Г. 19 Години затвор грозят бизнесмена 300 000 лв за свободата на Христо Ковачки

Рекордна парична гаранция беше определена на енергийния бос Христо Ковачки вчера. За свободата си той трябва да плати 300 хиляди лв. Соченият за финансов благодетел на партия ЛИДЕР има повдигнати обвинения по 4 члена от Наказателния кодекс, съобщиха от Софийската градска прокуратура.

Бизнесменът, чиито интереси се простират в различни отрасли, ще отговаря за данъчни престъпления в особено големи размери, укриване на данъци и организиране на престъпна група.

Ако бъдат доказани повдигнатите обвинения, Ковачки може да отнесе до 19 години затвор.

Енергийният бос беше привикан вчера в сградата на бившата Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП). В 11,45 мерцедесът му с двама охранители спря пред сградата на улица "Черни връх" в столицата. 20 минути по-късно Ковачки си тръгна, след като му бяха прочетени обвиненията.

Докато траеше кратката среща, разследващи извършваха щателни проверки в офисите на бизнесмена. Служители в МВР разказаха пред "Монитор", че акцията започнала в 8 часа сутринта. Тогава екипите получили последни указания за действие.

Около 100 разследващи се изсипаха пред сградата на ул. 3020 в столицата, където се помещава фирма ЕЛ-ЕМ-ИМПЕКС, собственост на Ковачки. Там пристигна цял бус с дознатели, компютърни специалисти и икономисти. Проверявано е счетоводството, договорите с други фирми и договорите на служителите. Полицаите от "Охранителна полиция", покриващи периметъра около сградата в Индустриална зона Орион, разбрали накъде ще пътуват по радиостанциите едва след като се качили в патрулките. По време на операцията те били задължени да си изключат дори мобилните телефони, за да няма изтичане на информация. От съображения за сигурност не били използвани служители от районните управления, а дошли екипи от столичната дирекция.

Всички предохранителни мерки спрямо служителите в МВР изглеждат повече от смешни, тъй като за акцията е изтекла информация още преди седмица, само че не от служители в системата, научи "Монитор" от сигурен източник. Лично влиятелна фигура в БСП е съобщила на Ковачки за готвените действия спрямо него.

Дни след това бизнесменът се появи от първа страница на вестник "24 часа", пред който подробно обясни, че бизнесът му бил чист и дори сам помоли данъчни и прокурори да го проверят. Бизнесменът обяснява още, че не възприема себе си като олигарх, въпреки че притежава много характерни черти и дори бе нареден от полското списание "Впрост" в списъка на стоте най-богати в Източна Европа със състояние от 700 млн. долара.

Разследването срещу Ковачки е започнато от направление "Икономика" в ГДБОП по времето, когато шеф на претопената вече елитна структура е ген. Ваньо Танов. Дознанието обхваща периода 2005-2006-2007 година, като за този период са събрани интересни факти за бизнеса на енергийния бос. Зелена светлина за операцията е дадена едва сега.

Докато трае разследването, от СРС-тата чурулика високопоставен данъчен служител, за когото се предполага, че е бил отлично запознат с далаверите. В подслушаните телефонни разговори има влиятелни политици.

Според запознати схемата, по която е действал Ковачки, е класическа. Бизнесменът е бил свързан с цял обръч от фирми чрез подставени лица. Пред данъчните са декларирани стотици несъществуващи сделки, като по този начин се е приспадал ДДС. Близки до разследването твърдят, че по тази схема са източени милиони левове от държавата.

Разследващи твърдят, че сумата от 300 000 лв. гаранция е справедлива. Магистрати съобщиха пред "Монитор", че тя се определя на базата на имущественото състояние на обвиняемия, а не от това в какво престъпление е заподозрян.

Бизнесменът трябва да внесе сумата в 3-дневен срок. Подобна гаранция на Балканите е налагана от сръбските власти при задържането на наркотрафиканта Сретен Йосич.

Бизнесменът Христо Ковачки е укрил данъци в размер на над 12 млн. лв. Това научи "Монитор" от източници в прокуратурата.

Укритите от него доходи обаче са многократно по-високи, уточниха разследващите. В същото време бившият шеф на ГДБОП Ваньо Танов обясни, че разработката срещу Ковачки е била предадена на държавното обвинение още в началото на 2006 г.

По това време зам.-шеф на службата е била Донка Георгиева, която се е занимавала със случая. "Делото беше разделяно, събирано, бяха сменяни прокурори и това е най-вероятната причина то да продължи почти 3 години."

Танов допълни, че за ранга на бизнесмен като Ковачки измамите не са били за "жълти стотинки" .
Гръмнаха дясната му ръка

Изпълнителният директор на "Атоменергоремонт" Борислав Георгиев, сочен за дясната ръка на Христо Ковачки, беше застрелян на 6 април тази година в София. Ковачки чрез своята "Българска енергийна компания" държи 70% от собствеността на тази фирма.

41-годишният Георгиев загина през дома си в жк "Люлин", пронизан в главата от 2 куршума. Според източници от енергийния бранш Ковачки е имал най-голямо доверие на двама души. Георгиев бил единият от тях. "Това убийство е заплаха по отношение на мен и по отношение на цялата наша структура, обясни Ковачки.
Борис Велчев: Очаквам упреци за политически арест

НАТАЛИЯ ИВАНОВА

Очаквам прокуратурата да бъде упрекната в политически нюанс заради обвиненията срещу Христо Ковачки. Това заяви главният прокурор Борис Велчев, след като бе изслушан пред депутатите от вътрешната комисия. "Не би следвало да има такива упреци към нас, но би било нелогично да не го очаквам. Въпреки това ще се радвам, ако такива изказвания не се появят", допълни Велчев. Той каза още, че не е най-важното дали Ковачки е бил задържан или не, а това делото да приключи успешно. Той обясни, че паричната гаранция е била съобразена с материалното състояние на бизнесмена, така че нейният размер не би трябвало да учудва никого.

Бизнесът на Ковачки е разнороден. Възходът му в родната икономика започна през 2003 г., когато приватизира 70% от държавното дружество "Атоменергоремонт". Това е единствената фирма, която има лиценз за извършване на ремонти в АЕЦ "Козлодуй". Една от последните сделки на Ковачки е приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол", след като вече има контрол върху мините, които снабдяват с въглища централата. Негови са и въгледобивните дружества "Бели брег" и "Чукурово". Има мини в Сърбия и Босна. Притежава единствения у нас производител на брикети "Брикел". Държи топлофикациите в Сливен, Враца, Плевен, Бургас, Велико Търново.

Ковачки държи завод за автогуми в Сърбия. Има инвестиции и в туризма, три проекта за ски курорти край Боровец, както и голф и спа комплекс в Баня, Карловско. Притежава веригата супермаркети "Европа". Има част от пенсионно-осигурително дружество "Топлина", Общинска здравноосигурителна компания и Общинска банка. Държи и общинската застрахователна компания.

Справка в съдебно-правните регистри ДАКСИ и АПИС показва, че 46-годишният бизнесмен е собственик на 13 дружества с различен предмет на дейност. Отделно участва в управлението на 22 фирми.

Не се притеснявам за бизнеса си, ако се притеснявах нямаше да стоя в България, щях да съм в някоя далечна държава, по някои плажове. Никъде няма да ходя, няма да бягам от правосъдието. Аз ще се боря и ще доказвам, че ние сме прави. Това каза пред БНР Христо Ковачки и продължи:

"Обадиха се на телефона на моята секретарка и ме помолиха да отида в ГДБОП с адвокат и след два часа бях там. Това, което ми се случи днес, е, че ми беше повдигнато обвинение за данъчни нарушения. Става въпрос за данъчни нарушения на някои фирми, към които аз имам отношения и за такива, към които нямам отношения. Това, което заявихме пред разследващите органи, е, че сме готови да им съдействаме и максимално бързо да се реши въпросът. Престъпленията са от 2005, 2006, 2007 г., може и по-рано да има, не съм запознат точно. Предметът на дейност на фирмите - нека да остане тайна. Явно става дума за тежко престъпление - сложно ми е да говоря като оценка по простата причина, че не съм запознат с материята. Преди пет дни казах да заповядат, доколкото разбирам днес (вчера - б.р.) те са ни били на гости не по най-вежливия начин. Мисля, че в цялата работа има и позитиви и те са, че можем да се похвалим пред Брюксел, че имаме човек с определено икономическо влияние, на когото е поискана такава рекордна парична гаранция, коментира Ковачки. Той обясни, че в момента няма исканата сума. "Днес ги нямам, ще ги събера до няколко дни", каза бизнесменът. Има няколко дни срок за внасяне на сумата. Тепърва ще мислим - имаме срок няколко дни, при всички случаи ще обжалваме гаранцията, допълни Ковачки.


13.11.2008 г.

Кой написа „Кървавото писмо"
Аз съдействах за събиране на данните

СТОЯН СТОЯНОВ е бивш общински съветник от БСП. a сега е новият председател на БСП в район “Витоша”. Помогнах с намирането на данните от архива на Сто­личната община. По-добре ние да си кажем истината, дори да ни боли. отколкото на избори да ни замерят с нея във вид на компромати."

Във вчерашния брой на „Труд" ви пред­ставихме част от т.нар. кърваво писмо на социалистите от столичния район „Витоша". В озаглавения от тях материал „Защо изгубихме София" те изнасят скан­дални факти за гласуване на червени общинари през последните 15 годи­ни. Стана ясно, че с по­мощта на съветници от столетната партия са били подкрепени неизгодни заменки и евтина раз­продажба на общинско имущество.

Информацията, която се съдържа в 24-те стра­ници, се базира на офи­циални документи от ар­хива на Столична общи­на. Днес ви предлагаме в съкратен вид без редак­торска намеса как червените са предлагали и гла­сували разпоредителни сделки и как е била изто­чена фирмата „Софийски имоти". Целият текст може да бъде прочетен в интернет на адрес www.zashtozagubihmesofia.hit.bg. Освен със замени, об­щинските съветници от БСП са предлагали и гласу­вали и други разпоредител­ни сделки с общинско иму­щество:

• На 18.07.2002 г. СОС да­ва съгласие за продажба на магазин, включен в капитала на „Топлофикация София" ЕАД. Магазинът се намира в жк „Борово" бл. 223А и е с площ от 81,45 кв. м. Вносител на решението е Мичо Райковски. На 28.11.2002 г. пак по негово предложение СОС изважда от капитала на „То­плофикация София" ЕАД не­движим имот от 100 520 кв. м в Нови Искър, Индустриална зона на кв. „Курило".

Като член на УС на „Егида" ЕАД Райковски внася и дру­ги предложения, с които СОС прехвърля имоти от и към дружеството - главно в софийските подлези.

Толкова много разпоре­дителни сделки, извърше­ни по инициатива на опо­зиционни общински съ­ветници, илюстрират по­ложението на групата на БСП в СОС дълги години.

Как гласуват някои червени съветници?

Групата на БСП в предиш­ния мандат на СОС не беше единна по ключови гласува­ния и това не е тайна за нико­го. Ето някои примери:

• На 08.06.2006 .реше­ние № 444 СОС гласува уве­личаване на капитала на „Общинска банка" АД по искане на миноритарни ак­ционери - компании, свърза­ни с Христо Ковачки. В това време общината притежава контролния пакет от 67% от акциите на банката, а Ковач­ки - 26%. При исканото уве­личение на капитала в раз­мер на 15 млн. лв., 10,5 млн. лв. трябва да внесе община­та, а останалото - Ковачки. Тъй като общината не разпо­лага с тези пари, средствата ще се внесат само от бизнес­мена и така общинският дял в банката ще падне до 44%.

Предложението минава с 33 гласа в СОС при необхо­дими 31, а сред гласувалите „за" са съветниците от БСП Таня Найденова (съветник и в момента), Любомир Стоичков, Цветанка Георгиева и Асен Златев. Четиримата нарушават' въ­трешно решение на групата да се гласува „против".

• На 26.10.2006 г. с реше­ние № 831 СОС гласува про­дажба чрез публичен търг на имоти, собственост на об­щинското дружество „Галатея 2002" ЕАД - фирмата, стопанисваща ученическите почивни бази. В решението са включени: 1) спален блок № 1 от бившия пионерски ла­гер в Обзор със застроена площ от 782,60 кв. м, вкл. двуетажно и триетажно тяло при начална цена от 367 400 лв. без ДДС; 2) вила в София, кв. „Княжево", със застроена площ от 60 кв. м с гараж и дворно място Р от 700 кв. м при начална тръжна цена от 139 100 лв. без ДДС; 3) ученическа почивна база над Лопушанския манастир при начална цена от F 111 800 лв. без ДДС. Заради драстично ни­ските оценки на имотите предложе­нието за разпродажба на лагерите първо не събира мнозинство - за него гласуват 29 съветници, сред които и пред­ставителката на БСП Таня

Найденова. За да бъде прието решението, са нео­бходими 31 гласа. При по­вторния вот необходимите още два гласа идват от об­щинските съветници от БСП Мичо Райковски и Цве­танка Георгиева.

• През май 2007 г. тече конкурс за автобусна ли­ния 72. Транспортната ко­мисия на СОС препоръчва на кмета Бойко Борисов да сключи договор с класира­ната на второ място фирма „Трансървис" ООД. На 16 май 2007 г. шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов заявява, че общинска съветничка от БСП опитва да лобира за фирма на съпруга си. Комисия, назначена от кмета, установява, че авто­бусите на „Трансървис" ООД не отговарят на изиск­ванията и е допусната до участие в конкурса непра­вомерно. Неин собственик е Коста Илиев, който има и друга фирма - „Икон-Коста Илиев", регистрирана на ул. „Цар Асен" № 4. На съ­щия адрес е адвокатската кантора на Таня Найдено­ва и фондацията й „Слънце за децата ни".

Конкурсът за 53-те линии през пролетта на 2007 г. е

спрян. В разгара на кампа­нията за избори задепутати в ЕП Таня Найденова с някол­ко съветници от други партии пак внася предложение за отдаването на автобусните линии. Докладът е спрян. След преизбирането на Бой­ко Борисов за кмет конкур­сът се състоя и две частни фирми спечелиха още 49 ав­тобусни линии до 2015 г.

Как изчезваха апетитните имоти

1. „Наш дом"

След идването на власт на СДС през 1997 г. голяма част от държавната собственост бе приватизирана чрез съ­здаване на преференции за т.нар. РМД-та. Едно от тях е в общинската фирма „Наш дом" ЕООД - съсредоточила в активите си голяма част от бившите мебелни магазини в столицата (около 100).

След приватизацията на дружеството с най-голям брой акции се оказва кипър­ската офшорна фирма „Декагон Интелект лимитед" - соб­ственик на 37,450% от капи­тала. Втори по значение ак­ционер в „Наш дом Европа холдинг" (бившето РМД „Наш дом" АД) е Стефан Василев - дългогодишен общински съветник и председател на PC на БСП „Банкя", който е управляващ холдинга и соб­ственик на 17,654% от капи­тала му. Само около 10% от акциите остават в ръцете на работници. Интерес предста­влява как РМД-то начело с Василев става собственик на няколко атрактивни общин­ски терена, без те да се обявяват на публичен търг.

На 17.06.2002 СОС дава съгласие общинската фирма „Софийски имоти" ЕАД да участва в смесено дружество с частното „Наш дом" АД. Предложението е подписано от общинския съветник от СДС Красимир Арсов (съ­щия, който след това прива­тизира „Чистота"-София чрез РМД).

В изпълнение на решение­то на СОС на 11.07.2002 г. Съветът на директорите на „Софийски имоти" ЕАД в съ­став Симеон Симеонов, Тошко Добрев, Петър Савов, Ми­лен Минчев и Емилия Бакърджиева дава съгласието си да се учреди смесеното дружество „Търговска верига -София" АД при дялово учас­тие 50% от капитала, съвме­стно с „Наш дом" АД, участва­що също с 50% от капитала. „Търговска верига-София" АД е регистрирана в Софий­ски градски съд на 23.07.2002 г. с капитал 50 000 лв. Като изпълнителен директор е вписан Стефан Василев, той,е и член на Съвета на директорите.

Исканото увеличение на капитала от страна на част­ния акционер скоро става факт и „Наш дом" АД внася за целта парична вноска от 615 700 лв. „Софийски имоти" ЕАД отговаря на искането, като апортира в „Търговска верига-София" АД общинска недвижима собственост -складовата база „Божурище" и магазините на пл. „Възра­ждане". 64 дка с 20 склада с обща застроена площ от 10 605 кв. м на бул. „Европа" № 180 заедно с три магазина на пл. „Възраждане" с обща площ от 155 кв. м са оценени на 609 300 лв. Незастроената площ между София и Божу­рище е оценена по 1,34 лв. за кв. м, а складовата част - за 44 лв. на кв. м. По същото време по данни на агенции за недви­жими имоти земята в района се търгува по 15 лв. на кв. м, а застроената площ - по около 100 лв.

Независимо от ниската оценка на собствеността си, „Софийски имоти" ЕАД прие­ма резултатите от експерти­зата и се съгласява да апор­тира имотите. Стойността им е с 6 400 лв. по-ниска от па­ричната вноска на „Наш дом" АД. В новото съотношение на дяловия капитал общината губи контрола си върху управлението на смесено­то дружество „Търговска верига-София", като полу­чава 6093 акции (48,74%) срещу 6407 акции (51,26%) за частното дружество, ръко­водено от Стефан Василев.

При реали­зацията на апортите в „Търговска верига-Со­фия" ключо­ви фигури на десницата в София като Тошко До­брев и Кра­симир Арсов са действали в очевидна изгода за частната компания на Стефан Ва­силев.

2. Басей­нът „Спар­так"

По подобна схема с учас­тието на „Со­фийски имо­ти" общината губи и земята под басейна „Спартак".

На 27.07.1998 г. по предло­жение на председателя на СОС Антоан Николов Об­щинският съвет вкара в капи­тала на дружеството първите шест имота. Един от тях е за­кодиран под следното описа­ние: „Терен с площ около 16 800 кв. м, находящ се вп.П, кв. 187 а, съставляващ имот пл. № 8 по неодобрен кадастра­лен план, кад. лист №174" Ед­ва ли повечето общински съ­ветници са се ориентирали, че става дума за земята под „Спартак". Така без възраже­ния тя е вкарана в капитала на „Софийски имоти" ЕАД. По това време там председател на Съвета на директорите е Симеон Симеонов.

На 07.10.1999 г. Тошко До­брев изпраща писмо до Управление „Общинска соб­ственост" в Столична общи­на, с което настоява за тере­на да бъде издаден акт за „частна общинска собстве­ност". Искането не е случай­но. Статутът на имота като „частна общинска собстве­ност", не го предпазва от про­дажби, замени и апортиране. На 15.11.1999 г. кметьт на район „Триадица" Емил Ми­лев издава акт за частна об­щинска собственост. На 09.10.2002 г. СОС апортира

имота в смесеното друже­ство „София Сити Къмпани" АД. Претенции за собстве­ност върху терена има и МВР, за което е заведен иск към „Софийски имоти" ЕАД и съ­дебни дела. Дори и спорният статут на имота не е попре­чил той да бъде апортиран в смесеното дружество, което ще стане частно.

Земята под „Спартак" е са­мо един от общо 11-те терена на „Софийски имоти" ЕАД с обща площ около 54 дка в местността „Южен парк" II, които са апортирани в „Со­фия Сити Къмпани"АД. Пове­чето от тях са влезли в капи­тала на смесеното друже­ство между двата тура на кметските избори през ноем­ври 2003 г., без това да е офи­циално гласувано в СОС. Сред апортираните имоти са тенис кортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, парковата част около комплекса „Спартак" и дори пешеход­на алея.

Оттам нататък действията се развиват по позната схе­ма: по искане на частния съакционер се увеличава капи­талът на смесеното друже­ство - от 50 000 лв. на 18 400 000 лв. Тъй като „Софийски имоти" ЕАД не разполага със средства за да отговори на искането, делът на общин­ското дружество в „София Сити Къмпани" АД пада на 34%. Останалите 66% от ак­циите са собственост на „Стара планина холдинг" и „Слънчев бряг холдинг" -структури, свързвани с лица и капитали около бившата застрахователна компания СИК.

Тошко Добрев и още 10 ли­ца от „Софийски имоти" ЕАД, сред които и бившият член и председател на Управител­ния съвет Симеон Симео­нов, са обвинени и по дело, свързано с апорта на спорт­ната база в кв. „Овча купел". Стадион, плувен басейн, хо­тел и зали - общо 242 дка бивша собственост на общи­ната, са оценени по 8,57 до­лара на кв. м и така са вкара­ни в акционерното друже­ство ПфК „Славия" АД, което се свързва с лица от групи­ровката СИК. В момента преобладаваща част от соб­ствеността се притежава от офшорна компания на Вир­джинските острови.

Ръководството на софий­ската организация дължат отговор на редовите социа­листи - имало ли е партиен чадър над действията на Си­меонов и участвали ли са лица от БСП в прословутия модел „Софиянски"?

В момента Симеонов е съ­собственик на тризвездния хотел „Триада", разположен върху 5000 кв. м до зала „фестивална". В хотела са вло­жени 5 млн. лв. 80%, от които са били получени чрез кре­дит от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Намерението София да се сдобие със свръхвисока сграда датира от 40 години. По стечение на обстоятелствата градът се размина с гиганти в самото си сърце, срещу Централна гара, на Солни пазар до централата на КНСБ, както и на кръстовището между булевардите "Черни връх" и "Джеймс Баучер". Изглежда обаче, че това няма да остане така. В последните години се появиха десетки проекти за небостъргачи в София. Всеки претендира да е първият.

Вижданията на специалистите за това как, къде и дали трябва да бъдат строени високите сгради са много различни. Част от тях бяха представени на обсъждане, организирано от Съюза на архитектите.

Мненията не съвпадат дори за определението на небостъргач, освен може би че е символ на престиж и икономически просперитет. Според някои етикета заслужават сгради, които надминават 100 м (за европейските стандарти). Според други за званието е достатъчно постройката да е значително по-висока от заобикалящите я. Задължително изискване е да е обитаема.

"Небостъргачите са големи животни, които обичат да ходят на стада. Сам небостъргач в полето е нонсенс", казва арх. Павел Попов. Според него ниските сгради са по-човечни, а небостъргачите са чудовища, които поглъщат много енергия и трудно се хуманизират. За Попов христоматиен пример за лош вкус при високото строителство е кулата "Монпарнас" в Париж, след чието построяване е въведено ограничение за височината на сградите. Кулата има лоша слава, защото остана сама, каза той.

Според Попов идеално място за строеж на висока сграда в София е терен срещу Централна гара. "Това е вратата на града, зад която е Витоша. Мястото е подходящо, защото е високо", обясни Попов. Като стане въпрос за проектирането на небостъргач, той задава въпроса: "Дали си струва да проектираме високи сгради, когато не можем да ги направим по-добри от досегашните?" За пример посочва планираното високо здание на "Газпром" в Санкт Петербург, което трябва да прилича на пламък. Архитектурата е зарязала основното си предназначение да бъде полезно изкуство и е започнала да наподобява неща, които не са сгради, коментира Попов.
Ако видите нещо високо, то е само едно

Има архитекти, които опонират на схващането, че небостъргачите трябва да се строят на "стада". Ако видите небостъргач, той е само един, каза арх. Димитър Андрейчин. Той вярва, че в София може да се създаде среда за високите сгради и те да са в хармония с останалата по-ниска архитектура. Според него в териториите на небостъргачите трябва да важат други правила за строителство. Главният архитект на София Петър Диков смята, че небостъргачите трябва да подчертават релефа на града, в който обаче нямало възможност за струпването на много високи сгради на едно място.

Подходящи за небостъргачи в София са хълмовете, убеден е арх. Илиан Николов. Неговият проект за висока сграда е за мястото на вече разрушения и емблематичен за социалистическа София ресторант "Ропотамо" на бул. "Цариградско шосе". Това е и една от най-спорните идеи за подобни билдинги в София. Според противниците й не трябва до ниските сгради на кв. "Яворов" да се извисява около 100-метровата "Ропотамо плаза". Сградата е в търпяща среда, обясни арх. Николов пред колегите си, а те му отвърнаха със смях и "не е така".
Въпрос на принцип

Някои архитекти твърдят, че в София вече има постройки, които могат да носят етикета "небостъргач" и те не са малко. Според арх. Андрейчин в категорията попадат хотел "Кемпински", който се издига на едно от високите места в града, сградата на "Енергопроект" на бул. "Джеймс Баучер", високото здание на Министерството на транспорта на ул. "Гурко". Те не са високи, колкото по-големите си братя в Ню Йорк или Токио, но стърчат доста над околната среда. Небостъргачът е въпрос на принцип, а не на височина, заяви Андрейчин.

Всеки проект за небостъргач в столицата предизвиква недоволство. Недоволни са архитектите, защото не харесват проекта, недоволни са и съседите, защото не искат високо "чудовище" до домовете си. По време на обсъждането в Съюза на архитектите се чуха и мнения, че в София не трябва да има високи сгради, защото ще развалят облика на града. "На кого са нужни небостъргачите? На хората, на инвеститорите, на прибиращите комисионите", запитаха някои от присъстващите.

В някои страни правят референдуми за построяването на небостъргачи, обясни арх. Попов. Пример за това била Италия, където духовете разбунили два проекта за високи сгради в Милано и Болоня. Гражданите на Болоня вече казали "не" на построяването на стърчащо в небето здание срещу гарата в града. Все още не била решена съдбата на бъдещия комплекс от три небостъргача в Милано, които трябва да се издигат до бъдещия нов музей.
Пазарът е на проекти

Истински висока сграда в София скоро едва ли ще се случи, защото и построяването, и експлоатацията й е скъпо, смята главният архитект Диков. Световната финансова криза също щяла да забави плановете на инвеститорите. Досега проекти за небостъргачи в София се правят, за да бъдат продадени именно като проекти, каза той. В последните два месеца "пазарът" обаче замрял.

Диков вижда десетина подходящи места за високи сгради в София. Те могат да се извисяват по протежението на бул. "Тодор Александров". Във всички разработки на центъра на града там е предвиждано новото сити, обясни главният архитект. По главните булеварди на кварталите "Люлин" и "Младост" също има проекти за небостъргачи. Вече започна строителството на "Европа тауър" на мястото на бившия завод "Балканкар Средец". Има проект за две 277-метрови кули на терен на "бул. "Ив. Гешов", както и на мол кула в кв. "Захарна фабрика" до Западния парк. Две високи сгради се предвиждат и до сградата на КНСБ. Струпване на небостъргачи вероятно ще има около Централна гара. Сградите ще се извисяват зад линиите, където българско-испанската фирма "Риофиса" ще инвестира в търговски и офис център. Пред гарата три инвеститора също искали да вдигнат небостъргачи. Проектите са повече от 20, но не очаквам скоро в София да има повече от 1-2 нови високи сгради, завърши Диков.


12.11.2008 г.

Подпукват паяка и скобите

Коли с поставени скоби да не се вдигат от паяка след изтичане на втория час, иска общинарят Вили Лилков.

Автомобил, на който са сложени скоби, трябва да остане така, докато такса­та бъде платена. "Не е за­конно колата да се вдига с паяк след изтичане на вто­рия час", обяснява Лилков.

10 лв. е глобата на заскобена кола в нарушение. Вдигането с паяк е 29 лв. След това има и глоба за всеки час, прекаран в нака­зателния паркинг. Ако Пар­кинги и гаражи вдигат заскобените коли, нарушават Закона за движение по пъ­тищата, твърди Лилков.

- Г-н Рот, откога датира инте­ресът ви към България?

- За първи път дойдох тук през 1982 г. заради атентата срещу папата година по-рано. Познавах Агджа от преди, тъй като се зани­мавах със "Сивите вълци". Това е периодът, в който възникна инте­ресът ми към България.

- Но в Германия също има го­ляма корупция - концернът "Сименс" например бе обви­нен, че е дал 1 милион евро за подкупи. Защо не разследвах­те немската престъпност, а точно българската?

- Защото в България нещата са различни - тук няма система, ко­ято да функционира успешно за преборване на корупцията. В България става въпрос за крими­нални структури, които влияят на процесите на взимане на полити­чески решения. А това разрушава всяко едно демократично общес­тво.

- Затова ли смятате, че на­деждата за оправяне на стра­ната ни след влизането й в ЕС е химера?

- До днес - да. Проблемът е, че само благодарение на външен натиск; когато се каже: "Няма по­вече пари", нещата започват да се променят.

- Твърдите, че докладите на Франко Фратини са украсени под влияние на приятелството му с Румен Петков. Откъде има­те сведение за това?

- Основавам се на изказвания на чуждестранни наблюдатели. Много интересен все пак е фак­тът, че откакто и двамата не са на постовете си, докладите за Бъл­гария стоят по съвсем различен начин.

- Определихте желанието на Румен Петков да ви съди като "шегичка".3ащо?

- При условията на една нор­мална правова държава той ня­ма абсолютно никакви основания за това. 3 книгата си пиша, че об­виненията срещу него в участие­то на контрабанда на амфетамин са изказвания на други хора. Но пиша също така, че той отхвърля тези обвинения, както отрече и анонимното писмо от август 2007 г., което циркулира из посолства­та на европейските държави. В него се твърди, че Петков е запо­вядал на икономическата поли­ция в Плевен да не контролира фирмите на Васил Антонов.

- Заради това ли го наричате символична фигура?

- За мен Румен Петков е исто­рия или поне се надявам да е та­ка. Знам, че още е в социалисти­ческата партия, но че има сили, които с"е борят срещу неговото влияние.

- Пишете, че депутатът и председател на БСП в Плевен Васил Антонов е замесен във фирма за петрол, която фи­нансирала Румен Петков. Как­ви са основанията ви?

- Основанията ми са на базата на изказвания на полицейски служители от Плевен.

- Но каква достоверност мо­гат да имат такива анонимни източници?

- Има анонимни източници, на които човек може да има дове­рие и които имат определена ин­формация.

- Според вашите разследва­ния каква е ролята на ТИМ в но­вата българска мафия?

- Ролята на групировката ТИМ е исторически пример, тъй като тя играе съществена роля в това,-което се разбира под нова бъл­гарска мафия и бе доста маргинално отразявана по медиите. По този въпрос съм говорил с много служители от полицията и харак­терното е, че всички техни изказ­вания съвпадат. Характерно е съ­що така, че има голяма система на страха - журналисти, които са писали по темата, ми казаха,че са били зап­лашвани, а други са били пребивани. Имам и доклади на външното разузнаване на Бълга­рия, които също съм включил в книгата си. Проведох и един разго­вор с Иво Каменов, който доста убедител­но отхвър­ли повече­то обвинения, казвайки, че те не отговарят на истината и са измишльотини. Аз очаквам от читателя сам да си оформи картината. Не само за тази тема, но и за вашия бъдещ премиер Бойко Борисов.

- Разисквате познанството между него и Младен Михалев-Маджо. Каква информация имате за срещата им?

- Аз лично имах възможността да задам въпрос на Бойко Бори­сов на една пресконференция и той не отрече, че познава Маджо. Всъщност за първи път обърнах внимание на името на Бойко Борисов, когато един висш служител на ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамете) ми разказа за впечатленията си от България и спомена, че за него Борисов е нещо като политичес­ки Ал Капоне. Не пожела да

обясни точно

какво разбира

под това обвинение. По-късно мой информатор ми разказа, че в ресторанта на хотел "Кемпински" видял Борисов в компанията на Младен Михалев. Моят познат не бил, разбира се, на тяхната, а на съседна маса. Самият Бойко Борисов не отрече, че е имало та­кава среща.

- Според вас в средите на правителството ли трябва да се търсят мафиотските босо­ве?

- Да, ако става дума не за ма­фията в нейния класически сми­съл, а за мрежи от хора на бивша­та Държавна сигурност, от стара­та номенклатура, които взимат политически и стопански реше­ния.

- Това ли е общото между бившите членове на ЩАЗИ и наБКП?

- Те имат един и същ генезис, макар да преследват различни интереси. Допълват се отчасти, тъй като определят икономичес­ките и политическите структури до голяма степен.

- При какви обстоятелства се запознахте с Георги Стоев?

- Запознах се с него чрез български предприемачи и се срещнахме за първи път в една кръчма. Той ми по­каза няколко от книгите си и ми разказа истори­ята на живота си. Разказа ми как по време на рухването на комунизма хората като него са били ге­рои, но след това се изправили на ръба на пропастта и единст­веното, което имали,

е физическата им сила, заради която предлагали на фирмите "защита". На въпроса ми защо не са го арестували или защо не е убит като много от приятелите си, той отговори: "Защото съм дал пари да ме оставят на мира." Не знаех как да го преценя -от една страна той бе част от всичко това, а от друга бе излязъл от те­зи структури. Но за мен той бе са­мо източник, на базата на който да опиша един политически кли­мат, ни повече, ни по-малко.

- В разследването си анали­зирате връзките между Бълга­рия и Русия. Смятате ли, че страната ни е нейният троянс­ки кон в ЕС?

- Тази идея бе изказана от рус­кия посланик в Брюксел Влади­мир Чижов през 2006 г. Дали ще се стигне дотам, не мога да пре­ценя, но проблемът е, че всички сделки, които България сключва с Русия, като "Южен поток” нап­ример, не са прозрачни.


13.11.2008 г.

Лиана" започна да се разплита, но делото е провалено

Десет ръководители в министерства заделяли процент от проекти в партиен трезор
Галя Горанова

Над десет са били разработваните лица по делото "Лиана", започнало в ГДБОП през 2006 г. Те са заемали ръководни позиции в министерствата на околната среда и на земеделието. Това съобщи депутатът от ДСБ Атанас Атанасов след изслушването във вътрешната комисия на бившия шеф на антимафиотите Ваньо Танов, бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков и главния прокурор Борис Велчев. "Става въпрос за организирани корупционни схеми за печелене на проекти, като процент от парите са внасяни в черна каса", обясни Атанасов. Имената на замесените обаче не били упоменати от изслушаните от страх да не им бъдат повдигнати обвинения за издаване на класифицирана информация.

Ръководителите на разработката докладвали за конкретен случай, при който на "трезора" било разпоредено да се даде определена сума на един министър за негово пътуване в чужбина. "След като някой е разпоредил да се дадат суми на министър, се приема, че този човек е по-голям от министъра", коментира депутатът. Конкретна партия не била спомената, но станало ясно, че парите са отивали за една формация.

"Най-големият проблем е, че след като информацията е била докладвана на политическото ръководство на МВР, обектите на разработката са били предупредени, освободили са се от телефоните, които ползвали, като единият е обяснил, че ГДБОП ги разработва", съобщи Атанасов. Изтичането на информация провалило последната фаза на разработката, която трябвало да установи конкретното място на трезора.

От изслушването на Танов, Драшков и Велчев станало ясно още, че осъдителната присъда, с която се хвали вътрешният министър Миков по тази разработка, изобщо няма отношение към "Лиана". Атанас Атанасов се възмути, че управляващите и изпълнителната власт отказват да предоставят на комисията подробните справки за разработката.

"Не мога да ви кажа нищо, ако ви дам информация, ще вляза в затвора за 5 г.", уклончив бе Ваньо Танов. И той потвърди, че ако операцията била успешна, трябвало да има поне десетина присъди. Едно от лицата, протекло по "Лиана", представлявало интерес и за контраразузнаването и затова той пратил справката в НСС. Тогавашният шеф на службата Иван Драшков обаче категорично отказа да е покривал разработката.

---------------ПЕСИМИЗЪМ

Ваньо Танов бе категоричен, че не очаква да има присъди по делото "Лиана" заради провала след изтичане на информация. Той потвърди, че разработката е по много текстове от НК, включително за корупция и незаконно финансиране на партии. И обясни, че след кратко спиране на работата по него делото било възобновено в началото на 2007 г. по настояване на главния прокурор и представлява следствена тайна.

Дългогодишните опити на СДС да влее свежа кръв в организма остават неуспешни. Нито широко отворените прозорци на Надежда Михайлова опресниха въздуха, нито енергията на Петър Стоянов успя да го вдигне на крака, за да навакса загубената електорална любов. Не споменавам за Костов, който, с присъщата си арогантност, отряза половината от синята партия и я превърна в ДСБ. Провал претърпя и бизнесменът и състезател по айкидо Пламен Юруков.

Извън всякакво съмнение Юруков разбира от бизнес, иначе нямаше да върти успешно фирмите си от години. Като политик обаче този 44-годишен мъж загуби безславно битката за доверието на своите и уважението на чуждите. При това е на синия връх само от година. Ако човек се обърне назад, едва ли ще си спомни една негова силна и запомняща се политическа изява, извън призива гражданите да не плащат данъци като форма на протест срещу правителството. Поради тази екстравагантност му спряха блога, а той модифицира идеята си - да ходим в данъчното с цвете в ръка.

Сред "ярките" му ходове бе откриването на учебната година в Чикаго, където се озова покрай обявяването на кандидат-президентската двойка Джон Маккейн - Сара Пейлин. Атаката срещу правителството на Сергей Станишев пък се състоеше в създаване на кабинет в сянка. После на Юруков му хрумна да предизвика Станишев на дуел в парламента, където министър-председателят да обясни каква ни се явява Русия.

И нито дума покрай актуалните скандали. Този човек си живееше в някаква своя реалност. Закономерно тази негова апатичност и липса на визия се прехвърли и върху СДС.
Костовото ДСБ иззе инициативата и по скандала с разработка "Лиана", и по скандала за контактите на Румен Петков с братя Галеви, довел до оставката на бившия вътрешен министър. По едно време Юруков се усети, че може да влезе в новините покрай ексшефа на МВР и гордо обяви: Десните ще променят мнението на президента за Петков...

Да не забравяме и как Бойко Борисов получи в аванс подкрепата му за кмет на София. После Юруков се дръпна и реши да покаже политическо поведение - "ГЕРБ е лява партия с десен лидер", рече той и накара Бойко да направи една от онези характерни физиономии а ла Марлон Брандо. Кандидатът на ДПС в Кърджали Хасан Азис сигурно бе най-изненаданият човек в републиката, след като Юруков го сюрпризира с обещанието да застане зад него за местния вот. Малко след това му се наложи да се оправдава и обяснява, пред собствения си син електорат, какви ги свърши от бързане да намери партньори. А, да не забравяме и решението да се привлекат изгонените от Костов бивши членове на СДС. Ход, който можеше и да се окаже успешен, ако начело на въпросните организации не стояха компрометирани в общественото съзнание хора.

Онзи ден Пламен Юруков съвсем правилно реши да не упорства за лидерския пост и обяви публично, че се отказва от участие в първичните избори. Вероятно за решението сериозна роля изиграха компроматите срещу него - че е бил агент на службите и е донасял за Доктора и Пилето, че е съдружник със съдружник на Пашата и Маджо, че е скрил от данъчните участието си в някои фирми. Всички тези обвинения останаха недоказани, но авторитетът на Пламен Юруков здраво бе очукан. Сигурно няма да се разбере кой му направи това "добро". Възможно е Костов и хората му да са го погодили, за да се отвори пътят за съюз между СДС, ДСБ и други десни партии. Възможно е и да е някой, който се страхува от присъствието на СДС в парламента. Вероятно е конкуренти на Юруков в СДС да са му погодили номер. Но каквато и да е истината за компроматната война срещу него, решаващо се оказа безсилието му като политически играч.

И така, отново се търси син лидер на лизинг, който да успее да вкара партията в следващото Народно събрание. Засега се предлагат три възможности - Иван Сотиров, Мартин Димитров и кюстендилския кмет Петър Паунов.