ГЛАВА ТРЕТА – ИДЕНТИЧНОСТ

ГЛАВА ТРЕТА – ИДЕНТИЧНОСТ

Ако се борим в разбирането на нашата истинска идентичност като синове на Бог, или я виждаме като двойствена, никога няма да бъдем свободни от нашето минало. Ще си влачим мъртвия, вонящ труп на нашето минало, където и да ходим. Не може да има сладка и горчива вода течаща от един и същ извор: „Може ли смокинята, братя мои, да ражда маслини, или лозата да ражда смокини? По същия начин извора не може да дава и солена и сладка вода“.³³

След тридесет и седем години в пълновременно служение, аз съм повече убеден сега отколкото всякога преди, че най-доброто за църквата предстои. Бог винаги запазва най-доброто Си вино за накрая.³⁴

Църквата беше родена в чудотворното; те живееха в него, и аз вярвам, че ще завършим в него. Има хора, които поставят под съмнение автентичността на чудесата днес, или дори нуждата и целта на тези действия на Божията благодат към хората. Но, ако махнехме свръхестественото и чудотворното от Старозаветните и Новозаветните писания, никой нямаше да си прави труда да ги чете някога. Дори нямаше да има човек наречен Исаак, и Библията щеше да завърши със смъртта на Авраам. Това би било като да се махне захарта от шоколада или да се махне музиката от песента. Това би било като камбана, която не звъни!

Човека стои между два свята, или измерения, и е единственото сътворено същество, което съдържа и докосва и материалното и духовното. В човека небето и земята се срещат; той е упълномощен да носи свръхестественото в естественото и да изявява невидимото. Както Исус учеше Своите ученици да се молят: „Твоето царство да дойде. Твоята воля да бъде на земята както е на небето“.³⁶

Всички естествени неща имат своя произход в духа. Духа е най-висшето и управляващо измерение, и следователно естественото трябва да даде място на духа. Естественото е временно, а духа е вечен. Човека е създаден да бъде проявление и образ на Бог в естественото.³⁷ Божието Царство е дух и е свръхестествено, и то управлява естественото. Когато Павел и Сила бяха затворени в затвора, земята започна да се тресе. Вратите се разтвориха и веригите им паднаха. Естественото трябваше да отстъпи пред свръхестественото.

Има едно по-висше измерение от триизмерния и рационален свят, в който живеем. Тази реалност е над реалността и преживяването на нашия естествен свят. Тя е по-висша и превъзхожда, но също включва, рационалната и физическата област. Това е областта на Божия Дух. Вярата отваря вратата и ни свързва с тази област. Божието Слово и Божия Дух управляват тази област и измерение. Вярата е способността да се вижда в невидимата реалност и я прави видима. Произхода на Божието Царство не е от този свят, затова науката и човешкия ум немогат да го схванат или да го контролират.

Писателят на Евреи казва, че Бог поддържа всичко чрез Словото на Своята мощ.³⁸ Павел го казва по следния начин: „Докато не гледаме на видимите неща, а на невидимите: защото видимите неща са временни; а невидимите са вечни“.³⁹

Желанието ми е да създам глад в сърцето на Църквата на Исус Христос да живее в и от тази духовна област. Както казва Павел: „Ако живеем в Духа, нека също и да ходим в Духа“.⁴⁰ Не е защото ходим в Духа това, което ни прави духовни; а понеже сме духовни затова ходим в Духа. Това е начина, по който първата Църква живееше и ходеше. Не бяха само апостолите, които изявяваха свръхестествената сила на Божието Царство, но също и презвитерите, дяконите и всички други вярващи.

Исус каза:
³⁷Ако не върша делата на Моя Баща не Ми вярвайте: ³⁸но, ако ги върша, въпреки, че не Ми вярвате, вярвайте на делата, за да можете да познаете и да повярвате, че Татко е в Мен, и Аз в Него (Йоан 10:37-38).
В продължение на тридесет години Исус никога не вършеше чудеса, но все още беше Божият Син. Чудесата привличат вниманието на невярващите и дори на формалните вярващи и им помагат с тяхната вяра в посланика.

Понякога, както с Мойсей при горящия храст, Бог грабва вниманието ни и ни привлича по-близо, за да можем да приемем Словото Му. Словото е, което променя живота ни, а не чудесата. Всички Божии дела са чудеса за нас, но за Него това е нормално поведение, защото това е начина, по който Той действа. Аз вярвам, че Той също така иска да живеем естествено свръхестествено.

Павел написа до Ефесяните:
⁵Дори когато бяхме мъртви в престъпления, съживи ни заедно с Христос (чрез благодат сте спасени), ⁶и ни възкреси заедно, и ни постави да седим заедно в небесни места в Христос Исус (Ефесяни 2:5-6).
Това е позицията ни и това е идентичността ни. Всичко трябва да протича от нашата идентичност и от нашата позиция.

Чудотворното не трябва да бъде толкова голямо нещо за нас като Божии синове. Това трябва да е нормалният ни начин на живот, защото ние не сме обикновени или прости хора. Това трябва да стане реалност за нас. В Христос ние не сме обикновени хора. В Христос не сме плътски, а духовни. Ние индивидуално и корпоративно носим образа на небесния Човек, а не този на човека от пръстта.⁴¹

Римляни 8:2 казва: „Защото закона на Духа на живота в Христос Исус ме освободи от закона на греха и на смъртта“. Трябва да бъде зададен въпроса и да му се отговори: Ние като човек от новото създание, в плътта ли сме или в Духът? Нека Божието Слово да отговори на това; иначе можем да имаме нашите собствени мнения:
⁹Но вие не сте в плътта, ако наистина Божия Дух обитава във вас. А ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов. ¹⁰И ако Христос е във вас, тялото е мъртво поради греха, но духа е жив поради правдата (Римляни 8:9-10).
Апостол Йоан потвърждава това: „По това знаем, че пребъдваме в Него, и Той в нас, защото Той ни е дал от Своя Дух“.⁴²

Не трябва да оставяме нашите обстоятелства или дори поведението ни да определят кои сме. Христос определя кои сме. Неговата завършена позиция в нас, и това, което Той вече е направил за нас, определя кои сме. Познаването на тази истина ще ни освободи от допълнително нежелано поведение.

Блудния син пасящ свинете все още беше син на баща си. Но той трябваше да дойде на „себе си“, за да бъде освободен от своето скитане. В момента, в който си каза: „Ще се върна при баща си“, той беше освободен от своя робски манталитет. Ето защо бащата изтича към него и го целуна, не поради това, което беше направил или не беше направил, а поради това, което беше той. „Себето“ на блудния беше „син на бащата“.

Това, което Бог казва за мен определя кой съм аз.

Ако Той казва, че аз съм правдата на Бог в Него, тогава съм.⁴³

Ако казва, че съм свят, тогава съм.

Ако казва, че съм Негов син и споделям Неговата божествена природа, тогава го правя.

Ако казва, че съм наследник на Бог и светия, тогава, това е точно, което съм.

Ние сме в Него както Той е в нас. Той е Човека от небето, и това е образа и идентичността, които имаме, защото сме част от небесния Човек.⁴⁴

Йоан казва: "Любовта се е усъвършенствала в нас в това: че можем да имаме смелост в деня на съда; защото както е Той, така сме и ние в този свят".⁴⁵

Употребата на множествено число от Йоан „ние“ в горния стих не означава, че това Писание се прилага изключително за корпоративното Тяло. Когато разгледаме контекста на това изявление, разбираме, че Йоан се обръща към църквата, която е съставена от много индивидуалности. В същия контекст Йоан пише: „Ние Го обичаме, понеже Той първи ни възлюби“.⁴⁶

Той отново използва множествено число „ние Го обичаме“, но със сигурност това не означава, че отделните хора не могат и не трябва да Го обичат. Той също заявява „Той ни възлюби“, и това също не загатва, че Той ни обича само корпоративно. Йоан 3:16 каза: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“. Въпреки, че Той обича света, Неговата любов е на разположение за всеки, който вярва. Едно по-добро разбиране и тълкувание на 1 Йоан 4:17 би било: „Защото както е Той така сме и ние (всички и всеки един от нас) в този свят“.

За мен ключовото нещо в това изявление е, че този стих на гръцки е написан в сегашно време: „Както е Той така сме и ние в този свят“, което посочва, че това не е някаква идеалистична надежда за някой ден, когато Църквата порасне, но е настояща истина и реалност.

КАКТО Е ТОЙ, ТАКА СМЕ И НИЕ В ТОЗИ СВЯТ! НЕ, КАКТО ТОЙ БЕШЕ, ЩЕ БЪДЕМ И НИЕ!

Религиозния дух винаги изисква изпълнение и изтласква настоящите реалности в сладкото скоро и след малко. Йоан казва, че ние сме както е Той в света. Йоан е видял и е докосна възкръсналия, победоносен, свят и безгрешен Христос. „Защото и Този, Който освещава и тези, които се освещават са от един, поради което Той не се срамува да ги нарече братя“.⁴⁷

Божията благодат прави възможно, където не сме живели в тази реалност; благодатта съставлява разликата между моята позиционна и практична святост и праведността. Не беше практикуването на грях на Исус, което Го направи грях. На кръста Бог направи грях Този, който никога не е вършил грях. „Заради нас Той (Бог) направи грях Този (Исус), Който никога не е познавал грях, така че в Него да можем да станем Божията праведност".⁴⁸

Исус казва в книгата Откровение, че Той има ключовете на смъртта и на хадес. Това означава, че Той сега държи властта над тях. Въпроса, който трябва да зададем е: Как постигна Той това, понеже за да победи смъртта, Той първо трябваше да влезе в нея? Той влез в смъртта чрез греха. Нашия грях Му даде законен вход, понеже само този, който съгрешава може да умре, а Той нямаше Свой грях. Така че, нашия грях стана Неговия ключ да влезе законно в смъртта. Но Той не влезе в смъртта чрез бунт, както Адам, а чрез Своето покорство на Бог: греха на Адам беше чрез бунт и практикуване на грях; затова той не можа да се измъкне отново.

Но не и Исус. Неговия грях дойде чрез покорството Му на Бог: „И като се намери в човешки образ, Той смири Себе Си и стана послушен до точката на смърт, дори смъртта на кръста“.⁴⁹ Заради покорството На Исус Бог Го възкреси, и нас заедно с Него. Исус, Който никога не е познавал и не е вършил грях, беше направен грях заради нас. Това беше според Божията воля и замисъл. По същия начин, без да вършим праведност като Исус, Бог ни направи праведни като Него чрез нашата вяра в и покорство на Него.

Бог не вижда греха на първо място като глагол (действия или дела); Той го вижда като позиция и състояние на съществуване. По същия начин, Бог не вижда праведността първо като глагол (действия), а като позиция и състояние на съществуване. Ние трябва да декларираме реалността на нашата позиция, което ще доведе до дела на праведност.

Ако виждаме отделните синове на Бог като „все още в плът“ или „грешници“, никога няма да видим духовния или корпоративен Христос да изявява Божията слава на земята. Аз разбирам динамиките на корпоративността и важността на Тялото. Но избраното, царско свещенство и сятата нация трябва да бъде съставена от избрани и святи индивидуалности, които са царе и свещеници.

Христос на земята беше един преди да стане корпоративен. Но как може един безгрешен корпоративен Христос да се състои от много грешни християни? Точно както много болни отделни части на тялото не съставляват едно здраво тяло, корпоративният Христос може д бъде свят само, ако отделните личности в Тялото са святи и безгрешни.

Отново, искам да подчертая, че Божията благодат е най-важния елемент, който прави това реалност в отделния човек и в корпоративния. Бог гледа на нас различно. Той ни нарича според природата, а не според това как действаме. Той нарече Гедеон, който се криеше и се страхуваше, мъж силен и храбър: „И ангела на ГОСПОДА му се яви и му каза: ‘ГОСПОД е с тебе, мъжо силни и храбри!’“⁵⁰ Той ни нарича святи и безгрешни и вярва, че действията ни в крайна сметка ще се изравнят с това, което сме. Той вижда нашата завършеност от началото и правейки това извиква в проявление и видимост невидимите реалности от новото ни създание.

Това е, което прави Авраам такъв забележителен човек и баща на онези, които вярват. Павел казва, че трябва да последваме по неговите стъпки. Авраам нямаше видимо доказателство, че това, което Бог е казал беше в процес да се изпълни. Когато погледна практичната реалност около него, той видя мъртвата утроба на Сара и неговото тяло, което също беше мъртво.⁵¹ Но чуйте как реагира на това, което Бог беше декларирал:
Защото ако Авраам беше оправдан чрез дела, той е имал нещо, за което да се хвали, но не и пред Бог. Защото какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за праведност“ (Римляни 4:2).
Тука ясно виждаме, че вярата на Авраам в Бог, в това, което Той е казал, е което го направи праведен, а не делата му. Бог му вмени това за праведност. Но нека веднага да кажем, че делата винаги ще следват истинската вяра, защото покорството и упованието в Божието Слово ще води до действия.

Гръцката дума за вмени е логизомай, което означава да считам, да взема под внимание или да вменя (да припиша).⁵² Павел използва думата „вменявам“, за да обясни нашата позиция в Христос: „А това, че му се вмени не беше написано само заради него, но също и за нас. То ще се вмени на нас, които вярваме в Този, Който възкреси Исус нашия Господ от мъртвите“.⁵³

Малко по-късно в Римляни Павел заявява:
Защото, ако чрез престъплението на един човек смъртта царува чрез този един, много повече тези, които приемат изобилието на благодатта и на дара на праведността ще царуват в живота чрез Единия, Исус Христос (Римляни 5:17).
Дори апостол Петър се бори с тази идея, когато погледна на съдържанието на животните в плащаницата, по време на своето видение записано в Деяния 10. Три пъти трябваше да му се повтори това видение, понеже той отказа да се покори на Господа чрез това, което видя. Той гледаше на животните през очите на Закона, юдейската култура, и собствената си душа, и просто не можеше да ги нарече чисти и осветени както направи Бог.⁵⁴

Господ нарече тези животни нечисти под Закона, но сега ги нарича осветени и чисти в Новия завет. Те не бяха променили поведението си. Прасето все още си беше същото старо прасе.

Трябва да внимаваме да не наричаме Божиите хора грешници, онези, които Бог нарича синове; нито пък да мислим за тях като „полу-грешници“ или „полу-светии“. Произхода и раждането са, които определят природата, а не поведението. Да мислим по някакъв друг начин е оскърбление за кръвта на кръста на Христос. Павел казва, че сме ново създание, че старото е преминало, и че всичко е станало ново (минало време).⁵⁶

Ние не трябва да позволяваме на нашето обкръжение да определя кои сме. Разбира се, трябва отчасти да живеем в тази реалност, за да получим пълните ползи от нея. Ако не практикуваме това, което сме, ние живеем извън реалността и истината, които са в Христос. Но все още сме праведни и святи поради Неговата благодат и кръста, а не поради това, което сме или не сме практикували.

Павел казва в Галатяни 4, че Христос дойде в „пълнотата на времето“, за да изкупи нас, които бяхме под Закона, за да бъдем осиновени като Божии синове. Това означава, повече не сме слуги на греха или на Закона. И понеже сме синове, имаме Божия Дух живеещ в нашите сърца, Който ни раздвижва да викаме: „Авва, Татко!“

Павел посочва, че в Стария завет Божиите синове не са се различавали от слуги, но в Новия завет няма деца, които да са слуги, а само синове. Доказателството е идването на Святия Дух:
⁴А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, роден от жена, роден под Закона, ⁵за да изкупи онези, които бяха под Закона, за да получим осиновяването като синове. ⁶И понеже сте синове, Бог е изпратил Духа на Сина Си в сърцата ви, викащ: „Авва, Татко!“ ⁷Затова повече не си слуга, а син, и ако си син, тогава си наследник на Бог чрез Христос! (Галатяни 4:4-7)

И Мойсей наистина беше верен в целият Му дом като слуга...а Христос като Син над целият Му дом (Евреи 3:5-6).
Чешейки ухото си с ключ не променя природата на ключа; той си остава ключ. Но ако не знам истинската му идентичност, аз не мога да разпозная целта му и мога да злоупотребя с него. Когато чрез откровение чрез Словото открия, че съм безгрешен и невинен в Христос, само тогава ще започна да действам правилно и целеустремено. Ключа няма да заключва или да отключва нищо, ако има погрешна идентичност. Само когато се открие истинската му идентичност той ще започне да функционира според целта, с която е създаден.

Поведението ни не определя идентичността ни; идентичността ни определя поведението ни! Ние сме Божията праведност, защото това е, което Христос вече ни е направил.⁵⁷

Това откровение дойде до мен една вечер през октомври, 1983 година, докато изследвах Писанията, и коренно промени целият ми живот и служение. То ме освободи от постоянна борба с дявола и с греха. Никога няма да забравя как повлия на служението ми. Наистина мога да кажа, че след седем години в пълновременно служение, през този ден аз бях отново новороден. Изведнъж свръхестественото започна да се проявява чрез живота ми. Не само че открих кой бях, но врагът също знаеше, и той знаеше, че аз знаех, че той беше поразен. Това, което ме удиви беше, че това се случи не поради молитва и пост, а поради откровение за това, което вече бях. Откривайки тази истина тя ме освободи от начин на живот винаги да се опитвам и да не успявам да живея това, което Библията изисква от мен: „...Понеже е писано: ‘Бъдете святи, понеже Аз съм свят’“.⁵⁸
Чудесата не са награда
Чудесата не са награда за добро поведение; това ще ни върне обратно под Закона на изпълнение и възнаграждение или неизпълнение и наказание. Всичко е свързано с идентичност чрез Божията благодат дадена ни в Христос преди да започне времето.

Когато веднъж това беше възстановено в живота ми, Божията любов започна да тече през живота ми. Силата на любовта е ограничена, където идентичността или не се знае или е поставена под съмнение. Веднъж когато открием и установим нашата истинска идентичност, може ли това да оформи основата и базата за откриването на истинската ни стойност в Неговите очи? Ние сме обекта на Неговата любов като Неговите праведни синове. Неговия ум е пълен с нас като човек, понеже Той ни създаде като образа и подобието на Себе Си.

Истинската стойност винаги се установява чрез правилно идентифициране на даден предмет. Фалшификати или копия нямат истинска стойност. Цената, която някой е готов да плати за даден предмет определя стойността му. Това, което прави това удивително относно човека е това, което Бог, неговия Създател, е готов да плати за възстановяването му. Бог беше готов да плати за нашето примирение. Павел заявява това по следния начин: „А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос, и ни даде служението на примирение“.⁵⁹

Гръцката дума за примирение е каталадже, което означава да разменя, да поправя или да възстановя към благосклонност.⁶⁰ Да възстановя към благосклонност означава да върна обратно към миналото състояние на хармония. Да разменя, в този смисъл, се отнася за взаимната размяна на еднакви ценности.

Няма по-голяма сила от силата на любовта. Това беше силата зад сътворяването и чудесата на Исус. Много от нас имат доста страст и амбиция. Понякога дори сме разпалени, но ни липсва състрадание. Трябва да прибавим към нашата страст, състрадание, защото света ще бъде силно повлиян само когато гледаме на тях през очите на състраданието. Състраданието е страст мотивирана, насочвана им контролирана от любов. Симпатията не е достатъчна; тя не променя наистина нищо. Но състраданието е способността, чрез силата на любовта, да поставя себе си в положението на човека в нужда, докато притежавам силата и желанието да направя нещо за това.

Бог толкова възлюби света, че постави Себе Си в него, за да го спаси. Исус е Бог в положението на човека. Той често беше движен от състрадание и правеше нещо за това. Сещам се за изцелението на тълпите и възкресението на Лазар. Чудесата произтичат от едно смирено, съкрушено и разкаяно сърце изпълнено с Божията любов и със силата на Святия Дух.

Исус не се съмняваше относно Своята идентичност. Някои казваха, че има демон; други казваха, че е винопиец и лакомник. Някои казваха, че е луд. Но нищо не Го отклони, понеже единственото нещо, което имаше значение за Него беше това, което Неговия Баща беше казал за Него. Той знаеше, че беше Сина, Който беше обичан от Своя Баща, и това беше Неговата сила. Той никога дори не се безпокоеше да се защитава.

Едно нещо, което научих и винаги прилагам в живота си е никога да не се защитавам. Това е отговорността на Святия Дух. Веднъж когато разберете, че чрез Закона сте умрели за Закона, и го вярвате, тогава нямате нужда да реагирате на обвиненията на другите.

Той ни кани да се учим от Него и да вземем Неговия ярем върху нас. Той беше впрегнат с Баща Си чрез любов, и това беше начина Му на живот. Ако не сме сигурни кои сме, винаги ще се връщаме към Закона или към религията, за да ни информират. Но закона винаги ни връща преди кръста.