ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – НОВОТО СЪЗДАНИЕ

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – НОВОТО СЪЗДАНИЕ

Павел ни дава някои чудесни прозрения в Римляни 6, 7 и 8 глава, където разкрива кои сме в Христос и какво означава това за нас в настоящият ни живот на земята, както и в бъдещия живот. Павел описва в тези глави изобразяващия принцип на Христос в Неговата смърт, погребение и възкресение.

Преди да отидем в Римляни, обаче, нека да погледнем някои Писания от първото писмо на Павел до Коринтяните, в което той прави контраст между Адам, първия човек, и Христос, последният Адам. Първо, Павел ни казва, че това, което се случи на Христос на кръста чрез покорството Му към Бог е вменено на цялата човешка раса, понеже Той представяше цялата човешка раса: „Защото както в Адам всички умират, така в Христос всички ще оживеят“.⁶¹

Този принцип също се прилага и за греха на Адам, но в обратен ред. Това, което Адам направи чрез своето единствено действие на непокорство в градината беше вменено за цялата човешка раса, понеже всички ние бяхме в нашия предшественик Адам: „Какъвто беше човека от пръст, така са и тези, които са направени от пръст; и какъвто е небесния Човек, такива са и тези, които са небесни“.⁶²

Когато Адам беше създаден той беше човек в образа и подобието на Бог. Той беше човек без да е грешник. Истинската природа на неговата душа беше дух, понеже духа го управляваше. Тялото му, или плътта му, беше безгрешно. Природата му беше: „Адам, Божия син“.⁶³

Никога не трябва да забравяме, че материята сама по себе си не е грешна. Плътта, за която говори Павел не е физическото тяло на човека, защото той вече ни каза, че тялото ни е храма на Святия Дух. Павел говори за „тялото на греха“, като „плътта“ и „стария човек“. Нито едно от тези неща не говори за физическото тяло на човека. Той използва тези изрази, за да говори за старата и грешна природа или манталитет на човека, вменена ни в Адам.

Това, което Павел нарича плътта са неща като идолопоклонство, магьосничество, омраза, съревнования, зависти, гневни изблици, егоистични амбиции, кавги, ереси, и т.н. Той продължава, за да каже: „А онези, които са Христови са разпънали плътта с нейните страсти и желания“.⁶⁴

След възкресението на Исус, Той покани учениците Си да Го докоснат, за да могат сами да видят, че Той има плът и кости и следователно не беше дух. Като допълнително доказателство, Той също им поиска нещо за ядене:

Греха промени природата на човека от дух в плът, от син в роб, и от живот в смърт. Той винаги е имал плът и кости, но истинската природа на душата му беше дух. Бог никога не е възнамерявал да живее в по-ниското измерение на управлявана от плътта душа.

Човек не означава „грешник“ в Божието първоначално намерение за сътворяване. Той стана грях не като беше човек но като се промени по природа чрез едно действие на непокорство. Тази природа на Адам беше предадена на цялото човечество. Човека стана „грешен човек“ или както Павел го казва, беше „в плътта“.⁶⁵ Това означава, че човека е управляван или контролиран от принципа на греха и смъртта и на естествено създадения свят около него.

В Христос праведната природа На Христос е предадена на нас. Христос на земята беше истински човек без да бъде грешник. Той беше „Богочовека“, Бог в плътта (човешка форма) в Исус, без да бъде грешник. Да бъде човек не Го направи грешник. Той беше примера за това как Адам се предполагаше да функционира като човек на земята. Исус не беше само пример за нас, но Той също беше и пример на нас, защото Той ни представяше. Той дойде да ни покаже какво имаше Бог в ума Си когато сътвори човека, „пълен с благодат и истина“.⁶⁶ Библията ни казва ясно, че Той беше човек без грях: „Защото нямаме Първосвещеник, който да не може да състрадава на слабостта ни, но беше изпитан във всичко като нас, без да съгреши“.⁶⁷

Той стана грях за нас едва когато пи от чашата на греха онази нощ, дадена Му от Неговия Баща, когато отиде на кръста. Затова Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо Си ме забравил?“⁶⁸ На кръста, Бог се отнесе към Христо като към нас грешниците, за да може сега да се отнася към нас като към праведния Христос.⁶⁹

Джон Г. Лейк веднъж е казал, че Бог е слязъл в човека чрез Сина Си, за да може човека да се изкачи в Бог. Това е, което сме в Него: „Богочовек“,⁷⁰ както Др. Уилям уверено го описва. Друг начин да го кажем е, „Син на Бог“.

Това не е двойственост, защото в Него ние сме като Него. Христос не беше полу-човек, полу-Бог. Той беше „БОГО ЧОВЕК“, истински Бог и Човек в Едно:
⁹Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството; ¹⁰и вие сте завършени в Него, Който е главата на всяко началство и власт (Колосяни 2:9-10).
Това е тайната на Христос Исус. Той дойде да ни покаже, че „човека“ не беше проблема; „греха“ беше проблема. Прибавянето на Закона не разреши проблема на човека с греха; това само потвърди греха като грях. Греха оживя когато Закона беше въведен чрез Мойсей. Както Павел обясни: „За каква цел тогава послужи Закона? Той беше прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъка, за когото беше направено обещанието...“⁷¹ На друго място той казва: „Жилото на смъртта е греха, а силата на греха е Закона“.⁷² Христос се справи с нашата грешна природа, не просто с нашите грехове, които са поведението ни. Греха отдели човека и Бог, но Христос дойде, за да ги свърже отново. Той ни примири с Бог.

За мен отговора за този труден предмет относно двойствеността лежи в нашия произход. Преди времето, в Христос, кои бяхме ние преди да дойдем във времето и в творението и да паднем и да имаме нужда от примирение? Дори преди да бяхме родени, ние бяхме избраните и призованите от Бог, „Който ни е спасил и ни е призовал със свято призвание, не според нашите дела, но според Неговото намерение и благодат, която ни е дадена в Христос Исус преди да започне времето“.⁷³

Чуйте тази част от първосвещеническата молитва на Исус записана в Йоан:
²⁰Не се моля само за тези, но също и за онези, които ще повярват в Мен чрез тяхното слово; ²¹да бъдат всички едно, както Ти, Татко, Си в Мен, и Аз в Тебе; да могат те също да бъдат едно в Нас, за да повярва света, че Ти Си Ме пратил (Йоан 17:20-21).
Вярвам, че разбирането на това „едно“ е липсващия ключ, който ще разруши двойствеността.

Закона не може да се справи с грешната природа на човека. Това ясно се вижда в историята на Израел в Стария завет. Закона се практикуваше в продължение на 2000 години, но въпреки това никога не промени нацията. Няма значение колко е добро съдържанието на Закона, той винаги напомня на човека за греховете му и го държи със съзнание за греха.

С Христос не е така. Той не посочи към грешника или да осъди грешния човек, но стана грях заради човека, и се справи с нашата грешна природа чрез кръста. Кръста на Исус не беше само краят на греха и изпълнението на Закона, но също и началото на новото създание. Потомъка, за който бяха направени всички обещания дойде, и Закона, който беше прибавен докато Той дойде сега изпълни целта си.

Исус направи всичко това като осъди греха чрез плътта Си на кръста. Не остава никакво плащане за греха; Той го плати напълно. Исус плати всичко, веднъж завинаги, и няма нищо, което ние можем да прибавим. Ето защо Исус умря само веднъж. Старозаветните жертви трябваше да се принасят редовно като напомняне за нашата грешна природа, но те никога не можеха да ни освободят от тази природа или от нашето съзнание за грях. Не е така с кръвта на Исус; тя не само очиства и премахва греха ни, но също премахва и съзнанието за грях:

Той започва като сравнява някой, които живее под Закона с омъжена жена, която е вързана към мъжа си докато той е жив. Ако тя поиска да се омъжи за някой друг докато мъжа й е все още жив, тя е виновна за прелюбодейство. Но, ако съпруга й умре, тя е свободна от Закона на мъжа си и може да се омъжи за друг мъж без да бъде прелюбодейка.

Павел подчертава факта, че човек не може да бъде женен за Христос и за Закона. И понеже Закона е вечен, единствения изход е смърт. Нашата смърт е единственият законен начин да бъдем свободни от законната претенция на закона над нас: „Защото всички съгрешиха и отпаднаха от Божията слава“.⁷⁶ „Защото заплатата за греха е смърт...“⁷⁷

Човека Исус Христос разреши този проблем заради нас; първо, като опази Закона и така изпълни всичките му законни изисквания и, второ, като умря и правейки го плати наказанието, което се изискваше за някой, който не е спазил Закона: „като заличи записаните изисквания [Закона], които бяха против нас. И Той ги отмахна, приковавайки ги на кръста“.⁷⁸

Павел прави ясно, че да бъдем в Христос е единствения изход за нас. Да бъдем отделени от Христос е да бъдем извън благодатта на Бог и под Закона. В Римляни 6^та глава, Павел пише, че когато Христос умря, ние умряхме с Него. Това ни освобождава от законната претенция на Закона над живота ни, така че сега можем законно да се омъжим за Христос. Да бъдем омъжени за Христос носи един друг закон в живота ни: закона на Духа на живота в Христос Исус.

В Христос няма Закон на греха и на смъртта. Закона на Духа не ни осъжда както Закона на греха и на смъртта, но ни освобождава и ни дава сила да обичаме. Той ни казва да обичаме не само Бог, но също ни дава сила да Го обичаме с любовта, която Той е излял в сърцата ни чрез Святия Дух.

Павел, човек, който сам е пораснал под Закона и се е борил да постигне праведност чрез него, описва в Римляни 7^ма глава какво се е случило когато е бил въведен Закона. Той казва, че преди Мойсей да даде Закона, греха не е бил вменяван на човека, но когато Законът бил даден, той напомнял на грешния човек, че е грешник. Законът бил свят и добър, дори духовен, но грешната природа в падналия човек създали проблема. Той заповядвал на човека какво трябва да прави, но не му давал сила да го спазва. И Закона е приложим дори и днес, но само за онези, които са извън Христос.

Някои от изявленията на Павел в 7^ма глава са проблематични, понеже той пише и в първо лице и в сегашно време, което звучи сякаш, че говори за настоящото си състояние:

Павел пише на юдейски вярващи в Рим, които са познавали Закона и са преживявали проблеми, понеже не са знаели какво да правят със Закона сега когато са получили благодат чрез вяра в Христос. В това и в други писма, Павел прави ясна тяхната (и нашата) позиция и състояние в Христос по отношение на греха:

Без съмнение Павел, фарисея на фарисеите, че е бил невинен относно праведността, която идва чрез Закона. Чрез собствената си насърчителна решителност и сила на твърдостта, той постигна това, което повечето юдеи биха считали за религиозен и морален успех. Той беше спазил Закона, но неговата победа беше без вътрешно задоволяване:

1. 
   Да бъдеш в робство на греха срещу това да бъдеш мъртъв за делата на тялото.
   
2. 
   Да бъдеш в плен на Закона на греха срещу това да бъдеш свободен от Закона на греха и на смъртта.
   
3. 
   Да бъдеш роб на греха срещу това да бъдеш свободен от греха, и да бъдеш роб на правдата.⁷⁹
   

Едното описва Павел под Закона. Другото го описва в Христос като ново създание. Той не се опитва да ни каже каква битка има новото създание на човека, с двете природи в конфликт, колкото описва на тези юдейски вярващи (и на нас) колко е безполезно да се опитваш да служиш на Закона и на Христос. Той описва как Христос го е избавил от Закона и как сега той живее чрез закона на Духа на живота в Христос Исус. И той ни казва, че ние можем да правим същото.

Проповядването, че човека от новото създание има две природи, едната плът, а другата дух, и след това да се описва как трябва да действаме и как Бог ще ни накаже, ако не го правим, ни връща обратно към действието на Закона. Това ни прави легалистични и никога няма да създаде победоносен живот в тези, които слушат тези послания, защото това е мотивирано от страх, наказание и награда.

Закона на Духа на живота в Христос Исус ни освобождава от този начин на живот, защото той е мотивиран от Божията любов отвътре. Дисциплинирането е и винаги ще бъде част от синовството, но не както Закона го прилага. Дарил Ууд обяснява:

Второ, случайните грехове не доказват съществуването на две природи - и стара и нова - във вярващия. Те просто доказват, че всички ние имаме свободен избор. В случай на изкушение и разсеяност аз имам възможността, чрез свободната си воля, да се върна към старият си начин на живот. Това не означава, че нося старото заедно с новото. Обратно на тази идея, Писанията са напълно ясни, че човек не може да участва в новия живот в Христос без първо да махне стария.⁸⁰

Апостол Йоан прави следното изявление, което е важно по този въпрос:

Това, което Божието Слово казва по даден въпрос трябва да отменя това, което виждаме или преживяваме навсякъде около нас. Аз немога напълно да схвана или да разбера дълбочината на това, което Йоан казва: „Който е роден от Бога не съгрешава, защото Неговото семе остава в него; и той не може да съгрешава, защото е роден от Бога“.⁸²

Гръцката глаголна форма за „не съгрешава“ е в сегашно продължително време и може да се преведе: „Който е роден от Бог не продължава да съгрешава“. И това точно е смисълът. Някой, който е роден от Бог не може да продължава да съгрешава понеже Неговото Семе остава в него. Семето носи природата в себе си; генетичен код или ДНК. То не може да бъде наполовина царевица и наполовина грозде. Семето на Бог е Христос, а Христос не е наполовина грешник и наполовина Бог. Библията ни казва ясно Кой беше Христос когато ходеше по земята: Той беше човека от небето. Не наполовина грешник и наполовина Бог, а Бог и човек в „божествена Цялост“. Павел нарича това „ново създание“, където всичко старо е преминало. Йоан дори отива по-далеч от това и заявява: „По това са явни Божиите деца и децата на дявола: Който не практикува праведност не е от Бог, нито пък този, който не обича брат си“.⁸³

Йоан заявява, че доказателството, че сме родени от Бог е практикуване на праведност, както и да обичаме брат си. Не можете да бъдете родени от Бог, а да не обичате другите. Това е като една овца да каже: „Аз съм овца, но не давам вълна“. Даването на вълна е доказателство, че сте овца. По същия начин, праведността е доказателството, че сте родени от Бог. Въпреки че не мога напълно да го схвана, аз трябва да вярвам и да го приема и чрез него да бъда свободен да живея според първоначалния ми замисъл. Запомнете, човека беше намерен в Христос преди да бъде загубен в Адам.