Функции на капитана на българския морски търговки кораб

Иван Пламенов Богданов*

*Технически университет – Варна 9000, България, ул.„Студенстка” № 1, ФМНЕ, e-mail: ibogdanov@walla.com

Резюме: Правните функции на капитана на българския морски търговски кораб и неговите отговорности.

Ключови думи: капитан, функции, правомощия, власт, отговорност.

Значителното увеличаване на мащабите на морската търговия достига до онзи момент, когато практически става невъзможно самите товарособственици да придружават стоките си по море и възниква необходимостта от присъствието на такова лице на кораба, на което биха могли да поверят търговските си интереси свързани с транспортирания товар. Най-подходящото лице, на което товарособствениците биха възложили своите търговски интереси, се оказва лицето, на което е поверено командването на кораба.

Упражняването на капитанската професия е свързано с наличието на две абсолютно необходими предпоставки – професионална правоспособност и българско гражданство.

Различните функции на капитана, които той упражнява, представляват главните направления на неговата дейност, включващи разнообразни задачи, изпълнението на които е гарантирано с компетенциите (правомощията), предоставени на това лице.

Съществуват различни класификации на функциите на капитана. Най-издържания изглед на систематизирне на функциие на капитана имат следнитe два подхода:

Първия, при който проблемите се разглеждат в тяхната динамика, т.е. в сферата им на проявявление по време и място:

а) преди отправянето на кораба в рейс, когато се намира в пристанище на държавата, под чието знаме плава;

б) по време на рейса в открито море;

в) когато корабът се намира в чуждестранно пристанище;

Във втория случай материята се разглежда с оглед нейния характер, като функциите се систематизират по предмета на тяхното регулиране в следните групи:

а) функции по управлението на кораба;

б) административни функции;

в) гражданскоправни;

ФУНКЦИИ НА КАПИТАНА ПО УПРАВЛЕНИЕТО НА КОРАБА

Като най-съществени измежду функциите на капитана следва да бъдат отнесени тези по управлението на кораба. Значимостта на функциите по управлението на кораба се предопределят от закона. Първото правомощие, което се предоставя на капитана в глава V от кодекса за търговското корабоплаване е:

Чл.89,ал1 от КТК: „ На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.”

Компетенциите на капитана по управление на кораба се свеждат до две основни групи. В първата спадат тези от тях, които са свързани с корабоводенето. Те имат предимно навигационно-технически характер и тяхното проявление настъпва при изпълнение на рейса. Към втората група могат да бъдат отнесени компетенциите, които се свързани със стопанско-организаторските задачи на капитана. На капитана е поверено управлението на едно сложно в техническо отношение и инзвънредно скъпо транспортно средство, движението на което се осъществява при разнообразна и сложна навигационна обстановка. Към функциите на капитана по управлението на кораба се включват и стопанско-организаторски дейности, които са насочени към гарантиране на сигурността на плаването и осъществяванито на самото корабоводене. Често пъти компетенциите по корабоводене и стопанско-организаторските компетенции преливат взаимно и тяхното разграничаване се затруднява.

- Задължения на капитана при корабоводенето

Съгласно чл.92, ал.1 от КТК „капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.

Според чл.93, ал. 2 капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.

ал. 3 Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.”

В чл.93 от КТК е определено, че капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.

Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.

Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.

Капитанът на кораб, извършващ стопански риболов, с дължина между перпендикулярите 20 или повече метра е длъжен да поддържа в изправност бордовото оборудване за сателитно наблюдение на кораба, както и да изпраща изисканата информация за извършваната от кораба дейност.”

АДМИНИСТРАТИВНИ ФУНКЦИИ НА КАПИТАНА

Капитанът на кораб от морския флот на Република България е доверено лице на държавата, на който е възложено ръководството на кораба и корабния екипаж, на живота на намиращите се на него лица и на превозвания товар. Качеството на капитана като „доверено лице” на българската държава произтича от специалната довереност, която му се предоставя като длъжностно лице за изпълнението на специфични задачи от неговата сложна дейност по управлението на кораба.

Капитанът на морския търговски кораб разполага с обширни административни правомощия не само по отношение на членовете на екипажа, но и по отношение на всички лица, които се намират на кораба.

Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.

Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения (Чл.89, ал 2 и 3 от КТК).

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КАПИТАНА ПРИ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ

Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.

Чл.100, ал 1 и 2 от КТК „ Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.

Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.”

Обемът на представителната власт на капитана се поставя в зависимост от местоизвършването на произтичащите от нея действия, като се прави разлика между случаите на участие в сделки и процесуалното представителство. В първия случай капитанът може да приема и да отправя волеизявления на всяко място, където се намира ръководения от него кораб. В случаите на гражданско представителство действията на капитана са ограничени в местата, където има други представители на заинтересуваните страни. Там капитанът няма право да упражнява процесуално-представителната си власт, освен когато се касае до защита на личните си интереси.

С предоставените процесуални представителни правомощия на капитана се цели минимално гарантиране на интересите на законно представляваните от капитана лица в местата, където няма други уполномощени от тях лица, които компетентно да се заемат с извършването на всички необходими процесуални действия.

Ограничаване представителната власт на капитана от страна на корабособственика или собствениците на товара е допустимо и произвежда действие само в отношенията между капитан и лицата, ограничили неговата представителна власт, но няма действие по отношение на трети лица, встъпили добросъвестно в сделки с капитана.

Според чл.96, ал.1 от КТК: „Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:

а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;

б) да продаде излишната част от хранителните припаси;

в) да продаде част от товара или целия товар.

Ал.2 на чл.96 опррделя, че капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.”

В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна. Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Задължение за оказване на помощ.”

Чл.98 от КТК: „(1) (изм.,ДВ,бр.113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.

(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.”

КОРАБЕН СЪВЕТ

Чл.99. от КТК: „ (1) В случай на опасност за пътниците, екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.

(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции.”

Чл.91. от КТК: „ (1) При раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.

(2) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.

(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.

(4) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.”

Граждански функции на капитана са свързани с положението му на законен представител на корабособственика и собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или плаването.

Чл.95, ал 1, 2 и 3 от КТК : „ (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.

(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.

(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на трети лица само ако са им били известни тези ограничения.”

Характеризирането на правния статут на капитана от българския търговски флот посредством разнообразните направления на притежаваните от него функции се допълва и от режима на отговорността по нашето законодателство. Капитанът носи отговорност за своите неправилни действия или бездействия, свързани с неговото професионално качество и служебно положение. С оглед на нормативните източници тази отговорност може да бъде дисциплинарна, административнонаказателна, гражданска (имуществена) и наказателна.