Ген. Симеон Симеонов – избран за зам председател на секция “Астронавтика”, по-късно бад; инж. Георги Аспарухов
Изтегляне 85.28 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Бойчо Младенов
- Ницо Ликов
- Спогодбата за създаване на международната система и организация за космически връзки “ ИНТЕРСПУТНИК ”
- COSPAR
- 60 години БЪЛГАРСКО АСТРОНАВТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (БАД) (1957-2017)
- БЪЛГАРСКОТО АСТРОНАВТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (БАД)
| астроном, вицепрезидент на МАФ (1961-1963 г.); основава през 1957г. Централната станция при БАН за наблюдение на изкуствени спътници на Земята; основател и пръв директор на Секцията по астрономия към БАН през 1958 г. и на Националната астрономическа обсерватория “Рожен”; научни интереси – изследване на слънчевите затъмнения и на космически обекти, най-вече на Луната; един от кратерите на Луната носи неговото име;
проф.Никола Калицин (1918-1970) – избран за зам.-председател; световно известен български учен-физик, работил върху теорията на елементарните частици и на атомното ядро, теорията на движението на спътниците и ракетите и теорията на относителността; ген.Симеон Симеонов – избран за зам.-председател на секция “Астронавтика”, по-късно БАД; инж.Георги Аспарухов (1919-2006) – инициатор за създаването на БАД; автор на редица книги по въпросите на ракетно-космическата техника; п-к д-р Кирил Златарев – известен със своите изследвания по психология на летците; Дочо Харалампиев – началник на Софийския аероклуб, когато се създава БАД; работи в БГА до 1987 г. Сред основателите на БАД са още: ген. Дечев, Н. Пашов, инж. Райчев, Л. Миланов, А. Стригачев, М. Михайлов, А. Младенов, д-р Кирил Захариев, д-р Кирил Георгиев, ген. Николай Георгиев, доц. Малина Попова, Милан Миланов (журналист в Радио София), Калин Тоев (безмоторен летец), Пенка Вълчанова (безмоторен летец), доц. Николай Колев, инж. Димитър Филипов, Бойчо Младенов, Цочо Зюмбюлски общо 31 души. Председатели на БАД, след акад.Н.Бонев, са били: акад. Кирил Серафимов (1932-1993) председател на БАД (1978-1987 г. и 1990-1993 г.); член на президиума на БАН и научен секретар на БАН; изследовател в областта на физика на йоносферата, космическо уредостроене, физика на космоса; директор на ЦЛКИ-БАН2 от създаването й през 1974 г. до 1986 г. (прераснала в ИКИ-БАН3), 6 ръководител на българското участие в космическите изследвания със спътниците “Космос”, “Интеркосмос”1,8,12,14,19,24 и на тежките геофизични ракети “Вертикал”3, 4, 6, 7 и “Кентавър”1, 2; инициатор и ръководител на космическата програма “БЪЛГАРИЯ1300” (спътниците “Интеркосмос България1300” и “МетеорПрирода”; постоянен представител на България, след акад. Л.Кръстанов, в Комитета за мирно използване на космическото пространство към ООН; ген. д-р Георги Иванов председател на БАД (1987-1990г.).; първият български космонавт, летял на космическия кораб “Союз-33” през 1979 г.; проф. Александър Симеонов председател на БАД (1993-1997г.) и дългогодишен зам.-председател (1997-2005г.); с изключителен принос за възстановяване единството на дружеството през 2005 г., след тежка криза вследствие опитите за обсебването му от негови бивши членове; научни интереси: механика на летателните апарати (ЛА), оптимизиране на траекториите на движение на ЛА; акад. Димитър Мишев (1933-2003) председател на БАД (1997-2003г.); вицепрезидент на МАФ (1981-1983 г.); известен със своите трудове в областта на методите, системите и апаратите за аерокосмически дистанционни изследвания на Земята; основател и пръв директор на ЦЛСЗВ-БАН4 (1993г.). чл.-кор.проф. Петър Гецов настоящ председател на УС на БАД; директор на ИКИ-БАН и ръководител на секция “Аерокосмически системи за управление”; член на Международната академия за технологични науки, на New York Academy of Sciences, на Президиума на Международната академия “HomoPerfectus Integralis“, на Научно-координационен център по глобални промени към БАН. Сред дългогодишните членовете на БАД, допринесли със своите знания и умения за развитието на космическите изследвания в България и за успешната дейност на дружеството, са: ген.д-р Александър Александров вторият български космонавт, летял и работил на пилотируемата орбитална станция “Мир” през 1988 г.; п-к д-р Красимир Стоянов космонавт-изследовател; председател на БАД-клон ИКИ-БАН (1996-2005г.), почетен член на УС на БАД; ст.н.с. Методи Велков (1923-1996) дългогодишен активен член на БАД и зам.-председател; като директор на НИИС-София (1968-1972г.) създава секция “Космически съобщения” в института и основава секция към БАД; сред организаторите на националните конференции с международно участие “Космос’85” и “Космос’90”; инж. Димитър Филипов основател на клона на БАД в гр.Ловеч през 1957 г.; работи в “Завод-14” като конструктор и технолог по производството на самолети “ЛАЗ-7М”; председател на клона на БАД във Варна след 1970; ст.н.с. инж. Бончо Балабанов дългогодишен активен член на БАД и председател на секция “Космически съобщения” към БАД; като специалист в НИИС-София има съществени приноси в развитието на спътниковите съобщения в България; активен участник в програмата “Интеркосмос”; чл.-кор. Петър Велинов дългогодишен член на БАД и настоящ член на УС на БАД; ръководител на проблемна група “Слънчево-йоносферна физика” в ЦЛСЗВ-БАН; с приноси в областта на физиката на околоземното пространство и въздействието на космическите лъчи върху атмосферите на Земята и планетите; ст.н.с. д-р Пламен Ангелов настоящ зам.-председател на УС на БАД; научен секретар на Бюрото на БАД (1997-2005г.); зам.председател на БАД-клон ИКИТ-БАН (1996-2005 г.) и председател от 2005 г.; Член на Planetary Society (САЩ) от 1991 г.; работи в областта на системите за управление на ЛА и информатиката; доц. Иван Богомилов член на УС на БАД до 2009 г.; съществен принос в развитието на космическите изследвания в България – зам.-технически директор на проекта “Интеркосмос-България-1300” и участник в редица космически експерименти като р-л на технически екипи; ст.н.с.инж.Елисавета Александрова настоящ член на УС на БАД и председател на секция “Космически съобщения”; член на Бюрото на БАД (1997-2005г.); ръководител на експеримент по програма “Интеркосмос”; 33 г. работи в НИИС-София; с приноси в областта на спътниковите съобщения; Бойчо Младенов – основател на клона на БАД във Враца през 1978 г.; Цочо Зюмбюлски – през 1980 г. основава БАД-клон Троян (председател до 1997г.);почетен член на БАД. доц. Иван Милков председател на клона на БАД в Ямбол от 1984 г. до 2009 г.; за дейността си моногократно е отличаван с почетни награди на БАД; физ. Надка Данкова председател на БАД-клон Троян от 1997 г.; ръководител на Кръжок по астрономия и основател на Школа по астрономия към БАД през 1994 г.; ръководител на АО “Йохан Кеплер”; Ницо Ликов председател на “Клуб на авиацията”, колективен член на БАД; Станка Палазова дългогодишен активист и председател на клуб на БАД във Велико Търново. За изключителните им заслуги по утвърждаването на България като космическа държава по решение на ЦР на БАД от 1997 г. тримата български космонавти Георги Иванов, Александър Александров и Красимир Стоянов, са обявени за почетни членове на дружеството и наградени със златна значка на БАД. От датата на основаването си БАД изпълнява следните основни задачи: съдействие за организиране и провеждане на изследвания на космическото пространство и участие в осъществяването на космически проекти на обществени и на доброволни начала; иницииране използването и внедряването на резултатите от космическите изследвания в различни области от икономиката на страната; разпространение на научни знания за постиженията на космонавтиката чрез лектории, курсове, школи и други форми. За изпълнение на тези задачи ръководството на БАД организира клонове, секции и клубове в различни селища, в учебни и научни заведения, в производствени предприятия и други организации в страната, в които членуват учени и специалисти от различни области на науката и техниката и младежи, проявяващи интерес към космонавтиката. През годините са създадени клонове, секции и клубове освен в София и в градовете Варна, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Ямбол, Шумен, Хасково, Кърджали, Троян, Враца, Ловеч, Благоевград, Русе. Членовете на БАД провеждат научни изследвания в следните направления: астрономия; космически съобщения; физика на космоса; механика на космическите полети – оптимизиране на полета на космически летателни апарати; дистанционни методи за аерокосмически изследвания на Земята; космическа геодезия; космическо уредостроене; авиационна и космическа биология и медицина; социално-икономически проблеми на космическите полети; космическа метеорология; история на космонавтиката и авиацията. БАД организира и участва със своите членове в мероприятия и събития, свързани с усвояване на космоса за мирни цели, като: ХІІІ Конгрес на МАФ (23-30.09.1962 г.) във Варна; с участието на втория космонавт на планетата Герман Титов; подписване на Спогодбата за създаване на международната система и организация за космически връзки “ИНТЕРСПУТНИК” (11.11.1971 г.) в Москва; ХVІІІ Генерална асамблея на COSPAR (27.05-07.06.1975 г.) във Варна; ежегодните конгреси на МАФ и МАА; ІV конгрес на Асоциацията на участниците в космически полети, гр.София (1988 г.), и др. След Общото делегатско събрание на 03.12.2005 г. БАД беше регистрирано като “Сдружение БАД” по новия ЗЮЛНЦ5 с Управителен съвет (УС) от 7 души. На Общото отчетно-изборно делегатско събрание на 11.11.2014 г. беше избран УС в състав: председател чл.-кор. П.Гецов, зам.-председател ст.н.с.Пл.Ангелов, научен секретар ст.н.с.инж.Е.Александрова и членове чл.-кор.П.Велинов, доц.Т.Иванова, доц.В.Попов, о.р.полк.И.Петков и Контролно-ревизионна комисия в състав А.Димитров – председател и членове С.Минов и В.Бозаров. Почетни членове на УС на БАД са: д-р К.Стоянов и проф.А.Симеонов. 1 – Доброволна организация за съдействие на отбраната 2 – Централна лаборатория за космически иследвания към БАН 3 – Институт по космически изследвания към БАН 4 – Централна лабораторията по слънчево-земни въздействия към БАН 5 – Закон за юридическите лица с нестопанска цел 6 – ЦЛКИ е основана през 1969 г. и става ИКИ 1987 г. Адрес на БАД: София 1113, ул.Ак.Георги Бончев, бл.1 тел.: 988 35 03; факс: 981 33 47 e-mail: bad@space.bas.bg http://www.bad1957.org
На 8 декември 1957 година група български учени, инженери и специалисти, два месеца след извеждането в орбита на Първия изкуствен спътник на Земята “СПУТНИК” (04.10.1957г.), полагат основите на БЪЛГАРСКОТО АСТРОНАВТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (БАД). От датата на учредяването си БАД е доброволна, демократична, обществена научна организация, чиято цел е да спомага за развитието на космическите и авиационните изследвания и приложните им дейности. Отначало е секция по “Астронавтика” към Софийския аероклуб на ДОСО1. По-късно, през 1963 г., секцията се отделя като самостоятелна организация БАД, която става колективен член на Съюза на научните работници в България (до 1984 г.). През 1958 г. БАД става член на Международната федерация по астронавтика (МАФ), а нейният председател акад. Никола Бонев, е избран за вицепрезидент на МАФ (1961-1963г.). Известни български учени редовно участват с доклади и научни съобщения в ежегодно провежданите конгреси на МАФ. Приносът на българските учени в изследване на космическото пространство и резултатите от организираните наблюдения за полета на Първия изкуствен спътник на Земята получават висока оценка от ръководството на МАФ. Този принос и съдействието на акад. Никола Бонев са в основата на решението на ръководството на МАФ 13-ият конгрес да се проведе в гр.Варна (2330.09.1962 г.). За действителни членове на Международната академия по астронавтика (МАА) са избрани 8 български учени: акад. Н.Бонев, акад. К.Серафимов, акад. Д.Мишев, проф.М.Гогошев, п-к д-р К.Златарев, проф.А.Симеонов, ст.н.с. Л.Филипов и ст.н.с. Б.Балабанов. Сред основателите на БАД са: акад. Никола Бонев (1898-1979) – първият председател на БАД (1957-1979г.); известен български учен Изтегляне 85.28 Kb. Сподели с приятели:
|
