Г. димитров в. Коларов в. Червенков за септемврийското въстание



страница1/3
Дата19.01.2018
Размер0.76 Mb.
#48700
  1   2   3
Г.ДИМИТРОВ

В.КОЛАРОВ

В.ЧЕРВЕНКОВ
ЗА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ
Съдържание:
Георги Димитров – „СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ В 1923 г. –

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ В БОЛШЕВИЗАЦИЯТА НА ПАРТИЯТА” (стр.6)
Георги Димитров – „СЛЕД ВЪСТАНИЕТО” (стр.8)
Георги Димитров – „КАКВО ПРЕДСТОИ?” (стр.11)
Георги Димитров – „ПРОЛЯТАТА НАРОДНА КРЪВ ВИКА ЗА ВЪЗМЕЗДИЕ!” (стр.13)
Георги Димитров – „ЗА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ” (стр.16)
Георги Димитров – „НА ДВАНАДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ” (стр.17)
Георги Димитров – „ВАЖНИ ПОУКИ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ” (стр.18)
Георги Димитров и Васил Коларов – „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ В БЪЛГАРИЯ” (стр.20)
Васил Коларов – „СЪБИТИЯТА ПРЕЗ 1923 ГОДИНА И ПОУКИТЕ ОТ ТЯХ” (стр.24)
Вълко Червенков – „СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1923г.” (стр.36)
Вълко Червенков – „ДВАТА СЕПТЕМВРИ” (стр.45)









СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ В 1923 г. –

ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ В БОЛШЕВИЗАЦИЯТА НА ПАРТИЯТА
Георги Димитров
Hue считаме антифашисткото народно въстание през септември 1923 год., организирано и възглавено от Българската комунистическа партия, като преломен момент в развитието на Партията от теснячеството към болшевизма.

Това, което Комунистическата партия не съумя да постигне по време на кризата, предизвикана от фашисткия преврат, тя се опита да го осъществи по-късно, когато фашисткото правителство хвърли страната в една нова криза, която доведе до Септемврийското въоръжено въстание. Здравото марксическо ядро през август 1923 г., подпомогнато от Коминтерна, удържа връх в ръководството на Партията и наложи една коренна промяна в нейната стратегия и тактика. Партията скъса своята дотогавашна изолация, взе решителен курс за сплотяване на всички антифашистки сили в един блок на трудещите се от градовете и селата, и пристъпи към всестранна подготовка на масите за борба срещу монархо-фашистката диктатура, включително и до въоръжено въстание в името на работническо-селско правителство.

Провеждайки тоя нов курс, Партията сключи съглашение за съвместна борба със Земеделския съюз, опита се да се споразумее с ръководството на Македонската организация, протегна ръка за съвместна борба и на Социалдемократическата партия, чиито вождове я бяха обвързали за колесницата на цанковщината. В сътрудничество със Земеделския съюз тя застана начело на Септемврийското народно въоръжено въстание в 1923 година.

Разбира се, условията, при които стана Септемврийското въстание в 1923 г., не бяха вече така благоприятни както юнските условия. Инициативата беше преминала в ръцете на врага. Но и през септември победата на въстанието беше обективно възможна, реална. Всичко зависеше от енергията, настойчивата смелост и единодушието на Комунистическата партия, на въстаналите маси. Но обстоятелството, че деветоюнската тактика не беше осъзната окончателно като погрешна и вредна тактика във всичките звена на Партията отгоре до долу, че Партията не беше още действително болшевишка партия, както и друг път съм изтъквал, й попречи правилно да организира, да ръководи и да осигури успеха на Септемврийското въстание в 1923 година.

При това септемврийските събития показаха, че в една немалка част от ръководителите на Партията в центъра и по места курсът на решителна, непримирима борба срещу фашизма или съвсем не беше възприет, или беше възприет само на думи, без убеждение и воля за борба, без желание за действителна подготовка на Партията за такава борба. На това именно се дължеше обстоятелството, че тия събития завариха редица партийни организации неподготвени за въстание. По време на въстанието много партийни ръководители по места не се решиха или се оказаха негодни да предприемат каквато и да било акция срещу фашистката власт.

В това именно се състояха главните причини за поражението на въстанието.

Има обаче поражения, които допринасят много за бъдещата победа на освободителното дело на работническата класа. Такъв бе и случаят с поражението на Септемврийското въстание в 1923 година.

Обстоятелството, че Партията застана начело на въстанието, че биде турен край на деветоюнското капитулантство и възприет твърд курс на решителна борба срещу фашистката диктатура, беше от решаващо значение за бъдещето на Партията и на революционното движение у нас.

Септемврийското въстание издълба такава дълбока кървава бразда между народните маси и фашистката буржоазия, която с нищо вече не можеше да бъде запълнена. През целия последвал период фашизмът никога не успя да укрепи своите позиции и да си създаде широка социална база. От друга страна, самоотвержената борба и последователната и неуморна работа на Комунистическата партия за изграждане на единния антифашистки фронт сближиха тясно Партията с народните маси, укрепиха връзките й с тях и създадоха предпоставките за издигането на Партията като действителен вожд на трудещите се от градовете и селата в борбата за демокрация и социализъм.

Това бяха големи завоевания, които легнаха здраво в революционния арсенал на нашата партия.

Кървавият урок, който даде на Партията Септемврийското въстание, потикна решително напред процеса на нейното болшевизиране...
Из Политически отчет на ЦК на БРП(к) пред V конгрес на Партията, 19 декември 1948 г.

СЛЕД ВЪСТАНИЕТО
Георги Димитров
Септемврийското въстание на трудещите се маси в България биде подавено с огън и меч и потопено в кръв. Въстаналият против узурпаторската и натрапническа буржоазно-фашистка власт и за работническо-селско правителство народ бе временно разбит, главно защото не успя да концентрира бързо своите сили и защото бе принуден да води въоръжената си борба почти с голи ръце, докато цанковото правителство, обединило около себе си всички вътрешни и външни тъмни антинародни елементи – от банкерите и спекулантите до контра-революционните генерали и професори, от врангелистите и продажните македонствующи до подлите широкосоциалистически кариеристи, – разполагаше с всичкото въоръжение на страната.

Пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни народни синове – зверски избити; петнадесет хиляди работници, селяни, учители, свещеници и други интелигентни служители на народа – арестувани и безчовечно малтретирани и осакатявани; хиляди семейства – разорени и почернени; маса жени и девици – подлагани на страшни поругания; множество села и градове – опустошени; цялата страна – от Бургас и Стара Загора до Фердинанд и Берковица – заляна с кръв и сълзи; неописуеми жестокости и изстъпления, каквито българският народ не е преживявал в такива размери дори и през периода на петвековното турско робство – ето кратката, но тъй ужасна и позорна равносметка на варварското отмъщение на озверената банкерско- спекулантска и военно-монархическа управляваща клика в България!

С потушаването обаче на въстанието, както и с извършените жестокости и масови избивания над най-будната и активна част от българския народ положението на узурпаторската и насилническа власт съвсем не се заздравява и съществуващата в страната политическа криза нито се разрешава, нито пък се отстранява.

Тъкмо наопаки. Именно поради септемврийската кръв позициите на цанковото правителство са толкова повече разколебани под тежестта на неизмеримото морално поражение, което неговата терористическа и противонародна политика претърпя. Каруцата на неговия „демократически сговор", разяждан от вътрешни недоразумения и котерийни съперничества, необикновено много скърца. Служещата на това правителство за прикритие срамната му голота социалдемократическа партия се разяжда от една остра и болезнена криза. Изборната диверсия, към която правителството прибягва, държейки страната под режима на военно положение и безогледен терор, документира само пълната ликвидация и на последните остатъци от буржоазния парламентаризъм и установяване окончателно на една открита военно-фашистка диктатура, неспособна да се справи с вътрешните си противоречия и с най- жизнените въпроси за съществуването, свободата, мира и независимостта на народа и страната.

При това създаденото подир въстанието вътрешно положение на страната е неудържимо и то в никой случай дълго не може да продължи. България е превърната просто в мушия на една шепа банкери, спекуланти и експортьори и във варварска тюрма, в която са наблъскани най-добрите сили на народа и вратите на която всеки момент са широко разтворени за поглъщането на нови стотици и хиляди верни народни синове.

Цели области на страната са превърнати в гробници и пепелища от вилнеющата фашистка власт. Не съществува абсолютно никаква сигурност не само за свободата, но и за честта, имота и живота на всички, които са в опозиция на господствуващата банкерско-спекулантска и военно-монархическа клика. Системата на политически убийства се практикува надлъж и нашир из страната. Тя вече се прилага не само спрямо комунисти и земеделци, но и спрямо буржоазни противници на самозабравилите се управници, какъвто е случаят с неотдавнашното политическо убийство, извършено над д-р Генадиев. Върху целия стопански, социален и политически живот на страната е сложена тежката кървава лапа на беснуващата реакция.

Понятно е, че при тоя режим на лична, гражданска и политическа несигурност съществуващата още от войната насам стопанска криза става още по-остра и болезнена за трудещото се народно мнозинство и за страната. Никой сериозно не може да мисли за усилване на производството и за развитие на производителните сили, когато живият фактор на стопанския живот – работниците, селяните и всички трудещи се – е изложен на едно безогледно разорение и изтребление; когато поради извършените жестокости и убийства над трудещите се маси и продължаващия се над тях свиреп терор тяхната воля за интензивен и производителен труд е отровена; когато хиляди и хиляди работни сили, вместо да бъдат във фабриките, работилниците и на полето, са натъпкани в затворите или са прогонени из балканите и в чужбина; когато народното стопанство е лишено от една грамадна маса работоспособни до вчера мъже поради масовите убийства, малтретирания и осакатявания и когато стотини села са опустошени, разграбени, оставени без храни, без посев и без жив и мъртъв инвентар.

В настъпилата тъмна разбойническа нощ може да процъфтява само спекулата с предметите от първа необходимост, само банкерският и експортьорски монопол, само грубото пладнешко ограбване на работническите маси и на селските и градски дребни производители.

И резултатите от всичко това са налице. В момента, когато от селяните се закупват техните зърнени произведения на безчовечно ниски цени, цената на хляба за консуматорските маси в градовете и селата постоянно се покачва. Скъпотията бързо расте. Увеличава се експлоатацията над работническия труд чрез намалението на работническите надници и чрез произволното удължаване на работното време. Подготовлява се ново увеличение на данъчния товар. Беснеят спекулантите, беснеят капиталистите, беснеят домопритежателите! Животът на работници, селяни, занаятчии, служащи и трудова интелигенция става тъй непоносим, както не е бил никога досега в България.

Що се касае до външното и международно положение на България, то е също съвършено несигурно и изпълнено с опасни изненади за българския народ. След като са отстранени трудещите се маси и техните две масови партии (Комунистическата и Земеделският съюз) от открито участие в политическия живот на страната, последната става не само плячка в ръцете на управляющите банкери и спекуланти и военно-монархически авантюристи, но и се превръща в безволно оръдие на западните империалисти и познати завоеватели на Балканите. Цанковото правителство, което противопостави на народните маси топовете и картечниците и със септемврийските кръвопролития издълба една дълбока и непроходима пропаст между себе си и народа, опирайки се сега вътрешно само на шепата буржоазни фашисти и на врангеловите и македонствующи банди, се превръща в една жалка играчка на тия именно империалисти и завоеватели и за да се задържи по-нататък на власт против народната воля, ще бъде пред тях „по-тихо от водата и по-ниско от тревата", като изпълнява всички техни искания и прищевки.

Не е случайно, че тъкмо в момента, когато още не е засъхнала пролятата народна кръв и правителствените гробари не са успели да приберат всички повалени от белогвардейските банди човешки трупове и когато министърът на външните работи се връща от дългата си обиколка из европейските столици с тържествени изявления, че „цяла Европа" сега гледала на България с пълно доверие, като страна, която победоносно се е справила с „болшевизма" у дома си – тъкмо в тоя момент именно главната репарационна комисия решава България да заплати една грамадна сума, възлизаща на повече от милиард лева, за окупационни разноски, непредвидени в мирния договор и в споразумението по репарационните плащания, и за да наложи плащането на тия разноски, е конфискувала последната българска вноска срещу репарационния дълг!

Напразно правителствената преса се оплаква, че това е едно съвсем незаслужено наказание за българското правителство. Не, господа! Постъпката на главната репарационна комисия е естествена последица от кървавото смазване на народното движение. Тя е едно ясно указание за това, което тепърва очаква българския народ от страна на западните империалисти под кървавия режим на днешното узурпаторско правителство. Знаят добре чуждите завоеватели, че след временното тържество на- фашистката реакция в България те могат безпрепятствено всичко да налагат на народа и страната чрез своите покорни слуги – наричащи се, за ирония, българско правителство !

Алчната за богатства и власт банкерско-спекулантска и военно-монархическа клика, прочее, вкара страната в една задънена улица и надвеси българския народ над пропастта на вътрешното разорение и външното икономическо и политическо заробване.

Изходът от тая задънена улица и спасението от зеющата пропаст е само в час по-скорошното освобождение на страната и народа от днес управляващата реакционна и окървавена банда от народни грабители и авантюристи и установяването властта на трудещото се мнозинство. По тоя начин проблемата за властта – кой да бъде господар на страната: трудещото се народно мнозинство или експлоататорското капиталистическо малцинство – си остава все тъй актуална, каквато бе тя на 9 юни и през Септемврийското въстание, очаквайки днес отново своето бързо разрешение.

И въпреки многобройните скъпи жертви, които бяха изтръгнати из средата му, въпреки изобилно пролятата кръв, трудещият се български народ, използувайки най-широко ценните поуки от своето временно септемврийско поражение, сплотен в един здрав и неразривен братски съюз на работници, селяни и всички трудещи се, ще намери сили в себе си да разреши поставената му от нуждите на живота и от историята голяма задача – ще създаде, най-сетне, работническо-селското правителство в България!
в. „Раб. вестник", г. XXVIII, бр.2 от 7 ноември 1923 г.

КАКВО ПРЕДСТОИ?
Георги Димитров
Много и големи са поуките, които донесе Септемврийското въстание за трудещите се маси и специално за техните политически организации – Комунистическата партия и Земеделския съюз.

Всички тия извънредно ценни поуки биха могли да се резюмират накъсо в няколко главни пункта.

Първо – Септемврийското въстание показа, че за смъкването на узурпаторската банкерско-спекулантска власт и за създаването на работническо-селското правителство са необходими преди всичко единодушната и обща борба на трудещия се народ и пълното осъществяване на единния фронт между градския пролетариат и трудещите се селски маси, както и между техните политически организации и специално между Комунистическата партия и Земеделския съюз.

Второ – опитът на Септемврийското въстание показа също, че за победата на трудещия се народ над една власт, която разполага с държавния апарат и с цялото въоръжение на страната, съвсем не са достатъчни само многочислеността, единодушието и готовността за жертви на въстаналите маси, но още е необходима и възможността за бързо и масово въоръжение и изолирането на правителството до такава степен, щото то да не бъде в състояние да си послужи против народа с масата на армията и с други значителни въоръжени сили, каквито бяха през септемврийските събития врангеловите части и македонските чети.

Трето – Септемврийското въстание доказа нагледно, че въоръжената борба на масите може да разчита на успех, при наличността на първите две условия, само ако би имало едно единно политическо ръководство на борбата за цялата страна, една здрава спойка, пълно разбиране и взаимно доверие между ръководещите народното движение политически партии.

Четвърто – Септемврийското въстание доказа, най-сетне, че моментът за започване решителното действие на масите, както и методите на борбата за премахването на узурпаторската и тираническа власт обикновено се определят не от волята на народните партии, колкото и масови и силни да са те, а от управляющата клика, държаща в ръцете си властта, от условията, които тя създава, и затова партиите, които стоят начело на народното движение, винаги трябва да са готови да приемат решителната борба, щом тя става неизбежна, и да бъдат в състояние да преминават бързо от едни методи към други според изменяващите се нужди и условия на борбата и съобразно действията на узурпаторската власт.

Тия именно главни и тъй ценни уроци от Септемврийското въстание, заплатени за жалост с толкова много народни жертви и кръв, предстои да бъдат сега до дъно използувани от самите трудещи се маси, от техните две масови политически партии и специално от Комунистическата партия – за подготовката на окончателната народна победа.

Защото днес никой не може да си прави илюзията, че българският трудещ се народ ще успее да се освободи от днешния узурпаторски и варварски режим чрез избори и чрез познатите парламентарни средства, а още по-малко чрез такива едни „избори", каквито се произвеждат на 18 ноември. В преживявания период на пълна ликвидация на парламентаризма, към която прибягва буржоазията във всички страни, това е абсолютно изключено. Дори в една тъй демократична страна, каквато е републиканска Австрия, нейният министър-председател Зайпел не се посвени да даде да се разбере в предвечерието на последните законодателни избори, че ако неговото банкерско-буржоазно правителство не получи необходимото парламентарно болшинство, той няма да предаде властта на друго правителство, а ще бъде принуден да управлява с диктатура.

И в нашата страна – след всичко това, което извършиха управляющите узурпатори от 9 юни досега и особено през септемврийските събития, за да задържат на всяка цена властта в ръцете си – може ли да се намери такъв наивник, който да вярва, че ако даже по някакво чудо трудещите се маси биха могли да получат в произвежданите избори парламентарно болшинство, цанковото правителство и стоящият зад кулисите „конвент на десетте" доброволно ще преклонят глава пред народната воля и ще допуснат да се създаде едно действително народно правителство?

Днешната узурпаторска и насилническа власт, която безогледно тъпче и конституция, и закони, която не дава нито счупена пара за принципите и за най-елементарните изисквания на парламентаризма, която умишлено заприщва всички пътища и възможности за легална и парламентарна борба, която управлява страната с огън и меч и изкарва срещу народа топове и картечници, която си служи с най-жестоки насилия и масови политически убийства – такава една власт може да бъде смъкната само с масовата народна сила, чието изражение чрез книжната бюлетина при дадените условия се явява невъзможно или най-малко съвършено недостатъчно. Никога народната мъдрост „Клин с клин се избива" не е имала по-вярно практическо приложение и оправдание.

Използуването на ценните уроци от Септемврийското въстание за освобождението на народа и страната от непоносимата узурпаторска и тираническа власт обаче ще зависи преди всичко от Комунистическата партия. То ще се извърши толкова по-скоро, колкото по-бързо се възстанови организацията на Партията и стегнат нейните разстроени редове и колкото по-крепко е единството в самата Партия, в нейното ръководство и в нейната дейност и борба.

Ние разбираме добре, че след преживяното през септемврийските събития раздрусването на партийното единство е едно неизбежно явление. Подлагането на преоценка всички досегашни партийни ценности след такива събития е не само съвършено понятно, но е и абсолютно задължително. Различията в мненията и споровете по тактиката на Партията в подобни случаи са нещо, което само по себе си се разбира.

Върховните интереси на движението на трудещите се маси, както и бъдещето на комунизма в България обаче налагат бързо да се изживее всичко това в рамките на Партията и при строгото спазване на партийната дисциплина. Чрез една партийна и другарска самокритика, оставяйки настрана страничните и лични моменти и имайки пред очи само големите интереси на борбата за освобождението на народа и страната от узурпаторската власт и вилнеющата реакция, както и за работническо-селското правителство, Партията трябва единодушно да ориентира своята тактика в своята целокупна дейност в съгласие с историческите поуки от Септемврийското въстание.

Тук именно се намира и ключът за разрешението на днешната българска проблема.

За останалото – нашите врагове сами предостатъчно работят със своите колосални престъпления и неизмерими безумия спрямо българския трудещ се народ и спрямо страната.
в. „Раб. вестник" бр. 4 от 18 ноември 1923 г., год. XXVIII

ПРОЛЯТАТА НАРОДНА КРЪВ ВИКА ЗА ВЪЗМЕЗДИЕ!
Георги Димитров
Публикуваните досега сведения за ужасните насилия, жестокости и масови убийства, извършени от управляющите днес България народни палачи и убийци, представляват един страшен обвинителен акт над узурпаторското цанково правителство, над цялата българска буржоазия и нейните партии и над социалистическите й и македонствующи съучастници и помагачи.

Докато въстаналият в името на своята свобода трудещ се народ не извърши никъде нито един единствен акт на лично отмъщение и на жестокост, плячкаджийската и прогнила българска буржоазия прояви такова варварство, каквото не е зарегистрирано нито в една гражданска война досега.

Извършените от правителствените банди жестокости и кървави злодеяния през септемврийските и октомврийски дни надминаха стократно ужасите на Хортиевия режим в Унгария, от които на времето бе потресена цяла Европа, както и известните зверски подвизи на италианския фашизъм.

Жестокостите на българския буржоазно-фашистки режим се отличават не само по многочислеността на арестуваните, малтретираните, осакатените и убитите, нито само по своя садистически характер – рязане къс по къс живите тела на голяма част от жертвите и захвърлянето им на кучетата; изваждане сърцата из гърдите на някои от жертвите с ножове; подлагане всички убити на най-безчовечни изтезания и поругания; заставяне жените и децата да играят хоро под звуковете на музиката на джелатите около труповете на близките си и най-сетне изнасилване жените и дъщерите пред очите на техните обречени на избиване мъже и бащи.

Тия нечувани жестокости се отличават още и поради преднамереността и предварителния план, вложени при тяхното извършване. Те съвсем не са дело само на разюзданите сатанински инстинкти на няколкото десетки главорези и зверове в човешки образ, а се явяват фактически реализиране на отдавнашния стремеж на българската буржоазия (безсилна в идейната си и легална борба против комунистическото движение) да изтреби физически неговия ръководещ елемент и най-преданите синове на трудещия се народ и по тоя начин да продължи безпрепятствено своя режим на експлоатация, грабеж и потисничество.

Сведенията за жестокостите показват, че масовите убийства са извършени извън сраженията и главно върху предварително арестувани или заловени и предали се без оръжие в ръка лица, както и в редица места, дето не е имало въстание или въстанието е било вече потушено. Самите жестокости и убийства са ръководени и решавани от специални граждански комитети в отделните места и от „конвента на десетте" в центъра на страната.

По признанието – косвено и прямо – на самата буржоазна преса девет десети от убитите няколко хиляди комунисти, земеделци и други приятели на трудещия се народ са убити извън въстанието и не е сражение, не хванати с пушка в ръка, а „Ей тъй – просто избити като кучета, след кат о са били държани арестувани, и без да бъдат съдени" /в. „Независимост" от 23. X. 1923 г./.

Убийците и техните инспиратори са се интересували не само от количеството на жертвите си, но и от качеството им, от ролята, която са играли или която биха могли в бъдеще да играят в освободителното движение на трудещите се маси.

Само така може да се обясни фактът, че по списък са извличани от къщите им нощно време или вземани от арестите и избивани масата комунистически дейци в Пловдив, Пазарджик, Горна Джумая, Варна, Самоков и редица други места, дето не е имало въстание, както и масовото избиване след прекратяване на въстанието във въстаналите области на народната интелигенция – учители, адвокати, лекари, свещеници, инженери, комунистически и земеделски кметове, общински съветници и народни представители, интелигентни работници и селяни, както и голяма част от учащата се работническа и селска младеж.

Тъй се обяснява и фактът, че са опожарявани и унищожавани почти изцяло тъкмо тия места на страната, които винаги са били здрави крепости на комунистическото влияние и на борбата срещу буржоазната реакция.

Днес вече отговорностите за извършените кървави насилия, жестокости и злодеяния, за това съзнателно и организирано масово избиване на най-добрите и предани народни синове не могат да подлежат на никакво съмнение и оспорване. И буржоазният печат даже не бе в състояние да ги прикрие. Тия отговорности падат с всичката си тежест върху злодейската българска буржоазия и непосредствено върху нейното узурпаторско и кърваво цанково правителство, върху всички негови членове, върху скриващия се зад него банкерско-спекулантски „конвент на десетте", както и върху непосредствените извършители на самите жестокости и убийства.

Съучастието и отговорностите на широкосоциалистическите водачи в септемврийските и октомврийски злодейства са също всеизвестни. Тяхната преса не само признава, но се и дори гордее с участието на широкосоциалистическата партия в зверското дело на усмиряване трудещия се български народ. Широките социалисти имаха ненадминатия цинизъм да спорят със своите съдружници в управлението по размера на цената – изразена в депутатски мандати и други облаги от властта – като награда за извършеното от тях предателство спрямо народа си...

Не може също вече да се отрича и отговорността на Тодоралександровия щаб в Македонската автономистическа организация, който достави наемни чети и най-свирепите главорези за изпълнението на адския план на буржоазно-фашисткото правителство над трудещите се маси.

И каквото и да правят днес, те всички неминуемо ще понесат последствията от чудовищното и неизмеримо свое престъпление. Подготовляваната амнистия на физическите убийци и правителствени агенти и оръдия не ще спаси нито буржоазията и нейното правителство, нито широкосоциалистическите предатели и македонствующи продажници от политическата и лична отговорност пред българския народ.

Възмездието ще дойде неизбежно, защото изобилно пролятата народна кръв, сенките на хилядите убити и сълзите на техните вдовици и сираци викат до небесата за възмездие и не ще престанат да викат, докато действително не го получат.

Това възмездие ще се заключава преди всичко в събарянето на кървавия и разбойнически буржоазно-фашистки режим и в създаването на работническо-селското правителство в България, както и в предаването на народен съд авторите на извършените злодеяния и причинителите на страшното народно нещастие.

Денят на разплатата е много по-близък, отколкото могат да предполагат народните палачи. Със своите неописуеми зверства те причиниха дълбоки и неизлечими рани в тялото на българския трудещ се народ, но не успяха да го унищожат, както и не унищожиха неговото освободително движение и неговата славна Комунистическа партия. Защото един народ, който е способен на такова крупно историческо дело, каквото бе Септемврийското въстание, който има такива героични и пожертвувателни синове, които предпочетоха да бъдат избити от озверените палачи, но останаха верни на своите идеи и убеждения, на делото на своя народ и които, издъхвайки на бесилките, под пукота на картечниците или рязани на късове, викаха гръмко: „Да живее народната свобода, да живее революцията, да живее комунизмът!" – такъв народ не загива и няма сила под небето, която би била в състояние да го унищожи.

На мястото на избитите герои и мъченици ще се явят под знамената на борбата нови десетки хиляди още по-безстрашни борци. Из средата на огромната маса злочести сираци ще израснат бързо нови доблестни народни синове, жадуващи да продължат благородното дело на зверски убитите свои бащи и достойно да отмъстят на противонародния и кървав режим за ужасните негови злодеяния.

И пролятата народна кръв, викаща безспирно за възмездие, ще поддържа в средата на трудещите се маси винаги свежа жаждата за непримирима борба, ще ги тласка все напред и напред и ще осветлява като червен фар в безбрежното бурно море техния път пътя на единната борба на работниците и служащите, селяните и занаятчиите и трудовата интелигенция, за премахването на буржоазно-фашистката реакция и създаването на работническо-селското правителство!
в. „Раб. вестник" бр. 8 от 19 декември 1923 г., год. XXVIII



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница