Г общински план за развитие на община созопол



страница14/25
Дата01.02.2018
Размер3.44 Mb.
#52858
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25

Спорт


В общината функционират редица спортни клубове и организации, които се подпомагат и със средства от общинския бюджет:

  • Футболен клуб Созопол – от 2014 г. участие в Б група от спортния календар на БФС

  • Гребен клуб Созопол – участие в състезания от календара на БФГ

  • Карате клуб БУШИ-ДО - участие в състезания от календара на българската асоциация по карате

  • Карате клуб Шогун

  • Спортен клуб Олимп

  • Кикбоксклуб Аполон

  • Яхт клуб ЯХТИНГ БГ

  • Спортен клуб Киборг – подготвящ състезатели по фитнес и културизъм

  • Спортен клуб по борба Никола Станчев

  • Спортен клуб по футбол Стоян Георгиев, с. Росен

  • Плувен клуб Бриз – клон Созопол

  • Общински водолазен център

Като цяло клубовете са активни и имат участия в състезания от републиканския спортен календар и в международни спортни събития.

Общината разполага с футболни стадиони, закрит плувен басейн и квартални спортни площадки. Добра практика са изградените модерни спортни площадки в с.с. Крушевец и Равадиново. Независимо от това, комбинираните площадки за тенис, волейбол, баскетбол и мини-футбол остават недостатъчни. Остро се чувства и нуждата от тенис кортове. Макар и застъпени, мащабите на водните спортове са скромни спрямо условията. Ремонтите на съществуващите и изграждането на нови, модерни спортно-развлекателни съоръжения са обобщените потребности в тази сфера.

Желаните насоки за възстановяване и развитие на спорта в общината са:



  • Подкрепа за детско- юношеския спорт;

  • Модернизация на спортните бази;

  • Изграждане на нови спортни бази;

  • Отреждане на общински терени за спортни бази;

  • Създаване на нови спортни клубове;

  • Осигуряване на достъп за хора с увреждания до спортните бази;

  • Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения.


Изводи

Основните изводи, които могат да бъдат направени във връзка със социалната сфера и човешките ресурси в община Созопол са както следва:



  • Благодарение на механичен прираст, компенсиращ умерения отрицателен естествен прираст, населението на общината слабо нараства. Делът на трудоспособните хора е висок, но младите намаляват. Образователното равнище нараства, но е чувствително под средното за областта и страната;

  • Необходимо е повишаване квалификацията на педагогическите и управленски кадри;

  • Налице е нужда от осигуряване на кадри, сервизна база и Интернет връзка за всички "IT" кабинети;

  • Трябва да се засили интеграцията на ромските деца в образователния процес;

  • Необходимо е повишаване ефективността на педагогическия и административен контрол;

  • Следва да се работи в посока за създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот;

  • Наблюдава се абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование;

  • Намалява броят/делът на младите хора до 15 г.;

  • Нараства абсолютният брой на възрастното население;

  • Коефициентът на икономическа активност е по-нисък от средния за областта и страната;

  • Наблюдава се подчертана сезонност на доминиращите стопански сектори - туризъм, селско и горско стопанство;

  • Налице са недостатъчна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де-социализация (нежелание за намиране на работа);

  • Капацитетът на училищата напълно задоволява сегашните нужди на общината;

  • В общината функционира само една детска яслена група;

  • Незадоволително е състоянието на материално-техническата база в част от училищата и детските градини;

  • Наблюдава се намаление в броя на учениците и наличие на слети паралелки;

  • Липсва професионално училище в община Созопол;

  • Налице е лоша и неефективна пътна мрежа до част от селищата, затрудняваща ежедневните пътувания на учениците;

  • Съществува разнообразно и уникално културно-историческо наследство на територията на цялата община;

  • На територията на общината се намират 2 музея, художествена галерия, етнографска сбирка, 11 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции;

  • Календарът на културните прояви в общината е изключително богат и разнообразен;

  • Липсва общинска стратегия и програма за опазване и социализация на археологическите паметници;

  • Все още е налице слаба или липсваща експонираност на археологическите обекти в селските райони на общината;

  • Повечето атрактивни и стойностни прояви остават с ниска популярност извън границите на общината;

  • Сравнително добро е състоянието на материално-техническата база в общинския център;

  • Има нужда от навременно осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села.



  1. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията

    1. Транспорт


Изохронът на гр. Созопол до областния център Бургас е в рамките на 20 минути (30 км). Това е аргумент за тезата, че общинският център е лесно достъпен, както от вътрешността на страната, така и от чужбина. Като утвърден транспортен център с международно значение, гр. Бургас е обслужван с воден, въздушен, ж.п. и автотранспорт.

Основната крайбрежна артерия, обслужваща главно туристическия поток в общината и селата от източната й част, е второкласният път ІІ-99 (Бургас - Маринка) - Созопол-Приморско – Царево - Малко Търново. На територията на общината попадат 32,4 км от този път, които са в добро експлоатационно състояние, с изключение на участък от 4 км (южно от “Дюни”). В дълбочина, общината се “разполовява” от първокласния път І-9 (Европейска категоризация Е87) - Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец - Малко Търново/Турция. Този път провежда главно транзитните потоци към Турция и същевременно е единствената връзка на селата от западната част на общината с републиканската пътна мрежа. Дължината му в общинската територия е 23.8 км. Преобладаващата част от участъка е в средно експлоатационно състояние. Третокласният път ІІІ-992 (Бургас - Созопол) - Росен – Веселие –Ясна поляна –Приморско (9.5 км) e с участъци в лошо състояние, а пътищата ІІІ-7907 и ІІІ-9009 (обслужващи периферни части от общината) са изцяло в лошо състояние.



таблица 11. Дължина и състояние на републиканската пътна мрежа в общината







Обща дължина (км)

Добро състояние

Средно състояние

Лошо състояние

І-9 Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец - Малко Търново/Турция

23,8

0,0%

89,0%

11,0%

ІІ-99 /Бургас-Маринка/ -Созопол -Приморско-Царево -Малко Търново

32,4

88,3%

0,0%

11,7%

ІІІ-992 /Бургас-Созопол/ -Росен –Веселие –Ясна поляна –Приморско

9,5

63,0%

0,0%

37,0%

ІІІ-7907 /Средец-кв.Меден рудник/- Присад-Димчево -Маринка

7,0

0,0%

0,0%

100,0%

ІІІ-9009 /Маринка-Звездец/- Ново Паничарево-Ясна поляна

3,0

0,0%

7,0%

93,0%

Пътни връзки

2,0

100,0%

0,0%

0,0%

ОБЩО - км

77,7










И трите основни трасета от републиканската пътна мрежа са ориентирани в посока север-юг и не способстват интегрирането на населените места от общината помежду им и с общинския център. Липсва пряка пътна връзка запад – изток, която да приближи селата от западната част на общината (Зидарово, Габър, Вършило) към общинския център и бреговата зона.

Гъстотата на общинската пътна мрежа е 0,11 км/км2, по-ниска от средната за Бургаска област (0,13 км/км2) и средната за страната (0,16 км/км2). Като цяло, тези пътища (около 70 км) продължават да са в лошо състояние, независимо от усилията на общината. Това допълнително затруднява комуникациите с отдалечените села.



таблица 12. Дължина и състояние на пътната мрежа

 

 

 

км

Състояние

1

ІV-90059

/І-9/-м “Отманли”-Черноморец

6,0

лошо

2

ІV-90065

/Бургас -Царево/ -Созопол

8,3

лошо

3

ІV-90066

/Бургас -Царево/ -Равадиново

4,0

лошо

4

ІV-90803

Росен -м Росен

8,2

лошо

5

ІV-90804

Росен-Равна гора

3,0

лошо

6

ІV-98004

Маринка-Зидарово-Вършило

17,1

средно

7

ІV-98006

/ Зидарово-Вършило /-Габър

3,5

лошо

8

ІV-98012

/Маринка-Звездец/ - Извор

9,1

лошо

9

ІV-98022

/Маринка-Звездец/ -Индже войвода

3,1

лошо

 

местен път

Равадиново -Веселие

7,3

лошо

 

 

Всичко за общината

69.6

лошо

Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.

В актуализирания ОПР Созопол 2012-2013 г. са заложен пакет от проекти за рехабилитация на общинските пътища, както и изграждане на липсваща връзка на обща стойност 14,3 млн. лв. с очакван източник ПРСР 2014-2020 г. и период на изпълнение 2014-2016 г.:



таблица 13. Проекти за рехабилитация за периода 2014-2016 г.

Общински пътища 

хил.лв.

BGS1037 /1-9, Бургас - Маринка/ - м. Отманли - Граница общ./Бургас - Созопол/ - Черноморец

1535

BGS1210 / 11-99/ - Созопол - къмпинг Каваци /11-99/

2341

BGS1211 /11-99 - Черноморец - Созопол/- Равадиново

1300

BGS2216 /1-9, Крушевец - м. Босна/ - Индже войвода

670

Местен път - с. Черноморец - къмпинг "Златна рибка"

3525

Отклонение от път /Атия - Росен/ до с Равадиново - 10 км

2500

с. Равадиново - в.с. Дюни - 4 км

200

Изграждане на липсваща пътна връзка между Вършило и Индже войвода – 6 км.

2300

ОБЩО

14371

Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.

Липсата на преки пътища и транспортни връзки между отделни селища и общинския център, затруднява не само обслужването на местното население, но и желаното навлизане на туризъм във вътрешността. Задължителното преминаване през гр. Бургас или гр. Созопол, става осезателно бреме за пътуващите ученици и социално слабите. По същите причини, повечето усилия за развитие на туризъм в селските територии на общината (Вършило, Крушевец, Индже войвода) се правят от фирми на съседни общини (Приморско и Бургас). В същото време, туристите от крайбрежието на община Созопол търсят “българското село” в община Поморие. Тези факти не са аргумент за териториално затваряне на туристическия продукт, но са тревожен сигнал за отсъствието на структурни елементи в мрежовата структура на пътните връзки. Без такава е немислимо нормалното функциониране и развитие на всяка населена територия.

Уличната мрежа на град Созопол е частично асфалтирана и като цяло, в недобро състояние. Интензивното строителство често нарушава пътната настилка и налага ограничения в придвижването. Спецификата на уличната мрежа и ограничения капацитет за паркиране създават много проблеми за движението, особено в туристическия сезон.


  1. Транспортно обслужване

Жителите и гостите на община Созопол се обслужват с автобусен, таксиметров и морски транспорт. Освен с автобуси (предимно бургаски фирми), транспортното обслужване се допълва и от много превозвачи с микробуси. Общински обществен транспорт покрива всички селища. Като цяло, транспортното обслужване на населението е добро. Сериозен проблем е липсата на автогара в гр.Созопол39, както и на единна транспортно-информационна система. Това създава много негативи за имиджа на туристическата дестинация. Нерешен проблем остава и нормалното поемане на автомобилния поток през активния сезон. Туристическата зона на общината се нуждае от нова схема за организация на движението, от устройствени и инвестиционни мерки за увеличен пропускателен капацитет на уличната мрежа. От същите мерки се нуждае и системата за паркиране. Решаването на тези проблеми е обект на новия общ устройствен план на община Созопол, който е във финална фаза на процедиране.

  1. Морски транспорт

Инфраструктурата за реализиране на морския транспорт в общината включва пристанище Созопол, няколко яхтени пристанища и пристани за лодки. След изгубване на регионалното си значение като пътническо, пристанище Созопол се използва изключително за развлекателно-туристически пътувания, за товарни превози и като рибарско пристанище. Има общо седем корабни места и морска гара с ГКПП. Пасажерският кей е с дължина 80м., а товарния - 100 м и газене 3.20м. Откритата складова площ е 8200 м2. Яхтени пристанища и пристани за рибарски лодки съществуват в гр. Созопол, с. Черноморец, в залива Атия и при в.с. Дюни. Повечето пристани остават неизползвани поради амортизация и необходимост от ремонт и модернизация. Проучванията за изграждане на яхтено пристанище в залива Вромос край Черноморец са замразени. Необходими са по-активни действия за обновяване на съоръженията и откриване на крайбрежна линия Черноморец - Созопол – Дюни - Ропотамо, което ще разшири значително възможностите за предлагане на морския пътнически транспорт. Поради своята туристическа насоченост, той има сезонен характер.

Обобщени, проблемите на транспортната система на общината са:



  • Пространствената организация на републиканската пътна мрежа не спомага за мрежови комуникации между населените места на общината;

  • Лошото състояние на общинската пътна мрежа затруднява достъпа до населените места, особено в планинската част на общината;

  • Липсата на преки пътни връзки между някои населени места на общината и към общинския център, задълбочава проблемите в обслужването;

  • Движението по голяма част от улиците на гр.Созопол е силно затруднено. Капацитетът на площите за паркиране е неадекватен на пулсиращите сезонни нужди;

  • Липсата на автогара и ограничената информация за транспортните връзки на Созопол, контрастират на аспирациите за развитие на общината и града;

  • Инфраструктурата на морския транспорт е амортизирана – нуждае се от ремонти и модернизация

    1. Каталог: attachments -> article
      article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
      article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
      article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
      article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
      article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
      article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
      article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
      article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
      article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година


      Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница