Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение



страница8/9
Дата21.01.2017
Размер1.8 Mb.
#13203
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ВТОРА ЛЕКЦИЯ


Щутгарт, 21 февруари 1912 г.

Вчера говорихме по някои въпроси, засягащи човешката карма, но почти не направихме опит да ги разгледаме по такъв начин, че да можем да видим тяхната връзка с вътрешните процеси в човешката душа, бих казал така, че да можем да видим тяхната връзка с нещо познато. Беше обърнато внимание върху това, че човек би могъл да се опита да създаде определени неща в душевния си живот, с чиято помощ да предизвика определени преживявания в него, които би трябвало да го доведат до едно съвсем явно убеждение във верността на закона за кармата. Когато добавяме все повече такива въпроси към антропософските ни разглеждания, това въобще не е нещо случайно, а е свързано с желанието да научаваме все повече и повече неща за това как се отнася към живота и към цялостното човешко развитие това, което наричаме антропософия в истинския смисъл на думата. Човек несъмнено може да си създаде една най-малкото приблизително вярна представа за това, че ако един по-голям брой хора възприемат убеждението, стоящо в основата на едно такова разглеждане като вчерашното, човешкият живот все повече ще се променя. Животът трябва да се промени по определен начин вследствие на това, че хората, благодарение на проникването им с такива истини, се отнасят към живота по друг начин. И с помощта на това стигаме до изключително важния въпрос, който би трябвало да е един въпрос на съвест за тези хора, които се включват в антропософското движение, а именно: Какво всъщност превръща един съвременен човек в антропософ?

Когато човек се опита да отговори на този въпрос по съответния начин, много лесно може да се получи недоразумение, тъй като все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква външна организация. Не искам да кажа нищо против една такава външна организация, която трябва да е налице, за да бъде възможна грижата за антропософията във физическия план. Но важното е да си изясним това, че към една такава външна организация по принцип могат да принадлежат всички хора, които по честен и искрен начин имат дълбок интерес към въпросите на духовния живот и които искат да задълбочат своя мироглед в смисъла на едно такова движение за духовен живот. С това вече е казано, че от тези, които се присъединяват към една така описана организация, не би могло да се изисква спазване на догми или пък открито да се обявят за нейни привърженици. Друго нещо е обаче веднъж завинаги ясно да се обърне внимание на това какво всъщност прави от човека антропософ.

Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен свят, разбира се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата й мисия. Но в същинските антропософски кръгове трябва все пак да ни е ясно, че за антропософа има значение нещо много по-определено, много по-отявлено от простото убеждение в съществуването на духовния свят. Защото в крайна сметка това убеждение винаги е съществувало в кръговете, които не са настроени съвсем материалистически. Това, което превръща съвременния човек в антропософ, което по принцип все още не се съдържа например в теософията на Якоб Бьоме или на някой друг теософ от древността, е нещо, върху което от една страна нашата западноевропейска култура е работила с всички сили така, че именно тази работа се е превърнала в една от присъщите черти на стремежа на много хора. А от другата страна стои фактът, че това, което така специфично характеризира антропософа като такъв, най-често бива оспорвано и разглеждано като нещо глупаво от външното образование на хората.

Със сигурност с помощта на антропософията се запознаваме с много неща. Запознаваме се с развитието на човечеството, запознаваме се дори с развитието на земята и на нашата планетна система. Всички тези неща спадат към основните познания на стремящия се антропософ. Но това, което имам предвид като особено важно за антропософите от съвременността, е придобиването на убеждения по отношение на въпросите за прераждането и кармата. И начинът, по който хората ще придобият тези убеждения за прераждането и кармата, това как те ще намерят възможност да пренесат мислите за прераждането и кармата в обикновения живот, значително ще промени съвременния живот в бъдеще. Ще възникнат съвсем нови форми на живот и един съвсем различен съвместен живот между хората, при това такъв съвместен живот, който е необходим, за да не изпадне в упадък културата на човечеството, а да се развива напред, да следва един възходящ път. Такива съображения, такива вътрешни душевни преживявания като тези, които бяха изтъкнати вчера, по принцип може да направи всеки съвременен човек и ако притежава достатъчно енергия и активност, той ще стигне до едно вътрешно убеждение в реалността на прераждането и кармата. Обаче срещу това, което би трябвало да желае истинската антропософия, е изправен целият външен основен характер на нашата съвременна епоха.

Този основен характер на нашата съвременна епоха се проявява най-радикално може би в това, че човек все още има по-голям или по-малък интерес по отношение на централните въпроси, свързани с религията и с развитието на човека и света, а също така и с кармата и прераждането. Такива въпроси, които се разпростират върху отделните позитивни учения на различните религиозни вероизповедания да кажем във връзка с личността на Буда или на Христос, разискването на такива въпроси все още предизвиква широк интерес. Но този интерес все повече отслабва и замира. Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот. По същество това е твърде разбираемо. Човек се намира във външния живот, един има една, а друг друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата. Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго, освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.

Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което й носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили. И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т.н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице. Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки. Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.

Разбира се, не може да стане така, че всеки едва ли не да си мисли, че веднага ще се заеме във външния си живот с това, което научава за прераждането и кармата. Затова и дума не може да става. Но човек трябва да добие представа за това как прераждането и кармата би трябвало да се отразят на външния живот, така че да могат да станат негови ръководни сили.

Да вземем идеята за кармата, за това как действа тя през различните прераждания на човека. За целта, когато един човек се появява в света, трябва да погледнем на неговите способности и сили в крайна сметка като на резултат от причините, които той сам си е заложил в предишните си прераждания. Когато последователно осъществяваме тази идея, ние трябва да разглеждаме наистина всеки човек като един вид вътрешна загадка, като нещо, от което трябва да се разработи намиращото се в тъмните основи на предишните му инкарнации. Не само във възпитанието, а и в целия живот ще настъпи един значителен обрат, ако се погледне сериозно на идеята за кармата. И ако това се осъзнае, идеята за кармата ще се превърне от една просто теоретична идея в нещо, което действително трябва да навлезе в практическия живот, което наистина може да се превърне в нещо практично в живота.

Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата" и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено, съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост. Но той трябва да започне да допуска и възможността, че в организма на нашия световен ред като един нов зародиш започва да се развива това, което може и трябва да следва от признаването на идеята за прераждането и кармата.

От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения, да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние, в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си да се поставим на мястото, което заемаме. Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват. И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, което и да е това място.

И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота. Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.

Но всички тези стремления не си дават сметка за това, че този вид неудовлетвореност, която днес съществува в живота на много хора, се намира в многостранна връзка с цялостния ход на развитието на човечеството, че по принцип по начина, по който са се развили хората в минали времена, те са стигнали до такава карма, и че от взаимодействието на тези различни карми се е появило сегашното културно развитие на хората. И ако искаме да охарактеризираме това състояние на културата, трябва да кажем, че то се оказва във висша степен усложнено. Трябва също така да кажем, че това, което човекът върши, което изпълнява, е във все по-малка връзка с онова, което обича. И ако речем да преброим хората, които са принудени да извършват една необичана от тях дейност във външната си житейска позиция, техният брой със сигурност ще е далеч по-голям от броя на тези, които твърдят: Не мога да кажа нищо друго, освен че обичам външните си занимания, че те ме правят доволен и щастлив!

Наскоро чух, че един човек казал на свой приятел следните забележителни думи: Като разглеждам живота си в най-големи подробности, трябва да кажа, че ако трябваше да започна същия този живот отначало и ако имах възможността да го изживея както искам, щях да правя точно същото, което правя и до днес. На това неговият приятел му отвърнал: Тогава ти принадлежиш към хората, които се срещат най-рядко днес. Вероятно този човек е прав по отношение на повечето хора. Не са много нашите съвременници, които биха твърдели, че ако имат тази възможност, биха започнали живота си отново и отново биха изживели всичко, което той им е донесъл като радости, страдания, удари на съдбата и трудности, че биха били доволни, ако той отново им предложи точно същото. Не може да се каже, че изложеният факт, а именно че в настоящето има толкова малко хора, които биха поели отново настоящата си карма с всичките й подробности, не е във връзка с всичко онова, довело до днешното културно състояние на човечеството. Животът ни много се е усложнил, но е станал такъв благодарение на най-различните карми на отделните хора, които днес живеят на земята. Това несъмнено е така. За този, който дори само малко прозира в хода на развитието на човечеството, нещата изобщо не стоят така, че в бъдеще да можем да се озовем в един живот, който да бъде по-малко сложен. Напротив, животът ще става все по-усложнен и по-усложнен!

Външният живот ще става все по-усложнен, дори и ако в бъдеще повечето човешки дейности започнат да се изпълняват от машини: Живот, който да ощастливява хората във физическата инкарнация, ще бъде възможен във все по-малка степен, освен ако не се появят едни съвсем други условия, различни от тези, които са налице в нашата култура. А тези други условия трябва да са такива, които се получават в следствие от проникването на човешката душа с истината за прераждането и кармата.

Посредством тази истина човек ще разбере, че с усложняването на външната култура паралелно ще започне и нещо съвсем различно. Какво е необходимо, за да могат хората все повече да се проникват от истината за прераждането и кармата? Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?

Какво е било необходимо, за да може системата на Коперник да завладее душите? С тази планетна система на Коперник нещата стоят по един много специфичен начин. Не искам да говоря за нея, а само за проявата й в света. Само помислете, че тази Коперникова планетна система е измислена от един християнски каноник и че Коперник е могъл да мисли за нея по такъв начин, че да посвети на папата своя труд, в който е разработил планетната си система. Той е могъл да вярва, че това, което е измислил, е напълно в смисъла на християнството. Имало ли е тогава доказателство за идеите на Коперник? Не, никой не е могъл да ги докаже. И въпреки това, помислете си за скоростта, с която те са се настанили в човешките умове! Кога за първи път са могли да бъдат доказани? Доколкото изобщо е така, това става доказуемо едва от петдесетте години на 19-ти век насам, едва след опита с махалото на Фуко. По-рано не е съществувало доказателство за това, че земята се върти. Безсмислица е да се твърди, че Коперник е можел да докаже това, което е прозрял и изложил като хипотеза; същото се отнася и за твърдението, че земята се върти около оста си.

Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята, и че когато едно дълго махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла. Този опит, който всъщност е първото доказателство за това, че земята се движи, е направен едва през 19-ти век. По-рано не е съществувала възможност да се гледа на Коперниковата система по друг начин, освен като на хипотеза. При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г. Едва през 1822 г. трудът, в който е разработена неговата система, е изваден от черния списък. Следователно той е изваден от списъка, преди да бъде намерено истинско доказателство за възгледите на Коперник. Силата на импулса, с който Коперниковата планетна система се е настанила в човешката душа, е накарала дори Църквата да признае идеите на Коперник за нещо, което не представлява ерес.

За мен винаги е бил силно показателен фактът, че когато бях малко момче, учението за земното въртене ми бе изнесено първо от един пастор, а не от някой учител. И така, кой ще се усъмни в това, че идеите на Коперник са се загнездили дори в детската душа? Сега обаче не бихме искали да говорим за това дали те са истина или заблуда.

И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник. И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа. С това, разбира се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма. Човек трябва да има разбиране за тези неща.

Не случайно разгледах Коперниковата система. От това, на което тя дължи своя успех, можем да научим какво би могло да донесе успех на идеите за прераждането и кармата. На какво се дължи изключително бързото разпространение на Коперниковата система? Сега ще ви кажа нещо страшно еретично, нещо звучащо направо ужасно за съвременния човек. Но става дума тъкмо за това антропософията да бъде приета от антропософите толкова на сериозно, колкото сериозно е било прието християнството по време на неговото възникване от първите християни, които също са се били противопоставили на тогава съществуващото. Ако антропософията не бъде възприета дотолкова сериозно от нейните последователи, тя няма да може да даде на човечеството това, което трябва да му бъде дадено.

Следователно трябва да кажа нещо ужасно и то се състои в следното: Коперниковата система, тази, която днес хората изучават като планетната система на Коперник, на която действително не могат да се отрекат голямата й заслуга и следователно значението й като културен феномен от първостепенно значение, е могла да навлезе в човешката душа благодарение на това, че човекът е могъл да стане достатъчно повърхностен, за да се превърне в неин привърженик. Повърхностността и външната проява спомагат за това да се оставим Коперник по-бързо да ни убеди. С това не искам да кажа, че трябва да се омаловажи значението на Коперник за човечеството. Не, но можем да кажем, че човек трябва да не е особено дълбоко мислещ, трябва да не се задълбочава много-много, а да си представя само външната страна на нещата, за да стане привърженик на Коперник. И действително, високата степен на загуба на задълбоченост на човешката душа е спомогнала за това хората да могат да открият такива тривиални закони като тези, които намираме в съвременните монистични книги, в които с едно известно въодушевление се твърди: Земята, която хората населяват, е просто прашинка във всемира, наравно с другите светове. Това е една тривиална тирада поради простата причина, че тъй като тази прашинка във всичките й подробности засяга човека, а другите неща, които се намират във вселената и с които земята трябва да бъде сравнявана, го касаят твърде малко. Развитието на човечеството трябваше да достигне до една повърхностност, за да може толкова бързо да стане в състояние да приеме Коперниковата система.

Какво обаче трябва да направи човечеството, за да приеме учението за прераждането и кармата? Това учение трябва да пожъне успех много по-бързо, ако човечеството не желае да посрещне своя упадък. Но какво е необходимо, за да навлезе то в детската душа?

Загубата на дълбочина бе необходима на Коперниковата система, а за възприемането на истината за прераждането и кармата е необходимо задълбочаване една способност да се взимат на сериозно такива неща, за които говорихме вчера, една способност за навлизане във вътрешно-душевните изживявания, в интимните пластове на душата, в такива неща, които всяка душа трябва да изживее в дълбочинните вътрешни основи на собствената си същност. Това, което е последвало от Коперниковата система за съвременната култура, днес се излага навсякъде във всички научно-популярни съобщения и като едно от специалните последствия от нея виждаме, че всичко това може да се представи на хората също и в схематични изображения, както и на кинематографически записи. Ето това характеризира огромната повърхностност на тази култура.

За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, които действат в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.

Но хората днес по принцип разбират все още твърде малко от отделните закони на кармата. Това можем ясно да видим, съдейки по повтаряните отново и отново във външната култура неща. Кой днес в качеството си на просветен от външната култура не би смятал, че човечеството е надмогнало своята детска възраст, когато е вярвало, и е навлязло в зряла възраст, в която може вече да знае. Такива изказвания биват постоянно пропагандирани и произлизат от това, което заслепява хората отвън, което обаче не би трябвало никога да заслепява антропософите, а именно, че знанието щяло да замени вярата.

Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, той се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ? Защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове? Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящето им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт: Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от тук присъстващите, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, тогава откриваме това е един толкова загадъчен факт слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.

Помислете си как се променя цялото възприятие на живота, когато човек вдигне поглед от това, което изживява в непосредственото настояще, и го насочи към онова, което изживява човешката индивидуалност по времето на прехода през различните си прераждания!



Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другия жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Така както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Така както човек в последователните си прераждания често сме подчертавали това сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ и друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване. Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т.е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае, какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва. Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност. В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.

Би могло да изглежда така но моля, не разбирайте това погрешно, като че ли проповядваме безсърдечие. Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти! И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди. Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието. Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.

От друга страна трябва да подчертаем, че живеем в такова време, в такава културна епоха, в които безкрайно много се разточителства тъкмо с всеотдайната жертвоготовност. Въпреки че навсякъде е разпространено безсърдечие, съществува и извънредно голямо разточителство на любов и жертвоготовност. Това не трябва да бъде погрешно разбирано, а трябва да сме наясно, че когато любовта не се явява чрез мъдрия житейски опит, с мъдро познаване на съответните обстоятелства, тя може да се окаже на едно много неправилно място и може в по-голяма степен да навреди, отколкото да служи на хората.

Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие. Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.

И все пак става така, че в живота помъдряваме най-много от това, в което сме сгрешили. Учим се от това, в което сме сгрешили. Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.

А особено безсмислено е за онези, които смятат, че след преминаването през портата на смъртта всичко свършва. Каква сила, каква енергия и увереност в живота щяха да получат хората, ако знаеха, че ще могат да оползотворят в един нов живот силата, която привидно се изгубва! Съвременната култура е такава, каквато е, защото за тази култура е натрупано извънредно малко от предишните инкарнации на хората. Действително, душите са обеднели в следващите една след друга инкарнации. Откъде идва това, че душите обедняват?

Да отправим поглед към онези древни времена, които отстоят преди мистерията на Голгота. Тогава все още е съществувало едно древно ясновидство, все още са били на разположение магическите сили на волята. Така е било чак до началото на християнската епоха. Но това, което е навлизало от висшите светове през последните години от древното ясновидство, е било само злото, демоническото. Навсякъде в Евангелията се споменава за демонически натури в обкръжението на Христос. Това, което е съществувало в древните времена в човешките души като първична връзка с божествено-духовните сили и същества, се е изгубило за душите. Тогава в човечеството навлиза Христос. Хората, които живеят сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма. Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш то има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота. На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване. Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма. И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели. Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.

Когато християнството се е разпространило в Южна Европа, като е било заимствано от северните народи, тези народи са притежавали инстинктивна сила. Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-богата и все по-задълбочена, като същевременно гледа към бъдещето. Човешките души са преминали през по-слаби инкарнации християнството ги е подкрепило отначало само външно. Сега е настъпило времето, когато те трябва да станат вътрешно силни и крепки. Затова в бъдеще ще има твърде малко значение какво ще прави душата във външния живот. Тогава ще се касае за това тя да намери себе си, да се задълбочи, да придобие представа за това как вътрешният живот се пренася във външния, как земната мисия може да се проникне с това, което човек придобива като съзнание, като крепка душевна глъбина посредством изпълване с истините за прераждането и кармата.

Дори и да се направи само едно скромно начало за навлизането на идеите за прераждането и кармата в живота, тези скромни начални опити са от огромно значение. Колкото повече започваме да преценяваме хората според вътрешните им способности, да задълбочаваме живота, толкова повече даваме път на това, което трябва да бъде основният характер на бъдещето човечество. Външният живот става все по-усложнен, това не може да бъде възпряно, но душите ще се намерят в душевните си глъбини. Външно погледнато отделният човек може да извършва една или друга дейност, която е вътрешно добро за душата, това ще събере отделните души в антропософския живот и ще им помогне да работят така, че този антропософски живот да може все повече да се влива във външната култура. Знаем, че когато душата намери своята истина в антропософията, укрепва цялостният външен живот за това се събират хора от всякакви външни житейски направления, с всякакви професии и характери. Душата на външното културно движение сама се сътворява чрез това, което може да дойде от антропософията: одушевяване на външния живот. За да може да настъпи това, в душата първо трябва да навлезе съзнанието за важния закон на кармата. Колкото повече пристъпваме към бъдещето, толкова повече отделните хора трябва да могат да почувстват в себе си едно одушевяване на целия живот.

Ръководенето на живота посредством външните закони и външните институции става толкова сложно, че хората вече няма да могат да се справят. Затова пък чрез проникването на закона на кармата в душата ще се оживи знанието за това какво трябва да правят хората, за да намерят чрез самите себе си своя път в света. Това те ще намерят най-добре там, където нещата се регулират от вътрешния душевен живот. В живота имаме такива неща, при които ни върви като по вода, тъй като следваме вътрешния си инстинкт, който ни води сигурно. Едно такова нещо е например ходенето по улицата. Все още никому не е предписано да се отклони от едната или от другата страна на тротоара. И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане, само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.

Не случайно исках да ви изнеса такива лекции като вчерашната и днешната. Не става въпрос толкова за това, което се казва то може да се каже и по друг начин. Казаното вчера и днес не е от най-голямо значение. Важно обаче ми се струва това, тези, които се обявяват за последователи на антропософското културно движение, да се проникнат от идеите за прераждането и кармата, така че да придобият съзнание за това как може да се промени животът, ако във всяка човешка душа е налице съзнанието за прераждане и карма.

Защото съвременното културно движение се е формирало с изключване на идеите за прераждането и кармата. И това е значителното, което ще настъпи с помощта на антропософията, че тези неща сега действително ще обгърнат живота, ще проникнат културата и по този начин съществено ще ги преобразят.

По същия начин както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание, към онзи, който казва: Не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща - така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата. И ако тези два феномена не са изиграли никаква роля за възникването на съвременната култура като всеобща мисъл на човечеството, тогава при всички култури на бъдещето тези идеи ще играят първостепенна роля!

В съзнанието на антропософа трябва да живее усещането, че съдейства за създаването на една нова култура. Това усещане, това чувство за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират. Хората, които ще се сплотят от тези убеждения, могат да се съберат само чрез антропософията.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница