Предвид гореизложеното не се очаква значително и продължително превишаване на концентрациите на прах в атмосферния въздух, в което строителните дейности, поради временния характер на тяхното въздействие, да имат осезаем принос. От двигателите на строителната механизация и автотранспорта в рамките на строителния район при изграждане на новопредвидения обект ще се емитират също вредни вещества: аерозоли, серни и азотни оксиди, летливи органични съединения, въглероден оксид.
По време на реализацията на обекта основното въздействие върху атмосферния въздух ще бъде в резултат на отделянето на вредни вещества от отработените газове на строителната техника и МПС.
Ако се приеме, че:
-
изграждането на сградата ще бъде в рамките на една година – 140 работни дни (от 16 октомври до 30 април);
-
едновременно ще работят 4 бр. строителна техника: булдозер с мощност 100 kW, колесен багер с мощност 30 kW, автобетоновоз с мощност 100 kW и самосвал, използващи дизелово гориво, които изминават в района на площадката дневно по 10 km
-
разходите на дизеловото гориво са: самосвал – 30 kg/100 km; автобетоновоз – 28 kg/100 km; багер и булдозер – преизчислено от kg/h на 30 kg/100 km.
Тогава отделяното количество на замърсителите по време на строителството съгласно актуализираната Методика за определяне емисии на вредни вещества във въздуха на МОСВ (декември 2005) в kg/год ще бъде:
От първа група замърсители
NOx
|
ЛОС
|
CH4
|
CO
|
Nox
|
N2O
|
РМ
|
13,66
|
1,98
|
0,048
|
4,42
|
0,002
|
0,36
|
1,604
|
19,13
|
2,78
|
0,067
|
6,19
|
0,0027
|
0,51
|
2,246
|
40,99
|
5,95
|
0,143
|
13,27
|
0,0059
|
1,09
|
4,813
|
73,78
|
10,70
|
0,257
|
26,13
|
0,0106
|
1,96
|
8,663
|
Пояснение: първият ред е за самосвала, вторият – за бетонобъркачката, третият – за багера и булдозера, последният е общо за всички видове техника)
От изчисленото се вижда, че основните замърсители за тази група са въглеродният оксид и азотните оксиди. Но техните количества не могат измеримо да се отразят върху качеството на въздуха в приземния слой. Нормата на въглероден оксид съгласно Наредба № 1/2004 за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух /ДВ14/2004/ г. е 10 mg/m3, като това е максимална 8-часова средна стойност в рамките на едно денонощие. Предвид климатичните данни, периодичността на действието на строителната техника, тази норма практически не може да бъде достигната.
В рамките на дадения район, действа нормата за горен оценъчен праг - 7 mg/m3 и долен оценъчен прах – 5 mg/m3, като няма данни в последните пет години да са превишавани.
Нормата за азотни оксиди с цел опазване на растителността (т.е. не до самите източници) за период на осредняване една година е 30 μg/m3 и поради същите мотиви не може да бъде достигната в резултат от работата на строителната техника.
От втора група замърсители общо за изгорените през годината по приетата схема 2700 кг гориво ще се отделят в g/година:
-
Кадмий
|
мед
|
хром
|
никел
|
селен
|
цинк
|
0,015
|
2,57
|
0,075
|
0,106
|
0,015
|
1,512
|
От трета група замърсители съответно ще се отделят:
Benz(a)anthracene – 121 mg
Benzo(b)fluoranthene – 75 mg
При анализа на посоченото количествено въздействие трябва да се имат предвид следните фактори:
-
Липса на други обекти – източници на организирани емисии на вредни вещества в района, поради което няма да има кумулативен ефект.
-
Ниска вероятност от кумулативни ефекти от строителни дейности в района на града.
-
Ветровитият характер на атмосферата и откритостта на площадката, способстващи разсейването на замърсителите.
-
Сравнително високите параметри на пробега на МПС.
На база на изнесеното по-горе може да се прогнозира, че въздействието на предвижданията на плана върху въздуха в рамките на строителната площадка през строителния период ще бъдат незначителни и под нормативно допустимите дори при неблагоприятни условия, с малък териториален обхват (локално), временни с малка продължителност, без възможност за кумулативен ефект и синергични въздействия. При наличните характеристики на района (79% ветровито време, липса на замърсяване) и предвидените параметри на заложените в проектоплана инвестиционни предложения, може да се приеме, че при спазване на екологичните мерки за работа няма да бъдат надвишени нормите за качеството на атмосферния въздух за населеното място в прилежащите към новостроящия се обект и няма да се окаже значително въздействие върху здравето на населението.
При експлоатацията на обекта се очаква възможност за замърсяване на въздуха единствено от автомобилите, които посещават паркинга. Техните движения в района на ИП ще са ограничени единствено при пристигането и отпътуването им. Максималния общ брой на караваните/кемпери ще е около 40бр. Това означава, че при максимална натовареност по улиците свързващи паркинга ще преминат още 40 бр. коли. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух ще се образуват единствено в резултат от движението на МПС. Съвременните каравани и кемпери са произведени след 2005 г. Те отговарят на стандарт ЕВРО ІV, който съществено намалява техните вредни емисии.
12.2 Шум
- транспортът по доставките на строителни материали и оборудване да става само по определеното обходно трасе извън населените места;
- строително-монтажните дейности и транспортирането на материалите и конструктивните елементи да се извършват само през дневния период;
-да не се допуска работа на строителна и транспортна техника на празен ход.
12.3 Отпадъци
Образуваните отпадъци да се събират разделно и съхраняват на временни площадки до:
-извозване на строителните отпадъци на депо и по маршрут, определени от общината;
- събиране на твърдите битови отпадъци в метален контейнер и извозването им на организирано депо за ТБО, съгласно утвърдена схема от общината.
Необходимо е изпълнителят да изготви точни указания за мястото за временен престой на строителната техника и местата за временно складиране на строителните материали, образуваните отпадъци и изкопаните земно-скални маси в границите на строителната площадка.
12.4 Почви
-
Точно маркиране на подходите към строителните петна на терена;
-
Свеждане до минимум строителната площ;
-
Да не се допуска утъпкване и замърсяване на съседни на инвестиционното предложение терени;
-
Да не се допуска замърсяване на почвата с гориво-смазочни материали от строителна и монтажна техника.
13. Други дейности, свързани с инвестиционното предложение (например добив на строителни материали, нов водопровод, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство, третиране на отпадъчните води).
Районът на площадката, в който ще се реализира инвестиционното предложение е с изградена инфраструктура – улици, водоснабдяване, електроснабдяване и не е необходимо изграждането на нови инфраструктурни обекти.
Водоснабдяването на сградите ще се осъществи чрез изграждане на водопроводна система на обекта.
Битово-фекалните води ще се събират във водоплътни черпателни шахти и ще се предават на лица имащи съответния документ за заустването им в най–близката канализационна шахта на основание чл.87 от ЗУТ. При възможност ще се заустят в ПСОВ-Шабла.
По време на строителството материалите ще бъдат разположени на временна площадка в границите на имота, от която ще се отнеме и съхрани хумусния слой, а след завършване на строителната част, площадката ще бъде възстановена.
Не се предвиждат производствени и други дейности, изискващи хигиенно-защитни зони или оказващи значително въздействие на околната среда.
Не се предвижда изграждане на нови пътища или промяна на съществуващата пътна инфраструктура. Площадката, в която ще се реализира инвестиционното намерение граничи с улица от регулацията на гр. Шабла.
14. Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение.
-
община Шабла - одобряване на ПУП-ПРЗ за имота и издаване на разрешение за строеж;
-
РЗИ-Добрич;
-
съгласуване с “ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД за възможностите за допълнително натоварване на електроснабдителната мрежа;
-
съгласуване с други институции, при необходимост.
15. Замърсяване и дискомфорт на околната среда.
По време на строителството и експлоатацията на обекта на инвестиционно предложение не се очаква извършване на дейности, които да причиняват замърсяване и дискомфорт на околната среда.
16. Риск от инциденти.
Изграждането на обекта с предложените решения за водоснабдяване, обезвреждане на отпадъчните води и третиране на отпадъците, не създава рискови условия за вреждане на околната среда и здравето на населението.
Рисковите фактори при реализацията на проекта могат да бъдат определени като стандартен риск за пребиваващите в района на строителната площадка, при нормално протичане на строителните дейности и експлоатация и като извънреден риск – при инциденти и аварийни ситуации.
По време на строителството е възможно възникване на рискови ситуации и травматични увреждания при неспазване на правилата за безопасност на труда.
Други рискови фактори са прахът, шумът и вибрациите по време на строителните дейности, влияещи върху работещите на обекта.
ІІІ. Местоположение на инвестиционното предложение:
1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа.
Към инвестиционното предложение е приложена скица, издадена от Агенцията по кадастър, гр. Добрич, на която е посочено местоположението на площадката.
Инвестиционното предложение ще се реализира в имот с №№ 83017.504.39, 83017.504.4230 и 83017.504.4231, с обща площ от 3, 702 дка, в землището на гр. Шабла, община Шабла, община Шабла. Имотите представлява парцел с правилна форма, който граничи с улици.
В района на община Шабла се намират няколко зони със статут, имащ някаква степен на защита, в които се развиват обособени биотопи и се срещат редки растителни и животински видове.
В непосредствена близост до площадката няма разположени защитени територии и не попада в обхвата на защитена зона. Природните обекти на територията на общината, които се ползват с нормативно установена защита са защитена местност “Дуранкулашко езеро” и защитена местност “Шабленско езеро”. Статутът им на защитени територии е определян по различно време и с различни нормативни документи.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “ШАБЛЕНСКО ЕЗЕРО”
Обявена е със заповед № 31/24.01.1995 г., с площ 531,24 ха. Намира се на 18 км от Българо-Румънската граница и на 3 -5 км североизточно от гр. Шабла. Попада в землищата на град Шабла, селата Езерец и Крапец, община Шабла, област Добрич.
Защитената местност е влажна зона, включваща два крайбрежни лимана - Шабленско и Езерецко езеро, свързани помежду си с канал, прилежащи пясъчни дюни, тревни съобщества, горско-дървесни и храстови насаждения и обработваеми земеделски земи.
На изток езерото е отделено от морето с пясъчна ивица с ширина до 50 м. Двете езера лежат в стара речна долина, издълбана в сарматски варовици. Подхранването на двете езера става изключително от подземни води. Дренажни и напоителни канали отвеждат езерните води през летните месеци към напоявани площи, което чувствително се отразява на нивото на водата в езерото. И двете езера са безотточни, полусолени басейни с максимална дълбочина за Шабленското езеро 9.5 м, а за Езерецкото – 9м.
Бреговете на езерото са обрасли с обширни масиви главно от тръстика, с участието на теснолистен и широколистен папур и брегова острица. На места покрай тръстиката се срещат бялата водна лилия и жълтата водна роза.
Херпетофауната е представена от 5 вида земноводни и 6 вида влечуги. От установените 12 вида бозайници, територията е с най-голямо змачение за опазване на видрата.
Понастоящем ихтиофауната в защитената местност съдържа 23 вида риби. Като приоритетни видове в рамките на цялостнато опазване на езерната рибна фауна трябва да се отбележат: деветиглата бодливка, триигла бодливка, кавказко попче, пъстро попче и др.
Най-голямо е значението на мястото за опазане на птичата фауна.
Установени са 248 вида птици (137 имат европейско природозащитно значение), от които 96 са гнездящи. Езерото е от голямо значение за гнезденето два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадният дърдавец. Размножават се в значителен брой редки и застрашени от изчезване птици, като морският дъждосвирец, черночелата сврачка, тръстиковия блатар и индийското шаварче.
Зимуващите популации на 5 вида водолюбиви птици (голяма белочела гъска, сива гъска, червеногуша гъска, поен лебед и зеленоглава патица) и численостите на други три вида (бял щъркел, лопатарка и малкия корморан) по време на миграция са допринесли за международното признание на влажната зона като Рамсарски обект.
Защитената територия е разположена на първостепенния миграционен път Via Pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици по, което го прави привлекателно място за орнитологичен туризъм.
В района на езерото са установени 185 мигриращи вида, като с най-високи концентрации се характеризират голямата бяла чапла, сивата чапла, червената чапла, големия водин бик.
През есенно-зимния период се наблюдават редки и световнозастрашени видове, като къдроглавият пеликан, малкият корморан, малката белочела гъска, тръноопашатата потапница, големият креслив орел, пойни лебеди, зеленоглави патици
Шабленските езера и съседното Дуранкулашко езеро формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска.
Поради специфичния режим на охрана на Шабленското езеро можем да приемем, че това е една от най-добре запазените от неблагоприятно въздействие влажни зони у нас.
За защитената територия има утвърден план за управление със заповед № РД-167/26.02.2004 г. на министъра на ОСВ.
В района на защитената местност се забраняват:
-
всякакво строителство, разкриване на кариери, минногеоложки и др. дейности, с които се изменя естествения облик на местността;
-
ловуване;
-
замърсяване на водите и терените с вредни вещества и отпадъци;
-
торене с изкуствени торове и третиране с химични препарати в площите с международна значимост;
-
влизането в езерото с лодки и други плавателни средства;
-
използване на езерото за гребен, ветроходен и водомоторен спорт;
-
промишлен и подводен риболов;
-
изгаряне на стърнищата и тръстиката
-
внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове.
В защитената местност се разрешават:
-
любителски риболов местността “Езерецко перило”;
Разрешени места – само от брега на водоема
- Езерецко езеро в местоност “перилото” – 300 м брегова ивица;
- Шабленско езеро – южна част – 300 м брегова ивица;
Разрешени периоди за риболов 01.03. – 31.03 и 01.07. – 31.10.
-
улов на раци – само от брега на водоема; разрешените места съвпадат с тези за любителския риболов;
-
традиционно ползване на земите от селскостопанския фонд;
-
пашата на овце и крави в част от земеделските земи;
-
използване на подземните води за напояване и питейно водоснабдяване при определен режим;
-
ползване на горите;
-
провеждане на научни наблюдения;
-
посещения с познавателна цел по определен график и маршрути;
-
изпълнението на проекти, свързани с консервацията, поддържането или възстановяването на обекта.
Най-близката защитена зона е “Шабленски езерен комплекс”, код BG0000156, определена по Директива за птиците от мрежата Натура 2000. За зоната е издадена Заповед № РД-259 от 16 март 2010 г. на министъра на ОСВ за обявяване.
В границите на защитената зона се забранява:
1. премахването на характеристики на ланд- шафта (синори, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
2. залесяването на ливади, пасища и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
3. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
4. промяната на предназначението и/или начина на трайно ползване на ливади, пасища, поляни, мера, мочурища, водоеми, водни течения, пясъчни дюни в селскостопанския и горския фонд, с изключение на случаите, при които промяната е свързана със: изграждане на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, на съоръжения за третиране на отпадъци, на съоръжения за укрепване на свлачища; пъти- ща и други елементи (обекти) на техническата инфраструктура; реализиране на други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има завършена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биоло- гичното разнообразие;
5. разкриването на кариери;
6. изграждането на голф игрища, фотовол- таични инсталации и вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на случаите, при които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има завърше- на процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
7. заустването на отпадъчни и минерални води в Шабленска тузла; 7.8. паленето на масивите с водна и влаго- любива растителност, както и отстраняване на водна и влаголюбива растителност в Шабленска тузла освен за поддържане на местообитанията и видовете, предмет на опазване.
Предмет на опазване в зоната са:
• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предназначение
-
Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
-
Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
-
Подобряване условията за пренощуване, хранене, почивка и стациониране по време на миграция и зимуване на струпващи се водолюбиви птици, описани по-долу, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
-
Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
-
Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на водолюбивите птици в Крайморска Добруджа по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка;
-
Подобряване на местообитанията и условията за гнездене на вечерната ветрушка за възстановяване на популацията й в района;
-
Трайно запазване на разнообразието и качеството на местообитанията;
-
Възстановяване и запазване на естествения баланс във водните екосистеми на влажната зона;
-
Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
-
Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
Видове, обект на опазване
Видове по чл. 6, ал.1, т.3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:
Червеногуш гмурец /Podiceps grisegena/, Черноврат гмурец /Podiceps nigricollis/, Среден корморан /Phalacrocorax aristotelis/, Mалък корморан /Phalacrocorax pygmeus/, Къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/, Голям воден бик /Botaurus stellaris/, Mалък воден бик /Ixobrychus minutus/, Нощна чапла /Nycticorax nycticorax/, Гривеста чапла /Ardeola ralloides/, Малка бяла чапла /Egretta garzetta/, Голяма бяла чапла /Egretta alba/, Ръждива чапла /Ardea purpurea/, Бял щъркел /Ciconia ciconia/, Блестящ ибис /Plegadis falcinellus/, Бяла лопатарка /Platalea leucorodia/, Тундров лебед /Cygnus columbianus bewickii/, Поен лебед /Cygnus cygnus/, Голяма белочела гъска /Anser albifrons/, Mалка белочела гъска /Anser erythropus/, Сива гъска /Anser anser/, Червеногуша гъска /Branta ruficollis/, Червен ангъч /Tadorna ferruginea/, Бял ангъч /Tadorna tadorna/, Белоока потапница /Aythya nyroca/, Малък нирец /Mergus albellus/, Тръноопашата потапница /Oxyura leucocephala/, Морски орел /Haliaeetus albicilla/, Тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, Полски блатар /Circus cyaneus/, Степен блатар /Circus macrourus/, Голям креслив орел /Aquila clanga/, Вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, Ловен сокол /Falco cherrug/, Голяма пъструшка /Porzana porzana/, Средна пъструшка /Porzana parva/, Малка пъструшка /Porzana pusilla/, Ливаден дърдавец /Crex crex/, Сив жерав /Grus grus/, Кокилобегач /Himantopus himantopus/, Саблеклюн /Recurvirostra avosetta/, Турилик /Burhinus oedicnemus/, Кафявокрил огърличник /Glareola pratincola/, Морски дъждосвирец /Charadrius alexandrinus/, Златиста булка /Pluvialis apricaria/, Плоскоклюн блатобегач /Limicola falcinellus/, Бойник /Philomachus pugnax/, Малък червеноног водобегач /Tringa totanus/, Малък горски водобегач /Tringa glareola/, Тънкоклюн листоног /Phalaropus lobatus/, Малка черноглава чайка /Larus melanocephalus/, Дългоклюна чайка /Larus genei/, Дебелоклюна рибарка /Gelochelidon nilotica/, Каспийска рибарка /Sterna caspia/, Гривеста рибарка /Sterna sandvicensis/, Речна рибарка /Sterna hirundo/, Белочела рибарка /Sterna albifrons/, Белобуза рибарка /Chlidonias hybridus/, Черна рибарка /Chlidonias niger/, Белокрила рибарка /Chlidonias leucopterus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Черногърбо каменарче /Oenanthe pleschanka/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/.
Видове по чл.6, ал.1, т.4:
Червеногуш гмуркач /Gavia stellata/, Черногуш гмуркач /Gavia arctica/, Малък гмурец /Tachybaptus ruficollis/, Голям гмурец /Podiceps cristatus/, Ушат гмурец /Podiceps auritus/, Обикновен буревестник /Puffinus yelkouan/, Голям корморан /Phalacrocorax carbo/, Сива чапла /Ardea cinerea/, Ням лебед /Cygnus olor/, Посевна гъска /Anser fabalis/, Фиш /Anas penelope/, Сива патица /Anas strepera/, Зимно бърне /Anas crecca/, Зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/, Шилоопашата патица /Anas acuta/, Лятно бърне /Anas querquedula/, Клопач /Anas clypeata/, Червеноклюна потапница /Netta rufina/, Кафявоглава потапница /Aythya ferina/, Качулата потапница /Aythya fuligula/, Планинска потапница /Aythya marila/, Обикновена гага /Somateria mollissima/, Ледена потапница /Clangula hyemalis/, Кадифена потапница /Melanitta fusca/, Звънарка /Bucephala clangula/, Среден нирец /Mergus serrator/, Голям нирец /Mergus merganser/, Крещалец /Rallus aquaticus/, Зеленоножка /Gallinula chloropus/, Лиска /Fulica atra/, Стридояд /Haematopus ostralegus/, Речен дъждосвирец /Charadrius dubius/, Пясъчен дъждосвирец /Charadrius hiaticula/, Сребриста булка /Pluvialis squatarola/, Голям брегобегач /Calidris canutus/, Трипръст брегобегач /Calidris alba/, Малък брегобегач /Calidris minuta/, Кривоклюн брегобегач /Calidris ferruginea/, Тъмногръд брегобегач /Calidris alpina/, Голям свирец /Numenius arquata/, Малка бекасина /Lymnocryptes minimus/, Средна бекасина /Gallinago gallinago/, Голяма бекасина /Gallinago media/, Черноопашат крайбрежeн бекас /Limosa limosa/, Малък свирец /Numenius phaeopus/, Голям червеноног водобегач /Tringa erythropus/, Малък зеленоног водобегач /Tringa stagnatilis/, Голям зеленоног водобегач /Tringa nebularia/, Голям горски водобегач /Tringa ochropus/, Пепеляв брегобегач /Xenus cineres/, Късокрил кюкавец /Actitis hypoleucos/, Камъкообръщач /Arenaria interpres/, Малка чайка /Larus minutus/, Речна чайка /Larus ridibundus/, Чайка буревестница /Larus canus/, Малка черногърба чайка /Larus fuscus/, Сребриста чайка /Larus argentatus/, Жълтокрака чайка /Larus cachinnans/.
Голяма част от описаните местообитания на видовете птици в Стандартния формуляр за набиране на данни, са запазени в границите на защитената местност.
Сподели с приятели: |