ГЛАВА ПЕТА – ХОДЕНЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

ГЛАВА ПЕТА – ХОДЕНЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

Ключа за живот на ходене в свръхестественото тече от нашата идентичност в Христос.

Сега усещам, че следващото нещо е идентичност. Ако не разбираме нашето ново създание, в Христос никога няма да видим Божиите синове изявяващи Божията слава на земята. Никога няма да видим изявата на Божиите синове, за което копнее творението.⁸⁴

Раждането на Йоан Кръстител доказва колко е сериозен Бог за това кои сме. Не можеше да му бъде дадено никое друго име. Само простата мисъл за погрешна идентичност дадена на Йоан доведе до това баща му да бъде поразен с немота докато не се съгласи с Бог.

Еди мой добър приятел, който е в служението и пътува като част от апостолски тим до много нации, ми разказа следната удивителна история за раждането на втория му син, Павел, която доказва тази точка от точната идентичност.

Когато майка му, която е истински пророк, забременяла, те нямали подготвено име за него, понеже гинеколога им казал, че бебето ще бъде момиче. Съпруга отишъл в библиотеката, за да потърси едно прекрасно име. Ивон, обаче, усетила Господ да й казва, че детето й ще бъде син и че те трябва да го нарекат Пол, понеже той е щял да бъде призован в пълновременно служение. Пол означава „съд призован от Бог“.

Когато бебето се родило, то било момче, точно както Господ й казал. Ивон признала по-късно, че чувствали, че името Пол било „твърде обикновено“ име. Те искали синът им да има „по-изискано“ име, така че го кръстили Джъстин Пол О'Нийл. В началото той се развивал нормално и започнал да говори рано както всяко нормално дете на неговата възраст. Но родителите му му викали на първото му име, Джъстин. Изведнъж, когато бил на около 21 месеца, той спрял да говори и да комуникира. Месеци наред той бил ням. Никой не знаел защо, и семейството било много загрижено. Събранието било толкова загрижено, че предложили да бъде занесен на тестове, за да проверят и да идентифицират проблема. Семейството, от своя страна, се молело за това и пазело мира си относно ситуацията.

Един ден в кухнята, по-големия брат Едуин, който бил 13 годишен, отчаян погледнал по-малкият си брат Джъстин и казал: „Ти си Пол“. Веднага, езика на малкото две годишно момче се развързал и той отговорил: „Аз съм Пол“. Майка му ми каза, че дни наред той казвал името си във всяко изречение: „Пол гладен, Пол спи, Пол играе“, и т.н.

Те започнали да му викат само Пол, и години по-късно решили да го запишат наново като направят Пол първото му име. Когато информирали Пол за решението си, той бил много щастлив и дори добавил: „И махнете второто име; не мога да го понасям“.

Ивон, майката, каза, че питала Господа какво се е случило и защо. Господ й казал: „Гордостта в сърцето ти искаше да го кръстиш с по-престижно име“. Тя ми каза: „Врага се опита да влезе и да го ограби от съдбата му“. Днес Пол е в служението след голяма борба. Аз го познавам лично. Какъв човек на Бог, който мрази религията и мъртвата традиция със страст.

Това не може да е просто случайно съвпадение на обстоятелствата. Грешната идентичност ще направи църквата да загуби гласа си и ще я понижи до неефективност!

Миналата година в Швейцария едно италианско семейство в служението ми разказа една дори по-удивителна история за раждането на сина им. Те вече били решили какво ще бъде името на тяхното момче, когато майката влязла в родилното отделение. Тя се борила в родилни болки с часове. Точно когато ситуацията станала опасна и живото-застрашаваща, една медицинска сестра, която била християнка влязла в родилното и я попитала: „Как ще кръстите детето?“ Майката отговорила като й казала какво име са избрали. Медицинската сестра й казала: „Това ви е проблема; това момче е ‘Джошуа’“ (не е истинското му име).

Майката била толкова изтощена по това време, че казала: „ОК, името му е Джошуа“. Тогава сестрата извикала и казала: „Ела, Джошуа“! В следващия миг, за учудване на всички, бебето излязло с голяма сила. Излизайки то някак си хванало медицинския скалпел (ножа), който лежал на чаршафите, и порязало ръката на доктора.

Как е това за известяване за идването ви на света?

Едно от децата на един от пасторите ни в Дърбан се бори години да забременее. Тя и съпруга й вече бяха минали през всички видове скъпи процедури и си мислеха за алтернативни начини, по който да имат бебе. В отчаянието си те дори обмисляха да имат сурогата майка.

Бащата ми каза по късно, че тъста му (пастора) му е казал, че първото им бебе ще се казва Сион, но тъй като те вярвали, че бебето ще бъде момиче, вече имали няколко имена за момичета, от които да избират. Аз незнаех нищо затова, и след последната Апостолска среща Отворено небе, слязох от платформата, отидох при тях, прочетох в ай пада си: „Името му е Сион“. Те приеха това слово като потвърждение на това, което баща им им беше казал преди много години. Е, тя сега е бременна, и момченцето казващо се Сион ще се роди по време на следващата ни годишна Апостолска среща.

Всичко е свързано с идентичност! Ето защо Бог промени името на Яков на Израел. Всичко е свързано с идентичност, защото това определя съдба и цел.⁸⁵ Яков промени името на последния си син Венони на Вениамин.⁸⁶

Идентичността е природа, а природата е идентичност! Притчи 22:1 казва: „По-добре е да се избере добро име отколкото богатства, благоволение отколкото сребро и злато“.
Въпроса на Шекспир: „Какво има в името?“ трябва да се е вземал много на сериозно в древния еврейски свят, защото името било неразделна част от личността. Казано е: „Човека се състои от тяло, душа и име“. „Както се казва човека, такъв е и той“.⁸⁷
Поглеждайки към естественото раждане на нашите деца обяснява целия въпрос на погрешната идентичност на това да имаме две природи. Когато децата ни се родиха, те не бяха зрели, и не постъпваха зряло. Но това не променяше природата им. Поведението им се промени с времето, но не и природата им. Аз ги обичам не поради поведението им, поради природата им. Те са мои синове и дъщери, „кост от костите ми и плът от плътта ми“.⁸⁸ Незрелите синове живеят към своята идентичност като синове, а зрелите от своята идентичност като синове.

Чудесата трябва да текат в живота и на зрелите и на незрелите, докато знаят кои са. Божието обещание към Църквата още си остава: „Истина ви казвам, който вярва в Мен, делата, които Аз върша и той ще ги върши; и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Моя Баща“.⁸⁹ По-великите дела принадлежат на вярващите, всеки, който е призован от световната система в Божието Царство.

Така че, защо чуваме и виждаме толкова малко за чудотворното? Вярвам, че една причина е, че понеже някои сектори в Църквата чувстват, че дните на чудесата са свършили. Други чувстват, че вярващите нямат нужда да виждат чудеса; само невярващите имат. Аз вярвам, че ние служим на един Бог на чудеса. Той никога не се променя: „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги“.⁹⁰ Не става въпрос толкова затова да бъдем наблюдатели на чудеса. Това, от което се нуждаем днес е живот на чудеса, точно както е в обещанието, което Исус направи към Своите последователи:
¹⁷И тези знамения ще придружават онези, които вярват. В Мое име ще изгонват демони; ще говорят с нови езици; ¹⁸ще хващат змии; и ако изпият нещо смъртоносно, то по никакъв начин няма да им навреди; ще полагат ръце на болните, и те ще оздравяват (Марк 16:17-18).
Това е обещание на Исус към всички, които вярват. Защо тогава толкова много дават на дявола по-голямата сила? Поради някои религиозни хора, всичко, което е свръхестествено е демонично, зло, хипноза, или Ню Ейдж.

В тези невероятни дни на апостолска реформация, можем да очакваме да се издигнат истински апостоли, които не само ще живеят живот, който е свръхестествен, но също така ще водят Църквата в такъв начин на живот. Първите апостоли и ранната Църква живееха по този начин. Апостол Павел беше един от най-великите реформатори живели някога, и той наистина имаше ума на Христос. Служението на Павел се състоеше от доктрина, откровения и чудеса. Той имаше божествено прозрение за Закона и за благодатта, за Църквата, и за служението на Христос и за Неговото Тяло.

Свръхестественото не винаги трябва да бъде грандиозно. Ние не трябва да търсим чудеса и знамения заради сензацията, но чудесата трябва да бъдат част от нормалният ни живот.

Внимавайте, Църквата на Исус Христос, от позиция на правилна идентичност, скоро ще пристъпи в свръхестественото както никога преди. Бог ще свидетелства за възкресението на Своя Син чрез извършването на мощни чудеса и знамения чрез Своите хора.

Нека да го кажа отново, много ясно: Чудесата не променят живота ни; само Божието Слово прави това. Чудесата са естествено изтичане от живота на всеки вярващ. Те повишават нивото на вяра в Словото. Те също така помагат на невярващия да повярва на посланика, а това е важно. Без вяра в посланика, как ще повярват на посланието му? Исус винаги изискваше вяра от онези, които бяха около Него. Онези, които нямаха вяра в Него бяха онези, които не Го почитаха и не Го уважаваха.

Исус каза:

Свръхестественото ще привлече вниманието на множествата, и ние трябва да използваме това привличане, за да прокламираме и да демонстрираме Божието Царство. Когато Исус изпрати учениците Си по двойки, Той ги инструктира да изцеляват болните, да очистват прокажените, да възкресяват мъртвите, и да изгонват демони като демонстрация, че Божието Царство е дошло.⁹¹

Поради множествата, ние трябва да бъдем дисциплинирани да управляваме приоритетите си и времето си по начина, по който го правеше Исус. Той прекарваше по-голямата част от времето Си със синовете Си, учейки ги и обучавайки ги в Словото. Дори Павел в Деяния 19 прекара 2 години с 12 ученика в Ефес, поучавайки ги на Словото за Божието Царство нощ и ден. Едва тогава той извърши мощни и необикновени чудеса, което доведе до това, че цяла Мала Азия чу Словото.

а) От религиозните:

Исус и първата Църква получиха голямо преследване поради тълпите, които бяха привлечени към тях. Несигурните и безжизнени религиозни институции преследват онези, които се движат в тази област, понеже това измерение показва кои наистина са те. Те се страхуват да не загубят контрола си върху хората и финансите им. За религиозните, хората означават пари, а когато религиозните хора загубят парите, те губят властта, а това ги вбесява. Когато религиозните фарисеи видяха тълпите да следват Исус, те искаха да Го убият.

Вавилон, Майката на блудниците, е описана като тайна в Откровение 17. Ключа за разкриване на нейната идентичност е този, че чашата в ръката й е пълна с кръвта на всичките пророци и светии. Има само един град, който убиваше всички пророци. Исус разкрива неговата идентичност в Матей 23: това беше религиозния Ерусалим, който избиваше всички пророци, които Бог изпращаше към него. Това беше религиозния център на всяка религия и следователно „Майката“ на всички религиозни блудници.

Откровение нарича Ерусалим духовния Содом и Египет: „И техните мъртви тела ще лежат по улиците на великия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където също и нашия Господ беше разпънат“.⁹²

б) От политиците:

Политическата сфера също ще реагира яростно поради същата причина като религиозната. Данаил 2 ни казва, че звяра е световната политическа система. Блудницата и звяра имат същия произход, което е причината защо звяра винаги носи блудницата, както е в книгата Откровение. Те винаги си сътрудничат в опита си да затрият истинската Църква. Не се изненадвайте, ако това се случи отново.

в) Атаката отвътре:

В Царството плевелите и житото растат заедно.⁹³ Синовете на злият и синовете на Царството са в едно и също поле. Исус имаше Юда отвътре, който Го предаде. Когато чудесата започнат да текат, не трябва да се изненадваме, ако дойде голяма опозиция отвътре.

г) Предизвикателството на просперитета:

До сега, по-голямата част от Църквата е предизвиквана от липсата на финанси. Толкова много са взели своите решения въз основа на наличността на парите. Повечето църковни бордове се съветват с Мамона в место с Бог, решавайки какво да правят. Ето защо повечето събрания са деветдесет и девет процента насочени към финансите.

Бъдете готови, защото изобилие от финанси идва към Църквата със свръхестественото. По-трудно е да се справим с предизвикателството на просперитета отколкото с липсата на пари. Опасността ще се състои в това, че сега няма да има нужда да се консултираме с Бог, понеже парите могат да направят това за нас. Решението за това предизвикателство лежи в нашето покорство към Святия Дух, а не във факта, че можем или не можем да си го позволим.

Едно нещо, което знам със сигурност е, градове ще се обърнат към Господа, и с това ще дойде изобилие. Ако ме питате за липсата и просперитета, мога да напиша томове и за двете. Но, ако имам избор, ще избера изобилието вместо липсата, защото това е Божият избор за нас.

Липсата е като пустинята; тя ни учи да уповаваме само на Бог, така че когато изобилието дойде, за да ускори целите и плановете на Бог в живота ни, ние ще бъдем установени в това да поставим доверието си единствено в Него като нашия източник. Пиша повече затова в моята книга, Свръхестествена култура: живот отгоре.⁹⁴

Чрез покорство на едно видение, което Павел имаше за Македония, апостолския тим на Павел и Сила дойде във Филипи и намери едно момиче, което действаше чрез гадаене:
¹⁶Един ден докато отивахме на мястото за молитва, срещнахме една слугиня обладана от демон. Тя беше гадателка, която печелеше много пари за господарите си. ¹⁷Тя следваше Павел и останалите от нас, викайки: „Тези мъже са слуги на Всевишния Бог, и те са дошли да ви кажат как да се спасите“.

¹⁸Това се повтаряше ден след ден докато Павел толкова излезе от търпение, че се обърна и каза на демона в нея: „Аз ти заповядвам в името на Исус Христос да излезеш от нея“. И веднага той я напусна (Деяния 16:16-18 NLT).
Това струваше на собствениците на слугинята голяма загуба на пари. Павел и Сила бяха обвинени, тежко бити, и хвърлени в затвора, където тази нощ Бог извърши едно мощно чудо. Вратите на затвора се отвориха широко, и хората се спасиха и се кръстиха. Целият град беше докоснат.

Всяка глава в Новия завет, до и особено след деня на Петдесятница, е наводнена със свръхестественото. Божието Царство не се състои само от думи, но също и от сила.

Как можаха египетските магьосници да направят това? Спомнете си, че Бог го направи първи. Те само копираха това, което Бог направи, чрез магьосничество и тайни дела, сякаш триковете им бяха реални. Защо те не можаха да махнат кръвта от водата и жабите от земята? Защо фараон помоли Мойсей да махне тези неща? „Фараон извика Мойсей и Аарон и каза: ‘Помолете се на Господа да махне жабите от мен и от хората ми, и аз ще пусна хората ви да отидат и да принесат жертви на Господа’“.⁹⁶

Фараон, който виждаше себе си като бог, не вярваше в магиите на своите магьосници. Той знаеше, че това бяха измамни и тайни изкуства. Самият той беше обучен в тези неща. Никой демоничен магьосник в дните на Йосиф не можеше да каже на фараона съня му и значението му.

В дните на пророк Данаил, цар Навуходоносор имаше един сън. Той отказа да каже съня си на магьосниците и на мъдреците си, понеже знаеше, че те ще дойдат със собственото си тълкувание. Никой не можеше да му каже нито какво беше сънувал нито значението на съня. Само Данаил знаеше съня и тълкуванието му.

Никъде в Библията не виждаме някога дявола да изцелява хора. Той е лъжец, крадец и убиец от началото. Аз вярвам, че винаги когато има така нареченото изцеление чрез магия или черна магия или демонични действия, това е дявола измамващ хората като временно маха това, което той първо е поставил. Опасността от изцеления или чудеса чрез демоничната област е, че вие се отваряте за дори по-лоши неща.

Само Божието име е Яхва Рафа: „ГОСПОД, Който е наш Изцерител“. И Той няма да сподели славата Си с дявола. Демоничните духове в свещениците на Ваал не можаха да смъкнат огън от небето.⁹⁷ В тези дни на несигурност, страх, объркване и заблуда, хората все още викат: “’Тогава вие призовете името на вашите богове, а аз ще призова името на ГОСПОДА; и Бога, който отговори с огън, Той е Бог’. И така целият народ отговори и каза: „Добре казано“.⁹⁸

В книгата Деяния, откриваме някакъв Симон, магьосник, противопоставящ се на евангелието на Царството и на демонстрацията на силата на Святия Дух. Ето го библейския разказ за тази среща:
⁵Тогава Филип слезе в град Самария и им проповядва Христос. ⁶И множествата единодушно приеха нещата говорени от Филип, чувайки и виждайки чудесата, които вършеше. ⁷Защото нечистите духове, викайки със силен глас, излизаха от мнозина, които бяха обладани; и много, които бяха парализирани и куци бяха изцелени. ⁸И имаше голяма радост в този град.

⁹Но имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и удивяваше хората в Самария, претендирайки, че е някой велик, ¹⁰когото всички те слушаха, от най-последните до най-великите, казвайки: „Този човек е великата Божия сила“. ¹¹И те го слушаха, понеже той ги беше удивявал с магиите си дълго време (Деяния 8:5-11).
Единствената сила, чрез която дявола действа е измама. Ние сме призовани да изобличим тази измама чрез разкриване на истинската Божия сила и власт. Докато църквата не спре да си играе на религиозни игрички и не се появи в силата и властта на Бог, дявола ще забавлява тълпите с измамата.

Павел следваше модела и стратегията на Исус в превземане на градове и нации за Божието Царство. Той започна да поучава евангелието на Царството ежедневно в продължение на две години и половина, в една „домашна“ обстановка само с 12 ученика, прекарвайки цялото си време с тях.

Често се чудя как „съвременната“ Църква с нейните програми за църковен растеж би анализирала Павел с този начин на водене на „църква“: без да прибавя членове за поне две години, единствено поучавайки всеки ден, и без да има никаква друга програма за привличане на хората. Неговата програма беше Словото; само ясната, проста, апостолска доктрина. И спомнете си в Деяния 19^та глава как хората носеха своите магьоснически книги, за да бъдат изгорени и бяха освободени.

Това е истинския апостолски ред:

Това започна като поучения за Царството в училището, но след това Павел мигрира отвъд училището в изявяването на силата на Царството над силите на тъмнината. Той мигрира с 12^те извън дома и училището до пазара и започна да демонстрира силата на Царството, което проповядваше и поучаваше в града и в останалата част от Азия.

Не става въпрос за избор между домашно служение на поучение основано на Словото, или публично служение на проявления; става въпрос за двете. Учете синовете в дома и евангелизирайте изгубените в маркетплейса. Не става въпрос или Словото на Царството или изявата на неговата сила; става въпрос за двете! Аз пиша това под инструкцията на Святия Дух, за да ви кажа, че е дошло времето да прибавим проявление към Словото, което проповядваме.
¹¹А Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел, ¹²така че дори носеха на болните кърпички и престилки от тялото му, и болестите ги напускаха и злите духове излизаха от тях (Деяния 19:11-12).
Словото комбинирано с проявлението на Духа води до следното:

1. 
   Дванадесет обикновени, безсилни вярващи бяха изкупени от религиозната система и станаха динамични ученици, които промениха града си и Азия.
   
2. 
   Управляващите религиозни духове бяха разобличени в юдейските заклинатели.
   
3. 
   Свръхестественото привлече вниманието на града, на юдеи и на гърци.
   

Резултата беше слава за Бог:

Този настоящ апостолски сезон е следвал същият божествен модел през последните 15 години. Културата на Словото е добре възстановена.

1. 
   Апостолската доктрина: Това не означава, че апостолите бяха единствените, които проповядваха, но това беше продължаващото да излиза слово давано от Бог на апостолите.
   
2. 
   Общението.
   
3. 
   Разчупването на хляба.
   
4. 
   Молитвите.
   

Всички тези неща бяха жизненоважни елементи в обучението и дисциплинирането на новите вярващи. Това беше Деяния 2:42. Но сега е дошло времето да се придвижим до Деяния 2:43:

Вярващите отиваха в храма за молитва, и това беше времето когато чудесата започваха да се случват. В храма виждаме следващото ниво, а именно, събранията на градската Църква, корпоративно събиране на тълпите.

Няма значение колко хиляди може да има някой в местната църква в един град, те сами по себе си не могат да бъдат градската Църква. Ще е нужно стареите (бащите) на повече от две или три местни църкви да се съберат заедно, за да се изгради Църквата в града. Апостолите бяха, които донесоха единството на Църквата в града. Тяхната доктрина се проповядваше всеки ден от къща в къща. Църквата мислеше еднакво без да се съревновават един с друг. Всеки носеше своята уникална благодат, за да служи и да предавана по-голямото Тяло на Христос.

Молитвата пусна в действие свръхестественото в Църквата, и резултата беше, че страха от Бог дойде върху всички. Бог донесе благоволението на грешниците и на града към Църквата и всеки ден прибавяше към Църквата онези, които се спасяваха.

Ние се нуждаем от нещо повече от просто съживление. Не искаме да се връщаме към съживленията от миналото. Нуждаем се от реформация, която ще реконструира Църквата и ще донесе пълнотата на Христос на земята. След това се нуждаем от Христос в Неговото Тяло, Църквата, за да упражнява своето служение на примирение на света с Бог. Нужно е правилно апостолско управление, за да бъдем Църквата, която Христос е възнамерявал да бъдем, и да управляваме и да царуваме като настойници на Царството на земята.

Моята молитва в тези страховити дни е:

Господ иска да върши дори повече от това. Да! Той иска да върши чудесата, от които се нуждаете в живота ви. Но най-голямото нещо, което Той иска да извърши за нас е да ни направи чудото и знамението; носители на чудесата. Той иска да бъдем носителите на Неговото присъствие! Той иска да ни направи Неговото проявление на земята и причината, поради която света вярва, че Исус Христос е изпратен от Татко Бог!