Какво cе очаква?
Земята на Ботев и Левски отново е робcка земя.
Това е факт, осъзнаван за съжаление от малцина – истинският роб не чувства робството си и не мисли за съпротива. За щастие има хора, за които робството е непоносимо. България може да разчита на тях и на историческите обстоятелства поне докато целият народ не се включи в борбата – тогава той и страната не зависят от обстоятелствата.
Историята, според Марк Твен, ни учи, че „нито един народ досега не е купил свободата си с приятни разсъждения и морални доводи и че всички успешни революции са започвали с кръвопролития. Това е исторически закон, който не може да се заобиколи". Ще се опитаме да го заобиколим, но човек, който иска да защити свободата си, достойнството си, интересите си и правото си на живот, трябва да бъде готов за всякакви изпитания.
Днес, под влияние на космополитизма, понятието „родина" олеква, макар че управниците широко го използват. Опитват се да ни внушат, че родината са самите те, и затова трябва да се обединяваме около тях. Удобно!... за самите тях. А ето какво казва Марк Твен: „Родината – това е нещо истинско, трайно, вечно. Родината трябва да се пази, за нея човек трябва да се грижи, трябва да й бъде предан; докато учрежденията са нещо външно, като дрехите..." В американската конституция четем: „Цялата политическа власт принадлежи на народа, всички свободни правителства изхождат от интересите на народа и се опират на неговия авторитет; а народът има неоспоримо и неотменно право по всяко време да изменя формата на управление, както намери за необходимо". Ясно и опасно... за управниците, както за нашите, така и за американските.
Управниците навсякъде имат навика да забравят за какво са поставени на власт и да обслужват главно (само) себе си, особено когато народът „не ги натиска отдолу". Те не се чувстват отговорни нито за користното си поведение, нито за управленските си грешки, нито за неизпълнените (предизборни) обещания. И всъщност никому не дължат обяснение за делата си, освен на елита, част от който са. А би било много полезно след изтичане на мандата им да се явяват пред СЪД, който да решава съдбата им. Не само „обикновените хора", но и УПРАВНИЦИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВЪЗПИТАВАНЕ.
Нашият народ излиза от реалния социализъм и без някой да го пита, навлиза в новото „светло бъдеще" – капитализма. Социализмът е най-красивата земна мечта, измисляна някога – израз на истинския стремеж към всеобща справедливост. За съжаление той не е бил осъществяван никога нито у нас, нито другаде. Независимо от факта дали е утопия или не е, рано или късно, може би под друго название, той пак ще събере под знамената си милиони мъже и жени. Защото стремежът към справедливост на земята е неугасим. А ако някога угасне, това ще бъде краят на човешкия род.
Какво може да се очаква днес от борбата на немногото честни и обществено отговорни хора, оказали се в положението на донкихотовци? Рано или късно Мафията ще се саморазложи по силата на вътрешните си противоречия, както се разпадна реалният социализъм. Разбира се, донкихотовците ще й помогнат да умре по-бързо. А после? За „после" ще са нужни неразвратени от корупция, неподивели от мизерия и запазили борбения си дух образовани личности. ДАЖЕ АКО СЕ ЗАПАЗИ ЧОВЕШКИЯТ ОБРАЗ НА МАЛКА ЧАСТ ОТ НАРОДА, БОРБАТА НЯМА ДА Е БЕЗСМИСЛЕНА.
Затова „който носи мъжко сърце и 6ългарcко име..."
е длъжен да развее знамето на борбата. Отново има думата Марк Твен, писател и журналист, неотричан от никого: „... Гражданин, който вижда, че политическите дрехи на страната му са износени, и в същото време не агитира за създаването на нови, не може да се смята на верен на родината гражданин – той е изменник. Той е длъжен да агитира, без да държи сметка за нищо друго, а дълг на останалите е да гласуват против него, щом не виждат това, което вижда той". По-ясно не може да се каже.
В моменти на тежки изпитания ВСЕКИ, КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА ЧОВЕК, Е ДЛЪЖЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА РОДИНАТА СИ И ДА БЪДЕ ДОСТОЕН ЗА НЕЯ. Нужни са дела! Читателю, думата имаш ти!
Вместо програма
За да може българското общество да се придвижи напред по пътя на демократичното развитие, стъпило на здрава основа, е необходимо да бъдат изпълнени следните предварителни условия:
1. Да се състои СЪД НАД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА КАТАСТРОФА, включително за последните години, и да бъдат издадени справедливи присъди. Без това не може да се извърши моралното възраждане на народа ни.
2. Да бъде изяснен ПРОИЗХОДЪТ НА БОГАТСТВАТА НА НОВОБОГАТАШИТЕ и незаконно придобитите богатства да бъдат конфискувани. Едва тогава може да се говори за справедливост и равен старт към пазарната икономика.
3. Изпълнението на горните две точки е възможно само ако реално бъде УНИЩОЖЕНА УЖ УНИЩОЖЕНАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, която в действителност владее България.
Ако тези фундаментални изисквания не бъдат изпълнени, всичко направено ще бъде от полза само за вече оформените мафиотски структури, но не и за българския народ.
След изпълнението на посочените три пункта вече ще има смисъл да се обсъжда по кой от възможните пътища към истинска демокрация да се върви. Пътищата ще зависят от степента на изпълнение на предварителните условия и от фактическото икономическо и политическо положение на страната ни, което сега е строго охранявана тайна. Тогава, изхождайки от наличното, ще могат да се изготвят реални програми относно икономиката, общественото осигуряване, образованието, науката, младежта, спорта и други области на общественото развитие. Подготовката за това може да се води още отсега, но без точни входни данни всяка програма е само добро пожелание.
Трите предварителни условия са добра основа за обединяване на всички немафиотски сили в България, независимо от личните пристрастия на всеки човек към бъдещите елементи на обществото.
Реплика в последния момент
Филмовата лента се движи със скорост 24 кадъра в секунда, създавайки у зрителя впечатление за непрекъснато действие. Ако между филмовите кадри бъде „втикнат" един кадър със съдържание, нямащо нищо общо с показваното на екрана действие, погледът на зрителя няма да го забележи, но посланието се фиксира в подсъзнанието му (т.нар. „ефект на 25-ия кадър"). Посланието може да бъде „Вие сте жаден. Пийте кока-кола!" Изследванията на американски психолози показват, че сред зрителите, „обработвани" с „25-ия кадър", потреблението на кока-кола се увеличава с 30%; при това зрителите, непосветени в експеримента, не могат да си обяснят защо пият повече кока-кола.
Безобидното (търговско) кока-кола – послание на 25-ия кадър може да бъде заменено и с по-зловещо: „Убий баща си!" След достатъчно дълго обработване някои от зрителите наистина могат да убият бащите си; и отново няма да имат логично обяснение за извършеното от тях. Ефектът на 25-ия кадър дава неограничени възможности за манипулиране и дори за зомбиране на нищо неподозиращия зрител или слушател, още повече, че може да се възпроизвежда на магнитен запис (т.е. по телевизията, радиото, видеокасетите, компактдисковете...).
Из София бродят слухове, че ефектът на 25-ия кадър се прилага върху българското население чрез телевизията, радиото и различни аудио- и видеопродукти, продавани по магазините. Те съдържат послания от рода на „Бъдете апатични!", „Бъдете покорни и послушни!", „Не се съпротивлявайте на властите, престъпниците и на никого!", „Истината е само в парите!", „книгите са глупави, слушайте само хардрок!" и т.н., диференцирано насочени към различни аудитории; посланието към старците е: „Умирайте по-бързо!"
Според разказ на очевидци, е бил проведен опит с екстрасенс: със завързани очи екстрасенсът застава пред телевизор с изключен звук (т.е. той не знае какво показват на екрана, но другите присъстващи виждат); когато се появят рекламите на дамски превръзки, памперси, перилни препарати, кока-кола и др., екстрасенсът започва да се тресе и да твърди, че получава отрицателна енергия от екрана.
Авторът на тези редове не е специалист в областта на свръхестествените дела и не се наема да интерпретира заключенията на един екстрасенс; още повече че „отрицателната енергия" не доказва идентичността на приетите послания с цитираните по-горе. От разказаното дотук безспорен е ефектът на 25-ия кадър, научно установен и експериментално потвърден преди няколко десетилетия. Дори ако въпросните реклами имат зомбиращ ефект, не е ясно кой го е заложил – западните производители на рекламни клипове или заинтересовани институции в България. Същевременно възниква нов въпрос: една минута рекламно време по телевизията струва стотици хиляди левове и следователно всяка от посочените реклами, пускани ежедневно по няколко пъти, поглъща на рекламодателите сума от порядъка на 1 милиард лева годишно; в България всяка година се раждат около 50 хиляди бебета; колко от тях намокрят луксозни памперси? – нищожно малко; а колко жени използват луксозните дамски превръзки „Либрис" (по-ефикасно би било рекламирането им в аптеките)? – още по-малко; дали от печалбите се покриват дори и 5% от разходите за реклама? – едва ли; следователно целта на подобни реклами не е икономическа...
Разказаното тук е само слух. Навярно той съдържа верни, измислени и преувеличени неща, при това не е възможно да се установи съотношението между тях.
И все пак, как може да се обясни поведението на българите през април-май 1996 г.? Доларът изведнъж „скача" с повече от 50%, цените на стоките за потребление го следват с повишаване от 30-50% (засега!), а няма никакви бунтове! Липсва дори мърморене и „нормалното" българско детско хленчене („Няма ли кой да ни оправи?"...). Хората мълчат или с безразличие констатират фактите (все едно, че не ги засягат!), сякаш става въпрос за поредната лудория на принцеса Даяна!
Можете ли да си помислите, че ако цените във франция изведнъж „скочат" дори с 10%, французите ще останат спокойни и безразлични? Навярно спонтанната реакция ще бъде толкова силна, че синдикатите няма да могат да я овладеят и разярената тълпа ще избие министри, депутати и други магистрати плюс финансовите босове, които й попаднат, и ще разгроми множество държавни и други учреждения...
Авторът няма обяснение за противоестественото поведение на българския народ и това го кара да обръща внимание на слуха с 25-ия кадър.
Посетете кое да е предприятие, учреждение или ВУЗ и ще се сблъскате с угрижени, намръщени хора, изпокрили се по работните си места, с апатичното поведение на сомнамбули. „Сомнамбулите" почти не общуват помежду си, не споделят дори битови събития, а разговорите, доколкото ги има, са за „събития", извършващи се в момента на самото място... И това ли е резултат от 25-ия кадър?
Геноцидът, провеждан от управниците спрямо народа, се възприема от самия народ като природно бедствие, даже не бедствие, а просто събитие, срещу което нищо не може да се направи. Но истинският човек се опитва да се съпротивлява дори срещу природните бедствия: прибира или покрива ожънатите снопи, за да ги предпази от приближаващата градушка, събира проснатото пране, за да не го намокри дъждът, самият той се скрива на сушина... И тук ли 25-ият кадър?
В момента, когато страната се срива, пенсионерите и други слоеве от населението изживяват драматичен страх от опасността, че България може да стане 16-а република на бъдещия съветски съюз (за раздухване на тази измислена заплаха СДС проведе подстрекателски митинг!), и са потресени от факта, че Анастасия Мозер не се явила на срещата със СДС по повод на предварителните президентски избори!... По телевизията се излъчва измислена дискусия между вестникарски босове и народът не изключва телевизорите!... И това ли се дължи на 25-ия кадър?
Потомците на някогашните кръстоносци в Предния Изток допреди век са били наричани левантинци. Това са били хора, владеещи по няколко езика и притежаващи познания в областта на търговията, медицината, географията, техниката и други сфери. Използвали са ги като преводачи, посредници... И момчета за всякакви услуги, но са гледали с пренебрежение на тях.
Каква е разликата между един малограмотен паша и левантинеца – ерудит, който го обслужва? Ако обидите пашата, изказвайки се непочтително за баща му или за пророка, или за друга негова морална ценност, той ще извади ятагана си и ще се бие с вас на живот и смърт, без да се интересува дали вие сте двама или двадесет и двама; той не се чувства отговорен за онова, което ще стане след неговата смърт, но приживе не може да позволи гавра с неговите ценности. Защото е човек. А левантинецът? Щом почувства опасност, той отстъпва заднешком, пелтечейки, че не е искал да каже това, че е погрешно разбран, и преглъща всякакви обиди. Защото е роб, най-вече по дух, и ще се подложи на всякакво унижение в името на действителна или въображаема изгода. Затова него не го посичат с ятаган, а го бият с камшик, както се наказва куче или роб. Затова пашата човек никога няма да покани на софрата си левантинеца – роб, а докато разговарят по работа, пашата ще седи на миндера си, а левантинецът ще стои прав в средата на стаята.
Левантинецът – ерудит многократно превъзхожда по интелект полуграмотния паша, но в социален и човешки аспект сравнението не е в негова полза. Ясно е защо: КОЙТО НЕ ИЗВАЖДА ЯТАГАНА СИ, КОГАТО ЗАСЕГНАТ ДОСТОЙНСТВОТО МУ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧОВЕК! И ТОВА Е ВЪПРОС НЕ НА ИНТЕЛЕКТ, А НА МОРАЛ И СМЕЛОСТ. Повечето хора не са паши, но този, който е истински човек, винаги намира начин да се държи достойно, дори когато няма ятаган.
И така, коя е причината за противоестественото робско поведение на българина? 25-ият кадър или неизваденият ятаган? Всеки читател трябва да си отговори сам.
20 май 1996
Сподели с приятели: |