ГЛАВА ВТОРА – РОЛЯТА НА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО В ТОЗИ СЕЗОН

ГЛАВА ВТОРА – РОЛЯТА НА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО В ТОЗИ СЕЗОН

Другото нещо, което трябва да се запомни е, че ако Божия Облак се движеше, а те отказваха да се движат, имаше сериозни последици. Някога удобния терен, място на присъствие, снабдяване и подслон, ставаше пуста, непоносима пустиня, където беше невъзможно да се оцелее.

Някои учени казват, че е имало четиридесет и два лагера за Израел докато са пътували от Египет към Ханаан. Те научиха урока, че когато облака се движеше, те трябваше да се преместят. Ето как те се движеха и мигрираха успешно от Египет в Ханаан. Времето на движение както и позициите на техните лагери, бяха определяни от Бог и обявявани чрез движението на Неговия Облак на славата.

Имаше време за Авраам да се придвижи до Ханаан, точно както имаше време за Яков да заведе своите хора в Египет в дните на Йосиф. Но 400 години по-късно Бог инструктира Мойсей да заведе Неговите хора обратно в Ханаан. Всички тези времена и сезони бяха инициирани от Бог. Те бяха Божиите „кайрос“ времена. Кайрос е гръцка дума сочеща към сезон в Бог идващ до своята пълнота и кулминационна точка. Специфично, кайрос се отнася за назначено или правилно време или за подходящ сезон. Това е в контраст с хронос, което сочи към период от време, като секунда, минута, час и т.н., в противоположност на фиксиран или специален момент. От хронос ние получаваме нашата дума „хронология“. Човека на земята е управляван от времето хронос, а Бог винаги се движи във времето кайрос.

Павел ни дава няколко примера за използването на думата кайрос:
Така че в диспенсацията на изпълването на времената (кайрос) да може да събере в едно всичко в Христос, това, което е в небето и това, което е на земята – в Него (Ефесяни 1:10).

Но когато се изпълни времето (кайрос), Бог изпрати Сина Си, роден от жена, роден под закона (Галатяни 4:4).
В Библията виждаме как Бог в Неговото изпълване на времето (кайрос) ще прекъсне времето (хронос) на човека и ще действа според Своя божествен план и воля. Бог търси хора, които ще разпознават времената и сезоните на Бог и ще мигрират от мястото, където са в мястото, където Той ги придвижва заради Неговото намерение. Това са записаните хора в човешката история. Те са чули Бог, разпознали са времето и сезона, и са мигрирали с Бог към следващия сезон в Неговия развиващ се план.

Пророк Данаил каза:

Когато пророците и апостолите бяха елиминирани от църквата чрез религиозния дух на Езавел, и бяха заменени от титли и системи, църквата въведе света в мрачното средновековие. Бог трябваше да събуди апостолския и пророческия глас отново в Мартин Лутер и в другите реформатори, за да спаси света от неговата разрушителна тъмнина причинена от невежество и измама.

Давид успя много, понеже се обгради с пророчески и апостолски хора: „Синовете на Исахар, които имаха разбиране за времената, за да знаят какво трябваше да прави Израел, началниците им бях двеста; и всичките им братя бяха под тяхно командване“.¹⁸

Удивително е Как Бог винаги има остатък, като Симеон и Анна, които, въпреки че бяха в напреднала възраст, дойдоха в храма на правилното време и разпознаха Месията като едно осем дневно бебе. Те имаха способността чрез Святия Дух да бъдат навреме и да видят бебето Исус като Спасителя на света. Те положиха своите пророчески ръце върху бебето и го благословиха и пророкуваха върху него преди омърсените, религиозни ръце на религиозните лидери, които не знаеха нищо, да можеха да Го докоснат.

Днес ние отново се нуждаем да разпознаем какво и къде Бог говори и прави, и да се движим с Него, или в противен случай рискуваме да станем неподходящи и излезли от употреба в Божия нов кайрос. Аврам в Харан трябваше да мигрира в Ханаан, за да получи останалата част от своето обещано благословение от Бог. Едва в Ханаан Бог направи завет с него, и Исаак се роди. Бог веднъж каза на пророк Еремия, че искаше да му говори, но на различно място: „Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми“.¹⁹

Културата на царството изисква раждане във всеки нов кайрос на Бог. Ето защо е толкова трудно на лидерите от предишния сезон да влязат в новия сезон на Бог. Виждал съм неспособността на велики мъже и жени на Бог да направят прехода в новото, понеже не могат да се смирят, но искат да започнат от върха. После също така съм виждал смирени хора мигриращи през различни сезони и съм ги виждал колко са подправяли новото с богатото наследство, което са носили със себе си от предишното.

Движението с Бог изисква от нас да разпознаваме кое е от Бог и кое човека е прибавил в предишния сезон. Всеки нов сезон в Бог е чист в своя произход, но се замърсява когато човека се опита да го институционализира. Мигрирането с Бог е да имаме смелостта да вземем с нас само вечните принципи, които Бог ни е предал в предишните сезони.

Деяния 2:42 ни посочва апостолската култура на първата църква. Те се събирах ежедневно от къща в къща, за да изучават апостолската доктрина, да имат общение, да разчупват хляба и да се молят. Това не е това, което се случва в повечето „домашни църкви“ и малки групови събрания днес. Има много събрания по домовете днес, които действат както им харесва без да имат връзка с бащинска благодат. Без това, дома не е дом на вяра както е описано в ранната църква. Трябва да има заветна връзка, и свързване с апостолска и пророческа благодат, която тогава ги свързва с по-голямото тяло на Христос.

Много „домашни църкви“ възникват поради неудовлетворение, понеже на много места църквата е станала мъртва религиозна институция, напълно неуместна и извън контакт с това, което Бог казва днес.

Аз виждам този феномен както в дните когато ковчега на завета стоеше в къщата на Овид-Едом. Въпреки че дома му беше благословен, това не беше според Божият предписан ред в закона. Ковчега чакаше Давид, за да го премести на правилното място в Сион. Това, което беше прекрасно относно дома на Овид-Едом беше, че те не се съпротивиха на Давид, а мигрираха с ковчега в дома на Давид.

Отлично мога да разбера неудовлетворението в сърцата на Божиите хора, което е довело до настоящото движение на „домашни църкви“ и е подтикнало мнозина по целия свят да напуснат институционната църква. Те никога не са искали да напускат църквата, а само неточната и неуместна институция, която мнозина наричат църквата. Аз вярвам, че може да има мярка на благословение върху неправилните позиции, но благословенията не винаги са белег за точност.

Посланието на Йоан за Божието Царство беше едно чудесно известяване за Месията, но също и за идващия съд на религиозните системи. През 70 г.сл.Хр. Бог призова истинската църква да излезе от „религиозния“ Ерусалим с неговия Храм и осъди „религиозния“ Содом и Египет чрез римската армия.²⁰

Времето за следващата миграция на славата е дошло. Тази миграция е към Сион, Божия град управляващ над народите в света. Сион не е някаква бъдеща позиция някъде в Близкия Изток, а настояща духовна реалност в областта на Божието Царство: „А в късните дни планината на дома на ГОСПОДА ще се установи на върха на планините, и ще се издигне над хълмовете; и всички народи ще се стекат към нея“.²¹

Църквата не е само място на общение; тя също е Тяло, Град построен върху основата на апостолите и пророците, с Христос за Глава и сигурен и скъпоценен Краеъгълен камък. Църквата е призована да бъде семейството от синове на земята. Следователно, апостолската доктрина и истинско дълбоко, заветно взаимоотношение са абсолютно необходими. Липсата на реда на царството, благословенията и структурата е поради липсата на апостолски и пророчески бащи и на законно надзираване.

По време на Изхода, бащата на дома играеше най-важната роля, защото той трябваше внимателно да избере, да прегледа и да заколи мъжко агне или коза на една година като Пасхална жертва. Тогава той внимателно поставяше кръвта на всички прагове, понеже живота на неговия първороден беше в опасност. Той трябваше да се увери, че всички са под неговата заповед и следваха инструкциите му докато той следваше заповедта на Мойсей.

Той беше този, който решаваше дали друг дом да се прибави към неговия, поради големината на агнето.²³ Той трябваше да се увери, че дома му е подходящо облечен за пътуването и че жените имаха златото, среброто, бижутата и дрехите на Египет в свое притежание, както ги инструктира Мойсей чрез заповедта на Господа. В допълнение, той трябваше да се увери, че е изпечен достатъчно безквасен хляб за седем дни и че нямаха абсолютно никакъв квас в себе си. Също беше негова отговорност да разпределя хляба за пътуването между членовете на неговия дом според способностите им да носят. Бащите бяха, които инструктираха домовете си според апостолската доктрина на Мойсей.

Никога не трябва да забравяме, че сме повече от индивидуални вярващи в Божието Царство. Ние сме царското свещенство и святата нация на Бог в Новия завет.²⁴ Мойсей беше освободителя и патриархалния баща на Църквата в пустинята.

Бог божествено структурира Израел като свята нация състояща се от 12 племена, всяко от които беше водено от племенен старей или баща. Това се равнява на дванадесетте апостола на Агнето в Новия завет. Тези бащи бяха ключът в свързването на цялата нация в едно голямо семейство. Те бяха стареите, които се събираха пред Мойсей, за да получават апостолска инструкция. Те бяха също тези, които бяха изпратени да шпионират земята. В тези племена имаше групи от домове опериращи като кланове, всяка под водещия баща, който беше виждан като старей. Последната и най-малката единица от тази семейна нация беше индивидуалния дом, всеки воден от баща.

Всяка градивна част от тази свята нация – племена, кланове и домове - беше под нареденото от Бог бащинство. За тези лидери не беше гласувано демократично.

Това бяха отговорностите на бащите:

• 
  Даваха идентичност и дирекция на всеки член от семейството.
  
• 
  Инструктираха ги в апостолската доктрина (това, което идва от Господа чрез лидера, под който са).
  
• 
  Снабдяваха храна и защита.
  
• 
  Уверяваха се, че всеки в дома се развива в своята цел и призвание.
  
• 
  Уверяваха се, че културата на дома е същата като тази на племето, което представляваха и на нацията, към която принадлежаха.
  
• 
  Свързваха ги с по-големите цели на Бог за нацията (тяхната корпоративна идентичност и цел в царството).
  
• 
  Представяха Татко Бог на хората, които Бог беше поставил под тяхната грижа.
  

Десятъка е почитта на Бог давана на левитите като Божието хранилище. Следователно, десятъка е Божият дял от почита, която принадлежи на Него като Баща. Винаги трябва да се дава и повече, както Авраам направи с Мелхиседек.²⁶ Липсата на хора, които дават десятък в църквата ни казва, че има култура на непочитане на Бог и на бащите. Ограбването на Бог от Неговата почит е демонстрирано в ограбването Му на Неговите десятъци. Аз не обвинявам хората, които отказват да дават десятък на институциите. Но това не може да бъде използвано като извинение да не се дава Божия десятък. Принципа на почитане дойде преди закона, както го виждаме демонстриран от Авраам, Исаак и Яков., стотици години преди закона да беше даден чрез Мойсей. Десятъка никога не идваше при институцията, а при левитите като Божиите представители. Те бяха Божиите служители в Стария завет.

Разрушаването на връзката между бащи и синове носи проклятие. Непочитането и неуважението прекъсва потока на благодат през поколенията от бащи към синове.

Дори Исус имаше баща осиновител на земята, Йосиф, когото Той почиташе и му се покоряваше. Мария беше от племето на Левий, и без Йосиф от Юда, Исус нямаше да се роди във Витлеем. Исус нямаше да бъде от племето на Юда и нямаше да са квалифицира да бъде наречен син на Давид или Месията, според пророците. Ние знаем, че Бог беше Негов Баща, но в продължение на 30 години Исус се подчиняваше на земен баща. Ние защо не можем да го правим?

Не е чудно, че Или беше изпратен първо, за да свърже наново сърцата на бащите с техните синове и синовете с бащите им, за да може да бъде унищожено проклятието. Защото без тази жизненоважна връзка, Божието Царство не може да оперира. Защото Божието Царство е царско семейство от бащи и синове; не като от пол, но като в божествената природа на Сина в тях. Бог беше близо да демонстрира този принцип Баща/Син на творението чрез идването на Христос Сина.

Бог позволи да бъде поискано преброяване на населението от Квириний, който беше управител на Сирия²⁷ по времето когато Мария беше бременна. По това време те живееха в Назарет, но пророците бяха казали, че Месията ще се роди във Витлеем. Времето за това преброяване на населението беше толкова перфектно. За да бъде преброен, всеки син трябваше да се присъедини към бащиния си дом. Бащиния дом на Йосиф беше във Витлеем, града на Юда и Давид. Така че, Бог дори използва римския управител, за да свърже наново бащите и синовете правилно.

Отново има раждане, което се случва в Духа, което изисква всеки син да бъде свързан или свързан наново с дома на духовния си баща. Ранната Новозаветна църква се събираше от къща в къща както и в храма.²⁸ Господ възстановява принципа на домовете и на бащите и синовете в този настоящ сезон. Той трябваше да започне първо със Своите хора.

В моя опит в този настоящ апостолски сезон и моята миграция през последните 16 години аз съм видял следното възстановено в моя живот и в живота на тези, които Бог е свързал с мен. Изброил съм нещата в реда, в който Бог ми ги е разкривал, въпреки че някои са се препокривали и са се случвали по едно и също време:

1. 
   Открих моята идентичност като ново създание в Христос, праведен и свят в Него (1983 година).
   
2. 
   Божието Царство като настояща реалност на земята. За мен това дойде чрез откровението за последните времена (1984 година).²⁹
   
3. 
   Миграцията: Движение със сезоните на Бог и виждане как Бог променя мантията на благодат във всеки сезон. Главната мантия на помазание в Мойсей по време на Изхода беше левитската. Но мантията на помазание и благодат се промени в Исус Навин в тази на Йосиф. Исус Навин беше помазан и конфигуриран да прекоси Йордан и да завладее и да просперира в обещанието. Но Халев от Юда беше, който носеше помазанието да порази гигантите. Давид накрая превзе Ерусалим и установи Божието Царство.за мене миграцията беше от петдесятното движение, в харизматичното, в апостолското. Затова оперативната конфигурация на апостолското и на Царството е предимно от мантията и благодатта дадени на Юда. За да изучавате този настоящ сезон и неговата операционна благодат вие трябва да изучавате благодатта и мантията на Юда и Давид.³⁰
   
4. 
   Понятието за небето, и ние като Негови обиталища (Жилища – Йоан 14:2-3)³¹ (1999 година).
   
5. 
   Божествени връзки и нашето прегрупиране с апостолската благодат. Костта трябва да се свърже със своята си кост.³²
   
6. 
   Апостолската доктрина (1989 година).
   
7. 
   Принципа на първородния и остатъка в църквата, като представителен принцип.
   
8. 
   Управление на църквата и принципа за поставения човек (1989 година).
   
9. 
   Христология: Христос е корпоративен: Исус, Главата на Христос; църквата, тялото на Христос (1999 година).
   
10. 
    Разбиране на идеята за „носителите на благодат“ и как да почитаме и да се свържем с това (2004 година).
    
11. 
    Изявяване на зрелите синове в творението (2005 година).
    
12. 
    Финанси на Царството: особено тройния принцип на първите плодове, десятъка и даренията (2007 година).
    
13. 
    Бащи и синове (2008 година).
    
14. 
    Безсмъртие (2009 година).
    

Бог ме е натоварил със следващата фаза на миграцията на църквата, фаза, която ще започне да влияе на нациите по света. Защото земята принадлежи на Господа. Но Той трябва да започне с остатъка в църквата първо.