Г общински план за развитие на община созопол
АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
Изтегляне 3.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Географско положение и територия
- Регионални връзки
- Селищна структура и урбанизационни процеси
АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
Община Созопол е разположена в Югоизточния район от ниво 2, Бургаска област. Заема територия от 526,97 км2, в южната част на Бургаския залив, в полите на Странджа. Основна черта на съвременния й облик е рекреационният туризъм. Класирана по реализирани нощувки и приходи, община Созопол трайно отстоява пета позиция в националния туристически пазар. Близостта до гр. Бургас облагодетелства общината както по отношение на туристическите потоци, така и в реализацията на инвестиционни инициативи. Старинният Созопол е културния “репер” на южното Черноморие. Освен с уникалната атмосфера от експонираните хилядолетни пластове на много култури, той привлича и с битието си на средище за съвременното българско изкуство. Контактът с морето се осъществява чрез пристанища и пристани за рибарски лодки. Живописният бряг с богати композиции от уютни заливи и плажни ивици (над 1100 дка). Вътрешността е съчетание от равнинни, хълмисти и ниско-планински терени. Почвено-климатичните комплекси са благоприятни за селско стопанство, но съвременното му развитие е далеч под ресурсния капацитет. Силно доминиращ в общинската икономика остава ваканционният морски туризъм.
Карта 1: Административно деление на област Бургас Община Созопол е разположена в централната източна част на Бургаска област. Тя граничи на юг с общините Приморско и Малко Търново, на изток – със Средец, на североизток – с Камено, а на север – с Бургас. Източната и североизточна граница на община Созопол е Черно море. Нейният район е характерен с двете си съставни територии - крайбрежието, обхващащо отрязъка между нос Атия и Маслен нос и равнина, която в южна посока постепенно преминава във възвишенията на Странджа. От общо 51-километровата брегова ивица - 17.1 км са заети от пясъчни плажове. В границите на общината влизат землищата на градовете Созопол и Черноморец (с решение на Министерския съвет от 2.12.2009 г., в сила от 11. 12 с.г. село Черноморец става град) и на десет села: Равадиново, Атия, Росен, Равна гора, Крушевец, Зидарово, Присад, Габър, Вършило и Индже войвода. В 5-километровата крайбрежна ивица са разположени град Созопол и селата Равадиново, Атия и Черноморец. В активната крайбрежна територия се намират 1/3 от селищата на общината с общо 7876 жители, което представлява почти 2/3 от постоянното население на общината. Общата площ на територията на община Созопол е 480 067 дка, което представлява 6,6% от територията на област Бургас. След референдум, проведен на 23 август 2009 година, жителите на село Извор избират да преминат от Община Созопол към Община Бургас. Село Извор вече е извадено от пределите на Община Созопол. Промяната е с указ № 121 от 10 май 2010 г. на Президента на Републиката.
Град Созопол отстои на 30 км от областния център Бургас - най-големият и най-важният икономически и транспортен център в Бургаски (Странджански) черноморски район. За развитието на международния туризъм, от съществено значение е близостта на общината до световно известните дестинации като Гърция и Турция, както и връзките по море със Средиземноморието. Излазът на Черно море повишава транспортно-географско и туристическо значение на общината. Контактът с морето е оползотворена предпоставка за развитието на туризма, пристанищното дело и риболова. Атрактивните природни и стопански условия са били и продължават да бъдат фактор за концентрация на население и стопански дейности в крайбрежната ивица на общината. Ключово значение за достъпността на общината има панорамния път Е-87 (Констанца – Варна – Бургас - Малко Търново – Истанбул). Републиканската пътна мрежа на територията на общината се състои от един първокласен път І-9, който е част от европейската пътна мрежа и в частност, от път Е-87. Дължината му на територията на общината е 24 км. Следващият по значение е третокласният път ІІІ-908 (Бургас - Росен - Веселие) с дължина 31 км. Общинската пътна мрежа е 109,9 км. Освен общото й незадоволително състояние, релефните препятствия са довели до липсата на преки връзки между всички селища на общината. Връзката с вътрешността се реализира чрез обходи чак през гр. Бургас. Неравностойната достъпност е бариера не само за ежедневието на хората, но и за оползотворяването на туристическия и други стопански потенциали на вътрешността. Основната морска инфраструктура е пристанище Созопол, което отдавна е загубило някогашното си регионално значение за пътнически превози. Използва се изключително като риболовно пристанище, за развлекателно-туристически пътувания и като главно яхтено пристанище. Пристани за рибарски лодки има в гр.Созопол и гр. Черноморец, а при ваканционно селище Дюни функционира второто в общината яхтено пристанище. С пълното изграждане на АМ Тракия и чувствително подобрената достъпност, се създадоха предпоставки не само за увеличаване на туристическите пътувания, но и за привличане на инвестиции в алтернативни сфери, допринасящи за устойчиво развитие на общината и редуциращи риска от сътресение при упадък на туризма
Демографската маса от 12543 жители (2012 г.) е разпределена в общинския център – гр.Созопол (4244 житeли), гр. Черноморец (2036) и 10 села. Общинският център и гр.Черноморец попадат в категорията “много малки градове”. Според класификацията на урбанистичните центрове в Национална концепция за пространствено развитие на България, 2013-2025 г., гр. Созопол е център от предпоследно, четвърто ниво, но се намира на границата между 4то и 5то ниво и според бъдещото си развитие нивото може да бъде променено. В групата на селата има само две от категорията “средни”, 4 са “малки” и 4 - “много малки” села. За разлика от много други общини, Созопол още няма напълно или почти обезлюдени села, но същевременно не е избягнал повсеместното застаряване на населението и силно деформираните възрастови структури в периферните села на общината. 
Източник: НСИ, преброяване 2011 г. Градът е функционален, но не и пространствен център на общината. Формират се два района с контрастни различия – “крайбрежен” и “вътрешност”. Периферното разположение на общинския център, ниският клас пътища и липсата на “мрежови” пътни връзки, затрудняват достъпността му от централната и югозападната част на общината. Преобладаващите релефни особености (ниско-планински и хълмист пресечен терен) предопределят сравнително рядка, но равномерна селищна мрежа. Естествено ненаселени остават само Медни рид и части на планина Босна. 
Източник: Актуализация на ОПР Созопол за периода 2012-2013 г. Средната селищна гъстота в община Созопол (2,2 селища на 100 км2), е над два пъти под тази за страната (около 5). Отчитайки и демографската маса, гъстотата на населените места в крайморската част е с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което би било добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност, ако се реализират липсващите пътни връзки. По степен на урбанизация (50,1% градско население), община Созопол е значително под средната стойност за страната - 70%. Останалата демографска маса от 49,9% е разпределена в равномерна мрежа от села. Икономическият им облик (с изключение на крайбрежните) е селскостопански, с подчертан натурален характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнена кариера на млади хора. Обслужващите функции са съсредоточени изключително в общинския център и по крайбрежието като цяло. Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на категорията селища и възрастовия профил на населението им. В половината села не функционират училища, в много от тях няма и лекарски практики. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво, но със затруднен пространствен достъп от вътрешността. По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики - всички са електрифицирани и водоснабдени (но тези от вътрешността са с остър недостиг на вода), в почти всички1 отсъства канализация. Сравнима е и благоустроеността на уличната мрежа - някога изградена с трайна настилка, сега е повсеместно в лошо състояние. Обобщената оценка за град Созопол по този показател би била мозайка от нормален стандарт на благоустроеност (преобладаващ) и недоизградени или амортизирани зони. По отношение на териториалното развитие, трудно могат да бъдат идентифицирани белези на силна пространствена обвързаност между селищата в границите на общината. Такава обвързаност съществува в източната част на общината. Туристически и съпътстващи обслужващи дейности създават силни функционални и пространствени връзки между двата града и селата Атия, Равадиново и Росен. Към тази общност може да се присъедини и с. Равна гора. Отдалечените селища от западната част на общината са пространствено обвързани помежду си, но не и с общинския център. Селата Крушевец, Зидарово и Присад са по-близко до областния център гр. Бургас, отколкото до гр. Созопол. Същото се отнася и за с. Габър - то е по-близо до гр.Средец. Селата Вършило и Индже войвода са „усамотени” в крайната югозападна част на общината, в подножието на Странджа планина. Като физическа структура, селищната мрежа е сравнително добре развита, балансирана тъкан върху цялата територия на общината. Дисбалансът се дължи на достъпността, на демографските и функционалните характеристики. Общината има нужда от целево създаване на вторичен опорен център – “балансьор” в западната си част2. Оползотворяването на природните ресурси в община Созопол е едностранчиво. Благодатният природо-климатичен комплекс на крайбрежието се експлоатира все по-интензивно за морски рекреативен туризъм. Водният транспорт, риболова и аквакултурите са “странични ползвания” на морето. Натискът на урбанизацията и неадекватната техническа инфраструктура застрашават баланса на природните компоненти, а от там и рекреационните качества на средата в тази зона. Желаните насоки за развитие на крайбрежната зона са:
Вътрешната зона е пренебрегната, полуизоставена. Картината е подобна в много други селски и полупланински райони, но тук като че ли е утежнена от наличието на по-атрактивната алтернатива на аграрните дейности – услуги в туризма. Добре известна е несравнимо по-високата доходност от хотелиерство и ресторантьорство. Но вместо изграждане на симбиоза туризъм-земеделие, тилът на бреговата зона остава носталгичен спомен за активно природо-ползване. Вместо мрежа от модерни ферми и малки предприятия за преработка, там цари атмосфера на “доизживяване” и малки натурални стопанства. Усилията за включване на природното и културно наследство в туристически продукти, са все още спорадични и неподкрепени от цялостна общинска и още по-малко, държавна политика. Желаните насоки за оползотворяване на природния потенциал във вътрешната зона на общината са:
|