Легитимна ли е властта в Бълга­рия?

Легитимна ли е властта в Бълга­рия?

Основен проблем за всяка власт е нейната легитимност (законност). Управляващите винаги се стараят да докажат, че техните привилегии и правото да управляват са им предос­тавени лично от Бога или от народа, или от закона, или от някаква друга институция, чийто авторитет не се оспорва от никого. В противен случай управляващата върхушка се пре­връща в клика, узурпирала властта, и трябва да разчита само на грубата сила. Един народ може да бъде държан в покорство чрез груба сила, но не може да бъде заставен да уважава управ­ниците си. По същия начин човек се страхува и се пази да не бъде ухапан от някой зъл пес, но не го уважава и не го поставя наравно със себе си – кучето не е човек. Без ореола на легитим­ността никой управник не може да се задържи дълго време на власт.

Управниците на днешна България притежават груба си­ла, притежават повечето богатства на страната, владеят всички държавни и политически институции, неограничено вла­стват почти над всички медии, но НЕ ПРИТЕЖАВАТ ЛЕГИТИМНОСТ.

Защото:
1. НИКАКЪВ ЗАКОНОВ АКТ НЕ ИЗИСКВАШЕ „СМЯ­НАТА НА СИСТЕМАТА" (замяната на реалния социализъм с капитализъм). По този въпрос не е имало референдум, нито пък някакъв овластен орган е вземал изрично решение за това. Указ 56 и отмяната на член 1 от предишната конституция все още не означаваше ликвидирането на социализма. Капита­лизмът беше „въведен" чрез общи приказки за демократизация на обществото и превръщане на страната ни в „нормална държава". БСП и досега не може да обясни на членовете си и на народа защо се отказа от социализма и защо започна „да строи капитализъм". Тук не става дума за защита или отхвърляне на социализма или капитализма, а за легитимността на извърше­ните промени. Изводът е, че ЛЕГИТИМНОСТ НЯМА, ИМА СВЪРШЕН ФАКТ.

Неслучайно Жан Виденов с цел да злепостави президен­та, го обвинява във връзки с „Мултигруп", а засегнатият ка­то ужилен отрича това. И на двамата е известно, че едрият капитал е натрупан по нечестен начин, но това не им пречи да го поддържат.

Не напразно политиците от всички цветове, обявявайки богатството за висше благо, се мъчат да докажат, че са­мите те не са богати – гузната им съвест съзнава, че днес богат може да бъде само един мерзавец.
3. НИТО ВЕДНЪЖ ОТ НИКОЙ ДЪРЖАВЕН ОРГАН НЕ Е РАЗГЛЕЖДАН ПРОБЛЕМЪТ ДА ИМА ЛИ ПРИВА­ТИЗАЦИЯ на „общонародната собственост", или да няма, ни­то пък е имало референдум по този въпрос. Обсъжда се само как да се проведе приватизацията. Каква е същността на про­блема?

През последните десетилетия трудещите се в „загниващите" капиталистически страни са получавали под формата на заплата около 60% от изработения от тях обществен продукт. Остатъкът е изразходван за капиталистическа печал­ба, инвестиции и данъци за формиране на държавния бюджет.

В България на трудещите се е изплащано около 10% от изработеното. Остатъкът от 90% е изразходван главно за създаване на основни фондове и за задоволяване на номенклатурата (различни източници могат да предложат други чис­ла, валидни за отделни периоди или усреднени, без това да про­меня смисъла на казаното тук). Именно ТЕЗИ ФОНДОВЕ, СЬЗДАДЕНИ С ЛИШЕНИЯТА НА ЦЕЛИЯ НАРОД, ПОДЛЕ­ЖАТ НА ПРИВАТИЗАЦИЯ от... същата тази номенклатура.

И отново на народа се пробутва свършеният факт. НО СВЪРШЕНИТЕ ФАКТИ НЕ СЪЗДАВАТ ЛЕГИТИМНОСТ.

Тук не се засяга моралната страна на въпроса – дали е справедливо държавата да разпродаде на безценица на съмни­телни типове основни фондове, за които досега е твърдяла, че са общонародна собственост, т.е. на всички граждани.
4. В ТАЙНА ОТ НАРОДА СЕ ПАЗИ ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА СТРАНАТА.

Никой не е обяснил ОТ КОГО Е НАПРАВЕН ВЪНШНИ­ЯТ ДЪЛГ И ЗА КАКВО СА ПОХАРЧЕНИ ПОЛУЧЕНИТЕ ПАРИ. Не е ясно защо всички българи трябва да плащат част­ния дълг, направен от няколко лица (неизвестно кои!) и израз­ходван неизвестно за какво.

Никой не е обяснил задоволително ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ПРИБЯГВА ДО УСЛУГИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВА­ЛУТЕН ФОНД (МВФ) И НА СВЕТОВНАТА БАНКА (СБ), след като отпуснатите суми са СКРОМНИ, а поставените условия – ЗАРОБВАЩИ. Премълчава се фактът, че 100-те страни, на които МВФ и СБ са помагали, се намират в катас­трофално икономическо състояние (изключение прави Кувейт, който от много богата страна е станала просто богата).

Ако ръководителите на партиите, участвали в избори­те, не разполагат с истинските данни за финансовото състо­яние на страната, тогава техните предизборни програми са само ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ ИЛИ СЪЗНА­ТЕЛНА ИЗМАМА НА НАРОДА – реална и действена програ­ма може да се направи само въз основа на точни входни данни.

ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ, които скриват от народа със­тоянието на страната или съзнателно го мамят, НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЛЕГИТИМНИ.
Съзнавайки добре своята нелегитимност, разноцветна­та управляваща върхушка съсредоточи усилията си върху из­борите на 19 декември 1994 г. За нея беше почти безразлично кой ще спечели изборите – всички партии бяха нейни. Един ма­сов бойкот би подкопал опитите й за легитимиране както пред българския народ, така и пред света. Затова всички сили на върхушката бяха съсредоточени върху предотвратяването на такъв бойкот. Натискът върху народните маси беше огро­мен: „Гласувайте, гласувайте, гласувайте!... Ако искате, гла­сувайте за нашите противници, но гласувайте!" такъв стра­нен лозунг не е бил издиган никога от никоя партия в никакви избори в никоя страна. Той издава СТРАХА НА УПРАВНИ­ЦИТЕ ОТ БОЙКОТ.

Българите масово участваха в изборите и с това се опи­таха да придадат легитимност на сегашната власт, която всъщност е предишната. Нашенци, както обикновено, си гле­дат чашата, чинията и имота, и не се впечатляват от абстрактни понятия като легитимност. Докато поляците, чехи­те, словаците и унгарците са по-взискателни към управници­те си и им създават повече ядове. Тези страни си имат своите проблеми, но не са затънали в такава безнадеждност, в каквато сега се дави България. Нашето отечество е страна на спокойствието, но спокойствие, каквото съществува на гроби­щата. НАРОД, КОЙТО ГЛЕДА САМО КЪМ ЧАШАТА, ЧИНИЯТА И ИМОТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НА НЕЩО ПО-ДОБРО.

Послеслов

И тyк не липсва критика:

„Тези твърдения напомнят бръщолевенията на „нашите" мо­нархисти за „Търновската конституция" и „нелегитимността" на 9.9.1944 г."

„... Ние считаме, че всяка власт... е заговор срещу свободата и хляба на народа. Нейната „легитимност" или законност не озна­чава нищо друго, освен това, че след като се „конституира" по един или друг начин, властта или бандата (по Св. Августин) си е създала закони, c които да се защитава срещу недоволството на ограбва­ните и потиcканите от нея".

Наистина, монархистите често употребяват думата „ле­гитимност". С това приликата свършва. Ако човек мисли асоциа­тивно, той може да направи паралели и с римcката империя, Мария Стюарт, Френската революция или 3акон за народния съд.

Безспорно, всяка власт ограничава свободата, а държавата е институт за потисничество, обслужващ управляващите клаcи – това се признава почти от вcички; „десните" го считат за неизбежно зло, а „левите" твърдят, че може и без него. Засега липсва дъл­готраен иcторичеcки прецедент, които да потвърди позицията на левите. Тези диcкycии не са предмет на статията. В нея се доказва, че управниците на България нарушават принципите, на които се кьлнат, че служат, т.е. с техните камъни по техните глави. Tакава критика е по-силна, отколкото да критикyваш някого от позиции, които той не признава.

Каталог: resources -> bgmafia
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Старогръцки легенди и митове
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г
resources -> Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство"
resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96”
resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
resources -> Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ

Изтегляне 1.99 Mb.

Сподели с приятели: