Формуляр с 50-те малко познати туристически обекти в българия



Дата19.07.2018
Размер277.86 Kb.
ФОРМУЛЯР С 50-ТЕ МАЛКО ПОЗНАТИ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ




ОБЕКТ

ОБЛАСТ

АНОТАЦИЯ

ПЕЧАТ

Северозападна българия

1

Конакът и кръстатата казарма, гр. Видин

Видин

Кръстатата казарма е построена по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 г. за нуждите на османските войски в града. Преди това на нейно място се е намирала градината на Стария сарай (двореца на пашата). Сградата се е използвала за конак и къща на агата от еничарите. Покрит дървен мост я е свързвал с построената в съседство оръжейна работилница. След Освобождението служи едновременно за съд и за казарма на българската войска.




2

Крепост Кастра Мартис, гр. Кула

Видин

Предполага се, че крепостта Кастра Мартис е построена от император Диоклециан в края на III и началото на IV век с предназначение да охранява пътя от Бонония до Сингидунум (Белград). През 377 г. през крепостта преминал с отрядите си император Грациян на път за Тракия, а през 408 г. крепостта за кратко е превзета от хунския вожд Улдис. През V век укреплението е възстановено от император Юстиниан I (527-565), но двайсетина години по-късно отново е разрушена в следствие на аварските нашествия. Столетия по-късно укреплението е използвано от българите за отбраната на Видинското царство.




3

Етнографски комплекс, гр. Враца

Враца

Изграждането на комплекса се осъществява постепенно през годините. Първо е открита къщата-музей "Димитраки Хаджитошев". От една страна е показан традиционният интериор на врачанския дом, а от друга се проследява богатата патриотична дейност на семейството и преди всичко на самия Димитраки Хаджитошев. В последствие е била реставрирана и сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на Иван Замбин, къщата на Григорий Найденов, църквата "Св. Възнесение", заедно с дворните места. Специално са построени помещения и навес за показване на тогавашните традиционни транспортни средства.




4

Пещерен манастир Св. Иван Пусти, край гр. Враца

Враца

Манастирът е известен като "Свети Иван Пусти" заради постницата, където са живели свещеници и монаси. Датира от 1540 г., но под падналата горна част са намерени артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през Средновековието (ХII - ХIII век), а дори и в по-ранни епохи. Има доказателства, че мястото е тачено от траките още в езически времена. Запазена е ниша, уподобена на женска утроба - символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Тя е труднодостъпна и се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е обитавана от св. Иван Рилски.




5

Слънчевата градина, гр. Вършец

Монтана

Вършец възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Тракийското момче-бог Телесфор днес е символ на града. През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина, чиито алеи имат формата на слънчеви лъчи изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.




6

Антична крепост Монтана

Монтана

Крепостта край град Монтана, Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето. Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена. Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. По-късно мястото обитават древните траки. Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни.




7

Чипровци

Монтана

Чипровци е разположен в планински район, в полите на Западна Стара планина в Северозападна България почти на границата със Сърбия. Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите са от мед, олово, злато, сребро и желязо. През XIII - XVI век Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Освен с рударство Чипровци е по-известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си.




Централна северна българия

8

Свети Николско училище, гр. Свищов

Велико търново

В западната част на Свищов, в старата Харизанска махала през 1846 година известният възрожденец Христаки Павлович-Дупничанин построява голямо едноетажно здание за училище. Нарекли са го „Светиниколско училище”. През годините сградата се използва за различни цели, включително дълъг период е имала стопанско предназначение – била е мандра. Знае се, че за училище се използва през 1892, 1900 и 1911 г. В по-ново време тук се открива филиал на Историческия музей „Алеко Константинов”, като се уреждат три музейни отдела: „Развой на учебното дело”, „Живот и творчество на художника Николай Павлович” и „Картинна галерия”.




9

Старинен римски град Нове, гр. Свищов

Велико търново

Нове (на латински: Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от днешния град Свищов. Създаден е с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан на 26.10.69 г. от н.е., тоест два дни след като е официално признат от Сената за император, успешно победил самопрогласилия се за император Вителий.

Там през 48 година тук е дислоциран VIII-ми Августовски Легион, който строи своите първи укрепления. През 69 (70) година той е заменен от един от трите елитни легиона на император Веспасиан - I-ви Италийски (Legio I Italica). Той строи своя постоянен форпост на това място и остава близо четири века, като през това време е основна военна единица в охраната на Долнодунавския лимес. Заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум, Рациария те оформят външния отбранителен пръстен по река Дунав, т.н. Дунавски Лимес спиращ нашествията към земите на днешна България.






10

Град-крепост Хоталич, гр. Севлиево

Габрово

За наличието на голямо средновековно селище с името Хотел в района на днешно Севлиево се знае от каменен строителен надпис, намерен случайно от селяни в района на Батошевския мъжки манастир през 30-те години на XX век. Постепенно на бял свят се появяват десетки каменни жилищни сгради, работилници за обработка на метал, керамични пещи. В източната част е разкрита църква, а на стръмния хълм - мощни крепостни стени, кули и входове на отбранителна крепост, в която има малка болярска църква от типа на търновските, голяма жилищна сграда, казармени помещения, складове.




11

Геокомплекс Зарапово, с. Вишовград

Велико Търново

Възхищението от неповторимата местност започва още с минавате по големия каменен мост над нея. Оттам остава единствено да се спуснеш в ждреловидната долина и да се отдадеш на впечатленията от този своеобразен оазис в Предбалкана.

Най-атрактивната част от геокомплексът „Зарапово” е високият 15 м Зараповски водопад, падащ по живописни стъпала и прагове и предлагащ възможността да се полюбувате на слънчевите пръски от двете малки дървени мостчета и удобната обзорна площадка.






12

Капиновски манастир "св. Николай", Велико Търново

Велико Търново

Къпиновският манастир е основан през 1272 г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св. Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен. В края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му.

Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789 г., след което през 1835 г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856 г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.






13

Еменски каньон, с. Емен

Емен

Еменският каньон е живописна местност по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, на 20 км западно от Велико Търново. Под въздействие на течащата вода в мекия варовик са се образували многобройни прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м. отвесни скали. Каньонът започва южно от с. Ново село и е прекъснат от долинно разширение, в което е разположено с. Емен. По този начин естествено се разделя на две части – Долен и Горен боаз.




14

Водопад "Скока", гр. Тетевен

Ловеч

Тетевенски водопад "Скока" има два ръкава. Левият е висок около 30 метра и от него постоянно тече вода, като количеството й варира според сезона. Десният ръкав е значително по-висок около 60 метра и в периоди на маловодие пресъхва. Слабият му дебит позволява през зимата целият скален масив да се покрие с лед, което предоставя прекрасна възможност за практикуване на ледено катерене.




Североизточна българия

15

Крепост "Червен", край Русе

Русе

Червен е средновековен български град, един от най-големите и значими военни, стопански и църковни центрове на Втората българска държава (12-14 век) и важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната. Градът е наследник на ранновизантийска крепост от 6 в. и достига разцвет през 14 в., но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Средновековното селище включвало вътрешен град цитадела върху високо скално плато и външен град, разположен в подножието. През 1235 г. става седалище на Средновековната българска червенска митрополия.




16

Нисовски манастир "св. Св. Константин и Елена”

Русе

Манастирът датира от XI век. Намира се на около 7 км южно от село Нисово, срещу течението по десния бряг на река Мали Лом на територията на Природен парк „Русенски лом“. Смята се, че той е най-големият от всички скални манастири в Поломието.




17

Тракийско-римско скално светилище Баджалията, с. Стрелково

Силистра

Баджалията е голяма пещера и скално-светилище на Залмоксис - митичен цар, жрец и бог на тракийското племе Гети. Светилището датира от VI век пр. н. е. и част от скалния култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение на 4 км.

Намира се по поречието на р. Табан в Добруджанската лесостеп недалеч от с. Стрелково, Силистренско. До скалният храм се достига по изсечен в скалата тунел. До него старателно е оформена голяма засводена олтарна ниша – а под нея площадка - център на култовите мистерии.






18

Римска гробница, гр. Силистра




Силистренската гробница е сред най-известните творения на античната цивилизация. Открита е случайно в южните покрайнини на града, където се развива античния некропол на Дуросторум - един от най-значителните римски градове на Долния Дунав през II-VI в. От 106 г. сл. Хр. до VI в. тук постоянно и без прекъсване лагерува най-важната военна единица на Империята на Долния Дунав - XI Клавдиев легион.

Вътре в нея на бял цокъл е разположен фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемидено червена рамка. Богатата стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, семейната двойка и тяхната прислуга) предполага, че това е гробницата на знатен римлянин.






19

Етнографски комплекс "Старият Добрич"




На територията на Добрич още през античната епоха е имало живот. Северно от центъра на града и в източната му част са открити останки от римско селище (III-IV век), а през VIII век е съществувало древнобългарско селище. Съвременният град възниква през XV век като голямо пазарно селище с име Хаджи-оглу Пазарджик (Пазаръ).

Легендата разказва, че богатият търговец на катран Хаджиоглу дълго обикалял земите на империята. Най-накрая стигнал до това място, харесал го и останал завинаги тук. Първо построил джамия, а впоследствие и чифлик, в който се заселили много нови хора. Така възникнал града. Според най-новите изследвания Добрич е основан от огузки род с името Хаджиоглу.






20

Теке и култово място, с. Оброчище

Добрич

На това място се срещат любопитни хора, хора, тръгнали в търсене на Бога, или хора, стигнали до прозрението, че той се изразява чрез различните вярвания. Може да срещнете и хора търсещи изцеление за болестта си.

Когато през 1652 г. известния турски пътешественик Евлия Челеби минава през българските земи отбелязва: „С изключение на мавзолеите на Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия“.






21

Скални манастири край Провадия

Варна

На 22 км от първата ни столица Плиска през ранното средновековие бил изграден внушителен старобългарски манастир. Той се ползвал със завидна слава, защото бил свързан с владетелския двор на България. Предполага се, че в него е просветителствал свети Наум. Мястото се утвърдило като важен духовен център. По каменните блокове над основите му са открити 280 надписа, хиляди графити, кръстове и сцени, чието количество е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно. Археолозите установили и датата на освещаването на манастирската църква - 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики). Тя е с размери 20 на 14 м и според историци от цял свят не отстъпва по значение на Голямата базилика в Плиска.




22

Чудните скали, община Дългопол

Варна

Скалният феномен Чудните скали се намира на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол. Представляват масив от около десетина красиви скални игли с височина 40-50 м., наподобяващи кули на замък. Образувани са от въздействието на водата и вятъра върху варовика. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево”, където са най-стръмни и отвесни и обхващат площ от 12,5 ха.




23

Раннохристи-янска базилика, м. Джанавара

Варна

Една от най-интересните ранно християнски църкви в България е открита в местността Джанавара (Джанавар-тепе) край град Варна. Сградата има уникален за българските земи план. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Дължината й е 31 метра, а ширината - 28 метра, с дебелина на стените на наоса 2,5 метра. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни. Дебелината на стените им е също твърде голяма - 1,9 метра.




Югоизточна българия




24

Крепостта Маркели, Карнобат

Бургас

Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от стена, а през Средновековието - от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към нея са скалните откоси в северозападната част и р. Мочурица, която е и неин основен водоизточник.

Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора.






25

Антична куполна гробница, гр. Поморие

Бургас

Датировката на съоръжението се отнася за II – IV век сл. Хр. Обектът, известен сред местното население като Кухата могила, е признат за световен паметник на културата.

Гробницата се състои от: две преддверия, дромос (коридор) и централна камера. Преддверията днес са частично разрушени. Следи по входното стъпало подсказват, че тук е имало двукрила врата многократно отваряна. Това обстоятелство дава основание на специалистите да заключат, че не се касае за обикновена гробница, а по-скоро за Хероон (мавзолей), в който са били извършвани религиозни ритуали.






26

Тракийско светилище Бегликташ, гр. Приморско

Бургас

Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото.

Топонимът „Беглик таш“ идва от турски език, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния владетел“, а „таш“ - камък. Преди Освобождението на България от Османска власт българските пастири от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък тази в местност.






27

Крепостта Русокастро, общ. Камено

Бургас

Близо до Русокастро през 1332 г. цар Иван Александър в битката побеждава византийския император Андроник III. Това е последната българска победа преди падането на България под османско господство.

Голяма част от крепостта е разрушена по време на проведеното тук през 1982 година международно учение Щит.






28

С. Бръшлян

Бургас

Намира се на 14 км северозападно от гр. Малко Търново. Селото е сгушено сред китна котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В околностите му се намират митичните поляни, обрасли с росен, свързани с поверието за чудодейната му сила в определено време от годината. Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в околностите на селото, при вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи или находища на редки растения, като например дивите орхидеи в местността Гогово.




Централна южна българия

29

Крепост Букелон, с. Маточина

Хасково

Крепостта при с. Маточина е играла важно значение през античността и средновековието. Тя е била северно предмостие на гр. Адрианопол (днешен Одрин) по пътя, който го свързвал с Кабиле и е служила е за негова изнесена гарнизонна отбрана. Сравнително запазен е донжонът (вид кула) от ХХI-ХIV в., построен върху по-стари основи. Височината му е около 18 м., а в него са функционирали параклис и арест. Състои се от три части: правоъгълно централно тяло, полуцилиндрично (конхиално) тяло на изток и тесен коридор от запад, който е продължавал с крепостна стена.




30

Крепост Неутзикон, с. Мезек

Хасково

Мезешка крепост (Неузетикон или Неутзикон) е средновековно византийско укрепление изградено през 11 - 12 в. западно от днешното с. Мезек. Разположена е на издължена тераса, в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, носещо името Св. Марина или Гората. Местното население нарича крепостта „Калето“. Тя е имала функции на гранична стражева крепост и е охранявала територии между р. Марица и р. Арда.




31

Долмени, с. Хлябово, общ. Тополовград

Хасково

Долмените (от бретонски: дол – маса, и мен – камък) са първите представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи (използвали са се между ХII и VI в. пр.н.е.). Те са предшественици на по-късно създадените уникални тракийски гробници. В тях древните траки са полагали телата на мъртвите.

Долмените представляват продълговати едно- или двукамерни помещения, чиито стени са оформени от естествени или грубо обработени каменни блокове, покрити отгоре с друг голям каменен блок. След погребението върху долмена била насипвана малка могила от пръст и дребни камъчета.






32

Каменните гъби, с. Бели бряст

Хасково

Скалните образувания са изваяни в продължение на милиони години от риолитови вулкански туфи. Представляват хармонични скални късове с форма на гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли, резултат от дългогодишното въздействие на водата, слънцето и вятъра. Самите скали са високи до 2,5-3 m. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2.5 м. Различното оцветяване се дължи на различни примеси от минерални включения.




33

Кромлех край с. Долни Главанак

Хасково

Кромлехът е мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, датирано е от VІІ – VІ в. пр. Хр. Най-добре запазеният кромлех в България представлява тракийско култово светилище с окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м, дебелина 0,5 м и височина 1,20 - 1,50 м, поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Стабилни са поради подходящата си форма и укрепване с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см. Археологическото проучване на кромлеха показва, че религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха (5 - 1 в. пр. Хр.), а има находки и от Средновековието.




34

М. Кован Кая - резерват за лешояди, гр. Маджарово

Хасково

Природозащитният център в Маджарово е информационен център, специализиран в изучаването на лешоядите. Скалите около него са идеално място за гнездене и тяхното наблюдение. Тук може да се научи много за лешоядите - за тяхната защита, функцията им в екосистемата и техниките им за оцеляване. През размножителния им период могат да се наблюдават гнездящи птици. В резервата могат да се видят три различни вида – белоглав, египетски или черен лешояд. На северния бряг на река Арда е разположена Масата на Флинтстоун - страхотно място за наблюдение на птици.




35

Аязмо, с. Момчиловци

Смолян

Семейството Анастас и Велика Драганови търсили отговор на въпроса защо жената не може да зачене. След посещение на Бачковския манастир психическата нагласа дала ход на мнима бременност. Велика имала всички признаци и симптоми, но една година минала и тя не родила. Тогава семейството посетило ясновидката Кортеза, която казала на жената "Вие не сте бременна, вие сте болна. Върнете се в селото си, където имате ливада с камък. Ще копаете до него за слава на Господа и ще избликне лековита вода. Ще започнеш да пиеш от изворчето и всичко ще мине. След като направиш това и се възстановиш, нека свещеник да благослави това място. После направете малък параклис, който ще излекува всички страдащи хора.




36

Каньонът на водопадите, гр. Смолян

Смолян

Каньонът на водопадите се намира много близо до Смолян по пътя за село Мугла. Там реката образува десетки водопади (преброени са около 50 водопада, водни каскади и ручеи). Най-големият се нарича "Орфей" и е висок 68 метра, като през пролетното пълноводие дебитът му е внушителен. По-малките водопади "Сърцето", "Камен улей" също са интересни и много красиви. Екопътеката е създадена преди няколко години. Дълга е около 6 км. и минава през резервата „Сосковчето” и се вие по течението на р. Еленска.




37

Пещера Голубовица (гарга дере), смилян

Смолян

Голубовица представлява система от 4 пещери, генетично и морфоложки свързани помежду си. Те се намират на десния склон на Гарга Дере (р. Еленска), на 30 м. от съвременното речно легло.

"Голубовица 1" представлява малка пещера свързана с водната пещера "Голубовица 2"

"Голубовица 2" представлява карстов извор с подземни езера. Дълга е 380 м. и след преодоляването на входа се преминава воден полусифон, след което пещерата се развива по диаклаза.

"Голубовица 3" се намира над водната пещера. Двете пещери в началото са свързани посредством пропаст. "Голубовица 3" е хоризонтална пещера. По пода се наблюдават скални блокове, а по тавана - вторични карстови форми - сталактити, завеси. Пещерата е населена от прилепна колония.

"Голубовица 4" е наклонена проходна пещера с дължина около 48 м. В нея липсват образувания.





38

С. Косово, общ. Асеновград

Пловдив

Разцветът на селото е към края на XIX в., откогато са и повечето останали до наши дни къщи. Поминъкът на населението е бил скотовъдство, земеделие, кираджийство и зидарство. През XX в. селото запада и е напълно забравено.

В с. Косово е запазена типичната възрожденска родопска архитектура. Има 63 паметника на културата, от които 5 с национално значение. Две от сградите са дело на прочутия майстор Хаджи Георги Станчовски, построил и къщите на Коюмджиоглу и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата “Успение Богородично” от 1851 г. и собствената му къща (“Хаджийската”) от 1853 г. Изключително интересни са също старото училище (1889 г.), параклисите “Св. Неделя” и “Св. Петър”, воденицата, ковачницата.






39

Екопътека "Бяла вода", гр. Калофер

Пловдив

Екопътека Бяла река е изградена в ждрелото на Бяла река, в Калоферския участък на НП Централен Балкан. Дълга е 1 830 м., минава по осем моста с обща дължина около 80 м., близо 400 м. вградени в земята стълбища и над 85 м дървени стълби и платформи. Опасана е от 460 м. парапети, има 3 площадки, място за отдих и 8 къта за представяне на биоразнообразието.

Маршрутът е образователен тур в един от най-живописните участъци на парка - реката лъкатуши в тясното гърло на планината сред стръмни брегове, покрити със зеленина и диви цветя и населени от изобилен животински свят. Трасето представлява кръгов маршрут под формата на осмица. Малкият кръг стига до Манастрсикия бент и е достъпен и за по-трудно подвижните посетители. Вторият кръг е по-дълъг и изисква повече усилия и внушава страхопочитание към могъществото на природата – стръмни скатове, отвесни скали, гърмяща бяла вода в дълбокото ждрело.






40

Червена църква, гр. Перущица

Пловдив

Червената църква или черква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика. Руините й се намират на близо километър от Перущица в полите на Родопите. До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път. Повечето от български и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.




41

Тракийска могила Голяма Косматка, гр. Шипка

Стара загора

Голяма Косматка е тракийска могила на 1 км южно от гр. Шипка, в която е открита една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон. Тя е изградена през втората половина на V в.пр. Хр. Храмът гробница е с обща дължина 26 м. и се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни каменни блока, единият от които тежи над 60 т. Трите помещения са изградени с правоъгълни каменни блокове и са покрити с плочи.




Югозападна българия

42

Крепост Траянови врата

София

Свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина, започвайки югоизточно от Ихтиман, продължавайки край крепостта Траянови врата и завършвайки на 4,5 км северозападно от гр. Ветрен при седловината Паланката (710 м). Намира се на стария римски път Виа Милитарис, като по трасето му съществува стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.

Проходът е населен още от траките. Като преграда между Тракия и Дакия те изграждат тук граничния пункт Суки (Succi). Суки е третиран в по-далечно римско време като граница между префектурите Ориент и Илирик.

Проходът е наречен по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон.





43

Музей на минното дело в перник

Перник

Град Перник е известен като Градът на черното злато и развитието му е тясно свързано с минното дело. През 1891 г. е открит първият рудник на "Държавна мина Перник" в местността Кулата и около него са построени първите минни сгради. Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров. Подобни музеи има само в Белгия, Германия, Полша и Русия.




44

Музей на киселото мляко, с. Студен извор, общ. Трън

Перник

Този музей е единствен по рода си в света. Сред експонатите са изложени бучка за биене на масло, съдове за приготвяне и съхранение на млечни продукти, между които е и известният съд рукатка. Представлява малък съд за приготвяне на кисело мляко, предназначен да бъде пренасян на ръка. Освен съдове за млечни продукти могат да се видят и други предмети от бита: носии, софра и др. Могат да се видят и уреди и макети, които описват технологиите и процесите на промишленото производство на кисело. Музеят е посветен и на Стамен Григоров, роден в Студен извор, откривател на бактерията Бактерикум Булгарикум, която прави киселото мляко.




45

Църквата в с. Беренде, общ. Драгоман

София

Свети Петър Беренде е средновековна църква с хубави стенописи, никога нереставрирани, разположена близо е до град Годеч. Църквата е малка (5.50Х4.50) каменна, с мазилка, еднокорабна, с една апсида без притвор.

Долината е наистина красива и е известна с природен феномен - естествена скална арка на склона. Църква се среща с две наименования - Св. Петър и Св. Петър и Павел - като в "Православните църкви на българското Средновековие" на Б. Николова е само Св. Петър.






46

Драгоманско блато

София

Драгоманското блато е най-голямото карстово блато в България. Разположено на 701 м н.в. и заема площ от 350 хектара, което е приблизително площта на около 480 футболни игрища. Блатото е обитавано от 226 вида птица, 126 от които гнездят тук. То е жизненоважно за гнезденето на два световно застрашени вида - белооката потапница (Aythya nyroca) и ливадния дърдавец (Crex crex). През блатото минава прелетният път “Via Aristotelis”, затова е от изключителна важност за мигриращите водолюбиви птици. Сред растителните видове се срещат папур, камъш, острица, тръстика. Сред интересните видове е прешленолистният наводник (Elatine alsinastrum), обикновената мехурка (Urticularia vulgaris - вид насекомоядно растение), хищното плаващо растение без корени алдрованда (Aldrovanda), орхидеи и др.




47

Музей на керамиката, с. Бусинци, общ. Трън

Перник

Село Бусинци е разположено в планински район на няколко километра разстояние от град Трън. В миналото е било значим център на традиционното грънчарство в страната ни, като по време на Възраждането в него е била изградена местна школа с над триста специални грънчарски колела, която се е славела с изработката на керамични съдове. Повечето съдове са били от глина. Музеят представлява средно голяма къща, където са изложени голяма част от съхранените ръчно изработвани съдове.




48

Земенски манастир

Перник

Земенският манастир ''Св. Йоан Богослов" е основан през 11 в., а през Второто българско царство е влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом на р. Струма. В история на манастира е записан не един погром: от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189 г. до набезите на османлиите в края на 14 век, след което обителта запустяла. Единствената сграда в манастира оцеляла от тогава е църквата датираща от края на 11 – началото на 12 век.

В първите десетилетия на 19 век Земенския манастир е възобновен и тогава е издигнато жилищното крило. По това време манастира се превърнал не само в религиозно и културно, а и в революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенския игумен Михаил организирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си. След Освобождението единственото, което било добавено към манастирската застройка, е малка камбанария в двора до жилищното крило.






49

Природен парк Беласица

Благоев-град

Природен парк „Беласица” е най-новият Природен парк в България. Обявяването му е с цел:

  • Опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук (Fagus sylvatica L.) и обикновен кестен (Castanea sativa Mill.), както и естествени чинарови местообитания;

  • Опазване на защитени и ендемични растителни видове - обикновен тис (Taxus baccata L.), бодливолистен джел (Ilex aquifolium L.), планински явор (Acer heldreichii Orph. ex Boiss.), карстова люцерна (Medicago carstiensis Jacq. ssp. belassitzae Koz.), албански крем (Lilium albanicum Grsb.);

  • Опазване на защитени и ендемични животински видове - белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi Bechstein), черен кълвач (Dryocopos martius L.) и др.;

  • Уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на планината.




50

Праисторическо светилище Градище, с. Долно дряново

Благоев-град

Най-ранните следи от обитаване са от края на каменно-медната епоха (края на V-то – началото на IV хил. пр. Хр.). Върху югозападния склон на рида, в скални ниши и заслони са документирани струпвания от фрагментирани глинени съдове, късове опожарени деструкции и камъни.

Тракийското светилище е възникнало през І хилядолетие пр. Хр. Открити са различни съоръжения, свързани с религиозни обреди – глинени олтари, култови сгради с каменни основи и оградни стени. На различни места са установени следи от изкуствени изсичания и обработка на скалите – каменни кръгове, заравнявания, улеи, стъпки и др. В естествени скални цепнатини и ниши са открити обредни дарове като глинени съдове, лампи, изделия от метал. Мястото е използвано за светилище чак до епохата на късната Античност (ІV –VІ в.), като са били извършвани различни като жертвоприношения, възлияния, процесии и празнични угощения.







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница