Г общински план за развитие на община созопол
Изтегляне 3.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Община Созопол
- Флора и фауна
- Поземлени ресурси
Природни ресурси
Факторите, които оказват влияние върху формирането и режима на водите са климата, фактори на постилащата повърхнина – релеф, геоложки строеж и скален състав, почвена и растителна покривка; и хидрографските особености на речните басейни. Антропогенната дейност също въздействат върху регулиране и формиране на водния оток. През територията на община Созопол протичат множество малки реки - гъстотата на речната мрежа е над 1,62 км/кв.км за водосбора на р. Факийска и до 2-3 км/кв.км за водосбора на р. Дяволска. фигура 2. Речна мрежа на община Созопол 
Най-голямата река - Факийска, извира от Странджа, западно от връх Кервансарай. Във водосбора й са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет. Изграден е изравнител при Раков дол с обем V = 3 000 000 куб.м за водоснабдяване на “Промет” ЕАД, чието потребление възлиза на 10 млн. куб.м годишно. На водосбора на реката има 2425 дка напоявани площи. Във водосбора на р. Изворска са изградени два малки язовира, от които се напояват 850 дка площи. Освен това с течащи води се напояват 1950 дка. Повърхностните води са като цяло с ограничен дебит и подчертана сезонност.
Източник: Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в област Бургас 2013 г. Подпочвените води в общината са малко и се използват главно чрез каптиране на извори с неголям дебит - от 0.1 до 5 л/сек. Ивицата на североизток от селата Росен и Равадиново, както и на запад от с. Вършило и на северозапад от с. Присад е напълно лишена от подпочвени води. Най-богати в това отношение са терасите на р. Ропотамо, районът на юг от гр. Черноморец и на север от мина Росен, както и около езерото Алепу. Морските води имат решаващи рекреационни функции и по-ограничена стопанска роля (риболов, аквакултури, воден транспорт). Ключов проблем е опазването на чистотата им, особено в прибрежната зона.
Почвените видове на община Созопол са разнородни и покриват почти цялата класификация за България. Канелени горски и излужени канелени горски почви са разпространени около гр. Созопол и в землищата на с.с. Равна гора, Зидарово, Габър и Вършило (върху хълмист и полу-хълмист релеф). Псевдо-подзолисти горски почви има около с.с. Росен, Индже войвода и Крушевец (върху терени с равнинен и полегат релеф). Смолниците са представени най-вече в ниските подножия в землището на с. Присад. Ливадни почви са характерни за речните долини в землищата на с.с. Равадиново и Зидарово. Ливадно-блатни и блатни почви са най-широкоразпространени в речните устия. Черноземи има само в землището на с. Индже войвода. Разнообразието на почвените комплекси предлага и широк диапазон на аграрни дейности – от пасищно животновъдство, до слети култури, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Като цяло, естественото плодородие на почвите е средно до високо.
Флората в района се характеризира с Био-разнообразие и специфика. Обособяват се две различни зони – крайбрежна и странджанска. В крайбрежната зона виреят типично средиземноморски растителни видове, някои от които са уникални за българската природа.8 Особено богати на редки и ендемични видове са горите на странджанската част.9 Като цяло, естествената растителност има повече рекреационни, познавателни, и т.нар. средообразуващи функции. Преобладаващото стопанско ползване на горите се изразява в добив на дървесина. Специфична е и фауната, особено в странджанската зона, формирана от няколко различни климатични влияния. Много от видовете, населяващи Странджа, са национални ендемити, някои от които още не са проучени. Районът е характерен с особено големи популации на влечуги. Разнообразни и осезателни са и популациите на бозайници и птици. Рибната фауна на морето също е белязана с разнообразие, но популациите на шелфовите видове прогресивно намаляват, а миграционните се задържат за все по-кратко време в обичайните коридори.
Общата площ на територията на община Созопол е 588024 дка10, което представлява 6,8% от територията на област Бургас. Структурата на поземлените ресурси по видове територии е както следва: фигура 3. Разпределение на територията в община Созопол 
Тревожна е констатацията, че средно 70% от земеделските територии са изоставени. Причините за това са комплексни и валидни за цялата страна. При отсъствие на целенасочени държавни мерки, перспективата в земеползването и състоянието на земеделските земи е песимистична – увеличаване на изоставените земи, продължаващо раздробяване, засилване на тенденцията към малки натурални стопанства. Горските територии включват площта на Държавния горски фонд, и заемат 247987 дка (48,5% при средно за страната 33,6%). Населените места и другите урбанизирани територии заемат 9914 дка (1,8% при средно за страната 5,0%). От тях, 7648 дка са в регулациите на населените места, 281 дка промишлени и складови зони, 410 дка курортни комплекси, 1462 дка застроени обекти извън регулация и 113 дка гробищни и извън-селищни паркове. Останалите категории (водни течения и площи, инфраструктура, добив на полезни изкопаеми и ТБО) формират дял от 3,7%. Структурата на поземлената собственост към 2000 г. е както следва:
Държавната собственост включва земите на Държавния горски фонд, Държавния поземлен фонд, част от териториите на населените места и водните течения и водните площи, кариери, депа за промишлени отпадъци, непригодни земи, републиканската пътна мрежа, и др. Общинският поземлен фонд се състои от ниви, мерите и пасищата, полските пътища и прокари, язовири, канали, езера, блата, непригодни земи, депа за отпадъци, общинската пътна мрежа и др.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||