Спорт
В общината функционират редица спортни клубове и организации, които се подпомагат и със средства от общинския бюджет:
-
Футболен клуб Созопол – от 2014 г. участие в Б група от спортния календар на БФС
-
Гребен клуб Созопол – участие в състезания от календара на БФГ
-
Карате клуб БУШИ-ДО - участие в състезания от календара на българската асоциация по карате
-
Карате клуб Шогун
-
Спортен клуб Олимп
-
Кикбоксклуб Аполон
-
Яхт клуб ЯХТИНГ БГ
-
Спортен клуб Киборг – подготвящ състезатели по фитнес и културизъм
-
Спортен клуб по борба Никола Станчев
-
Спортен клуб по футбол Стоян Георгиев, с. Росен
-
Плувен клуб Бриз – клон Созопол
-
Общински водолазен център
Като цяло клубовете са активни и имат участия в състезания от републиканския спортен календар и в международни спортни събития.
Общината разполага с футболни стадиони, закрит плувен басейн и квартални спортни площадки. Добра практика са изградените модерни спортни площадки в с.с. Крушевец и Равадиново. Независимо от това, комбинираните площадки за тенис, волейбол, баскетбол и мини-футбол остават недостатъчни. Остро се чувства и нуждата от тенис кортове. Макар и застъпени, мащабите на водните спортове са скромни спрямо условията. Ремонтите на съществуващите и изграждането на нови, модерни спортно-развлекателни съоръжения са обобщените потребности в тази сфера.
Желаните насоки за възстановяване и развитие на спорта в общината са:
-
Подкрепа за детско- юношеския спорт;
-
Модернизация на спортните бази;
-
Изграждане на нови спортни бази;
-
Отреждане на общински терени за спортни бази;
-
Създаване на нови спортни клубове;
-
Осигуряване на достъп за хора с увреждания до спортните бази;
-
Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения.
Изводи
Основните изводи, които могат да бъдат направени във връзка със социалната сфера и човешките ресурси в община Созопол са както следва:
-
Благодарение на механичен прираст, компенсиращ умерения отрицателен естествен прираст, населението на общината слабо нараства. Делът на трудоспособните хора е висок, но младите намаляват. Образователното равнище нараства, но е чувствително под средното за областта и страната;
-
Необходимо е повишаване квалификацията на педагогическите и управленски кадри;
-
Налице е нужда от осигуряване на кадри, сервизна база и Интернет връзка за всички "IT" кабинети;
-
Трябва да се засили интеграцията на ромските деца в образователния процес;
-
Необходимо е повишаване ефективността на педагогическия и административен контрол;
-
Следва да се работи в посока за създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот;
-
Наблюдава се абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование;
-
Намалява броят/делът на младите хора до 15 г.;
-
Нараства абсолютният брой на възрастното население;
-
Коефициентът на икономическа активност е по-нисък от средния за областта и страната;
-
Наблюдава се подчертана сезонност на доминиращите стопански сектори - туризъм, селско и горско стопанство;
-
Налице са недостатъчна квалификация (включително и за туризъм), неграмотност (сред ромите) и де-социализация (нежелание за намиране на работа);
-
Капацитетът на училищата напълно задоволява сегашните нужди на общината;
-
В общината функционира само една детска яслена група;
-
Незадоволително е състоянието на материално-техническата база в част от училищата и детските градини;
-
Наблюдава се намаление в броя на учениците и наличие на слети паралелки;
-
Липсва професионално училище в община Созопол;
-
Налице е лоша и неефективна пътна мрежа до част от селищата, затрудняваща ежедневните пътувания на учениците;
-
Съществува разнообразно и уникално културно-историческо наследство на територията на цялата община;
-
На територията на общината се намират 2 музея, художествена галерия, етнографска сбирка, 11 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции;
-
Календарът на културните прояви в общината е изключително богат и разнообразен;
-
Липсва общинска стратегия и програма за опазване и социализация на археологическите паметници;
-
Все още е налице слаба или липсваща експонираност на археологическите обекти в селските райони на общината;
-
Повечето атрактивни и стойностни прояви остават с ниска популярност извън границите на общината;
-
Сравнително добро е състоянието на материално-техническата база в общинския център;
-
Има нужда от навременно осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села.
Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията Транспорт
Изохронът на гр. Созопол до областния център Бургас е в рамките на 20 минути (30 км). Това е аргумент за тезата, че общинският център е лесно достъпен, както от вътрешността на страната, така и от чужбина. Като утвърден транспортен център с международно значение, гр. Бургас е обслужван с воден, въздушен, ж.п. и автотранспорт.
Основната крайбрежна артерия, обслужваща главно туристическия поток в общината и селата от източната й част, е второкласният път ІІ-99 (Бургас - Маринка) - Созопол-Приморско – Царево - Малко Търново. На територията на общината попадат 32,4 км от този път, които са в добро експлоатационно състояние, с изключение на участък от 4 км (южно от “Дюни”). В дълбочина, общината се “разполовява” от първокласния път І-9 (Европейска категоризация Е87) - Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец - Малко Търново/Турция. Този път провежда главно транзитните потоци към Турция и същевременно е единствената връзка на селата от западната част на общината с републиканската пътна мрежа. Дължината му в общинската територия е 23.8 км. Преобладаващата част от участъка е в средно експлоатационно състояние. Третокласният път ІІІ-992 (Бургас - Созопол) - Росен – Веселие –Ясна поляна –Приморско (9.5 км) e с участъци в лошо състояние, а пътищата ІІІ-7907 и ІІІ-9009 (обслужващи периферни части от общината) са изцяло в лошо състояние.
таблица 11. Дължина и състояние на републиканската пътна мрежа в общината
|
|
Обща дължина (км)
|
Добро състояние
|
Средно състояние
|
Лошо състояние
|
І-9 Румъния/Дуранкулак –Варна –Бургас –Маринка –Звездец - Малко Търново/Турция
|
23,8
|
0,0%
|
89,0%
|
11,0%
|
ІІ-99 /Бургас-Маринка/ -Созопол -Приморско-Царево -Малко Търново
|
32,4
|
88,3%
|
0,0%
|
11,7%
|
ІІІ-992 /Бургас-Созопол/ -Росен –Веселие –Ясна поляна –Приморско
|
9,5
|
63,0%
|
0,0%
|
37,0%
|
ІІІ-7907 /Средец-кв.Меден рудник/- Присад-Димчево -Маринка
|
7,0
|
0,0%
|
0,0%
|
100,0%
|
ІІІ-9009 /Маринка-Звездец/- Ново Паничарево-Ясна поляна
|
3,0
|
0,0%
|
7,0%
|
93,0%
|
Пътни връзки
|
2,0
|
100,0%
|
0,0%
|
0,0%
|
ОБЩО - км
|
77,7
|
|
|
|
И трите основни трасета от републиканската пътна мрежа са ориентирани в посока север-юг и не способстват интегрирането на населените места от общината помежду им и с общинския център. Липсва пряка пътна връзка запад – изток, която да приближи селата от западната част на общината (Зидарово, Габър, Вършило) към общинския център и бреговата зона.
Гъстотата на общинската пътна мрежа е 0,11 км/км2, по-ниска от средната за Бургаска област (0,13 км/км2) и средната за страната (0,16 км/км2). Като цяло, тези пътища (около 70 км) продължават да са в лошо състояние, независимо от усилията на общината. Това допълнително затруднява комуникациите с отдалечените села.
таблица 12. Дължина и състояние на пътната мрежа
|
|
|
км
|
Състояние
|
1
|
ІV-90059
|
/І-9/-м “Отманли”-Черноморец
|
6,0
|
лошо
|
2
|
ІV-90065
|
/Бургас -Царево/ -Созопол
|
8,3
|
лошо
|
3
|
ІV-90066
|
/Бургас -Царево/ -Равадиново
|
4,0
|
лошо
|
4
|
ІV-90803
|
Росен -м Росен
|
8,2
|
лошо
|
5
|
ІV-90804
|
Росен-Равна гора
|
3,0
|
лошо
|
6
|
ІV-98004
|
Маринка-Зидарово-Вършило
|
17,1
|
средно
|
7
|
ІV-98006
|
/ Зидарово-Вършило /-Габър
|
3,5
|
лошо
|
8
|
ІV-98012
|
/Маринка-Звездец/ - Извор
|
9,1
|
лошо
|
9
|
ІV-98022
|
/Маринка-Звездец/ -Индже войвода
|
3,1
|
лошо
|
|
местен път
|
Равадиново -Веселие
|
7,3
|
лошо
|
|
|
Всичко за общината
|
69.6
|
лошо
|
Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.
В актуализирания ОПР Созопол 2012-2013 г. са заложен пакет от проекти за рехабилитация на общинските пътища, както и изграждане на липсваща връзка на обща стойност 14,3 млн. лв. с очакван източник ПРСР 2014-2020 г. и период на изпълнение 2014-2016 г.:
таблица 13. Проекти за рехабилитация за периода 2014-2016 г.
Общински пътища
|
хил.лв.
|
BGS1037 /1-9, Бургас - Маринка/ - м. Отманли - Граница общ./Бургас - Созопол/ - Черноморец
|
1535
|
BGS1210 / 11-99/ - Созопол - къмпинг Каваци /11-99/
|
2341
|
BGS1211 /11-99 - Черноморец - Созопол/- Равадиново
|
1300
|
BGS2216 /1-9, Крушевец - м. Босна/ - Индже войвода
|
670
|
Местен път - с. Черноморец - къмпинг "Златна рибка"
|
3525
|
Отклонение от път /Атия - Росен/ до с Равадиново - 10 км
|
2500
|
с. Равадиново - в.с. Дюни - 4 км
|
200
|
Изграждане на липсваща пътна връзка между Вършило и Индже войвода – 6 км.
|
2300
|
ОБЩО
|
14371
|
Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г.
Липсата на преки пътища и транспортни връзки между отделни селища и общинския център, затруднява не само обслужването на местното население, но и желаното навлизане на туризъм във вътрешността. Задължителното преминаване през гр. Бургас или гр. Созопол, става осезателно бреме за пътуващите ученици и социално слабите. По същите причини, повечето усилия за развитие на туризъм в селските територии на общината (Вършило, Крушевец, Индже войвода) се правят от фирми на съседни общини (Приморско и Бургас). В същото време, туристите от крайбрежието на община Созопол търсят “българското село” в община Поморие. Тези факти не са аргумент за териториално затваряне на туристическия продукт, но са тревожен сигнал за отсъствието на структурни елементи в мрежовата структура на пътните връзки. Без такава е немислимо нормалното функциониране и развитие на всяка населена територия.
Уличната мрежа на град Созопол е частично асфалтирана и като цяло, в недобро състояние. Интензивното строителство често нарушава пътната настилка и налага ограничения в придвижването. Спецификата на уличната мрежа и ограничения капацитет за паркиране създават много проблеми за движението, особено в туристическия сезон.
-
Транспортно обслужване
Жителите и гостите на община Созопол се обслужват с автобусен, таксиметров и морски транспорт. Освен с автобуси (предимно бургаски фирми), транспортното обслужване се допълва и от много превозвачи с микробуси. Общински обществен транспорт покрива всички селища. Като цяло, транспортното обслужване на населението е добро. Сериозен проблем е липсата на автогара в гр.Созопол39, както и на единна транспортно-информационна система. Това създава много негативи за имиджа на туристическата дестинация. Нерешен проблем остава и нормалното поемане на автомобилния поток през активния сезон. Туристическата зона на общината се нуждае от нова схема за организация на движението, от устройствени и инвестиционни мерки за увеличен пропускателен капацитет на уличната мрежа. От същите мерки се нуждае и системата за паркиране. Решаването на тези проблеми е обект на новия общ устройствен план на община Созопол, който е във финална фаза на процедиране.
-
Морски транспорт
Инфраструктурата за реализиране на морския транспорт в общината включва пристанище Созопол, няколко яхтени пристанища и пристани за лодки. След изгубване на регионалното си значение като пътническо, пристанище Созопол се използва изключително за развлекателно-туристически пътувания, за товарни превози и като рибарско пристанище. Има общо седем корабни места и морска гара с ГКПП. Пасажерският кей е с дължина 80м., а товарния - 100 м и газене 3.20м. Откритата складова площ е 8200 м2. Яхтени пристанища и пристани за рибарски лодки съществуват в гр. Созопол, с. Черноморец, в залива Атия и при в.с. Дюни. Повечето пристани остават неизползвани поради амортизация и необходимост от ремонт и модернизация. Проучванията за изграждане на яхтено пристанище в залива Вромос край Черноморец са замразени. Необходими са по-активни действия за обновяване на съоръженията и откриване на крайбрежна линия Черноморец - Созопол – Дюни - Ропотамо, което ще разшири значително възможностите за предлагане на морския пътнически транспорт. Поради своята туристическа насоченост, той има сезонен характер.
Обобщени, проблемите на транспортната система на общината са:
-
Пространствената организация на републиканската пътна мрежа не спомага за мрежови комуникации между населените места на общината;
-
Лошото състояние на общинската пътна мрежа затруднява достъпа до населените места, особено в планинската част на общината;
-
Липсата на преки пътни връзки между някои населени места на общината и към общинския център, задълбочава проблемите в обслужването;
-
Движението по голяма част от улиците на гр.Созопол е силно затруднено. Капацитетът на площите за паркиране е неадекватен на пулсиращите сезонни нужди;
-
Липсата на автогара и ограничената информация за транспортните връзки на Созопол, контрастират на аспирациите за развитие на общината и града;
-
Инфраструктурата на морския транспорт е амортизирана – нуждае се от ремонти и модернизация
Сподели с приятели: |