Функции, свързани с имената на елементите

Функции, свързани с имената на елементите

Описаните по-долу функции извършват операции, които са в директна връз­ка с имената на елементите. Имената на елементите могат да се въ­веж­дат след въпроса на AutoCAD "Select objects:" и то тогава, когато е поз­волен избор "Последен". Назованите обекти се избират с прозорец.

Ако се извика без аргументи, тази функция дава името на първия из­трит елемент в базата данни. Ако ENTNEXT се извика с <име на елемент>, извежда се името на първия неизтрит елемент, който следва <име на елемент> в базата данни. Ако не съществува следващ елемент в ба­зата данни, резултатът е Nil. ENTNEXT дава както главни, така и под­е­лементи.

Избраните от SSGET елементи са главни, а не атрибути на блокове или върхове на полилинии. ENTNEXT позволява достъпа до вътрешната струк­тура на тези комплексни елементи. Едва след като сте получили име­то на един поделемент, той може да се обработва като всеки друг. Ако сте получили името на поделемент с ENTNEXT, можете да намерите еле­мента на по-високо ниво, като продължите с ENTNEXT, докато се на­ме­ри SEQEND-елемент. Извлечете сега групата "-2" на този елемент, която съ­ответства на името на главния елемент.

Пример:

(setq e2 (entnext e1)) дава името на елем.E2, следващ E1

Тази функция дава като резултат името на последния неизтрит гла­вен елемент в базата данни. Често се използва за получаване името на нов елемент, който току-що е бил вмъкнат с функцията COMMAND. Еле­мен­тът трябва да се намира или на монитора, или на размразен слой, за да мо­же да бъде избран.

Пример:

(setq e1 (entlast)) дава името на посл.елем.E1 на чертежа

При операции, касаещи елементи, често е желателно да се избере еле­мент и едновременно да се специфицира точката, с която е избран еле­мента. Захватът на обект и командите BREAK, TRIM и EXTEND са при­ме­ри от AutoCAD за това. Функцията ENTSEL позволява на AutoLISP-про­гра­ми­те да извършват тези операции. ENTSEL избира един единствен елемент чрез посочване на точка. Тя дава списък, чийто първи елемент е името на избрания елемент и втори елемент са координатите на точката, която е използвана за посочване на елемента. Ако за <въпрос> е специфициран сим­волен низ, той пита потребителя за елемента. В противен случай се из­ползва резервния въпрос "Select objects:".

Пример:

Command: LINE

To point: 6,6

To point (RETURN)

Command: (setq e (entsel "Моля, изберете елемент: "))

Моля, изберете елемент: 3,3

( (3.000000 3.000000))

Списък, който се дава от ENTSEL, може да бъде въведен при някакво за­питване на AutoCAD за избор на обект. AutoCAD третира това въвеждане ка­то избиране на елемент чрез посочване.

Функции по отношение данните за елементи

Специфицираният <име на елемент> се изтрива, ако се намира в дей­ства­щия чертеж и се връща отново в чертежа, ако по-рано е бил изтрит в то­ва работно състояние. Изтритите елементи се изчистват от чертежа, ако бъде напуснат чертожния редактор. Следователно ENTDEL може да връ­ща само обекти, които са изтрити в актуалното работно състояние. ENTDEL може да се прилага само за главни елементи - атрибути и върхове на полилинии не могат да се изтриват, независимо от принадлежащите им еле­менти от по-високо ниво. ( С функцията COMMAND за тази цел могат да се използват командите на AutoCAD ATTEDIT и PEDIT.)

Пример:

(setq e1 (entnext)) дава името на I елемент E1 на чертежа

(entdel e1) връща изтрития елемент E1

Извиква <име на елемент> от базата данни и го представя като спи­сък, който съдържа неговите дефиниционни данни. Резултатът е кодиран ка­то асоциативен списък на AutoLISP, от който лесно могат да бъдат из­ви­кани съставните части с функцията ASSOC. Обектите от резултантния спи­сък са кодирани с AutoCAD-DXF-код на група за всяка част от данните на елемента.

Пример 1:

Command: LINE

From point: 1,1

To point: 6,6

To point (RETURN)

Command: (setq a (entget (entlast))) присвоява A на списъка

((-1 , )

(0 , "LINE")

(8 , "0")

(10 , 1.000000 2.000000)

(11 , 6.000000 6.000000)

) отстъпът е даден за прегледност

Съставната част "-1" в началото на списъка съдържа името на еле­мен­та, който се представя чрез този списък. Функцията ENTMOD (описана по-долу) използва тази съставна част за да идентифицира модифицирания еле­мент.

Отделните точкови двойки, които представят стойностите, могат да се изведат лесни с ASSOC, при което стойностите могат да се извличат с CDR. Кодовете на компонентите на елемента са тези от DXF, които са до­ку­ментирани в Приложение C от РЪКОВОДСТВОТО на AutoCAD. Както при DXF със­тавните части на елемента от Header-секцията се извеждат само, ако не съответстват на резервните стойности. Противно на DXF, полетата за де­финиране на елементи, които се указват по желание, се извеждат не­за­ви­симо дали са равни или не на техните резервни стойности. ЧРез това пра­вило обработването на програмата се улеснява.

Подсписъците от точки не са точкови двойки като остатъка. Усло­ви­е­то определя, че CDR на подсписъка представя груповата стойност. Тъй ка­то една точка е списък от 2 реални числа, цялата група е списък от 3 еле­мента. CDR на групата е списък, който представя точката, с което се за­пазва условието, че CDR винаги дава стойността.

Когато се пишат функции за обработване на списъци от елементи, те тряб­ва да се правят в обратен ред на подсписъците. Това се осигурява с из­ползването на ASSOC. Групата "-1", която съдържа името на елемента, по­зволява модификационни операции и списъкът да се приема лесно, чрез ко­ето се избягва управлението на името на елемента в паралелна струк­ту­ра. Еди SEQEND-елемент на края на полилиния или на атрибутен запис съ­държа група "-2", чието CDR е името на елемента на Header-реда на то­зи елемент. По този начин може да се намери Header-а вътре в под­е­ле­мент, като този е стигнал до SEQEND, след което се използва CDR на гру­па "-2" като име на елемент, за да се локализира съответния главен еле­мент.(???)

Пример 2:

Command: ELEV

New current elevation<0.000>: 3.5

New current thickness<0.000>: 0

Command: LINETYPE

?/Create/Load/Set: S

New entity linetype: GESTRICHELT

Command: COLOR

New entity color: BLUE

Command: LAYER

?/Make/Set/New/ON/OFF/Color/LType/Freeze/Thaw/LOck/Unlock: MAKE

New current layer<0>: AN

?/Make/Set/New/ON/OFF/Color/LType/Freeze/Thaw/LOck/Unlock: SET

New current layer: (RETURN)

?/Make/Set/New/ON/OFF/Color/LType/Freeze/Thaw/LOck/Unlock(RETURN)

Command: TEXT

Justify/SStyle/: 2,2

Height<0.00>: 0.3

Rotation angle<0.00>: 30

Text: Текстът има печатни грешки !

Command: (setq e (entget (entlast))) E се присвоява на списъкът:

((-1 , )

(0 , "TEXT")

(8 , "AN")

(6 , "GESTRICHELT")

(62 , 5)

(10 2.000000 2.000000)

(40 , 0.300000)

(1 , "Текстът има печатни грешки !")

(50 , 0.523598)

(41 , 1.000000)

(51 , 0.000000)

(7 , "STANDARD")

(71 , 0)

(72 , 0)

)
2.4.3 (entmake )

Създава нови елементи.

Пример: (Нека да създадем окръжност с център (2,3,0) и радиус 1.5.)

(entmake ‘((0 , "CIRCLE")

(10 2.0 3.0 0.0)

(40 1.5))

)
2.4.4 (entmod )

ENTMOD съдържа списък () във формат, който се дава като ре­зултат от ENTGET и довежда информацията от базата данни за елемента, чи­ето име е определени чрез група "-1" в , в най-ново със­то­я­ние. Процесът на направляване на базата данни в AutoLISP изглежда та­ка:

с ENTGET се извикват елементи. Списъкът, който съдържа еле­мента се модифицира (SUBST служи за тази цел), след което елементът се въвежда в базата данни с ENTMOD.

Пример:

(setq en (entnext)) дава името на I елемент EN на чертежа

(setq ed (subst (cons 8 "0")

(assoc 8 ed) променя Layer-групата в ED

ed)) на слой "0"

(entmod ed) модифицира слоя на EN в чертежа

ENTMOD има някои ограничения по отношение на промените, които се пред­приемат. Типът на елемента не може да се променя. За тази цел тряб­ва да изтриете елемента с ENTDEL и след това да създадете нов еле­мент с COMMAND. Всички обекти, за които се извлича информация от спи­съ­ка, трябва да са познати на AutoCAD, преди да се изпълни ENTMOD. Име­на на текстови шрифтове, типове линии, символи и блокове трябва да са модифицирани предварително в чертежа, преди да се използват в спи­сък с ENTMOD. Изключение правят имената на слоеве - ENTMOD създава нов слой със стандартните - резервни стойности, както са използвани от ко­ман­дата LAYER "NEW", ако предварително се дава име на недефиниран слой в елементния списък.

Ако полетата на елемента се модифицират със стойности с плаваща за­петая, както например групите "38"(елевация) и "39"(дебелина на обек­та), трябва като нова стойност да се въведе реално число. Ако специфицирате цяло число, ще получите грешни резултати.

ENTMOD проверява списъка по същия начин, както DXF-данните от един DXF-файл. Ако бъде открита сериозна грешка, която пречи на на­пра­в­ляването на базата данни, резултатът е Nil. В противен случай ENTMOD да­ва като резултат списъка. ENTMOD не променя вътрешни полета, като на­пример името на елемента в група "-2" на един SEQEND-елемент. Опи­ти­те да се променят такива полета се игнорират.

Ако се направлява главен елемент, ENTMOD модифицира елемента и из­вежда неговия изглед на монитора (включително поделементи). Ако се из­ползва ENTMOD за направляване на поделемент, неговите данни се въ­веж­дат в базата данни, но на монитора не се появява нов изглед на еле­мен­та. След като е модифициран поделемент, долуописаната функция ENTUPD може да се използва за извеждане на изгледа на монитора.
2.4.5 (entupd <име на елемент>)

Както вече споменахме, модифициран с ENTMOD елемент няма да се из­веде на екрана. Например, ако трябва да се модифицират 100 върхови точ­ки на полилиния, при което ако след всяко ново изчисление трябваше да се изобразява полилинията, този процес би бил много бавен. Фун­к­ци­я­та ENTUPD може да се използва за извеждане на модифицирана полилиния или модифициран блок на монитора. ENTUPD се извиква с името на някаква част от полилиния или блок. При това не се касае за Header-елемента - ENTUPD сам търси този елемент. ENTUPD е замислен точно за полилинии и бло­кове с атрибути, но може да се използва за извикване на произволен еле­мент. Във всички случаи елементът ще се регенерира на екрана заедно с поделементите си. Да приемем, че първият елемент в чертежа е по­ли­ли­ния с различни върхове:

Пример:

(setq e1 (entnext)) дава E1 на името на елемент на полилинията

(setq ed (entget e2)) дава ED на данните за върхове

(subst ‘(10 1.0 2.0)

(assoc 10 ed) променя местоположението на върха в ED

ed) на точка 1,2

)

(entmod ed) премества върховата точка в чертежа

Имената на елементи и множествата от избрани обекти са действащи са­мо за това състояние на редактиране, в което са били създадени от AutoCAD. Ако опитате да изпълните една от следните операции, докато са ак­тивни командите PLINE или ATTEDIT, резултатът ще е Nil и извиканата фун­кция няма да се изпълни:

ENTMOD - модифициране на съществуващ елемент

ENTUPD - регенериране на модифициран комплексен обект

ENTDEL - извеждане и регенериране на изтрит елемент
Използване имената на елементи и множествата от избрани обекти в AutoCAD
Имената на елементи и множествата от избрани обекти се въвеждат ка­то данни от AutoLISP на въпросите на AutoCAD за избор на обект. За­то­ва назованите от AutpLISP елементи могат да се обработват от ко­ман­ди­те на AutoCAD. На въпроса "Select objects:" AutoLISP може да зададе име­то на елемента, с което се определя един единствен елемент или мно­же­ство от избрани обекти, което определя всички елементи в този запис. То­ва е в сила винаги, когато се поддържа опцията "Last".

Винаги, когато AutoCAD допуска избор чрез посочване на обекти, от про­цедурата за избор се приемат списъци във формата, както се дават от ENTSEL. Елементът се избира от списъка, при което точката в списъка се опре­деля като точка, с която е посочен елемента. AutoLISP може да за­да­ва такива точки на елементи на команди като BREAK, TRIM или EXTEND. Спи­съци с формата на ENTSEL могат да се използват за други видове из­бор, докато командата поддържа избор чрез посочване (обектът се по­соч­ва с точка). ENTSEL-списъци не могат да се използват с командите FILLET и CHAMFER, тъй като те изискват 2 елемента и точки.

Забележки при обработването на крива и сплайн за полилинии
Ако търсите върховите точки на полилиния с ENTNEXT, възможно е да се натъкнете на определен брой върхови точки, които не сте създали яв­но. Тези помощни точки се вмъкват автоматично от опциите "Крива" и "Сплайн" на командата PEDIT. Вероятно искате да игнорирате тези точки, тъй като промените на тези върхови точки ще бъдат загубени при след­ва­що­то използване на опциите "Крива" и "Сплайн".

По флаговете на група "70" може да се познае дали полилинията е обра­ботена с "Крива" (ст.на бит 2) или "Сплайн" (ст.на бит 4). В слу­чай, че никой от тези битове на е зареден, всички върхови точки на по­ли­линията са нормални. Ако обаче битът за "Крива" (2) е зареден, вър­хо­вите точки на полилинията притежават редувайки се стойност на бит 1 в тяхната група "70" и с това показват, че те са вмъкнати с "Крива". Ако използвате ENTMOD за преместване на върховите точки на такава по­ли­линия и имате намерение отново да закръглявате кривата с PEDIT, най-до­бре е да игнорирате тези върхови точки.

Същото е в сила, когато флаг-битът на една полилиния е зареден със "Сплайн" (4). Предварително ще намерите различни върхови точки, ня­кои със стойност на флаг-бит 1 (вмъкнати с "Крива", когато сис­тем­на­та променлива SPLINESEGS е отрицателна), някои със стойност на бит 8 (вмък­нати със "Сплайн") и други със стойност на бит 16 (контролни точ­ки на рамката на кривата). Също и тук е в сила - ако искате да пре­ме­с­ти­те върховите точки с ENTMOD и имате намерение да създадете нова кри­ва, най-добре е да преместите върховите точки.
Достъп до таблицата със символи
За да се четат таблиците със символи на AutoCAD за слоеве, тъп ли­нии, именовани сектори, шрифтове и дефиниции на блокове, са въведени но­вите AutoLISP-функции TBLNEXT и TBLSEARCH.

2.6.1 (tblnext <име на таблица> [<първи>])

Тази функция се използва за претърсване на цяла таблица от сим­во­ли. Първият аргумент е символен низ, който идентифицира желаната таб­ли­ца. Валидни имена на таблици са: "LAYER", "LTYPE", "VIEW", "STYLE" и "BLOCK". Символният низ не трябва да се записва с главни букви. Ако е на­лице втори аргумент и се оценява на стойност, различна от Nil, таб­ли­цата се навива в обратна посока и се намира първия запис. В противен слу­чай се намира следващия запис. Ако няма други записи в таблицата, ре­зултатът е Nil. Изтрити записи от таблицата никога не се връщат. Един намерен запис се представя като списък от точкови двойки, от ко­до­ве и стойности на типа DXF, подобно на тези, които се дават от фун­к­ци­ята ENTGET.

(tblnext "layer" T) намиране на първи слой

Това въвеждане би довело до следното:

((0 , "LAYER") тип на символа

(2 , "0") име на символа

(70 , 0) флагове

(62 , 7) номер на цвят (отрицателен, ако е off

(6 , "CONTINUOUS") име на тип линия

)

Забележете, че за разлика от списъците с данни за обекти, тук ня­ма група "-1". AutoCAD записва от всяка таблица последния изведен за­пис и дава като резултат при извикване на TBLNEXT за тази таблица про­с­то следващия запис. Преди да претърсвате една таблица, осигурете се, след­ващият аргумент да е различен от Nil, за да започне търсенето в таб­лицата отгоре и резултатът наистина да е първия запис.

Пример 2 (за блок "BOX"):

(tblnext "block") намиране на дефиниция на блок

би дал следното:

((0 , "BLOCK") тип на символа

(2 , "BOX") име на символа

(70 , 0) флагове

(10 9.000000 2.000000 0.000000) изходна точка X,Y,Z

(-2 , ) първи обект

)

Името на обекта в група "-2" се приема от ENTGET и ENTNEXT, обаче не и от други функции, които имат достъп до обекта. Те не могат да мо­ди­фицират такъв обект с ENTMOD или с SSADD и ENTSEL да го вмъкнат в мно­жеството от избрани обекти. От това, че името на обекта се задава в гру­па "-2" на функцията ENTNEXT, могат да бъдат претърсвани обектите, ко­ито се съдържат в една дефиниция на блок. ENTNEXT дава Nil след по­след­ния обект в дефиницията на блока.

Тази функция претърсва таблицата със символи, която се иден­ти­фи­ци­ра от <име на таблица> (като при TBLNEXT) и търси името на символа, ко­ето е специфицирано чрез <символ>. Двете имена автоматично се пре­връ­ща в главни букви. Ако се намери запис за дадено име на символ, то­зи запис се дава във формат, който се описва от TBLNEXT. Ако не се на­ме­ри та­къв запис, резултатът е Nil.

Пример:

(tblsearch "style" "standard") намиране на шрифт

((0 , "STYLE")

(2 , "STANDARD")

(70 , 0)

(41 , 1.000000)

(50 , 0.000000)

(71 , 0)

(4 , "")

Последователността от намерени от TBLNEXT записи не се влияе от TBLSEARCH.

(grtext)

Тези функции могат да се прилагат само от опитни специалисти. По­ве­чето приложения на AutoLISP не изискват тези функции. Искаме да обър­нем внимание на потребителите, че начинът на работа на такива фун­к­ции може да бъде променен в бъдещите версии на AutoCAD, затова фир­ма­та "Autodesk-AG" не дава гаранция за съвместимостта на приложенията, ко­ито се ползват от тези функции. Приложения с функциите GRTEXT и GRREAD вероятно не работят еднакво на всички хардуерни конфигурации, ако системния програмист не се придържа плътно към следващите правила.

Тази функция изчиства графичния монитор на AutoCAD. При кон­фи­гу­ра­ции с един екран най-напред се превключва от текстов на графичен ек­ран. Областта за команди, както и областта на менюто и статусния ред оста­ват непроменени. Първоначалното съдържание на екрана може да се вър­не с функцията REDRAW.

GRDRAW чертае вектор между две точки. <От> и <до> специфицират две­те крайни точки (списък от две реални числа) на вектора. Крайните точ­ки се определят като чертожни координати с плаваща запетая и по не­об­ходимост се закръгляват за да се вместят на екрана. Векторът се чер­тае с аргумент <цвят> (цяло число), при което "-1" означава "XOR ink" и допълва всичко, над което чертае и изтрива себе си, ако е чертано там. Ако факултативният целочислен аргумент <маркиране> е даден и не е ра­вен на Nil, векторът се маркира (в общи линии се щрихова). Ако <маркиране> е пропуснат или е равен на Nil се използва нормалния режим на изобразяване.

GRTEXT позволява на AutoLISP да пише в текстовете на графичния мо­нитор на AutoCAD. Ако функцията се извика с номер <поле> между 0 и най-високия номер на поле от екранното меню минус 1, AutoCAD изо­бра­зя­ва аргумента <текст> в определеното поле на екранното меню. <Текст> се от­рязва, ако не се вмести в полето или съдържа интервали, когато е пре­калено къс. Ако е даден целочисления аргумент <маркиране>, който се указ­ва по желание, или не е равен на Nil, текстът в определеното поле се маркира. Ако <маркиране> е равно на 0, текстът се появява в нор­мал­но­то си състояние. Ако едно поле се маркира, това предизвиква из­ключ­ва­не на вече маркирано поле. При писане в поле от меню, текстът трябва да се напише най-напред без аргумент <маркиране> и едва тогава да се мар­кира. Същият текст, който е написан първоначално в полето, трябва да се използва при прилагане на функцията за маркиране. При неспазване на тези правила може да се окаже, че AutoLISP-програмите работят раз­лич­но на различни монитори. Тази функция просто изобразява зададения текст в областта на менюто на екрана. Екранното меню не се преписва.

Ако GRTEXT се извиква с номер на поле "-1", текстът ще се изпише в статусния ред за режим на монитора. Дължината на статусния ред е раз­лична за различните монитори. Текстът се вмества в съответното про­стран­ство и евентуално се отрязва.

Ако GRTEXT се извиква с номер на поле "-2", текстът се изписва в ста­тусния ред за координати на монитора. Ако е включен режима за изо­бра­зяване на координати, координатите в това поле се преместват с вся­ко преместване на курсора. За номера на полета "-1" и "-2" аргументът <маркиране се игнорира.

GRTEXT може да се извика без аргументи, за да се върнат на всички тек­стове върху монитора техните стандартни стойности.

2.7.4 (grread [])

С GRREAD могат директно да бъдат четени входните устройства на AutoCAD, като при желание може да се следи всяко движение на указ­ва­що­то устройство. Тази функция се използва само при много специални ко­ман­ди. Повечето въвеждания на AutoLISP стават с GETxxx-функциите (GETSTRING, GETREAL и т.н.). Ако е зададен аргумента и не е ра­вен на Nil, координатите се задават в процеса на движение на указ­ва­що­то устройство, без да се натискат клавиши. AutoCAD използва този ме­ха­ни­зъм за реализиране видимото водене на буксир на екрана.

GRREAD дава списък, чийто първи елемент е код, който определя ти­па на въвеждане. Вторият елемент на списъка е или цяло число, или спи­сък от точки, според вида на въвеждане. Кодовете на първия елемент на спи­съка са:

2 знак от клавиатурата - ASCII-код като втори елемент

3 избрана точка - координати като списък

4 избор на поле на екранно меню - номер на поле като втори елемент

5 координати като втори елемент в режим DRAGMODE. Дава се само, ако е определен втория аргумент и не е равен на Nil

6 избор на меню-функция BUTTON - номер на бутон е втория елемент

7 дигитализиране на меню-функция TABLETT1 - номер на поле е втория елемент

8 дигитализиране на меню-функция TABLETT2 - номер на поле е втория елемент

9 дигитализиране на меню-функция TABLETT3 - номер на поле е втория елемент

10 дигитализиране на меню-функция TABLETT4 - номер на поле е втория елемент

11 дигитализиране на меню-функция AUX - номер на поле е втория елемент

12 задаване на асоциирани координати като втори елемент с бутона на указващото устройство. Винаги следва резултатния списък на тип 6

13 избор на функция от екранното меню, маркиран чрез въвеждане на данни от клавиатурата. Номерът на поле се дава като втори елемент

Въвеждането на CTRL+C по време на изпълнение на GRREAD прекъсва AutoLISP-програмата. Всяко друго на данни се направлява по-нататък от GRREAD, чрез което се осигурява постоянен контрол върху входните устрой­ства.