Георги Андреев българия или мафията ? II


Колцина знаят българският език?



страница9/27
Дата23.07.2016
Размер1.99 Mb.
#2488
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27

Колцина знаят българският език?

През последните едно – две десетилетия добре дирижираната пропаганда в България все по-често поставя ударени­ето върху патриотизма (дори върху национализма, премина­ващ, в шовинизъм) и върху ненапълно дефинираното понятие „българщина". Като средство за частично компенсиране на общата разруха в страната тези акценти стават по-силни и по-чести по време на „демокрацията". Набляга се преди всичко върху националната идентичност на българина. Паралелно с това се извършва процес на „европеизация" и американизация, като част от демократизацията, който действа в об­ратна посока.

Основен компонент на националната идентичност е книжовният български език. Именно тук положението е най-тревожно.

Когато през 1878 г. е назначен за върховен императорски комисар в България, княз Дондуков – Корсаков, в духа на имперските руски традиции, решава да научи български език. По­ръчва да му доставят учебник по българска граматика, и с изненада узнава, че такава няма, не е написана – всеки говори както си знае и всеки диалект минава за български език. В същото време гърци, сърби, румънци, турци отдавна имат свои книжовни езици.

Това е отправната точка, от която започва създаване­то на официален (книжовен, литературен) български език. В този процес участват много хора – и учени, и „прости" пред­ставители на улицата и пазара. В употреба влизат множество чужди думи, запълващи празнини в езика ни – слова като „кибрит" (ар.-тур.), „баклава" (тур.), „скелет" (гр.), „сонда" (фр.), „софра" (ар.-тур.); или „синия" (тур.), или „трапеза" (гр.), или „маса" (гр.-лат.), „машина" (гр.-лат.-фр.), „мебел" (лат.), „медал" (фр.-ит.), „пост" (фр.), „практика" (гр.), „преса" (лат.-фр.), „призма" (гр.), „влак" (чеш.)... нямат български съотве­тствия. Ако днес прелистите речник на чуждите думи, ще откриете, че той съдържа около 30 хиляди статии, т.е. поч­ти 40% от речниковия състав на българския език се състои от чужди думи. Въпреки това езикът остава български, за­щото честотната употреба на повечето чужди думи е ниска – човек може да говори цял час и (в зависимост от темата) да не употреби нито една чужда дума, ако се постарае.

След освобождението от турско робство в езика ни нахлуват около 3 хиляди руски думи, свързани с админист­рацията, образованието и други страни на обществения жи­вот, които постепенно изтласкват турските и гръцките им съответствия. Слова като „учител", „председател", „управител", „началник", „ръководител" и други днес се въз­приемат като български и не са включени в речниците за чужди думи. Тъй като Македония никога не се е намирала под руска окупация и администрация, тези думи не се съдържат в местните диалекти, положили основата на офи­циалния македонски език.

Написаното дотук има за цел не да изследва развити­ето на книжовния български език, а само да въведе в тема­та читателя – не-филолог.

Знаем ли родния си език?


Неблагополучията в говоримия език, претенциозно представян за книжовен на официални и обществени места (радио, телевизия, речи, интервюта...), се изразяват в мно­го направления.

Тук не става дума за извадените от старите речници или измислени „поетични" думи като „потрес", „отврата" (отвращение), „възхита" (възхищение), „рисунък" (рисунка), „сблъсък" (сблъскване) и прочие. Тези слова се използват само от журналисти и писатели, любители на „истинско-то", и не влияят върху говоримия език.



Най-често радетелите за чистота на българския език се „заяждат" с масовото нахлуване на „модни" чужди думи, които ненужно дублират, а след време изместват вече ут­върдени (български и чужди) еквиваленти. Те с нищо не повишават изразните възможности на речта и са обикновени (паразитни) замърсители. Най-масово употребявани за­мърсители са:


Способ (рус.)

Начин

Съхранявам (рус.)

Запазвам

Каcая (рус.)

Засягам, отнасям се до

Заигравам (рус.)




Кокетирам (фр.),

Флиртувам (англ.)

Ухажвам (рус., бълг.)

Откровен (агресор...,рус.)

Открит

Фен (англ.)

Привърженик

Прийом (рус.)

Похват

Отцепвам (рус.)

Ограждам

Угроза (рус.)

Заплаха

Заделям (нещо, рус.)

Отделям

Осторожно (рус.)

Внимателно, грижливо, бдително

Разчет (рус.)

Изчисление, cтетка; отделение

Убог (рус.)

Cакат

Завишавам (рус.)

Повишавам, надписвам

Афтършейв (англ.)

Бръснарски одеколон

Порядък (рус.)

Ред

Регулярно (рус.,англ.,фр.)

Периодично

Привичка (рус.)

Навик

Засука (рус.)




Удачен (рус.)




Крyпеп (рус.)




Въвод (рус.)




Недооценявам (рус.)




Устройвам (някого, рус.)




Бодигард (англ.)




Анонс (фр.,англ.)




Плей-оф (англ.)




Лизинг (англ.)




Дистрибутор (англ.,фр.)




Сингъл (англ.)




Номинация (англ.)




Рейнджър (англ.)



Списъкът би могъл да бъде и по-дълъг. Трябва да се отбележи, че в българския език „зачитам" означава „уважавам", „съобразявам се (с някого)"; „откровен" почти съ­впада по значение с „искрен"; в математиката „ред" и „порядък" са различни понятия, а „въвод" е юридически тер­мин. Би било уместно говорещият да употреби всяка от изброените думи, когато иска да придаде специфичен коло­рит на речта си. Рутинната им употреба обаче издава ниска езикова култура, беден речник и незнаене на майчиния език. Впрочем слова като „способ", „съхранявам", „устройвам" (някого) и други, поради безразборната им употреба от журналисти, политици и висши сановници, почти напъл­но са изместили оригиналните български думи, без да внасят нещо ново – използването им само русифицира или англифицира нашия език и обърква представите на публиката за него.

В тази посока битуват изрази и словосъчетания, пре­димно от руски произход, механично и малограмотно приса­дени в българския език. Такива са:

В тази Връзка

Във връзка с (това)

По сравнение с

В сравнение с

Това ме устройва

това ми е удобно (изгодно)

Вземам се в ръце

овладявам се

(поради) отсъствие на

(поради) липса на

До-(военен, революционен)

пред-(военен, революционен)

Навярно правейки се на по-интересни, или от малограмотност, мнозина казват:


Провокативен (фр.,срб.) Вместо провокационен

Катаcтрофичеcки (рус.) Вместо катаcтрофален

Гарантиен (рус.) Вместо гаранционен

Невежествен (рус.) Вместо невеж
Всички приведени примери са взети от предаванията на българската национална телевизия – така говорят журна­листи, политици, висши чиновници, учени, бизнесмени... Ако обсегът на изследването се разшири, констатациите ще бъ­дат още по-тревожни.

Тук не става дума за някакъв маниакален пуризъм. Чуждите думи и словосъчетания са част от богатството на езика ни, без тях той просто не би могъл да функционира нор­мално или би се принудил да възприема тромави неологизми като „драсни-пални-клечица". Езиковата практика показва, че „атракция" не може да бъде заменена адекватно с „ефектен номер"; „компенсирам" не съвпада напълно с „уравновесявам"; „рехабилитирам" не е тъждествена с „възстановя­вам"; „ажустирам" включва в себе си „сглобявам" и „пасвам"; „варирам" има по-специфично значение от „изменям"; „вулгаризирам" не е тъждествено на „опростявам".

Езикът се „обогатява" и от словотворчеството на ма­лограмотни началства. През 60-те години в употреба влязо­ха новоизлюпените думи „отпочвам" (вместо „започвам") и „подсигурявам" (вместо „осигурявам"). Първата дума се позагуби и днес я използват само най-закостенелите провинци­ални функционери. В замяна на това „подсигурявам" напълно е изместила „осигурявам"; можете да я срещнете в говора на българи с различно обществено положение и образование, в медиите, в официалните документи и дори... в художествената литература (как ви звучи „обществени подсигуровки"?).

Особено катастрофално е положението с т.нар. якане. И „учени", и „прости", заменят „я" с „е" и обратно, без да се съобразяват с каквито и да било правила. От всички страни можете да чуете „голями", „бяли", „желязен", „изневяри"... Зву­чи като реч на селянин, който, превъзмогваики местния си диалект, се опитва да говори „по градски". Повечето хора не се дразнят от произволното якане, понеже в детска възраст у тях не е изграден усет към правилния говор – навярно в зря­ла възраст такъв усет се придобива трудно. Предложението да се възстановят буквата „-Ь" („е двойно") и дори целият стар правопис, е нерационално – преобладаващата част от българите биха се оказали изведнъж неграмотни. Освен това Ь не е панацея за правилно якане - с Ь се пишат много думи, които днес се изговарят и пишат с „е" (вькъ, човъкъ, лъкъ, пьвецъ, вьнецъ...), и би се получило по-голямо объркване.

Изнесеното дотук засяга фонетиката и морфологията на езика ни. Още по-трагично е положението в синтактично отношение. Нерядко може да се чуе изявени политици с апломб да изричат мъдрости от рода на „ПЕНСИИТЕ на пен­сионерите ние ГИ мислим(Е) често", а интервюиращите ги журналисти да питат „професионално" „ПЕНСИИТЕ скоро ще ГИ разглеждате ли?" Изреченията могат да бъдат пост­роени по различен начин, например: „(Ние) често мислим за пенсиите на...", „скоро ли ще обсъждате (размера на) пенсии­те?". Може, но рядко става. Явно никой никога не е обръщал внимание на днешните политици и журналисти върху правоговора и съставянето на изречения.

Понякога в стремежа си да приказват „по купешки", важни персони говорят за „кредит на доверие". Тъй като „кре­дит" означава „доверие", тавтологията води до безсмисли­ца. Обаче, пусната веднъж, безсмислицата се задържа до поя­вата на следващия неологизъм.

Изложеното дотук представлява сбор от констата­ции. Нека се опитаме на навлезем в проблема и да видим има ли изход от положението.


Каталог: resources -> bgmafia
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Старогръцки легенди и митове
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г
resources -> Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство"
resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96”
resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
resources -> Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница