Фрмс консулт



страница5/9
Дата22.07.2016
Размер1.38 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Промяна на граници на община, при която едно или няколко населени места се отделят от една община и се присъединяват към друга съседна община, намираща се на територията на друга област

С приемането на ал. 2 на Чл. 28 на ЗАТУРБ през 2000 г. се предоставя възможност едно или няколко населени места да се отделят от една община и да се присъединяват към друга съседна община, намираща се на територията на друга област. От тогава до сега са извършени 4 промени от този тип, които са концентрирани в Североизточна България.

Изследвани са два случая на АТП от този тип (половината от извършените промени). Първата АТП е свързана с присъединяване на с. Тетово от община Кубрат, област Разград, към община Русе, област Русе (Указ №164 на Президента на Републиката от 19.06.2001 г.), а втората се отнася до преминаване на населените места от бившата община Дралфа и четири населени места от бившата община Макариополско –Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци от община Лозница, област Разград, към община Търговище, област Търговище.

С цел установяване на ефективността на извършените АТП е проведено анкетиране на случайни граждани, представители на читалища, местен бизнес (собственици на малки магазини и др.) в изследваните села, както и са интервюирани кметовете на съответните села. Анкетирани са 60% мъже и 40% жени на различна възраст. Мотивите за исканите АТП се познават от 90% от анкетираните, а 10% са отчасти запознати с тях.

Изследваните АТП са извършени с цел осигуряване на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневните потребности на населението от социални, здравни, транспортни, търговски, административни и технически услуги. Населените места Буйново, Голямо Ново, Дралфа, Кошничари, Кръшно, Маково, Миладиновци, Мировец, Пресянк, Росина и Твърдинци са от състава на някогашна селищна система Дралфа, които исторически и административно са гравитирали около община Търговище. През 80-те години при създаването на община Лозница групата от села е включена в състава на община Лозница, без да има каквито и да било връзки и аргументи за присъединяването. Аналогичен е случаят и със с. Тетово, което от своето създаване до 1959 г. е част от административно-териториалния обхват на Русенски окръг. През цитираната година (без съгласието на неговите граждани) селото става част от Разградски окръг.

Според интервюираните това е чисто механично деление с цел удовлетворяване на конюнктурни интереси. Преминаването на населените места от бившата община Дралфа и четири населени место от бившата община Макариополско към Търговище и на с. Тетово към Община Русе е възстановяване на една несправедливост, която обрича жителите на дълги години неудобства и трудности с получаването на административни услуги – липсват регулярни транспортни връзки до съответната община, влошено здравно обслужване.

Друг мотив за исканата АТП се основава на факта, че населението в населените места от бившите общини Дралфа и тези от бившата община Макариополско е в голяма част на социално подпомагане и това създава бюджетни трудности на по-малки общини от мащаба на Лозница при тяхното изплащане, докато за по-големи общини като Търговище това не е непосилно.

Процесът на отделяне и присъединяване към друга община обикновено е дълъг и съпроводен с трудности. По време на интервютата се споделят мнения за намеса на отделни политически фактори от областите, от които се отделят населените места, което е причина за протакане на отделянето. Първоначалното искане е било да се създадат нови общини, но поради невъзможност да изпълнят условията за създаване на нова община се пристъпва към промяна в границите и преминаването към община, с която имат традиционни икономически и транспортни връзки.

Според 95% от запитаните мотивите за извършените АТП са безспорно рационални и основателни. Това се потвърждава и от интервюираните представители на администрациите. При наличие на достатъчно аргументирани мотиви за извършената промяна нейният положителен ефект става също неоспорим.

Преобладаващата част от анкетираните считат, че извършените АТП значително са повлияли начина им на живот. 90% от тях споделят, че са създадени по-благоприятни условия за задоволяване на нуждите на населението в съответните села от всички административни и технически услуги. Най-съществено влияние оказват АТП върху транспортното, социалното и търговско обслужване на населението в селата. За 55% от анкетираните управлението на местно ниво е станало по-демократично.

За преобладаващата част от анкетираните качеството им на живот чувствително се е подобрило, основно в социално-здравен и финансов план. Оценката на икономическите последици не винаги е положителна – възможностите за правене на бизнес са се повлияли силно в резултат на извършените АТП според 50% от запитаните, докато тези за набиране на работа – слабо за 40% от тях. Въпреки това, самочувствието на 80% от анкетираните се е повишило. 95% от запитаните биха подкрепили отново извършването на съответните АТП.

В заключение би могло да се обобщи, че целите на извършените АТП са постигнати, гражданите са доволни и е възстановена несправедливост от миналото, обричала жителите на тези населени места на дълги години неудобства и трудности при получаването на административни и други публични услуги.

Резултатите от анализа показват, че мотивите за отделянето на населени места от една или повече общини и обособяването им в самостоятелна община са били основателни и са се оправдали в течение на годините.

Общата оценка е че поставените цели са постигнати в голяма степен, което е довело в значителна степен до подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса на територията. Като силна се оценява осигурената възможност за участие в управлението на местно ниво, което води до разширяване на неговата демократичност.

Независимо, че не могат да се изложат ясно измерими социално – икономически показатели, можем да приемем, че в голямата с част извършените АТП, свързани със създаване на нови общини след отделяне, са рационални и ефективни.

Оценката на гражданите за ползите от преминаването в състава на друга община е противоречива. По голям дял от тях са съгласни с промяната и изразяват предпочитание да бъдат в състава на по-голяма и по-богата община. Оценява се като „по-престижно” да бъдат част от община областен център пред алтернативата малка община.

Стремежът на отделни населени места за включване в състава на по-големи общини (особено ако те са областни центрове) е предизвикан от възможността за осигуряването на по-адекватно административно и техническо обслужване предоставяно най-вече от деконцентрираните структури на държавата (Бюра по труда, НАП, РИОСВ, ДВСК и др.), което е концентрирано на едно място – областен център. Получаването на по-добри здравни и образователни услуги или по-скоро по-лесният достъп до публични услуги мотивира подобен стремеж, който в повечето случаи е оправдан. Много е важен също мотивът за цената за достъп до услуга, когато тя е публична, т.е. монополно предоставяна.

В резултат на извършваните АТП територията, населението и броят на населените места в някои общини рязко нараства, а в други намалява, което поставя въпроса за подходящата големина на АТЕ и възможността този процес да се регулира. Централната власт следва да предприема непрекъснато мерки за стимулиране на процесите на сътрудничество, сливане, разделяне или децентрализация на АТЕ, както и използването на нови форми и технологии за отдалечено предоставяне на услуги, което да улесни гражданите и бизнеса от по-малките населени места при получаването на услуги, което, от своя страна, да уравновесява настроенията за преминаване към по-големи общини.


4. Оценка на ефективността и рационалността на извършените промени на ниво райони и кметства

Извършването на оценка на рационалността и ефективността на извършените АТП на ниво райони и кметства се разпростира върху всички типове промени на това ниво, уредени в ЗАТУРБ, по които са регистрирани събития в НРНМ, а именно:



  • създаване на кметство;

  • закриване на кметство;

  • промяна на границите му;

  • промяна на административния център на кметство.

Създаване на кметство

Този тип промяна се очертава като промяната с най-голяма динамика в рамките на анализирания период. В Раздел III на настоящия доклад подробно са разписани честите промени и причините (основно законови) за тези промени. В териториален аспект най-много промени се наблюдават в регионите с много на брой и същевременно малки населени места, характеризиращи се с динамични демографски промени, като напр. Източните Родопи и др. периферни територии на страната. Кметството, като САТЕ осигурява възможност за по-близък достъп до гражданите, осигурявайки възможност за предоставяне на базови публични услуги. Кметствата са инструмент на органите на местното самоуправление за по-качествена реализация на местните политики за развитие, въпреки силно ограничените им правомощия, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация. Поради тази причина, често органите на местното самоуправление са инициаторите за създаването на кметства, използвайки възможността на чл.17 (2) от ЗАТУРБ „Общинският съвет може да вземе решение за допитване до населението чрез референдум или подписка на населението за създаване на кметство, без да е спазено изискването на ал. 1, т. 1 при наличие на условията по чл.16”. Тази процедурна възможност обикновено съкращава времето и води до минимизиране на разходите по извършването на промяната. Наблюденията по време на проучването потвърдиха това. Вероятно това е и причината половината от запитаните граждани дали познават причините за създаването на кметство да отговорят отрицателно, а друга част да изказват предположения. Макар и да не познават мотивите, анкетираните подкрепят в голямата си част (90%) извършената промяна и декларират, че тя е повлияла положително най-вече в подобряването на административното обслужване, най-силно върху живеещите в административния център на кметството. В малките и периферни населени места на страната кметът на кметството е единственият знак за държавност на територията, сградата на кметството е често единственото място, което може да предложи комуникация с останалия свят, покривайки и други логистични потребности. В този смисъл може да се приеме, че в случаите, когато са налице законовите условията за създаване на кметство, е рационално неговото създаване.



Закриване на кметство или промяна на границите му

Изследването на този тип промяна показва, че тя се извършва масово единствено в случаите при промяна на законодателството, свързано с установяване на по-голям брой население като условие за съществуване на кметство. Неблагоприятната демографска картина, особено драматично изразена в малките населени места, предполага по голяма динамика в процеса на закриване/промяна на границите на кметства.

Данните показват, че след 02.09.2003 г. за закрити едва 15 кметства, като причината за част от тях е включването им в състава на общински център (Банево, Ветрен, община Бургас). Факт е, че общинските съвети по места не предприемат действия, свързани с прилагането на Закона на своята територия в тази му част. Минималният праг от 150 жители като условие за създаване на кметство следва да се приеме и като условие за съществуване на кметство. Органът на местното самоуправление, в чиито компетенции е прилагането на тези промени, следва периодично (в края на всеки мандат) да актуализира статута на съставните административно-териториални единици и така периодично да ги привежда в съответствие с изискванията на закона.

Промяна на административния център на кметство

Това е най-малко извършваната АТП на ниво кметство (една за анализирания период). Изследвайки мотивите за, както и резултатите от извършването й, със сигурност може да се твърди, че промяната освен рационална е и ефективна. Преместването на административния център на кметство (с. Фабрика, община Златоград) се налага поради затихване на функциите му на населено място (почти напълно обезлюдяване), като същевременно потребностите от публични услуги са необходими в съставно населено място (с. Цацаровци). Приближаването на мястото на предоставяне на услуги до потребителите им пести време и средства на жителите, като общината се освобождава от тежестта да поддържа публична собственост, която е ненужна.

При наличие на законово поставени изисквания, създаването на кметство води до подобряване на административното обслужване на населението и подкрепя реализацията на общинските политики за развитие на най-ниското административно ниво. Тези актове срещат подкрепата на местната общност и се приемат като рационални. Ефективността от създаването на кметства е различна и зависи в голяма степен от специфичните пространствено-териториални характеристики на отделните общини, степента на осигуреност с човешки ресурси и други фактори.

Привеждането на САТЕ (кметства) в съответствие с минималните изисквания за съществуването им по ЗАТУРБ следва да се регулира с текстове в закона, които да оптимизират броя им периодично.


5. Оценка на ефективността и на рационалността на извършените промени на ниво населени места и селищни образувания

Оценката на рационалността и ефективността на извършените устройствени и АТП на ниво населени места и селищни образувания обхваща всички типове промени на тези нива, регламентирани в ЗАТУРБ, за които има данни в НРНМ, а именно:



  • Създаване на ново населено място;

  • Възстановяване на заличено населено място;

  • Закриване на населено място;

  • Отделяне на части от населено място и обособяването им в ново населено място;

  • Отделяне на части от населено място и присъединяването им към друго населено място;

  • Присъединяване на едно населено място към друго;

  • Обявяване на село за град;

  • Промяна на наименованието на населено място;

  • Създаване на ново селищно образувание;

  • Промяна на наименованието на селищно образувание

Поради факта, че в НРНМ две от изброените по-горе АТП не са ясно разграничени за целите на настоящия анализ сме ползвали и допълнителна информация, предоставена от МРРБ по отношение на промените, свързани с Отделяне на части от населено място и присъединяването им към друго населено място, както и Промяна на наименованието на селищно образувание.

Създаване на ново населено място

Създаването на ново населено място е важна устройствена промяна на ниво населени места, регламентирана от ЗАТУРБ. По данни на НСИ от влизането на ЗАТУРБ в сила до момента е извършена 1 промяна, отнасяща се до създаване на ново населено място, и 3 промени, регистрирани като създаване при отделяне. За целите на настоящият анализ са изследвани 2 промени, свързани със създаване на ново населено място (с. Дебелец, община Дългопол, и с. Девинци, община Момчилград), които са типични за този вид устройствени промени. Промяната в с. Девинци е от 1996 г., когато едно от условията за създаване на ново населено място е наличието на население с постоянен адрес повече от 100 души, докато устройствената промяна в с. Дебелец е от 2007 г., когато изискването за население по постоянен адрес е намалено на 50 души. Другите две промени, отразени като създаване при отделяне, биха могли да се класифицират и като отделяне на части от населено място и обособяването им в ново. Въз основа на това бихме могли да кажем, че направените изводи за анализираните промени са изчерпателни за този вид устройствени промени.

В резултат на проведено анкетно проучване сред местните общности и интервюиране на представители на администрацията в двете населени места (кмет в с. Девинци и кметски наместник в с. Дебелец, както и представители на съответните общини) се установи, че 70% от анкетираните познават мотивите за извършената промяна и според тях те безспорно са основателни.

Във връзка с изграждането на язовир “Цонево” с. Дебелец е било заличено през 1976 г. Голяма част от селото попада в чашата на язовира, но част от него се запазва на сушата. След изграждането на язовира през 70-те и 80-те години на миналия век там са изградени много ведомствени почивни бази на предприятия от цялата Варненска област. Част от сградния фонд е запазен - 27 къщи, а повече от 30 имота са реституирани. Понастоящем трайно пребиваващи са около 53-ма човека. Друг мотив за започване на процедура за промяна е, че селището се намира в санитарно-охраняема зона и, за да бъде построена пречиствателна станция и въобще за да се кандидатства за финансиране по Оперативните програми, е необходимо наличието на документ за собственост на имота, тъй като това е била „ничия” собственост. С. Дебелец е създадено с Решение № 695 на МС от 29.10.2007 г.

С Указ № 327 на Президента на Републиката от 13.09.1996 г., обн. ДВ бр. 81/24.09.1996 г. е създадено ново населено място – с. Девинци. Селото е било част от село Постник до 1996 г. Случаят със с. Девинци е характерен за Източните Родопи, където има силно развита, но същевременно много раздробена селищна мрежа от малки села и отделни махали. Много често в състава на едно населено място (село) влизат няколко махали, които отстоят на 4-5 км една от друга, без добри транспортни и други комуникации. Двете махали нямат интеграционни връзки помежду си (освен че се обслужват административно общо), имат отделни училища и читалища. В последствие селото придобива статут на кметство и в момента има 273 жители по постоянен адрес.

Според преобладаващата част от представителите на анкетираните целеви групи извършените промени са били рационални и са оказали влияние върху начина им на живот в няколко направления. 95% от анкетираните споделят, че значително е подобрено административното обслужване на населението (назначен е кметски наместник в с. Дебелец и е избран кмет в с. Девинци), подобрен е и достъпът до здравна помощ (осигурен кабинет в кметството в с. Девинци за периодични прегледи на личен лекар). Намалени са и разходите за достъп до услуги, поради слабата транспортна осигуреност между двете махали с обществен транспорт в с. Девинци. Условията за бизнес са се подобрили силно според преобладаващата част от анкетираните в с. Дебелец, докато за жителите на с. Девинци извършената устройствена промяна по никакъв начин не е оказала влияние върху възможностите за бизнес развитие. Създадена е възможност да се регистрират фирми със седалище и адрес на управление на територията на населеното място. Увеличила се е посещаемостта на населеното място, което води до реклама за общината и повишаване на интереса към нея. Според представители на целевите групи след промяната в с. Дебелец се е засилил туристическият поток и е започнало търсене на имоти в регулация и извън регулация. 60% от анкетираните споделят, че извършените промени слабо са се отразили върху демократичността на управлението на местно ниво.

С възможностите за развитие на туризма в с. Дебелец, респективно със засиления строеж според 80% от анкетираните слабо се увеличават възможностите за работа както за строителните фирми, така и за обслужващия персонал. За с. Девинци преобладава мнението, че извършената устройствена промяна по-скоро не се е отразила върху възможностите за намиране на работа. Изграденото улично осветление, организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на четвъртокласната пътна мрежа водят по подобряване качеството на живот според 100% от анкетираните и с. Дебелец се превръща в едно приветливо място за отдих и живот. За жителите на с. Девинци слабо се е повлияло качеството им на живот. Преобладаващо е мнението на анкетираните (55%), които споделят, че самочувствието им като жители на съответните населени места се е повишило. Подкрепа за извършените устройствени промени се декларира от 90% от анкетираните жители.

В резултат на извършеното анкетно проучване може да се каже, че анализираните промени са рационални и са изпълнили поставените цели. Случаят Девинци е следствие на недобро АТУ и отделянето му е логично следствие.

С оглед усъвършенстване на нормативната уредба по мнение на интервюираните е удачно при извършване на АТП, когато критерий е броят на населението, да се уточнява в нормативния акт дали следва да се има предвид населението по постоянен и настоящ адрес, тъй като в някои части на страната съществуват големи различия между двете категории население.

Запитани за срещнати трудности при извършване на промяната, анкетираните жители на с. Дебелец споделят за продължителната процедура, през която са преминали (повече от 3 години). Според тях нормативната уредба може да се подобри, като се помисли върху регламентирането на срокове за произнасяне на МС за създаване на ново населено място и за издаване на указ от президента на РБ за определяне на наименованието му.



Възстановяване на заличено населено място

Анализирани са два случая на възстановяване на заличени населени места (с. Малък дол, община Братя Даскалови, и с. Тракийци, община Средец), които съставляват около 30% от всички извършени АТП от този тип по данни на НСИ. Анкетирани са 40% жени и 60% мъже на различна възраст, граждани и представители на дребен бизнес в съответните населени места и са интервюирани представители на общинските администрации Братя Даскалови и Средец. В изследваните населени места липсват неправителствени организации.

В повечето случаи възстановяването на заличените населени места се извършва поради отпадане на причините за заличаването им и наличие на основанията, предвидени в ЗАТУРБ, за тяхното възстановяване. В резултат на проведеното анкетно проучване сред местните общности се установи, че 70% от населението познава мотивите за извършените промени, а 20% са запознати отчасти с тях. Според значителна част (75%) от анкетираните жители мотивите за исканите АТП са основателни, а според 25% от тях – не съвсем. През 1955 г. с. Малък дол е заличено и е присъединено към с. Голям дол. Съществува като Голям дол до 2000 г. С указ № 117 от 20 април 2000 г. на Президента на РБ се възстановява с. Малък дол. В основата на искането за отделяне е недоволството на гражданите от тогава квартал Малък дол от земеразделителния план на селото, при който на наследници от кв. Малък дол е върната земя в с. Голям дол и обратно поради механичното сливане на населените места преди години.

Другият анализиран случай се отнася до с. Тракийци в Община Средец, което съществува до 1975 г., когато е закрито с решение на МС. В началото на 90-те години на миналия век напусналите преди време селото започват да се завръщат, както и много млади хора купуват къщи, привлечени от чистия въздух. С указ на Презедента на РБ с. Тракийци е възстановено през 1996 г. Понастоящем в селото живеят 15 души по постоянен адрес.

Запитаните споделят, че извършените промени са се отразили положително върху живота на хората, но не толкова осезаемо. Според 70% от тях те слабо са се отразили върху качеството на предоставяните административни услуги (и в двете села има кметски наместници). 55% споделят, че по отношение на по-голяма демократичност в управлението на местно ниво влиянието е слабо. Очаквано възможностите за правене на бизнес и намиране на работа не са се увеличили според 60% от анкетираните. Качеството им на живот се е подобрило слабо според 75% от анкетираните (изграден нов път в с. Тракийци, магазин). Самочувствието им на жители на съответните територии също слабо се е повлияло от извършените промени. Независимо от не толкова осезаемите промени 90% от анкетираните заявяват подкрепата си за повторно стартиране на процеса по възстановяване на заличените преди време населени места. Представител на общинска администрация застъпва тезата, че не трябва да има механично сливане на населени места. В конкретния случай двете села (с. Малък дол и с. Голям дол) се намират на двата бряга на река Омуровска и обединението им преди години не е механично. Отделянето, което става в периода 1999-2000 г., е допринесло слабо за развитието на с. Малък дол. От едно малко като брой жители село Голям дол се отделя едно още по-малко село.

Възстановяването на заличени населени места в повечето случаи е инициатива на общността. Въз основа на извършения анализ може да се направи заключението, че извършените промени са рационални и полезни според анкетираните жители на населените места, постигнати са поставените цели и са се отразили слабо най-вече върху подобряване на предоставяните административни услуги и качеството на живот на населението.


1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница