Г. Бойко и Костов викат kpmg за ремонтите



Дата10.04.2018
Размер189.79 Kb.


10.07.2008 г.

Бойко и Костов викат KPMG за ремонтите
Холандци готови да платят за видеонаблюдение в цяла София
Да се възложи на KPMG външен одит на усвояване­то на средствата при ре­монта на улици и балиране­то на боклука в София.

Това договорили вчера зам.-председателят на Д СБ и водач на тъмносиня­та група в СОС Димитър Бъчваров и Бойко Бори­сов на продължила час сре­ща в кабинета на кмета, на която се явиха почти всич­ките съветници на Иван Костов в столицата.

„Подозираме, че в асфалтирането има подобни проблеми на тези, които установи KPMG във фонд „Републиканска пътна ин­фраструктура" - с изпла­щанията, разминаване на сроковете по възлагане, отчетността. Няма нужда утре Европа да констати­ра, че и в общината може да има нарушения", обясни Бъчваров. Независимият одит можело да покаже, че София се управлява по-добре от държавата.

От политика Борисов и Костовите хора се въздържали - тези въпроси се ре­шавали от националните органи на партията.

Кметът информирал подробно ДСБ за дей­ствията си по овладяване на проблема с боклука. По-късно екоминистърът на Баден-Вюртемберг Таня Гьоннер похвали Борисов, че системата му за управле­ние на отпадъците отгова­ря на евродирективите.

130 млн. евро е готова да вложи холандска компа­ния, като монитра видеона­блюдение из цяла София.

Вчера ръководството на кандидат-инвеститора представи в общината ка­мерите, които следят кой минава на червено, кой ка­ра с превишена скорост или неплатени глоби, как­то и коя кола е крадена.

КРИСТИНА КРЪСТЕВА


10.07.2008 г.

Без паяци в “синя зона”, иска общинар
Колите, които са заскобени в “синя зона” поради превишено време за престой, да не бъдат вдигани с паяци, а да плащат допълнителна глоба “скоба”, предлага общинският съветник от ДСБ Вили Лилков. В момента нарушителят на спецпаркинга плаща за сложените скоби 10 лв. и още 30, ако автомобилът му бъде вдигнат от паяк. Изменението на наредбата е необходими, тъй като тя противоречи на Закона за движение по пътищата от 2005 г., обясни Лилков. Шефът на “Паркинги и гаражи” Николай Александров пък обясни, че 30 на сто от приходите ще отпаднат, ако изменението бъде прието. Според Александров колите трябва да бъдат вдигани, тъй като в противен случай шофьорите могат сами да си свалят скобите. Съветник Вили Лилков заяви още, че табелите за “синя зона” са сбъркани, тъй като на тях трябвало да пише номера на полицията, а не - на “Паркинги и гаражи”.


10.07.2008 г.

Паяците спират да вдигат коли от "Синята зона"
Според съветниците в София тази практика е незаконна

АБСУРД

Вдигането с паяк на коли от "Синя зона" е абсурдно и от друга гледна точка. В момента "Паркинги и гаражи" на практика не могат да гарантират, че паркирането в "Синя зона" е наистина кратковременно - за максимум 3 часа. От фирмата признават, че ако собственикът на един автомобил се върне и сложи нови талони за паркиране или прати нови SMS-и, няма как да се докаже, че вече е ползвал зоната кратковременно. Така краткотрайният характер на паркиране, за който се налага санкцията вдигане с паяк, на практика се губи.
Една от скандалните практики на столичната фирма "Паркинги и гаражи" - вдигането с паяк на коли от "Синя зона", вероятно ще бъде прекратена. Според мнозинството съветници прилагането на тази санкция е в нарушение на Закона за движение по пътищата. Според общинската наредба за организация на движението паяците вдигат автомобили, паркирали в зоната, без да плащат, и престояли със скоби за максимално позволения период. Така водачите търпят две санкции за едно и също нарушение - такса за скобата и разноски по преместването.

"Вдигането с паяк на автомобили по закон е възможно само в две ситуации - когато колата е спряна правилно, но има необходимост от преместването й, или когато е паркирана неправилно. Не можем да твърдим, че спирането без платена такса в "Синя зона" е неправилно паркиране", коментира вносителят на предложението за промени Вили Лилков (ДСБ). Той допълни, че законът предвижда изричен ред за освобождаване на заскобен автомобил - плащане на разходите за скобата плюс дължимата такса за престой. Затова Лилков предлага санкцията "вдигане" с паяк да отпадне и вместо това собствениците на заскобени автомобили да плащат цена за всеки час престой над позволеното време.

"Не виждам никакви аргументи да не приемем тази промяна", коментира председателят на транспортната комисия Радослав Тошев. На същото мнение е и зам.-кметът Велизар Стоилов. "Паяците имат достатъчно работа и без "Синя зона", обясни той. Шефът на "Паркинги и гаражи" Николай Александров обаче е категорично против. Той описа апокалиптични последици от евентуалната забрана. "Ако направите това нещо, приходите от "Синя зона" ще паднат с 30%. Автомобилите ще си седят часове наред със скоби. Кой ще охранява тези скоби да не се режат с флексове? И сега нападат скобарите с железа и чукове", разгорещи се Александров. Принос в черната картина даде и Велизар Стоилов. Според него хитри столичани си слагали сами фалшиви скоби, имитирайки санкция. Радослав Тошев пък се пошегува, че фирмата ще спечели от забраната, защото така или иначе по нейни твърдения паяците й са на загуба. Общината ще изиска подробна справка за заскобяваните и вдиганите автомобили, преди да вземе окончателно решение.


10.07.2008 г.

Как 70 декара софийски парк станаха частни
Инвеститори искат да строят спортни центрове край Княжево. Възможно е от гората да са отрязани още парчета
"Уважаеми г-н Гиофкос, Българският олимпийски комитет приветства вашата инициатива за изграждане на зона за спорт, отдих и атракции на територията на община "Витоша" (Стефка Костадинова). "Уважаеми господин... изграждането на съвременна спортно-възстановителна база... в Княжево ще бъде от полза за домакинството на София за зимните игри през 2014 г." (арх. Христо Кючуков, район "Витоша"). "Изграждането на нови съоръжения за масова спортно-възстановителна дейност ще... стимулира урбанистичните тенденции в тези крайградски райони" (Весела Лечева, ДАМС).

Това са част от похвалните слова на институциите за опита на частен инвеститор да застрои 70 декара от Княжевската гора. Въоръжен с милото съгласие на властта, бизнесменът Йоаннис Гиофкос аха-аха да пробие и почне да строи. Плановете му засега са осуетени, но по всичко личи, че държавните съучастници в "доброто дело" могат да се разминат от поемане на отговорност за извършените в прокарването на проекта безумия. Схемата за "урбанистичното разнообразяване" на Княжевската гора е елегантна, простичка, поучителна за десетките случаи на откраднатите публични площи от жителите на столицата. Кой и как взе до момента участие в нея?


Вдън гори тилилейски
Още в края на 19-и век провинциална и урбанистично девствена София е осъзнала, че земите край Княжево, в полите на планината, са ценни за столичани. Тук младите власти откриват първия разсадник на борове и друга растителност, която да се използва за залесяването на града. До комунизма разсадникът расте и стига 700 декара площ. Както си му е редът, в демократични условия към публичните от време оно земи се пръкват частни реституционни претенции. Родилните мъки на реститутите са любезно акуширани от няколко институции, увенчали с успех странните претенции за собственост.

Обичайният заподозрян Столична община в случая играе предимно в отбора на добрите. Още през 1998 г. общината успя да издаде акт за публична общинска собственост за цялата Княжевска гора - територия от 761 декара. Кметската администрация се позовава на текст в закона за местно самоуправление, според който общините автоматично получават като собственост от държавата всички зелени площи на територията им, предназначени за обществено ползване.

Що е то Княжевската гора - зелена площ за обществено ползване или див, опасен и преди всичко частен лес, се превръща в централен въпрос за последвалата сага. Да пропуснем видимите доказателства в полза на първото твърдение - като изградени пешеходни алеи, монтирани пейки и прочие предназначени за хора атрибути, и погледнем към юридическите аргументи зад спора.
Закони и частична амнезия при прилагането им
Вече повече от половин век територията на Княжевската гора фигурира в устройствените планове на София като обществена зелена площ. Тя е обозначена на картите като всички останали градски паркове и градини - и в плана на София от 1949 г., и в този от 1961-ва, и последните демократични планове на столицата. Тя е категорично извън границите на Витоша.

Логиката зад тези решения на архитектите е простичка - не всяко борче означава гора. Справка - многото иглолистна растителност на територията на безспорни паркове като Борисовата градина и т.н., и т.н. И при Борисовата градина, и при Княжевската гора важи категоричен текст в закона за горите - горски фонд в рамките на строителните граници на населените места не може да съществува. 2/3 от Княжевската гора от средата на 20-и век насам винаги е била в рамките на градската черта. Това е лесно установимо и с невъоръжено око, да не говорим за купищата карти и скици.

Това и наличието на общински акт за собственост не е попречило на тогавашния областен управител Росен Владимиров да издаде на 1 август 2003 г. нови документи за 604 декара от територията на парка. Само 20 дни по-късно сръчното Министерство на земеделието и горите (с министър Мехмед Дикме) включва тази територия в Държавния горски фонд на лесничейството в София. Законовият аргумент е красив като параграф 22 - държавни са всички гори, които не принадлежат на общините.
Служебен дълг и още нещо
Оттук пътят до реституцията на част от земите е кратък - около година, и тъмен - като повечето дела на поземлените комисии в София. Колко точно земя е реституирана на територията на Княжевската гора, през чии ръце е минала, остава тайна. През 2007 г. обаче претенции за собственост към 68 декара от гората предявява крупен бизнесмен - г-н Гиофкос. В отговор на негово искане шефът на Националното управление на горите инж. Илия Симеонов съгласува предварително заявление за изключване на тези територии от горския фонд.

В този критичен за успеха на начинанието момент се намесва областният управител на София Тодор Модев. Той има за задача да реши нерешим проблем пред плановете на инвеститора - необходимостта от изготвянето на подробен устройствен план за територията. Това е задължително изискване за взимане на окончателно решение за изключване на земите от горския фонд, а при изначално несъгласна община задачата изглежда неизпълнима.

Подписаният от областния управител лист, с който той допуска изработване на подробен устройствен план, е прелюбопитен. Модев разпорежда да бъдат спазени устройствени параметри, които биха довели буквално до унищожаването на гората. Той допуска плътността на застрояване да е 30%, а минималната зелена площ - 50%. При 30% плътност на застрояване и близо 70 декара терен това означава да може да се строи на територия от 21 декара. Щедрите строителни параметри противоречат и на действащия към момента общ устройствен план на София. Той позволява на територии за зелени площи да се строи с максимална плътност на строителство 1% и минимум 85% зеленина. Като цяло е спорно дали Модев изобщо е имал право да възлага устройствения план. При урбанизирани територии това е работа на главния архитект, обясняват от ДАГ.

Любопитна е и последователността в действията на Тодор Модев. Въпросното допускане на процедура за подробен устройствен план е парафирано с дата 5.06.2007 г. - цели 4 месеца, преди Модев да установи, че за цялата Княжевска гора има издаден акт за публична общинска собственост. На 12.10.2007 г. Модев издава заповед, с която отменя общинския акт.

Интересно късогледство е проявил областният управител в мотивите си, с които отменя общинския акт за собственост. В заповедта му категорично се твърди, че земята е горски фонд по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите. В него се дава дефиниция на горски фонд - територия, предназначена основно за гори. Точно един член по-долу е направено изключение - "не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани". Заповедта на областния управител е оспорвана от район "Витоша" и в момента делото за собствеността виси.
Кой е този господин?

"Сега" така и не успя да се свърже с първопричината на казуса "Княжевска гора" - поземлената комисия, реституирала собствеността. Редакцията изпрати детайлни въпроси до Министерство на земеделието и горите, към което са поземлените комисии, но оттам препратиха към Държавната агенция по горите. След дълго мълчание оттам също тупнаха топката - компетентна била поземлената комисия. За тези конкретни имоти тече прокурорска проверка, добавят още от агенцията.

На фона на усилията, положени от институциите, въпросът "Кой е господин Гиофкос" няма как да не е интересен. Проверката във фирмените регистри не е особено изненадваща. Една от фирмите на Гиофкос е строителната "Еко-строй 2006" . В нея бизнесменът държи 50%. Останалите 50% са собственост на "Елмаз 24". Собственикът на "Елмаз 24" Димо Кръстинов е съдружник на Христо Бориславов Дионисиев, син на бизнесмена и учредител на Бизнес клуб "Възраждане" Борислав Дионисиев.

Появили ли са се междувременно и други реститути, успели да се възползват от включването на парка в горския фонд, можем само да гадаем. На ход са гражданските протести и прокуратурата. Освен ако областният управител Тодор Модев не се разкае и върне гората-парк на София. Уви, това е по-скоро илюзия.



ТАНЯ ПЕТРОВА


10.07.2008 г.

Николай Желев: Има по-добра алтернатива от изгарянето
В село Яна ще е само една от инсталациите за безвредно обработване на боклука на София, казва общинският съветник от СДС
Николай Желев е втори мандат в Столичния общински съвет от групата на СДС. Заместник- председател е на комисията по инженерна инфраструктура, водоснабдяване и енергийно планиране. Зам.-председателското място заема и в комисията по граждански права, молби и жалби и е член на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори. Магистър е по инженерна химия във ВХТМУ-София със специализация "Опазване на околната среда".
- Г-н Желев, различни неща се чуват за това дали ще се строи завод за изгаряне на отпадъци и дали той ще е в село Яна. Какво точно ще има там, защото явно хората не са информирани добре?

- Изобщо няма избрана технология за изгаряне. Консултантът, който е избран от общината и работи по проекта за интегрирана система за преработка на отпадъците, предложи четири алтернативи. Но за момента изобщо не става дума за завод. Едната от технологиите е свързана само с депо, във всяка от останалите то също присъства. Във втората алтернатива е включено изграждането на съоръжение за механично-биологично обработване и производство на алтернативни горива. Третата алтернатива е същата като втората, но при нея има и изграждане на инсталация - топлоцентрала, където да се оползотворява това гориво. Вече четвъртата алтернатива е директното изгаряне.

- На коя от четирите се спря общината?

- Ние предложихме две алтернативи, като за нас приоретна е алтернатива 2. В нея влиза механично-биологичното третиране на отпадъците, компостиране, депо и реализацията на алтернативни горива в циментовата или друга промишленост.

- С две думи какво ще се строи в село Яна?

- Там ще има депо за неопасни отпадъци, които ще са единствено остатъчен продукт от преработката на сметта. Компостирането най-вероятно ще се прави в Хан Богров. Тоест в Яна ще се прави единствено сепарация на отпадъците, а биоразградимите отпадъци ще се обработват в Хан Богров. В Яна ще има инсталация, тя ще прилича на завод, в нея няма да се изгаря, а само ще се суши боклукът и ще се произвежда биогоривото.

- Добре, тази технология избрана ли е и кога ще започне да се работи по нея?

- В момента Комитетът по управление на отпадъците, в който участват представители на различни институции и организации, чака мнението на консултанта, правят се оценки за въздействие върху околната среда и най-накрая окончателният вариант трябва да постъпи в Министерството на околната среда и водите. То вече трябва да каже "да, това, което сте избрали, е законосъобразно". Ако не им хареса, започваме наново.

- Има ли някакво портиворечие в общината, защото преди около година зам.-кметовете по екологията Мария Бояджийска и по финансите Минко Герджиков заявиха, че завод за прерабокта на отпадъците ще има до 2010 г., като основно се говореше за инсталация за изгаряне...

- Това говорене преди беше елемент от маркетинга, който тогава администрацията се опитваше да си направи. Това, което стана обаче в края на миналия мандат на Столичния общински съвет и в началото на този, показва, че вече нещата вървят както трябва. Тоест подходът за решение на проблема вече е професионален.

- Професионален в смисъл технически?

- Преди нещата стояха така - имаме проблем с отпадъците, трябва да построим завод. Така се говореше и даже още се говори така. Това беше непрофесионално говорене или говорене, което хората очакват да чуят, защото като им кажат, че ще посторят завод, все едно ще се постори кой знае какво. А най-вероятно всъщност ще построим заводчета. Защото проблемът не може да се реши с издигането на един завод или едно съоръжение. Това ще е система от съоръжения - депо и поне още една-две инсталации. Заедно с това трябва да се работи по системата за управление на отпадъците, както и по мерките, които трябва да се вземат за информиране на населението. Защото това са неща, които отдавна е трябвало да се направят, а като започнем да ги правим, ще ги правим десетки години занапред. Не може да се мисли, че като си намерил техническото решение на проблема, си го решил.

- На какво трябва да се научат хората?

- Те трябва да бъдат убеждавани, че трябва да се включат в решението на проблема и че ако не се включат, трябва да разберат, че в крайна сметка по косвен път това им се отразява чрез такса смет. В същото време трябва да ги убедим, че това, което им се взима за такса смет, си заслужава. Трябва да се въведат елементи, които да стимулират разделното събиране и намаляването на генериране на отдапъците.

- Е, това лесна работа ли е?

- Ако се въведе количественото отчитане на сметта при изчисляването на такса смет, хората ще знаят, че плащат за това, което са изхвърлили, а не по данъчна оценка?

- Как ще стане това? В крайна сметка кофите пред блоковете са общи.

- Чисто технически това е доста сложен процес, тъй като нашето градоустройство и строителство не е мислено стратегически. В блоковете трябва да има помещения, в които хората да си изхвърлят боклука. Съответно трябва да има домоуправители, които знаят точно в кой ден и час сметта се събира и т.н. На първо време може да се започне с къщите. Кофите пред всяка къща се водят на определен собственик и общината ще може да изчислява колко отпадъци изхвърля той.

- Да се върнем на инсталациите, които ще се изграждат.

- На първо място те вървят с изграждането на депо, защото каквато и технология да се използва, накрая на преработката някакво минимално количество винаги остава.

- Къде ще е това депо?

- Където и да кажем, че ще е, това създава дискомфорт на населението. Това се получава, защото в момента се изхвърля смесен боклук и всичко това ферментира и се образуват неприятни миризми. Дори една сепарация да се започне, отпадъците вече ще се отделят - едните ще отиват на едно депо за строителни отпадъци, други за рециклиране, биоразградимите ще се изпращат за компостиране, а от тези, които имат калорично съдържание, може да се произвежда алтернативно гориво.

- Последното не е ли пак изгаряне?

- Алтернативното гориво е така да се каже продукт, който има калорична стойност, но за разлика от общия отпадък, той е предварително обработен и дори да влезе за изгаряне, в него няма неясно съдържание. Тогава и процесът на горене е максимално перфектен.

- Без вредни вещества...

- Контролът върху емисиите е 100% гарантиран. Освен това горивото е прекрасен заместител на кафявите въглища, да речем в циментовата промишленост, като е доста по-екологично.

- Не може ли да се използва за топлоцентралите в столицата, вместо да се дава на промишлеността?

- Да, това гориво може да се складира цяло лято и след това да се използва за отоплението на поне два района в София. Това обаче в момента не може да се направи, тъй като нормативните изисквания за пепелите от това изгаряне се водят опасен отпадък. Първо трябва да се намери депо, което трябва да е на 3 километра от населено място, за да може горивото да се съхранява. На този етап в София нямаме подходящ терен. Точно заради това и за момента не може да се мисли за термично третиране на отпадъците.

- Депото в Суходол остава или се закрива?

- Категорично се закрива след изчерпване на капацитета му.

- Очаквате ли протести на новите площадки?

- Това може да се случи, когато хората не са информирани и не знаят какво ще се случи. Те трябва да знаят, че това, което предлагаме в момента, не влиза съоръжение за термично третиране на отпадъците. Това категорично мога да го кажа, защото нямаме възможност за депо за опасни отпадъци и защото е доста скъпо. Впоследствие няма нищо лошо да се помисли за термична обработка, която да зарежда топлоцентралите. Каквото е замърсяването от един ТЕЦ, която работи на природен газ, в най-лошия случай такова ще е при подобна обработка на отпадъците, дори по-малко.



Разговаря Искра Милева


10.07.2008 г.

Прокурор №1: Недопустимо е пенсионери да пазят в Челопечене
„Ако поделението в Челопечене не се пазеше са­мо от двама охранители пенсионери,нямаше да се стигне дотук." Това заяви по повод тежкия инцидент във военните складове главният прокурор Борис Велчев. „Такова нещо е недопустимо. Този, който е решил това, трябва да понесе отговорността си", допълни той.

По думите му не е ясно дали все пак има основа­ние да се търси наказател­на отговорност от длъжно­стно лице. „При всички случаи обаче този човек не бива да бъде повече в положение да взема по­вторно подобни решения", каза Велчев, но не уточни кого има предвид.

Главният прокурор заяви още, че няма данни за дребни набези и кражби в склада, но не изключва да е имало такива и те да не са констатирани. Според него делото е сложно за работа, защото трябвало да се събират доказател­ства от нещо, което напо­добявало лунен пейзаж.

Комисиите по огледа на щетите са приключили ра­бота в район „Нови Искър". Обработени са над 1000 протокола и продължава описването на останали­те. Пет фирми за остъкля­ване ще работят и през следващите дни. Досега били положени около

1000 квадратни метра прозорци.

В район „Кремиковци" пък са извършени огледи на 1400 пострадали от взрива обекта. Остава да се проверят още 700. В то­зи район действат 4 фирми за остъкляване:

„Обстановката в района на поделение 18250 се нормализира. 105 войни­ци с 23 единици различна бойна техника продължа­ват операцията по ликви­диране на последствия­та", съобщиха, междувре­менно от МО. Армейските сили, които действат там от вчера, са преминали под оперативния контрол на зам.-шефа на Генщаба генерал-лейтенант Гали-мир Пехливанов.

Военните наблюдават непрекъснато складовете със специална термовизионна техника. През нея обаче дори камъните се виждат като боеприпаси, тъй като са много нажеже­ни.

Опасните огнища не­прекъснато се обливат с вода. „Действаме на прин­ципа на точковата систе­ма. Обливаме само там, където е нужно", обясни участник в събитията.

Очаква се роботът за обезвреждане на боепри­паси, купен от Германия, да бъде вкаран в петък в поделението. Цената му е 370 хил. евро.




10.07.2008 г.

Челопечене се хлъзна като “Индиго”
Руслан Йорданов

Двама пенсионери с голи ръце пазели 2000 тона оръжие в Челопечене, възмути се главният прокурор Борис Велчев. Истината за състоянието на въоръжените ни сили започна да изплува, след като военните организираха най-голямата заря в новата ни история. Видя се, че фирми безпризорно въртят игри за стотици милиони под булото на военната тайна. И че Българската армия всъщност е приватизирана под масата - поделенията се охраняват от частници, те доставят храна и гориво, изпълняват военни поръчки, дори взеха да набират войници за Ирак.

След неколкодневните взривове може само да се гадае дали от погребите са откраднати двеста тона боеприпаси или неколкократно повече. Военните прокурори вече се потят над версията, че някой умишлено е драснал клечката в Челопечене, за да си прикрие злоупотребите. Но дори избухването на мунициите да е станало заради нечия немарливост, инцидентът представлява терористичен акт срещу двумилионното население на столицата. Няма защо обаче да търсим дългата ръка на уахабитите от "Ал Кайда" или мъчениците от "Хизбулла". По-скоро вниманието на разследващите трябва да се насочи към някои високопоставени притежатели на фуражки.

Продължителното нехайство на Министерството на отбраната и Генералния щаб за малко щеше да вдигне София във въздуха. И навежда на мисълта, че най-добре за националната сигурност и здравето на гражданите ще бъде войската да се превъоръжи с лъкове и арбалети. И единствено подразделенията ни, които воюват зад граница, да имат право да носят автомати и бомби. Така със сигурност ще пресечем опасността някой ден държавата да изчезне след взрив, причинен от разсеяност.

Комичен е фактът, че изпепелените складове в Челопечене са застраховани за 700 хиляди лв. Сумата няма да стигне да се покрие валидолът на преживелите шок и ужас жители. Какво да говорим за потрошените прозорци, напуканите фасади, счупените керемиди, надупчени от осколки ниви, отровената реколта, коктейлът от токсични газове, погълнат от хората. Рано е да се каже дали задименият пейзаж ще скрие виновниците. Ако съдим по приключилото вчера дело за смъртта на 7-те деца в дискотека "Индиго" през декември 2001 г., в съдебната система дереджето е същото като в армията. След като 5 години делото се влачеше на първа инстанция, Върховният касационен съд глоби с по няколко хиляди лева виновните лица. Протакането на делата с огромен обществен интерес и замитането на следите вече е станало специалитет на правораздавателните институции. Затова и сега обществените очаквания за намиране на виновните за взривяването на Челопечене могат да бъдат изключително скромни. Вероятно и това разследване ще продължи някоя и друга петилетка, преди да го отнесат с глоба двамата възрастни пазачи на стратегическия обект. Пенсионерите, разминали се по чудо със смъртта, ще операт пешкира вместо който трябва. Остава им утехата, че помнят времената, когато България е могла да се гордее със своята армия.


10.07.2008 г.

Еврошеф дойде и в София да бие камбаната

Възможно е нито една организация, която издава сертификати за системите за качество ISO, да не участва в предстоящата обществена поръчка за въвеждането на системите в 100 общини. Това означава, че проектът на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) може да се провали, защото общините и областните управи, които участват в него, няма да получат сертификати по ISO.


За това предупреди председателят на Европейската организация по акредитация Лоренцо Тионе на среща с представители на правителството в сряда. Към опасенията му се присъедини и изпълнителният директор на Българската служба по акредитация Елза Янева. В писмо до вицепремиера Меглена Плугчиева и министрите на икономиката и администрацията тя заявява, че на търга могат да се явят нелегитимни организации, което би довело до злепоставянето на проекта.
Проектът на МДААР се финансира по оперативната програма "Административен капацитет" и е на стойност 4.8 млн. лв. Консултантите по внедряването на системите - консорциумите "Юнайтед консултантс" и "Интер консулт Нова", трябва да свършат работата си до 20 септември, а до 30 ноември - да бъдат издадени сертификатите. Предстои да бъде обявена обществената поръчка за организациите, които ще издадат документите. Тионе и управляващият съдружник на Moody International Иван Савов многократно предупредиха, че сроковете са много кратки. Процесът на сертифициране отнема поне 3-4 месеца, заяви Тионе, който пристигна в София, за да изкаже лично опасенията си. Засега обаче ревизия на сроковете няма да има. За това Европейската организация по акредитация ще направи проверка след издаването на сертификатите и ако има нередности, може да отнеме документите.


10.07.2008 г.

Мария Капон внесе поправката „Борисов"
Независимият на­роден представител Мария Капон внесе в деловодството на парламента предло­жение за промяна в Закона за местното самоуправление и местната админист­рация, която позволява кметовете да бъ­дат лидери на полити­чески партии.

Въпросът за поре­ден път бе повдигнат преди два дни от сто­личния кмет и нефор­мален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който не може да бъде официален председател на партията си пора­ди съществуващото законово ограниче­ние. Кметът е по съ­щество политическа фигура, защото е из­лъчен чрез полити­чески акт, в случая местните избори, и няма ограничение той да не бъде парти­ен член, посочва в мотивите си Мария Капон, която е лидер на Единна европейс­ка партия. Тя смята, че изискването кме­тът да не бъде ръко­водител на политическа партия е в про­тиворечие с възмож­ността за ефективно и дейно партийно учас­тие, правейки партий­ното членство на един кмет фактичес­ки ограничено.



В момента това ог­раничение може да бъде заобикаляно чрез фигурата на т.нар. неформален политически лидер, посочва Капон. Те­първа ще се уточни кога ще бъде разг­леждана поправката „Борисов" в дневния ред на парламента.


10.07.2008 г.

Виновните невинни
Фани Чоджумова

У нас виновни няма и никога няма да има. Въпреки че имаме закони, имаме разследващи органи, съдебна система – привидно всичко е на мястото си. Всъщност обаче съвсем не е така. Тези органи стоят в пространството на страната ни като кукли, които даже не са и спящи. Никакви не са. Станат ли обаче инциденти, те взимат отношение по тях, клеймят и протестират срещу виновните лица. Търчат по медиите и ще речеш, че всички искат възмездие за този, който е предизвикал инцидентите. Той винаги е в сянка. Или пък има някой, който като клан-клан-недоклан е полувиновен. В смисъл че си плаща за някакви нанесени вреди. Като в случая със седемте деца, премазани на стълбите пред дискотека “Индиго”, може би и като с горящия влак София-Кардам, в който през март като факли пламнаха осем души, и със сигурност както и при трагедията, разиграла се в софийското село Челопечене, при която бе взривен военен склад, натъпкан с боеприпаси. Пред съда обикновено застават някакви лица, които силно се съмняват в своята виновност. Те като че ли предават тази своя невинност на съдебните състави, а може би ги и заразяват с нея. И започва въртележката на невинността. Тя трае с години, делата се връщат за доразследване по няколко пъти, какъвто е случаят с “Индиго”. Като че ли Темида се притеснява да изясни кой точно в какво е виновен. Тези силни колебания накрая се изразяват в смешни присъди. Излиза, че близките на жертвите са единствените виновни, защото си спомнят за трагедиите. На всичкото отгоре имат нахалството да продължават с години да упорстват и да искат възмездие от срамежливата и твърде услужлива Темида.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница