Г. димитров в. Коларов в. Червенков за септемврийското въстание


СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1923г



страница3/3
Дата19.01.2018
Размер0.76 Mb.
#48700
1   2   3

СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1923г.
Вълко Червенков
На 23 септември 1923 г. нашата страна беше разтърсена от въоръжено народно въстание против настъпващия варварски фашизъм. Начело на това въстание стоеше Българската комунистическа партия (тесни социалисти) в единодействие с оцелелите по места борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз.

Най-масово беше въстанието в Северозападна България, гдето то беше ръководено от др. др. Георги Димитров и Васил Коларов. Тук въстанието започна през нощта на 23 септември. Вече към сутринта в значителна част от селата на Фердинандско, Ломско и Берковско властта премина в ръцете на работническо-селските комитети. Организирани в отреди и ръководени от комунисти и земеделци, селяните се насочиха към градовете. Сутринта рано на 23 септември беше превзет от въстаниците Фердинанд. Една част от врачанския гарнизон с картечници и едно оръдие успява да завземе отново града. Въстаниците се оттеглят, но следобед, заедно с пристигналите от Лопушна, Соточино и други села въстанически дружини, атакуват града и го превземат. Част от войниците се присъединяват към въстаниците. В града се настанява Революционният комитет – ръководството на въстанието, в състава на което, освен комунисти, влизаха и двама представители на БЗНС.

В резултат на въоръжените боеве, вечерта на 23 септември въстаниците бяха вече завладели цяла Берковска околия (без гр. Берковица), Фердинандска околия, Ломска околия (без гр. Лом, обсаден от тях) и частично – Оряховска, Белослатинска и Врачанска околия. В ръцете на въстаниците попаднаха до този момент около 2,000 пушки, 5 картечници и едно артилерийско оръдие. Революционният комитет хвърли всички сили, за да овладее градовете Враца и Берковица. С червени и оранжеви знамена въстаниците се насочиха към гр. Враца. Града те обаче не можаха да атакуват. Един от въстаническите отреди беше настигнат от силна правителствена войскова част и настъпващите към гр. Враца въстанически отреди се връщат назад, за да му се притекат на помощ. Произлиза ожесточен бой при гара Бойчиновци, гдето правителствената войскова част бива съкрушително разбита. В ръцете на въстаниците попадат още 400 пушки, 5 картечници, 2 артилерийски оръдия и няколко вагона с боеприпаси. Боевете при гара Бойчиновци се ръководеха от др. Гаврил Генов. Двете въстанически дружини – от др. др. Георги Дамянов и Георги Русинов. В същото време въстаническият отред, ръководен от др. Замфир Попов, завзема с бой гарата на гр. Берковица. Стават улични боеве. Особено упорит бе боят при гарата. След завземането на гр. Берковица част от въстаниците се отправят към Петрохан, а друга част – към Враца.

След тридневни упорити боеве въстаниците овладяват почти целия Врачански окръг. Но гр. Враца си оставаше под властта на фашистите. Въстаническите отреди в последвалите два-три дни безуспешно се опитваха да го превземат.

Трябва да се каже, че врачанският гарнизон не беше много надежден за правителството. Към Враца от север се приближаваха Белослатинският и Кнежанският отред, ръководени от др. др. Георги Михайлов и Фердинанд Козовски. Откъм Берковица – също въстанически отред. При гара Мездра се концентрира значителна група въстаници. Обаче бавността, недостатъчната решителност и грешките, допуснати от въстаниците, дават възможност на врага да спечели време н да прехвърли от София и Шумен нови, добре въоръжени военни части и да ги насочи срещу въстаниците. Така например, въстаниците спират на почивка при Криводол, вместо с всички сили, въпреки голямата умора, да бързат да влязат в града. Белослатинският и Кнежанският отред неочаквано, вместо да бързат да влязат във Враца, се връщат назад към гара Бойчиновци, без да влязат в бой с правителствените части.

Мездренските въстаници бездействат. Групата, която е трябвало да разруши железопътната линия от София за Враца – нищо не предприема. При Криводол става сражение. Въстаниците дават значителни жертви, но биват разбити. От София прииждат все нови правителствени войскови части. В неравен бой с превъзхождащите правителствени сили въстаниците към 28-29 септември бяха разбити.

Трябва да отбележим значителния размер на въстанието в Ломско, гдето въстаниците контролираха по-голямата част от град Лом и заеха част от него, но гдето враговете се забарикадираха в казармите и се удържаха в тях, докато от Видин пристигна артилерия, и въстанието в Лом беше смазано. В Ломско се прослави въстаническият отред на легендарния поп Андрей от Медковец, който успя да разбие при Брусарци изпратените срещу него части. Със своето артилерийско оръдие поп Андрей води бой с врага между Мало Марчево и Медковец до 27 септември, след което и неговият отред беше разбит и пръснат, а сам поп Андрей – заловен и обесен от фашистките бандити.

Подобно развитие въстанието получи и в другите райони на страната. В Мъглиж и Голямо Дряново въстанието избухна още преди определената за въстанието дата. След тях, също недочаквайки тази дата, въстанаха Стара Загора и Нова Загора. Въстаниците в Стара Загора, с помощта на някои селски отреди, атакуват казармите и някои други обекти в града. Убийството на ръководителя на въстанието, др. Доню Пехливанов, разколебава въстаниците и тяхната борба не се увенчава с успех. В Нова Загора въстаниците, начело с др. Петко Енев, овладяват града и в течение на няколко дни водят бой с числено превъзхождащите сили на врага. Въстанието обхвана много села в Пазарджишко, Ихтиманско, Долнобанско. Повеждат се ожесточени боеве за Пазарджик и Саранбей, но безуспешно. За кратко време бяха завзети Ихтиман, Костенец баня, железопътната линия – прекъсната.

В Разложко въстаниците с помощта на войници завладяват казармата и пленяват офицерите. Обаче, вместо да се насочат веднага към Неврокоп и Горна Джумая, те остават в Разлог и, узнавайки, че въстанието в другите места е потушено, слагат оръжие и се предават на автономистката организация.

Отделни въстанически прояви имаше и в други места на страната.

Навсякъде, гдето Комунистическата партия и Земеделският съюз призоваха народа на бой срещу фашизма – народът въстана. И навсякъде, гдето народът въстана, комунистите и земеделците вървяха в братско единение – рамо до рамо те отиваха на смърт в името на освобождението на страната от фашизма. В създаваните на места органи на новата демократическа власт влизаха представители на Комунистическата партия и БЗНС. В това отношение революционните комитети на Септемврийското въстание от 1923 г. са предтечи на комитетите на Отечествения фронт. Непродължителността на въстанието и неговият неуспех не дадоха възможност на тези органи на новата демократична власт да разгърнат що-годе широка дейност.
ІІ
Главната слабост на въстанието беше тази, че най-големите стопански, военни и работнически центрове, като София, Пловдив, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен, Варна, Бургас, не въстанаха. Това обстоятелство и доведе до поражение на въстанието. Фашисткото правителство на Цанков положи всички усилия, за да смаже въстанието.

Главната причина за поражението на въстанието трябва да се счита обстоятелството, че, отивайки на въстание, Комунистическата партия не беше преодоляла вътре в себе си погрешната деветоюнска тактическа линия, не беше осъзнала напълно и докрай – отгоре до долу и отдолу до горе – деветоюнската грешка, не беше направила докрай своите изводи от тази погрешна тактика, и поради това, не можа да бъде установен достатъчно силен работническо-селски съюз в борбата срещу фашизма.

Освен това, започвайки въстанието, заставайки начело на него, нашата партия допусна вече в хода на въстанието редица грешки и слабости. Най-благоприятният момент за смазване на фашизма – 9 юни – беше пропуснат вследствие грешките на БЗНС и неговото правителство тогава, а така също и вследствие погрешната тактика на ЦК на БКП. Но въпреки това, през септември въстанието можеше да успее, ако не бяха проявени тези редица слабости и грешки.

Отсъстваше ефикасно и твърдо единно ръководство на въстанието за цялата страна. А това отсъствие обуслови и отсъствие на едновременни и повсеместни действия, обуслови нерешителност и несъгласуваност в настъплението.

Отбраната е смърт за всяко въстание. Веднъж започнато въстанието, трябва да се върви докрай, да се действа с всичката решителност и безусловно да се настъпва. Това не достигаше на Септемврийското въстание в 1923 г. След овладяването на по-големите пунктове – градове, села – трябваше незабавно да се разширява въстанието, без да се очаква заповед, да не се бездейства под предлог, че не е известен общият план на въстанието. Пасивността на редица работнически центрове не може да се обяснява с инертността на работниците, а само с опортюнизма на местните ръководители. Започвайки въстанието, трябваше да се води физическа борба за армията. Само пропагандата не е достатъчна, Опитът на Септемврийското въстание показа, че войската преминава на страната на въстаналите или слага оръжие най-често след боя. Не са единични случаите в хода на Септемврийското въстание, когато въстаниците обсаждаха казармите и чакаха да се предадат обсадените, вместо да щурмуват казармите. Типичен е примерът в Лом.

Сериозна слабост на Септемврийското въстание беше отсъствието на партизанското движение като съставна част на това въстание. Комуникациите на врага не се подхвърляха на систематическо разрушение и унищожение. Мнозина ръководители на въстанието наивно мислеха тогава, че тези комуникации не бива да се унищожават, понеже ще ни бъдат необходими за нас самите вече като победители . . . Факт е, че на 24 септември, на втория ден от въстанието във Врачанския окръг, пристигнаха правителствени военни части от Шумен по железопътната линия; на 25 септември също така пристигнаха войнишки влакове против въстаниците. Ясно е, че разрушението на един мост или на един тунел, или на железопътната линия би задържало за известно време движението на значителни вражески сили за борба срещу въстаниците, а в борбата за Враца, например, това забавяне беше от решаващо значение.

Много грешки и слабости бяха допуснати и при съставяне и провеждане плановете на въстанието на места, особено при избора на обектите, на пунктовете за съсредоточаване на главните сили и при овладяване на решаващите обекти. Вместо да съсредоточават въстаническите сили срещу главните обекти, допущаше се тогава раздробяване на силите срещу второстепенни обекти. Това даваше възможност на правителствените войски да съберат силите си и да минат в настъпление.

Много грешки бяха допуснати във връзка със сигналите за началото на общите действия. Изучавайки Септемврийското въстание, ние се натъкваме на такива факти, че въстаниците много често не са забелязвали или не са чували сигналите, защото в повечето случаи това са били или огньове, или изстрели. Въстанието на редица места поради това не се е започвало в срок, другарите неправилно са разполагали своите сили, а това даваше големи възможности на врага. Например, както предават, в Казанлък за начало на общото вдигане като сигнал е трябвало да послужи угасването на електрическата светлина. Обаче другарите забравили, че след един или два часа през нощта в Казанлък електрическата светлина изобщо се прекратява. Покойният другар Гаврил Генов, непосредственият ръководител на въстанието във Врачанския окръг, който твърде подробно изучаваше опита на Септемврийското въстание, казваше, че най-сигурното средство за определяне срока на действието си остава часовникът.

Най-тежки грешки бяха колебанията и бездействието, след като вече беше започнало въстанието, след неговото обявяване. Имаше много случаи, когато ръководителите на редица отреди, например в Старозагорския окръг, в Петричко, още след първия неуспех започнаха да бездействат. Споменах вече за Лом, гдето в течение на четири-пет дни пет хиляди въстаници обсаждаха казармата, чакаха да се предадат обсадените, вместо да поведат физическа борба с войниците. В някои места, например във Видинския окръг, известни ръководители изоставиха своите бойни отреди без ръководство, като ги напуснаха. Някои добре въоръжени отреди във Врачанския окръг, както свидетелства др. Гаврил Генов, през всичкото време блуждаеха по окръга и „търсеха" противника, но, разбира се, „търсеха" го там, гдето го нямаше. С една дума, не бяха приети решителни мерки, за да се предотвратят колебанията, бездействието; не бяха приети сурови мерки против дезорганизаторски прояви в средата на въстаниците.

Опитът на Септемврийското въстание показа колко важна е правилната политическа работа в средата на въстаналите и между населението през време на въстанието, за да се поддържа моралното състояние на въстаниците, тяхната устойчивост. В тази посока през време на Септемврийското въстание бяха проявени много слабости. Само във Врачанския окръг беше проведена известна политическа работа; там бяха издадени четири-пет позива, а когато настроението всред въстаниците започна явно да пада, бяха свикани събрания на партийния актив във всички отреди.

Не може да не се признае като слабост също така и обстоятелството, че ръководителите на въстанието не използваха бляскавата победа при гара Бойчиновци, за да повдигнат духа на въстаниците.

В своята знаменита лайпцигска реч др. Георги Димитров посочи основните причини за поражението на Септемврийското въстание:


Съжалявам – каза тогава др. Георги Димитров, – че аз и моята партия не бяхме тогава още истински болшевики. Поради това ние не можахме успешно да организираме и да проведем това историческо народно въстание начело с пролетариата.

Нашата недостатъчно болшевишка организация, политика и тактика, липсата на революционен опит и особено нашата опортюнистическа, така наречена неутрална позиция на 9 юни през време на военно-фашисткия преврат значително помогнаха на българските народни убийци и палачи, на узурпаторите на държавната власт при потушаване въстанието на масите."
Др. Георги Димитров посочи като една от сериозните причини за поражението на Септемврийското въстание опортюнистическата позиция на Централния комитет на Българската комунистическа партия на 9 юни. Пасивността и нерешителността проявени от редица партийни звена през време на въстанието, съставляват пък главната причина за неизпълнение на плана за едновременно и повсеместно въстание. В своята статия по случай 22-годишнината на Септемврийското въстание др. Георги Димитров изтъкна главните причини за неговото поражение. Той пише:
Най-важната причина за поражението се състои в това, че тогава, като резултат на фаталните грешки на Комунистическата партия и Земеделския съюз, не бе установен крепък съюз между работниците и селяните в борбата против фашисткото правителство на палача Цанков. Втората важна причина беше тази, че въстаниците не успяха да привлекат на своя страна болшинството от армията, която именно бе използвана от Цанков за потушаване на народното въстание. Третата причина трябва да се търси в съществуващото тогава разделение между народните маси и значителна част от българската интелигенция."
Озверелите фашистки банди на Цанков празнуваха победа. Над 20,000 жени, мъже, юноши бяха разстреляни или избесени. Населението беше подхвърлено на безчинства от страна на фашистките варвари. Но техните сметки да унищожат Комунистическата партия и да отклонят трудещите се маси в града и селото от антифашисткия път бяха провалени. Тяхната победа беше пирова победа. 20,000 загинали български работници, селяни, занаятчии, интелигенти – това беше онази пропаст между народа и българския фашизъм, която нищо не бе в състояние да запълни.
ІІІ
Септемврийското въстание беше сериозен опит на нашия народ да се разправи с фашизма още в неговия зародиш и да нанесе окончателен удар върху надигащата глава германска агентура. То беше несъмнено висша проява на демократическото движение на масите против фашизма. От самото начало въоръженото въстание против фашистките заговорници се замисляше като народно въстание с участието на всички противофашистки сили, с цел да бъдат възстановени отнетите от фашизма демократически права и свободи и създадено ново, демократическо правителство върху антифашистка основа. От самото начало на въстанието Българската комунистическа партия считаше БЗНС като свой главен съюзник в борбата против фашизма. Боевият съюз между тези две партии през Септемврийското въстание придоби плът и кръв.

В името на какво отиваха на въстание против фашизма българските работници и селяни? Преди всичко, въстанието целеше да събори от власт правителството на Цанков. Фашизмът трябваше да бъде разгромен и създадено работническо-селско правителство. Такъв беше основният лозунг на въстанието. Работническо-селското правителство, в името на което беше подето въстанието, се замисляше като правителство демократическо, антифашистко, с участието на представители на всички действителни демократически сили в страната. За тая цел ЦК на БКП се обърна с предложение за единно действие към БЗНС, към БРСДП, към Радикалната партия, към Македонската организация. На нейното предложение тогава се отзова обаче само БЗНС. Платформата на работническо-селското правителство, предложена от БКП(т.с.), не оставяше никакво съмнение за неговия демократически характер. Тази платформа предвиждаше тогава прехвърляне на тежестите по мирните договори върху тия, които водиха двете катастрофални войни; тя предвиждаше облекчение на данъчното бреме за работниците, бедните и средни селяни, ограничение на експлоатацията на масите от страна на крупния лихварски и банков капитал чрез създаване на държавен кредит за малоимотните селяни, за занаятчиите, чрез развитието на кооперациите, въвеждане на държавен монопол върху външната търговия, оземляване на безземлените и малоземлени селяни. Платформата предвиждаше също така редица мероприятия за подобрение материалното положение на трудещите се. Политическите искания на платформата се заключаваха в пълното възстановяване и разширение на демократическите права и свободи на народа: пълна свобода на организацията, словото, печата, събранията; разоръжение и разтуряне на всички фашистки организации; въоръжение на работниците и селяните за защита на демократическия ред от фашистките заговорници; даване избирателни права на жените и т. н.

В областта на външната политика платформата предвиждаше дружески отношения със Съветския Съюз и подчертаваше искането на мир с всички народи.

Ето в името на какво през септември 1923 година Българската комунистическа партия (тесни социалисти), заедно с оцелелите от разгрома на 9 юни борчески земеделски сили, вдигна народа на борба за събаряне фашисткото правителство на Цанков. Няма съмнение, че посочената платформа на въстанието изцяло съвпадаше с интересите и въжделенията на широките народни маси в страната. И тези маси бяха готови да се борят за осъществяването на тази платформа. Ето защо другарите Георги Димитров и Васил Коларов бяха прави, когато в обръщението си към българския народ след поражението на въстанието решително отхвърлиха клеветите, че през Септемврийското въстание борбата се водила уж за осъществяването на съветска власт. В това обръщение се казва:


Борбата не бе за установяване на диктатура и за въдворяване съветска власт в България, както умишлено лъже днешното правителство, а такава против вилнеещата военна диктатура за едно широко демократическо правителство, излязло из средата на огромното мнозинство на българския народ – неговата трудеща се част. И там, гдето въстаналият народ взема властта в ръцете си, никъде не бе установена съветска власт, както заблуждава правителството, а бидоха уредени само общи революционни комитети на работническо селското правителство."
ІV
Въстанието не успя. На власт остана фашисткото правителство на Цанков. Но въпросът за властта, въпреки това, не беше решен. Поражението на Септемврийското въстание не означаваше консолидация на фашистката власт. Това поражение не отстраняваше, а, наопаки, още повече задълбочаваше и изостряше кризата в страната. Фашизмът не получи опора в масите. Той се оказа пред пропаст, която го отделяше завинаги от народа. За това свидетелстваха неустойчивостта, раздорите и разцепленията в 9-юнския лагер след Септемврийското въстание. Започна се повсеместна диференциация в буржоазните и дребнобуржоазните партии, от една страна, и, от друга – укрепване на антифашисткия, демократически лагер. Народните маси бързо се оправиха след поражението през септември. Въстанието откри нова перспектива, даде ново направление на целия последващ ход на политическото и обществено развитие у нас. Комунистическата партия излезе от въстанието монолитна, уверена; при поддръжката на работническите маси и трудещите се тя изгони от своите редове ликвидаторите и бързо преодоля тяхната противосептемврийска политика. Тя мъжки се зае да изгради своята нелегална организация. Тя се учеше да ръководи борбата на трудещите се в условията на дълбока нелегалност. Тя се оказа единствената партия, способна да поведе масите на решителен бой срещу фашизма. Ето защо тя се оказа и единствената партия, която излезе от въстанието единна, още по-закалена, с още по-възраснал авторитет пред народа. Тя направи решителна стъпка в своята болшевизация. Сближението между Комунистическата партия и Земеделския съюз тръгна смело напред. Завоюваното и циментирано с кръвта на хиляди синове и дъщери на народа бойно единство на работниците, селяните, занаятчиите, служащите и народната интелигенция получи по-нататъшно успешно практическо приложение и развитие, което намери своя израз в съглашението на Комунистическата партия и левицата на Земеделския съюз за единни действия против фашизма, включително до организацията и провеждането на ново въоръжено въстание за събаряне на фашисткото правителство. То намери израз в единодействието на Комунистическата партия със занаятчиите, с редица масови безпартийни организации в образуването на общограждански и общоселски комитети в борбата за непосредствените искания на различни слоеве от народа. Бойното единство на народа в борбата против фашизма намери също така отражение в установяване единството между комунистите и левицата в тогавашното македонско национално движение.

Това беше първата сериозна школа за мобилизация на масите в условията на фашисткия терор и безправие, първата сериозна школа на съчетание нелегалните с легалните методи и форми на борба. По такъв начин основното завоевание на Септемврийското въстание за трудещите се маси, за всички антифашисти, за всички истински патриоти, за всички честни българи се заключава преди всичко в осъществяването на боевия съюз на работниците, селяните, занаятчиите, служащите, народната интелигенция, братското единение между Комунистическата партия и Земеделския съюз.

Можем с пълно основание да кажем, че основите на дълбоките антифашистки традиции на народните маси в нашата страна, които сега свето пази и продължава Отечественият фронт, бяха твърдо заложени именно от Септемврийското въстание през 1923 година.
V
Нашият народ в лицето на своите демократически организации, които съставляват сега Отечествения фронт, съумя да отчете главните поуки от Септемврийското въстание. Българската комунистическа партия извлече до дъно горчивите уроци на миналото и вложи всичките си усилия, за да укрепи боевия съюз на работниците и селяните, да подпомогне сближението и сплотяването на всички действително демократически сили на нашия народ в борбата за ликвидация на фашизма и изграждане на нова България.

В Българския земеделски народен съюз борческите антифашистки елементи също така извлякоха голямата поука за необходимостта от тясна дружба между селяни и работници, между БЗНС и Българската работническа (комунистическа) партия. Ние можем с удовлетворение да констатираме, че поуките от миналото намериха израз и в растящия процес на антифашисткото преориентиране в средата на нашето войнство и в средата на интелигенцията.


По такъв начин истинските български патриоти, научени от горчивия опит на миналото, съумяха да използват най-важните поуки от Септемврийското въстание, за да обединят предните сили на работническата класа, селячеството, армията и народната интелигенция. Така беше създаден в процеса на продължител на работа и борба спасителният Отечествен фронт, беше разгърнато славното въстаническо движение и осигурена, при поддръжката на настъпващата братска Червена армия против германските орди, историческата победа на антифашисткото народно въстание на 9 септември 1944 година." (Г. Димитров).
Обилно пролятата през септември 1923 година и в последвалите месеци народна кръв не отиде напразно. Скъпите народни жертви, дадени през 1923–1925 година в борбата срещу настъпващия фашизъм, пред светлата памет на които ние дълбоко се покланяме, ярко осветиха пътя на неизбежната бъдеща победа над варварския фашизъм. Без Септемврийското въстание от 1923 година и неговите поуки, не биха били възможни нито създаването на Отечествения фронт, нито тържеството на антифашисткото освободително народно въстание на 9 септември 1944 година.
Истинско достойно честване на героическото Септемврийско въстание, с което всички ние, нашата партия и целият трудещ се български народ се гордеем с право, означава днес мобилизиране на всички истински народнодемократически, прогресивни сили под знамето на Отечествения фронт, против разколниците на патриотическото единство на народа, против враговете на съюза между работниците и селяните – здравия гръбнак на това единство, против всички онези, които се стремят да отворят отново вратите за възвръщане към проклетото фашистко минало; означава мобилизиране на всички здрави сили на нацията за довеждане до победен край великото дело на 9 септември 1944 година – изграждането на свободна, демократична и мощна България с осигурена национална независимост и държавен суверенитет." (Г. Димитров).
Статията е публикувана за пръв път в списание „Съвременник”, кн.17-18, 1945г.

ДВАТА СЕПТЕМВРИ
Вълко Червенков
Първият сериозен опит на нашия народ да унищожи фашизма и германската агентура още в момента на неговото възникване, беше, несъмнено, славното Септемврийско въстание от 1923 година. Народните маси в България дадоха на настъпващия варварски фашизъм решителен бой с оръжие в ръка. И макар въстанието срещу фашизма тогава да не сполучи и да беше потопено в кърви, то обуслови особеностите на историческото развитие у нас през последвалите две десетилетия, които се характеризираха с наличието на една с нищо незапьлнима пропаст между народните маси и временно възтържествувалия фашизъм, с непрекращаваща се и все по-растяща, въпреки всички жертви, борба на народните маси против фашизма, която неминуемо трябваше да доведе и която, наистина, доведе на 9 септември 1944 г. до събарянето на фашизма от власт и неговото унищожаване. По такъв начин между двата септември – в 1923 и в 1944 г. – съществува пряка връзка: единият септември води към другия. Единият започна борбата за събаряне на фашизма, другият победоносно я завърши. По силата на много причини и обстоятелства, оказаха се потребни двадесет и една година, трябваше да се пролее още нова и нова кръв, демократическите и родолюбиви сили на нашия народ трябваше да понесат големи страдания и изпитанието да видят нашата страна превърната в мушия на хитлеристките разбойници и държавата ни – в техен помагач, за да победи смело издигнатото през септември 1923г. антифашистко народно знаме и да бъде фашизмът съборен от власт и смазан.

Тайната за това, че фашизмът не можа да получи в България що-годе сериозна масова база, да измами и привлече на своя страна за що-годе продължително време значителни народни маси, лежи в Септемврийското въстание от 1923 година, в този забележителен факт, че народните маси у нас се биха с оръжие в ръка срещу фашизма. Голямата историческа заслуга за този факт принадлежи, преди всичко, на Българската комунистическа партия.

Тайната за това, че истинските демократически сили на нашия народ можаха най-после да преодолеят всички пречки и предразсъдъци и да обединят своите усилия в името на върховните и жизнени национални интереси на България и на целия наш народ, да изградят спасителния Отечествен фронт, с помощта на който да избавят родината от трета гибелна катастрофа и твърдо да насочат нейния кораб към светли и честити бъднини – тайната за това лежи в отчитането на поуките от Септемврийското въстание 1923 г., отчитането на забележителния факт, че тогава работниците и селяните, комунистите и земеделците с кръвта си туриха основите и циментираха своя боеви съюз – душата, силата на патриотичното единство на народа ни.

Главната поука от Септемврийското въстание в 1923 г. е тази, че боевият съюз между работниците и селяните, земеделците и комунистите не беше тогава още достатъчен и че той трябва да се укрепва с всички сили и да се пази като зеницата на очите. Отечественият фронт е живото олицетворение на тази вече извлечена на дело поука и на грижата за по-нататъшното укрепване на работническо-селския боен съюз като гръбнак на боевия съюз на всички здрави и демократични сили в нашата страна.

Тайната за това, че на 9 септември 1944 година нашият народ и въстаническите дружини и отреди на Отечествения фронт бяха рамо до рамо с патриотите от армията, че в огъня на борбата срещу германските завоеватели и фашизма народ и армия се сляха в едно неразривно единство – лежи пак в отчитането на опита на Септемврийското въстание от 1923 година, което с цената на толкова скъпи жертви и с поражението си нагледно показа невъзможността за народа да победи в борбата срещу фашизма без единодействието между него и патриотите от армията, без привличането на страната на народа на мнозинството от армията.

В основите на 9 септември 1944 година и на блестящата победа на Отечествения фронт лежат примерът, опитът и поуките на Септемврийското въстание от 1923 година, и затова ние сега имаме дълга ясно да ги отбележим.

Повече от две десетилетия продължава борбата между истинската българска демокрация и фашизма, между народа и противонародния режим. В течение на тези две десетилетия народноосвободителното движение познаваше моменти на приливи и на отливи, на успехи и неуспехи, то даде извънредно много и свидни жертви, но то не отстъпи, не преви врат,, не коленичи, не се остави да бъде заблудено или парализирано, то съумя в изпитанията и в борбата срещу чуждите агенти и фашистката тирания да сплоти здраво своите сили, да намери отдавна търсената и изстрадана от него форма на бойното обединение на тези сили в лицето на Отечествения фронт и, в края на краищата, да победи. Започналата през 1923 година открита борба на народните маси срещу фашизма завърши през септември 1944 година с пълна победа.

Тази победа не би била възможна, ако не бяха добре извлечени от народните организации и, преди всичко, от Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз уроците от положителния и отрицателен опит на Септемврийското въстание от 1923 год.

Слава на живите ръководители, дейци и участници в героичното Септемврийско въстание от 1923 година!

Поклон пред светлата памет на падналите през време на въстанието герои – комунисти, земеделци и безпартийни, – храбри пионери на Отечествения фронт!

Да живее деветосептемврийската антифашистка победа на народа!

Всички честни и истински българи – дружно на работа и борба за укрепване на Отечествения фронт, на великите завоевания на 9 септември 1944 година, за защита на националната независимост и суверенитета на България – против разколниците и рушителите на народното антифашистко и патриотично единство!


в. „Раб. дело" бр. 313 от 22 септември 1945 г.





www.septemvri23.com





Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница