Функционалните храни – настояще и бъдеще

Интерпретират се понятията пробиотици, пребиотици, нутрацевтици, обогатени храни, медицински храни, фитонутриенти и диетични добавки, които се различават повече или по-малко от функционалните храни.

Изтъква се, че определението на функционалните храни има различно значение в отделни страни като САЩ и Япония.

Включена е съвременна класификация на функционални компоненти с техните основни хранителни източници, потенциалните им ползи за здравето и силата на доказателства за благоприятните им ефекти. Представена е за първи път собствена хранителна пирамида на функционалните нутриенти като по значимост са подредени по следния начин: витамини и минерални вещества, есенциални аминокиселини, хранителни фибри, полиненаситени мастни киселини и лецитин, фитонутриенти.

Дава се приоритет на млечно-киселите продукти като препоръчителен базисен продукт в който могат да се влагат есенциални нутриенти за създаването на нови функционални храни със съвременни технологии. Маркират се глобалните перспективи за функционалните храни в близко бъдеще.
Функционални храни – настояще и бъдеще
Функционалните храни са едно от новите направления в науката за хранене, с важно значение за здравословното хранене. Фундамент на последното е балансираното хранене, което включва 4 направления: енергиен, нутриентен, продуктов баланс и баланс в режима на хранене.

Най-често като функционални храни се определят такива храни, които задоволително демонстрират благоприятни ефекти по отношение на една или повече таргетни функции в организма, извън адекватните нутритивни ефекти, както и оказване влияние на подобрен здравен статус или редукция на здравен риск от развитие на заболяване /5/.

Американската диетична асоциация ги определя като “цялостни, усилени или обогатени храни”, които могат да бъдат консумирани като част от разнообразни диети на регулярна база, за постигане на потенциални здравни ползи /3/. Като пример за цялостни немодифицирани храни са плодовете и зеленчуците – най проста форма на функционални храни. Новото във функционалните храни е най-вече в начина по който есенциални нутриенти с показани благоприятни ефекти са включени във вкусна и полезна храна, която е патентована, носи здравен знак и е в търговската мрежа. Следователно всеки един нутриент с доказано качество може да се включи в съответни храни, но там трябва да запазва функционалните си качества.

Функционалните храни са предназначени или за подобряване функциите на някои системи в организма, или за редукция на риска от заболяване. Най-често те подобряват функциите на храносмилателната, сърдечно-съдовата и имунната системи, а така също и растежа и развитието на децата.

Ако активният /есенциален/ компонент се включи в капсула, таблетка или разтвор, то това се нарича “диетична добавка”.

Термини близки до “функционална храна”, но без да са нейни синоними са:

Пробиотици – жизнеспособни микроорганизми, които чрез оптимизиране функциите на нормалната чревна микрофлора, водят до благоприятни физиологични, биохимични и имунни ефекти.

Пребиотици – неусвоими полизахариди като фруктоолигозахариди и инулин, които стимулират растежа на някои бактерии, нормално обитаващи чревния тракт.

Нутрацевтици – всяка субстанция, която може да се счита за храна или част от храна и осигурява здравни ползи, включително превенция и лечение на болести

Усилени, обогатени храни – храни, обогатени с витамини и минерални соли, обикновено до 100 % от препоръчваните дневни потребности за даден нутриент.

Медицински храни – специални диетични храни, предназначени за ползване под медицински контрол за адекватни хранителни потребности при специфични заболявания.

Фитонутриенти – растителни съставки, които имат здравословни ефекти в организма. Подразделят се на терпени, феноли, тиоли и лигнани:

1. 
   терпени – съдържат се основно в плодове и зеленчуци. Към тях спадат  и  каротена, ликопен и др.
   
2. 
   феноли – диференцират се на:
   

- изофлавони – фитоестрогени, богати на тях са варивата, особено соята.

3. 
   тиоли - сяросъдържащи фитонутриенти които се съдържат главно в броколи, карфиоли и зеле.
   
4. 
   лигнани – съдържат се основно в пшеничните трици и лененото семе.
   

е маркирана със здравен /Health claims/ или функционален /Function claims/ знак. Здравният знак маркира връзката диета-болест. Примерно: здравословна храна с оптимално съдържание на фолиева киселина, може да намали риска при бременни жени да имат деца с мозъчни и спинални дефекти. Функционалният знак маркира поддръжката за нормално функциониране на дадени структури или системи в организма, а не болестно състояние. Примерно: червените боровинки поддържат функцията на уринарния тракт. В САЩ FDA /The food and Drug Administration/ е дала разрешение за здравен знак само за 11 функционални храни /6/.

Функционалните храни имат различно значение в отделни страни. В Япония, където за първи път се разви концепцията за функционалните храни още през 80-те години на миналия век, те са диференцирани въз основа на използване на естествени нутриенти в тях. Понастоящем около 200 хранителни продукта там са утвърдени със статус на FOSHU-Foods for Specified Health use /7/. Тяхното предназначение е основно в следните направления:

• 
  регулират холестероловия метаболизъм;
  
• 
  намаляват телесната мазнина;
  
• 
  регулират метаболизма на полиненаситените мастни киселини;
  
• 
  предпазват черния дроб от мастна дистрофия;
  
• 
  повишават антиоксидантния потенциал в организма.
  

Особено важно е за здравословното хранене да се осигурява ежедневен оптимален внос на есенциални нутриенти. Както дефицитът така и свръхприемът им води до нарушена хомеостаза и заболяване /8/ /фиг. 1/.

При създаването на функционални храни е особено важно да са ясни степента на функционалния ефект за отделните нутриенти. Според личното ми мнение, би могло да се структурира следната хранителна пирамида за функционални нутриенти /фиг. 2/.

Фиг. 1 Оптимален внос на есенциални нутриенти
Предложената хранителна пирамида дава възможност за създаване на нови функционални храни на базата на съвременни хранителни технологии. Млечно-киселите продукти са идеален базисен /матричен/ продукт, богат на биоактивни съставки, които могат да се обогатят с есенциални нутриенти, намиращи се главно в основата на пирамидата. Наличието в тях на вода и липиди, позволява включването, както на водоразтворими, така и на мастноразтворими нутриенти. Това е от особено значение за високата им усвояемост в новия продукт, което позволява оптималния им физиологичен ефект в организма.

Фиг. 2 Хранителна пирамида

на функционалните нутриенти Фиг. 3

Есенциалните аминокиселини, в състава на клетките ензимите, хормони, антитела, кръвни клетки, имат освен пластично и важно значение в ензимната функция на клетъчно, тъканно, органно и системно ниво; оптимизират хормоналните функции, в основата са на хемопоезата и имунната защити. Повечето от витамините и минералните вещества също имат полифункционални ефекти като антиоксидантно, антиатерогенно, антиканцерогенно, регулаторно, защитно и др. В средната и горната част на пирамидата без да се подценява тяхното значение са растителните фибри, лецитин, ПНМК и фитонутриенти, които имат най-често по 2 основни полезни функции. Фибрите имат хипохолестеролемично действие и предпазват от рак на дебелото черво, а ПНМК и лецитина имат липотропно /хепатопротективно/ действие и понижават нивото на серумния холестерол. Фитонутриентите имат най-често двойно позитивно функционално действие в организма – намаляват риска от рак и ССЗ. Предложената през 2003 г. персонална съвременна хранителна пирамида /1/, на базата на есенциални нутриенти в хранителните продукти, до голяма степен улеснява оценката при структурирането на нови функционални храни /фиг. 3/.

Поставянето в основата на тази пирамида на зеленчуците и плодовете отговаря на съвременната концепция, че те са естествени /конвенционални/ функционални храни.
Изводи и глобални перспективи за функционалните храни
Изчислено е в САЩ, че профилактичните здравни стратегии, включително и хранителните подходи с функционални храни ще спестят 60 млрд. долара годишни здравни разходи.

- Доказването, че дадена храна или нутриент реално подобряват здравето е сложно, дълго и скъпо струващо. Поради това проучванията в този аспект се нуждаят от солидно спонсориране.

- Трябва да има научни доказателства, както от ефикасността на функционалните храни, така и за тяхната безопасност.

В близка перспектива е необходимо да се докаже ефектът на функционалните храни върху функцията, а не върху болестта.

- Необходимо е съответно законодателство за достоверните ползи, маркирани в здравните знаци на функционалните храни.

- Следните области на проучвания имат обещаващ потенциал: артериално налягане, кръвни липиди, нивата на плазмения хомоцистеин, ефектът на омега-3-ПНМК, антиоксиданти, антиканцерогени, имуномодулатори.

- Особено важни са проучванията, касаещи най-подходящите хранителни технологии за създаването на нови функционални храни, в които есенциалните нутриенти ще запазят оптималното си съдържание, ще имат максимална усвояемост, за да могат да реализират благоприятните си физиологични ефекти в организма.

- Като нов раздел към функционалните храни е т. нар. “нутригеномика”, която изследва взаимодействието между диета и развитие на заболяване, базиращо се на индивидуалния генетичен профил.

1. 
   Попов Б. /2004/, Размисли върху някои от съвременните концепции за здравословно хранене, В: Науката за хранене в опазването на човешкото здраве, сс. 8-14.
   
2. 
   Hanley B. /2004/, Nutrition secrets, 2-th edition, pp 85-88.
   
3. 
   Harper A. /1999/, Position of the American Dietetic Association: functional foods. J. Am. Diet. Assoc, 99, pp 1278-85.
   
4. 
   Hasler C. /2002/, Functional foods; Benefits, Concerns and challenges. A position Paper from the American Council on Science and Health. J. Nutr. 132; 3772-3781.
   
5. 
   Katan M. /2002/, Functional foods In: Essentials of human nutrition pp. 633-642.
   
6. 
   Mulry M./2000/, Functional foods & Nutraceuticals Issue Nutrition Science News, pp 1-3.
   
7. 
   Sagano M. /1999/, Food Functionality: a prudent approach prevention of life – style related diseases. 8-th Asian Congress of Nutrition, Seoul, Korea, 1999, pp 18-21.
   
8. 
   Truswell S. /2002/, Nutritional recommendation for the general population in: Essentials of human nutrition Second edition, pp 577-592.