Г. Политологът Огнян Минчев: На следващите избори вместо пари ще играе сопата

- Вотът в Сандански е логично продължение на процеси, които текат в страната от доста години. У нас се осъществява системен процес на дегенерация на българската политическа система, който практически започна с унищожаването на партиите. Първата жертва бяха партиите на десницата, след това в криза навлезе и основната партия на левицата. Но не е чак толкова показателна самата криза на партиите, колкото процесите, които тя индикира. Това са процеси на ерозия на гражданското представителство в политиката. Не може да има стабилна политическа система, ако няма пълноценно гражданско представителство.

В България гражданското представителство в политиката влезе в криза още през 90-те години, но тази криза се задълбочи радикално с един симптоматичен отговор на въпроса ” Как ще управлявате”, на който отговорът беше: „Ще ви кажа, като му дойде времето”. Това беше началото на дълбоката, структурна криза на българската политическа система, беше преходът от демократично управление към управление на една олигархия, в случая оглавена от един циничен авантюрист. След неговото отстраняване от ефективната власт, управлението на олигархията продължи и се задълбочи.
- Т.е икономическите партии са следващ етап на развитие след популистките от рода на НДСВ?

- Нека да вървим по ред. Първо беше унищожена системата на гражданско представителство, т.е изборът на хората. Много се говореше през 90-те години за конфронтационен модел „дясно-ляво”, но при такъв преход не може да няма конфронтация. Позитивното на двуполюсния модел беше, че хората имаха реален избор. След 2000-та година, след като ситуацията стана „Ще ви кажа, като му дойде времето”, хората престанаха да имат реален избор. Властта попадна изцяло в ръцете на една върхушка, която започна да я употребява в своя полза. Олигархията е вътрешно неразчленима. Както ми каза един таксиметров шофьор, когато си говорехме за дясното и лявото: „Как ги различавате бе, тяхната... ”? След като олигархията укрепи властта си идва следващият, втори етап – тя започва да създава фалшиви политически проекти – партии и коалиции от политически брокери, които са взаимозаменяеми като марионетки начело на институциите на властта.

- Има два вида обществена реакция при управление на олигархията. Първият е политическата апатия, хората си казват, че политиката не ги засяга и се оттеглят. Вторият вид реакция е радикално противопоставяне чрез присъединяване към някакъв тип популистка алтернатива. Популизмът е радикално обещание да се изкорени злото из основи, за да започне отново. Друг е въпросът, че след няколко седмици или месеци се вижда утопичността на това желание. Това са двата типа реакции на хората. Но тъй като все пак олигархията трябва да продължава да управлява, нейният начин да продължава да го прави е да произвежда мними алтернативи, включително популистки. Така се появи един шарен спектър от политически фокусници, които се маскират като какво ли не, само и само да привлекат вниманието и подкрепата на хората. Но това не е достатъчно. Това се случва няколко поредни пъти, но после хората нямат илюзии по отношение на нищо. И така се стига до третия етап, в който се намираме в момента – радикалното заобикаляне на гражданската воля чрез “бизнес партиите”. Това са главно мутренски корпорации, които изобщо не се стремят да привличат обществена подкрепа, а директно ходят и си купуват гласоподаватели и избирателни комисии.

- Още от 90-те години циганските гласове се купуваха масово. ДПС купува всички турски гласове още от самото начало, но там покупката е малко по-особена. Там, ако не искаш да вземеш малката награда за това, че си гласувал за ДПС, те чака сопата. Там изборът се развива в рамките на дихотомията „пари или сопа”. През 2003 година на общинските избори за първи пък се разгърна масово купуване на гласове на местна, бандитска основа, т. нар. „сицилианско-свиленградски модел” на избори. Тогава този модел показа потенциала си в общини като Свиленград, където се конкурираха “партиите” първа смяна на митницата срещу втора смяна. На парламентарните избори от 2005 година за първи път покупката на гласове и избирателни комисии стана масова на национално ниво. На тези избори партията НДСВ, която от 2001 и 2003 година спадна от 43 на 6 процента, изведнъж спечели 18 процента.

- Госпожа Шулева (партиен отговорник за изборите) и другите лидери били събрали, според някои източници, до 120-140 милиона предизборно, тъй като бяха във властта и всичко беше тяхно. При масовата покупка на гласове процентите скочиха от 7-8 на 18. Това беше първият прецедент на национално равнище на масово купуване на гласове (ако не броим редовната практика на ДПС в смесените райони). От там нататък нямаше как да се спре лавината. Сега се намираме в този етап на дегенерация на българската политическа система – след унищожаването на гражданското представителство, след унищожаването на политическите алтернативи, при пълна олигархизация на управлението, примитивизиране и свеждане на гражданския вот до избор, мотивиран от дребен рушвет - 50 или 100 лева. На следващия, последен етап, вместо парите ще бъде извадена сопата, както беше до 89 година при др. Живков - хората ще бъдат подкарвани до урните със сопа. Логиката на процеса е такава.

- Това ни очаква може би не за тези, но на следващите, тъй като купуването на гласове е междинна фаза. Ако не се намесят някакви външни фактори, които да го предотвратят, следващата фаза на дегенерация е отново напълно крепостно, феодално общество, в което трудещите се биват подкарвани като стадо да гласуват 99,9 за поредния бащица и неговата свита.

- Първият феномен не беше особено специфичен – местният бизнес лидер заедно с кмета се организират в една групово-кланова връзка - работниците са под контрол, семействата им - под контрол, организация на икономическите интереси. В този оперативен “клан” се разпределят благата - дава се някой лев, но се раздават и заплахи, има отрицателни и положителни стимули.. Неслучайно тази коалиция взе и най-много гласове – 8 от 29. Вторият феномен беше ДПС. Тази партия действа като проказа върху българската демокрация. Казвам го категорично извън контекста на нейните турски – мюсюлмански гласоподаватели. Един от най-големите дефицити на българската демокрация е, че българските партии не включват турци и мюсюлмани в своите листи. Моделът на ДПС е авторитарна, корумпирана етническа корпорация. При този модел свободата на избор на турци и мюсюлмани се отнема, но той се разпространява като гангрена, отнемайки свободата на цялото българско общество. Калкулацията на ДПС е много проста – след като установим железен контрол върху турците и мюсюлманите, ще действаме като ударен юмрук в деморализираното българско общество. Ще купим най-изпадналите, най-морално деградиралите, най-алчните и примитивни представители на българския етнос, ще ги присъединим към нас и по този начин ще разширяваме непрекъснато своето влияние. В условията на цялостна политическа дегенерация този подход работи отлично. И на практика той формира новата сила на корпорацията ДПС, която експанзира като проказа, дегенерирайки все по-значими сектори от българското общество - и като институции, и като личности и групи по места. В Сандански моделът беше приложен по същия начин в ромската махала чрез Цветелин Кънчев. Третият феномен не е точно феномен на Сандански, но е проява на покорността и липсата на каквато и да е съпротива и чувство за самосъхранение от страна както на гражданството, така и до голяма степен на политическата класа. Имаше протести, но като цяло реакцията беше твърде вяла. Купуването на гласове и избирателни комисии представлява късо съединение между бандитския бизнес и политическата власт. Това късо съединение обезсмисля професионалната политическа класа. Един бандит, който има много пари, си купува гласове и избирателни комисии и назначава своите слуги за депутати, министри или общински съветници. Аз се чудя на т. нар. политическа класа не й ли светва една лампичка – че скоро ще станат вкупом ненужни за олигархията?

- Наблюдавайки не само това, което се случва в Сандански с въпросния търговец на гласове, но и с много други случаи на „либерално” отношение на правосъдната система, си давам сметка, че нещата са стигнали много далеч. Мисля си, че ако бях на мястото на тези магистрати, не е задължително да бъда корумпиран, за да реагирам по този начин и да постановявам подобни решения. Ако ходите и се връщате от работа с градския транспорт, ако имате нормално семейство, е достатъчно да ви се обади по телефона някой мощен “краставичар” и да ви заплаши. Това е достатъчно. В конкретния случай ми се струва, че са се смесили два натиска – нареждането от София случаят да не се пропуска и страхът, ако се санкцията е прекалено строга, какво би последвало.

- Никак не звучи оптимистично. Демократичната система не е фасада, както е в България. Тя е определена структура на публичния живот на обществото. Наличието на демократична система означава преди всичко едно нещо – равенство на гражданите по отношение на държавата и на управлението на държавата. Именно заради това в демократичната система не се допуска пряк бизнес интерес, не се допуска волунтаристично снабдяване на една или друга политическа личност или партия с пари от бизнеса. Бизнесът и пазарът са в сферата на конкуренцията и неравенството, политиката е в сферата на равенството. Там има ограничения, там всеки гражданин и неговата воля струва толкова, колкото волята и нейната изява на всеки друг гражданин. Не може на краставичаря волята да струва колкото 1000 воли, а на обикновения гражданин да не струва и колкото на един човек. Бруталното нарушаване на гражданското равенство в политиката води до дегенерация, която срива обществото до феодално равнище. В момента ние имаме феодални отношения на зависимост и в бизнеса, и в политиката, благодарение на това, че не правим разлика между сферата на равенството в политиката и сферата на конкуренцията на пазара. Това са теоретични неща, но преведени на езика на българската действителност ни обясняват защо сме се докарали дотук. Когато подземният бизнес започне да изкупува държавата по този начин, по който го прави през последните седем години (тук изключвам първоначалният етап на конституиране на олигархията през 90-те години), демократичната система се приближава към своя край. Или отиваме към открито олигархично управление в стил Путин - нещо, което е изглежда е много по сърце на настоящия посредствен президент - Първанов, или отиваме до задълбочаване на конфликта между фасада и действителност с цел номинално да принадлежим към Европа. И в двата случая процесите са изключително тежки и деструктивни.

- ГЕРБ е все още една възможност. Аз не съм склонен нито да хваля ГЕРБ, нито да ги оспорвам, защото те са все още само една възможност. Докато не видим по какъв начин се осъществява тази възможност на практика, не можем да правим детайлни оценки. ГЕРБ в момента е единствената популярна политическа сила в страната. От друга страна не виждам ГЕРБ като екип, като политика, като организационна инфраструктура, като ценностна визия да се конституира като решителна алтернатива на статуквото. Това не го виждам засега. Дано само аз да не го виждам, а да го има. Това, което виждам, особено на програмно равнище, са общо взето утопични, крайно либерални икономически концепции – няколко млади икономисти се надпреварват да “приватизират” и “либерализират” всичко възможно, чак до граничните пунктове. Това, което виждам в ГЕРБ, е липсата на колективна воля, тъй като общо взето Бойко Борисов е алфата и омегата на партията. Това, което виждам в ГЕРБ, са противоречиви сведения за кадровия състав, особено по места - там картината е по Тодор Колев: “роднина, милиционер, роднина, милиционер...” Ако тези неща не бъдат променени, ГЕРБ като алтернатива може да се окаже много кратка надежда. Надявам се, че няма да се окаже такава, защото на България е необходима дори и малката надежда.

Това, което е много важно в момента е все още наличният граждански потенциал за самомобилизация да бъде впрегнат в един опит за спиране на процеса на дегенерация и на възможното му обръщане в посока на нормализация. Дали това ще се случи зависи от относително малката оцеляла гражданска общност в страната.
- Възможно ли е това да се случи с някакви законодателни промени?

- Приказват се много неща, които са общо взето “димки”. Виновна била избирателната система, виновни била липсата на закони. Основният проблем е в липсата на действени институции и политическа воля за институционално действие. Дегенерацията на политическата власт на институционално равнище – и в правосъдието, и в изпълнителната власт, и в законодателната власт. Прекалено много нападки има срещу пропорционалната система, защото партиите предлагали листи с “анонимни” кандидати. Аз пък ще ви кажа, че при нашата ситуация в България една чиста мажоритарна система ще означава не власт на партиите, а открита власт на мутрите.

12.06.2008 г.

София вече не е символ на мъдрост, а на мръсотия, задръствания и некъпани хора. Ако искате, попитайте някого какво му харесва и какво не в столицата ни, за да потвърдите и моята непредставителна анкета сред колегите в редакцията. Поводът беше, че британската консултантска компания Мърсър определя София като града с най-ниско качество на живот сред страните членки на Европейския съюз.

„ГЕРБ чука на вратата на ДСБ. А вратата е отво­рена", каза още Коман­дира. Тъмносините из­пратили писмо до партия­та на Бойко Борисов, в което посочват, че за да работят заедно, герберите „първо трябва да опре­делят президента Георги Първанов като архитект на управляващата коали­ция, а не да го оставят ка­то мост между себе си и нея", допълни Костов.

Според него фактът, че БСП поиска касиране на изборите в Сандански, „е политическа шизофре­ния". „Какво става със спортист, който бъде хва­нат с допинг- спират го от състезания", каза лиде­рът на ДСБ и добави, че това трябва да се случи и с политическите сили, за които има данни, че са ку­пували гласове. Санкция­та за това трябва да е ми­нимум 100 000 лв., смята Kocтов.

12.06.2008 г.

Южната дъга от Около­връстното на София се оказва един от най-скъпите инфраструктурни обекти на България. Цената за един километър от този път ще удари 16 434 780 лева (8,2 млн. евро), показват смет­ките.

В момента се изграждат 4600 метра (4,6 км) от Око­ловръстното, като сумата, която ще „погълне" този участък, ще бъде 75,6 млн. лв.

Недоразумения

Както каза миналата сед­мица строителният минис­тър Асен Гагаузов: „Ще ви се завие свят, ако ви кажа колко струва строежът на километър от Южната дъга на Околовръстното." След което поясни, че ще иска от бюджета да бъдат отпусна­ти нови 60 млн. лв. за за­вършването на шосето.

И понеже не каза стойно­сти, медиите решиха, че цената ще е към 20 млн. лв. за километър. Объркването дойде от факта, че за пътя беше сключен договор за 39,2 млн. лв. с „Обединение Юг", в което основен парт­ньор е „Главболгарстрой". Заедно с исканите 60 млн. лв. допълнително това пра­ви общо 99,2 млн. лв.

Всъщност с допълнител­ните средства трябва да бъ­дат изградени още малко над 1,5 км от Околовръстно­то, за които тепърва пред­стои да се обяви търг. Което

не прави цената от 16,4 млн. лв. на километър за строя­щия се сега участък по-мал­ко смущаваща.

Неизбежно се правят аналогии с магистрала „Тракия", където се анонси­рат цени от 2,7-3 млн. евро/км (6 млн. лв.).

Как се оскъпи

„Не бива да се правят ана­логии с магистрала „Тра­кия". Първата разлика е в габаритите. Широчината на аутобаните в България е 29 метра, докато Околовръст­ното е 46 м", коментира Па­вел Калистратов, главен из­пълнителен директор на „Главболгарстрой" АД и шеф на УС на „Главболгар­строй холдинг".

Според него цената е ско­чила заради допълнително поисканите от възложите­ля фонд „Републиканска пътна инфраструктура" (ФРПИ) локални двупосоч­ни пътища от двете страни на Околовръстното. Така то се е превърнало в градска магистрала.

„Първоначалният търг бе за основния път с по три платна в двете посоки и за него бе сключен договор за 39,28 млн. лв. Той не е про­менян. Сключен беше от­делен договор по Закона за обществените поръчки за локалите и общата цена на проекта достигна 75,6 млн. лв.", казва Калистратов. Ре­шение да се строят допъл­нително локали е взето от т. нар. щаб за изпълнение на проекта.

Без локални платна се по­лучавали само транзитни скоростни ленти, но нямало достъп до имотите и кварта­лите край тях.

В щаба освен изпълните­ля участват зам.-кмет на столицата, главният архи­тект на София, шефът на ФРПИ и др. „Възложиха ни обществената поръчка ди­ректно от ФРПИ, тъй като бе увеличен обемът на работа, не стойността на първата по­ръчка", уточни президентът на „Главболгарстрой" Си­меон Пешов.

Какво се изгражда

Според Калистратов ви­соката цена на обекта е за­ради инфраструктурните дейности, съпътстващи из­граждането на локалите (виж схемата на напреч­ния разрез на един от ло­калните пътища). Правят се подпорни стени от арма­тура и бетон по цялото тра­се, като тези с височина от 3 до 8 метра са общо 2050 метра. От двете страни на

всяко локално платно ще има тротоари - общо четири на брой. Под тях, огледално от двете страни по цялата дължина на трасето, се правят водопроводи, дре­нажи, трасета за електри­чески и телефонни кабели, битова канализация, освет­ление и т. н.

„Всички тези елементи липсват в класическите ма­гистрали", подчертава Ка­листратов и дава примери. Дъждовната канализация, която се изгражда, е 9142 метра при общо трасе от 4600 м. Нейното предназ­начение е да обира водите, които се спускат към града от ската на Витоша, и да ги отвежда в каналните ко­лектори на София.

Прави се и 11 000 метра битова канализация. При нея се извеждат отклоне­ния към всеки един имот, разположен край Около­връстното. Полагат се и 10 100 м чугунен водопровод, при който също се правят отклонения за отделните имоти. Поставят се и пожарни кранове на всеки 100 метра.

„На обикновените маги­страли се редят бордюри от 4 страни (два в краищата и два на, разделителната иви­ца). Ние слагаме общо 8 за­едно с тези на локалите", казва Калистратов. Така на Околовръстното ще има общо 32 км бордюри и от­делно 10 км озеленителни ивици. Тротоарите край ло­калните платна ще са с об­ща площ 26 800 кв. м.

По цялата дължина на трасето от двете страни се поставят пакети от 9 тръби за електрически кабели и 4 тръби за телефони. Всеки от тези кабелни пакети е с дължина над 10 000 метра.

Неуредици

Проектът е правен през 2004 г. Стар е и при започ­ването на работата по тра­сето работниците постоян­но се натъкват на подзем­на инфраструктура, която липсва в чертежите. Нала­га се да изместват съоръ­жения като 20-киловолтови подземни електрически кабели.

„През 20-50 метра се на­тъквахме на някоя фекална тръба. В по-нечисто­плътна и нехигиенична среда не сме работили. Ля­тото беше ужас", твърди Калистратов.

Най-голямата изненада обаче настава, когато тра­сето се оказва на пътя на гравитачния водопровод, от който София се снабдя­ва с питейна вода. Пред­стои той да бъде изместен. Заради него е препроектиран и пътният възел при Драгалевци. Заради новия проект на възела се налага тепърва да се правят от­чуждения на нови 11 имо­та.

Всичко това забавя и оскъпява обекта, твърдят изпълнителите. По дого­вор Околовръстното тряб­ваше да е готово до края на юни. Сега от „Главболгар­строй" обещават, че до края на годината лентите и пътният възел при Симеоново ще са завършени, а след това ще бъде приключен и този при Драгалевци.


12.06.2008 г.

За инвеститорите имотът е безценен

Пионерски страсти за стотици милиони
Въпреки че все още не е обявен, предстоящият търг за жп гара „Пионер" вече нажежи страсти­те до червено. Естествено единстве­ният окрупнен терен от 60 декара в центъра на столицата е супер апе­титна хапка. Затова и началната це­на от 115,3 млн. лева не само че не отблъсква кандидатите, а само през последните дни 10-15 компании са де­кларирали интерес да го купят.

Според запознати с процедурата има нагласи сделката да пропадне, а също и лобита, които работят в полза на точно определен кандидат-купувач. Появиха се и предложения Борисовата градина да бъде разширена със свободния терен.
Светослав МЕТАНОВ

Всеки, който прави скан­дали около продажбата на гара „Пионер", не иска ни­що друго, освен да свали цената на бъдещата про­дажба. Инвеститорите ебе­ли пари бягат от въвличане­то им в подобен вид схеми, категорични са от Нацио­нална компания „Железопътна инфраструктура". Из­ключителните характери­стики на имота са основна предпоставка за него да играят мощни инвеститори, а не да попадне в ръцете на родни апаши със съмнител­ни капитали, категорични са и от Министерството на транспорта.

Всъщност гара „Пионер" е част от околовръстната жп линия в София, която е изграждана в периода 1905-1932 г. Имотите по трасето са отчуждени по Закона за отчуждение на недвижими имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. Въз основа

на куп княжески укази областната администра­ция на София съставя акт за публична държавна соб­ственост № 01576 от 30 март 1999 г. за целия терен (352 257 кв. м), върху който е разположена жп линия­та. Специално за земята около гара „Пионер" (60 009 кв. м) област София е съста­вила акт за частна държав­на собственост от 6 февруа­ри т. г. Целта за това е имен­но теренът да се продаде. Какво ще се строи на те­рена, зависи от инвестито­ра и от Столичната община. НКЖИ и Столичната общи­на са пред финализиране на преговорите за предос­тавяне на столичната мест­на власт на трасето до гара „Пионер". Железният път минава от „Подуяне" през „Слатина" и стига до сегаш­ната Товарна гара. В замя­на НКЖИ ще получи ротондата на Централна гара. Имаше проект за изгра­ждане на градска железни­ца, който не срещна подкрепата на общината и сега гара „Пионер" изобщо не е необходима, категоричен е шефът на НКЖИ Антони Гинев.

Разцветът на товарната жп станция е преди 30-40 г., когато хранително-вкусовата ни промишленост бълва огромни количе­ства за необятния пазар на Съветския съюз. На „Пионер" през ден са се това­рили жп композиции на „Винпром София" за Москва. След де­мократичните про­мени обаче гарата на практика умира и само алъш-веришът със строител ни мате­риали разцъфтява на апетитния имот. Сега ситуацията е друга скоро до гара „Пионер" няма да достига и жп линия. НКЖИ смята да я демонтиpa, a общината ще обезщетява с терените реститути. Така че за железниците имотът е безсмислен, но за строи­телните предприемачи -безценен.

Именно сега е моментът да се вземат добри пари за този терен, категорични са експерти по недвижимости. Цената от 115,3 млн. лева е над средната за пло­щи с разрешение за строеж дори и в този пре­стижен район на столица­та. Въпреки това обаче стойността може да набъб­не чувствително при очак­вания сериозен инвести­торски интерес. Причината е, че толкова големи тере­ни на подобна локация за продан няма.

На терена на гара „Пионер" се очаква да бъдат по­строени мол, жилищни и офис сгради, които на прак­тика ще бъдат разположе­ни в непосредствена бли­зост до Борисовата градина, центъра на столицата и важни пътни артерии. Според източници на

„Труд" тръжната докумен­тация вече е изцяло готова и регионалното министер­ство до дни ще обяви над­даване за имота. Очаква се обявата за терена да бъде публикувана в два всекид­невника още тази седми­ца.

- Г-н Гинев, очаквате ли чуждестранни инвести­тори в търга за гара „Пио­нер"?

- Твърде вероятно е да се появят. Стартовата цена от 115,3 млн. лева го предпо­лага. Неслучайно сме обя­вили, че ще има такъв търг с цел да се привлекат колко­то се може повече канди­дати и да постигнем висока цена.

- Теренът откога е соб­ственост на НКЖИ?

- Винаги е бил собстве­ност на железниците. Зе­мите са отчуждени с указ № 7 от 10 април 1915 г. Отто­гава там има гара, никога теренът не е бил част от парка. Винаги сме я из­ползвали за товаро-разтоварна дейност.

- Сега какъв е статутът на земята?

- Включена е в градоу­стройствения план на Со­фия, който е приет от На­родното събрание. Вече статутът й не е на железо­пътна гара. Решили сме всички проблеми със Сто­личната община за кадастралната карта на имота. При общественото обсъ­ждане никой не е заявил претенции към бъдещото развитие на този имот.

- Откога „Пионер" не работи като гара?

- Гарата функционира и в момента - получават се по два вагона на седмица със строителни материали. Виждането на общината и на нас е, че в центъра на София значението на „Пио­нер" като гара се е изчерпа­ло. Какво ще е решението на новите собственици и на Столичната община - ще се прецени от тях. На 60 дка могат да се направят много неща.

Не възразяваме и организации или граждански сдружения да го купят и да го превърнат в парк, Дисниленд или нещо подобно. Да се явят на търга и да го спе­челят. Просто парите от то­зи имот са ни безкрайно нужни.

-За какво ще използва­те милионите?

- Парите ни трябват за ре­монт на жп линии. Причи­ната железниците ни да са зле е в хроничния недостиг на финансиране в послед­ните 15 години. Затова на­маляваме скоростите, мре­жата е в тежко състояние. Нуждите ни за т. г. са за 314 млн. лева, а бюджетът ни осигурява 120 млн. лв. Не­достига се опитваме да го набавим от продажба на неоперативни активи. Та­кива имоти имаме много и ще се възползваме от тази възможност. Конкретно парите от гара „Пионер" ще отидат за намаляване на времето за пътуване от Cофия за Бургас, от София за Перник и други. Само за първия проект не ни дости­гат 66 млн. лева.

- Г-н Диков, след като се застроиха редица зелени площи, гара „Пионер" ли следва?

- Единствено „Погреби­те" са застроени. Княжевската гора няма да се за­строява. Няма да бъде до­пуснато, за „Тенекиите" -също. Паркът „Възражда­не" тепърва ще се коменти­ра дали някой ни го е отнел и защо ни го е отнел. Там също няма да се строи. Що се отнася до гара „Пионер", ние 30 години търпяхме там мръсотиите и боклуците.

- Гара „Пионер" била ли е някога част от Борисовата градина?

- Този терен си е на БДЖ. Собствеността им е ясна и неоспорима. А вече, що се отнася до използването му, откровено казано, мен не ме притеснява, че може да се застрои. Защото във всички случаи това ще е много, много по-добре от сегашното състояние. Освен това тук ви е ясно, че не става дума за някаква да­лавера, от която някой се облагодетелства, а за дър­жавата. За моя радост ми­нистърът се вслуша и реши да процедира с готово гра­доустройство, защото по едно време бе подготвено

да се продава на парче на 14 малки имотчета, вероят­но за жълти стотинки. За­щото те тогава нямаше да имат никакъв статут и мо­жеха да ги купят сегашните наематели и да остане во веки веков място за търго­вия със строителни мате­риали. Да остане мръсо­тията и грозотията.

- Преговаряте за замя­на на площада пред Цен­трална гара срещу трасе­то на жп линията „Подуя­не" - „Пионер". За какво ви е тази земя?

- Там частично имаме го­тови проекти за озеленява­не, както и за създаване на парцели с възможност за строеж. Имаме намерение с част от тях да извадим някои от реституираните имоти от вътрешнокварталните пространства в „Изток".

Привърженици на шампиона ЦСКА от цял свят се активизираха в опита си да спасят затъналия клуб. Вчера София осъмна облепена с плакати за предстоящия митинг-протест на феновете на ЦСКА, който е предвиден за събота пред стадион "Васил Левски". Среднощната акция на "червените" ултраси е била изключително масова, като пропагандата е започнала от същинския център на града, за да се стигне чак до Окръжна болница и квартал "Дружба". Най-голямо творчество ултрасите са проявили на отсечката на "Цариградско шосе" срещу Окръжна болница, където на оградата с плакати е написано: "Масови безредици за ЦСКА", а надписът е дълъг около 35 метра.

Междувременно запалянковци на ЦСКА, живеещи в Ню Йорк, също не останаха безразлични към случващото се в отбора и организираха протест пред българската мисия в града. Феновете опънаха пред официалния вход на сградата транспаранти, на които пишеше на английски: "Затвор за българската футболна мафия" и "Справедливост за ЦСКА".



12.06.2008 г.

Левите в София казват "не" на билетчето от 1 лев
Реалната стойност на пътуването в градския транспорт е 85-90 стотинки, твърдят съветниците от БСП
Групата на БСП в Столичния общински съвет ще гласува "против" предложението на зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов цената на билетчето в градския транспорт да стане 1 лев от 1 юли. Това каза вчера левият общинар Георги Кадиев. Докладът на Стоилов трябва да бъде гласуван на днешното заседание на градския парламент.

При изчисляването на по-високата цена на билета е заложена по-висока инфлация от 12,5%, а не средногодишната за миналата година от 8,4%, обясни Кадиев. При преизчисляването се установява, че цената на градския транспорт може да бъде около 90 стотинки, а ако се повиши организацията и контролът, тя може да бъде дори 85 стотинки, твърдят левите в съвета. Според Кадиев зам.-транспортният кмет е обяснил предлаганата цена от 1 лев с това, че е предвидена инфлацията до края на тази година. Този вид изпреварваща инфлация е най-погрешният ход, който може да се предприема, категоричен е Кадиев.

От БСП предлагат още всички учители и помощният персонал в училищата, детските градини и яслите в столицата да ползват безплатни карти за градския транспорт. Това са около 17 хил. души и необходимите средства за покриване на цената на техните карти ще бъде около 9 млн. лева. БСП ще подкрепи предложението за издаване на безплатни карти за градския транспорт на служителите на общинската администрация. Хората, които ще се възползват от тази услуга, са около 220. Левите в съвета обаче няма да подкрепят частта на предложението, в която се предлага и семействата на общинските служители да пътуват безплатно, както и от облагата да се възползват общинските съветници. БСП ще настоява и да се приеме предложенито за гратис пътуване да се плаща 25 лева глоба, което ще е 25 пъти над стойността на билета.


11.06.2008 г.
И Пушкин брани градинката до Руската църква
Поетични рецитали на Пушкинови стихове са новият почин за отбрана на градинката до Руската църква, видя НТ.

Ентусиастите от софийското сдружение "Спасение 2000" отбелязаха 209-ата годишнина от рождението на великия с поет е четения на руски език на негови стихове, е

Изявата обърка управата на Дома на културата на Москва, чиято crpaда е в градинката и е на 5 м от паметника на Пушкин.

Рециталът е част от битката на софиянци за спа­сяване на градинката. Бившият кмет Софиянски тихомълком я хариза през 2001 г. на община Москва срещу имот там. Голямата усмивка даже дал разрешение за строеж върху 450 кв. м в зелената площ на коле­гата си Юрий Лужков.Публикации в Нощен Труд и протести на "Спа­сение 2000" предизвика­ха главния архитект на София Петър Диков да спре строежа.

Константин Кисимов, внук на прочутия ак­тьор, представи моно­лога на скъперника-рицар от цикъла "Малки трагедии". В тях е про­зрението на Пушкин за днешния сблъсък меж­ду дребнавото сребролюбие и възвишената духовност....

и Арх. Весела Тончева а обяви, че следващият а рецитал пред паметника я. ще е с изящните детски е приказки на поета.

В калкулирането на цената на билета в София е заложена некоректна стойност на инфлацията за 2007 г. Ако се приложи средногодишното ниво на поскъпване на живота, билетчето за 1 пътуване трябва да струва 90 ст. Това обявиха на нарочна пресконференция съветници от групата на БСП. Червената опозиция разкритикува остро провежданата от общината транспортна политика и обяви сектора в криза.

"При пресмятането на реалната себестойност на билета е взета предвид инфлацията за декември 2007 г. спрямо декември 2006 - 12.5%. Това е некоректен подход. Следва да се вземе предвид средногодишното ниво на поскъпване за 2007 г. - 8.4%", обясни съветникът от БСП Георги Кадиев. Той отхвърли като несъстоятелно обяснението на общината, че в цената е калкулирана и очакваната бъдеща инфлация, така че да не се налага повторно коригиране на цената на билетчето. "Залагането на по-високи стойности в очакване на по-висока инфлация е начин за стимулирането й", обясни Кадиев. От БСП дори смятат, че с повече финансова дисциплина цената на билета може да е 85 ст. Оттам се усъмниха, че рязкото вдигане е заради ценоразписите на маршрутните таксита.

Левите няма да подкрепят и идеята за отпускане на безплатни карти на членове на семействата на администрацията. "Съгласни сме да стимулираме самите служители, но няма никаква логика да отпускаме карти на семействата", обясни Кадиев. От БСП дори предлагат безплатните карти да важат и за 17 000 служители в системата на образованието и детските градини и ясли. "За целта са нужни 7 млн. лв. годишно, като парите могат да се осигурят чрез по-сериозни санкции за нередовните пътници - 25 пъти цената на билета срещу 10 пъти в момента", обясни Кадиев. Подобно предложение обаче надали ще бъде прието заради опасността от възникване на сериозни конфликти между пътници и контрольори.

Три дни пазители на реда повтарят, че набитите младежи били с леки телесни повреди. Счупената глава и носове не представлявали опасност за живота на раненото момче. Още след като се разбра за мелето, пострадалите бяха обвинени, че късно подали сигнал в полицията. Властта се оправдава, вместо да докаже, че е силна. А уж с промените в МВР от новите шефове бе поискано да се преборят за доверието на обикновения гражданин.

Но какво стана, когато набитите се оплакаха на полицията? Трима са задържани за 24 часа и пуснати като заподозрени за побоя. Има дознание за хулиганство. Сред тях е и мъжът, след чийто рожден ден преди три години бе убит проф. Станимир Калоянов. Но и това тежко престъпление не получи достатъчно внимание от разследващите.

Тогава районът пламна от протести и митинги, говореше се за гражданско неподчинение. "Атака" и ВМРО се възползваха от трагедията и вдигнаха достатъчно шум. Както и днес, полицията просто засилваше присъствие. Общинари и кметове обясняваха как не могат да изселят ромите, ама ще прокудят поне незаконно живеещите. Имаше пак масови проверки за адресни регистрации. Бавно и полека разследването стигна до задънена улица - не било ясно кой точно е нанесъл фаталния удар по главата на професора. И няма обвиняеми. Делото се мотае в същото Трето РПУ, което сега праща патрули да обикалят района около мястото на побоя - блок 79. Точно там тумба роми изскочила на улицата и пребила преминаващи младежи. Според пострадалите - защото били шумни. А според ромите младежите вандалствали.

Сега става ясно, че сблъсъците, макар и не толкова кървави, са си продължавали през изминалите три години. Кражби, грабежи, скандали, закани. Страх.

Властта само подскача като ужилена, като чуе квалификацията "етнически сблъсък". Първа го отнесе кметицата на "Илинден" Румяна Дойчинова от ГЕРБ, която обяви, че всички проблеми в "Захарна фабрика" идват от ромското население, и поиска среща с вътрешния министър Михаил Миков. Той обаче я скастри: "Не става въпрос за етническо напрежение, а за сблъсък между групи от граждани".

"Това, че един районен кмет е определил сблъсъка като етнически, не значи, че това е истинската причина", атакува и премиерът Сергей Станишев. И умозаключи, че правителството има единен стандарт за правата и отговорностите на всеки български гражданин.

Миков не прие кметицата, но все пак нареди тя да се договори за реда в района с новия шеф на столичната полиция. И той прати патрули...

А терорът над българите продължава. И ако сега управляващите искат да печелят дивиденти срещу ГЕРБ, в момента може да го сторят, като стегнат редиците на полицията. Нали кварталните инспектори щяха да си говорят вече с хората? Да вземат и оперативните да прегледат кой за какви кражби и хулиганства виси в регистрите им. А прокурорите да им ударят едно рамо с акъл - как се събират доказателства.

Общината пък има сгоден случай да се включи в предизвикателството, като посъбере малко глоби - за незаконно строителство, за шум и какво ли не още.

В противен случай "Захарна фабрика" може да вгорчи живота и на изпълнителната, и на местната власт.

Право на стикер ще се получава само срещу адресна регистрация. Досега паяците не вдигаха само автомобилите, които са си сложили препечатка от талона на предното стъкло. Това обаче противоречи на Закона за личните данни. Общината отнасяше много упреци за тази процедура, но досега нямаше друг вариант да се маркират домуващите в центъра коли, допълни Стоилов. Заради жалби Комисията за защита на личните данни дори се закани да глоби общината със 100 хил. лева. С новите стикери този недостатък ще бъде поправен, категоричен е зам.-кметът. В лепенката ще има чип, който ще съдържа името на собственика, адреса и номера на колата. По този начин служителите на "Паркинги и гаражи" ще разпознават стикера със специални четци. Идеята за новите винетки отлежава в столичното кметство почти две години. Първият стикер обаче вече е готов. Той е жълт и ще се лепи като талона в долната част на предното стъкло. До седмица-две нововъведението ще мине за одобрение през общинските комисии, а после ще се гласува от Столичния общински съвет.

Междувременно се разбра, че Върховният административен съд е решил, че кметът трябва да чертае местата за синя зона в София. Според наредбата на градската управа за реда на движение и паркиране в столицата одобряването на зоната и броя на паркоместата минаваше през общинския съвет. Според съда обаче това противоречи на Закона за движение по пътищата, където кметът е оторизиран да определя границите на платеното паркиране. Така магистратите откликнаха на жалбата на гражданина Петко Филчев, който вкара зоната в съда. Няма драма, трябва само да сменим в наредбата "СОС" с "кмета на София", коментираха общинари.


12.06.2008 г.

Столичната община търси компания за ремонт на трамваи
Столичната община избира компания за основен ремонт и модернизация на девет трамвайни мотриси от типа Т6М - 700. Срокът за изпълнението на ремонтите е 31 декември догодина. Гаранцията за участие е 10 хил. лв., а за изпълнение - 5% от стойността на поръчката.

Кандидатите трябва да представят застраховка за професионална отговорност, годишен баланс и отчет за приходите и разходите си за предходната година. Те е необходимо да имат оборот от минимум 5 млн. лв. за последните три години.

От участниците се изисква списък с основните договори, сходни с настоящата поръчка, през последните три години. Те трябва да представят списък със собствено оборудване и съоръжения, позволяващи да се извършат поне 70% от основните ремонти.
При избора на изпълнител критериите ще бъдат предложената цена с 60 точки, техническите параметри на поръчката с 30 точки и срокът за изпълнение 10 точки.
Документите за участие струват 150 лв. и могат да се закупят от сградата на Столичната община. Оферти за участие се подават до 28 юли, а разглеждането им ще стане по-късно същия ден.


12.06.2008 г.

ГЕРБ ни се натискат
Партията на Бойко Бори­сов ГЕРБ иска да си сътруд­ничи с неговата дясноцентристка формация, съобщи ДСБ лидерът Иван Костов. Тъмносините обаче били го­тови на сътрудничество само при определени условия, кои­то описали в писмо и изпра­тили до Борисовата центра­ла. Най-важното от тях гла­сяло ГЕРБ да определят държавния глава Първанов като архитект на управлява­щата коалиция, а не да го ос­тавят като мост между себе си и нея.


12.06.2008 г.

Ошашавени алармират:

Змийско гнездо на софийска спирка
Експерти: Няма страшно, не са отровни
Съмнения за змийс­ко гнездо на предпос­ледната спирка на ав­тобусна линия 1 вдиг­наха на крак екип на РИОСВ - София, за да направят проверка за успокоение на паникьосани граждани.

Сигналът за опас­ността на спирка "Пла­жа" е подаден от кмета на с. Кокаляне и проверката е направена съвместно с експерт херпетолог от Нацио­налния природонаучен музей - БАН. За щастие на софиянци не са на­мерени змии на този терен.