Фрмс консулт



страница6/9
Дата22.07.2016
Размер1.38 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Закриване на населено място

Закриването на ТЕ отново може изцяло да се разгледа като административно действие, което се извършва по инициатива на общината, само когато е налице несъответствие с разпоредбите на ЗАТУРБ в частта минимален брой население, а именно когато броят на постоянно живеещите жители в съответното населено място е под 50 и/или липсата на землищни граници и/или строителни граници. Такъв е случаят и с изследваните промени на закрити населени места от общините Ябланица и Априлци от Ловешка област - и двете извършени през 2007 г. С едно решение на ОбС – Ябланица се закриват селата Драгоица, Нановица, Мириовец, Присоето, Мишкарете и Слатина поради липса на постоянно живеещо население и землищни граници. Аналогично, с едно решение на ОбС – Априлци се закриват селата Мачковци, Джокари и Черневото със същия мотив. Липсата на постоянно живеещо население възпрепятства провеждането на анкетно проучване, а и самата специфика на АТП трудно би могла да бъде обект на оценка за ефективност. Гледната точка определя перспективата за оценка. Например, за жителите на закритите населени места с кметски наместник е възможен негативен ефект от промяната, дотолкова доколкото като потребители на публични услуги се налага да изминават по-дълги разстояния до кметството, където да получават необходимите услуги. Но от гледна точка на администратора, закриването на единици със затихващи функции често става пример за ефективно управление. Следователно, въпросът, който възниква, е какъв компромисен вариант публичната власт ще предложи, за да удовлетвори и двете страни. Резултатът от това вече следва да бъде индикатор за ефективно управление.



Отделяне на части от населено място и обособяването им в ново населено място

Във връзка с тази АТП основните мотиви за извършването й са свързани с подобряване на административното обслужване на населението. Анализираните две промени, свързани с отделяне на части от населено място и обособяването им в ново населено място, съставляват една четвърт от всички регистрирани промени от този вид по данни на НСИ.

Динамиката на процеса показва, че в повечето случаи, веднъж отделили се като самостоятелни населени места, инициативата на местните общности продължава със създаването на кметства с цел подобряване обслужването на населението и възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.

През 1971 г. с. Анево е включено в състава на гр. Сопот, община Карлово като квартал. С Решение No.651 на МС от 08.07.1996 г., обн. ДВ бр. 66/02.08.1996 г. кв. Анево е обособен в самостоятелно населено място като село на територията на кметство Сопот. Първият проведен в с. Анево референдум за създаване на кметство е провален. По-късно с Решение 461 на Общински съвет – Карлово от 21.12.2001 г., обн. ДВ бр. 10/29.01.2002 г.) Анево е обявено за кметство. На по-късен етап с Решение No.601 на Министерския съвет от 02.09.2003 г., обн. ДВ бр. 79/05.09.2003 г. с. населените места с. Анево и гр. Сопот са отделени от Община Карлово и е създадена нова община Сопот, включваща населеното място Анево.

Другият изследван случай е свързан с отделянето на махалите Орех, Зейка и Бодрово от населеното място Звънарка, община Крумовград, и обособяването им в нови населени места поради наличието на условията за това (Решение No.293 на МС от 09.05.2008 г., обн. ДВ бр. 47/20.05.2008 г.). С Решение 453 на ОбС – Крумовград от 27.05.2010 г., обн. ДВ бр. 69/13.09.2010 г. е създадено кметство Орех с административен център с. Орех.

Независимо, че предмет на изследването са първите настъпили промени с изброените по-горе населени места, оценката на рационалността и ефективността им няма как да не отрази и сегашното състояние както по отношение на предоставяне на административни услуги, така и качество на живот на анкетираните.

В резултат на проведеното анкетно проучване сред граждани, представители на администрацията и бизнеса се установи, че 85% от запитаните познават мотивите за извършените административно-териториални промени, а 15% ги познават отчасти. Според 85% от анкетираните мотивите за извършените промени са били основателни, а 15% споделят, че те отчасти са такива. Привеждат се и конкретни примери за това - бюджетът на кметство Анево за текущи разходи за 2010 г. многократно надхвърля бюджета на селата в Карловска община).

Анкетираните споделят, че извършените АТП значително са се отразили върху техния начин на живот. Според 80% от тях предоставянето на административни услуги силно се е подобрило. Всички реализирани проекти от Община Сопот за подобряване на административното обслужване на населението включват и с. Анево. Изградена е оптична връзка между с. Анево и община Сопот (административните услуги се извършват на място от служител, монтирано е информационно табло пред кметството, което осигурява 24-часов достъп до обществена информация на гражданите). В с. Орех е осигурена телефонна връзка в кметството. По отношение на повишени възможности за правене на бизнес в резултат на извършените АТП мнението на анкетираните е разнопосочно. 30% споделят, че влиянието е силно изразено (изградени нови семейни хотели и къщи за гости), според други 30% отчасти се усеща влияние, а 40% от анкетираните заявяват, че извършените промени не са довели до по-големи възможности за бизнес. На територията на Анево има останки от крепостта Анево Кале, която според историците е построена по времето на Втората Българска държава през 13 век. Днес това е една от най-добре запазените български крепости и се посещава от много туристи. С развитието на селски туризъм се свързват и възможностите за развитие на с. Анево. По-голяма демократичност в управлението на местно ниво се споделя като следствие от извършените АТП от 80% от анкетираните. Осъществява се децентрализация на услугите от общината към кметството. По отношение на повишени възможности за работа мнението на анкетираните е в двата крайни полюса. Според 50% от запитаните извършените промени силно са повлияли възможностите за намиране на работа, а за 40% от тях те не са оказали никакво влияние.

Качеството на живот се е повишило според 55% от анкетираните, а 30% споделят, че извършените промени са довели до слаба промяна в това направление. В с. Анево са реализирани редица публични проекти, а в с. Орех са подобрени транспортните връзки, както и здравното обслужване на населението. В случаите, в които населено място се отделя от по-голяма община и преминава към по-малка община, то се възползва от възможността за достъп до средствата на Програмата за развитие на селските райони (с. Анево). Що се отнася до самочувствието на жителите на териториите, то се е повишило според 55% от анкетираните, а 45% смятат, че извършените промени слабо са се отразили върху него. Някои от анкетираните споделят, че извършените промени са се отразили положително и върху опазването на обществения ред и осигуряване на полска охрана. Преобладаващата част от анкетираните отново биха подкрепили извършването на АТП.

Анализът показва, че извършените АТП, а именно отделянето на части от населени места и обособяването им в нови населени места, са основателни и рационални. Те са ефективни и са довели основно до подобряване на административното и здравно обслужване на населението, подобрени транспортни връзки и качество на живот.



Отделяне на части от населено място и присъединяването им към друго населено място

Отделянето на части от населено място и присъединяването им към друго населено място е АТП с предполагаем конкретен ефект. В резултат на проведеното проучване екипът констатира, че резултатите от тази промяна са пряко обвързани с мотивите за нейното извършване, и най-общо казано последните могат да бъдат разделени в две групи:

1) мотиви, провокирани от конкретни потребности на местното население (напр. подобряване на административното обслужване), където ефективността на промяната е измерима и оценима. В преобладаващия брой от случаите очакваният ефект, изразен като мотив за извършване на промяната, е постигнат и тази АТП носи ясно определени ползи – подобрено административно обслужване поради намалено разстояние между доставчик и потребител на услуга; подобряване възможностите за правене на бизнес и повишаване заетостта и доходите поради присъединяване към икономически по-добре развита територия и т.н. Точно такъв е случаят с изследваната промяна „отделяне на махала Ряката от с. Сини връх и присъединяването й към с. Мостово, общ. Асеновград”, извършена с Решение на МС № 669/17.10.2000 г. Анализът на анкетните карти констатира категоричен положителен ефект от промяната в частта за административно обслужване и подобрено качество на живот.

2) мотиви, предизвикани от административно-технически обстоятелства (напр. промяна на землищни граници). В този случай оценката на ефективността от извършената промяна губи своя фокус, тъй като новите условия не са търсени и дали те са в полза или в ущърб на заинтересованите страни (местно население, бизнес и администрация) става плод на случайни фактори. С наличието на положителни фактори, например, се характеризира ефектът от изследваната АТП „отделянето на квартал “Гарата” от населеното място с. Главиница, община Пазарджик, и присъединяването му към гр. Пазарджик”, приета с Решение на МС 527/ 25.07.2004 г. Мотивите за промяната са, че в резултат на проведени кадастрални проучвания територията на квартала попада в землището на гр. Пазарджик. Въпреки че не всички анкетирани са запознати с мотивите за АТП, 100% от тях считат, че тя е подобрила качеството им на живот, тъй като се ползват от всички инфраструктурни, социално-икономически и културно-развлекателни нововъведения на територията на общинския и областен център. Анкетираните са убедени, че ако бяха продължили да съществуват като част от с. Главница, стандартът в качеството на живот би бил по-нисък.



Присъединяване на едно населено място към друго

Това е АТП със сравнително сходна на предходната промяна специфика. Както самото наименование подсказва, ефективността от нейното извършване обхваща по-голяма численост на заинтересованите страни и в този смисъл може да се очакват резултати от по-широк диапазон в оценъчната скала. Обвързаността на ефективността от извършване на промяната с нейните мотиви е очевидна. Изследването констатира, че, подобно на предходната промяна, и тук могат да се обособят същите две групи от мотиви, които предопределят определени ефекти от извършването на промяната или пък липса на такива:

1) Мотиви, провокирани от конкретни потребности на местното население (напр. подобряване на административното обслужване). Ефектът тук е очакван, измерим и оценим.

2) Мотиви, предизвикани от административно-технически обстоятелства (напр. съответното населено място е било част от населеното място – кметство, но в определен период от време е било изкуствено разделено от кметството и сега отново се присъединява към него). В този случай реален ефект от извършване на АТП отсъства, защото няма промяна на условията и средата за живот.

В първата група от мотиви/ефекти попада изследваната промяна „присъединяване на населеното място с. Гроздьовци и населеното място с. Суевци към населеното място с. Средищна, община Ихтиман, Софийска област”, извършена с Решение на МС № 848/21.12.2001г. Тук е необходимо да се направи уточнение за начина, по който промяната се наименува. При посещението на място се установи, че селото, към което с. Гроздьовци и с. Суевци се присъединяват, не е Средищна, а Белица. Объркването идва от там, че Средищна е съставна махала на с. Белица, което е и кметство. Водещ мотив при извършване на изследваната промяна е необходимостта от подобряване достъпа на населението до административно и техническо обслужване. Поради преобладаващия дял на възрастното население и в трите села, разстоянието до най-близкото кметство става ключов фактор. С извършването на промяната посочените проблеми намират своето решение и следователно оценката за ефекта от АТП в категорията подобрено административно обслужване е възможно най-високата. Не така категорично, обаче, стои оценката в частта подобрение на бизнес средата и повишаване на заетостта – преобладаващият брой анкетирани посочват слабо влияние на промяната. Следователно, изводът, който се налага, е, че ефективността от тази АТП в първата група от мотиви се явява там, където ясно е идентифицирана потребност за промяна, а там, където такава отсъства, влиянието на АТП е сравнително слабо.

Наблюденията във втората група от мотиви са извършени върху присъединяването на с. Байчево към с. Падина, общ. Ардино, обл. Кърджали, прието с


Решение №397 на МС от 07.07.2000 г. Промяната е свързана с възстановяване на извършена АТП от края на 80-те години, когато с. Падина (съставено от четири съседни махали) е разделено на две отделни села – Байчево и Падина. Мотивите тогава са били да се създадат повече населени места, за да се обособи селищна система Жълтуша. Промяната тогава е изкуствена и с акта от 2000 г. се възстановява предишното статукво. И след разделянето на населеното място на две отделни, с. Байчево продължава да се обслужва от с. Падина, тоест промяна в условията и средата на живот отсъства, за да направи оценката на ефективността от извършената АТП възможна и приложима.

Обявяване на село за град

Ефектът от АТП „обявяване на село за град” е наблюдаван и анализиран в следните случаи:

1) Село Баня, общ. Карлово, обл. Пловдив е обявено за град с Решение № 582 на МС от 30.08.2002 г.;

2) Село Добринище, общ. Банско, обл. Благоевград е обявено за град с Решение № 721 на МС от 16.10.2006 г.



Както се посочи в Раздел ІІІ, отсъстват практики, които да потвърдят съществуването на определени ползи за обявяването на дадено населено място за град. Единствено изключение се явява ЗУТ при определяне на норми за застрояване, които в повечето случаи благоприятстват градовете в частта плътност и височина на застрояване. Освен че няма административни и управленски ползи, градът може да донесе негативи за своите жители, изразяващи се в по-високи размери на определени местни данъци и такси (напр. данък сгради и такса смет). Неясните ползи и цели, които се преследват при извършването на тази промяна, предопределят до голяма степен и отсъствието на ясно определен ефект от нея. Изследваните два случая разкриват диаметрално противоположни резултати в частта основателност на мотивите за извършване на промяната и желание за нейна подкрепа, ако се извършва сега. По време на срещите с представители на местната администрация, гражданите и бизнеса в с. Баня се потвърди съществуващото все още стереотипно възприятие за селото като неразвито и неблагоприятно място за живеене, подсилено от негативните конотации на думата село и нейните производни. Затова 100% от анкетираните в Баня считат мотивите за извършване на тази АТП за основателни. Не на такова мнение са, обаче, жителите на град Добринище. Половината от интервюираните не приемат мотивите като основателни, като и в двата разглеждани случая те са сходни – целта е по-доброто развитие на населените места. По време на посещението в Добринище някои участници споделиха и по-крайни позиции, че по същество тази промяна е безпредметна амбиция на бившето кметско управление, целяща обособяването на Добринище като отделна община и обявяването на селото за град е била първата стъпка към тази цел. Анализът от анкетните карти и в двете населени места разкрива преобладаващо слаб ефект на извършената промяна в следните водещи направления – от предоставяне на административни услуги през икономическо развитие (бизнес активност и заетост) до подобряване качеството на живот. Единствено самочувствието на половината от всички анкетирани се е подобрило в резултат от извършената промяна, който процент в гр. Баня е 100. Функционирайки вече като градове, липсата на ефект в подобряване административното обслужване, обаче, става очаквана – рядко правомощията и задълженията на кмета на град и на кмета на село се различават. Ограниченото влияние на промяната върху развитието на местни бизнес активности също е разбираема. Дори само по-високите размери на местните данъци и такси за жителите на града може да са основателна причина за това. Очевидно е, че и съществуващите проблеми с високата безработица не могат да намерят решение след извършената АТП, а оттук и липсата на осезаемо подобрение в качеството на живот звучи логична. Няма практика до момента, която да обосновава по-високи привлечени инвестиции с това дали територията е град или село, съответно не може да се наблюдава и конкретен ефект на промяната върху заетостта и повишаването на доходите. Въпреки изразеното съмнение в нейната ефективност, 100% от анкетираните от с. Баня отново биха подкрепили промяната ако се извършваше сега. Този процент в Добринище, обаче, е равен на нула.

Във основа на обобщените данни може да се направи изводът, че АТП „обявяване на село за град” е със слаба рационалност и ефективност, която не води до ясни ползи и резултати. Има преобладаващо положително отражение в социален план – повишаване самочувствието на жителите под въздействието на устойчиви народопсихологически фактори.



Промяна на наименование на населено място

Ефектът от АТП „промяна на наименованието на населено място” е наблюдаван и анализиран в следните случаи:

1) Променя се наименованието на с. Кокорково, община Смолян, област Смолян, на с. Кокорово с Указ № 264 на Президента на Републиката от 16.09.2008 г.;

2) Променя се наименованието на с. Стояново, общ. Ловеч, обл. Ловеч на с. Радювене с Указ № 203 на Президента на Републиката от 17.06.1996 г.

Екипът възприема наложилото се твърдение сред експертните среди, че тази промяна е чисто административен акт, който не носи след себе си конкретни и измерими ефекти върху начина и качеството на живот на населението от заинтересованите населени места. Поради тази причина анкетно проучване и интервюиране на част от населението на горепосочените населени места не е извършвано. Мотивите за включената в извадката АТП са сходни при двете изследвани промени – възстановяване на традиционното за съответното селище наименование.

Създаване на ново селищно образувание

ЗАТУРБ регламентира селищното образувание като териториална единица и извършените устройствени и АТП на ниво селищно образувание също подлежат на оценка на рационалността и ефективността им.

Основно исканията за създаване на селищно образувание са продиктувани от необходимостта от задоволяване на възникнали курортни или промишлени нужди с местно или национално значение. Друго условие за създаването му е наличие на устройствен план или определени строителни граници на селищното образувание. Съгласно базата данни на НРНМ селищните образувания от местно значение съставляват около 90% от регистрираните случаи до момента. Поради тази причина за целите на настоящата разработка са анализирани 2 типични случая на създаване на селищни образувания от местно значение, от които едното с цел задоволяване на курортни нужди, а другото – промишлени потребности, извършени в различни периоди от време.

Съгласно решение 227 на ОбС – Смолян от 27.04.2005 г., обн. ДВ бр. 45/31.05.2005 г. е създадено селищно образувание от местно значение курортно-туристическо ядро "Хайдушки поляни". Другият анализиран случай е свързан със създаване на ново селищно образувание за промишлени нужди с наименование „Пети километър” – Община Бургас (решение на ОбС – Бургас от 21 юни 2000 г.).

С цел оценка на рационалността на извършените устройствени промени са интервюирани представители на съответните общински администрации и бизнес структури. Преобладаващата част от запитаните споделят, че мотивите за създаване на споменатите по-горе селищни образувания са основателни и рационални, тъй като са свързани с възможността за разработване на подробни устройствени планоне и реализиране на инвестиции на териториите. Инициативата за почивно селище над Смолян, която да възроди идеята за курорта „Орфей”, съществува повече от 3-4 десетилетия, но не е доведена докрай. Ядрото включва вилни части и части от плата между селата Манастир, Кутела и Славейно с ливади в надморска височина около 1600 м. Територията се намира на 18 км от Пампорово. Заявените инвестиционни интереси са за строителство на вилни селища, почивни бази, обслужващи, туристически и риболовни сгради, сгради за развитие на спортен риболов, конна база и спортни съоръжения с локално действие, като акцентът е върху ползването на курорта през четирите сезона.

В условията на икономическа криза голяма част от планираните инвестиции в съответните територии остава нереализирана. По всяка вероятност поради влошената икономическа обстановка в световен мащаб реализираните до момента инвестиционни намерения в селищно образувание курортно-туристическо ядро "Хайдушки поляни" са незначителни или почти липсват.

По отношение на другия изследван случай целите, поставени с промяната, са постигнати – извършено е подробно устройствено планиране на селищно образувание за промишлени нужди „Пети километър” – Община Бургас, изградена е инфраструктурата в зоната, а наред с това и фирмите, намиращи се на съответната територия, получават адресна регистрация.

С цел оценка на ефективността на извършените устройствени промени е проведено и анкетно проучване сред граждани, представители на неправителствени организации и бизнес структури в Смолян и Бургас. Анкетирани са равен брой мъже и жени от различни възрастови групи в диапазона от 18 до 65 години. Дали поради отдалечеността на промените във времето или тяхното естество 80% от анкетираните споделят, че не познават мотивите за извършените промени. Те се познават едва от 15% от запитаните. Интервюираните са разделени в преценката си доколко мотивите за извършените устройствени промени са основателни, след като не ги познават. Според 50% от тях те са отчасти основателни или неоснователни. 100% от запитаните споделят, че извършените промени до момента не са оказали влияние върху техния живот, но преобладаващата част от тях (70%) заявяват, че отново биха ги подкрепили. В тази връзка трудно би могло да се оцени доколко извършените устройствени промени от този тип са ефективни.

Въз основа на направеното анкетно проучване и натрупаните впечатленията при срещите с представители на местните общности може да се направи изводът, че извършените устройствени промени са рационални, но те не са оказали влияние върху живота или бизнеса на анкетираните целеви групи нито по отношение на подобряване на административното обслужване, по-големи възможности за работа и правене на бизнес, нито по отношение на качеството им на живот.

Преименуване на селищно образувание

От предвидените в ЗАТУРБ възможности за АТП, свързани със селищни образувания, предмет на анализ в настоящата разработка е промяната, отнасяща се до преименуване на селищно образувание. Както бе споменато по-горе, при анализа на този тип АТП е използвана и допълнителна информация, предоставена от МРРБ.

От влизането в сила на ЗАТУРБ до днес е извършена една промяна, свързана с преименуване на селищно образувание, а именно с Решение 021 на Общински съвет – Севлиево от 24.02.2010 г., обн. в ДВ бр.34/18.05.2010 г. селищнотото образувание в местността Крушевски баир в землището на гр. Севлиево е преименувано на селищно образувание Хоталич.

Поради характера на самата промяна е трудно да се търси ефективност от извършването й доколкото промяната на наименованието може в много тесни граници да има влияние. Най-вече тя би довела до подобрено административно обслужване на населението, както и до повишено самочувствие на жителите на тази територия. По-съществен е въпросът с рационалността на промяната и точно тя е изследвана.

В тази връзка за целите на настоящия анализ са интервюирани представители на Общинска администрация – Севлиево, без да е провеждано анкетно проучване сред целевите групи. Запитаните споделят, че промяната в наименованието на  селищното образувание в местността „Крушевски баир” в землището на гр. Севлиево на селищно образувание „Хоталич” е основателна, тъй като отразява връзката на гр. Севлиево с хилядолетния му предшественик – средновековния град Хоталич. По този начин се популяризира най-значимият археологически обект в Община Севлиево – „Хоталич”, намиращ се в непосредствена близост. Селищно образувание „Хоталич” е един по-благозвучен и исторически обоснован вариант на именуване.

Друг мотив за приемане на тази промяна в този момент е и стартиралата през март 2010 г. процедура за подмяна на личните документи. Предвид обстоятелството, че непрекъснато нараства броят на постоянно живеещите в местността, необходимостта от постоянна адресна регистрация на лични документи нараства, както и предоставянето на пощенски услуги на населението. През последните години голям брой севлиевци, привлечени от чистия въздух, тишината, красивата природа и липсата на автомобилен трафик, предпочитат да живеят постоянно в местността „Крушевски баир". Това става възможно благодарение на изграждането на нови водопроводи, резервоари, помпени станции, газови трасета, подобрено сметопочистване и сметоизвозване на територията на селищното образувание.

В заключение може да се обобщи, че извършената АТП, водеща до преименуване на селищното образувание, е рационална според интервюираните и те отново биха я подкрепили тъй като се популяризира най-значимият археологически обект в Община Севлиево – „Хоталич”.
Резултатите от анализа показват, че по отношение на устройствените промени на ниво населени места мотивите за извършването им са рационални и ефективни, поставените цели са постигнати и промените се отразяват най-вече върху подобряване на предоставяните административни услуги и качеството на живот на населението.

Пристъпването към АТП в границите на населените места се извършва на основата на точни преценки и в съответствие със становището на населението. Анализът на случаите на промени в границите на населените места като сливане, разделяне, отделяне на части от едно населено място и присъединяването към друго показва, че те са основателни и рационални. Те са ефективни и водят основно до подобряване на административното и здравно обслужване на населението, подобрени транспортни връзки и качество на живот.

Административно-териториалната промяна „обявяване на село за град”, която е специфична за териториалната единица населено място, е със слаба рационалност и ефективност, която не води до ясни ползи и резултати. Отчита се преобладаващо положително отражение в социален план – повишаване самочувствието на жителите под въздействието на устойчиви народопсихологически фактори.

Въз основа на извършената оценка на рационалността на регистрираните устройствени промени на ниво селищни образувания от влизането в сила на ЗАТУРБ до днес, може да се каже, че в по-голямата си част поставените със създаването им цели са постигнати. Оценката на ефективността им обаче изисква извършването на по-задълбочен анализ и преценка на основата на съществуващата богата практика по създаване на селищни образувания.


1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница