Георги арнаудов (gheorghi arnaoudov) Концерт за цигулка

В първата - Molto Allegro, това са тимпани и 4 том тома (Timpani and 4 Tom-toms), които подсилват еи подчертават непрекъснатаото, почти истерично механистично напрежение на един цялостен механизъм, изграждан на основата на една виртуозна цигулкова партия. Във втората – Andante, това е глокенщпилът (glockenspiel) като малък цветен отенък съпровождащ кантилената на цигулката в края на първия ѝ дял. И накрая, в третата част – Moderato. Allegro moderato. Allegro, с играта на чембалото, солиращата челеста и перкусивното пиано (Harpsichord/Celesta/Piano) Инструменти, поставени в едни почти театрални роли на една калейдоскопична част, носеща впрочем подзаглавие "Manual de zoología fantástica", инспирирано от няколко от фантасмагоричните въображаеми същества на един от любимите ми автори Х. Л. Борхес (J.L. Borges). Подчертавам ролята на тези инструменти, макар и понякога маркиращи съвсем леки щрихи в изграждането на едно обща сюрреалистична картина, напластенна с различни образи и препратки към сттилистични похвати. Подчертавам нарочно оркестровата конструкция, заради нейната роля в творбата и взаимодействията ѝ със солиращата, почти без да може да си поеме дъх цигулка.

Колкото до солиращата партия – това обикновенно е едно от основните предизвикателства пред автор, който не е цигулар. Обикновенно капаните на пианистичното мислене и пренасянето на клавирни похвати върху солиращата цигулка са най-често срещаното изкушение. Нещо, което се опитвах да избягвам още от първия момент на работата върху творбата. В случая сътрудничеството ми с Рой Тийкър (Roy Theaker) по време на работата върху концерта беше достатъчно плодотворно.

ГЕОРГИ АРНАУДОВ

Георги Арнаудов (1957) е български композитор на сценична, оркестрова, камерна, вокална и клавирна музика, представител на съвременната българска школа от началото на 21 в. Той е завършил Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров” като е посещавал в същото време летни курсове в Аадемията за изящни идкуства във Флоренция и межународни композиторски уъркшопове. Понастоящем Арнаудов е доцент по композиция и хармония в Департамент „Музика” и Департамент „Театър” на Нов български университе, като води лекции и във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Националната музикално училище.

Георги Арнаудов е Носител на редица национални и международни премии и награди, като Голямата Награда на Организацията на Европейските Радиостанции - (1985), Наградата на Международната Федерация на Музикалната Младеж - (1985), наградата "Златната Арфа" - (1986), наградата на СБК - (1986), Международната премия "Карл - Мария фон Вебер" - (1989), Наградата на Национално музикално училище “Любомир Пипков” (2004) във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция и др. Редица негови творби са записани и издадени на компакдискове в България и по света.

В ХИПЕРПИАНО давам различни роли на компютъра – той е изпълникел, съкомпозитор и партньор в импровизацията.

Партитурата е с традиционна нотация, с някои малки “свободи” като плаващи тонови височини и един вид ограничена алеаторика.

Разработих компютърната програма ХИПЕРПИАНО, версия 1.2 още преди композирането на пиесата. Много аспекти на музиката бяха повлияни от импровизиране заедно с компютъра в студиото. Всъщнест, пиесата се роди по време на тези импровизационни сесии.

Между многобройни си функции, програмата извършва спектрален анализ и проследяване на тонови височини, и реагира на обертоновете, гъстотата на клавирната фактура и артикулацията.

Програмата ХИПЕРПИАНО има и една допълнителна функция – използвайки миниатюрни частици от изпълняваната в момента и подложена на трансформации и модификации клавирна партия, софтуерът създава звукови банки, организирайки ги в три категории – микротонални, добре темперирани и тотално деформирани, и веднага след това използва тези звуци във виртуален синтезатор.

Звуковият материал се подлага на деконструктивни операции, като резултатът е също звук, но такъв с отчуждена субстанция, променен почти до неузнаваемост. Същевременно, модифицираният звук продължава да е органична част от динамично развиващия се творчески диалог. В този смисъл, в творбата на практика се прилага тезата, че генезис и разрушение не са противоположости, а по скоро представляват два аспекта на моделиране на пространството.

Различни изпълнения на ХИПЕРПИАНО могат да имат много общо помежду си, но много от детайлите са непредвидими, тъй като програмата всеки път реагира различно, задвижвана от значителен коефициент на случайност, концептуално заложена в композиционния алгоритъм, служещ за фундамент на главните функции на програмата.

От изпълнителска гледна точка, разрастващото се поле от управлявани и моделирани от компютър звукови светове изобщо не ограничава или повлиява негативно творческата територия на изпълнителя – напротив, всичко това служи на главната цел на лайв електрониката, а именно, да е възможно всичко да звучи “като живо”, експонирайки на преден план вътрешната динамика на взаимодействието.


МИХАИЛ ГОЛЕМИНОВ

Следва композиция при Димитър Тъпков и Константин Илиев, както и оркестрово дирижиране при Константин Илиев в Българската държавна консерватория в София, след което през 1985 г. продължава музикалното си образование в Австрия и Холандия при Роман Хаубенщок-Рамати, Тон де Леу и Александр Балтин (композиция), Карл Остерайхер (дирижиране) и Харалд Осбергер (пиано). Следва също и електроакустична музика при Дитер Кауфман в института по електроакустика във Виена.

В годините 1992 – 1998 участва в поредица от театрални проекти в Австрия, включващи съвременно изкуство, смесени медии, интуитивна и компюткърна музика.

Участник в многобройни концерти в Европа, Северна Америка и Африка, в качеството на пианист, диригент и композитор.