Георги Андреев българия или мафията ? II

Какво cе очаква?

Това е факт, осъзнаван за съжаление от малцина – истинският роб не чувства робството си и не мисли за съпро­тива. За щастие има хора, за които робството е непоносимо. България може да разчита на тях и на историческите обстоя­телства поне докато целият народ не се включи в борбата – тогава той и страната не зависят от обстоятелствата.

Историята, според Марк Твен, ни учи, че „нито един на­род досега не е купил свободата си с приятни разсъждения и морални доводи и че всички успешни революции са започвали с кръвопролития. Това е исторически закон, който не може да се заобиколи". Ще се опитаме да го заобиколим, но човек, който иска да защити свободата си, достойнството си, интересите си и правото си на живот, трябва да бъде готов за всякакви изпитания.

Днес, под влияние на космополитизма, понятието „ро­дина" олеква, макар че управниците широко го използват. Опи­тват се да ни внушат, че родината са самите те, и затова трябва да се обединяваме около тях. Удобно!... за самите тях. А ето какво казва Марк Твен: „Родината – това е нещо истинско, трайно, вечно. Родината трябва да се пази, за нея човек трябва да се грижи, трябва да й бъде предан; докато учрежденията са нещо външно, като дрехите..." В американската кон­ституция четем: „Цялата политическа власт принадлежи на народа, всички свободни правителства изхождат от интере­сите на народа и се опират на неговия авторитет; а народът има неоспоримо и неотменно право по всяко време да изменя формата на управление, както намери за необходимо". Ясно и опасно... за управниците, както за нашите, така и за американските.

Управниците навсякъде имат навика да забравят за какво са поставени на власт и да обслужват главно (само) себе си, особено когато народът „не ги натиска отдолу". Те не се чув­стват отговорни нито за користното си поведение, нито за управленските си грешки, нито за неизпълнените (предизбор­ни) обещания. И всъщност никому не дължат обяснение за делата си, освен на елита, част от който са. А би било много полезно след изтичане на мандата им да се явяват пред СЪД, който да решава съдбата им. Не само „обикновените хора", но и УПРАВНИЦИТЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВЪЗПИТАВАНЕ.

Нашият народ излиза от реалния социализъм и без някой да го пита, навлиза в новото „светло бъдеще" – капитализма. Социализмът е най-красивата земна мечта, измисляна някога – израз на истинския стремеж към всеобща справедливост. За съжаление той не е бил осъществяван никога нито у нас, нито другаде. Независимо от факта дали е утопия или не е, рано или късно, може би под друго название, той пак ще събере под зна­мената си милиони мъже и жени. Защото стремежът към спра­ведливост на земята е неугасим. А ако някога угасне, това ще бъде краят на човешкия род.

Какво може да се очаква днес от борбата на немногото честни и обществено отговорни хора, оказали се в положението на донкихотовци? Рано или късно Мафията ще се саморазложи по силата на вътрешните си противоречия, както се раз­падна реалният социализъм. Разбира се, донкихотовците ще й помогнат да умре по-бързо. А после? За „после" ще са нужни неразвратени от корупция, неподивели от мизерия и запазили борбения си дух образовани личности. ДАЖЕ АКО СЕ ЗАПА­ЗИ ЧОВЕШКИЯТ ОБРАЗ НА МАЛКА ЧАСТ ОТ НАРОДА, БОРБАТА НЯМА ДА Е БЕЗСМИСЛЕНА.

Затова „който носи мъжко сърце и 6ългарcко име..."

е длъжен да развее знамето на борбата. Отново има ду­мата Марк Твен, писател и журналист, неотричан от никого: „... Гражданин, който вижда, че политическите дрехи на стра­ната му са износени, и в същото време не агитира за създава­нето на нови, не може да се смята на верен на родината гражданин – той е изменник. Той е длъжен да агитира, без да държи сметка за нищо друго, а дълг на останалите е да гласуват про­тив него, щом не виждат това, което вижда той". По-ясно не може да се каже.

В моменти на тежки изпитания ВСЕКИ, КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА ЧОВЕК, Е ДЛЪЖЕН ДА НАПРАВИ НЕЩО ЗА РОДИНАТА СИ И ДА БЪДЕ ДОСТОЕН ЗА НЕЯ. Нужни са дела! Читателю, думата имаш ти!

Вместо програма

1. Да се състои СЪД НАД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА НАЦИ­ОНАЛНАТА КАТАСТРОФА, включително за последните го­дини, и да бъдат издадени справедливи присъди. Без това не може да се извърши моралното възраждане на народа ни.

2. Да бъде изяснен ПРОИЗХОДЪТ НА БОГАТСТВАТА НА НОВОБОГАТАШИТЕ и незаконно придобитите богатс­тва да бъдат конфискувани. Едва тогава може да се говори за справедливост и равен старт към пазарната икономика.

3. Изпълнението на горните две точки е възможно само ако реално бъде УНИЩОЖЕНА УЖ УНИЩОЖЕНАТА ДЪР­ЖАВНА СИГУРНОСТ, която в действителност владее Бъл­гария.

Ако тези фундаментални изисквания не бъдат изпълне­ни, всичко направено ще бъде от полза само за вече оформени­те мафиотски структури, но не и за българския народ.

След изпълнението на посочените три пункта вече ще има смисъл да се обсъжда по кой от възможните пътища към истинска демокрация да се върви. Пътищата ще зависят от степента на изпълнение на предварителните условия и от фактическото икономическо и политическо положение на стра­ната ни, което сега е строго охранявана тайна. Тогава, изхождайки от наличното, ще могат да се изготвят реални програ­ми относно икономиката, общественото осигуряване, образо­ванието, науката, младежта, спорта и други области на обще­ственото развитие. Подготовката за това може да се води още отсега, но без точни входни данни всяка програма е само добро пожелание.

Трите предварителни условия са добра основа за обеди­няване на всички немафиотски сили в България, независимо от личните пристрастия на всеки човек към бъдещите елементи на обществото.

Реплика в последния момент

Безобидното (търговско) кока-кола – послание на 25-ия кадър може да бъде заменено и с по-зловещо: „Убий баща си!" След достатъчно дълго обработване някои от зрителите на­истина могат да убият бащите си; и отново няма да имат логично обяснение за извършеното от тях. Ефектът на 25-ия кадър дава неограничени възможности за манипулиране и дори за зомбиране на нищо неподозиращия зрител или слуша­тел, още повече, че може да се възпроизвежда на магнитен запис (т.е. по телевизията, радиото, видеокасетите, компактдисковете...).

Из София бродят слухове, че ефектът на 25-ия кадър се прилага върху българското население чрез телевизията, ра­диото и различни аудио- и видеопродукти, продавани по мага­зините. Те съдържат послания от рода на „Бъдете апатич­ни!", „Бъдете покорни и послушни!", „Не се съпротивлявайте на властите, престъпниците и на никого!", „Истината е са­мо в парите!", „книгите са глупави, слушайте само хардрок!" и т.н., диференцирано насочени към различни аудитории; пос­ланието към старците е: „Умирайте по-бързо!"

Според разказ на очевидци, е бил проведен опит с екстрасенс: със завързани очи екстрасенсът застава пред телеви­зор с изключен звук (т.е. той не знае какво показват на екрана, но другите присъстващи виждат); когато се появят рекламите на дамски превръзки, памперси, перилни препарати, кока-кола и др., екстрасенсът започва да се тресе и да твър­ди, че получава отрицателна енергия от екрана.

Авторът на тези редове не е специалист в областта на свръхестествените дела и не се наема да интерпретира заключенията на един екстрасенс; още повече че „отрицател­ната енергия" не доказва идентичността на приетите пос­лания с цитираните по-горе. От разказаното дотук безспо­рен е ефектът на 25-ия кадър, научно установен и експериментално потвърден преди няколко десетилетия. Дори ако въпросните реклами имат зомбиращ ефект, не е ясно кой го е заложил – западните производители на рекламни клипове или заинтересовани институции в България. Същевременно възниква нов въпрос: една минута рекламно време по телевизия­та струва стотици хиляди левове и следователно всяка от посочените реклами, пускани ежедневно по няколко пъти, по­глъща на рекламодателите сума от порядъка на 1 милиард лева годишно; в България всяка година се раждат около 50 хиляди бебета; колко от тях намокрят луксозни памперси? – нищожно малко; а колко жени използват луксозните дамски превръзки „Либрис" (по-ефикасно би било рекламирането им в аптеките)? – още по-малко; дали от печалбите се покриват дори и 5% от разходите за реклама? – едва ли; следователно целта на подобни реклами не е икономическа...

Разказаното тук е само слух. Навярно той съдържа вер­ни, измислени и преувеличени неща, при това не е възможно да се установи съотношението между тях.

И все пак, как може да се обясни поведението на бълга­рите през април-май 1996 г.? Доларът изведнъж „скача" с по­вече от 50%, цените на стоките за потребление го следват с повишаване от 30-50% (засега!), а няма никакви бунтове! Ли­псва дори мърморене и „нормалното" българско детско хленчене („Няма ли кой да ни оправи?"...). Хората мълчат или с безразличие констатират фактите (все едно, че не ги зася­гат!), сякаш става въпрос за поредната лудория на принцеса Даяна!

Можете ли да си помислите, че ако цените във фран­ция изведнъж „скочат" дори с 10%, французите ще останат спокойни и безразлични? Навярно спонтанната реакция ще бъ­де толкова силна, че синдикатите няма да могат да я овладе­ят и разярената тълпа ще избие министри, депутати и други магистрати плюс финансовите босове, които й попаднат, и ще разгроми множество държавни и други учреждения...

Авторът няма обяснение за противоестественото по­ведение на българския народ и това го кара да обръща внима­ние на слуха с 25-ия кадър.

Посетете кое да е предприятие, учреждение или ВУЗ и ще се сблъскате с угрижени, намръщени хора, изпокрили се по работните си места, с апатичното поведение на сомнамбу­ли. „Сомнамбулите" почти не общуват помежду си, не споде­лят дори битови събития, а разговорите, доколкото ги има, са за „събития", извършващи се в момента на самото мяс­то... И това ли е резултат от 25-ия кадър?

Геноцидът, провеждан от управниците спрямо народа, се възприема от самия народ като природно бедствие, даже не бедствие, а просто събитие, срещу което нищо не може да се направи. Но истинският човек се опитва да се съпротив­лява дори срещу природните бедствия: прибира или покрива ожънатите снопи, за да ги предпази от приближаващата градушка, събира проснатото пране, за да не го намокри дъждът, самият той се скрива на сушина... И тук ли 25-ият ка­дър?

В момента, когато страната се срива, пенсионерите и други слоеве от населението изживяват драматичен страх от опасността, че България може да стане 16-а република на бъдещия съветски съюз (за раздухване на тази измислена за­плаха СДС проведе подстрекателски митинг!), и са потресе­ни от факта, че Анастасия Мозер не се явила на срещата със СДС по повод на предварителните президентски избори!... По телевизията се излъчва измислена дискусия между вестникарски босове и народът не изключва телевизорите!... И това ли се дължи на 25-ия кадър?

Потомците на някогашните кръстоносци в Предния Изток допреди век са били наричани левантинци. Това са били хора, владеещи по няколко езика и притежаващи познания в областта на търговията, медицината, географията, техниката и други сфери. Използвали са ги като преводачи, посред­ници... И момчета за всякакви услуги, но са гледали с пренебрежение на тях.

Каква е разликата между един малограмотен паша и левантинеца – ерудит, който го обслужва? Ако обидите паша­та, изказвайки се непочтително за баща му или за пророка, или за друга негова морална ценност, той ще извади ятагана си и ще се бие с вас на живот и смърт, без да се интересува дали вие сте двама или двадесет и двама; той не се чувства отговорен за онова, което ще стане след неговата смърт, но приживе не може да позволи гавра с неговите ценности. За­щото е човек. А левантинецът? Щом почувства опасност, той отстъпва заднешком, пелтечейки, че не е искал да каже това, че е погрешно разбран, и преглъща всякакви обиди. Защото е роб, най-вече по дух, и ще се подложи на всякакво унижение в името на действителна или въображаема изгода. За­това него не го посичат с ятаган, а го бият с камшик, както се наказва куче или роб. Затова пашата човек никога няма да покани на софрата си левантинеца – роб, а докато разгова­рят по работа, пашата ще седи на миндера си, а левантине­цът ще стои прав в средата на стаята.

Левантинецът – ерудит многократно превъзхожда по интелект полуграмотния паша, но в социален и човешки аспект сравнението не е в негова полза. Ясно е защо: КОЙТО НЕ ИЗВАЖДА ЯТАГАНА СИ, КОГАТО ЗАСЕГНАТ ДОСТОЙНСТВОТО МУ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧОВЕК! И ТОВА Е ВЪПРОС НЕ НА ИНТЕЛЕКТ, А НА МОРАЛ И СМЕЛОСТ. Повечето хора не са паши, но този, който е истински човек, винаги намира начин да се държи достойно, дори когато няма ятаган.

И така, коя е причината за противоестественото робско поведение на българина? 25-ият кадър или неизваденият ятаган? Всеки читател трябва да си отговори сам.

20 май 1996