Формирането на граждански ценности



Дата13.01.2018
Размер183.9 Kb.
ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА БЪЛГАРСКОТО И ФРЕНСКОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ /ГИМНАЗИЯ/

Идеята за формирането на граждански ценности у младото поколение не е нова за българското общество. Тя е вписана в българските традиции в образованието ни още през периода на Възраждането, когато идеите за свободна, автономна, почтена и обществено активна личност, познаваща своите и на друите права и отговорности, стават знаме в борбата за национално освобождение и българско самосъзнание. Моралната и духовната философия на българското Възраждане, изповядвана от плеядата просветни дейци, поставили основите и на следосвобожденското ни демократично образование, се родее напълно с най-ценното, с най-святите идеали и общочовешки ценности на западноевропейското Възраждане.

Гражданското образование в България е неразделна част от педагогическия процес през втората половина на 19 и първата половина на 20 век. Неговите съдържателни компоненти, свързани с базисни демократични ценности като свобода, човешки права, моралност, компетентност, предприемчивост, социална чувствителност и др. и тяхното усвояване и формиране у младите хора е показателно за степента на изпълнение на гражданската мисия на образованието.

През втората половина на 20 век в процеса на развитието на българското общество се наблюдават някои известни в публичното пространство “дефицити на демокрация”, които са тясно свързани с ограничаване на гражданската мисия на образованието. Последното десетилетие на 20 век постави редица въпроси и предизвикателства пред българското общество, типични за обществата в преход – силни миграционни процеси, включително и сред младите и високообразовани хора, безработица, бедност, корупция и пр. които изискват нови социлно-икономически и политически подходи и стратегии в т.ч. и образователни. На въпроса “откъде следва да дойдат ориентирите, моралните критерии в едно общество с твърде съмнителна пазарна икономика” Зб. Бжежински в “Извън контрол” посочва образованието и възпитанието на индивида и социалните групи. След ранната социализация в семейството нарастват възможностите за формирането на социалната култура на учениците, която включва знания за демократичните ценности и институции в съвременните общества, механизмите и процедурите във всяка демократична общност, както и овладяването на умения за тяхното прилагане.

У нас понятието “гражданско образование” стана особено популярно след стартирането на образователната реформа през 1999 г. Един от приоритетите на тази реформа е създаването на условия, необходимата организация, нормативно и съдържателно обезпечаване и осъществяване на гражданското образование на българските деца. То се разглежда като основа за личностното им развитие и подготовка за социална реализация.

Засиленият интерес у нас към проблемите на гражданското образование е следствие и от стремежа на българското общество за асоцииране към Европейския съюз, доближаване до европейските стандарти на жизнедейност, демократични ценности и устойчиво развитие. В същото време подписаното споразумение за асоцииране към ЕС е свързано с покриване на предприсъединителните критерии за членство, което на езика на “гражданското образование” означава промяна в ценностите, нагласите и поведението на големи групи хора в нашето общество, вкл. и сред младото поколение, при които прагматизмът стигна до безскрупулност, свободата до анархизъм и чувство за ненаказуемост; убеденост, че с пари можеш всичко да купиш и пр. Тези несъответствия изискват нов подход към твърде занемарената възпитателна работа в българското училище, която да бъде обогатена съдържателно в духа на ценностите на демократичното общество; да се ръководи от добре подготвени и достатъчно мотивирни учители, познаващи механизмите на формирането на ценностните ориентации и работещи /наши и чужди/ приложни модели на гражданско образование.

Един от основните елементи на реформата е по посока на диференцирането на учебните предмети в осем културнообразователни области, чиято цел е постигането на взаимна връзка между отделните предмети. Като четвърта област се дефинира ”Обществени науки и гражданско образование. Специално се акцентува върху възможностите на учебните предмети, свързани с тази област, които се изучават през отделните етапи: Роден край и Човекът и обществото – за начален етап /тук се има пред вид и “Околен свят”, който се отнася и към областта “Природни науки и екология”/; “История и цивилизация” и “География и икономика” – за прогимназиален етап; Философия и интегративния учебен предмет “Свят и личност” – в гимназиалния етап. Учебното съдържание, включено в тези учебни предмети се определя като “водещо ...за осъществяване на гражданското образование в средното училище /1 -12 клас/, а предметите от останалите културнообразователни области като имащи съществено значение за гражданското образование чрез прилагането на неговите основни принципи”. Възприетият подход при представянето на учебното съдържание по гражданско образование съдържа в себе си добри възможности за усвояване на демократични ценности от учениците в отделните етапи, но само в ръцете на добре подготвени преподаватели, които умеят да представят и формират специфични научни знания и умения в по- широкия контекст на ценностите на гражданското общество.

В същото време съществува реален риск в стремежа да се “дадат” повече знания в различните области, да се стигне до включвнето на недостатъчно достъпно като терминология и подходящо във възрастов план учебно съдържание /особено що се отнася до някои европейски структури, в които и политици трудно се ориентират/. Това би затруднило процеса на усвояване и понижило мотивацията на учениците за учебна работа.

Освен това подготовката на качествени образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование изисква участието на по-широк кръг от експерти, което би намалило рисковете от пропускането на важни, съществени компоненти /т. нар. ядра на учебното съдържание и съответните знания, умения и отношения/. В този план конструираните от образователното министерство у нас държавни образователни изисквания /ДОИ/ за гражданско образование очертават в най-обш план стандартите, т.е. знанията и уменията, които учениците трябва да са придобили при завършване на съответния етап от училищното обучение. Това е онзи задължителен образователен минимум, на базата на който се изграждат учебните програми за отделните класове по съответните учебни предмети. Възприетият подход за интегриране на знанията, уменията и отношенията, които са основа на гражданската култура, и които учениците трябва да усвоят в резултат от обучението по предметите от задължителната подготовка при завършване на общообразователна степен или ниво, не води до създаване на условия за системна, цялостна подготовка по гражданско образование в българското училище. Освен това липсват и разработени учебни програми за отделните класове, които да се използват при преподаването на задължителноизбираеми и свободноизбираеми учебни предмети, свързани непосредствено с различни аспекти на формирането на гражданското съзнание и поведение на съвременните ученици. Посочените два факта са само част от пречките, които биха се появили при провеждането на зрелостен изпит по гражданско образование.

В този контекст не по-малко важна е подготовката и квалификацията на учители, способни на съвременно равнище да разработват пред учениците и заедно с тях проблемите на гражданската култура, в ролята на водещи самостоятелни учебни предмети /ЗИП или СИП/ или в ролята на класни ръководители, представящи пред децата в обособени модули в часовете на класа значими теми от своите възпитателнаи програми. За успешното решаване на тези и редица други по-конкретни проблеми, свързани със съдържателното, методическото и пр. обезпечаване на обучението от съществено значение е по-ефективното взаимодействие на образователното министерство и университетите в България, които подготвят бъдещите учители, училищата и неправителствените организации.



Разглеждането на съдържателните единици /ориентири/ в държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование, разработени и предложени от МОН дава възможност да се откроят някои основни моменти:

  1. И в трите етапа /начален, прогимназиален и гимназиален/ в резултат на обучението по предметите от задължителната подготовка се цели да се усвоят “знания, умения и отношения”, които очертават една предимно теоретична рамка, която сама по себе си е ценна, но недостатъчно свързана с формиране на умения за отстояване на действена гражданска позиция, компетентна и отговорна. При фокусирането на таксономичните нива преобладават изразите “познава достойнството....”, “познава значението...”, “описва...”, “определя по основни белези и привежда примери за....”,”дефинира понятието...”, демонстрира знания”, “изброява” и пр.

  2. Част от проблематиката поражда въпроси, свързани със степента на достъпност и доколко е подходяща за отделните възрастови групи /възможности за възприемане, разбиране, адекватен езиков израз, интерпретация и упражнявне/. В това отношение най-подходящо са формулирани темите за началния етап на обучение, с изключение на претенциите към малкия ученик да ”разбира ролята на съвременния пазар... и да може да разпределя семейни доходи...”. В същото време тук липсва един много важен аспект на гражданското образование - моралното възпитание на малкия ученик – потребността от усвояване на базисни правила и норми, които са свързани с човешките взаимоотношения и са в основата на поведението на “добрия гражданин”.

  3. Множество аналогични въпроси за целесъобразност и достъпност на темите възникват и при проследяването им за прогимнзиалния и гимназилния етап. Така например, ученикът в пети – осми клас ще трябваа да “демонстрира знания за международните икономически организации /ЕС, Световна банка, МВФ и др./; прави заключения за съвременните тенденции в световната икономика...; обяснява влиянието на основните религии върху общественото развитие; обяснява социалните аспекти на трудовите взимоотношения /трудово законодателство и трудова заетост/; демонстрира знания за избирателното право и избирателната система в България” и т.н. Тези и подобни теми в гимназиалния етап като ”разбира мястото на България в глобалното развитие” и пр. показват отсъствието на достатъчно реализъм и прагматизъм в подхода при дефинирането на така важния кръг от знания, умения и отношения, които учениците трябва да овладеят в средното училище по гражданско образование. По-голямата част от темите, включени в държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование присъстват в университетски програми по география, икономика, политология и пр. и се нуждаят от сериозно редуциране, /и като понятия, и като методи на преподаване и учене/, за да подпомогнат формирането на гражданското съзнание и поведение на учениците.

  4. Като цяло в държавните образователни изисквания по гражданско образование е пренебрегнат един много съществен компонент – онова съдържателно ядро, което е в основата на изграждането на истинския граждански морал, знанията и уменията, които са необходими на децата, за да се чувстват комфортно в различните социални групи – семейство, училищна общност, връстници, групи по интереси и пр., да се научат да живеят заедно.

  5. Пренебрегнати са и някои социално значими и актуални теми, особено за обществата в преход – корупция и антикорупционни мерки; социална чувствителност на бизнеса и др. Представителни социологически проучвания у нас и в региона след 1997, 1998 г. /Коалиция 2000 и Центърът за изследвне на демокрацията/ показха, че това са остри

проблеми, за ограничаването на които са необходими усилията на цялото общество и в това отношение антикорупционното образование в средното училище може да допринесе много.

Като цяло интересът и проучванията в областта на гражданското образование у нас бележат положителен ръст през последните години. Особено положителен е фактът, че към тези проблеми се насочват не само университетски преподаватели, а и учители и представители на граждански организации, фондации и сдружения, които обогатяват изследванията с апробирането на приложни модели, свързани с методиката на усвояването на общочовешки ценности в контекста на европейското образование.

В същото време представянето на гражданското образование само или предимно през призмата на европейската тематика е ограничено и не кореспондира с основните принципи на овладяването на гражданска култура от съвременните млади хора. Стара истина е, че преди да станат добри граждани на Обединена Европа те трябва да станат добри граждани на своята родина.

В този контекст ценен е приносът на центъра ”Отворено образование”, който има значителен опит /съществува от 1994/ в разработването на проблемите на гражданското образование в теоретичен и практико-приложен аспект. Основните направления в дейността на центъра са по посока на:

А/ създаване на ученически градски структури за самоуправление – модел за формиране на отговорно поведение към проблемите на общността, за изява на лидерите, за ангажиране на подрастващите с обществено-полезни дела;
Б/ създаване на обществени съвети за развитието на образованието - общински училищни настоятелства; подпомагане развитието на програми за гражданско образование и въвеждането им като свободноизбираема подготовка в училищата;
В/ разработване помагала за учителя по гражданско образование за начален, среден и горен курс, както и “Граждански паспорт на младия българин” /под печат/;
Г/ организиране на летни лагери по гражданско образование за деца и др.
Съществуващите практически модели на гражданско образование са предизвикателство, което може да се изследва от гледна точка на степента на вписване в принципите и целите на усвоявнето на демократични ценности в гражданското общество, по посока на развитието и усъвършенстването им в рамките на класните и извънкласни форми на възпитателна работа в училище.
Гражданското образование във Франция
В нашето съвремие, когато се лансират различни подходи и в научните изследвания се правят опити за свързване дори на несъвместими на пръв поглед теории и идеи, в областта на образованието и възпитнието на младите хора, по-перспективен е подходът на обръщане на погледа към изградени и функциониращи системи, показали своята ефективност и перспективност. В този план проучването на чуждия опит в областта на гражданското образование, и то най вече на страни – развити демокрации, смятаме за особено полезно с цел обогатяване теорията и практиката на формирането на гражданското съзнание и поведение на младите хора.
През 2000 – 2001 учебна година във френската образователна система се въвежда нова задължителна учебна програма по Гражданско, юридическо и социално образование в гимназиите /гимназиален етап на средното образование/. В официалния бюлетин на Министерството на народната просвета и на Министерството на науката от м. август 2000 г. се посочва ,че това е основен елемент от Наредбата за обновяване на гимназиите и учебното съдържание във всеки от трите класа - втори, първи и терминал и тя се отнася за общообразователните, технологическите и професионалните гимназии.

Тази иновация се базира на общи принципи, които очертават смисъла на “формирането на гражданственост” в една училищна система. Тя е в унисон и с една от “основните цели на френската образователна система – формирането на гражданина.” Подчертава се, че със завършването на гимназията учениците достигат и своята гражданска зрелост и трябва да решат дали да упражнят своето право да участват в избори. Това се определя като една символична реалност, само като един факт в живота на младия човек, но като част от формирането на неговото гражданско съзнание, което има много други измерения, за които трябва да го подготви Гражданското, юридическото и социалното образование в училище.

Какво се включва в словосъчетанието “формиране на гражданственост” ? Два възможни отговора се разглеждат при определянето на общите принципи :

според единия - гражданското образование може да бъде отделен учебен предмет, както математиката, физиката, литературата и т.н. Това се определя от авторите на Наредбата като традиционна концепция, която не отчита релностите и потребността учениците да бъдат поставени в активна позиция. Тя е имала своето място във френската образователна система, но в друго време и с други цели.

В основата на втория отговор е идеята, че човек не се ражда гражданин, а става такъв, че това е един непрекъснат процес, “едно непрекъснато завоевание”; В този аспект “гражданин е този, който е способен да се ангажира с обществените проблеми; това предполага оформяне на едно разумно мнение, възможност да го изразява; възприемането на публичния дебат. Гражданствеността е следователно една способност за намеса, вместо просто колебание за ангажиране с обществени проблеми” /с. от Наредбата/ Именно този подход се предлага да се съблюдава в съвременните гимназии. На информацията по гражданско образование не трябва да се гледа само като на нещо, което се преподава, а като на нещо, което учениците следва да усвоят с активно включвне в събиране на документи, да участват в “добиването на знанията”, в изследването – лично и колективно.

Важен принцип на гражданското, юридическото и социалното образование е застъпването му в училище в технологичен вариант – “така, както се учи един занаят” - придобиване на сбор от знания и умения и чрез практикуване. Целта е “чрез този процес да се формира един зрял гражданин, свободен, активен, ангажиран с обществените проблеми “.

Основният замисъл на Наредбата е чрез промените в съдържанието и методите да се изгради “един истински граждански морал”, което означава формиране на уважение към другите хора до степен, която позволява “да знаем да живеем заедно”; изграждане на умения, необходими за целия социален живот; готовност за обсъждане и участие в колективните въпроси и дела; гражданско измерение на всяка жизнедейност.

Друг съществен принцип на реформата е осигуряването на приемственост между гражданското образование от колежа /прогимназиалния етап/ и лицея /гимназията/. То следва да израства, да се развива, да подготвя учениците за едно ново бъдеще, “създавайки солидна основа в институционално отношение за формирането на личната инициатива и размишления”. Нов съдържателен момент тук е “разкриване смисъла на правото като гарант за свободите, а не образование в техниките на правото”/с.3/.

В резултат на обсъждания и дискусии през 1998 г. относно методите за формирането на гражданско съзнание и поведение на учениците от гимназиите, образователните експерти подчертават водещата роля на “аргументирания дебат”, както и използването на допълнителни рационални педагогически прийоми. Той се определя като особено плодотворен метод, защото позволява ”обединяването на познания по различни учебни предмети: история, философия, литература, биология, география, икономически и социални науки, физика, физическо възпитание...”/с.4/. Като важно изискване се посочва добрата предварителна подготовка на дискусиите и базирането им на рационални аргументи, а не на предварителни решения, както и минимизиране на импровизациите.Това означава дебатите да почиват върху досиета /набор от документи/, предварително подготвени от учениците, консултирани от техните преподаватели. В работата по подготовкта на “папката с документи” се включва: изследване, редактиране, представяне или уточнявне на противоречиви изрази от страна на учениците, предварително поели съответната отговорност; редактиране на отчет и съставяне на заключения.

При това се съблюдава основния морален принцип на гражданското образование – уважението към другия, към чуждото мнение и следователно “недопускане на никаква форма на интелектуална диктатура, или на вземане на идеологическо решение”. Основната цел на тези дебати е да се научат учениците да слушат и да дискутират аргументите на другия, с което “признават неговата идентичност” /с.4/.

По документните досиета може да се съди върху какво се изгражда дебата, както и за напредъка на ученика. Те могат да бъдат в различни форми: представяне на базисни текстове или на текстове от закон; избор на статия от пресата; изследване или създаване на фотографски документи, звукови или видео записи. Няколко примера се включват в програмата на всеки клас, без да имат ограничителен характер. Акцентува се на педагогическата свобода на преподавателите. На тази свобода се залага и при подбора на методи и подходи за мотивиране на учениците да изучават юридическите и институционални правила. В този процес могат да се идентифицират три важни момента, според Наредбата:



  1. На първо място, това е потребността да се изучават обстоятелствата и условията за създаване на правилата и институциите, тъй като “човек има склонност да забравя историята и произхода на определен ред и затова е важно неговото възникване да бъде изяснено” /с. 4/. Като пример се посочват семейството и правилата, които са в основата на родителския авторитет, и към които има отношение всяко дете. Те се променят във времето и това се установява по-специално през последните три десетилетия. Такава динамика във времето се наблюдава и при професионалните отношения, които не могат да бъдат разбрани без изучаване на същността и причините за конфликтите, “които от един век са изграждали и още изграждат основите на трудовото право” /пак там/. Обръщането към историческия подход при запознаването с проблематиката по гражданско образование е свързано, както с повишаване на мотивацията им за учене, така и със засилване на интереса им. За тази цел се предлага насочване на вниманието към условията за произхода на едно правило, показвайки, че то е “исторически продукт, а не една аксиома, нито догма, а правило на живота” . Аналогичен подход се предлага и при изучаване вътрешните правила на училището, техния произход, развитие във времето, актуалност.

  2. На второ място, като работещ подход се предлага изучаването на конкретното приложение на правилата в различни случаи. Основанията за това се свързват с това, че “практиката на едно правило може да се отдалечава от принципите, които са водили неговото създаване” /с.5/. Целта е да се покаже пред учениците, че едно и също правило може да има различни приложения според икономическия и социален контекст, според епохата и в различните страни. Като пример се посочва американското антитръстово законодателство, прието в края на 19 век и използвано на времето главно против работническите синдикати. То би могло да се използва и днес с цел регулиране на някои съвременни процеси - против монополите и е показателно за многонационалното използване на информацията. В същото време училището също предлага многобройни примери за възможни приложения на правилата в различни случаи.

  3. Третият момент се свързва с дискусията, провеждана върху правилата. Уточнява се, че във всяка епоха се провеждат дискусии, които целят уточняване на рационално съществувщите правила. Тези спорове се различават във времето и понякога стигат до несъвместимост. Гражданското образование, което цели формирането на разумно и отговорно поведение на гражданина в обществото, трябва да насочва учениците към анализиране на тези дискусии. При това могат да се ползват примери от различни учебни предмети – историята е особено подходяща за това. Възприятието на Декларацията за правата на човека и на гражданина може да се обогати, ако се разгледа мястото й в лекциите и в различни дискусии, водени през 1789 г., в спомените от 1889 и от 1989 г. Гражданинът трябва да може да ги “идентифицира, да ги опише, за да разбере смисъла и значението на този основополагащ текст”/ с.6 от Наредбата/ във времето.

Могат да се използват още много илюстрации на този трети момент от самите гимназии като в тези дискусии се включат различни експерти, предствители на политически партии, синдикати, родители на ученици и др.

За реализирането на общите принципи на промените в обучението по гражданско образование от съществено значение е осигуряването на достатъчен брой часове – хорариум, който “ще позволи адаптирането към новите педагогически методи, необходимия ритъм за подготовката и проследявнето на досиетата, така че максимум ученици да присъстват и участват в дебатите”/с.6 от Наредбата/. Оптималният брой часове, който се предлага е осем двойки месечно т.е. 16 часа месечно /4 седмици по четири часа/. Това е “най-желателният вариант” като при недостиг на часове, крайната възможност е намаляването им наполовина т.е. 8 часа месечно /4 двойки по два часа/. Ръководителите на учебните заведения носят основна отговорност за реализирането на тези часове като привличат достатъчно компетентни преподаватели, а така също и външни лектори.

Структурата на цялата програма през трите години на лицея /гимназията/ се базира на разкриването чрез анализ на понятието “гражданственост” като се изучават принципите, методите и практиките в контекста на реалностите на съвременния свят. Безспорно във всеки клас на лицея акцентът се поставя върху различни аспекти на тази проблематика.

Във втори клас изучаваните проблеми се обединяват около темата “От живот в обществото към формиране на гражданско съзнание и поведение” като се базират съдържателно на усвоеното в колежа.

В първи клас водещият тематичен кръг е “Институции и практики на гражданствеността”. Основните конституционни принципи влияят върху институциите на демокрацията чрез политическите партии, избирателните системи и публичните свободи. Многообразието на концепциите, на институциите и на практиките на гражданствеността се разкрива чрез използване на сравнителния метод във времето и в прострнството.

В клас терминал тематичната област е “Гражданствеността като опит за промени в съвременния свят”. Темите на дебатите се дефинират по посока на различните концепции за равенството; ролята на медиите в обществото; независимостта на съда; въпросите на семейните еволюции; европейската унификация и глобализация; въпросите за отбраната и мира /последната тема не случйно е включена при завършването на средното образование, когато предстои вписването на учениците в наборни списъци/.


С новата концепция за Гражданско образование, чиято начална релизация стартира във френската образователна система през 2000-2001 учебна година “ целта не е да се преподава политическа наука, а да се предизвикат у учениците въпроси, които да им позволят по-добре да разберат как функционира политическия живот в съвременните общества” /с.7/ Цели се също да се обединят знанията и уменията, усвоени в колежа, знанията от другите учебни предмети и “придобивките” по гражданско, юридическо и социално образование, за да се постигне по-добро разбиране на функционирането на правото, на политическите институции и на поведението на гражданите в политическата общност.

В последователното представяне на съществени страни от българската и френската образователни концепции за иновации в гражданското образование, могат да се откроят няколко основни разлики:

1. Знанията и уменията, които са фиксирани в държавните образователни изисквания /ДОИ/ по гражданско образование за българското училище, са предимно на когнитивно ниво и недостатъчно съобрзени с потребността от опора и обогатяване на личния опит на учениците чрез действие. Запознавайки се с ДОИ, човек остава с впечатлението, че те са по-подходящи за подготовката на политици-анализатори, отколкото за формирането на гражданското съзнание и поведение на учениците от средното училище.

2. За разлика от общите принципи и цели в българския вариант, в Наредбата за Гражданско образование във Франция основателно са застъпени редица технологични моменти, които наистина няма да позволят на учениците в гимназията да се преподава политическа наука, а “ще предизвикат въпроси”, които ще им дадат възможност по-добре да се ориентират и адаптират към света, в който живеят.

3. Едва ли е оправдано пропускането на “основите на гражданския морал” в официален образователен документ като ДОИ, на онези базисни морални правила и норми, които ни правят човеци, чрез които усвояваме “уменията да живеем заедно”.

4. В учебните програми по Гражданско образование би следвало да намерят място, както инвариантни съдържателни ядра и теми, так и особено остри и актуални за обществото ни. В този план проблемите на корупцията и антикорупционните практики имат място в нашата образователна система, както на ниво средно образование, така и на ниво – висши училища.

Л И Т Е Р А Т У Р А
Антикорупция. /учебно помагало/ Коалиция 2000 и Център за изследване на демокрацията, С., 2003

Божилова, В. Интеркултурното образование – международни и национални измерения . – Год. на СУ, т. 95 на ФП, 2002

Вълчев, Р. Системи за социално-педагогически тренинг. 1987, 1988

Гражданското образовние. Книга за учителя.Съст. З. Захариев , с., 2001

Гюрова, В. Университетите в защита правата на децата. – Педагогика, №3, 1999

Николаева, С. Личността на ценностен кръстопът. Теория и техники за ценностна дигностика и възпитание в детско-юношеска възраст, С., 2000

Стракова, Л. Ценностни ориентации и ценностно развитие на учениците. С., 1999

Стракова, Л. Технологични механизми на моралното развитие на учениците. Год. на СУ, т.

Цветанска, С. Модели на общуване в обучението. – В: Образование 2/2000

Цветанска, С. Развитие на уменията за работа в екип чрез тренингови техники. В: Перспективи пред социалната работа.С., 2001

Чавдарова, С. Интеркултурното образование. С., 2.....

Education civique, juridique et sociale. Enseignement obligatoire – series generales



www.education.gouv.fr.\bo\ 2000\hs7\vol5civ.htm






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница