ГЛАВА ДЕВЕТА – ЙОАН И ПУСТИНЯТА

ГЛАВА ДЕВЕТА – ЙОАН И ПУСТИНЯТА

Раждането на Йоан Кръстител сигнализира краят на Стария завет и Закона и обяви, че е дошъл краят на вековете. То също въведе началото на века на Царството: века на Христос и Новият завет.

Исус каза, че никога не се е раждал от жена по-велик пророк от Йоан:
²⁷Това е този, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам Моя посланик пред лицето ти, който ще приготви пътя ти пред тебе“. ²⁸Защото ви казвам: „Сред родените от жени няма по-велик пророк от Йоан Кръстител: но този, който е най-малък в Божието царство е по-велик от него“ (Лука 7:27-28).
Йоан Кръстител, най-великият пророк и слуга на Бог раждан някога от жена, щеше да застане лице в лице пред най-великият (и единороден) Божий Син роден от жена. Слугата, сянката, дойде пръв (Стария завет) и представи и направи път за Сина, Светлината (Новия завет).

Какъв преход, и каква реформация! Свидетелят на Светлината представи Светлината, Христос, Божият Син, докато двамата стояха лице в лице при реката Йордан! „Той не беше тази Светлина, но беше изпратен да свидетелства за тази Светлина“.¹³⁵

Йоан, гласът викащ в пустинята, и Христос, Божието Слово, се срещнаха лице в лице. Закона и благодатта, сянката и Светлината, се срещнаха лице в лице при реката, и Законът и сянката отстъпиха пред благодатта и Светлината на Бог. Йоан заяви: „Това е Този, който идвайки след мен, е назначен преди мен, чиито връзки на сандалите не съм достоен да развържа“.¹³⁶

Небето и земята се срещнаха този ден във водата и Йоан заяви:

Народът на Израел прекоси тази река от пустинята към Обещаната земя. Бог заповяда на Исус Навин да поставят 12 камъка в реката за спомен. Тези камъни представляваха 12^те племена на Израел. Сега, в същата тази река, стоеше Канарата на вековете, истинският Божий Израел, смирявайки Себе Си пред Йоан, за да „изпълни цялата правда“.¹³⁸

Главната характеристика на брат Уилям Дж. Сиймор, главният човек, когото Бог използвал в съживлението на Азуза Стрийт през 1906-8 година, освен факта, че бил цветнокож, била смирението.¹⁴⁰

Андрю Мъри от Южна Африка бил пастора на Датска реформирана църква в Уорцестър в Уестърн Кейп. През 50^те години на 19^ти век имало голямо изливане на Святия Дух с доказателството на говорене на други езици в неговата реформирана църква. В църквата му имало цветнокожи, и това били маргинализирани хора като тези, които приели с кротост това мощно движение на Бог. След това то започнало да се разпространява по фермите и по цялата ни нация.¹⁴¹

Шестдесет години по-късно, когато Джон Г. Лейк пристигнал в Южна Африка от Мисията на Азуза Стрийт с „петдесятното“ преживяване, съпровождано от мощни знамения и чудеса, отново бедните и смирените в Южна Африка били тези, които приели това мощно движение на Бог.

През 20^те години на 20^ти век Смит Уигулзуърд казал на Дейвид дю Плеси, „Г-н Петдесятница“, който бил главният секретар на Мисията Апостолска Вяра, че ако остане смирен и покорен, Бог ще го използва за едно от най-великите движения на Святия Дух. И той направил точно това.¹⁴²

Пророк Исая е написал това изцяло важно слово, което подчертава тази истина: „Моите ръце са направили небето и земята; те и всичко, което е в тях са Мои. Аз, ГОСПОД, говорих! Аз ще благословя тези, които имат смирени и разкаяни сърца, които треперят от Словото Ми“.¹⁴³

В тази настояща реформация, която отново разтърсва земята, не е изненада за мен когато виждам кого използва Бог и кои са тези, които откликват и приемат тази радикална трансформация. Тази апостолска реформация, както някои я наричат, е съживление на смирение и съкрушаване. Както Тамо Найду правилно я дефинира: „Апостолската реформация ни учи как успешно да умрем за себе си“.¹⁴⁴

За мен, тази настояща апостолска реформация не е свързана с титлата апостол. Тя е свързана с треперене от Неговото Слово. Покорството, в края на краищата, е белега на истинското смирение.

Истинското смирение е свързано със страха от Господа и с покорство на Божието Слово. То носи Църквата обратно към централността на Христос и на Писанията. Тази реформация се стреми да реформира човека обратно в образа и подобието на Бог, което е Христос: „Той е образа на невидимия Бог, първородният над цялото творение“.¹⁴⁵ И: „Който бивайки сиянието на Неговата слава и точния образ на Неговата личност, и държейки всичко чрез словото на своята сила, когато чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на Величието на високо“.¹⁴⁶

Онези, които виждат тази апостолска реформация като възможност да се сдобият с по-висок ранг и титла, и чрез това се стремят към почит и превъзходство сред братята, действат в един противоположен дух от този на Христос. Такъв дух е противоположен на това, за което се отнася тази настояща реформация. Смирението е ключът. Честта и помазанието не идват от титла, а от смирение, чрез благодат. Сам Исус каза, че ние трябва да се учим от Него: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото Аз съм благ и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си“.¹⁴⁷

Чуйте отговора на Йоан на тези, които бяха изпратени, за да разберат кой е той:
²¹А те го попитаха: „Какво тогава? Илия ли си?“ И той каза: „Не съм“. „Не си ли пророкът?“ И той отговори: „Не“. ²²Тогава му казаха: „Кой си? за да дадем отговор на тия, които ни пратиха. Какво казваш за себе си?“ ²³Той каза: „Аз съм гласът на един викащ в пустинята: ‘Направете прав пътя на ГОСПОДА’, както каза пророк Исая“ (Йоан 1:21-23).
Йоан можеше да отговори с да и на двата въпроса, понеже Исус каза, че той беше Илия и най-великият пророк раждан от жена. Но силата на Йоан беше в посланието му. Посвещението му към задачата му беше неговата тайна. Ето защо, той не се интересуваше от капризни мантии и одежди. Облеклото му беше от камилска козина, така че да може да издържи суровата обстановка на пустинята. Храната му беше проста, понеже той не живееше, за да яде, а ядеше, за да живее и да изпълни поръчката си. Посланието му беше смело и безкомпромисно, сериозно предизвикателство за традиционните религиозни лидери и за много други, които идваха при него, за да бъдат кръстени. Той наистина дойде в духа на Илия, за да покаже на отстъпилата нация кой беше Бог.

Посланието на Йоан беше: „Покайте се, защото небесното царство наближи“.¹⁴⁸ Той описваше какво означава това на грешниците, на бирниците и на фарисеите, които идваха да бъдат кръстени. Някои той смъмри, които си мислеха, че искат да бъдат най-модерното нещо без промяна на сърцето:

Винаги го намирам за очарователно когато истински смирени хора искат да се смиряват още в присъствието на Господа, докато гордите, които си мислят, че са смирени не виждат нуждата от смирение и послушание. Те гледат на тези качества като на слабости, чувствайки, че отдавайки послушание и почит на другите ще ги направи да изгубят лице и позиция.

„Блажени са кротките, защото те ще наследят земята“.¹⁵⁰ Често съм чувал проповедниците да казват, че трябва да позволим на Бог да ни смири, и това винаги ме е тревожело. Когато чета Библията, откривам, че Бог смирява бунтовниците и грешниците, а благославя онези, които смиряват себе си. Библията казва, че Исус смири Себе Си:

Смирението е ключа за това дали ще се издигнем или ще паднем: „Защото, който издига себе си ще бъде смирен, а който се смирява ще бъде издигнат“.¹⁵²

Векове на мълчание бяха разчупени и беше дадена благодат понеже Илия дойде точно както пророкува Малахия. Известието на ангел Гавраил към Захария, че ще има син разчупи 400^те години на мълчание. Последният записан пророк в Стария Завет беше Малахия, който беше пророкувал идването на Илия 400 години по-рано. Според Малахия, главната цел на Илия щеше да бъде да възстанови сърцата на бащите към синовете и сърцата на синовете към бащите им, с резултат, че проклятието върху земята щеше да бъде разчупено. Иронично, Захария беше поставен в допълнителни девет месеца на мълчание от времето когато ангелът обяви раждането на Йоан докато момчето се роди и дойде време да му бъде дадено име.

Важно е да си припомним, че Йоан беше обещаният Илия от Исая 40. Той трябваше да приготви пътя за Господа. Учениците веднъж попитаха Исус защо Писанията казват, че Илия трябва да дойде първо преди Месията. Исус отговори, че Илия вече е дошъл, но лидерите го убиха. От това учениците разбраха, че Йоан Кръстител беше обещаният Илия.¹⁵³

Тази промяна доведе до края на вековете и изпълването на времената. Това беше най-важната промяна на сезоните и на вековете от Адам. Служението на Йоан беше изключително важно, понеже, за разлика от първият Илия, чието главно служение беше знамения и чудеса, служението на Йоан беше ограничено до проповядване, а не до вършене на чудеса.

Исус, Божият Син, щеше да върши знамения и чудеса, и Йоан трябваше да бъде внимателен хората да не го объркат с Христос. Някои вече го бяха питали дали е Христос. По-късно, след смъртта на Йоан, някои щяха да кажат когато видяха Исус, че Той беше възкресеният Йоан Кръстител.

Йоан Кръстител беше обещаният Илия, който трябваше да дойде първо, за да приготви пътя за Месията, точно както е пророкувано от Исая и Малахия. Той дойде в помазанието на Илия, проповядвайки покаяние и известявайки Божието Царство, но без чудесата. Служението на Йоан беше съсредоточено върху Христос. Той посочи Божият Син, затова Бог го ограничи откъм чудесата. Единствената грижа на Йоан беше да известява идването на Божието Агне и на Царството Му. Ако Йоан беше вършил знамения и чудеса, това само щеше да раздели фокуса на хората, отдалечавайки очите и вниманието им от Исус.

Аз намирам за интересно това, че Исус обяви Йоан за най-великият пророк, който се е раждал някога, особено в светлината на факта, че Йоан не извърши никакви чудеса. За един, който е дошъл в духа на Илия, ограничението на Йоан от чудотворното разкрива колко покорен беше той на своя мандат. Със сигурност той имаше капацитета за чудесата точно както Илия, но той се придържаше към своята задача като гласа викаш в пустинята, призоваващ хората да направят прав пътя за Христос. Служението на Йоан ни посочва ясно, че Бог не измерва старозаветните пророци във връзка с техните чудеса.

Йоан идентифицира Исус като Месията дори преди Бог да говори от небето. В същност, Бог потвърди това от небето след като Йоан обяви Исус за Месията. Той не действаше като новозаветен син на Бог, а като верен старозаветен слуга на Бог. Йоан беше само предшественик изявяващ:

1. 
   Възлюбеният от небето, пълен с благодат и истина.
   
2. 
   Присъствието на Агнето и на Сина на Бог.
   
3. 
   Идването на Божието Царство и довеждането на много синове на Бог.
   

Апостол Йоан написа за Исус: „А на онези които Го приеха им даде правото да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име“.¹⁵⁴ Намерението на Исус като Божия Син беше да донесе много синове в славата чрез кръвта Си.¹⁵⁵ Той е първородният сред мнозина и първият плод на новото създание; Той е семето от Матей. 13:3-8, произвеждащ жътва от синове по-късно в същата притча. Царят на Царството дойде, за да роди царско семейство, свещеничество от царе. Установявайки едно многосъставно Тяло, един корпоративен Божий Син на земята, Исус щеше да бъде първият, Главата на новото създание от небесни хора.

За разлика от Йоан, който „не беше тази Светлина, но беше изпратен да свидетелства за Светлината“,¹⁵⁶ това семейство, това корпоративно Тяло на Христос, е „светлината на света“.¹⁵⁷ Те са пълнотата на Този, Който изпълва всичко, защото Божиите синове са „синове на светлината“: „...вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината“.¹⁵⁸

Когато дойде часът на славата за Човешкия Син,¹⁵⁹ Потомъка (семето) на Авраам, Христос, падна на земята и беше погребан, но беше възкресен на третият ден. Неговото възкресение беше първите плодове от жътвата на синове. Точно както Петдесятница беше празника на първите плодове, Потомъка (семето) на Авраам беше сам в смъртта си, но беше умножен във възкресението Си. Часа на Неговото прославяне беше също и часа на Неговото умножаване като Божия Син, тъй като Той отвори път за множество „Божии синове“. Това изискваше процеса на смърт, погребение и възкресение.

Аз вярвам, че отново има един глас на земята и свидетел, който вика, но този път това е Тяло, корпоративен глас и свидетел, група от първи плодове, обръщащи сърцата на бащите към техните синове и сърцата на синовете към техните бащи, разчупвайки проклятието на земята и обявявайки и демонстрирайки смело чрез Словото и проявленията на Святия Дух, че Царството е дошло. Това Царство принадлежи на Сина в небето и на синовете на земята. Защото Той е Царят на царете.

Този път корпоративният Или идва като групата от първи плодове – „Групата на Агнето“ от 144,000 – които носят печата на името на своя Баща на челата си. Тази цифра 144,000 не е буквално число, а е символ на група от осветени победители. Числото 12 в Библията винаги сочи към управление и господство. Умножено по си и след това по хиляда сочи към съвършено управление в една много голяма група от хора. Но това не е лимита на тази група; това са само първите плодове, или остатъка от числото, което не може да бъде изброено. Те са като 300^та мъже на Гедеон, които останаха от 32,000, но те поразиха мадиамците. Когато веднъж беше осигурена победата чрез тях, останалата част от нацията участва в плячката.

Този корпоративен глас трябва да обяви присъствието на корпоративния син на земята, за който цялото творение копнее.¹⁶⁰ Този корпоративен зрял син, самият той ще ходи във възкресенската сила на Исус, Първородният, като вторият свидетел с Исус Верният Свидетел, разкривайки славата на своя Татко Бог чрез Словото, съпровождано от знамения и чудеса, и подкрепяйки всичко със свят и свръхестествен живот като Исус.

В смирение тази група следва Агнето където и да отива, в същия дух като Исус, когато Той каза: „Синът не прави нищо от Себе Си, а това, което вижда Татко да прави; защото каквото прави Той, Синът го прави същото“.¹⁶¹ Те действат от небесни места, от позицията Сион. Бивайки светлината на света, те връщат творението обратно към първия ден от сътворяването, когато всичко е действало от светлината на Божието Слово и Духа и Живота, дори преди слънцето да беше създадено на четвъртият ден. Те ходят и действат чрез възкресенската сила на Христос и освобождават творението от силата на греха и на смъртта.

Точно както Йоан Кръстител, който беше гласът приготвящ пътя за Исус, първородният син и първият от групата на първородните, аз вярвам, че сега има един корпоративен Илия появяващ се на земята, обявявайки, че най-великата изява на Бог скоро ще завладее земята със славата Му. Тяхната работа е да възстановят Бащата към синовете и синовете към Бащата. Това вече се случва поне през последните 15 години. Но, както Йоан, който живя в уединение и не извърши никакви чудеса, но заяви присъствието на зрелият Божий Син, корпоративният Илия е действал в задната част на пустинята до сега.

Вярвам, че това е причината защо това онемяване дойде върху мен. Беше пророкувано, че моето говорене по някакъв начин ще бъде свързано с новия сезон на свръхестественото и изявяването на зрелите Божии синове.