Г. Интервю с проф. Стефка Петрова от отдел „Храни и хранене

- Проф. Петрова, наскоро се появи информация, че консумираме по 36 кг захар на година, така ли е наистина?

- Тази цифра не е от Националния център по обществено здраве и анализи. Нашите изследвания имат съвсем друг характер и подобни данни няма как да бъдат получени. Ние проучваме храненето на т. нар. индивидуално ниво, т. е. храненето на отделни лица от цялата страната, които формират национални представителни извадки.

Цитираната по-горе цифра се различава от публикуваните данни на НСИ, които показват, че за 2013 г. потреблението на захар е 7,7 кг, но не може да се получи реална информация за допълнителния прием на захар от всички храни и напитки. През последните 10 години препоръките на Световната здравна организация са добавената захар да не внася повече от 10% от енергийната стойност на храната, новите й препоръки са за намаляване на консумацията на захар до 5% от енергийния дневен прием.

- Откога всъщност е последното официално изследване по въпроса с какво се храним и какво сочат данните от него?

- Имаме 8 национални проучвания на храненето и хранителния статус на цялото население и на деца на различна възраст през последните 15 години, но само в половината от тях сме изследвали количествата на консумираните храни. За съжаление те не са много нови, защото подобни изследвания изискват средства, а скоро такива не са осигурявани. Последното изследване на консумираните количества храни от цялото население е от 2004 г. След това бяхме планирали аналогично проучване, което трябваше да се осъществи през 2010 г., но Министерство на здравеопазването не успя да отдели средства. Получените данни показаха, че консумираната захар от всички храни и напитки при децата над 3-годишна възраст е 11-12% от енергийната стойност на храната, т.е. над препоръчителната горна граница от 10 енергийни процента. През 2007 г. проучването при малките деца се установи, че при децата от 1 до 4 г. енергийната стойност на добавената захар е около 8%. Преди три години успяхме да проучим храненето на децата в ученическа възраст, т.е. от 6 до 19 г. чрез метода "честота на консумация" и резултатите бяха тревожни.

- Какви са основните изводи от него?

- Данните от това изследване показват значителна честота на консумация на захар, захарни изделия, сладкарски продукти и безалкохолни напитки, съдържащи захар. Оказва се, че близо 50% от учениците злоупотребяват с приема на тези храни и напитки, като ги консумират най-малко 5-6 пъти седмично. Тревожен е и фактът, че 20% от децата консумират безалкохолни напитки, съдържащи захар, и 10% от децата консумират захарни и сладкарски продукти повече от веднъж дневно.

- Съвсем скоро бяха изнесени данни, според които сериозно спада възрастта, при която се открива диабет, като заболяването се регистрира вече и при съвсем малки деца. Споделяте ли подобни опасения?

- Основен рисков фактор за развитие на диабет тип 2 е наднорменото тегло, а неговата честота непрекъснато се увеличава при децата, като става проблем още в ранна детска възраст. През 2007 г. при децата на 1-4 години установихме 8% с наднормено тегло и 2,8% със затлъстяване. За увеличаване на теглото допринася приемът на големи количества захар, като най-голям принос имат подсладените със захар безалкохолни напитки, особено при тийнейджърите. Консумацията само на една кутийка безалкохолна напитка дневно доставя около 70 чаени лъжички захар за 1 седмица и това количество може да доведе до увеличаване на теглото с 6.5 кг за 1 година.

- Освен риск от диабет, до какви други здравословни проблеми може да доведе високата консумация на захар?

- Големият прием на сладки храни и напитки може значително да увеличи енергийната стойност на храната и да допринесе за наднормено тегло и затлъстяване, които са свързани освен с увеличаване на риска от диабет тип 2 и с нарушения на липидната обмяна, както и поява на сърдечно-съдови заболявания на по-късна възраст. През последните години се наблюдава тенденция за развитие на тези заболявания във все по-млада възраст. Затлъстяването е също рисков фактор по отношение на социалната алиенация на децата, създава им психологически проблеми, които може да повлияят в бъдещето социално, дори и професионално развитие на личността.

Излишните килограми са и предпоставка за развитие на някои видове рак, най-вече на гърдата и на простатата.

- Какви са последните данни за броя на децата със затлъстяване?

- Увеличаването на децата с наднормено тегло и особено със затлъстяване е постоянна тенденция, която не може да прекъснем вече доста години. Според последното ни проучване на учениците проблемът с килограмите е доста по-сериозен при момчетата. През 2011 г. момчетата от 6 до 18 г. с наднормено тегло са били 17-19%, а тези със затлъстяване 8-11%, докато през 1998 г. наднорменото тегло е било със същото разпространение, но затлъстяването е било два пъти по-рядко (3.5-4.7%). При момичетата също има тенденция за поддържане на значителна честота на наднормено тегло (13-17%) и двойно увеличаване на затлъстяването -от 2-3.5% през 1998 до 5-11% през 2011 г.

- Съществува ли някаква възраст, на която децата са в рисков период за натрупване на килограми?

- Установяваме, че когато децата тръгват на училище, са особено рискови по отношение на наднорменото тегло. Това се получава, защото в детските градини са имали организирано хранене, което се контролира. Когато децата влязат в 1 -ви клас, те трябва сами да следят храненето си, което при малчугани на 6-7 години не е особено ефективно. Въпреки че

редица нездравословни храни и напитки вече не се продават в училищните бюфети, е факт, че децата могат лесно да куп я т ч и пс, вафли и близалки 10 близкия павилион. Доста често обядът в училищните столове не е вкусен и децата го избягват. Тук е моментът да попитам защо хората, които наемат бюфетите в училище, не предлагат на децата храни, които те обичат и които ние в никакъв случай не забраняваме? Например, пица със зеленчуци и сирене, запечен сандвич с кашкавал и шунка, джоб, напълнен с нетлъсто месо, със салата, с яйце, пилешка и млечна салата и много други могат да се приемат с удоволствие от децата, а не да тичат навън за чипс или вафли. Децата биха могли да се хранят прекрасно с вкусни храни в училищните бюфети и столове.

- Въпреки негативните тенденции факт е, че напоследък все повече хора залитат към здравословното хранене и предават това на децата си. Каква е изобщо според вас хранителната култура на българина?

- Аз мисля, че има промяна, но тя не се отнася за цялото население в страната. Има по-образовани родители, които сами прилагат вкъщи принципите на здравословното хранене - предлагат на децата си повече плодове и зеленчуци, следят с какво се хранят децата им в училище. Разделението сред родителите обаче е много голямо и доказателство са данните, че половината от учениците се хранят изключително зле и имат лоши хранителни навици. Не трябва да забравяме и физическата активност ако детето е по цял ден на чина, пред компютъра и телевизора, енергоразходът му е много нисък и даже прием на храна в препоръчаните количества може да доведе до наднормено тегло.

- Наближава лятото и с него сезонът на диетите. Много хора се впускат в различни ограничения по отношение на храненето си...

- Трябва да се знае, че много килограми не се свалят лесно и бързо. Наистина. като наближи лятото, много хора започват различни диети, които понякога стигат до крайности и изтощават организма. Рязкото ограничаване в храненето е съпътствано с дефицит на много витамини и минерали, намалява работоспособността, създава условия за стомашночревни проблеми, за анемия. Много често се стига и до т. нар. йо-йо ефект, защото след строгата диета настъпва компенсаторен глад и прекомерно хранене. При някои момичета и жени се стига и до нарушения в хранителното поведение като анорексия, която може да е дори и с фатален край.

- Какво ще посъветвате хората, които все пак решават да се подложат на диети?