Г. Разпечатки на самата топлофикация за сграда в „Овча купел ” показват, че от общо 27, 14 жилища дължат от 38 до 239 повече

Вчера шефовете на столичната топлофикация дадоха пресконференция за сметките за парно. Поводът за нея са "коментари", че януарските фактури били с до 40% по-високи, каза шефът на столичното парно Петко Милевски. Това се базирало на информация, която не била представителна, а масово хората щели да получат сметките си във вторник, каза шефът на парното. Нищо, че вече пет дни данните за фактурите са по касите, а абонатите, които плащат по електронен път още същия ден получиха, известие колко дължат.

Без да се казва директно, бе ясно, че поводът са публикациите в "24 часа" за горещите фактури за януарското парно.

Журналистите бяха свикани в информационния център, за да се провери който и да е абонатен номер. Бе направен и експеримент - на два пъти различни журналисти казваха по едно число и се образуваше произволен абонатен номер. Първата сметка, която излезе, бе на абонат от Мотописта, бл. 151. Оказа се, че при него фактурата е по-висока с 33,5% през този януари в сравнение с миналия.

При второто упражнение с произволни числа излезе клиент на парното от жк Младост с 55,5% увеличение на сметката.

Ръководството на топлофикация обаче поясни, че в този блок имало и увеличе-

ние на потреблението с 11,5%, освен това в сградата имало 59% изключени радиатори.

Според Милевски нямало проблеми с дяловото разпределение, хората променяли потреблението си, освен това парното за една година е скочило с 34%. Вие може да сте решили да се къпете повече, да ви се е родило дете и затова да потребявате повече, да е починал човек и заради това жилището да не се отоплява, каза той.

Шефът на парното даде пример със своя блок, в който живеели най-вече възрастни хора, а по Нова година светел като елха, защото внуците се прибрали да празнуват.

Затова там потреблението скочило.

Шефовете на топлофикация декларираха отвореност и раздадоха разпечатки на цели блокове. Милевски повтаряше, че индивидуалната сметка не е показателна, трябвало да се види какво става в сградата.

Репортерът на "24 часа" бе готов да си посипе главата с пепел до момента, в който получи случайно избраните от самата топлофикация разпечатки за януари 2008 и януари 2009 г. и се вгледа в тях.

Първият и последният апартамент имаха не с 40% по-висока сметка, при първия тя е с 59% нагоре, а при последния - с 85%. Попитахме - защо.

Обясниха ни, че има промяна в потреблението.

Попитахме няма ли проблем с дяловото разпределение на енергията между жилищата.

" Няма проблем с дяловото разпределение , каза Милевски. По-късно той призна, че "24 часа" е прав, че ако някои хора са заявили ниски дялове, а са пускали радиаторите на фул, то енергията, която са ползвали, ще бъде платена от съседите, тъй като те не са заявили промяна.

Вече в редакцията репортерът заседна на калкулатора и започна да смята процента на скока за всеки един от 27-те апартамента в Овча купел 1, бл. 523. Решихме да се съобразим със съвета на шефовете на парното и да направим анализ на целия блок. Ако още не са получили фактурите си, не искаме да тревожим тези клиенти на столичното парно в почивния ден.
Но данните, са меко казано, шокиращи

Целият блок е ползвал през януари миналата година 38 805 киловатчаса енергия. През този януари топлофикацията е доставила 33 756 киловатчаса. Или с около 5000 квтч по-малко.

Домакинството от апартамент 62 ще плаща със 74 лв. повече, или с 85% отгоре в сравнение с миналата година. Жилището с номер 25 плаща сметка с 239% нагоре. Миналата година за януари са дали 37,37 лв., сегашната им фактура е за 126,89 лв. Приемаме, че миналогодишната сметка е била само за сградната инсталация, а сега в него се ползва енергия.

Проблемът е, че от 27 апартамента в 10 сумите са от 40% нагоре. Като при семейството от номер 40 сметката скача с 87%. При апартамент 51 тя е нагоре с 63,33%, при номер 49 повишението е с 57%. Семейството от номер 46 дължи с 98% повече, миналата година сметката е била 22 лв., сега е 46 лв., или почти двойно.

Прави впечатление, че големият скок е при хората с малко потребление - които или пестят, или пък плащат само за общи части. По принцип това са предимно пенсионери.

В 4 апартамента плащанията са между 35 и 39% нагоре в сравнение с януари 2008 г. В 5 - сметките са по-ниски - между 6 и 20 лв., най-голямото намаление е с 58 лв.

Вчера се разбра, че в понеделник топлофикацията ще предостави анализ на депутатите за януарските сметки.

Предлагаме им те също да вземат разпечатки и да посмятат.

СМЕШНО е да губим си­ли и енергия в спорове го­рещи ли са януарските сметки за парното. Просто защото са високи. И то не само до 40%, но и до 50,60, 80, че и повече от 90 на сто. Това показа и анализът на разпечатките на конкрет­ния блок в Овча купел, кои­то самата топлофикация ни предостави. При това за близо половината от апартаментите.

Но онова, което ми при­кова вниманието в тази разпечатка, е, че големият скок е при хората, които миналата годи­на са имали най-малко потребление - около и над 30 лв. Най-вероят­но това са суми за сградна инсталация. И ако сега те скачат, възможно е да го от­насят домакинствата, кои­то пестят и заради парични затруднения са се лишили или са ограничили до мини­мум отоплението си. Пред­ставям си каква ще е реак­цията им, когато получат фактурите.

Ще смятат, че това е не­справедливо и като е така -най-вероятно няма да плат­ят. Ето как се натрупва дълг към „Булгаргаз" от над 300 млн. лв.

Не водим война с топло­фикацията. Знаем, че не им е лесно. Дори имат право на няколко добри думи за усилията, които положиха, за да не изстинат тотално домовете ни по време на газовата криза. Смятам, че отоплението през зимата е паричен ангажимент, който не може да бъде отминаван. Хората в градовете и селата, къде­то няма парно, от лятото започват да гласят дървата и да плащат за кюмюр. То­ва са дълги усилия, и фи­нансови, за зимата. И не е честно хората, които са на парно и им е сравнително комфортно, да решават, че зимата може да бъде без­платна.

Длъжниците обаче едва ли са някакви асоциални типове, които искат да кярят за сметка на останалите.

Спомнете си кога спря масово плащането? Не бе­ше ли, когато един министър махна омразната такса мощност ей така, с един за­мах. Тогава сметките на абонатите, които пускаха радиаторите, скочиха ма­сово до 400 и до 700 лв., а енергията, разпределена по отоплителните тела, би ги стопила. Този фал нало­жи спешно да се променя наредба и процента за сградната инсталация да го определят топлинните сче­товодители. А ние бяхме предупредили какво ще се случи.Безпокоя се сега да не става обратното - да се то­варят непосилно семей­ствата, които са спрели от­оплението си или го пускат

факсимиле от броя на „24 часа" от 18 февруари т.г. по някой-друг час.

Не казваме, че от анали­за на един блок може да се направи този' извод. Но журналистът не е глоба лист и би го впечатлил про­блемът на отделния човек.

Така беше и с първите ни попадения за януарски фактури с 40% скок. Да­дохме сигнал. На който ни се, отговаря на нарочна пресконференция, че смет­ките са високи, защото са високи и защото газът и парното поскъпнали, ни­що че е доставена по-малко енергия. И защото тези хора"сигурно са потребявали повече. И че за да разбере човекът какво му става със сметката, трябва да стане анализатор на фактурите на целия блок.

Това не е тон на общува­не, особено на монополист с потребители и медии. Ами да бяхте казали - ще проверим. Ще анализира­ме ние. Ще погледнем как са променяни прогнозни дялове и защо са променя­ни. А не да ни обясняват, че хората повече са се къпали или се е родило бебе и то е вдигнало потреблението.
24 хиляди с фактури над 300 лв.

24 хиляди домакинства в столицата ще платят сметки над 300 лв. за парно през януари. Това показват графиките на разпределение на сметките, които вчера ръководството на "Топлофикация - София" даде на журналисти.

Миналата година броят на семействата със сметки над 300 лв. е бил 12 759 (виж таблиците). За януари 2008 г. с големи сметки са били 3,18% от клиентите на парното, сега са - 5,85%.

Между 250 и 300 лв. ще плащат сега 20 919 семейства, а миналия януари те са били 12 253.

Домакинствата със сметки от 200 до 250 лв. за януари 2008-а са били 6,13% от всичките абонати, сега този процент е 9,27 Или в графата на по-сериозните плащания са влезли 38 146, при 24 623 през 2008 г.

От 150 до 200 лв. са фактурите на 65 628 битови клиенти на парното, при 49 058 миналата година.

Анализът на справката за сметките показва, че намаляват клиентите, които са плащали по-ниски суми и преминават в по-горните "категории".

Миналата година до 50 лв. са плащали 73 хил. абонати, сега техният брой се е стопил на 50 хиляди. Същата е тенденцията при сметките между 50 и 100 лв. Били са 138 хил., сега са 112 хил., или през 2008 г. са 34,62%, сега са 27,34%.

24% са потребителите, които дължат от 100 до 150 лв., а миналата година са били 22,53 на сто. Средният софиянец плаща около 150 лева, каза шефът на парното Петко Милевски.
Чакаме сметките. Тогава ще е шокът!

TZSHENEVA@24CHASA BG

,Аз не знам как да си обясня тая промяна - да дойде толкова голяма сметка", каза във връзка с януарските сметки за парно човек от блок 523 в Овча купел 1. Наш екип отиде там, за да разбере реакцията на хората от новите сметки на „Топлофикация".

Оказа се, че до повечето от тях така и не бяха стигнали януарските разпечатки. Жената, която изпълнява ролята на касиер на входа, очаква, че ще пристигнат в идните дни. 'Тогава ще е големият шок, а сега нямам думи", призна тя.

Нейните съседи недоверчиво отваряха врати, но при споменаването на сметките за парното бързо гледаха да ни отпратят. Други пък не можеха да обяснят дали има голяма разлика, или не, защото не си спомняха миналогодишните изчисления. Хората, които споделиха мнението

си за случващото се, недоумяваха откъде идва разликата в изчислението. Те се чудеха как хем заради газовата криза нямат парно две седмици, хем ще платят двойно повече от миналата година. „А и не сме пускали .на по-висока степен парното. Нали работеха с мазут и подаваха много по-слабо. При нас парното работи само в кухнята", коментира живеещ на първия етаж. Тази година той трябва да плати двойно повече от миналата -140 лв.

„Трябваше да са по-малки януарските плащания, нали имаше и криза на газа. Пак не са, това е ясно. Докато всичките си плащат, така ще бъде. Ако всички спрат, тогава ще ги видим какво ще правят, каза млада жена от четвъртия етаж. Неин съсед пък се похвали, че за първи път от няколко години насам плаща по-нормални суми. Дали заради многобройните жалби, които подава, или заради промяната в отчитането, не е сигу-рен.„Сега начисляват и аз не знам как - гледат в небето и смятат, фирмите посредници въобще не трябва да ги има," смята той.

Малките улички и тротоарите в София отново останаха непочистени след обилния снеговалеж през последните дни. Столичани бяха принудени да газят в кал и киша, докато стигнат от домовете си до спирките на градския транспорт. Хората масово ринеха снега по тротоарите около жилищата си. Плочките пред обществените сгради обаче останаха в лед. Така изглеждаше София вчера сутринта, показа проверка на “Монитор” в центъра и по кварталните улички.

“Концесионерът по чистотата е обработил булевардите и улиците, по които се движи масовият градски транспорт”, съобщиха от общината. За пореден път част от малките пресечки останаха в сняг, кал и киша, тъй като чистенето им не влиза в задълженията на фирмите. Големите булеварди бяха лъснати до асфалт.

“Как не им влиза в задълженията? Нали затова плащаме такса смет! Дори четох във вестниците, че са я увеличили с 20-30 лв.”, ядосваше се 50-годишна жена, която ринеше сняг пред входа си. Нейна съседка пък се възмущаваше от “наглостта” на общината, която не само че не чистела, но и глобявала за неизринати тротоари.

В петък от “Московска” 33 предупредиха собствениците, ползвателите и наемателите на недвижими имоти са длъжни да почистват тротоарите от сняг и лед, а също така и ледените висулки от сградите съгласно Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община.

Единствените, които с нещо допринасят за по-нормалното преминаване на пешеходците, са цивилните шофьори, видя “Монитор”. Утъпканите от тях улици се ползваха от минувачите като по-сигурен път.

“Неизчистените тротоари са хлъзгави и представляват потенциална опасност за всеки, който реши да се придвижва по тях. Хората ги избягват и защото от покривите на блоковете дебнат зловещи висулки”, обясни очевидната опасност столичанин.

“Не знам дали е възможно да се изчистят тези улици или да се оправят някога”, коментира пък друг. В късния следобед обаче стана ясно, че чистенето на тесни улици е възможно. Читатели на “Монитор” съобщиха, че алеите в Борисовата градина са почистени така, че “сякаш е минавал снегорин”.

Освен с преспи и кален сняг кофите на няколко малки улици бяха зарити и с боклуци, видя екипът на “Монитор”. Според хората сметосъбиращите коли не са вдигали част от контейнерите от петък, тъй като не могат да стигнат до тях заради снега. В късния следобед читатели информираха, че фирмите по чистотата започнали да вдигат кофите.


23.02.2009 г.

Димитър Дилчев: Въвеждаме „синя зона” и еднопосочно движение в Студентски град

Над 500 млн. лв. ще струва да спасим парковата и зелената площ от реститутите, казва кметът на района
ВИЗИТКА: Димитър Дилчев е кмет на район „Студентски”, издигнат от ГЕРБ. Завършил е Първа английска гимназия през 1994 г. След това се дипломира като магистър по математика в Софийския университет. Специалист е в областта на интернет технологиите и ръководи няколко фирми.

-Г-н Дилчев, участвате в кръгли маси, дискусии, работни срещи заедно с представители на парламента, граждански организации, студенти. Има ли резултат от тях, какви решения вземате?

- Първо искам на всички да стане ясно, че проблемите на Студентски град не биха могли да бъдат разрешени само от общината или от Министерството на образованието. Това са проблеми, които трябва да съберат всички заинтересувани институции на едно място, където те точно да се идентифицират и чак тогава да започне тяхното решаване.

За съжаление трагичният инцидент със студента Стоян Балтов стана причина за тези дискусии, а трябваше много по-рано да се обърне внимание на това. Два месеца по-късно вече започна да се работи по един основен проблем и това са заведенията в Студентски град. Да, ясно е, че строителството води до известни неудобства, ясно е, че реституцията в терените на висшите учебни заведения няма как да се случи и че собствениците трябва да бъдат обезщетявани. Вече е налице обаче промяна в законодателството за реституцията, поет е ангажимент от народните представители, действа се и по промените в подробния устройствен план. Инфраструктурата също се очерта като проблем, но по него вече се работи повече от година. За съжаление това, което успях да направя, откакто съм кмет, никак не е достатъчно. Имайте предвид, че за последните 20 г. там не е сложена нито една лампа, не е изграден нито един квадратен метър тротоари. За последната година успяхме да се справим с осветлението, с цялостно асфалтиране на бул. „8-и декември”, с подмяна на над 3 хиляди метра тротоари. През 2009 г. са заложени повече средства в бюджета в тази посока. Подмяната на улични стълбове на осветлението ще започне още от следващата седмица, ако времето го позволява, до края на март ще имаме готов проект за осветление на целия район. Общината обаче може да освети само това, което е публична общинска собственост. Осветлението на висшите учебни заведения и около общежитията е работа на министерството и аз смятам, че в програмите за санирането на общежитията е редно да се запланува и една част от средствата да бъдат за пространствата около общежитията. Аз съм убеден, че това ще се случи.

- Споменахте за промени в законодателството относно реституцията, за възмездяване на собствениците на земи. Реална ли е тази идея?

- Това са промени в няколко закона, някои от които вече са гледани на първо четене в Народното събрание. Предстои след окончателното им гласуване да стане ясно как ще продължи реституцията в Студентски град.

- А ако трябва да се обезщетяват собствениците, ще можете ли да се справите финансово?

- За съжаление това в момента никой не може да каже. Според мен общината няма да има ресурс за подобно нещо, трябва да обезщетяваме на такива цени, каквито съдът отреди. Обаче бюджетът на София е такъв, че хората от администрацията трябва да работят близо 10 години само за отчуждаването на Студентски град. Аз се надявам възстановяването да бъде в някакви разумни граници и на пазарни цени, и за съжаление държавата ще трябва да се бръкне доста дълбоко за проспаните 15 години. Защото, ако цялото това отчуждаване и плащане на земите на собствениците беше извършено през 1995 г., в момента този проблем нямаше да го има, а и цените на които щяха да бъдат възмездени, щяха да са стократно по-ниски от сегашните.

- Сега колко би струвало, ако трябва да се плати за 1 кв. м?

- Не мога да ви кажа. Ако приемем, че 1 кв. м средна пазарна цена в момента в Студентски град е около 1000 лв., тези над 80 дка чужда собственост само на терито-рията на висшите учебни заведения са 80 млн. лв. Те вече са реституирани. Останалите земи, които искаме да спасим като паркова и зелена площ, ще надвишат 500 млн. лв.

Защо е станало това забавяне, защо беше допуснато всичко това там, това е въпросът, на който трябва да се търси отговор. Макар в момента да е по-важно да се търси решение на проблемите, смятам, че е не по-малко важно да се разбере кой ще понесе политическата отговорност за това 15-годишно бездействие там.

- Как гледате на идеите за миникампуси и за построяване на нови общежития извън София?

- Идеите за миникампуси се приеха добре от главния архитект Петър Диков, в момента се работи по плана така, че там, където е възможно, да се оформят две или три общежития по този начин – с ограждения и контролиран достъп. Във вторник предстои да се разглежда подробният устройствен план на район „Студентски”, където това е частично отразено. За съжаление такива възможности има много малко, защото повечето междублокови пространства вече са застроени и има вдигнати нови жилищни кооперации.

- При срещите ви със студенти изникват ли идеи, които биха могли да се приложат на практика за района?

- Аз винаги съм казвал, че идеите за развитието на Студентския град трябва да идват именно от академичната общност – ректори, студентски съвет, както и неправителствени организации. Има изключително разумни идеи от страна на студентите. Техните искания са ясни и конкретни – да работим по инфраструктурата, по осветлението, по санирането на общежитията. Но лично на мен не ми се ще да свеждаме проблемите на Студентски град единствено до разбитите улици, реституцията и строителството. Според мен не по-малко важно е да се разисква и качеството на висшето образование в страната - за това как се извършва самият процес. Не се разглеждат проблемите на висшето образование като цяло, а единствено проблемите на Студентски град. Това е моментът, в който трябва да се обърне внимание на ефективността на образованието, на достъпността. И да се помисли дали не се предлагат на пазара на труда прекалено много висшисти… Изобщо това са сериозни въпроси, по които в момента няма сериозни дискусии.

- Имахте идея голяма част от Студентски град да бъде пешеходна зона. Работи ли се по нея?

- В момента е изготвен проект, според който ще се промени движението по улиците – те ще станат еднопосочни, което ще отвори допълнителни паркоместа. Знаете, в Студентски град имаме проблем с паркирането, тъй като всеки втори студент има автомобил. В новия устройствен план са предвидени и четири огромни етажни паркин-га, както и трамвай, който да довежда студентите до метростанцията при онкологията, която се надявам до няколко месеца вече да работи. Това е максимумът, който може да предложи общината като терени и като паркоместа. Но това едва ли би могло да реши целия проблем. Важно е университетите също да помислят за паркинги, които да поемат и автомобилите на тези студенти, които учат там, но не живеят в Студентски град. И аз съм убеден, че в момента, в който ВУЗ-овете решат проблема с базата си, те ще започнат да работят и по този проблем. За момента за съжаление това е невъзможно, тъй като, колкото и странно да звучи, никой ректор не знае с каква земя разполага.

- Споменахте за въвеждане на еднопосочно движение по улиците. Означава ли това, че ще бъде въведена „синя зона” в тези места?

- Да, вече говорих с директора на „Паркинги и гаражи” Николай Александров и имаме съгласие да започне проектиране на „синя зона” за някои улици в Студентски град. Разбира се, не навсякъде може да се обособи такава зона, но идеята е добра и заради това, че се прави за първи път в район на София, извън центъра. Целта е не да печелим на гърба на студентите, а да се създаде организация на паркирането. Предполагам, че промяната на движението по улиците може да стане по-скоро, но въвеждането на „синя зона” ще отнеме поне 3-4 месеца.

- До колко часа работят вечер заведенията? Има ли за тях ограничения в работното време?

- В момента съгласно наредбата за обществения ред заведенията могат да имат посетители до 23 ч. След този час може да работи заведение, което е представило документи от лицензирана лаборатория за това, че са спазени изискванията за нивата на шум и не се надвишават определените в нормативната база. И съгласие, ако заведението се намира в блок в режим на етажна собственост, на 50 процента от собствениците плюс 1. Аз съм издал заповед за необходимите условия за работа след 23ч. Наредбата им дава срок от 6 месеца за представяне на тези документи. Срокът изтича през май месец. Въпреки всичко към момента има около 70 заведения, които са представили тази декларация и съответно те ще могат да работят и през нощта. Към момента питейните и увеселителните заведения са около 150. Отделно търговските обекти и магазини са над 1000.


23.02.2009 г.

Проектите на София са за над 360 млн. EUR

Общо 360 млн. EUR трябва да получи Столичната община по оперативните програми Транспорт и Околна среда, както и по предприсъединителната програма ИСПА. Това каза Минко Герджиков, зам.-кмет на София по финансите и бюджета. Той уточни, че основната част от средствата - 185 млн. EUR, са за изграждането на втория метродиаметър от хотел Кемпински до надлез Надежда. В момента започва разрешаването и на проблема с битовите отпадъци, като през април предстои първата копка на системата за третиране на битови отпадъци. За целта по ОП Околна среда общината очаква да получи 100-130 млн. EUR. Общо 60 млн. EUR ще осигури общината по предприсъединителна програма ИСПА за ВИК системата на Витошката яка.

- Факт е, че не бяхме кой знае колко международноo интегрирани и досега, между другото в тази ситуация на самоизолация сме след срещата на върха на НАТО в Букурещ. Това е преди всичко наш избор... Още по-жалко е, че след Букурещ имаше цялостна злоупотреба с позицията ни на жертва. През изминалите десет месеца с няколко безотговорни тези само по един въпрос - за античното наследство, загубихме всички евентуални симпатии, които може би можеше да ни донесе позицията на жертва. Имахме и все още получаваме ясната задача да решим спора с Гърция, а не да се заканваме или да поставяме нови въпроси. Вместо това нашето правителство създаде поредица нови проблеми.

- Смятате ли, че премиерът Никола Груевски е човек, готов на саможертви?

- Смятам, че той изостря ситуацията дори и в ежедневната политика, тъй като международните препоръки са съвсем ясни, а той все така не спира с политиката, която води Македония към катастрофа... Над нас сега е надвиснала нова голяма вътрешна опасност. А именно, че сегашната държавна политика създава нова, голяма пропаст между македонците чрез разделянето им на славянски и антични македонци.

- Смятате ли, че големият рейтинг на Груевски се дължи на безкомпромисната му позиция спрямо Гърция?

- Очевидно е, че поражението на СДСМ е резултат преди всичко на факта, че ВМРО-ДПМНЕ застана твърдо срещу Гърция, а СДСМ бе готова за компромис. И за предстоящите избори повторно се разиграва същата карта за славното антично минало...

- Не ви ли се струва логично хората да се обръщат към миналото при липсата на добро бъдеще?

- Може и така да се каже. Между другото не забелязваме ли, че с подобно мислене ние самите доказваме, че имаме проблем с идентичността? Как така за няма и три години станахме непоколебими антични македонци, а не успяхме да се деюгославенизираме? Това е просто невероятно. До вчера бяхме най-големите югославяни, а сега искаме да се покажем като нация, която е първа сред народите по света. От една страна, наблюдаваме много силен процес на югославенизация, а, от друга, имаме усилен процес по превръщане на историята ни в антична. Страхувам се, че накрая ще излезе, че сме антични югославяни. Очевидно се води една безсмислена разправа. При това никой не се пита дали вече се отказахме от битката с българите, с които воюваме от 1945 година на тема: кой е пазителят на свещената тайна на славянското минало? Дали това значи, че снемаме аргументите за тази битка, дали казваме, че вече не ни интересува ХVIII и ХIХ век, дайте ни пети век преди новата ера, защото за него ни е много по-лесно да говорим... Страхувам се, че светът много бързо ще почне да се присмива на мегаломанската ни амбиция да се представяме като най-стария народ на света.

- Съжалявате ли, че в Македония само хората с български паспорт не смеят да се чувстват като македонски патриоти?

- Между основните причини за югославянизирането на нашето общество ключово място заема постоянната антибългарска кампания, предизвикана от нашата българска фрустрация. Питам, виждаме ли нещо толкова страшно от България в Македония. Аз бях известен като приятел на България и преди да стана премиер. Между другото за четири години, когато бях премиер, някой стана ли българин или дадохме ли Македония на България? За съжаление колкото повече време минава, толкова повече се уверявам, че докато не преодолеем българския комплекс, трудно ще разберем македонската история и още по-трудно ще се ориентираме в бъдещето. Това е мое лично мнение, което може да понесе много критики. Но аз смятам, че водим една тотално погрешна политика спрямо тази страна, която може да ни бъде много добър съюзник в процесите на интеграция и изобщо в която и да е друга сложна ситуация.

- Дали обаче взимате под внимание плановете на Бойко Борисов за превземане на Македония?

- Безспорно от време на време и там има вредни изяви. От това, което видях в интернет, неговото изказване беше посрещнато буквално на нож от всички български медии и политици. За съжаление обаче тук никой не съобщи за реакцията на българското общество. Като че ли не искаме да признаем, че това, което днес се нарича българско политическо съзнание, определено се е разделило с много някогашни дилеми за Македония. Това не означава, че от време на време, в предизборни кампании, няма повторно да коментират и македонския въпрос. Между другото това са проблеми, които трябва да се решават между двете държави.

- Преди два-три месеца казахте, че преди изборите ще разкриете защо взехте български паспорт. Какъв е отговорът?

- Все още нямам намерение да отговарям имам или нямам български паспорт. У нас все още се говори, че България е единственият неприятел, по който постоянно може да се плюе... Аз винаги съм имал една единствена програма, а именно - самостоятелна държава Македония, изграждана от македонски народ със съзнание за собствената си държава. Ако на онези, които до вчера бяха югославяни, все още им трябва Любчо Георгиевски като български предател и шпионин, нека си го кажат.

Шефката му Веска Георгиева издаде запо­вед гражданите сами да бутат опасните ледове. Иначе домсъветите ще бъдат глобявани. Ако не могат да съборят опасни­те ледове, софиянци трябва да обезопасят мястото с лента и надпис и да викнат Гражданска защита.

Бял ужас - виелицата взе две жер­тви. Автобуси в леден капан. Снеж­на буря и лавини блокираха Бълга­рия. 156 селища са без ток. Основ­ните проходи са затворени, а магистрали­те - задръстени от тирове. Това са част от новините във вчерашната преса. Преди година положението не е било по-различ­но. „Ужас, сняг! Държавата се изненада!", известяват медиите с ирония. Покрай оби­чайната ситуация „навървят" обичайни но­вини: транспортът е блокиран, потрошени столичани са напълнили „Пирогов".

Но пиарът у нас е нещо, което работи безупречно. Модерната кризисна драматур­гия задължително включва публич­ната поява на овластените в пикови­те точки на бедствието. Най-пресни­те примери: след падналите снего­валежи кметът на София Бойко Борисов лично е наблюдавал ра­ботата на фирмите през нощта, ин­формират медии. След безсънните часове на 20 срещу 21 февруари градоначалникът бодро рапортува: „В София всички основни артерии са изчистени до асфалт".

Премиерът Сергей Станишев не остана по-назад. Министър-председателят, придружен от шефа на На­ционална агенция „Пътна инфра­структура" (НАПИ), лично инспек­тира как се разчистват републикан­ските пътища.

Ако изборите бяха утре, кметът и премиерът лично щяха да подкарат снегорини...

Неизменна част от суетнята око­ло природните капризи са отчетите. По стар социалистически рефлекс е задължително да се каже пред гражданството колко точно снего­рини са в оборот. Каква работа за колко време е свършена вече е от­делен въпрос.

Нищо лично, но в началото на прехода се разказ­ваше занимателна случка от среща след 1989 г. между Маргарет Тачър и президента д-р Желю Желев. Тогава Желязната лейди си спомнила епи­зод от своя визита тук по времето на социализма. „Затрупаха ме с данни колко комбайни има в България - спо­делила Тачър. - Аз се стреснах! Ка­зах си: Боже мили, аз нямам никаква представа колко комбайни има в Ан­глия. После се успокоих; щом има хляб, значи има достатъчно комбай­ни."

Ако съдим по дежурната статисти­ка, снегорините у нас би трябвало да са достатъчно. Но няма бързо почи­стени магистрали и улици, които не заклещват граждани в ледения ад и не ги пращат в травматологиите.

Защо е така?

Първо, заради сбъркания ме­ниджмънт. Основни дефекти са за­ложени още в договорите с фирми­те, на които се възлага снегопочистването. Не звучи логично, но е факт: има споразумения, според които началото на снегопочиства-нето започва...след спирането на снеговалежа.

Друга грешка: едни и същи фирми сключват договори за общинската и републиканската пътна мрежа с една и съща техника. С други думи, щом падне сняг, техниката, оказва се, липсва.

„Юридическите лица, сключва­щи договори, да засилят преван­тивния контрол по отношение на фирмите, ангажирани с почиства­нето", гласи препоръка на прави­телството, приета преди година. Резултатът?

„Цари дух на социализъм, който е неизтребим, коментира политологът и бивш зам.-министър на регио­налното развитие Васил Гарнизов. - Общината и столичани например не бива да се интересуват колко снегорини циркулират по улиците. Договорът трябва да е за резултат, а не за труд."

Подходът се прилага в европей­ските градове и е добро обяснение защо там снегът и поледиците не са изненада.

Втората причина за досадната повтаряемост на сюжетите е лип­сата на адекватна прогноза - про­пуск, който освен нерви струва и пари на данъкоплатците.

Изчисленията колко техника и хора ще са необходими би трябвало да се правят на основата на снего­валежите за дълъг период, а не вър­ху цифрите от последните години. В случай на подценена прогноза кон­цесионерите получават договоре­ната сума, но за всяка екстремна ситуация искат допълнителни пари. В случай на надценена пък не връ­щат средства, а увеличават печал­бата си.

Трето, желязната организация е канон. При точен план на общината гражданите ще бъдат задължени да си махат автомобилите по гра­фик, за да могат машините да почи­стват не само основните артерии.

Четвърто, на хартия е ясно кой за какво отговаря. Кметовете - за об­щината, НАПИ - за републикански­те пътища, правителството коорди­нира, а Министерството на извън­редните ситуации играе превантив­на роля по думите на министър Емел Етем. А на практика се полу­чава бъркотия. При това - при всяка криза. Независимо дали става дума за сняг, наводнения или взривовете в Челопечене.

Липсата на синхрон между ин­ституциите е заложена и в закони­те. Според този за местното самоу­правление кметът може да разпо­режда действия на районните по­лицейски управление при бед­ствие. Според Закона за МВР и ар­мията - не. Гражданска защита (ГЗ) и пожарната пък са на подчинение на Емел Етем.

В държавите, които бързо прео­доляват природни сътресения, веднага се мобилизират ГЗ, поли­ция, армия, доброволни отряди. Знае се кой ръководи и кой плаща сметката. У нас - не се знае. Пред­ставители на централната и мест­ната власт традиционно са запле­тени в дуели с политически прив кус.