Георги Димитров знаме в антифашистката борба

Живодар Душков - председател на

Почти в края на февруари 1933 г. националсоциалистите запалват сградата на Райхстага - германският парламент и национална светиня. Като подпалвачи обвиняват комунистите.

Намеренията са твърде прозрачни и едновременно с това - с дълготрайни последици. Защото пожарът е използван за създаване на извънредно законодателство, включително и за обявяване на Германската комунистическа партия извън закона; за разправяне с другомислещите; в крайна сметка - за засилване на собствените им позиции. Провокацията цели и нещо в повече - да се нанесе удар на международното комунистическо движение. В тази връзка като съподсъдими са изправени: един германец (депутат, комунист), един холандец (обявен прибързано още в нощта на пожара за член на Холандската компартия) и трима българи (комунисти, а единият от тях е и свързан с ръководството на Коминтерна). Именно той, Георги Димитров, обърква плановете на хитлеристите и по време на Лайпцигския процес защитава комунистическите идеи; Съветския съюз и неговата политика; отстоява с гордост принадлежността си към българския народ и към българската работническа класа.

Светът е учуден.
Светът е очарован.
Светът оценява по достойнство и поведението на Георги Димитров, и сблъсъка му с Гьоринг и Гьобелс...

Светът открива през 1933 година кой е Георги Димитров. Българският народ обаче го познава и като партиен деец, и като синдикален лидер, и като основател на младежкия съюз, и като народен представител, и като ръководител на Септемврийското въстание от 1923 г., и като популяризатор на идеите за Единния фронт...

Мъжественото и героично държание на Димитров пред хитлеристкия съд естествено го издига като борец-антифашист от първа величина. И също като естествен резултат името му става нарицателно - димитровско държание, димитровско поведение, димитровски пример..., а той самият е избран за генерален секретар на Комунистическия интернационал.

Димитров става патрон на пионерски отряди, дружини, училища, колхози, предприятия, дори селища в СССР; на ремсистки и партийни организации в България; на интернационални формирования в Испания по време на Гражданската война... Вече след 22 юни 1941 г., когато у нас е възприет курсът на въоръжена борба, с неговото име се сражават и български партизани...

Във втората половина на 30-те години изграждането на Народния фронт се свързва с името на Георги Димитров. Новият, димитровският курс, възприет от партията, се изразява в ликвидирането на левосектантския уклон, в търсенето на пътища за взаимодействие с буржоазните нефашистки структури. А след 1942 година името на Димитров става неделима част от Отечествения фронт. Вярно е, че под отечественофронтовската програма като автори са посочени “група общественици”. Вярно е, че първоначалният й текст е дело на Васил Коларов. Вярно е, че Георги Димитров доредактира, дооформя, доподрежда 12-те й точки. И в същото време е вярно, че именно Отечественият фронт е рожба на Георги Димитров, понеже става въплъщение на димитровските идеи за едно истинко общонародно настъпление срещу фашизма.

Също по инициатива на Димитров са създадени нелегалният радиопредавател “Народен глас” и радиостанция “Христо Ботев”. И въпреки че гласът на Димитров не звучи в емисиите им, българският народ коментира: “Георги Димитров говори...”, “Георги Димитров каза...”, “Георги Димитров даде директива...”

И са прави обикновените хора. Те инстинктивно налучкват димитровската ръководна роля за нашето съпротивително движение без да знаят за стотиците негови шифрограми до ЦК на БРП, за програмните му статии, отпечатани във в. “Правда”...

Затова, когато сравняваме Димитров като знаме в антифашистката борба, липсват всякакви времеви и географски уточнения, защото това е валидно за всички времена и за всички държави, където се сражават с фашизма. И никак не е случайно, че през 1933 г. нацистите искаха да се справят с Димитров; че антикомунистите се стремяха да омаловажат неговия подвиг; че днес новите “демократи” пристъпиха към изкореняването на всичко онова, което по някакъв начин напомня за Георги Димитров...