Г. Загива ли политическата система?

Следващото политическо събитие, когато все още не беше заглъхнало ехото от Гамизовите мъдрувания

направи самият президент. В прост­ранно интервю за в. „Труд" Георги Първанов постави на дневен ред няколко въпроса, като централно място заемаше настоятелното му предложение за реформа в политичес­ката и избирателната система на България. Една (случайно или неслучайно) изпусната реплика от това иначе равно интервю разбуни медийно-политическите духове в страната. Критиката на Първанов към някои практики на премиера по назначаване­то в бордове на негови съветници отприщи вълна от коментари. Опози­ция, управляващи, журналисти, политолози, социолози и тям подобни най-сетне получиха материал за своите нескончаеми тълкувания, злостни нападки или обикновени словоизлия­ния. Това беше втората сцена.

Дотук Станишев мълчи. И по-добре. Това е най-удачната тактика. Междувременно се разприказваха хора от различен калибър - литературни критици (Гранитски), политици (Б. Борисов, опозицията и някои депутати от управляващото мнозинство) и: отново съветници - този път човек на Първанов (Венци Димитров).

Градусът на напрежението нараства. Медийната среда трепти все по-неспокойно. Обществото мълчи безучастно, а сред елита бълбука нещо неясно Първанов решава да изясни ситуация­та, да отпусне парата и да внесе малко светлина в неопределеното положение. Прави второ интервю, този път за електронна медия - телевизия Би Ти Ви. Поставя твърд акцент на своята идея за реформи, като същевременно декларира подкрепата си за тройната коалиция и персонално за Сергей Станишев, когото нарича отново „свой приятел". Следват поредица от изказ­вания: на управляващи партийни функционери - „Ето, видяхте ли, война няма. Няма и напрежение. Всичко е медийна шумотевица" (стил „М. Велчев", „А. Кутев" и сие), или пък на опозицията - „Първанов е непоследо­вателен и неискрен, щом веднага смекчава своите думи по адрес на премиера" (стил „Б. Борисов").

Междувременно Станишев се ръкостиска усмихнато и уверено с Дж. У. Буш. Американският президент отново заявява своята подкрепа към българския министър-председател. На въпрос на журналисти за отношенията му с президента Първанов, български­ят премиер най-сетне проговаря по случая: „Президентът е от най-големи­те, от най-видните български държав­ници. Без съмнение с голям опит. И винаги има какво да се чуе и научи от него." Следва и признанието: „Аз не смятам, че не правя политически грешки." Въпреки това обаче Стани­шев твърдо заявява, че „моите съвет­ници са очите ми" в различните бордове, в които са назначени.

Следва действие трето: 23 юни, понеделник. Първанов и Станишев имат официална среща по въпросите на реформата в избирателната система и енергетиката. Обсъждането е конфи­денциално, каквото са си казали -остава си между тях. Като между приятели.

Докато изригват събитие след събитие, коментарите и версиите за отношенията Първанов – Станишев се множат. Ако се опитаме с днешна дата да ги резюмираме в няколко точки, се получава следното:

ПЪРВА ВЕРСИЯ. Техните отноше­ния са резултат от сблъсъка на различ­ните икономически кръгове, които единият и другият представляват;

ВТОРА ВЕРСИЯ. Различията между премиер и президент са на геополитическа основа - Първанов е „руски човек", докато Станишев е „американски фигурант";

ТРЕТА ВЕРСИЯ. Отношенията Първанов - Станишев са си напълно нормални, всичко останало са медийни преувеличения, добре платена провокация и чиста измишльотина с активното участие на съветници и от единия, и от другия лагер. Скандал няма - това е активно мероприятие;

ЧЕТВЪРТА ВЕРСИЯ. Отношенията между Станишев и Първанов са като отношения между две квазипартии. Тъй като политическият модел в България банкрутира, същински политически партии вече няма, двете институции -президент и премиер - започват да играят ролята на противоборстващи квазипартийни образувания;

ПЕТА ВЕРСИЯ. (Или: „Блудният син и строгият баща".) В последните няколко години Станишев се еманципира от Първанов, а президентът не иска да изостави своя „патерналистичен рефлекс". Станишев иска свобода, а Първанов - семейна дисциплина.
Всяка от тези версии е колкото съмнителна, толкова и неспособна да обясни цялостната ситуация. Началото на дълбинните политически процеси у нас не е от вчера, нито отпреди две седмици. Началото е отпреди осем години. Историята е дълга, но затова пък поучителна.

Имало едно време, в навечерието на новия милениум, през 2000 г., когато десницата в лицето на СДС, уморена от преяждане с държавни активи, ядосана на все неумиращата БСП, решава да се освободи от столетницата, ако не веднъж завинаги, то поне за много дълго време. В опита си да неутрализира лявата опозиция, СДС стратезите решават

да се сродят с митичния български цар абдикирал пред повече от половин век. Кобургтотски е най-удобното средство срещу неуморните червени баби и дядовци. И Симеон наистина долетя от Мадрид в София. Вместо обаче да затрие БСП (нещо, на което се надяваха сините мъдреци), той окончателно погреба класическата СДС. Като бумеранг политическата мечта на СДС да затрие БСП чрез царя се обърна срещу десницата и я събори на земята. Така тя си лежи там и до днес - нокаутирана и без особени изгледи да се съживи. Класическата СДС от началото на прехода загина. Тя сама зачеркна себе си.

БСП от своя страна пак изпадна в опозиция, но няколко месеца по-късно нейният лидер напълно неочаквано беше избран за български президент. С това двуполюсният модел на прехода пропадна в небитието. СДС изчезна, но БСП остана. Тя остана единствената влиятелна партия от класически тип. Няколко години по-късно, след карикатурния крах на Симеоновите 800 дни НДСВ роди собственото си отрицание - Бойко Борисов

Генералът, който след една година ще заеме най-вероятно онези парла­ментарни места, които царските либерали ще освободят, стана генерал именно по времето на правителството на НДСВ. Царят направи генерала известен, царят го показа на цяла България, царят разкри неговите „неподозирани управленски качества". Няколко години след това обаче Бойко сам се отказа от своя полити­чески отец. Отказа и депутатското място, което му бе предложено. Отрочето, както често се случва, зае мястото на своя баща. Генералът поиска да стане цар.

По това време - докато НДСВ линееше, БСП се оказа готова да управлява. Видимо надмогнала синд­рома „Виденов", с млад перспективен ръководител, с нови идеи и стари поуки, БСП застана начело на сложна­та конфигурация, наречена тройна коалиция. Всички останали бяха износени - СДС се беше отдал на раздробяване, НДСВ беше излъгало хорските надежди, ДПС си оставаше етнически капсулирано. Единствено партията на българските социалисти можеше да влее свежа струя в иначе прозаичната политика. БСП оставаше единствената партия от класически тип. Тя и до днес е единственото формирование, достойно да носи името „политическа партия": със свои структури навсякъде из страната, с вътрешнопартийни дискусии по всеки по-важен въпрос, със солидна европей­ска програма и здрава идеология, с все още добър кадрови състав. БСП беше и си остава гръбнакът на поли­тическото общество в България.

И така, ето вече три години и половина леви и центристи управляват България в прегръдката на обща коалиция.

Междувременно обаче БСП става­ше все по-неопределена, за пръв път се появи сериозна електорална кръвозагуба, а идентичността й започна да одеснява. Първо си отиде старият СДС, после се спомина НДСВ, а сега кой е наред? Възможно ли е и БСП да последва техния пример?

И премиер, и президент трябва добре да разберат, че истинската криза в родната политика ще настъ­пи едва тогава, когато БСП загуби ролята си на определящ фактор в нея. Появата на феномена „бизнес партия" е достатъчно основание за безпокойство. Предложенията на президента Първанов за реформи в избирателната система са навремен­ни и конструктивни. Мажоритарният елемент в изборите може да се окаже оздравителен, ала това си остава само една формална мярка. Необходимо е ново съдържание на българската политика, а не просто нова политическа форма.

Все още не съществува онзи фактор, който може да компенсира евентуалното отсъствие на БСП от политическия живот на страната. Погубването на БСП ще означава край на политическата система. Нещо, от което не биха спечелили нито Първанов, нито Станишев.

Забрана за строителство в столичния квартал Младост издаде столичният кмет Бойко Борисов. Заповедта ще е валидна една година или до приемането на нов подробен устройствен план (ПУП) на района. Дотогава общината спира всяко незапочнато строителство, дори при издадено разрешение за строеж.

Строителната забрана е прецедент за София, въпреки че законът дава правомощия на общините при подготовка на устройствени планове. Планът за Младост мина обществено обсъждане, но заради многото забележки го преработихме основно и ще мине първо обявяване отново, обясни главният архитект на София Петър Диков. Очаква се проектът да бъде внесен в Столичния общински съвет до ноември.

Строителната забрана се налага, тъй като още са в сила частични изменения на устройствените планове от последните 17 години. По данни на Гражданско сдружение Младост те предвиждат над 200 нови строежа в района. Общината започва и проверки на възстановената собственост в София, като за най-скандалните случаи ще сезира прокуратурата. Петър Диков даде пример с болницата по онкология в столичния квартал Дървеница, в чийто двор са върнати три парцела по 1.5 дка. Сходен е случаят с Националната спортна академия, върху чиито игрища съдът е възстановил 60-70 дка, които по експертни оценки са земеделски земи. Изходът е отмяна на съдебните решения, тъй като по закон не може да се възстановяват земеделски земи в застроена територия.

Повечето от зачеркнатите формации са създадени в зората на демокрацията. Сред разпуснатите е Движение за истински реформи, създадено през 1997 г. Негови учредители са Ренета Инджова, Светлин Русев и Павел Попандов. Вече не съществува и Български социално-либерален съюз на бившия шеф на столичната БСП Александър Маринов. Руен Панчев, който също е сред създателите й, бе четвърти в габровската листа на Коалиция за България на парламентарния вот през 2005 г. Зачеркната е и Партия на свободните демократи-център на Христо Сантулов. Ректорът на колеж "Телематика" в Стара Загора Сантулов бе замесен в скандал за тормоз над преподаватели и студенти. Дисциплинарно уволнената преподавателка Снежана Стоянова е сезирала инспекцията по труда и в колежа започва проверка за нарушения на трудовото законодателство. Студентите, които трети семестър плащат по 600 лв., са били заблуждавани, че учебното заведение е в процес на акредитация.

Сред закритите партии са още Съюз на безпартийните, Политически клуб "Конституционни права и свободи", Младежка радикал-демократическа федерация и Движение за социална защита на студенти, пенсионери, инвалиди и безработни.

След като приключи тазгодишният финансов одит на политическите партии, Сметната палата ще подготви втори списък до Главна прокуратура с формации, които системно нарушават изискванията на закона за отчет пред одитната институция. По закон тримесечният срок за одита изтича в края на юни, но след това процедурите по подготовка на доклада ще отнемат още месец-два, обясниха от ведомството на Валери Димитров. В одитите тази година акцентът пада върху даренията и законността на ползваните от партиите общински и държавни помещения. Отчетите си т.г. предадоха 165 организации, а 211 не си направиха труда. Миналата година 253 партии изобщо не представиха искания документ.

Николайчо, който се роди в трамвай №8 във вторник вечерта, беше

изоставен от майка си Лидия в кувьоза в бол­ница "Тина Киркова". Жената се измъкнала от родилното отделение съвсем незабележимо и оставила на произ­вола новороденото. То ще последва участта на петте си братя и сестри, които са били изпратени от лечебно­то заведение в дом за сираци."



26.06.2008 г.
10 млн. печалба от общинските фирми

Столичният общински съвет ще гласува балан­совите отчети и бизнес плановете на 26-те об­щински дружества днес.

В доклада на заместник-кмета по финанси на Сто­личната община Минко Герджиков се предлага от­четите на седем от тях да не бъдат приети. Поради неефективно управление на"ДЦ 1-София" ЕООД и "ДЦ 26-София" ЕООД съ­ветниците няма да прие­мат годишните финансови отчети на двете дружест­ва. Предлага се и да не се приемат годишните фи­нансови отчети и да не се освобождават от отговор­ност членовете на съвета на директорите на "Трамкар" ЕАД, "ВиК-София" ЕАД, "Озеленяване" ЕАД и "Софийски имоти" ЕАД.

Столичната община отчи­та 10,833 млн. лева печал­ба от общинските дружес­тва, а загубата от "Трамкар" ЕАД и "Галатея-2002" ЕАД е 943 000 лева. Ба­лансовата загуба на сме­сеното дружество "Топло­фикация" АД е 15 млн. ле­ва. Общият оборот на об­щинските фирми за мина­лата година е 270,663 млн. лева.

194 билборда в столица­та са поставени без дого­вори за наем със Столич­ната община. Всичките те­зи съоръжения са с данни за фирмите, които ги сто­панисват. Други 228 бил­борда от същия тип са без данни за фирмата, която ги стопанисва и без склю­чени договори за наем с общината. Общо поставените рекламни съоръже­ния тип "Пиза", обвързани с договори за наем със Столичната община, на територията й са 368. На общински терени са раз­положени и 19 обемни афиш ни колони, предаде БТА. От установените 43 фирми собственици на рекламните билбордове, само 19 са със сключени договори за наем със Сто­личната община. И при част от тях са били регист­рирани поставени билбор­дове без договор за наем, които общо са 49.

Уличните песове в сто­лицата намалели с 1000 и от 11 200 в миналото вече са под 10 000. Нов приют за бездомните животно беше открит вчера в "Слатина", такъв ще бъде направен скоро и в "Младост", в бив­ша ферма.

Това каза вчера шефът на общинското предприятие "Екоравновесие" Мирослав Найденов. Вчера в столица­та беше открит нов приют за кучета "Втори шанс". В село Кремиковци ще бъде обосо­бено отделно помещение, предназначено за котки. Ще бъде обучен екип, който да залавя животните със специ­ална мрежа, тъй като те не могат да бъдат упоявани. То­ва ще може да стане обаче най-рано през есента. В „Кре­миковци" проектният капа­цитет е за 500 кучета, които обаче няма да бъдат връща­ни на улицата, а ще бъдат гледани до живот. Те ще мо­гат и да бъдат осиновявани. По думите на Найденов има и проект с фондация "Четири лапи" от септември да има мобилна клиника за кастриране и обезпаразитяване в Студентски град. Там проблемът с бездомните ку­чета е най-голям.


26.06.2008 г.

МОЛирай неуморно
от Вера Гикова

Магазините умират, да живеят МОЛ-овете! Инвеститорите предричат край на обикновените търговски вериги. Очаква ни истински бум в строителството на МОЛ-ове. Само в София се очаква те да никнат като гъби, обясняват брокери. Този специализиран вид търговски център е американски патент и буквално означава струпани на едно място сгради, в които човек може да си намери всичко, което го интересува. МОЛ-ът е практична находка, защото можеш да напазаруваш много неща на едно място, без да губиш време, а освен това ще хапнеш набързо. У нас обаче МОЛ-ът вече е своеобразен вид култура, мислене и поведение. Намери се и специална дума, която обяснява действието да пазаруваш не къде да е, а точно в този вид центрове и тя е “молирам”. “Молира ли в четвъртък?”, се питат често девойки и младежи по улиците. МОЛ-овете станаха предпочитан вид туризъм за много жители на провинцията. През уикендите се организира специализиран превоз, който докарва тълпите до търговския център. Оттам нещата се състоят от бясно пазаруване, хапване, пиене, отделяне и връщане обратно. Важното е после да се разказва, че сме били “У МОЛ-У”.

Въпрос на престиж за всяка манекенка е да отдели подобаващо време за прекарване в МОЛ-а, където да измоли заможния си приятел да брои необходимото кеш, за да се сдобие с набелязаните джунджурии.

На фона на всичко това строителните предприемачи са открили една доходоносна ниша. Какво от това, че София не е чак толкова голям град. МОЛ-ът може да е открит в Америка, но преоткрит със сигурност в България. Засега с небивал успех.

Това сочи доклад на зам.-кмета Минко Герджиков за годишните финансови от­чети на общинските фирми за м. г. Балансите ще бъдат резгледани на сесия на градския парламент днес. През 2006 г. общинските дружества бяха 31 и отчи­таха 6 млн. лв. печалба.

Петте фирми, стопанис­ващи пазари, са отчели об­що печалба от малко над 4 млн. лв. Повечето пари са получили пазари „Изток", но те са от продажбата на имот. Те обаче имат най-ви­сока рентабилност на 100 лв. приходи - между 20 и 60.

„Топлофикация"-София е на загуба с 15 млн. лв., но имала вземания за 287,582 млн. лв. и задължения 312,884 млн. лв. На всеки 100 лв. приходи губят по 4,10 лв. С много ниска или отрицателна са и „Озеле­няване", „Метрополитен", „БКС-Център", „Столичен автотранспорт", „Трамкар", „Галатея-2002".

„Паркинги и гаражи" са спечелили от „синя зона" и „служебен абонамент" 1,8 млн. лв. „Софийски имоти" отчитат 930 000 лв. печал­ба. През 2006 г. дружество­то имаше 552 000 лв.


26.06.2008 г.

Триъгълникът на дрогата е между Руски паметник, НДК и Петте кьошета

Клада смени рязаните уши

Пожарът на "Шандор Петьофи" е първото подобно наказание
"Рано или късно трагедия щеше да се случи. Ако не беше пожар, то със сигурност щеше да е убийство. Жалко че невинното дете си отиде." От понеделник жителите на столичната централна улица "Шандор Петьофи" живеят с ужаса от пожара, който уби двама мъже и дете на 9 години. Майката на загиналото момче Цветомир - Диана Христова, бере душа с 60 на сто изгаряния, а мъж и жена успели да избягат от огнения ад през малко прозорче в задната част на къщата.
Дворът около дома, който е около декар, е известен като свърталище на наркомани, твърдят комшиите. Живеещите в къщата редовно газели спринцовки и обгорели хартии, докато влизали в сградата, която е в дъното на парцела.

"Имало е конфликт между наркоманите и живеещите в сградата. Една от работните версии е, че пожарът е умишлен, защото наркоманите и дилърите не искали да напуснат двора", заявиха вчера от столичната полиция.

Полицаи са разпитали подробно мъжа, с когото оцелялата жена е живеела на семейни начала - Димитър Генчев. В същото време пожарникарите откриха остатъци от бутилка с мирис на нафта. Те обаче още не били представили резултатите от експертизите за възникването на огъня на колегите си криминалисти, заявиха разследващи на случая. Според първоначалните данни пожарът се е развил много бързо, изгорели са само 30 квадрата, но отделеният въглероден окис е убил двамата мъже на горния етаж.

Ако пожарът е наркоотмъщение, то това се случва за първи път, категорични са полицейски експерти. В последните няколко години обаче те се нагледали на нови форми на силово притискане - от заливане с киселина до побои над директори на училища.

Наркодилърите търсят други форми, които се различават от отмъщенията на непослушни разпространители на ниско ниво или на шанаджии, които продават некачествена дрога или не се отчитат на наркоорганизацията, казват криминалисти. За тях запазени територии са рязането на уши или пребиването с бухалки.

Борбата с наркоразпространението е една от предизвестено загубените битки на МВР. "Знаем, че не можем да изтръгнем дрогата, можем само да ограничим размерите й", заяви в началото на годината вече пенсионираният директор на Столичната полиция Румен Стоянов. Новият директор Николай Янев обяви, че идва от района с най-много наркотици - "Люлин", и битката с дрогата става основен приоритет.

Триъгълникът между Руски паметник, НДК и Петте кьошета, където горя и пожарът в понеделник, също от години се слави като територия на наркодилъри. Като доказателство се сочат серията гангстерски убийства от 1993 г. насам на подозирани от полицията за трафик на дрога.

Първи паднаха на гранитните павета на Руски паметник двама араби. Бяха разстреляни брутално посред бял ден на метри от трамвайната спирка в посока центъра. И за двамата полицията имаше оперативни данни, че са се занимавали с дрога и че преди покушенията са имали срещи в отсрещния хотел "Родина". Според експерти двамата са извършители на убийството на трима полицаи в столичния жк "Надежда" през декември 1993 г.

Две и половина години по-късно 19-годишен младеж от квартала бе убит на ъгъла на ул. "Бузлуджа" и "Иван Рилски". Мястото е само на 20-ина метра по права линия от къщата, в която преди дни горяха след палеж 9-годишният Чочко, майка му и дядо му. Дни след убийството на младежа разследващи разкриха, че той бил дребен пласьор на дрога и най-вероятно не платил парите от получената стока. На отсрещния ъгъл от мястото на убийството по онова време се намираше "Мутренското". Така наричаха кафенето, в което от сутрин до вечер се излежаваха на плетени шезлонги яки мъже от наказателен отряд на бивша силова групировка.

През 2005 г. в отсечката на бул. "Скобелев" между Руски паметник и Петте кьошета бе брутално разстрелян в мерцедеса си 39-годишният бизнесмен Мартин Хасан Дойчев. На 20 януари 2007 г. в района на паметника бе прострелян с няколко куршума в гърдите 35-годишният Николай Танов.

За третото класиране в детските градини в Столичната община останаха около 1430 деца, съобщи Мария Минчева, шеф на дирекция "Образование". Родителите ще могат да запишат децата си до 27 юни. След това информационната система ще остане отворена и директорите на учебните заведения всяка седмица ще обявяват свободните бройки.

За софийските подлези се носят какви ли не легенди. От свърталища на наркомани, бездомници и пияници те са се превърнали в места със свои истории. Малки и големи знаят поне една случка с "обитател" на някое подземие, както и коя пиянска група къде се събира. За съжаление през последните години дори и пияниците и наркоманите отбягват подлезите, защото от "място за среща" те са се превърнали в декор на някой филм на ужасите.

Софийските подлези са изключително опасни. Всеки ден жертви на изкъртените стъпала и изпочупените парапети най-често стават възрастни хора и майки с деца. Слизането в подземието е изключително екстремно, тъй като никога не знаеш кога наглед добре изглеждащата плочка ще се окаже трамплин или дълбок ров. От друга страна, заклатушкаш ли се, невинаги има за какво да се хванеш, защото като в повечето подлези няма парапети. Е, на места може да бъде забелязано някое друго желязо, към което да посегнеш, но често то е омазано с нещо или е ръждясало.

Всеки ден на подлеза при Окръжна болница могат да бъдат забелязани десетки хора, които минават през изпитанията, които им предлагат софийските подземия. Подлезът е емблематичен - няма нито съоръжение за колички, нито парапет. Въпреки това се радва на честа посещаемост, защото почти не се срещат самоубийци, които да решат да пресекат оживеното „Цариградско шосе" и да прескочат мантинелата. Веднъж преминали през изпитанието на стръмните стълби, в подлеза намираме много магазини за дрехи, козметика и дори плод-зеленчук. Това е практиката у нас - подлезите, освен за улеснение на пешеходците, да се използват и за шопинг центрове. И в това се уверява абсолютно всеки софиянец или гост на столицата. В града почти няма подземие, в който да няма поне едно магазинче от веригата "За един и повече лева".

Необикновен и по своему уникален е и подлезът при столичното 22-ро СОУ "Г. С. Раковски" на кръстовището на булевард "Витоша" и "П. Р. Славейков". Ще попитате какво му е странното на него. Той е един от малкото недовършени или недобре проектирани за времето, в което е строен. Подлезът свързва само двата противоположни тротоара на ул. "Витоша" - от НДК към училището и от бул. "Витоша" към страната на моргата. По този начин, ако искате от НДК да стигнете до моргата, ще трябва да използвате както подлеза, така и кръстовището. Когато минете под улицата, ще видите няколко магазинчета, сред които и за цветя. От страната на моргата обаче от години много хора избягват да минават, тъй като неслучайно този участък се асоциира с болничното заведение в близост до него. Подлезът е охраняем, но често охрана няма. Миризмата, която се носи от него, може да причини световъртеж и спад на кръвното налягане. За това свидетелстват множеството трупове на кучета, плъхове и други животни. Буйната растителност при входа откъм бул. "П. Р. Славейков" е блокирала входа и излизането от подлеза често се оказва "Мисията невъзможна".

Аромат на мърша се носи и от подлеза на Централна жп гара още в момента, в който стъпите на някое от главозамайващо високите стълбища. Подземието преди години претърпя цялостен ремонт, но на пръв поглед изглежда сякаш не е пипано от векове. То бе конструирано така, че да събере множество магазини, кафенета, казина, бинго зали, аптеки и др. В момента обаче 80% от помещенията са празни и никой не иска да продава каквото и да било в тях. Причината за това е, че те вече са барикадирани от човешки и животински изпражнения. Подлезът е построен като лабиринт и именно това го прави примамлив за изпадналия в нужда субект, който може да се скрие зад всяко кюше, което му се изправи на пътя. След това може спокойно да продължи пътя си към перона или трамвайната спирка. И докато върви към тях, ще мине покрай типичната железопътна гледка: десетина мургави мъже са насядали край пластмасовите масички на кафенето до фонтана. Лакомо нагъват кебапчета и кюфтета на символична цена, а в близост до тях щъкат бездомни кучета.

Тук място си намира красивата водна каскада, която е построена на една от големите стени на подлеза при жп гарата. Тя сякаш залъгва софиянци и гостите на столицата, че подземието може и да се превърне в място, което да радва хората и да ги посреща с отворени обятия в големия град.

Един от вечните въпроси, свързани с подлеза при Централна жп гара, е това, как майки с колички и инвалиди успяват да се качат на популярното, романтично и все още евтино превозно средство - влака. Не става ясно как тези хора стигат от спирката на автобуса или трамвая до перона, тъй като долу няма нито рампи за колички, нито работещ асансьор.

Студентски неволи

Никой не си спомня кога за последно е преминавал през подлеза при Софийския университет. От години той е в ремонт заради новата метро станция, която ще изникне над него. Това сякаш беше причината малкото заведения и книжарницата там да бъдат закрити и хората да предпочитат улицата пред подлеза. Той за съжаление беше един от малкото запазени и много хора избираха него пред това, да чакат на объркания светофар. Сега обаче подлезът е поредното свърталище на бездомници, което вечер се превръща в едно от най-опасните места в центъра на София…

Затегнете коланите, приготвяме се за излитане. Тази мисъл минава през главата на всеки, който погледне от ниско стълбищата в подлеза на НДК. На хоризонта се изправят изключително високи, стръмни стъпала и парапет, който е за предпочитане да държите далеч от себе си. Преди няколко месеца металната му облицовка беше премахната по незнайни причини и сега вместо нажежено желязо имате на разположение изпочупени дървени дъски. А стълбите са изпитание и за най-опитните на цирковия манеж - счупените плочки са така добре замаскирани, че веднъж стъпите ли, трябва да имате много добре развит вестибуларен апарат, за да продължите напред.

Софиянци си спомнят как едно време в подлеза е имало табели, които да ориентират гостите на столицата. Сега, освен че такива не се виждат, заради огромното количество прах и мръсотия върху тях информацията е променяна многократно през годините. За щастие този факт вече е известен на мнозина и никой не разчита на знаците в подлеза, за да се ориентира из софийския лабиринт. Веднъж слезете ли в подземието, трябва да имате доверие само на интуицията и на шестото си чувство. Оглеждате се като на светофар - наляво, надясно, но и нагоре и надолу. Никой никога не знае кога от тавана ще падне нещо и ще го тръшне безпомощен на студените плочки. Рискът става най-голям, когато крайната цел е спирката на тролеите и трамваите в подлеза. От фонтаните и стълбите до там има само няколко метра, които обаче изглеждат като изпитание от филм за Индиана Джоунс. Лампите мигат, предизвестявайки апокалипсис, плочките хлопат, когато преминава трамваят, сякаш стените се затварят. Железата и кабелите, които се спускат от тавана, приличат на отровни змии, които искат да оплетат жертвата си. Всичко това - само ако посетите подлеза на НДК.

За милиони хора броденето из столицата е изключително екстремно изживяване. Зад всеки ъгъл те дебне желязо, зад всеки стълб - кабел. Всеки столичанин обаче с ръка на сърцето споделя, че адреналинът му се покачва най-много в момента, в който наближи кръстовище. Тази точка изправя човешкото същество пред тежък избор - дали да пресече на улицата и да се състезава с колите, или да рискува живота си, като мине през подлеза. Адреналинът се покачва стремглаво, сърцето тупти, тялото се поти, а в главата настъпват какви ли не страшни мисли. В един момент осъзнаваш, че изборът ти е предопределен и се насочваш към стръмните стълби, които те отвеждат в подземието.