Ga-94 рудолф щайнер космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията в свръзка с Йоановото Евангелие

Физическият свят ни обгръща в тесния промеждутък на материално съществуване между раждането и смъртта. Между две поредни инкарнации ние живеем и се движим в астралния и деваканичния свят. Ядката на човешкото същество е неизменна, превъплъщаваща се непрекъснато, но не и вечно. Ритъмът на въплъщението и превъплъщението има начало, ще има и край. Човекът идва отдругаде и ще премине в това другаде.

Астралният свят не е място, а състояние, условие на съществуване. То ни обкръжава и ние сме потопени в него докато живеем на Земята. Ние живеем в него като същества, родени слепи, които се ръководят от докосването. Ако след операция за тях се открие погледът, те виждат за пръв път формите и цветовете, от които винаги са били обкръжени.

Така и астралният свят се отваря за ясновидския поглед. Той е друго състояние на съзнанието. В Гьотевите научни трудове има един чудесен пасаж върху същността на светлината като езика на природата:

“Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абстрактно. Впечатленията, които можем да възприемем, и една пълна история на тези впечатления фактически биха определили достатъчно естеството на самото нещо. Ние бихме се опитали напразно да опишем характера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за характера му.

Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина. Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.

Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.

И така сякаш се изкачваме по скалата на битието, Природата говори на сетивата – на познати, неразбрани и неизвестни сетива: така тя говори със себе си и с нас по хиляди начини. За внимателния наблюдател, който никъде не е мъртъв или тих, тя има таен представител дори и в твърдата материя, в метала, най-малките парчета от който ни казват какво преминава през цялата маса.”(“Теория на цветовете”, предговор).

Нека се постараем да формираме някаква представа за астралния свят. Ние трябва да се пригодим към съвсем различен начин на виждане. Първоначално, всичко е объркващо и хаотично.

Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим. По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.

Друг резултат от това обърнато разкриване на нещата в астралния свят е, че това учи човека да познава себе си. Чувствата и страстите са изразени в растителни и животински форми. Когато човек започва да вижда своите страсти в астралния свят, той ги вижда в животински форми. Тези форми произлизат от самия него, но той ги вижда сякаш те го нападат. Това е така, защото собственото му същество бива обективизирано – в противен случай той не би могъл да види себе си. Така само в астралния свят човек може да се научи на истинско себепознание, съзерцавайки образите на своите страсти в животинските форми, които се нахвърлят върху него. Чувството на омраза, изпитвана към друго същество, се явява като атакуващ демон.

Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от животни и заплашващи ги същества. Страдащите виждат огледалните образи на собствените си емоции и страсти.

При истинското посвещение не възниква никакво физическо смущение, но преждевременното и внезапно пробляване на астралния свят може да доведе до лудост. При ясновидството човек е освободен от физическото си тяло. Оттук идват и опасностите, които могат да застрашат ума и мозъка на онзи, който опитва този вид обучение без да бъде абсолютно балансиран.

Розенкройцерското посвещение включва дисциплина, която е насочена към това да направи човека обективен за самия себе си, да породи, така да се каже, обективно разочарование. Ние трябва да започнем да виждаме себе си обективно. Тази външна персонификация на себето прави възможно за астралното тяло да отиде отвъд физическото тяло.

Какво се случва в момента на смъртта? След смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло. Единствено трупът остава във физическия свят. Кратко време след смъртта етерното и астралното тяло са обединени. Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.

Тогава астралното тяло съдържа всички желания, породени от живота и които, лишени от физическото тяло, няма начин да бъдат задоволени. Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището. Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта. Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси. Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.

Сега душата започва да преживява изминалия живот в обратен ред, започвайки със смъртта и връщайки се към раждането. Едва след като животът бъде преживян в този пречистващ огън до точката на раждането, душата е готова да премине в духовния свят – в Девакана. Такъв е смисълът на Христовите думи към Неговите ученици: “Истина, истина ви казвам, докато не станете като деца, не можете да влезете в царството на Небесата.”

Когато слиза за земно въплъщение, човекът бива тласкан от желание. Не напразно в човека се ражда желанието за Земята. Целта и смисълът е в онова, което той трябва да научи.

Ние се учим чрез всичките си изживявания и те обогатяват запаса ни от познание. Но за да може човекът да се учи на Земята, той трябва да бъде съблазнен, привлечен от удоволствието.

Когато душата изживява миналия живот в астралния свят след смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване. Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади.

Такова е пречистването на индийската Камалока, или “поглъщащ огън”. Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло. Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота.

В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.

По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга “Отвъд Доброто и Злото”, Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.

Смътният, сънищен живот на много медиуми е аналогично явление. Медиумът неизбежно губи своята ориентация между тези два различни свята и е неспособен да различава правилното от погрешното.

Лъжата във физическия свят става фактор за разрушение в астралния свят. Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед “не убивай” може следователно да бъде преведена като “не лъжи” по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия. Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.

Белият магьосник би предал на другите души духовния живот, който носи в себе си. Черният магьосник има желание да убива, да създава празнота около себе си в астралния свят, защото тази празнота му дава поле, в което могат да се развихрят егоистичните му желания. Той се нуждае от силата, която придобива вземайки жизнената сила на всичко, което живее, с други думи, убивайки го.

Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен. По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа. В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията. Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на докторите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите органи и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.

Познанието за живота в астралния свят ни отвежда до заключение от основна важност, а именно че физическият свят е продукт на астралния свят.

Епидемиите, избухнали особено в Средните векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.

Всичко, което изхвърляме от себе си в астралния свят, в бъдещите времена ще се появи отново по някое време на физически план. Онова което посеем в астралния свят, ще пожънем на Земята в бъдещите времена. Днес ние жънем плодовете на тесногръдите, материалистични мисли, разпръснати от нашите предци в астралния свят.

Това ще ни накара да осъзнаем колко съществено е да изхранваме себе си с окултни истини. Ако науката приеме истините на окултизма – първоначално само като хипотези – самият свят ще се промени. Материализмът е хвърлил човека в такива дълбини, че е необходима мощна концентрация на сили, за да бъдде той издигнат отново. Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата.

Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт. Нервните бури, които изтощават човека, имат своя произход в астралния свят.

По тази причина окултните братства решиха да демонстрират и разкрият скритите истини. Защото човечеството преминава през криза и трябва да му бъде помогнато да си възвърне здравето и равновесието. Само благодарение на духовността може да възстановено това здраве и равновесие.

Окултистът никога няма да мечтае за налагане на догми. Той е човек, който казва какво е видял и проверил в астралния и духовния свят или какво му е било разкрито от надеждни и заслужаващи доверие учители. Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.

Тук ние ще разгледаме човека като астрално същество, както той се разкрива на ясновидското виждане. Астралното същество на човека включва целия свят на чувствата, страстите, емоциите и импулсите на душата. За вътрешния поглед те са превърнати във форми и цветове. Самото астрално тяло е облакообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека. Ние можем да я възприемаме отвътре.

В човека като физическо същество, ние трябва да разглеждаме субстанцията и формата на тялото. Физическата субстанция се променя в течение на седем години, но формата остава. Зад субстанцията е конструктивният, изграждащ принцип етерното тяло. Ние, по обикновения начин, не го възприемаме; ние виждаме само неговата завършена работа във физическото тяло. Сетивното око само вижда онова, което е завършено, но не и онова, което е в процес на ставане.

Противоположно на това е случаят, когато сме способни да виждаме астралното тяло – т.е. собственото ни астрално тяло. Ние ставаме съзнателни за него отвътре чрез своите желания и различни душевни вълнения.

Ясновидството се състои в научаване да виждаш отвън това, което в обичайния живот се чувства отвътре. Чувствата, желанията и мислите тогава стават живи и видими форми, съставлящи аурата около физическата обвивка.

Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат. Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък. Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.

Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие. Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.

Астралните органи за възприятие са наречени в окултизма “лотосови цветове” (свещените колела, чакри) Лотусовият цвят с шест листа се намира в областта на ларингса. В най-древни времена този лотосов цвят се въртеше отдясно наляво – т.е. по посока, обратна на часовниковата стрелка. В днешния човек този лотосов цвят е спрял да се върти. В ясновидеца той започва да се движи в обратна посока – отляво надясно. В миналите времена осем от шестнайсетте листа бяха видими, останалите неразвити. За в бъдеще те всички ще бъдат видими, защото първите осем са резултат на действията на несъзнателното посвещение, другите осем – на съзнателното посвещение, постигнато благодарение на личните усилия. Осемте нови листа съответстват на Блаженствата на Христос.

Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.

Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.

Тази истина лежи в основата на ритуалите и церемониите на различните религии. Чрез обредите и култовете, основани от ясновидци, говори Божествена мъдрост. Чрез тях астралният свят се изразява във физическия свят. Като един вид отражение, обредът представлява случващото се във висшите светове. Този факт се появява отново в масонските ритуали и в определени азиатски религии. При раждането на една религия Посветеният дава основите, на които се изграждат ритуалите на външния култ. С напредъка на еволюцията обредът – живата картина на духовния свят – започва да клони към областта на изкуството. Изкуството също идва от астралния свят; обредът става красота. Това започва да се случва особено по време на гръцката цивилизация. Изкуството е астрално събитие, причината на което е била забравена.

Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция. В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.

Зенитът на земния живот на човека се достига около 35 години. Защо това е така? Защо Данте започна своето пътуване на възраст от 35 години, средната точка на човешкия живот? До този момент активността на човека е била съсредоточена в развитието на физическото тяло, но сега той може да започне своето издигане в духовните светове и да приложи силите си за развиването на ясновидство. Данте стана ясновидец на 35 години. Това е възрастта, когато физическите сили спират да пречат на проникването на Духа; освободени от тялото, същите тези сили могат да бъдат преобразувани в ясновидски способности. Тук ние се докосваме до една дълбока мистерия: законът за преобразуването на органите. В преобразуването на органите се състои еволюцията на човека. Най-висшето в него е продукт на онова, което някога е било най-низше и е било преобразувано.

По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.

В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.

Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св. Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен. Така в ход на своята еволюция човекът се е разделил на низша и висша природа.

В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията. Това разделение е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.

Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.

Гледайки отгоре надолу главата и половите органи, човекът е синтезиран и един. Всичко това е продукт на миналото. Вляво и вдясно той е симетричен, представящ настоящето и бъдещето. Тези две симетрични части обаче нямат еднаква стойност. Защо обикновено човек има за силна ръка дясната? Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впоследствие да атрофира. Лявата ръка ще остане, когато двете “крила” на челото бъдат развити. Сърцето ще бъде мозъкът на гръдния кош – един орган на познанието.

Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.

Настоящите органи за възпроизвеждане ще атрофират заедно с дясната страна и дясната ръка. Човекът ще ражда своите себеподобни от силите на словото; неговото слово ще формира ефирни тела като неговото собствено.

Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека. След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото. След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.

Деваканичният свят е състояние или условие на съществуване. Той ни обкръжава дори и в земния живот, но ние не го възприемаме. С цел, по пътя на аналогията, да разберем деваканичното съществуване и неговите функции в земния и космическия живот, ще бъде най-добре да започнем с разглеждане на състоянието на съня.

За огромното мнозинство човешки същества сънят е състояние, пълно със загадки. По време на сън етерното тяло на човека остава с физическото тяло и продължава своите вегетативни, възстановителни функции, а астралното тяло и издивидуалният Аз напускат спящото тяло и водят независимо съществуване.