Гангстер вилнее в Института по социология

Гангстер вилнее в Института по социология

- В социологията има една знаменита теорема на Томас, с която можем да си послужим. Тези, които вземат важни решения за националното образование и националната наука, ако не могат да дефинират адекватно ситуацията в момента, смисълът ще се загуби. А ситуацията, в която днес се намираме, е абсолютно безпрецедентна за нашето общество. Това е първото. Второ, всяка реформа е изключително болезнена. И дилема “за” и “против” науката, “за” и “против” БАН е фалшива дилема. Дори бих използвал метафората “дилема с три четвърти мозък”. Т.е. една четвъртинка или липсва, или не функционира. Защото, ако в едно общество има хора, които са против науката, това общество е загубено.

- Метафората “феодални старци” не е генерализиращо понятие. Това не означава някакви възрастни хора, а е начин на мислене и поведение. Означава способни ли сме ние да разберем предизвикателствата и да направим необходимата реформа, която е необходима, за да постигнем по-високо качество на науката и на образованието. Защото в БАН, освен някакви съкращения на вълни и мерки за оцеляване, реформа не е правена.

- Акад. Никола Съботинов и част от ръководството, между които и акад. Хаджитодоров заслужават адмирации за предизвикването на оценката, която беше извършена. Това е смел ход. Друг е въпросът доколко той ще се превърне в основа за необходими промени.

- Реформата, която предстои, трябва да бъде не реформа-разгром, а реформа в името на голямото качество. Защо настоявам за това? Защото обществото на знанието не е фантасмагория, а е перспектива, която няма алтернатива. Най-важното днес е как да направим така, че водещите учени в дадена област да се чувстват уютно и спокойно, за да разгръщат своя творчески потенциал и да водят другите след себе си. Защото никъде по света учените не са всички на еднакво ниво и това е нормално. Въпросът е малцинството на тези, които наистина са най-ефективни, да не се чувстват като безгласни.

- И министърът на образованието Сергей Игнатов, и председателят на Академията акад. Съботинов имат нужда от подкрепа. В същото време не трябва да се смята, че реформата в националната наука и образование е въпрос на администрация отвън. Преди всичко това трябва да стане с разгръщане на активността отвътре. За съжаление в Академията толкова зле са се сложили отношенията, че от там не може да се очаква самостоятелно решение. Трябва да има и външно подпомагане. В рамките на БАН трябва да бъдат подкрепяни такива хора като акад. Никола Съботинов, акад. Никола Хаджитодоров и др. Онези, които повтарят шаблони и поставят фалшивата дилема - кой е “против” и кой е “за”, като че ли не са разбрали какво се случва в света. Не случайно повечето хора в БАН предпочитат да си затварят очите. За жалост витае и страх, който се поддържа по различен начин. Това е непоносимо. А който се осмели да критикува, го обвиняват, че плюе по Академията.

- Тази петиция е по повод фактическото ликвидиране на Института по социология. Не мога да бъда безразличен, дори се чувствам лично засегнат. Още повече, че е добре да си припомним каква е била съдбата на националната социология в други времена. Как всъщност е изграден институтът, как поколения социолози са водили битки, за които са ни завиждали другите соцстрани. Когато след 1944 г. са закрили института, също са имали аргументи. Винаги има някакви аргументи. А това е единственият институт за фундаментални изследвания. Така че това закриване ще е удар срещу националната социология. А цялата работа, за това, което става днес, се дължи на две фигури, които имат мракобесна роля.

- Настоящият директор на Института по социология е гангстер. Защо? Защото той в собствения си директорски кабинет е блъскал и ритал предшественичката си. Това е човек, който на научен съвет се аргументира, като хвърля по професори предмети и като псува. Това звучи фантасмагорично. Той, разбира се, е подкрепян от друг много популярен социолог.

- Имам предвид директора на института проф. Димитър Димитров и заместника му Атанас Атанасов. Когато Атанасов беше инсталиран за член-кореспондент, а известно е, че той е един от най-посредствените, беше унизена цялата социологическа общност. Това, че има и други такива академици и член-кореспонденти, е друга тема. Самото им избиране е нещо, което стои зад булото на неизвестността и никой не знае как и какво става там. Тази тема мен въобще не ме интересува, но чрез подмазвачеството си Атанасов стана зам.-председател на БАН. Той е и човекът, който участва в погрома на Института по социология. Стига се дотам Атанасов и Димитров да се нахвърлят върху председателя на научния съвет - една жена извънредно почтена. И то за това, че в научния съвет се поставя въпросът да се обсъди международната оценка на института. Всичкото това е последвано от серия заповеди за дисциплинарно уволнение на най-способните членове на научния съвет.

- Аз не преувеличавам. Мога поименно да посоча заповедите, които Димитров издава в навечерието на Коледа за дисциплинарно уволнение на хора, защото имат по-различно мнение от неговото. Като ви говоря тези неща, сам не мога да разбера къде се намирам. Потърпевшите, повтарям - най-добрите в института, връчват преди новогодишните празници в ръководството на БАН жалба за безобразията в Института по социология. Днес сме 21 януари. От тогава до сега няма абсолютно никакъв отговор?

- И аз се питам? Между другото всички те бяха готови да водят дела и щяха да съдят Димитров, защото не може току така да се уволни професор или старши научен сътрудник. Питам се с кого имаме работа? Това ли са учените ни? Защо няма реакция от БАН? След като ръководството на Академията е информирано, не трябваше ли незабавно да бъде отстранен директорът и този, който е инсталиран като зам.-директор? Докога ще се толерират безобразия и гангстерско поведение? Този Картаген трябва да бъде разрушен!

- Тези учени, които са направили петиция, са убедени, че както в института по социология, така и в другите институти трябва да се прави реформа. Но как да стане това? Защото едно от задължителните условия е хората да могат свободно да изказват мнението си. Човек, който не е свободен, не може да се занимава с наука. Това е първото условие. Да, въпросът за заплатите е съществен. Но още по-мъчителна е тази ситуация за истинския учен, който не е революционер. Ученият е социално уязвим. Той е човек на лабораторията, на библиотеката, на къртовската работа. За него е по-важно това, което прави, да има смисъл, мотив и признание.