Фригия в контекста на анатолийската история и култура сведенията за мушките в източните клинописни текстове



Дата02.02.2018
Размер51.03 Kb.
OOOK-086 Култура и изкуство на древна Мала Азия
ФРИГИЯ В КОНТЕКСТА НА АНАТОЛИЙСКАТА ИСТОРИЯ И КУЛТУРА


  1. Сведенията за мушките в източните клинописни текстове.

H. Winckler предлага отъждествяването на мушките с фригите – 1902 г.

а) мизи и фриги вроятно участват в битката при Кадеш между Рамзес ІІ и Муваталис ІІ; възможно е по-късно и да са част от „морските народи”.

б) Мушки в аналите на Тиглатпаласар І (1114-1076 г. пр. Хр.) – той се сблъскал с 20 хиляди мушки с 5 царе по горен Тигър и Ефрат (не са запазени имената на царете).

в) сведения от времето на Ашурназирпал (884-859 г. пр. Хр.).

г) най-многобройни са сведенията от времето на асирийския цар Саргон ІІ (722-705 г. пр. Хр.)

- споменава се Мита, цар на мушките; заради неговото име се налага отъждествяването на мушките с фригите – Мита=Мидас от гръцките текстове.

- през 717 г. пр. Хр. Мита заговорничи срещу Асирия с владетея на Каркемиш; владее градове в Киликия;

- през 713 г. пр. Хр. е разбита антиасирийската коалиция от Табал, Урарту и мушките с Мита; после Асирия е в добри отношения с Мита – той предлага да им върне бегълци от Урарту.

д) във въпросите на Асархадон към оракула на бога Шамаш (ок. 675 г. пр. Хр.) кимерийци и мушки са съюзници срещу Асирия.


  1. Гръцката литературна традиция за фригите.

а) Омир споменава фригите като троянски съюзници, но не знае името на Мидас; Форкис и Асканий са предводителите на фригите в Троянския каталог на Илиада; Приам е ходил по-рано (т.е. преди Троянската война) на помощ на фригите в тяхната война с амазонките.

- близки отношения между троянския и фригийския царски дом; според по-късната традиция Хекуба е фригийка;

- фригите явно се разполагат по долното течение на р. Сангарий;

б) Херодот – на него се дължи традицията за преселването на фригите от Балканите (Македония) в Мала Азия.

- 7.73 при изброяването на анатолийските контингенти в армията на Ксеркс фригите се споменават след пафлагоните – тук Херодот предава версията за преселването като изрично споменава, че тя е според разказаното от македоните: фригите се наричали бриги, когато живеели в Европа заедно с македонците, а после се нарекли фриги като отишли в Мала Азия.

- 5.49 – като малоазийско население – изброява ги след лидите;

- 8.138 – македонската династична легенда за Пердика, най-малкия брат; когато братята били изгонени от Лебайе, те отишли в друга част на Македония, където били градините на Мидас – там цъфтели рози с шейсет листчета и с чуден аромат – там, разказват, че бил заловен Силенът (подробно историята на Мидас и Силена у Овидий, Метаморфози; фрагментарно у Теопомп).

- бриги – 6.45 след като Дарий І оставя своя военачалник Мардоний да подчини егейското крайбрежие, флотата на Мардоний е разрушена от страшна буря край Атон, а той и сухопътните му части са нападнати през нощта от траките бриги; 7.185 бригите се изреждат сред сухопътните войски на Ксеркс заедно с траки, пеони, населението от Халкидика, пиери и македони.

в) по-късните автори следват историята на Херодот:

- Страбон 7.3.2 – бриги-фриги; 14.5.29 цитира Ксант Лидийски, който казва, че фригите дошли от Европа след Троянската война от лявата страна на Понта (същото и в 12.8.3 – убили владетеля на Троя и се заселили там);

г) някои елинистически автори твърдят, че фригите са дошли от Анатолия в Европа:

- Евфорион (ІІІ в. пр. Хр.) и Никандър (средата на ІІ в. пр. Хр.)

- няма никакво значение в каква посока са се изселили фригите, защото това е вътрешноплеменно движение – размествания на сродни племена.

- Страбон 7.фрг. 38 – пеоните някои смятат за преселници от фригите, други - за техни родоначалници.




  1. Литературната традиция за близостта между тракийските и фригийските обреди:

а) Страбон 10.3.13 за сходствата между култа на Дионис и Майката на боговете във Фригия; 10.3.14-15 – за връзките на дионисовите обреди с фригийските

Възможно е именно сходствата в областта на религията и култа да подхранват литературната традиция за преселването на фригите. Става дума за сходна етнокултурна среда, сигурно е имало движения и в двете посоки. Археологически не е възможно да се проследи миграцията. Миграцията е начинът за обяснение на наблюдаваните сходства от античните автори.




  1. Лингвистични данни.

Азбуката – традиционно се смяташе, че фригите са заели писменността от гърците. Най-новите проучвания и новите археологически датировки на Гордион показват, че е възможно фригите самостоятелно и независимо от гърците да са адаптирали семитското писмо.

Традиционно се смята, че тракийският и фригийският са близкородствени.

Много от глосите се привеждат като примери, но те не са най-надеждния езиков материал. Има сходни езикови явления в двата езика, но точно степента на близост не може да се установи. Напоследът западните изследователи смятат, че фригийският език е по-близък до гръцкия, отколкото до фригийския.


  1. Археологическите изследвания на фригийската столица Гордион.

а) Селището.

Селището е локализирано край брега на р. Сангарий от двамата братя немци Кьорте (A. und G. Körte), които провеждат разкопки на града и на няколко надгробни могили през 1900 г.

От 1950 г. Гордион се разкопава от американска археологическа експедиция под егидата на Университета на Пенсилвания, Филаделфия.

- керамика на ръка, която има паралели в Троя, Даскюлейон и в Тракия – донякъде потвърждава историята на Херодот за преселници от Балканите – вероятно около 1100 г.



  • цитаделен царски град поне от края на 9 в. пр. Хр.; царски комплекс от мегарони;

  • най-ранната известна подова мозайка в Мегарон 2;

  • т.нар. Терасовидна сграда – от 8 отделни помещения, всяко от които свързани с определен занаят – текстил, приготвяне на храна и т.н. – за осигуряване на дворцовия комплекс;

Страбон казва, че цар Мидас се самоубил, пиейки бича кръв, когато Фригия била нападната от кимерите (кимерийците). До скоро се смяташе, че големите разрушения в Гордион се дължат на нашествието на кимерийците. Новите изследвания на органични проби с С14 дават една дата с ок. един век по-рано, т.е. разрушенията не са ок. 700 г., а ок. 800 г. пр. Хр. и нямат нищо общо с кимерийците.

Раннофригийски период: ок. 950- 800 г. пр. Хр.

Среднофригийски период: ок. 800 – 540 г. пр. Хр

Късно фригийски период: ок. 540-330 г. пр. Хр

След разрушенията градът е възстановен много бързо – новият градоустройствен план повтаря почти точно стария.

Фригия попада най-напред под лидийски контрол, после под персийска власт и накрая в града влиза Александър ІІІ Велики (Македонски) - 333 г. пр. Хр.



  • историята с Гордиевия възел – вероятно измислица на александровите историци, които вече са знаели версията на Херодот и са искали да свържат македонската история с нещо по-древно и героично; само в най-общи линии отговаря на фригийската действителност за ролята на царя в култа на Великата богиня; няма исторически данни за фригийски цар Гордиас.

б) Надгробните могили край Гордион.

Те са дървени затворени камери, без вход или коридор, скрити под големи земни насипи.

- Могила ММ или „Могила на Мидас” – не е на Мидас – първоначално наречена така, защото е най-голямата наоколо – 300 м диаметър и 53 м височина;

- последните дендрохронологически изследвания показват, че дърветата за нейното построяване са отсечени ок. 744-738 г. пр. Хр., а последният асирийски текст, който споменава Мита е от 709 г.

- следи от погребално угощение;

- в Могила Р е погребано дете; от там произхождат три от най-добре запазените и най-атрактивните бронзови колани;



Литература:

Василева, М. Тракия и Фригия в старогръцките писмени извори. - Thracia 10. Sofia, 1993, 5-37.

Василева, М. Цар Мидас между Европа и Азия. София, 2005.

Венедиков, И. 1982: Тракийската топонимия в движение. Населението на Югоизточна Тракия. - В: Тракийски паметници 3. Мегалитите в Тракия 2. София, 32-170.

Фол, А. Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София, 1994.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница