Г., с. 13 Ген. Стоян Тонев, началник на вма: за грешките не са виновни лекарите, а системата



Дата21.06.2018
Размер49.77 Kb.


28.11.2011 г., с.13
Ген. Стоян Тонев, началник на ВМА:
ЗА ГРЕШКИТЕ НЕ СА ВИНОВНИ ЛЕКАРИТЕ, А СИСТЕМАТА
Един от проблемите при родилките е, че се ограничават консултациите им само до гинеколози
Илияна Ангелова

- Ген. Тонев, на 1 декември чествате 120 г. юбилей на ВМА. Как точно ще го отбележите?

- 120 г. са доказателство за едно стабилно развитие. През цялото това време болницата е надграждала своите способности в полза на обществото. През последните 20 г. сме намалили с около 30% състава на ВМА, но главно за сметка на администрацията. Много пъти се смята, че нашите мисии в чужбина започват от Ирак. Но аз мога да изброя над 40 мисии извън страната от 1963 до 1990 г. Навсякъде е било опасно. По време на мисиите при социализма също е имало жертви. ВМА винаги е захранвала здравеопазването както с качествени кадри в отделните специалности, така и с мениджъри. Имаме 7 заместник-кметове и двама кмета, които са наши кадри.

- Как ще отбележите юбилея?

- С подкрепата на министерството на транспорта направихме юбилейна пощенска марка. Надяваме се да направим и юбилейна монета. Хубаво е, че в момент на криза правителството и премиерът Бойко Борисов отделят необходимите средства и внимание, което ни дава надежда, че след края на трудния период ще бъдем готови за нов качествен скок.

- ВМА беше наградена като най-иновативна болница от лекарския съюз. Как приемате отличието?

- Имаме общо 4 престижни награди - от НАТО за най-добра болница в развитие през 2008 г. После ни отличиха от Американския легионерски съюз - това са запасните офицери, за най-добро отношение към хора от запаса.

- Напоследък напрежението между пациенти и лекари отново се покачва. Грешките персонални ли са, или на системата?

- Дължи се както на системата с клиничните пътеки, така и на недофинансирането им. Благодарение на д-р Нели Нешева (директор на НЗОК - бел. авт.) плащанията се стабилизираха, но не на много високо ниво. Оттам идва напрежението. Хората очакват нещата да стават по-добре. За това се изисква политическа смелост - при всяка промяна има и негативи. Те трябва да бъдат приети първо от обществото, а след това от лекарите и политиците.

Когато се описват лекарски грешки, вниманието се фиксира върху конкретна болница и лекар. Големият въпрос е защо това се случва и защо системата го позволява.

Дори даден лекар да бъде осъден и наказан, какво от това? Системата трябва да бъде променена. Един от проблемите при родилките е, че се ограничават консултациите им само до гинеколози. Ако бяхме въвели новата система за финансиране с диагностичносвързаните групи (всички диагнози се лекуват комплексно - бел. авт.),то тогава лекарите са щели да знаят по-рано за други техни здравословни проблеми. Статистически погледнато, процентът на лекарските грешки не се увеличава, но се увеличава чувствителността на обществото към тях. Това не е лошо, но абсолютизирането на вината може да доведе до страх у лекарите да действат в полза на пациента.

Греши този, който работи. Не бива да лишаваме спешните пациенти от радикални лекарски действия, които спасяват човешки живот. В Библията има прекрасен абзац: “Камъни се хвърлят по дърво, което има плодове...”

- Няма ли да е по-лесно, ако всеки лекар има застраховка?

- Това решава финансовите проблеми, обезщетенията, но много по-важни са моралните аспекти. Няма цена за човешкия живот и човешката болка. Много болници, нашата също, сключват определен брой застраховки и ако се случи нещо - те я прехвърлят на съответния лекар. Това е примитивна система и е свързана с липсата на достатъчно средства. В САЩ всеки лекар е длъжен да има лична застраховка за професионален риск. В Европа обикновено болниците поемат полицата.

Сега и да осъдят лекаря, какво ще му вземат? Заплатата от 500 лв. ли? Проверете колко от лекарите, лишени от права, са се върнали обратно към професията. Най-вероятно през това време те са намерили друга, по-добре платена и не толкова опасна работа. Статистиката сочи безмилостно висок процент самоубийства, психични разстройства, разводи, ранна смъртност сред лекарите.

- Как оценявате идеята спешните центрове да минат към болниците?

- Лично аз подкрепям идеята, ако има законова яснота за финансирането. Повечето болници са търговски дружества и прехвърлянето на определен тип задачи към тях, без да се осигури финансиране, е прехвърляне от болната глава на здравата. Важно е да стане и законът за спешната помощ. Понякога когато правим обсъждане за финансите на болницата, колегите виждат какви разходи отиват там и казват: “Да махнем спешната помощ извън контингента”. Да, но каква болница ще сме тогава? Липсата на спешно звено деквалифицира голяма част от лекарите, особено хирурзите.

- Спешните лекари имат и други възражения - организацията на работа в болниците била друга.

- Да, преди време се говореше за спешни портали. В България нещо се започва на парче и изведнъж се спира. Когато се прави нещо ново, винаги първо излизат негативите и хората ги е страх да носят отговорност. Това е, като да обсъждаш каква е ползата от раждането на едно бебе: само грижи и разходи.

- Самите лекари не вярват, че промяната би подобрила положението им.

- Това е заради липсата на закони. Тогава всеки шеф на болница може да ги направи обикновени изпълнители с по-малки заплати и да гледа на тях като на хора втора категория. Какво искат обикновените хора? Като се обадят за спешен случай, до 20 минути да дойде линейка със специалист, който да реши проблема. Ако искаме да направим спешната помощ достъпна за всеки без разлика, трябва да я реформираме.

- Какви са очакванията ви за бюджетите на болниците догодина?

- В момента се водят преговори. Общо рамката на бюджета не е лоша. Изниква един елементарен въпрос - кой да определя инвестициите в апаратура? Най-правилно е здравното министерство. Иначе надделяват регионални интереси на политици. Както някой, като стане министър, асфалтира първо улиците в собствения си град.

- Бюджетът предвижда повече пари за болниците през 2012 г., но на тях им се прехвърлят и повече задължения.

- Както и на касата - към нея отиват всички медикаменти. Но това е добре, защото от нея по-скоро може да се вземат пари. Касата работи по регламент, а в министерството нещата са субективни. Според мен не трябва в бюджета на касата да се отделя какъвто и да е резерв. Ако се наложи да се ползва някакъв резерв, нека това да са средства от фонда за непредвидени разходи на Министерският съвет. Много често разглеждат НОИ и касата отделно, а те са едно цяло. Болничните ги плаща НОИ. Последната бюрократична измислица е, че се глобяват лекарите за това, че в епикризата не са изписани всички болнични листове на пациента. Скоро ще започне да се иска и свидетелство за съдимост от пациентите. Ако лекарите издават болничен лист по строги критерии, тези разходи ще намалеят.

- Ще се справят ли болниците с още повече търгове за лекарства догодина?

- Проблемът е, че малките и средните болници нямат капацитет. Има и друго. ВМА има най-евтините лекарства, защото оборотът е голям и фирмите са готови да свалят цената. Отстъпката на търг за 1 млн. е една, а за 10 млн. - друга. Понякога давам указания на комисията за търга да постигнем 5-7% по-ниска цена от тази на Министерството на здравеопазването. И те успяват.

Търговете поне за 60% от медикаментите трябва да бъдат общи. Те трябва да се организират от министерството според заявките от болниците. Иначе фирмите много обичат държавната поръчка, защото постигат сигурни резултати, но търговските интереси невинаги съвпадат с тези на болниците.


ВИЗИТКА

Роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали.

От 1990 до 1992 г.е зам.-началник, а до 2002 г. е началник на Клиниката по кожни и венерически болести при ВМА.

От 1 септември 2002 г.е началник на ВМА.

Става бригаден генерал от медицинската служба през 2002 г., а през 2007 г. генерал-майор. Специализирал е в САЩ, Франция и в Чехия. Членува в Европейската и Американската асоциации по кожни и венерически болести.

Участва в междуведомствена комисия,която изработва новата методика за определяне бюджетите на болниците.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница