живота си през месеца, предшестващ смъртта – при само 1% служители, починали от други причини, правили същото.
  
• 
  Близките на 69% от индивидите, извършили самоубийство, съобщават, че починалите често са обмисляли извършването му.
  
• 
  46% от заетите към момента на извършването на самоубийство са споделили с близък, че имат проблем с психичното здраве. За сравнение – 10% от починалите от други причини са говорили за проблеми с тяхното психично здраве.
  
• 
  86% от служителите, опитали самоубийство през последната година, страдат от едно или повече психиатрични разстройства.
  
• 
  2% от служителите с психично разстройство са направили опит да се самоубият през последната година.
  
• 
  Служителите с биполярно разстройство са с най-висока вероятност да направят опит за самоубийство (8%). Работниците с паническо разстройство са с 6% вероятност; тези с дистимия – с 5%.
  

Разпространеност на самоубийствата според възрастта

Също така, някои психично здравни проблеми често се случват заедно. Например, хората с тревожно разстройство често имат и депресия. По подобен начин, мнозина от злоупотребяващите с психотропни вещества също така имат и депресия или тревожност.

“Психозите се отличават от останалите психични разстройства по това, че по време на периодите на обостряне те водят до сериозно нарушаване на връзката на болния с реалността; възприятията и представите за себе си, околните и света, както и способността за самоконтрол са тежко нарушени. Почти винаги това води до отклонения в поведението. Липсата на критичност към болестните преживявания и несъответното поведение е типична характеристика за острата фаза на психозите.

Друга особеност на психотичните разстройства, поради която те се обозначават като тежки, е тенденцията им да хронифицират. Понякога те довеждат до трайни психични увреждания. Независимо от рисковете, възстановяването след прекаран психотичен епизод е напълно възможно. Колкото по-драматично протича една психотична криза, толкова по-големи са шансовете за бързо и пълно възстановяване. Процесът на възстановяване зависи също от времето на започване на лечение – колкото повече се отлага лечението, толкова по-труден е процесът на възстановяване” (Сотиров, 2007).
Едно специално психотично заболяване е като емблема на всички психози – шизофренията.
Малка справка

“Шизофренните разстройства най-общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията, и с афект, който е или несъответен или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит.

Нарушенията засягат най-основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. Най-интимните мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани от или споделени с околните, поради което могат да се развият обяснителни налудности в смисъл, че са налице естествени или свръхестествени сили, които влияят върху мислите и постъпките на заболелия по начини, които често са нелепи. Болките могат да се преживяват като средоточие на всички събития. Халюцинациите - особено слухови - са чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето. Възприятната дейност е често нарушена и по други начини: цветовете или звуците могат да изглеждат необичайно ярки или качествено променени, а маловажни особености на обикновени неща да се възприемат като по-значими от предмета като цяло или от ситуацията. В ранния период често се наблюдава недоумение, което води до убеждението,, че всекидневни ситуации притежават особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за болния. При характерното шизофренно разстройство на мисленето, периферни и несъществени елементи на дадено понятие, които при нормална целенасочена мисловна дейност се подтискат, излизат на преден план и се използват вместо онези, конто са съществени и съответни на ситуацията. Така мисленето става неясно, незавършено и непроницаемо, а изразяването му в речта е понякога неразбираемо. Прекъсванията или вмятанията в потока на мисленето са чести, като мислите понякога се преживяват като отнемани от външна сила. Настроението обикновено е с намалена амплитуда, непостоянно или несъответно. Амбивалентността и разстройствата на волята могат да се проявяват като инертност, негативизъм или ступор.

Може да е налице кататония. Началото на заболяването може да бъде остро, със сериозни нарушения на поведението или подмолно, с постепенно развитие на странни идеи и поведение. Протичането също показва голямо разнообразие и в никакъв случай не е неизбежно хронично или водещо до упадък (протичането се уточнява чрез петкодов знак). В известен процент от случаите, който може да варира в различните култури и популации, изходът е пълно (или почти пълно), възстановяване. Двата пола се засягат приблизително еднакво, но началото на заболяването е с тенденция да настъпва по- късно при жените” (Консенсусно становище относно препоръчителен подход за лечение на зависимости, 2002).

Това е труден въпрос. Трудно е намирането на начин да се определи стойността на лошото психично здраве; също така е трудно да погледнем цифрите. Все пак, има някои основни индикатори, които ни позволяват да се ориентираме във влиянието на нарушеното психично здраве върху продуктивния живот:

• 
  Пропуснати работни дни;
  
• 
  Намалена продуктивност/производителност на работното място. Второто, сякаш, има доста по-голям икономически ефект;
  
• 
  Нараснали разходи;
  
• 
  Намалени ползи.
  

• 
  Паническо разстройство
  
• 
  Биполярно афективно разстройство
  
• 
  Голяма депресия
  
• 
  Социална фобия
  
• 
  Генерализирано тревожно разстройство
  

• 
  спадане на работния дух и възможността да се работи.
  
• 
  честа смяна на персонала (набирането на нови хора и тяхното въвеждане и обучение струват пари)
  
• 
  ранно уволняване
  
• 
  инвестирано от мениджърите време за решаване на проблеми, свързани с психичното здраве
  
• 
  временно ангажиране на колегите за изпълняването на пропуснатите задачи
  
• 
  оплаквания и съдебни процеси, свързани с психично-здравни проблеми
  
• 
  разходи от националния бюджет за рехабилитация и лечение
  

• 
  През 1999 служителите с паническо разстройство са спечелили с 41% по-малко от обичайния за САЩ среден годишен приход за хора без психично разстройство. Служителите с голяма депресия са спечелили средно с 23% от очаквания среден доход.
  
• 
  В сферата на обслужването печелят средно с 22% по-малко. Работниците в производството печелят със 17% по-малко.
  
• 
  Допринасят и разходите за лечение
  
• 
  Лечението може да се удължава поради трудностите с ползването на здравни услуги и взимането на отпуска по болест
  
• 
  Семействата също имат трудности поради намалените доходи, повишените разходи за лечение, нарушаване на рутината в домакинството, стреса от справянето с промененото поведение и ограничаването на социалните дейности
  

В древна Гърция телесни знаци или “стигмати” са били изрязвани или изгаряни по телата на хора, които е трябвало да бъдат белязани като различни. Съвременната употреба на понятието е свързана със социолога Ървин Хофман, според който стигмата е дълбоко дискредитиращ атрибут, който оставя от целия човек само позорното петно. Други изследователи казват, че стигмата е характеристика, която влиза в противоречие с нормите на групата; под норми те разбират споделени убеждения как хората трябва да се държат. Подобно е и друго определение на стигмата: реална или приписвана характеристика на стигматизираните индивиди, издаваща социална идентичност, лишена от стойност в конкретната група.

• 
  Хората разпознават и обозначават определени разлики между човешките същества. Именно тези разлики, които могат да бъдат относително лесно разпознати, представляват стигмата в тесния смисъл на думата – белегът, който показва неприемливата същност. Подобна разлика е цветът на кожата, например.
  
• 
  Според господстващите в дадената култура вярвания, обозначените индивиди притежават набор от нежелани характеристики (това се нарича “негативен стереотип” в социологията). Отделен въпрос е доколко тези групи наистина притежават характеристиките, които им се приписват. Важното е, че в дадена култура твърдо се вярва, че ги притежават. Това се нарича “стигматизиране”.
  
• 
  Обозначените индивиди са обединени в една категория, различна от обхващащата останалите хора категория: групата се разделя на “нас” и “тях”. Не-стигматизираните се отдръпват, за да не бъдат случайно включени.
  
• 
  Включването в категорията на “различните” предизвиква негативна дискриминация: членовете на тази група имат по-малко възможности и права от останалите, понякога са преследвани и дори физически унищожавани (като евреите от национал-социализма).
  
• 
  Целият процес е възможен при условие, че категоризиращите притежават властта (социална, икономическа или политическа) да наложат мнението си.
  Стигматизацията се е осъществявала – и продължава да се осъществява – по много признаци:
  
• 
  Етническа принадлежност;
  
• 
  Сексуална ориентация: хората с хомосексуална ориентация често са подложени на дискриминативно отношение;
  
• 
  Възраст: възрастните хора са стигматизирани (опитайте да си намерите работа след 40-годишна възраст; за някои работни места възрастовата граница е много по-ниска);
  
• 
  Определени заболявания: СПИН, рак, деменция, психични заболявания (най-вече – шизофрения) и т.н.
  

• 
  71 % от служителите с 1 психично разстройство и 57 % от служителите с 2 или повече такива никога не са търсили помощ от психолог, психиатър или друг лекар.
  
• 
  Само 14 % от служителите с психично разстройство са получили помощ през последните 12 месеца.
  
• 
  Мъжете е по-вероятно да не търсят помощ. 74 % от мъжете и 58 % от жените никога не са се обръщали към специалист.
  
• 
  Работниците в производството е по-малко вероятно да потърсят помощ, отколкото тези в обслужването (76 % срещу 56 %).
  
• 
  74 % от хората със зависимост от алкохол или други психотропни вещества; при депресията този процент е 56.
  

• 
  30 % от хората с генерализирано тревожно разстройство
  
• 
  28 % от хората с биполярно афективно разстройство
  
• 
  27 % от хората с паническо разстройство (агорафобия)
  
• 
  23 % от хората с депресия
  

• 
  90% от хората с психично-здравни проблеми казват, че искат да работят; само 20% от хората с тежка психична болест работят в сравенние с 65% от хората с проблеми с физическото здраве и 75% от общата популация (IPPR, 2004)
  
• 
  40% от хората с психиатрични проблеми казват, че им е била отказана работа заради заболяването им (Mental Health Foundation, 2006)
  
• 
  Еднат трета от работодателите вярват, че хората с психично заболяване са по-ненадеждни от другите; 38 % казват, че не биха взели на работа някой с психично-здравен проблем (Shaw Trust, 2006)
  
• 
  47% от хората с психично-здравни проблеми казват, че са преживели дискриминация на работното място (Mental Health Foundation, 2006)
  

• 
  може да допринесе положително за психичното здраве на индивида
  
• 
  може да допринесе за влошаването на съществуващ вече проблем
  
• 
  може да допринесе за развитието на психично-здравен проблем
  

Влиянието на работното място се осъществява чрез стреса, който индивида изпитва. Стресът е мобилизация на целия организъм в отговор на някакво предизвикателство (което може да се преживява и като заплаха). Проявява се чрез съвкупност от емоционални (като тревожността или потиснатостта), когнитивни (нарушена концентрация), поведенчески (нараснала употреба на алкохол) и физически (повишено кръвно налягане, главоболия) реакции на негативните условия. Стресът, сам по себе си, не е психично разстройство, но може да доведе до развитието на такова.

• 
  добри социални умения
  
• 
  сигурен и стабилен семеен живот
  
• 
  подкрепящи взаимоотношения с друг възрастен
  
• 
  усещане за принадлежност
  
• 
  положителен климат на работното място
  
• 
  възможности за успех и получаване на признание на работното място
  
• 
  икономическа сигурност
  
• 
  добро физическо здраве
  
• 
  близки и устойчиви взаимоотношения с един или повече хора в обкръжението
  
• 
  достъп до подкрепящи служби
  

• 
  Биологични фактори: свързани са с генетични характеристики и особености на функционирането на мозъка.
  
• 
  Психологически фактори: свързани са с личната история на индивида (вкл. семейната атмосфера) и усвоените умения за справяне. Например, децата, които са били разделени от родителите си за дълги периоди от време, са изложени на по-висок риск от развитието на психични проблеми в детството или по-късно в живота.
  
• 
  Социални фактори: урбанизацията, бедността (недохранване и лоши жилищни условия), технологичните промени и др. Тук попада и социалната подкрепа – от колегите и началниците и др.
  

• 
  Натоварване: Прекомерното натоварване е свързано с психично-здравни проблеми. Задачите могат да бъдат повече, отколкото индивида може да изпълни (твърде много неща за правене за твърде малко време с недостатъчни ресурси), или могат да бъдат твърде сложни или трудни. Обратното - твърде малко работа или недостатъчната заетост на индивида също могат да причинят стрес. В Съединените щати процента служители, които описват себе си като “никога не намиращи време да изпълнят задачите си” е нараснал от 40% през 1977 на 60% през 1997.
  
• 
  Участие в процеса на управление и контрол: Вероятно е служителите, които не са в състояние да адаптират работните си задачи или да ги променят в някаква степен, да изпитат стрес. Това може да доведе до депресия, влошаване на физическото и психическото здраве, злоупотреба с алкохол и ниска себеоценка.
  
• 
  Съдържание на работните задачи: Монотонните, недостатъчно стимулиращи или безсмислени задачи също допринасят негативно.
  

Според оценките, поне 40 милиона служители в страните на Европейския съюз са изложени на стрес, загубите от което се оценяват на 20 милиарда евро годишно.

• 
  45% от служителите имат монотонни задачи
  
• 
  44% не променят задачите си
  
• 
  50% изпълняват кратки, повтарящи се задачи
  
• 
  35% не могат да повлияят по никакъв начин последователността на работата
  
• 
  28% не могат да повлияят по никакъв начин ритъма на работата
  
• 
  54% работят при много високо темпо
  
• 
  56% са притиснати от прекалено кратки срокове
  

• 
  Роля в организацията: Имат значение едновременно ролевият конфликт (когато служителя трябва да изпълнява несъвместими изисквания на работодателя и колегите) и неяснотата относно очакванията към дадена роля или поради недостига на информация или поради нарушената комуникация с работодателя).
  
• 
  Възнаграждение: Възнаграждението е „статусът” (преценката за ценността), който индивидът усеща в работата си. Възнаграждението може да е свързано със заплащането, но, в по-широк смисъл, то обозначава уважението и оценката, които индивидът усеща на работното си място. То включва и наличието на адекватна социална подкрепа на работното място. Липсата на признание на работното място е свързана с намалена мотивация, психологически дистрес и нарастващи доказателства за заболявания на сърдечно-съдовата система.
  
• 
  Равенство (справедливост): Служителите могат да имат усещането, че не получават равно с останалите или справедливо отношение. Натоварването, заплатата и повишенията често са свързани с усещането за справедливост. Начина, по който се взимат решенията (включително и тези за съкращенията) също оказват влияние на усещането за равенство и справедливост. Служителите могат да са разстроени, че не са били уведомени за предстоящи промени и тяхното мнение не е било поискано. Положителните преживявания за равенство и справедливост повишават удовлетвореността от работата, мотивацията и ангажираността със задачите.
  
• 
  Междуличностови взаимоотношения: Качестовто им е важно. Неадекватната, студена и не предлагаща подкрепа супервизия, лошите взаимоотношения с колегите, физическото насилие, емоционалният тормоз и изолацията повишават риска от психично здравни проблеми. Емоционалният тормоз може да включва ежедневни унижения, критично отношение, неподходящи забележки (за външността или характера на служителя), неподходящи или нереалистични очаквания, които подкопават достойството му/й. Има и свидетелства за връзката между стила управление (авторитарен или твърде либерален, например) и удовлетвореността от работата.
  
• 
  Работно обкръжение: Физическото работно обкръжение включва: (a) физически фактори като нивото на шум, замърсяването и осветеността, и (b) работните часове. Нередовните или твърде продължителни работни смени могат да окажат влияние на денонощния ритъм и могат да предизвикат физически (нарушения на съня, стомашни разстройства) и поведенчески (преяждане, прекомерна употреба на алкохол) проблеми. Прекалено продължителните работни смени често намаляват продуктивността.
  
• 
  Култура на работното място: Тя включва комуникация, лидерство и яснота на ролята и структурата на работното място.
  
• 
  Взаимодействие между работното място и семейството на служителите: Възможни са напрежения между тях, свързани с конфликтни изисквания. На работното място служителят може да не получава достатъчна подкрепа за ангажиментите си към дома; семейството му може да не оценява ангажиментите му към работата.
  

Една последица от продължителното излагане на стрес може да бъде прегарянето (burnout). Терминът “бърнаут” е измислен през 1974 от американския психолог Herbert J. Freudenberger. Според него прегарянето е „състояние на умора или фрустрация, причинено от посвещаване на кауза, начин на живот или взаимоотношения, които не са дали очаквания резултат”. И още: “Синдром, при който работниците се чувстват емоционално изчерпани или уморени, отчуждават се емоционално от клиентите си и обезценяват собствените си постижения”.

Има малко изследвания за разпространеността на прегарянето на работното място. Предлагаме статистически данни от Финландия. Според направено проучване във Финландия 7 % от работещите преживяват тежко прегаряне, докато 50 % съобщават сямо за някои симптоми.
Прояви
Прегарянето настъпва постепенно, с малки предупредителни сигнали. Преди всичко, то означава загуба на интерес към работата. В крайните му форми хората губят способност да работят изобщо. Работните умения остават незасегнати, но страдащите от него не могат да се ангажират с работната задача: мотивацията им е изтрита.

• 
  Негативни емоции
  
• 
  Фрустрация (особено важен знак)
  
• 
  Междуличностни проблеми
  
• 
  Емоционално отдръпване
  
• 
  Проблеми със здравето
  
• 
  Злоупотреба с психо-активни вещества
  
• 
  Спадане в качеството на работата
  
• 
  Чувство за безсмисленост
  
• 
  Усещане за порочен кръг
  

Адаптация на таблицата на Veninga and Spradley (1981)

• 
  Дълго работно време
  
• 
  Нарастване в изискванията и намаляване на възнагражденията
  
• 
  Липса на финансови стимули и социално поощряване + оценка на усилията/постиженията
  
• 
  Нереалистични очаквания на професионалистите за големи промени в живота на клиентите
  
• 
  Организационната култура (принадлежност и ангажираност)
  
• 
  Ограничени възможности за взимане на решение
  
• 
  Еднообразие на работните задачи за продължителни периоди от време
  
• 
  Лоша структура на работния ден
  
• 
  Опасни условия на работа
  
• 
  Възрастта (по-младите са в по-голям риск), защото очакванията им са по-големи, по бързо се разочароват и бързо прегарят
  
• 
  Конфликт на ценности
  
• 
  Конфликт на роли
  
• 
  Емоционално напрежение на работното място
  
• 
  Трудни проблеми за решаване като част от работната задача; претоварване
  
• 
  Недостатъчната подготовка (образование) или липса на специализирана подготовка
  
• 
  Негативни преживявания на работното място от самото начало
  
• 
  Липсата на достъпни и успешни ролеви модели
  
• 
  Неефективно разпределение на задачите
  
• 
  Липса на умения за дистанциране от силните негативни чувства на клиентите
  
• 
  Организационни интриги и борби; конкуренция между отделите
  
• 
  Хроничен страх за работното място
  
• 
  Липсата на ясна структура на работното място; липса на информация за работната роля и задачите