Франс дю плеси превод: Емил Енчев

ОДОБРЕНИЯ

Бог винаги работи с остатък; онези, които не само чуват, но също и се покоряват на гласа Му. Както посочва Франс, покорството е ключа за пробива. Това, което е невъзможно за човека е възможно за Бог. За жалост, мнозина ще изберат да не се въвличат, в това, което се променя, но дори те няма да могат да избегнат промяната. През вековете, особено по време на война, винаги е имало хора, които са променяли курса на историята, мнозина чрез воюване и даване на живота си, докато в същото време много други просто са минавали през ежедневния си живот. Въпреки че не са били въвлечени във войната, конфликта все пак е променял живота им.

Простите действия на покорство могат да променят курса на историята. Франс беше човек, който чу Бог, и след това срещу всички шансове за успех и декларира това, което Бог каза, и после го извърши. Въпреки критицизма, винаги когато Франс чуваше Господа, той стоеше здраво в убеждението си. Франс беше смел и безстрашен, винаги говорейки това, което Бог му е показал в тайното място. Той събори стените, които религиозните понятия са издигнали. Той отвори вратата за мнозина, носейки свобода за онези, които са приели откровението. Неговото откровение разруши това, което беше станало религиозни норми. Франс носеше върху себе си пробивно помазание.

Силно препоръчвам тази книга на всички, които са гладни да знаят какво прави Бог в тези дни. Четете я с отворено сърце и ум и позволете на Господ да донесе откровение. Нека всички да се въвлечем в най-великото напредване на царството за всички времена.

Еуджън Страйт

Автор, бизнес лидер

Инструктор и консултант по мениджмънт

ГЛАВА ПЪРВА – СИЛАТА НА ТОЧНОСТТА: НАШАТА ИЗПОВЕД

Нашата изповед е толкова мощна, че ако не е в съгласие с декларираното Слово на Бог това може да има сериозни последици за другите, както и за нас. Това може да отложи Божиите цели с години в живота ни.

Това ни напомня за историята на Израел, как едно цяло поколение отложи изхода си от пустинята с четиридесет години поради злата си изповед. Това, което направи тяхната вест зла не беше това, че излъгаха за Ханаан и за това, което видяха, а това, че изповедта им беше противна на това, което Бог беше казал и им беше обещал.

Милиони измряха извън Божието обещание, понеже не можеха да повярват и да изповядат това, което Бог беше обявил и им беше обещал. Те имаха различен дух от Бог. Не е ли тъжно, че всички те излязоха от Египет, но никога не излязоха от пустинята?⁴ Те прекараха целия си живот извън Божието намерение за тях.

Но това е в Стария завет; какво да кажем за хилядите „спасени“ хора днес, които никога не живеят в плана и намерението на Бог за техния живот? Те са духовни скитници без посока, надяващи се един ден да избягат и да отидат на небето.

Четиридесет години по-късно, Бог трябваше да затвори устата на една цяла нация за една седмица. Бог инструктира Исус Навин, че на никой не му е позволено да изговаря и думичка докато маршируваха седем дена около Ерихон, първия град, който трябваше да бъде завладян в Ханаан. Стените на Ерихон бяха толкова плашещи и по човешки невъзможни за проникване, че ако на израилтяните им беше позволено да говорят докато маршируваха, те щяха да изповядат това, което виждат и да се обезкуражат, вместо да повярват, че Бог може да изпълни обещанията Си.

Като истински слуга и син на Бог трябва да се научите кога да затваряте очите и устата на вашата душа за обкръжаващата ви среда и да виждате и да говорите само с духовните си очи и уста. Духовните очи не получават своята светлина и зрение от слънцето или от физическото обкръжение, а от Божието Слово. Същото е и с нашата реч и с изповедта ни; трябва да говорим само това, което чуваме от Духа.

Понятието за „изповед“ е повече от това, което обикновено ограничаваме думата да означава. Обикновено, ние мислим за това само във връзка с изповядване на греховете ни, но Библията ни казва да имаме „добра изповед“:

Бог иска хора, които ще живеят от Неговото Слово, Дух и воля.

„Името му е Йоан“. Никое друго име не можеше да се даде на това момче. Изпита на Захарий дойде в този ден в храма, когато хората го накараха, като баща, да даде име на момчето си. Неговата изповед определи дали щеше да говори някога отново.

Захарий изигра главна роля в това да даде име на първородния си; той трябваше да наруши силната семейна и юдейска традиция. Давайки му име, което не беше част от историята на семейството означаваше, че момчето няма да гради и да декларира фамилното име, а името на друг. Простата мисъл да имаш един единствен син, който няма да бъде градител, декларатор и продължение на свещеническото семейство на Захарий беше немислима, особено в умовете на юдейските свещеници по онова време. Ако не собственото си семейство, тогава кое семейство щеше да гради и декларира това момче наречено Йоан?

Захарий беше от много важния свещенически отряд на Авий:
В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник на име Захарий, от Авиевия отряд. Жена му беше от дъщерите на Аарон, и името й беше Елисавета (Лука 1:5).
Девет месеца по-късно, при обрязването на момченцето в храма, семейството протестира когато Елисавета им каза, че това момче, чийто баща се казваше Захарий, щеше да се казва Йоан. Елисавета беше, която застана срещу цялото свещеническо племе в храма понеже Захарий беше ням през последните девет месеца. Това, което още повече усложняваше нещата за Елисавета като юдейка, беше факта, че тя беше дъщеря на Аарон, първия първосвещеник на Израел. Това означаваше, че Йоан е роден сред потомците на първосвещеническия род.

„Отряда на Авий“ беше много важен в първосвещеническия ред установен от цар Давид векове по-рано. „Авий“ означава „поклонник на Ях“ (Яхве).⁵ Техния аргумент беше, че тъй като никой друг в семейството не се казваше Йоан, и че Захарий беше свещеник от висшия ред на Авий, неговия първосвещенически син трябваше да се нарече Захарий Бен Захарий. (Захарий сина на Захарий).

Но ангела беше казал: „Наречи го Йоан“. Натиска беше върху Захарий. Докато спора за името на детето се усилваше, немият Захарий поиска дъска за писане. Представям си, че небесата са утихнали когато Захарий взе дъската за писане от ръцете им. Ще се подаде ли на натиска на семейството, за да следва семейната традиция и да нарече сина си Захарий, или щеше да шокира целия Ерусалим с разрушаването на древната традиция? Старият ням човек написа на дъската: „Името му е Йоан“.

В същия този момент, Захарий отвори устата си, проговори отново, и прослави Бога.

Семейството запротестира, че никой в семейството никога не е имал името Йоан, и те бяха прави. Никъде в 1500 годишното родословие на Левиевото племе не се е виждало името Йоан. Исторически, семейното име беше Захарий „Припомнящи Ях (Яхве)“.⁶ Традицията също е повелявала, че първородния син трябва да бъде кръстен на баща си. Освен това, от това дълго очаквано момче се очакваше да бъде градител на семейното име. Нищо не беше по-важно за един юдейски баща от това да има син, който да изгради и да продължи името на баща си на земята. Името Захарий имаше духовно наследство прикрепено към себе си, понеже имаше някои велики свещеници и пророци в миналото, които имаха това име.

Защо Захарий беше поразен с немота докато не наименува правилно сина си? Исус заяви, че направената от хората традиция е една от най-мощните сили, която може да вкара човечеството в затвор. Традицията може да направи Божието Слово безпомощно: “правейки неефективно Божието слово чрез вашата традиция, която сте предали. И много такива неща правите”.⁷

Понякога, за да се наруши цикъла на човешките традиции, трябва да се предприемат радикални мерки. Ние можем толкова лесно да пропуснем новото нещо, което Бог иска да прави докато носим нашите семейни или национални традиции като просто правим същите неща, които винаги сме правили.

Някой някога е казал: „Ако правим и казваме само нещата, които винаги сме правили и казвали, как можем да очакваме някакви различни резултати?“

За мен цялото това нещо с онемяването на бащата и промяната на името на Йоан показва как Бог влиза в човешката история. Той разрушава обикновения живот, хваща вниманието на Ерусалим и на нацията, и променя хода на историята.

Жената има ежемесечен менструален цикъл, който може да бъде прекъснат само когато тя е бременна от мъжка сперма (семе). Само когато е произведен нов живот цикъла ще бъде нарушен. По същия начин, когато човек приеме Словото (Семето или Спермата) на Бог, това прекъсва човешките цикли и произвежда Божиите цели на земята. Ние трябва да забременеем с Неговото Слово, за да изпълним целта си на земята. Това не е буквата на Словото, а живото Слово, което излиза от Божиите уста и произвежда живот.

Както женската утроба е подготвена за спермата, ние трябва да приемем всаденото Слово с вяра и смирение. Захарий в своето неверие не беше по-различен от останалите хора в Ерусалим. Нацията имаше история на неверие. Ако хората в една нация загубят своята вяра в Бог и в Неговото Слово, те изгубват гласа си. Захарий беше изява на духовното състояние на цялата нация.
Приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви (Яков 1:21б).
В изпълването на времето сенките престанаха. Божието време е винаги правилно; то винаги е съвършено, без значение от това как може да ни изглежда. Нищо, което Бог прави не е наслуки или случайно; всяко божествено действие служи на божествената Му цел. Павел написа на галатяните: „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, роден от жена, роден под Закона“.⁸ „Изпълването на времето“ означава, когато дойде правилното време; когато всичко, което трябваше да предшества идването на Христос се изпълни. Сцената беше поставена; всичко си беше на мястото.

Поглеждайки назад в историята можем да видим прецизността на Божието божествено време в Данаил 9:24-27, където пророка пророкува точно времето на идването на Христос.⁹ Божието Слово за Неговия Син беше установено на небесата преди времето. Идването на Йоан не беше свързано само с Йоан, а с Христос. Захарий и Елисавета може да са си мислили, че Бог е задържал тяхното благословение като не им е дал желанието на техните сърца в по-ранна възраст.

Но Йоан беше много повече от награда за неговите родители за праведния им живот. Не, Бог изпълни Собствения Си вечен план като изпрати Исус. Той е наредил този план преди да започне времето и ни го е изявил чрез пророците. Йоан беше Божия дар, изпратен като глас викащ в пустинята, подготвяйки пътя за обещания Месия. Той беше първия, който обяви на хората идването на Божието Царство, и ги призова да се покаят съответно. Той трябваше да бъде свидетелят за идването на Божието Агне.

Дванадесетте ученика също бяха кръстени от Йоан, за да ги приготви за идващия им Учител. Исус нямаше да ги призове, ако не вярваха на Йоан, който подготви пътя за Него. Въпреки че бяха призовани от техните мрежи, всички те трябваше да имат сърце за Бог и за Царството, защото Йоан не би кръстил онези, които не са се покаяли за греховете си.

Този принцип трябва да бъде на предната линия в умовете ни както и в живота ни. Всеки от нас може да вижда само малка част от цялото; винаги има по-голяма картина. Пълната картина е Христос, и затова назначаването и правилното време са от съществена важност, ако сме част от Него.

Бог искаше вниманието на нацията, понеже Той щеше да влезе в Своето творение. Древният по дни (Безкрайният) щеше да влезе в човешката хронология чрез въплъщението, но първо се нуждаеше от някой, който да подготви пътя за Него.

Бог понякога изглежда бавен, но никога не закъснява. Той живее във вечността и затова трябва да помогне на човека, който живее в капсулата наречена време, за да се синхронизира с Неговото време. Той прави това като дава на човека способността чрез Святия Дух да произведе Божествено качество наречено търпение и дълготърпение. Това помага на човека да се синхронизира с Вечния.

Причината защо Бог чака толкова дълго преди да изпрати Йоан в живота им е Христос. Ако Йоан беше дошъл по-рано или по-късно, той щеше да пропусне целта на своя живот.

Всички в Ерусалим знаеха за раждането на Йоан и какво се е случило с баща му в храма. Всички очакваха с нетърпение идването на „малкия Захарий“, чудотворното момче на Зак и Бет, които доста се бяха отдалечили от възрастта, в която могат да имат деца. Събитията в храма през този ден шокираха не само цялото семейство, но хванаха вниманието на всички хора в Ерусалим:
⁶³И той поиска дъска за писане, и написа, казвайки: „Името му е Йоан“. Така че, те всички се учудиха. ⁶⁴Веднага устата му се отвориха и езика му се развърза, и той проговори, хвалейки Бога. ⁶⁵Тогава дойде страх върху всички, които живееха около тях; и всичко това се дискутираше по цялата хълмиста страна на Юдея. ⁶⁶И всички, които чуваха това го пазеха в сърцето си, казвайки: „Какво ли ще бъде това дете?“ И ръката на Господа беше с него (Лука 1:63-66).
Докато вниманието на цялото свещеническо семейство и на цяла Юдея беше върху Захарий, Елисавета и малкото момченце, Бог тихичко въвеждаше Своя Единороден. Първо, Той беше скрит в утробата на една девица, после в една ясла във Витлеем, по-късно в Египет, и накрая, за 30 години, в Назарет в дърводелския дом на Йосиф и Мария, посред обикновените хора.

Божия план да се скрие защити Христос от очите на религиозната система и на злият. Истинската Му идентичност можеше да се познае единствено чрез откровение. Плът и кръв не можеха да разкрият кой беше Той; само Святия Дух можеше да направи това. Ако Ирод знаеше къде е Исус, той нямаше да убива всички момчета на две години и надолу в Юдея.¹⁰

Днес, отново, Бог има син на земята, корпоративен син, който Той е скрил от очите на религията. И точно както Йоан, който дойде като предвестник в духа на Илия, приготвяйки пътя за Сина, също така има корпоративен Илия на земята днес, пророчески декларирайки и подготвяйки пътя за този корпоративен син да бъде изявен в нашите дни. Христос ще се яви в Своята слава в, посред и чрез Своите синове.

Света отново ще попита: „Какъв е този човек?“ когато видят и преживеят благодатта, истината и славата на Бог изявена чрез Неговото тяло.

След като се катерих пет дни и достигнах височина близо 6000 метра, аз останах сам с един водач. Другите членове от тима бяха заминали напред и аз бях останал сам под чистите африкански небеса. На тази височина не расте нищо, защото е една студена, безплодна пустиня с много камъни. Въздуха беше толкова разреден и беден на кислород, че понякога просто лягах на някоя скала и се взирах в звездните небеса, търсейки сред звездите за някаква помощ отгоре. Нищо. Никакъв звук и никакъв белег на помощ.

Ние започнахме нашето изкачване на върха на петия ден в 11 часа вечерта, и в пет часа сутринта на следващата сутрин аз се намерих в състояние на абсолютна безпомощност. Чудех се дали щях да сляза някога отново жив от планината. Аз вече имах MND (болест на моторния неврон) повече от една година, и дишането ми беше толкова повлияно от тази височина, че дори заспах докато се катерех. Също така не бях ял нито пил никакви течности повече от два дена.

Там, на тази самотна, безплодна планина Килиманджаро, лежейки между небето и земята сред звездите, с температура -15 градуса по Целзий, беше където Бог говори на сърцето ми за написването на тази книга. Потвърждение и допълнителни инструкции относно написването на тази книга дойдоха чрез едно пророческо слово, което получих от пророк Шон Блигнот.¹³

И той носеше същата спешност; това е като спешността, която усещам в духа си за теб. Има дълбока спешност в това да се позиционираш да чуваш повече, да чуваш повече...И тогава декларациите ще станат по-ясно изразени, тъй като това наистина идва от Престола.

Това е както когато Илия говореше на земята, неща се случваха. Имам предвид, че Илия трябваше да се сблъска на планината Кармил със системата на Ваал. Така че, чувствам, че следващата фаза на твоето говорене ще донесе истински буквален сблъсък със системите на земята. Неща, които стоят срещу Бог ще бъдат предизвиквани от твоето говорене, поради яснотата на чуването ти. Бог така ще доведе чуването ти до една изострена фаза, че това ще усили гласа ти като гласа на много води.

Аз наистина буквално усещам, че в това място точно сега, тука, ще има промяна. Има усещане за спешност, в което вярвам, че Бог иска да пристъпим като група.